Определение по дело №2385/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1860
Дата: 22 юни 2022 г. (в сила от 7 юли 2022 г.)
Съдия: Мария Димитрова Иванова Даскалова
Дело: 20217050702385
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№ ……………/…………………………….., гр.Варна

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.Варна, ХVІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

СЪДИЯ: Мария Иванова – Даскалова

 

като разгледа адм. дело №2385 по описа за 2021г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното:      

        

Производството е образувано по повод постъпила в Административен съд – Варна с вх.№16018/01.11.2021г. жалба от Сдружение с нестопанска цел в обществена полза Спортен клуб „Черно море - Бриз кану–каяк“ със седалище гр.Варна с ЕИК ********* срещу Писмо изх.№РД-21-9907-52/21.09.2021г. на Областния управител на област с админ. център Варна.

С Писмото Обл. управител на област Варна уведомява сдружението, че считано от датата на получаване на писмото се прекратява договор №362/07.10.2020г. на основание раздел VI, точка 21, подточка „д“ от същия. С писмото сдружението се уведомява, че съгласно раздел VI, точка 23 от договора следва в 10-дневен срок да освободи ПИ 10135.3514.856 с площ 607кв.м в гр.Варна, район „Младост“ №83, описан в АДС №10045/25.08.2020г., който му е предоставен за временно и безвъзмездно ползване. С писмото е указано, че при неизпълнение ще дължи обезщетение за ползване на имота за срока на забавата, съгласно раздел VI, точка 22 от договора. Посочено е, че във връзка с прекратяване на договора имота следва да се предаде на Областна администрация Врана с двустранно подписан протокол.

В жалбата се твърди, че писмото притежава всички белези на индивидуален административен акт, че е незаконосъобразно, издадено при грубо нарушение на административно-процесуалните правила и в противоречие със закона. В него не били посочени правни и фактически основания за прекратяване на договора. Не били налице предпоставките за прекратяване, предвидени в раздел VI, точка 21, подточка „д“ от договор №362/07.10.2020г., нито тези по чл.26 от Правилника за прилагане на Закона за физическото възпитание и спорта. Спортният клуб не бил предоставил ползването на каквато и да било част от имота на трети лица, нито сключвал договори за съвместна дейност. От областния управител не били „установени“ основания за прекратяване на договора. Твърдят неизпълнение от страна на областния управител, като учредител на правото на ползване, на задълженията по раздел ІІІ „Права и задължения на учредителя“ т.5 и т.6 от договора, тъй като не им предал като ползвател фактическата власт върху имота и не им осигурил безпрепятственото му ползване по предназначение за срока на договора. За това многократно сезирали освен Обл. управител и Кмета на район „Младост“, с оглед местонахождението на имота, както и ресорните дирекции при Община Варна и РДНСК за неправомерно настанилите се в имота лица и налични незаконни постройки и хидротехнически съоръжения, бетон и заграждения, заради които за спортния клуб било невъзможно да упражни фактическа власт върху имота и предоставеното му право на ползване и стопанисване. Вместо да изпълни задълженията си по договора, Обл. управител на област с админ. център - Варна неправомерно и без основание предприел действия по прекратяването му с писмото, отмяна на което се иска от съда.

Ответникът – Областния управител на област с админ. център Варна в придружително писмо изразява становище за недопустимост на жалбата. Писмото било получено на 22.10.2021г. лично от председателя на сдружението и имало уведомителен характер, а не представлявало административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. то не представлявало властническо волеизявление, с което да се засягат законни права и интереси или да се създават задължения, а само се уведомявало сдружението за прекратяване на договора №362/07.10.2020г. за безвъзмездно право на ползване на държавния имот. Сключването и прекратяването на договора представлявали гражданско-правни отношения между сдружението и държавата като равнопоставени правни субекти, а не на власт и подчинение. Поради това молят жалбата срещу писмото, която не била срещу административен акт,  да бъде оставена без разглеждане като недопустима и производството да бъде прекратено. В условия на евентуалност, ако бъде преценена жалбата за допустима молят, да бъде оставена без уважение като неоснователна. Прекратяването на договора било предприето след извършена на място проверка на имота от комисия, която описала установеното при огледа на имота в констативен протокол – че имота се използва за риболовна дейност и няма характеристиките на спортен обект – на водна спортна база. При проверка на място служителите на район „Младост“ установили, че лодкостоянката „Черно море“ е отразена като място за разтоварване на риба и др. водни организми. Част от корабите на нея били регистрирани в ИАРА за извършване на стопански риболов. ПИ 10135.3514.856 се използвал като рибарско пристанище и/или ловкостоянка за риболовни дейности от 1987г. С писмо от 05.10.2021г. поискали от ММС да бъде заличен имота включен към спортен обект „Гребна база „Бриз“ от регистъра за спортните обекти, воден в Министерството на спорта на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗФВС. Имота не бил регистриран в касадтъра като такъм със спортно предназначение и не се използвал с такова предназначение от сдружението. Обл. управител като страна по това гражданско правоотношение притежавал потестативното право едностранно да прекрати договора, което можел да упражни във всеки един момент на  съществуването на правоотношението. То се осъществявало чрез извънсъдебно адресирано до другата страна волеизявление под формата на уведомление. Поради това писмото имало уведомителен характер, както било посочено в него и не съставлявало властническо волеизявление и адресата му- ползвателя на имота, който е другата страна по договора не можел да се противопостави на това едностранно изявление за прекратяването му. По тези съображения жалбата срещу това едностранно волеизявление обективирано в писмото не била подадена срещу административен акт и следвало да се остави без разглеждане, а в условия на евентуалност – да се отхвърли като неоснователна и да се присъдят направените по делото разноски.

Съдът като съобрази доводите на страните, материалите в преписката и относимата правна уредба достигна до следните установявания и изводи:

С жалбата се оспорва Писмо изх. №РД-21-9907-52/21.09.2021г., с което областния управител на област с админ. център Варна уведомява представляващия Сдружение с нестопанска цел „Спортен клуб Черно море - Бриз кану–каяк“ - гр.Варна, че на основание раздел VI, точка 21, подточка „Д“ от договора за наем №362/07.10.2020г. той се прекратява считано от датата на получаване на писмото и следва да освободят имота. Уведомява ги, че съгласно раздел VI, точка 22 от договора, в случая че ползвателят не освободи имота в 10-дневен срок от датата на прекратяване на договора дължи обезщетение за ползването на имота в размер на удвоената цена на правото на ползване, определена от лицензиран оценител, избран от учредителя, за срока на забавата. Указано е, че с оглед прекратяване на договора между страните следва да предадат имота на Областна администрация-варна с двустранно подписан протокол задължително съдържащ описание на състоянието на имота.

Писмото е връчено лично на 22.10.2021г. на Ал. П. Г. – председател на сдружението.

Посочения в писмото договор представлява договор за предоставяне на безвъзмездно право на ползване върху имот – частна държавна собственост №362/07.10.2020г., сключен между държавата представлявана от областния управител и главния счетоводител на област с админ. център Варна като учредител и Сдружение с нестопанска цел „Спортен клуб Черно море - Бриз кану–каяк“ - гр.Варна като ползвател, по силата на който на основание чл.24 и чл.25, ал.3 от ППЗФВС и Заповед №УИ-20-7704-16/01.10.2020г. на обл. управител на област с админ. център Варна учредителя предоставил и ползвателят приел правото на временно и безвъзмездно ползване върху имот – частна държавна собственост описан в АЧДС №10045 от 25.08.2020г. вписан в СВ-Варна, с предоставени права за управление на Обл. управител на обл. Варна с начин на трайно ползване :за водна спортна база, представляващ ПИ 10135.3514.856 с площ 607кв.м в град варна, район „Младост“ №83 за срок от 10 години, който имот ползвателят да ползва само за осъществяване на дейността на сдружението и не може да ползва за извършване на икономическа дейност. Съгласно отразеното върху Договора за предоставеното безвъзмездно право на ползване на имота частна държавна собственост, той е вписан с акт №76/08.10.2020г. в Служба по вписванията-Варна.

В случая се оспорва писмо, с което областния управител на област с админ. център Варна уведомява сдружението в качеството му на страна по сключения през 2020г. договор за учредяване на безвъзмездно право на ползване на имот държавна собственост, за прекратяването на договора. Касае се за уведомително писмо, в което областния управител на област Варна, на който са предоставени правата за управление на конкретния държавен имот уведомява другата страна по договора за волеизявлението си за прекратяване на договора, което е акт по управлението му. Изцяло основателни са доводите в становището на обл. управител на област Варна, че писмото не е властническо волеизявление издадено от обл. управител в качеството му на административен орган, а едностранно изявление на равнопоставена страна в правоотношение, възникнало между равнопоставени субекти.

Според специалните разпоредби на Закона за държавната собственост, Закона за физическото възпитание и спорта и правилника за прилагането му, актовете свързани с придобиване, управление и разпореждане с държавно и общинско имущество и отказите за издаването им не са административни актове, тъй като не са властнически волеизявления по повод на възникнали между страните административни правоотношения характеризиращи се с власт и подчинение.

Поради това обективираното в писмото волеизявление за прекратяване на договора между страните от едната от тях не е административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд. То е част от сложен фактически състав на гражданско правоотношение, каквато е правната характеристика на процедурата по предоставяне или учредяване правото на ползване на държавен имот, било то безвъзмездно или възмездно. Поради гражданскоправния характер на отношенията по управлението и разпореждането с държавни имоти, контролът върху тях и върху волеизявленията свързани със сключените договори се осъществява по общия ред пред гражданския съд, който е компетентен да разрешава спорове свързани с договорите между равнопоставени субекти.

Независимо от формата на волеизявлението – дали е уведомително писмо, заповед или др., когато е издадено във връзка с придобиване, управление и разпореждане с държавно или общинско имущество, не представлява административен акт посочен в чл.21 от АПК и не подлежи на оспорване и на проверка за законосъобразност пред административния съд.

Жалбата на сдружението, по повод на която е образувано процесното производство е недопустима. Подадена е срещу писмо изх.№РД-21-9907-52/21.09.2021г. на Областния управител на област с админ. център Варна акт, което не е административен акт и не подлежи на оспорване пред административния съд. Налице е хипотезата на чл.159, ал.1, т.1 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане е за прекратяване на образуваното по повод на нея съдебно производство. Водим от това, Съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  вх.№16018/01.11.2021г. жалба от Сдружение с нестопанска цел в обществена полза Спортен клуб „Черно море - Бриз кану–каяк“ със седалище гр.Варна с ЕИК ********* срещу Писмо изх.№РД-21-9907-52/21.09.2021г. на Областния управител на област с административен център Варна.

 

 ПРЕКРАТЯВА производството по  адм. дело №2385/2021г. по описа на Административен съд-Варна.

 

 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7- дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд-София по реда на глава ХІІІ от АПК.

 

СЪДИЯ: