№ 245
гр. Велико Търново, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Йордан Воденичаров
Илина Гачева
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20224100500028 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
С решение № 104 от 05.11.2021г. по гр. д. № 20214150100592 по
описа за 2021 година на Районен съд - гр. Свищов, съдът е осъдил "Ф.Б"
ЕООД, ЕИК...,със седалище гр.С, ж.к.М, бул А.М № ... да заплати на М. Н. Г.
с ЕГН ********** , с адрес гр.С, ул.П.Е, № ... сумата от 408,36 лева -
получена без основание във връзка със сключения между страните договор за
потребителски кредит № 873023/26.04.2020г., който е недействителен по
чл.22 от ЗПК, ведно със законната лихва , считано от подаването на
исковата молба 23.07.2021г. до окончателното погасяване; осъдил е "Ф.Б"
ЕООД, ЕИК...,със седалище гр.С, ж.к.М, бул А.М № ... да заплати на М. Н. Г.
с ЕГН ********** , с адрес гр.С, ул.П.Е, № ... сумата от 50,00 лева - разноски
по делото.
Решението е обжалвано от "Ф.Б" ЕООД, ЕИК..., гр. София, в
осъдителните части.
1
Отговор на въззивната жалбата е депозиран, заема се позиция, че
жалбата е неоснователна.
Настоящият състав на Великотърновски окръжен съд, гражданско
отделение, като съобрази предметните предели на въззивното
производство очертани в жалбата и след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален
кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Няма спор между страните, че на 26.03.2020г. са сключили договор за
потребителски кредит № 873023, по който "Ф.Б" ЕООД, в качеството му
на кредитор е предоставило на М. Н. Г., в качеството му на
кредитополучател, кредит в размер на 2 000,00 лева, който е следвало да
бъде върнат с плащането на 12 месечни погасителни вноски. Не е спорно по
делото, че ответникът е небанкова финансова институция по чл.3 ЗКИ,
поради което може да отпуска кредити със средства, които не са набавени
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Дружеството е вписано в регистъра на финансовите институции съгласно
чл.3а, ал.1 от Закона за кредитните институции. Това означава, че
дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по
смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК. Сключеният между страните договор е за
потребителски кредит и за неговата валидност следва да се съобразят
изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода
редакция.
Според районния съд съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не
са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са
и тези на чл. 11, ал.1, т.7, 10, 11 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен. Видно от представения на хартиен носител
Договор № 873023/26.03.2020г. и погасителен план към него, в него е посочен
лихвен процент по заема- 23,00%, годишен процент на разходите- 49,11%,
брой погасителни вноски- 12, падежна дата на първа погасителна
вноска25.04.2020г., размер на погасителната вноска и разпределение на
същата на главница и лихва, общ размер на лихвата- 460,00лв. В чл.5 от
Договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от "Ф.Б" в полза на дружеството. За предоставената
2
гаранция кредитополучателят следва да заплати на "Ф.Б" възнаграждение,
което в случая възлиза общо на 1540,00 лв., като сумата е разпределена на
12 вноски и се начислява към месечните вноски по кредита . Съгласно
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски
кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита и условията за
прилагането му, а съгласно т.10-годишния процент на разходите по
кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора. Процесният договор за кредит формално
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.9 и т.10 от ЗПК, доколкото в
него е налице посочване на лихвен процент, годишен процент на разходите и
обща сума, дължима от потребителя. В случая в договора е посочено, че
лихвеният процент е 23%. Липсва обаче разпоредба за условията за
прилагането му. Не е посочено, че процентът е годишен и не е записано, че
стойността му е фиксирана и не подлежи на промяна. Липсва уточнение и
за базата, върху която се начислява лихвеният процент - дали върху целия
размер на кредита или върху остатъчната главница. Поради горното от
записванията е договора не става ясно как е разпределян лихвеният процент
във времето - върху цялата дължима главница или е съобразно поетапното ѝ
намаляване. Оттук не става ясно как се формира възнаградителната лихва
и защо възлиза на посочения в справката размер. Без значение дали
лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да
са посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не е
изпълнено. В договора е посочен единствено размерът на лихвения процент.
В този смисъл съдът намира, че действително е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която е императивна. Освен това
размерите на тези величини, посочени в договора не съответстват на
действителните такива, съобразно поетите от потребителя задължения.
Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК- „общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
3
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които
са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит. В случая и без да се ползват специални знания е видно, че общата
дължима от потребителя сума по договора- 12 вноски, които възлизат
общо на 4000,00 лв., не съответстват на посочените в договора размери на
лихвения процент -23, 00%, на годишния процент на разходите 49, 11% и на
общата сума, дължима от потребителя- 2460,00 лв.Т.е. в случай, че
дължимата сума би била само 2460,00 лева, би съвпаднала с лихвения
процент -23, 00%, но към общата сума са начислени и други задължения.
При това положение е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
предвиждаща че годишният процент на разходите по кредита не може да
бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения. Посочената разпоредба е създадена за защита на
икономическите интереси на потребителя като по- слабата страна в
правоотношението при сключване на договор за потребителски кредит и
целта на същите е да не допуснат той да заплати за предоставения му
кредит необосновано високо възнаграждение на кредитора. Така
констатираното несъответствие между посочените в договора и
кореспонденцията размери на лихвата, ГПР и общата сума, дължима от
потребителя, вероятно се дължи на обстоятелството, че при изчисляване
на същите в тях не са включени разходите за заплащане на гаранция в полза
на "Ф.Б" ЕАД. Независимо че посочените разходи се дължат на друго лице,
различно от кредитодателя, същите са пряко свързани с договора за кредит
и съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляване на ГПР. Съгласно
чл. 21 ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Предвид н а горното, съдът намира, че при сключването на процесния
договор за потребителски кредит чрез предвиждане на гаранция под
формата на поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за
потребителя за заплащането , е направен опит за заобикаляне на
императивната разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК, ограничаваща
максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Предвид
горното посочените в договора размери на годишния процент на разходите
4
и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на
действително уговорените такива и са нищожни. От изложеното дотук се
налага изводът, че договорът не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1, т.9
и т.10 от ЗПК, отнасящи се до посочване по ясен и разбираем начин на
лихвата, годишният процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя, поради което и съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК
същият следва да се приеме за недействителен.
Настоящата инстанция не споделя изводите на първоинстанционния
съд касателно нищожността на клаузите за предоставяне на ответника
на кредит при договорените условия.
След анализ на съдържанието на договора, въззивният съд приема, че
договорът е за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в
Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата
разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Ищецът има качество качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3
ЗПК, както и по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно
формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на
чл.10 и чл.11 ЗПК.
Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът
за потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са
установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби
участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното
спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е
въведено като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните
указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС/.
При извършената служебна проверка относно действителността
5
на сключения между страните договор и като взе предвид наведените в
тази насока правни доводи във въззивната жалба, въззивният съд
констатира следното:
При сключване на договора е спазена изискуемата се от чл.10, ал.1
ЗПК писмена форма на хартиен носител. Спазено е и изискването относно
минимално допустимия размер на шрифта, а именно - не по-малък от 12.
Това важи както за договора, така и за приложените към него общи
условия, като за извършването на това визуално сравнение не са необходими
специални знания по смисъла на чл.195, ал.1 ГПК. С оглед на това
възражението в жалбата за неспазването на императивно въведено
изискване за шрифт не по-малък от 12 е неоснователно.
Анализирано съдържанието на договора отговаря на изискванията на
чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11, т.12 ЗПК - съдържа дата и място на сключването,
вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на
договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на
ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, както и информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания.
Договорът отговаря също на изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и
на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В договора е посочен годишен
процент на разходите /ГПР/. Според разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В договора се намира конкретизация относно
начина, по който е формиран посочения процент ГПР, което води и до
яснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна не е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин - чл.10, ал.1 ЗПК. Параметрите и условията на договора са
описани в предоставените на заемателя ОУ и Стандартен европейски
6
формуляр.
В предвид на горното решението на първата съдебна инстанция следва да
бъде отменено и спора да се реши отново по същество.
Съобразно крайния изход на спора следва да се присъдят разноски.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от
ГПК, настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 104 от 05.11.2021г. постановено по гр. д. №
20214150100592 по описа за 2021 година на Районен съд - гр. Свищов, като
незаконосъобразно, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Н. Г. с ЕГН: **********, с адрес гр.С,
ул.П.Е, № ... иск за осъждане на "Ф.Б" ЕООД, ЕИК ..., със седалище гр.С,
ж.к. М, бул. А.М, № ... да му заплати сумата от 408,36 лева - получена без
основание във връзка със сключения между страните договор за
потребителски кредит № 873023/26.04.2020г., който е недействителен по
чл.22 от ЗПК, ведно със законната лихва, считано от подаването на
исковата молба 23.07.2021г. до окончателното погасяване, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М. Н. Г. с ЕГН: **********, с адрес гр.С, ул.П.Е, № ... да
заплати на "Ф.Б" ЕООД, ЕИК ..., със седалище гр.С, ж.к. М, бул. А.М, № ...
направените по делото разноски в размер на 425,00лв.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3,
точка 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7