Решение по дело №2313/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 142
Дата: 28 февруари 2020 г. (в сила от 27 март 2020 г.)
Съдия: Младен Димитров
Дело: 20194110202313
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И   Е

 

№

гр. В.Търново, 28.02.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Великотърновският районен съд, трети състав, в публично заседание на 22.01.2020 год., в състав:

                                                                       Председател: МЛАДЕН ДИМИТРОВ,

при секретаря – Н.Йорданова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2313 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взема предвид следното:

                        Производство по чл.72, ал.4 от ЗМВР.

                        Жалбоподателят – В.И.В., с процесуален представител адв.Г.Г., обжалва заповед за задържане за срок от 24 часа от 01.12.2019г., издадена от полицейски орган при ОДМВР-В.Търново, като издадена при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Намира, че от формална страна не са налице предвидените реквизити – не са отразени фактическите основания за съпричастност към извършеното престъпление. Претендира разноски.   Развива доводите си в писмена защита.

                        Административния орган намира заповедта за законосъобразна. Счита, че към момента на издаването и е имало достатъчно данни за извършена престъпна дейност, като задържането е било необходимо за да се извършат процесуално-следствени действия с участието на жалб.В..

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното : Със заповед от 01.12.2019г., от 16.00 часа, издадена от инспектор Й.Х., на длъжност разунавач в сектор ПКП при ОДМВР-В.Търново, на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, поради наличието на данни за съпричастност към извършено престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, за което има образувано ДП № 1049/19г. по описа на РУ-В.Търново,  е задържан за срок от 24 часа жалб.В.И.В., с ЕГН**********,***. Постановено е привеждането в помещение за временно задържане на РУ –Горна Оряховица.

При задържането е извършен обиск на жалб. В. при който са открити в него следните вещи –мобилен телефон, пари, цигари и илична карта, видно от приложения портокол от 01.12.2019г., от 16.05 часа.

Жалбоподателят В. е освободен на 02.12.2019г., в 15.45 часа, като са му върнати и намерените при обиска вещи.  

С оглед на установеното, се налагат следните правни изводи :  

Жалбата е основателна.

Издадената заповед е немотивирана. Изискванията на чл.74, ал.2, т.2, вр. с  чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, са само формално изпълнени, като отразената информация не дава представя за характера и съдържанието на данните за съпричастност на жалб.В., към престъплението предмет на наказателното производство. Законът предвижда, като задължителен реквизит, посочването на фактическите и правните основания за задържането, докато в атакуваната заповед липсва отразяването на каквито и да е било обстоятелства от фактическа страна. Отразеното представлява по съществото си само извод – наличие на данни за съпричастност в извършване на престъпление по чл.354а от НК, без да са отразени фактите въз основа на който е формиран.  

Освен от съдържанието на заповедта, факти сочещи за наличието на връзка между жалб.В. и предмета на разследване – деянието по чл.354а от НК, не може да се изведе и от останалите материали приложени в преписката – протокола за обиск, докладната записка и дадените обяснения. В докладната отнова е  налице само бланкетно изявление на издателя, че жалбоподателя е бил задържан във връзка с данни, че е съпричастен към извършване на престъпление по цитирания състав на НК. Намерените при обиска вещи, също не подкрепят извода за наличието на данни за съпричастност към престъпление по чл.354а от НК.

Липсата на фактически обстоятелства, наличието на които се свързва с приложимостта на конкретна правна хипотеза от закона, е пречка за проверка на съответствието на административния акт с материалния закон и е проявление на порока неспазена форма на административния акт – арг. от чл. 146, т. 2 от АПК.

При този изход на делото, на осн. чл.143 от АПК, вр. с чл.37, ал.2 от ЗМВР, направените от жалбоподателя разноски за държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение, в общ размер от 710 лева,  следва да се възстановят от бюджета на юридическото лице, чийто административен орган е издал обжалваната заповед – в случая ОДМВР – В.Търново.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице издадена на 01.12.2019г., от инспектор Й.Х., на длъжност разунавач в сектор ПКП при ОДМВР-В.Търново, с която на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, поради наличието на данни за съпричастност към извършено престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, за което има образувано ДП № 1049/19г. по описа на РУ-В.Търново,  е задържан за срок от 24 часа жалб.В.И.В., с ЕГН**********,***.

 

         ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи да заплати в полза на В.И.В., с ЕГН**********,***, сумата от 710 лева, представляващи направените в производството разноски.

 

     Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, пред Великотърновския административен съд.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: