РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. С.З., 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско
дело № 20215500501627 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на З. Т. И., чрез
адв.К.А. против решение № 260625 от 08.07.2021г., постановено по гр.дело №
5352/2020г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърля
предявения от З. Т. И. срещу М. И. И. и М. Н. В. иск за признаване за
установено по отношение на ответниците, че ищцата не е собственик на лек
автомобил марка „Пежо 206“ с ДКН СТ**ВК, рама №*******1, двигател
№LH060449412.
Въззивницата обжалва решението на първоинстанционния съд като
незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че неправилно съдът приел от
доказателствата по делото, че тя е собственик на процесното МПС. Сочи, че
по делото и двамата въззиваеми признали предявения иск, както и че
въззиваемият М.В. в продължение на близо седем години владеел и ползвал
МПС. Макар първият въззиваем М.И. да се разпоредил със собствеността
чрез договор за покупко-продажба два пъти, то автомобилът се намирал във
владението и се ползвал от друг, а не от нея. След закупуването на МПС, в
срока по чл.193 от ЗЗД ищцата върнала вещта, получила обратно цената и
съответно М.И. продал вещта обратно. Въззивницата дори не била
1
извършвала регистрация на МПС в КАТ и Община С.З.. Това било извършено
служебно от Нотариуса. Счита, че първоинстанционният съд не обсъдил
обстойно представените доказателства, а приел, че е налице сключен договор
и тя е собственик.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на
първоинстанционния съд и да постанови друго, с което да уважи предявената
претенция.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
другите страни М. И. И. и М. Н. В..
Въззиваемият Марин И. И., чрез назначения си особен представител
взема становище, че предявеният иск е основателен.
Въззиваемият М. Н. В. моли за справедливо решение.
Старозагорският окръжен съд, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становището на другата страна и като разгледа събраните по
делото през първата инстанция доказателства, намира за установено следното:
Производството е образувано по предявен отрицателен установителен
иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по
отношение на ответниците, че ищцата не е собственик на лек автомобил
марка „Пежо 206“ с ДКН СТ**ВК.
Ищцата З. Т. И. твърди, че на 19.06.2014г. купила от ответника М. И. И.
лек автомобил марка „Пежо 206“ с ДКН СТ**ВК, с договор с нотариална
заверка на подписите. Регистрирала посоченото МПС в КАТ. След около два
дни установила дефекти на лекия автомобил и върнала същия на стария му
собственик, заедно с ключовете и документите. През 2019г. получила Акт за
установяване на задължения по декларация за лек автомобил марка „Пежо
206“ с ДКН СТ**ВК, издаден от Община С.З. за дължими местни данъци и
такси. Тъй като вече била върнала автомобила на стария му собственик -
ответника М. И. И., считала, че не дължи данъци за него. При проверка
установила, че автомобилът бил продаден на нов собственик - ответника М.
Н. В., който обаче не го бил регистрирал в КАТ. Община С.З. отказвала за
заличи ищцата като данъчно- задължено лице, докато не се установи
собствеността на процесното МПС. Ищцата подала сигнал до РП-С.З., която
отказала да образува наказателно производство. Това обуславя правния
интерес на ищцата да предяви настоящия иск. Моли съда да признае за
установено по отношение на ответниците, че ищцата не е собственик на лек
автомобил марка „Пежо 206“ с ДКН СТ**ВК, рама №*******1, двигател
2
№LH060449412, както и да осъди ответниците да й заплатят направените по
делото разноски.
Ответникът М. И. И. чрез особения си представител взема становище,
че предявеният иск е допустим и основателен. Ответникът И. предал
владението върху автомобила на М. Н. В. при сключването на договора между
тях на 08.09.2014г. и оттогава М. Н. В. бил собственик на автомобила.
Ответникът М. Н. В. в срока за писмен отговор не представя такъв. В
съдебно заседание заявява, че е закупил процесния автомобил от другия
ответник, но след сключването на договора между М.И. и ищцата. Поради
тази причина от КАТ му отказали регистрация на автомобила и същият
продължавал да се води по талон на продавача М.И.. Автомобилът се
намирал у ответника М. Н. В..
Районният съд е приел установена следната фактическа обстановка по
делото: Страните не спорят и от Договор за покупко-продажба на МПС, с рег.
№4271/19.06.2014г. на нотариус Р.Б. се установява, че на 19.06.2014г.
ответникът М. И. И. е продал на ищцата ЗЛ. Т. ИВ. собствения си лек
автомобил марка „Пежо 206“ с ДКН СТ**ВК, рама №*******1, двигател
№LH060449412. Не е установено придобитото от ищцата МПС да е
регистрирано в КАТ. От твърденията на ищцата, неоспорени от ответниците,
съдът е приел, че няколко дни след извършената продажба тя е върнала лекия
автомобил, заедно с всички документи на ответника М. ИВ. ИВ.. С това
страните са приели, че правото на собственост е „върнато“ на първоначалния
собственик - М. И. И.. Считайки се за собственик и притежавайки
документите за процесния лек автомобил - регистрационен талон част I и част
II, ответникът М. И. И. е продал на втория ответник М. Н. В. същия лек
автомобил, с Договор за покупко-продажба на МПС с рег.№3914/08.09.2014г.
на нотариус Р.П.. След тази продажба не е извършена регистрация в КАТ от
страна на М. Н. В.. От Решение №63961/19,11.2020г. на Община С.З. съдът е
установил, че в тежест на ищцата са начислени местни данъци за процесния
лек автомобил за периода 2014г.-2018г., което обуславя правния й интерес от
водене на настоящия иск.
От правна страна районният съд е приел следното: Съгласно
разпоредбата на чл.144, ал.1, и ал.2 ЗДвП, собствеността на моторните
превозни средства се прехвърля с писмен договор. При прехвърляне на
собствеността на регистрирани автомобили, включително когато
регистрацията на съответното превозно средство е прекратена, подписите на
страните трябва да бъдат нотариално заверени. Според съда този текст
3
въвежда форма за действителност на договорите за покупко- продажба на
регистрирани автомобили, какъвто е процесният - писмен договор с
нотариална заверка на подписите. Такъв договор е бил сключен между
ответника М. И. И. и ищцата З. Т. И. на 19.06.2014г. След това страните са
постигнали съгласие за разваляне на този договор, но това съгласие не е било
документирано по никакъв начин. Фактическото връщане на владението на
автомобила и на документите към него - регистрационни талони, не означава
прехвърляне на собственост. Макар страните да са се споразумели, че
собствеността ще бъде върната отново на М. ИВ. ИВ., те не са сключили нов
договор с нотариална заверка на подписите, по силата на който правото на
собственост може да бъде валидно прехвърлено. Фактическото предаване на
вещта не променя собствеността. На практика, със сключването на договора
между двамата ответници на 08.09.2014г. ответникът М. И. И. е продал чужда
вещ. Според районният съд първият ответник И. не е бил собственик на
автомобила, който е продал на ответника М. Н. В.. Ответникът М. Н. В. не е
станал собственик на автомобила, макар да го е владял през цялото време от
08.09.2014г. досега.
Според съда, регистрацията на ППС не променя правото на
собственост, а има само административен характер. Неизпълнението на
задължението за регистрация на новопридобито МПС няма за последица
изгубване на правото на собственост. Поради тази причина, макар ищцата да
не е регистрирала придобитото от нея МПС, с договора от 19.06.2014г., тя не
е изгубила правото на собственост върху същото. От друга страна, макар че
ответникът М. И. И. да се е легитимирал с регистрационен талон на свое име
пред нотариуса при сключване на договора от 08.09.2014г., то този факт не го
прави собственик.
Районният съд е приел, че ищцата не е посочила и представила
доказателства за валидно разпореждане с правото на собственост върху
процесния лек автомобил, след придобиването му. Изложените обстоятелства
са довели съда до извода, че ищцата е собственик на процесния лек
автомобил. Същата не е прехвърлила валидно правото на собственост, нито
на предишния собственик - ответника М. И. И., нито на трето лице. Приел е
предявения иск за неоснователен и го е отхвърлил.
Въззивната инстанция изцяло споделя съображенията на
Старозагорския районен съд, към които препраща на основание чл. 272 ГПК.
Фактическата обстановка е правилно установена от районния съд, а и
страните не спорят по нея. С Договор за покупко-продажба на МПС, рег.
4
№4271/19.06.2014г. на нотариус Р.Б. на 19.06.2014г. ответникът М. ИВ. ИВ. е
продал на ищцата ЗЛ. Т. ИВ. собствения си лек автомобил марка „Пежо 206“
с ДКН СТ**ВК, рама №*******1, двигател №LH060449412. Няколко дни
след извършената продажба ищцата е върнала лекия автомобил заедно с
документите му на ответника М. И. И.. Ответникът М. И. И., притежавайки
документите за процесния лек автомобил е продал повторно на втория
ответник М. Н. В. същия лек автомобил. Изготвен е Договор за покупко-
продажба на МПС с рег.№3914/08.09.2014г. на нотариус Р.П.. Тази продажба
не е регистрарана в КАТ от страна на М. Н. В.. С Решение
№63961/19.11.2020г. на Община С.З. в тежест на ищцата са начислени местни
данъци за процесния лек автомобил за периода 2014г.-2018г.
От правна страна, въззивната инстация приема следното: Съгласно
разпоредбата на чл.144, ал.1, и ал.2 ЗДвП собствеността на моторните
превозни средства се прехвърля с писмен договор. При прехвърляне на
собствеността на регистрирани автомобили, включително когато
регистрацията на съответното превозно средство е прекратена, подписите на
страните трябва да бъдат нотариално заверени. Договорът за покупко –
продажба на автомобила от 19.06.2014г. е сключен в изискуемата законна
форма. Макар след сключването на договора, страните да са постигнали
съгласие за развалянето му, същите не са го направили в необходимата
законна форма. Фактическото връщане на владението на автомобила, заедно с
документите му на предишния собственик няма като правна последица
обратно прехвърляне на собствеността върху автомобила. Сключеният
договор между двамата ответници от 08.09.2014г., не е могъл да прехвърли
собствеността, тъй като ответникът М. И. И. се е разпоредил с чужда вещ.
При втората продажба на автомобила М. И. не е бил негов собственик, поради
което втория ответник М. Н. В. не е станал собственик на автомобила, макар
да автомобила да бил в негово владение от 08.09.2014г. досега.
В случая е неприложима разпоредбата на чл. 78, ал.1 ЗС, относно
придобиване на собственост от лице, придобило по възмезден начин
владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно
основание, макар и от несобственик, но без да знае това, тъй като е налице
изключението, когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата
вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите.
По делото не са налице писмени доказателства, ищцата да се е
разпоредила с правото си на собственост върху процесния лек автомобил,
след придобиването му. Ето защо, въззивната инстация намира, че тя е
5
собственик на процесния лек автомобил, а предявеният иск е неоснователен и
правилно е отхвърлен от районния съд.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
обжалваното решение на РС – С.З. като правилно, следва да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е неоснователна и като такава не следва да се уважава.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260625 от 08.07.2021г., постановено по
гр.дело № 5352/2020г. по описа на Старозагорския районен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6