Р Е Ш Е Н И Е № …..
Гр. София, 14.01.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV - „Д” състав, в
публично съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Соня Найденова
Мл. съдия :
Калина
Станчева
при секретаря Екатерина Калоянова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 115 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на 258 и сл. от ГПК.
С решение № 267803/07.11.2019 г. на СРС, 24 с-в
по гр. д. № 8035/2018 г. е признато за установено, по иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ГПК,
предявен от Д.А.Г.
с ЕГН *********, срещу Етажната
Собственост, в сградата, находяща се в гр. София, ул. „*******, че вземането,
установено с неприсъствено Решение от 05.10.2015 г., постановено по гр. д. №
2б994/2014 г.на СРС, ГО, 119 състав за сумата от 3 017, 54 лв., (от които
сумата от 2 501, 24 лв. - такса за управление и поддръжка на общите части на
бл. 7, съгласно решения на ЕС за периода м. 11.2009 г. – м. 03.2013 г., ведно
със законната лихва от 24.10.2013 г. до окончателното изплащане, както и сумата
от 516, 30 лв. - законна лихва за забава), както и сумата от 381, 35 лв.
разноски в исковото и 210, 35 лв. разноски в заповедното производство, за които
суми в производството по ч.гр.д.№ 44378/2013Г. по описа на СРС, 119 състав е
издадена заповед за изпълнение, не съществува. Ответникът е осъден за разноски.
Решението се
оспорва по въззивна жалба на ответника Етажната Собственост, в сграда, находяща
се в гр. София, ул. „*******, чрез представителя му с доводи, че е
незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и
процесуален закон. Неоснователно СРС е направил извод, че са налице
предпоставките за уважаване на иск по чл. 240, ал. 2 ГПК въз основа на
новооткритото обстоятелство, че процесния имот, магазин № 7, за който са се
претендирали вземания от ответника и който е собствен на наследодателя на
ищеца, се намира в сградата на блок 5 на ул. „*******, която е различна от
сградата на бл. 7 на същия адрес. Подържа се, че ищецът не е твърдял такива
факти в исковата молба. Сочи се, че в заповедното производство, както и в
последствие в производството по чл. 422 ГПК по установителния иск за вземанията
навсякъде е било посочено, че магазин № 7 се намира в сграда № 5 и наследодателят
на ищеца е бил запознат с тези твърдения, след като е подал възражение по чл.
414 ГПК срещу заповедта за изпълнение. Излага, че посочените факти са се
поддържали и в исковата молба по чл. 422 ГПК, връчена на наследодателя на ищеца
по реда на чл. 131 ГПК, който много добре е знаел в коя сграда се намира
собственият му магазин. Поддържа се още, че в приключилото производство е било
описано подробно защо се претендират суми за поддръжка на общи части в сграда №
7, както и че сграда № 5 и №7 имат общи за двете сгради коридори - т. н.
търговска площ на сградите, като до процесния магазин се стига основно от
общите части на блок № 7, а не през стълбището на бл. 5. Сочи се, че двете
сгради са свързани и неоснователно СРС е приел, че това обстоятелство не е било
известно на наследодателя на ищеца или че е нововъзникнало. Неотносимо към
спора е твърдението на ищеца, че сградите са изградени в различни парцели с
отделни разрешения за строеж и са приети с отделни разрешения за ползване, тъй
като чл. 38 ЗС ясно сочи кои са общите части на сградите. Поддържа освен това,
че стълбището, площадките и всички видове инсталации са общи за сгради № 5 и № 7, поради което ОС на сграда № 7 е
приемало решения за дължимите суми за поддръжка на общите части, които са били
заплащани от наследодателя на ищеца преди смъртта му. Сочи се, че той е бил
редовно призован за заседанието, на което е постановено неприсъственото решение
от СРС и е могъл да се яви и да представи доказателства. Моли
обжалваното решение да бъде отменено, а искът – изцяло отхвърлен. Претендира
разноски по списък.
Въззиваемата
страна - ищец Д.А.Г., чрез
представителя си оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК.
Поддържа, че жалбата е неоснователна, а решението на СРС е съобразено с
материалния и процесуален закон. Сочи, че съдът е съобразил твърденията на
ищеца и основателно е уважил иска по чл. 240, ал. 2 ГПК. Ищецът е узнал за
приетата СТЕ по друго, приключило производство, което съставлява новооткрито за
него писмено доказателство, тъй като не е знаел за тази експертиза преди
приключване на делото и не е могъл да знае за нея. Правилно СРС е приел, че
новоузнатите от тази експертиза обстоятелства са такива по смисъла на чл. 240,
ал. 2 ГПК. Тези обстоятелства са, че магазин № 7, собствен на наследодателя на
ищеца, се е намирал в бл. 5, който никога не е бил обединяван с бл. 7, като
двата блока се намират в различни УПИ. Благодарение на тази експертиза ищецът
твърди, че е узнал, че собственият на наследодателя му магазин не притежава
идеални части от общите части на сградата, ЕС в бл. 7. Излагат се и съображения
относно превратното тълкуване от въззивника на чл. 38, ал. 1 ЗС, касаещ общите
части на сградата в ЕС. Поддържа, че от допуснатата от СРС СТЕ се установява,
че процесния самостоятелен обект - магазин № 5, се намира изцяло в сграда № 5,
поради което неговият собственик е етажен собственик на чл. 5, а не на бл. 7 и
поради това не дължи суми за поддръжка на общите части на ЕС на бл. 7. Сочи още,
че основателно СРС е приложил материалноправните норми, като е приел, че
наследодателят на ищеца, като собственик на магазин 5, в сграда № 5, не дължи
суми на ЕС на сграда № 7. По тези и допълнителни съображения, моли да се
потвърди решението на СРС. Претендира разноски, съгласно списък.
Софийски градски съд като взе предвид събраните по
делото доказателства, намери за установено следното :
Въззивната
жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу решение, което подлежи
на обжалване.
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно и
без довод от страната за нарушения на императивните материалноправни норми. Решението
е валидно постановено.
Относно
неговата допустимост, съдът намира следното
:
Ищецът Д.А.Г., в
качеството му на наследник на А.Н.Г., излага в исковата си молба и в молби
уточнения, че на 11.01.2018 г. му станали
известни новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, във връзка с постановено
срещу праводателя му А.Н.Г. неприсъствено решение от 05.10.2015 г., по гр. д. № 26994/2014 г. на СРС, ГО, 119 с - в за сумата от
общо 3 017, 54 лв. - 2 501, 24 лв. главница и 516, 30 лв. лихва за
забава, както и за разноски в исковото и заповедното производства.
Ищецът е твърдял, че съдебно –
техническата експертиза, приета по гр. д. № 33174/2016 г. на СРС, 140 с - в
водено от Етажната
Собственост, в сграда, находяща се в гр. София, ул. „******* срещу М.И.Б.,
собственик на магазин № 7, в блок 5, представлява нововъзникнало доказателство.
Според нея магазин № 7 (собствен на наследодателя му и прехвърлен на М.Б.) се
намира изцяло в блок 5 на адреса в гр. София, ул. „*******, в различно УПИ и
собственикът му (по това време М.Б.) не притежава дял от общите части на
сградата в блок 7. Твърдял е, че това писмено доказателство не е могло да бъде
известно при решаването на гр. д. № 26994/2014 г. на 119 с - в, СРС, по което
срещу наследодателя му е било постановено посоченото по - горе неприсъствено
решение.
Ищецът е
твърдял, че освен на тази СТЕ, като ново писмено доказателство се позовава и на
нотариален акт за покупко - продажба на същия имот № 43/29.03.2013 г., т. І,
рег. № 3146, дело № 40 на нотариус М.Ш., с който наследодателят му А.Н.Г. продава на М.Б.магазин № 7, в
блок 5.
Въз основа на тези твърдения е искал
от съда да се признае за установено, че вземането на Етажната собственост на сграда в
режим на ЕС, находяща се в гр. София, ул. „******в размер от общо 3 017, 54 лв.,
по неприсъствено решение от 05.10.2015 г., постановено по гр. д. № 26994/2014 г.
на СРС, ГО, 119 с - в в това число и за присъдените в решението разноски, не
съществува.
Като съобрази
установените по делото факти и възраженията на страните във въззивното
производство, съдът намира следното от фактическа страна:
Действително в
производството се установява, че срещу А.Н.Г. е постановено неприсъствено решение от 05.10.2015 г., по гр. д. № 26994/2014 г. на СРС, ГО, 119 с - в за посочените в
него суми, дължими в полза на ЕС, в сграда, находяща се в гр. София, ул.
„*******, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2, чл. 6, т. 9 и
т. 10 ЗУЕС. Решението е влязло в сила на същата дата.
Установява
се, че А.Н.Г. е починал на 08.08.2017 г., а ищецът Д.А.Г. е негов единствен
наследник по закон – съгласно удостоверение за наследници от 28.03.2018 г.
С нотариален акт
за покупко - продажба № 43/29.03.2013 г., т. І, рег. № 3146, дело № 40 на
нотариус М.Ш., А.Н.Г. е продал на М.Б.магазин
№ 7, в блок 5 в сградата, находяща се в гр. София, ул. „******, подробно описана в акта.
Като се
съобразят твърденията на ищеца в исковата молба и уточнителните молби пред СРС,
според настоящият въззивен състав, в нарушение на нормата на чл. 240, ал. 2 ГПК
СРС е приел, че искът, с който е сезиран е допустим. Съображенията за това са
следните :
В исковото производство единственото първоинстанционно
решение, което не подлежи на обжалване, е неприсъственото решение - чл. 239,
ал. 4 ГПК. Спецификата на неприсъственото решение намира израз и в особения ред
за защита. За разлика от решенията, постановени в състезателно производство,
които подлежат на обжалване по правилата на глава ХХ и глава ХХІІ от ГПК,
неприсъствените решения по силата на изричната разпоредба на закона не подлежат
на инстанционно обжалване.
ГПК е предвидил различен ред за защита срещу
неприсъствено решение, като на страната са предоставени две правни средства за
защита - чрез искане за отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК (това е форма на защита срещу нарушения на процесуални
изисквания за законност при постановяване на неприсъственото решение) и с нарочен иск по чл. 240, ал. 2 ГПК (това е форма за защита срещу неправилността на
неприсъственото решение относно извода за материалното право).
Условията, при които може да се предяви искът по чл. 240, ал. 2 ГПК, се
отнасят до непълнота на фактическия и доказателствен материал, която е
била разкрита след постановяване на неприсъственото решение.
В заключение
следва, че претенция по
чл. 240, ал. 2 ГПК би била допустима само в случаите, когато ищецът твърди новооткрити обстоятелства или когато
се намерят нови писмени
доказателства от съществено значение за делото, по
което е постановено неприсъственото решение, които не са могли да бъдат известни при решаването му (но към този момент обективно са съществували) или с които страната не е могла да се снабди
своевременно по обективни причини.
Въззивният съд
намира, че така уредената в ГПК защита по исков ред не представлява средство за поправяне на грешките на заинтересованата
страна (ответник) да се попълни с факти и доказателства
делото, приключило с неприсъствено решение.
Като съобрази
изложените от ищеца в исковата
молба и в уточняващите молби факти настоящият съдебен състав,
за разлика от СРС намира, че не са налице предпоставките, обуславящи приложението на чл. 240, ал. 2 ГПК
за преразглеждане на решения с процесното неприсъствено решение правен спор.
Изтъкнатите в
исковата молба обстоятелства
не са нито нововъзникнали, нито новооткрити по смисъла на закона и са могли да бъдат известни на
наследодателя му още при
решаването на спора, по който е постановено
неприсъственото решение, при полагане на дължимата от ответника грижа.
Обстоятелството, че настоящият ищец е встъпил в правата и задълженията на
наследодателя си в по - късен момент, след смъртта му на
08.08.2017 г., не променя направения извод.
Следва да се
посочи освен това, че в практиката на съдилищата и ВКС последователно се
приема, че разрешението,
дадено в т. 16 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.
д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, според което преценката дали в исковата молба по чл. 424 ГПК се твърдят новооткрити
факти или се сочат нови писмени доказателства, които дават основание за
преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането, е от обуславящо значение
за допустимостта на иска, е съответно приложимо и относно преценката за допустимостта на иска по чл. 240, ал. 2 ГПК.
В практиката както преди, така и след приемането на ТР №
4/18.06.2014 г. на ОСГТК безпротиворечиво е изяснено, че в хипотеза на чл. 424 ГПК е приложим е критерият, валиден и за всички други отменителни производства, свързани с релевирането на нови обстоятелства и
представянето на нови доказателства, а минно тези
по чл. 240, ал. 2 ГПК
и чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Има се
предвид, че новите
обстоятелства по смисъла на чл. 240, ал. 2 ГПК са юридически и доказателствени
факти, които са съществували към деня на формиране на силата на пресъдено нещо
по делото, по което е постановено неприсъственото
решение, но не са били
включени в разглеждането на спора, като този пропуск да
се дължи на нарушение на съда или на процесуалната небрежност на страната.
В съобразителната част на тълкувателното решение подробно
е изложено, че допустимостта на иска е обусловена от излагане на твърдения в
исковата молба за съществуването на факти, чието установяване би обусловило
извод за недължимост на вземането, като ако ищецът не твърди такива факти, той
няма правен интерес да претендира установяване по исков ред на несъществуването
на вземането.
Приема се, че преценката дали твърдяните от ищеца факти са от съществено
значение за делото и дали са новооткрити, е начална и обуславя допустимостта на
производството, докато неговата основателност е свързана с доказването на
тези факти. Аналогично, трябва да се твърдят факти, при чието установяване
документът да се смята за новооткрит по смисъла на закона. (така
в определение № 261 от 13.05.2015 г. по ч. т. д. № 2234/2014 г., т. к., І т. о. на ВКС)
В заключение
от изложеното следва, че в посочената хипотеза, за да е допустим за разглеждане
иск по чл. 240, ал. 2 ГПК, законът изисква ищецът да твъри обстоятелства, които не са били известни на страната и тя
не е могла да узнае за тях при полагане на нормално дължимата грижа, както и да
се снабди с доказателства за тях или с други доказателства за факти,
нерелевирането на които не се дължи на собствената й небрежност. (определение № 125 от 02.04.2021 г. по ч. гр. д. № 602/2021 г., г. к., ІІІ ГО на ВКС).
В случая ищецът поддържал, че новото за спора
доказателство е заключението на СТЕ, прието по друго дело, между различни страни. За разлика от СРС настоящият
състав намира, че това заключение не представяла ново писмено доказателство по смисъла, вложен в чл. 240, ал. 2 ГПК.
Не съставлява
новооткрито обстоятелство или ново доказателство и нотариален акт
за покупко продажба № 43/29.03.2013 г., т. І, рег. № 3146, дело № 40 на
нотариус М.Ш., А.Н.Г. е продал на М.Б.магазин № 7, в блок 5 в
сградата, находяща се в гр. София, ул. „******. Това
безспорно е титула, който легитимира наследодателя на ищеца А.Н.Г. като собственик на посочения имот в периода, който е бил
предмет на неприсъственото решение. Наследодателят безспорно е бил запознат към
момента на постановяването на това решение с факта, че е собственик на имота.
Обстоятелството, че го е продал в следващ момент на третото за спора лице е
ирелевантно.
Предвид
изложеното в съвкупност, за разлика от СРС, настоящият въззивен състав намира,
че не са налице условията
обуславящи допустимост
на иска по чл. 240, ал.
2 ГПК за преразглеждане на решен с неприсъствено решение правен спор, понеже
изложените в исковата молба обстоятелства не са нито новооткрити, нито нови по смисъла на закона и са могли да бъдат известни на
наследодателя не ищеца още при
решаването на спора, по който е постановено
неприсъственото решение.
След като не
са налице предпоставките за допустимост на иска по чл. 240, ал. 2 ГПК, произнасянето
на СРС по съществото на спора е било недопустимо. Оспореното решение, с което е
уважен иск по чл. 240, ал. 2 ГПК, следва да се обезсили, а производството по
делото да се прекрати.
По разноските : С оглед
изхода от производството в полза на ответника – въззивник следва да се присъдят
разноски в размер на 61 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатски хонорар, за
които има данни, че са реално направени от ответника.
Така мотивиран
съдът
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 270, ал. 3 ГПК, решение
№ 267803/07.11.2019 г. на СРС, 24 с - в по
гр. д. № 8035/2018 г. и
ПРЕКРАТЯВА производството
по делото.
ОСЪЖДА Д.А.Г. с ЕГН **********, с адрес ***7,
чрез адв. Д., да заплати на Етажната Собственост, в сграда, находяща се в гр. София,
ул. „*******, с адрес по делото : гр. София, ул. „******, партер, чрез адв. Г.,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски в размер на 61
лв. държавна такса и 400 лв. адвокатски хонорар за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.