№ 856
гр. Варна, 24.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и четвърти
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело №
20213100900201 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С молба от 24.06.2024г. ищецът „УниКредит Булбанк“ АД, чрез проц.представител,
е уточнил, че претендираната сума от 7675,57 евро, определена в ИМ като дължими лихви
за периода от 01.08.2017г. до 31.03.2021г., включва възнаградителна лихва върху редовна
главница в размер на 773,35 евро за периода от 01.09.2017г. до 30.03.2021г. на основание
т.4.1 от договора за кредит, възнаградителна лихва върху просрочена главница в размер на
4002,86 евро за периода от 01.08.2017г. до 30.03.2021г., неустойка за просрочена главница с
характер на обезщетителна лихва в размер на 2775,60 евро на основание чл.11.1.3 във вр.с
т.5.8. от договора във вр. с т.9.8 от ОУ на банката за периода от 01.08.2017г. до 30.03.2021г.,
неустойка за редовна лихва с характер на обезщетителна лихва в размер на 123,76 евро на
основание чл.11.1.3 във вр.с т.5.8. от договора във вр. с т.9.8 от ОУ на банката за периода от
01.09.2017г. до 30.03.2021г.
След уточнението се установява, че претендираната сума всъщност включва четири
различни видове възнаградителни и обезщетителни лихви, които представляват отделни
искове, поради което следва ищецът да довнесе още 40,40 лв. държавна такса до достигане
на общия дължим размер от 1997,94 лв., изчислена в размер на 4% върху цената на
предявените искове.
С отговора на ИМ, депозиран от особения представител на ответника А. М., се
оспорва автентичността на подписа на ответника, положен в представени към ИМ писмени
доказателства – договор за кредит и общи условия. Оспорването е своевременно направено
и допустимо и на основание чл.193, ал.2 от ГПК е указано на ищеца да заяви дали желае да
се ползва от оспорените документи.
С молба от 24.06.2024г. ищецът чрез проц.представител е заявил, че ще се ползва от
оспорените документи, с оглед на което следва да се открие производство по чл.193 от ГПК.
Тежестта на доказване неистинността на оспорените документи е на ответната страна на
основание чл.193, ал.3, изр.1 от ГПК, тъй като договорът за кредит представлява частен
документ, който съдържа подписа на оспорващата страна, поради което тежестта на
1
доказване пада върху нея.
С оглед на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
представи доказателства за заплатена по сметка на ВОС държавна такса в размер на 40,40
лв. до достигане на общия дължим размер от 1997,94 лв., изчислена в размер на 4% върху
цената на предявените искове.
ОТКРИВА производство по чл.193 от ГПК за проверка истинността на оспорените
документи - договор за банков ипотечен кредит №307/037 и общи условия към него.
Тежестта на доказване неистинността на документите е на ответната страна.
ДОПУСКА съдебно-графологична експертиза със задача вещото лице да даде
заключение по въпросите, поставени в доказателствените искания към отговора на ИМ.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждението и разноските, свързани с
изготвяне на експертизата в размер на 400 лв., вносими от бюджета на съда.
Определя за вещо лице Ц.Ц. /№16 от списъка/, който да се уведоми по телефон.
Указва на вещото лице, че заключението следва да бъде депозирано по делото най-
малко една седмица преди съдебното заседание с копия за всяка страна.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2