РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. К., 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Г. Г.а
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Г.а Административно наказателно
дело № 20225320200530 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 22-0281-000769 от 08.09.2022 г. на
Началника на РУ- К. към ОД на МВР- П., на П. Х. М., ЕГН **********, от гр.
К., П. обл., ул. „Г.К.“ **** е било наложено административно наказание на
основание чл.174 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/- глоба
в размер на 500 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. С посоченото наказателно
постановление били отнети и 10 контролни точки на основание Наредба № Із-
2539 на МВР.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
го обжалва, като с жалбата прави искане за отмяната му като
незаконосъобразно и неправилно. Излага доводи.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, явява се лично, като
поддържа жалбата. По същество пледира за отмяна на атакуваното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Излага
1
доводи, в които не оспорва извършване на нарушението по чл.5 ал.3 т.1 от
ЗДвП, но сочи като особено важна необходимостта да управлява МПС, което
е свързано с работата и грижите за възрастния му баща.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител. Взема становище за неоснователност на жалбата.
Излага доводи за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление като иска от съда същото да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните в качеството на свидетел полицейски служители
Б. Б. като актосъставител и И. Т. като свидетел по акта и очевидец при
установяване на нарушението, както и приобщените писмени доказателства-
наказателно постановление № 22-0281-000769 от 08.09.2022 г., разписка за
връчването му, АУАН, серия АД, бл. № 127899/17.08.2022 г., талон за
изследване № 108886/17.08.2022 г., протокол за изготвена експертиза №
1587/18.08.2022 г., протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, справка за нарушител/водач,
удостоверение за преминали последваща проверка анализатори на алкохол в
дъха, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., заповед № 317з-11675/31.12.2021 г.,
заповед № 8121К-10478/15.11.2018 г., заповеди за отпускане на целева
помощ, 3 бр. епикризи на Х. Г. М., амбулаторен лист, лист от контролен
преглед, протокол от медицинска комисия, 2 бр. експертни решения на ТЕЛК,
трудов договор изследвания, пълномощно, индивидуална оценка, карта на
студент, диплома, съдът намира за установено следното:
На 17.08.2022 г. свидетелите Б. и Т.- служители на РУ на МВР- К.
изпълнявали служебните си задължения в гр. С., на ул. „Г.К.“ до **, пред
магазин „О.“, където около 17,35 ч., в посока от запад към тях се задал лек
2
автомобил „Ф.П.“ с рег. № ****. Водачът на автомобила, виждайки
полицейските служители рязко променил посоката си на движение, навлязъл
в лентата за насрещно движение и спрял на около 4-5 метра от полицаите.
Поведението на водача било преценено като странно, поради което
полицейските служители решили да му извършат проверка. Била извършена
проверка на документите му, като било установено, че водач на автомобила е
жалбоподателя М.. Същият лъхал на алкохол, поради което му била
извършена и проверка за употреба на алкохол с техническо средство
„*********, което отчело 0,64 промила алкохол в издишания въздух. М.
оспорил показанията на техническото средство, като му бил издаден талон за
медицинско изследване.
Във връзка с установеното, оправомощеното длъжностно лице- мл.
полицейски инспектор Б. съставил АУАН, с който приел, че М. е осъществил
нарушение на разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, тъй като на 17.08.2022 г.,
около 17,35 ч., в гр. С., по ул. „Г.К.“ до **, в посока запад, управлявал лек
автомобил „Ф.П.“ с рег. № **** с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установено с техническо средство „*********, определящо
концентрацията на алкохол чрез измерването му в издишания въздух, а
именно 0,64 промила. Водачът лъхал на алкохол. Водачът не приел
показанието на апарата и пожелал да даде кръвна проба, за което бил издаден
талон за изследване № 10886.
Водачът подписал съставения АУАН без възражения, като същият
получил препис от него.
М. се явил в посоченото му лечебно заведение в рамките на указаното
време от 90 мин., като му било извършено медицинско изследване и вземане
на кръв за установяване концентрацията на алкохол. В издадения за целта
протокол, който М. подписал без възражения, извършилият изследването
лекар отбелязал, че лицето заявило, че е употребило една бира на 17.08.2022
г., около 17,20- 17,30 часа.
Била извършена химическа експертиза на кръвната проба на П. М., като
в представения протокол за това е отбелязано, че е установено в изследваната
кръвна проба наличие на алкохол с концентрация 0,61 промила. За резултата
от кръвната проба М. бил известен на 26.08.2022 г.
Въз основа на така съставения АУАН, на 08.09.2022 г. оправомощено
3
длъжностно лице издало атакуваното наказателно постановление, с което при
идентични с акта обстоятелства по нарушенията, дата и място на извършване,
на жалбоподателя били наложени административни наказания на основание
чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП- глоба в размер на 500 лв., както и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП,
както и били отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на
МВР. В процесното наказателно постановление е вписано, че същото е
издадено след направен анализ на кръвната проба, взета в указаното
медицинско заведение и часово време. Видно от протокола за химическа
експертиза №1587/18.08.2022 г. от взетите кръвни проби е установен краен
резултат 0,61 промила етилов алкохол в кръвта, които стойности при
наличие на кръвна проба били определящи. Не били установени данни
деянието да е извършено при повторност, като не представлявало маловажен
случай
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
31.01.2022 г., а жалбата срещу него- депозирана на 20.09.2022 г.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът ползва
изцяло при постановяване на решението си, като безпротиворечиви помежду
си и пряко относими към предмета на доказване по делото.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност. Съдът намира, че при издаването на наказателното
постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да
налага неговата отмяна. Актът за установяване на административно
нарушение съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а
наказателното постановление- тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в
изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките
на тяхната компетентност. Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно
описание на нарушението, и на обстоятелствата по неговото извършване,
налице е посочване на датата и мястото на извършването му, правната
квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размерът на
наложената санкция- глоба и лишаване от право да управлява МПС.
Индивидуализиран е нарушителят.
Тъй като АУАН се явява редовен от процесуална страна, то същия се
4
ползва и от презумптивна доказателствена сила, съобразно чл.189 ал.2 от
ЗДвП. Отразените в него констатации се установяват по безспорен и
категоричен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели- Б. и
Т., приобщените писмени доказателство, като същите не се и оспорват от
жалбоподателя. Съдът намира, че са спазени всички изисквания, визирани в
Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози във
връзка с установяване употребата на алкохол и неговото количество в
процесния случай. Ето защо, съдът намира за безспорно и категорично
доказано, че жалбоподателя е осъществил вмененото му във вина нарушение
на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, тъй като не е спазил задължението си, визирано в
посочения текст на закона да не управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. М. е управлявал МПС на
процесната дата с концентрация на алкохол 0,61 % на хиляда, установено с
химическа експертиза на кръвта.
Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.174 ал.1 т.1 от
ЗДвП към установеното по безспорен начин нарушение на чл.5 ал.1 т.3 от
ЗДвП като е определен и фиксираното в посочената разпоредба наказание-
глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца. Правилно са отнети и 10 контролни точки с атакуваното наказателно
постановление, тъй като съобразно разпоредбата на чл.6 ал.1 т.1 от Наредба
№ Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение, в сила от 23.03.2018 г.
Що се отнася до възраженията, изложени от жалбоподателя, които се
счита да обосновават незаконосъобразност и неправилност на атакуваното
наказателно постановление, съдът намира същите за неоснователни.
Нарушението на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП съдът намира за такова с изключително
висока степен на обществена опасност, което поставя в опасност живота и
здравето, както на пътуващите в автомобили, управлявани от водачи,
употребили алкохол, така и на пешеходците. В тази връзка необходимостта на
5
жалбоподателя да управлява автомобила си, свързана с полагането на грижи
за болния му възрастен баща, работата и обучението му не могат да обосноват
по- ниска степен на обществена опасност на деянието от обичайната. Съдът
намира за необходимо да посочи, че именно, поради така изложените
причини не би следвало жалбоподателя да си позволява да управлява МПС
след употреба на алкохол.
С оглед гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно
постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0281-000769 от
08.09.2022 г. на Началника на РУ- К. към ОД на МВР- П., с което на П. Х. М.,
ЕГН **********, от гр. К., П. обл., ул. „Г.К.“ **** е било наложено
административно наказание на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП- глоба в
размер на 500 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, както и са отнети 10
контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.
П..
Г.Б.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6