Решение по дело №263/2020 на Районен съд - Бяла Слатина

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Бяла Слатина, 10.08.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ наказателен състав, в публичното си заседание на 10 август, Две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: Т.ВЕЛЬОВСКИ

 

при секретаря Ивка Вълкова, като разгледа докладваното от съдия Вельовски АНД № 263/2020г. по описа на РС Бяла Слатина

            За да се произнесе взе предвид следното:

            ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА на  глава ХХ VІІІ, чл.376 и сл. НПК.

            РАЙОННА ПРОКУРАТУРА гр.Бяла Слатина е внесла постановление от 23.06.2020 год. с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на Г.Д.С. ***, с ЕГН **********, за престъпление по чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК и налагане на административно наказание по чл.78а НК.

            По делото е приложено пр. пр. №44/2020 год. по описа на РП - Бяла Слатина, а на РУ на МВР - Бяла Слатина досъдебно производство №27/2020 год.

            За РП, редовно призована, се явява прокурор, който поддържа повдигнатото обвинение и пледира за налагане на наказание по чл. 78а от НК в размер около и под средния, предвиден в закона.

           Подсъдимият, редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник. В хода на съдебното следствие заявява, че разбира обвинението, съжалява за извършеното деяние. Упълномощеният защитник моли на обвиняемия да бъде наложено наказание в минимален размер.

            Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

            Обвиняемият Г.Д.С. е роден на *** ***. Същият е българин, български гражданин, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, с висше образование, неженен, работи като управител на „Соу елементс“ ООД гр.София, с ЕГН **********, не е осъждан и не е освобождаван до сега от наказателна отговорност по чл.78а от НК.

           Обвиняемият Г.Д.С. е правоспособен водач на МПС и притежава  СУМПС с № ********* с валидност от 20.11.2018 год. до 20.11.2028 год. за категория „В“ и „АМ“. Това свидетелство било отнето от обвиняемия С. със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №6958/14.12.2019 год., издадена от служител в отдел «Пътна полиция» при СДВР, за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, предл.1 ЗДвП, на основание чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП,  връчена му лично на 14.12.2019 г.

           На 19.12.2019 год., въпреки че свидетелството за управление на обв.С. било отнето с посочената по-горе заповед, той управлявал МПС - лек автомобил „Мини Купър“ с рег.№ СА 98 89 НХ. Около 15.15 часа се движел в с.Борован, обл.Враца, по ул.“С.Ц.“ в посока на движение от центъра на селото към изхода за гр.Враца. По същото време на територията на с.Борован, обл.Враца се провеждала СПО. В нея участвали служителите на РУ – Бяла Слатина – свидетелите В.Г.П. и А.Г.Ц., както и Ц.Ц.. На ул.“С.Ц.“, до автокъща, те спрели за проверка лекия автомобил „Мини Купър“ с рег.№ СА 98 89 НХ, управляван от обв.С.. Служителите извършили проверка на водача, при която обвиняемият не представил СУМПС. Същият обяснил на проверяващите, че свидетелството му за управление на МПС е било отнето. След направена справка в ОДЧ на РУ – Бяла Слатина, било установено, че водачът на МПС – обв.С., е с отнето МПС. За извършеното нарушение по ЗДвП на обв.С. бил съставен АУАН №1275/19.12.2019 год./бл.№ 898848/ по описа на РУ – Бяла Слатина, който той подписал, без възражения.

            От приобщената заповед за прилагане на ПАМ №6958/14.12.2019 год., издадена от служител в отдел «Пътна полиция» при СДВР, се установява, че по отношение на обвиняемия към 14.12.2019г. е била наложена санкция по чл.171, т.1, б. "б" ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, предл.1 ЗДвП, а именно временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, препис от която му е връчен лично на 14.12.2019г. За същото нарушение било издадено наказателно постановление НП № 19-4332-027533/02.01.2020г. от началник група към СДВР отдел «Пътна полиция», като на основание чл.174, ал.1, т.1 ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

            Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на разпитаните по ДП свидетели – В.Г.П. и А.Г.Ц., обясненията на обвиняемия, както и приобщените писмени доказателства и писмени доказателствени средства –  Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №6958/14.12.2019 год., НП № 19-4332-027533/02.01.2020г., АУАН № 363973/14.12.2019 год., АУАН №1275/19.12.2019 год./бл.№ 898848/, писмо рег. № 4332р – 290/02.01.2020 г. на отдел «Пътна полиция» при СДВР, справка за наложени административни наказания по ЗДвП с данни за правоспособност, характеристична справка и справка за съдимост.

           Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй като не са заинтересовани от изхода на делото, показанията им са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви, кореспондират и със събраните писмени доказателства.

           Като събрани по реда на НПК следва да се кредитират и всички писмени доказателства по делото.        

           От така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:

           От обективна и субективна страна обвиняемият Г.Д.С. е осъществил престъпление по транспорта по чл.343в, ал.3, вр. ал.1 НК, като на 19.12.2019год., в с. Борован, обл.Враца,  е управлявал МПС-лек автомобил, марка «Мини Купър», с рег. №СА9889НХ в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена му със ЗППАМ №6958/14.12.2019год., издадена от  отдел „Пътна полиция“ при СДВР, връчена му на 14.12.2019год.   

           Авторството на деянието съдът намира за безспорно установено както от показанията на свидетелите - очевидци В.Г.П. и А.Г.Ц., които идентифицират именно обвиняемия като водач на автомобила, така и от писмените доказателства.

           Безспорно и несъмнено е доказано по делото, че от обективна страна на посочените дата и място обвиняемият е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка «Мини Купър», с рег. №СА9889НХ, като деянието е извършено в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство, наложена със заповед за прилагане на принудителна административна мярка №6958/14.12.2019год. издадена от  отдел „Пътна полиция“ при СДВР, връчена му лично на 14.12.2019год.

           Видно е от приложената по делото справка за наложени административни наказания по ЗДвП и с данни за правоспособност, че обвиняемият притежава СУМПС *********, валидно от 20.11.2018 год. до 20.11.2028 год., което обаче със ЗППАМ №6958/14.12.2019год. издадена от  отдел „Пътна полиция“ при СДВР, връчена му лично на 14.12.2019год., за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, на основание чл. 171, т.1, б.“б“ ЗДвП  временно е отнето до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. За същото нарушение било издадено наказателно постановление НП № 19-4332-027533/02.01.2020г. от началник група към СДВР отдел «Пътна полиция», като на основание чл.174, ал.1, т.1 ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

           От субективна страна обвиняемият е осъществил деянието при форма на вина пряк умисъл, като същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, изразяващо се в управление на МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

            Причина за извършване на деянието е ниското правно съзнание на обвиняемия.

При горните съображения съдът счита, че от обективна и субективна страна обвиняемият е осъществил състава на престъплението по чл.343в, ал.3, вр. ал.1 НК, по който текст следва да бъде признат за виновен.

 По отношение на обвиняемия и деянието му обаче, са налице всички кумулативно дадени предпоставки на чл.78а НК, а именно: 1. Касае се до умишлено деяние, за  което законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ до три години и „глоба“ в размер от двеста до хиляда лева. 2. Към момента на извършване на деянието обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван до сега от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК.  3. От деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди.

При това положение съдът намира, че Г.Д.С. следва да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а НК за извършеното от него престъпление по чл.343в, ал.3, вр. ал.1 НК, с налагане на административно наказание глоба от 1000 лв. За да определи глоба в минимален размер, предвиден в чл.78а НК, съдът приема като смекчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства - липсата на настъпили вредни последици, чистото съдебно минало и добрите характеристични данни, съдействието на органите на реда при проверката, семейното и материално положение на обвиняемия, както и младата му възраст, а от друга страна отчете тежестта на извършеното деяние, което е отегчаващо вината обстоятелство, като определи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

Определяйки такова по вид и размер административно наказание, съдът приема, че по отношение на обвиняемия ще бъде изпълнена както личната, така и генералната превенция на закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 от НК, съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление. По отношение вида и размера на наказанието разпоредбата на чл. 343в, ал.3 от НК препраща към алинея първа на същия текст, която предвижда наказание лишаване от свобода до три години и глоба от двеста до хиляда лева, следователно в разпоредбата не е предвидена възможност на извършителите на престъпления по чл. 343в, ал.3 от НК да бъде налагано наказание лишаване от право да управлява МПС. В случая е неприложимо и правилото на чл. 343г от НК, където са посочени лимитативно за кои престъпления може да се наложи наказание лишаване от право да управлява МПС, като сред тях законодателят не е посочил престъплението по чл. 343в, ал.3 от НК. Волята на законодателя да не се налага наказание лишаване от право да управлява МПС на извършителите на престъпления по чл. 343в, ал.3 от НК, каквото е процесното деяние, не може да се тълкува в обратния смисъл, поради което и допълнителни разсъждения в тази насока са ненужни.

 

            Водим от гореизложеното и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, съдът

 

                                                           Р   Е   Ш   И :

 

            ПРИЗНАВА обвиняемия Г.Д.С., роден на *** ***, българин, български гражданин, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, с висше образование, неженен, работи като управител на „Соу елементс“ ООД гр.София, неосъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 19.12.2019год. в с.Борован, обл.Враца, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка «Мини Купър», с рег. №СА9889НХ, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена му със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 6958/14.12.2019год., издадена от отдел „Пътна полиция“ при СДВР, връчена му на 14.12.2019год.– престъпление по чл.343в, ал.3, вр. ал.1 НК, като на основание чл.78а НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА от 1000 лв. /Хиляда лева/.

           Решението подлежи на обжалване или протест в 15 дневен срок от днес пред ВОС.     

 

            

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: