Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 12.07.2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесет и девети
май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр. дело №9928 по описа за 2016
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от К. М. Я. срещу „Застрахователна компания Л.И.“ АД искове с правна квалификация чл.226, ал.1, от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 80000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало ПТП на 10,11,2015год., около 14,30часа в гр.Русе, ведно със законната лихва от датата на увреждането до изплащане на вземането.
Поддържа се, че на посочената дата 10,11,2015год. в гр.Русе, е настъпило пътно-транспортно произшествие с участието на л.а.“БМВ 328И“, с рег.№*****, управляван от Т.И.Д. и т.а. „Пежо Боксер“, с рег.№********, управлан от С.Т.Б., по вина на водача на лек автомобил БМВ, в резултат на което на ищеца-пътник на предна дясна седалка в лек автомобил са причинени неимуществени вреди описани в исковата молба. Поддържа деликтната отговорност на водача да е застрахована при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Прилага писмени доказателства, които като относими към предмета на делото следва да бъдат приети. Претендира разноски.
Ответникът-З.Л.И.АД в указания законоустановен
срок по реда на чл.367-373 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в
който се излагат съображения за неоснователност на исковата претенция. Оспорва
да е налице противоправно деяние от страна на водача Тихомир Д.. Релевира
доводи за съпричиняване на резултата от страна на пострадалия, който в
нарушение на чл.137а от ЗДВП е бил без поставен
предпазен колан. На самостоятелно основание сочи да е налице съпричиняване
поради виновно поведение на водача на товарен автомобил Пежо Боксер в нарушение на чл.25 от ЗДВП. При
условията на евентуалност оспорва размера на претендираното обезщетение, който
не съответства на принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
Съобразно изложеното моли предявените искове да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не
е спорно между страните настъпването
на процесното
ПТП на 10,11,2015год.,
около 14,30часа, в гр.Русе,
на бул.България между лек автомобил, с марка “БМВ 328И“, с рег.№*****,
управляван от Т.И.Д. и т.а. „Пежо
Боксер“, с рег.№********, управлан от С.Т.Б., при което на пътуващия на
предна дясна седалка К.М.Я. са причинени травматични увреждания.
Образувано е ДП
№ЗМ2564/2015год. по описа на РП –гр.Русе, което е прекратено на 06,06,2016год.
с постановление от 06,06,2016год. на осн.чл.199, ал.1, чл.198 и чл.200 от НПК.
Не е спорно между страните, с оглед становище на ответника заявено в
отговора на исковата молба наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност,
покриващ деликтната отговорност на виновния водач, с ответното дружество за
релевирания период.
От
изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза, неоспорено
от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съд.акт, се установява, че при ПТП ищецът е получил следното травматично
увреждане: Счупване-многофрагментно на
дясна бедрена кост средна трета, причинило на пострадалия трайно затруднение на
движенията на десен долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Счупване на ІІІ-та
дланна кост в дясно, раЗ.ъсване на страничен /колатерален/ лигамент на III-та метакарпофалангеална
става- трети пръст, причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията
на десен горен крайник за срок по- дълъг от 30 дни. След ПТП ищецът е хоспитализирана
по спешност в Отделение по ортопедия и травматология- МБАЛ-Русе. Направени
изследвания, ЕКГ, параклинични изследвания, рентгенографии, консултиран с
травматолог, хирург, анестезиолог, кардиолог диагностициран. Проведено е оперативно лечение на счупванията на дясна
бедрена кост, дясна ІІІ-та дланна кост, и възтановена целостта на колатералния
лигамент. По спешност десния долен крайник поставен на директна скелетна
екстензия за осем дни като на 17,11,2015год.
е проведено оперативно лечение кръвно наместване на фрактурата на дясно бедро с
дълъг интрамедуларен пирон и застопоряване в горния и долен край. Поставена е
гипсова шина на дясна ръка. При
проведеното оперативно лечение- е
извършена РСОМ-ІІІ МК кост, възтановена целостта на страничната връЗ.а на ІІІ-та
МКФ става с анкер.
В периода от 07.12.15г. до 14.12.15г.
пострадалия е провел ЛФК и физиолечение в стационар с цел подобрение на движенията на дясна ръка и
десен долен крайник, както и корекция на
хипотрофията на мускулите на дясното бедро.
Липсват данни за остатъчни
увреждания при ищеца като оздравителния процес е приключил. Възможно е в бъдеще при
натоварване и промени във времето ищецът да изпитва болки и дискомфорт в местата на
увредите.
От изслушаното по делото заключение на
съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда,
което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт, се установява
механизма на ПТП, а именно: На
10.11.2015 г. около 14:30 часа в гр.Русе л.а.БМВ 328И, с рег.№ *****,
управляван от Т.И.Д. се е движил в
лявата лента (северното платно) на бул. България с посока към град София, при
ясно време и суха пътна настилка, на прав участък с еднопосочно движение и при
две ленти. В дясната лента на бул. България в същата посока се е движило товарен автомобил - Пежо Боксер, с рег.№ ********,
управляван от С.Б.. При приближаване на МПС Пежо Боксер в района на
бензиностанция "Лукойл", попътно на МПС Пежо Боксер в същата дясна
лента, се е движело самоходно шаси Т-16 (трактор). Водачът на МПС Пежо Боксер
предприема маневра изпреварване на трактора, находящ се пред него,
като променя посоката си на движение от дясно на ляво с престрояване в лявата
лента, където вече се намира МПС БМВ 328И. От скоростта си на движение (с около
100 км/ч) МПС БМВ 328И в процес на застигане реализира удар с предната си
габаритна част върху задната габаритна част, приоритетно в ляво на МПС Пежо
Боксер. Вследствие на реализирания удар и неговата сила, с ротация и транслация
двете МПС се завъртат с последващи удари в еластичните предпазни огради в ляво
и дясно.
Не се установяват технически неизправности по двата автомобила.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
показанията на св. К.П.П., от които се установяват претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с
пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр.чл.45
от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връЗ.а между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства, настоящия състав намира, че е
налице осъществено противоправно
деяние от страна на водача на лек автомобил
л.а.БМВ
328И, с рег.№ *****, управляван от Т.И.Д., който нарушил чл.21 от ЗДВП, движейки се със
скорст над разрешената за населеното място. Заключението на вещото лице по
САТЕ, че причина за настъване на ПТП е нарушение на правилата за движение от
страна на водача на т.а.Пежо, предприел необезопасена маневра изпреварване на
движещо се пред него МПС, не противоречи на горните изводи. Действително
настоящия състав намира да е осъществено нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДВп от
страна на водача на т.а. С.Д.. Въпреки това САТЕ сочи на скорост на движение на
лекия автомобил от 100км.ч. От данните по делото приложени в досъдебното
производство, е видно ограничение на скростта за процесния участък от
80км.ч.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в
пряка причинна връЗ.а от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е
налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото
задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва
да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по
реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на
пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г.,
в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че
претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер 50000,00лв. При определяне на същите, съдът съобрази характера на причинените физически увреждания- многофрагментно счупване на дясна
бедрена кост средна трета, Счупване на трета дланна кост в дясно, разкъсване на
страничен /колатерален/ лигамент на III-та метакарпофалангеална става- трети
пръст, причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на десен горен
крайник за срок по- дълъг от 30 дни, като общия възстановителен период за
причинените увреждания е окол 6-7 месеца -с оглед събраните свидетелски показания. Съдът съобрази проведеното оперативно лечение, при
което е извършено кръвно наместване на фрактурата на
дясно бедро с дълъг интрамедуларен пирон и застопоряване, поставянето на гипсова шина на дясна ръка, при което пострадалия е бил
ограничен, както в придвижването, така и в ежедневието си относно обслужването,
ползването на помощни средства за
период от около пет месеца, възрастта на пострадалия
- 21 г. към датата на ПТП, както и последиците в психологичен план /при всички
случаи участието в ПТП е свързано с негативни последици в психо-емоционален
план, установени и от събраните свидетелски показания, сочещи на ограничаване
на социалните контакти, деперсивни състояния /. Съдът
съобрази и обстоятелството, че макар и да липсват данни за остатъчна
инвалидност свързана с ограничаване функциите на крайниците, то за в бъдеще се
очаква при промяна във времето или натоврване пострадалия да изпитва болка и
дискомфорт. Съобразявайки горното, обстоятелството, че предстои нова оперативна
интервенция за отстраняване на метала поставен в бедрото, икономическата конюнктура в страната и
лимитите на ГО за релевирания период съгласно чл.266, ал.1, т.1, б."а"
от КЗ/отм./, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на
принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
Съдът намира
за неоснователно релевираното възражение от ответника за съпричиняване, поради
непоставянето на обезопасителен колан. Съобразно правилата на чл.154 от ГПК от ответната страна не се
ангажираха категорични доказателства да е извършено нарушение на чл.137а от
ЗДВП. От друга страна заключението на съдебно медици.ката експретиза сочи, че
получаната травма на бедрената кост, към която е относимо поставяането на
колан, би могла да бъде получена и при поставен предпазен колан, с оглед
вдаване на части от купето на автомобила.
Възражението
на ответника за съпричиняване на резултата и от водача на товарен аватомобил
Пежо, настоящия състав намира за неоснователно. В случаите, когато деянието е
причинено от неколцина, то на осн.чл.53 от ЗЗД
те отговарят солидарно. Ето защо спрямо увреденото лице, вески от
делинквентите дължи обезщетение за всички приченени вреди в пълен размер. Тъй
като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговоронстта
на делинквента, то всеки от застрахователите на солидарно задължените лица дължи
обезщетяване на вредите в пълен размер по предявен пряк иск по реда на чл.226,
ал.1 от КЗ/отм./.
Като законна
последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи законна
лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
По иска с пр.кв.чл.86,
ал.1 от ЗЗД:
Предвид основателността на
исковата претенция основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата
на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и
законната лихва. Същата е дължима от датата на деликта -10,11,2015год. до
окончателното изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента, който
отговаря на осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от чл.226,
ал.2, изр.1 от КЗ /отм./. Ето защо претенцията за забава от датата- 10,11,2015год. год. е
основателна.
По разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК, в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски
по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят общо в размер на 2285,20лв., от които 2000,00лв.-
държавна такса и 285,20лв.-в.л. от общо 460,00лв.
На ответника на осн.чл.78, ал.3 от ГПК се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 37,00лв., от общо 100,
00лв.-юрисконсултско възнаграждение.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв. В.Н. се дължи адв.хонорар,
определен по чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатски
възнаграждения и съобразно уважената част от иска, в размер на 1816,60лв. от
общо 2930,00лв. Възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК, съдът намира
за неоснователно, тъй като адв. хонорар се опредял съобразно реда на чл.7, ал.2
от НМРАВ, с оглед цената на исковата претенция в минимален размер.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК„Л.и.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** Д да заплати на К.М.Я., с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** на осн.чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 50000,00лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на 10,11,2015год.
ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 10,11,2015год.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за горницата над 50000лв. до пълния предявен размер от 80000,00лв. като
неоснователна.
ОСЪЖДА ЗК„Л.и.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** Д да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 2285,20лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА К.М.Я., с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** да заплати на ЗК„Л.и.” АД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** Д на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в размер на 37,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА ЗК„Л.и.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** Д да заплати на адв. В.Н.
на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв., сумата
от 1816,60лв.
– адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: