№ 184
гр. Шумен, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20223600500155 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №34/21.01.2022г. по гр.д.№1146/2021г. по описа на ШРС ,съдът е
отхвърлил предявената от Б. П. М., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – гр. С., ул.
“*” № 2, ет. 5, ап. 8, срещу П. Ж. В., ЕГН : **********, с адрес – гр. Ш., ул. № 66, вх. 1, ет. 1,
ап. 2, молба за изменение на постановени по ГД № 2724/2016г., по описа на ШРС мерки
касаещи упражняването на родителските права, местоживеенето и издръжката над детето
С.Б.П., ЕГН : ********** и тези за режима на лични отношения с молителя, постановен с
Решение № 110 от 22.05.2018г. по ГД № 327/2018г. на ВКС, поради изменение на
обстоятелствата, като се определи местоживеенето на детето при него, предостави му се
упражняването на родителските права, определи се издръжка в минимален размер, която да
се заплаща от майката и се определи режим на лични отношения с детето, като
неоснователна .
Решението е обжалвано от Б. П. М. , действащ ,чрез пълномощника си адв. Й.Б. от
САК като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения.
Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да
постанови ново с което да предостави упражняването на родителските права на бащата
Б.М. и определи максимално разширен режим на правото на детето да поддържа редовно
лични отношения и преки контакти с двамата си родители — не по-малко от 35% от времето
на детето на годишна база при който и да е от родителите, с право на майката да вижда
1
детето всеки ден при възможност. Максимално разширен режим (но не по-малко от
постановеното вече със съдебното решение) на правото на детето да поддържа редовно
лични отношения и преки контакти с двамата си родители — в случай, че съдът остави
упражняването на родителските права на майката, с право за бащата да вижда детето всеки
ден, като се предвидят и задължителните изисквания на чл. 56 СК за учебно време,
ваканции, официални празници, лични празници на детето и родителя, както и по всяко
друго време. В писмените бележки по делото ищецът моли съдът в случай, че съдът не
уважи първия иск за упражняване на родителските права и не ги възложи за упражняване на
бащата, то да постановите разширен режим за лични контакти, който да съобрази
индивидуалния казус и предвиди способи за преодоляване на отчуждението на детето към
баща й който да е с поетапна градация, предвид липсата на контакт между детето и бащата,
който да е бил реализиран през последните години. Необходими били поне осем седмици
адаптационен период, през който бащата да започнел да се включва в живота на детето, като
се виждали в контактен център за по 1 час три пъти в седмицата. Целта била детето да
възстанови успешно контактите с баща си. След изтичане на този 8-седмичен период бащата
да имал право да взима детето при себе си самостоятелно всяка нечетна седмица месечно на
годишна база от 10 - 18 ч. в събота и неделя без приспиване, като връщал детето в дома на
майката. След изтичане на четири месеца от постановяването режима на неотглеждащия
родител да бъде определен режим на лични контакти с детето, който е съобразен с
особеностите на конкретния казус, което задължавало уважаемия съд да предприеме
адекватни мерки за преодоляването на родителското отчуждение по отношение на бащата.
Моли на основание чл. 138а, ал. 3 СК да задължите майката да участва в
специализирани програми за повишаване на родителския капацитет, с оглед негативното
влияние, което оказвала на детето, изразяващо се в отчуждаване от другия родител.
Въззиваемата П.Ж. В. , действаща ,чрез пълномощника си адв.Н.К. К. от ВАК е
депозирала отговор на въззивната жалба ,с който я оспорва като неоснователна и недоказана
и моли съдът да постанови нов режим на лични контакти между бащата и детето С. ,като
отпадне част от този режим , а именно всеки втори и четвърти понеделник от месеца от 17ч.
до 19ч. от решение №110 от 22.05.2018г. по гр.д.№327/2018г. на ВКС ,поради невъзможност
той да бъде реализиран. Също така съдът да измени присъдената издръжка на детето С.
дължима от баща му ,като я увеличи на сумата от 500лв., считано от 20.01.2022г.
Искането за увеличение на издръжката не следва да се разглежда ,тъй като липсва
произнасяне от ШРС по такъв иск , а ШОС е въззивна инстанция и не може да се произнася
за първи път по искове ,които не са били разгледани и по които ШРС не се е произнесъл.
Пред ШРС не е бил предявен в срока по чл.131 ал.1 от ГПК с отговора на исковата молба
насрещен иск по чл.211 ал.1 от ГПК за увеличение на дължимата от бащата издръжка на
осн.чл.150 от СК и правилно такъв не е бил разгледан от първоинстанционният съд.
С определение №356/4.05.2022г. по В.гр.д.№155/2022г. по описа на ШРС съдът е
оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото по депозираната въззивна
жалба от П. Ж. В. срещу решение №34//21.01.2022г. по гр.д.№1146/2021г. по описа на
2
ШРС като недопустимо , като определението не е било обжалвано и е влязло в сила.
Въззивната жалба на Б. П. М. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна
страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е
частично основателна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства , съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане страните са родители на детето
С.Б.П. ,родено на 6.05.2014г. С решение №241/21.04.2017г. по гр.д.№2724/2016г. по описа
на ШРС , съдът е предоставил упражняването на родителските права върху детето С.Б.П.,
ЕГН ********** на майката – П. Ж. В., ЕГН **********, като е определил детето да живее
при нея на следния адрес: гр. Ш., ул.№66, вх.1, ет.1, ап.2., определил е и режим на лични
контакти на бащата Б. П. М. с детето С.. С решение №110/22.05.2018г. по гр.д.№327/2018г.
по описа на ВКС ІV г.о. е определен окончателният режим на лични контакти на бащата с
детето С. и той е както следва : през първите два месеца, считано от датата на обявяване и
влизане в сила на настоящото решение, бащата да взима детето всяка първа и трета събота
от месеца от 9 ч. до 13 ч., като срещите между двамата се осъществяват в присъствието на
служител от Дирекция „Социално подпомагане” . През следващите шест месеца, бащата да
взима детето всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 19 ч. След този осеммесечен
период, бащата да взима детето всяка първа и трета седмица от месеца от 10 ч. в събота до
19 ч. в неделя – с преспиване, както и всеки втори и четвърти понеделник от месеца от 17 ч.
до 19 ч., а също и за петнадесет последователни дни през лятото (в рамките на периода 1
юни – 31 август), по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя
се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва
отпуска, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да определи дните,
през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година.
Също след горния осеммесечен преходен период, при положение, че родителите не
постигнат съгласие за провеждане на официалните празници и личните празници на
детето, съдът постановява следния режим:
През нечетните години бащата да взима детето по време на следните
празници: Великден (от Велики петък до понеделник, които в съответната година са
определени за празнуване) – с преспиване, рождения ден на детето, който съвпада
с Гергьовден (6 май), Деня на независимостта (22 септември) и Новогодишните празници (31
декември и 1 януари) – с преспиване, като взима детето в 10 ч. и го връща до 19 ч. в
съответния ден; През четните години бащата да взима детето по време на следните
празници: Деня на освобождението (3 март), Деня на труда (1 май), Деня на просветата (24
май), Деня на съединението (6 септември) и Коледните празници и Стефановден – имения
ден на детето (24-27 декември) – с преспиване, като взима детето в 10 ч. и го връща до 19 ч.
3
в съответния ден; За осъществяването на личните контакти бащата да взима детето от дома,
в който живеят майката и детето, съответно – да го връща в този дом, с изключение на
понеделниците, когато следва да го взима от детското заведение, което то посещава.
Не е спорно по делото ,че родителите са разделени още преди раждането на детето С.
,като от раждането му за него полага грижи майка му. От месец август 2020г.
определеният режим на лични контакти на бащата с детето С. с решението на ВКС не се
осъществява, поради наличието на гражданско дело по ЗЗДН инициирано от майката на
детето и постановената по него заповед за незабавна защита срещу бащата, във връзка с
твърдението за осъществено домашно насилие от него спрямо детето С. , като по това дело
режима на лични контакти на бащата с детето е променен и ограничен, но има и случаи в
които режима на лични контакти не е бил изпълняван и поради бездействието на бащата. С
решение №627/11.12.2020г. по гр.д.№1799/2020г. по описа на ШРС съдът е оставил без
уважение молбите и на двамата родители по ЗЗДН като неоснователни. Образувано е изп.д.
№5665/29.12.2020г. по описа на ЧСИ Я.Б. за принудително осъществяване на определеният
режим на лични контакти на бащата с детето С. , по което на майката П. са връчвани
покани за доброволно предаване на дете за дните определени за лични контакти на бащата с
детето С.. Наложените на майката П. глоби от ЧСИ Я.Б. са били обжалвани от нея и
отменени от ШОС.
От социалното проучване отразено в социалния доклад, изготвен от Дирекция
"Социално подпомагане"–Шумен /стр.390-397 от делото на ШРС/ се установява ,че страните
са в конфликтни отношения още от раздялата им , като това се отразява на детето С..То се
нуждае от сигурна и стабилна семейна среда за живот. Неоходимо е то да контактува и с
двамата си родители и с техните близки. Детето С. е напълно самостоятелно и здраво.
Основните грижи за детето С. се полагат от майката и тя е осигурила неоходимите условия
за живот на детето. За С. е осигурена сигурна и стабина семейна среда за живот.Майката
задоволява ежедневните й потребности, гарантира нейната сигурност и я подкрепя. Тя
разпознава потребностите на детето си. Детето има собствена стай в домовете и на двамата
си родители. Хигиенно –битовите условия в жилищата и на двамата родители са много
добри и детето има самостоятелна стая и в двете жилища с всичко необходимо за него.
Майката на детето П.В. и детето С. живеят заедно с К.П.А. ,която е майка на П.В.. Детето е
записано като ученичка за 2021/2022г. във ІІ Основно училище „„ – Ш.. Към момента на
изготвянето на доклада майката е била безработна ,като е разчитала на помощта на бабата
на детето и нейна майка ,както и на помощта на сестра й ,която работи в чужлина. Бащата
заплащал издръжка на детето в размер на 220лв. месечно ,като имал месечен доход в размер
на 800лв. Майката е споделила ,че коминикацията с бащата е затруднена ,те не могат да
общуват по между си ,като бащата е с променливо настроение и е непредвидим. Майката
отрича да е отчуждавала детето от бащата. Тя споделя ,че е имала уговорка с бащата да
дойде да вземе С. за период от 15 дни на 22.06.2022г. , но той не дошъл да вземе детето.
Бащата сочи ,че не е упражнявал насилие спрямо детето С. или неговата майка П. . Бащата
желаел да ползва социална услуга за да се подобри комуникацията между родителите В
4
интерес на детето е да общува и с близки и роднини както по майчина така и по бащина
линия. Към доклада е приложен доклад от ДЦЗП –Зона заКрила –Шумен . На 22.06.2021г. е
проведена среща между детето С. и психолог от центъра с когото детето се познава в
специализирано помещение „синя стая“ ,без присъствието на майката. Разговорът протекъл
спокойно. Детето настойчиво заявявало своята привързаност към майката. На въпросите
свързани с отношението на С. към бащата било изразено явно негативна нагласа и детето
заявило ,че не желае да ходи при баща си ,който упражнява насилие спрямо нея , само си
седи на дивана и си гледа вестниците. Не е посочила случаи в които да се е чувствала добре
с баща си. Тези твърдения били неколкократно и насточиво повторени. Видна е силна
степен на привързаност , идентификация и почти слятост с майчината фигура , както и явен
стремеж за отхвърляне значимостта на бащината фигура и противопоставяне спрямо нея.
Осъществяването на личните контакти между бащата и детето в неутрална среда и с
присъствието на социален работник ще повлияе положително на връзката по между им ,
както и за превенция на последващи негативни последици върху развитието на детето и
задълбочаване на отчуждението между тях. За постигане на положителен резултат и
гарантиране интереса на детето е подходящо ползването на социална услуга от детето и от
родителите й. Видно от писмо изх.№ИЗ-611 от 28.07.2021г. издадено от ДПБ –Царев брод
лицето Б. П. М. не се води на отчет в ДПБ-Царев брод. Видно от доклад изготвен от ДЦЗП
„Зона заКрила“ –Шумен/ стр.679-682 от делото на ШРС/ , в периода от 6.08.-20.09.2021г. са
били проведени 7 срещи между бащата и детето С.. Детето на тези срещи било
придружавано от майка си и присъствието му било осигурено. През цялото време на
срещите от страна на детето се заявявал категоричен отказ да се среща или разговаря с
бащата й и ярко демострирано негативно отношение от детето към бащата, като същото не
се е отделяло от майка си по време на срещите с бащата. Трудно е да се отчете напредък при
тези срещи. В заключение се сочи, че на този етап не се постигат целите за подобряване
връзката между бащата и детето , но пък се дава възможност на бащата да вижда дъщеря си.
Във връзка с нагласите на детето С. да осъществява срещи с баща си на друго място или в
неговия дом ,към момента екипът преценява ,че детето не би приело такъв вариант. За
подобряване на така създалата се ситуация е необходимо родителите да нормализират
отношенията по между си и дистанциране на детето от конфликта по между им и водените
правни процедури. Видно от доклад изготвен от ДЦЗП „Зона заКрила“ –Шумен/ стр.728-729
от делото на ШРС/ , в периода от 8.10.2021г. -10.01.2022г са били проведени общо 12 срещи
между бащата и детето С.. И двамата родители се явявали на насрочените срещи. На четири
от срещите се наблюдавала комуникация между детето и бащата ,и майката насърчавала
това. В други срещи бил налице отново конфликт между родителите . И в този период на
срещу не се наблюдавал съществен напредък по отношение нагласата на детето към бащата.
Детето отказвало да остане само без майка си на срещите с бащата и заявявало ,че не желае
тези срещи. Детето вече не твърдяло ,че е душено стискано и удряно от баща си.
Заключенията в този доклад са сходни с тези в предходният такъв.
Видно от трудов договор №12/13.09.2021г. П.В. работи като „учител по химия и
ООС“ с основно трудово възнаграждение в размер на 1260лв.
5
От показанията на разпитаната пред ШРС свидетелка К.П.А. ,майка на ответницата
на 17.11.2021г. се установява ,че преди случката през месец август 2020г. детето се срещало
с бащата редовно и срещите били съобразени с решението на ВКС и майката винаги
приготвяла детето за срещите. След август 2020г. детето категорично отказвало да се вижда
с баща си. През месец юни майката приготвила детето за режима през лятото ,но бащата не
се явил да го вземе. Имало е случаи ,когато бащата връщал детето в дома му след няколко
часа и детето е трябвало да спи при него ,но той го е връщал. След случката през лятото
детето отказвало да ходи при баща си и да се среща с него. От показанията на свидетелката
М.М.А. ,социален работник в ДСП-Шумен , отдел „Закрила на детето“ на 17.11.2021г. се
установява ,че след решението на ВКС било издадено направление и колегите от Комплекса
за социални услуги за деца и семейства присъствали на срещите между бащата и детето
,които били в рамките на 2 часа . В последствие случаят бил приключен тъй като не било
имало проблем и бащата се срещал с детето. След издаването на ограничителна заповед по
ЗЗДН през месец август 2020г. срещите между бащата и детето били преустановени. Бащата
потърсил съдействието на ДСП-Шумен за да се осъществяват срещите с детето С.. След
определението на съда от месец юли за режима на лични контакти на бащата с детето С.
срещите не се били осъществявали защото детето не искало . Майката потърсила отдела за
съдействие относно режина на лични контакти на бащата с детето през лятото с цел да се
осигури присъствието на социален работник при предаването на детето от майката на
бащата.
От заключението на вещото лице по съдебно-психологичната експертиза се
установява ,че данните от проведеното експертно психологическо изследване и проведените
интервюта с двамата родители и детето не показват в миналото да е била изградена стабилна
привързаност към фигурата на бащата. Не се отчитат данни за стабилна привързаност
между бащата и детето в процеса на израстване на детето. За да има отчуждение трябва да е
налице изградена привързаност между родител и дете ,каквато не се наблюдава в данните
по делото и проведеното експертно изследване. Нарице е неизградена привързаност ,което
изключва разрушаването й. В психологическото изслудване на детето има данни за страх от
агресия ,които не достигат до психотравма. Детето е изградило полярни мнения за
родителите си, майката се приема като добра , а бащата е изцяло негативен. Детето не
споделя детайли на ситуациите ,в които твърди ,че бащата е проявявал насилие ,но се
наблюдава промяна в поведението и негативни емоционални преживявания. Наблюдава се
привързаност към семейството на майката , което полага ежедневни грижи за детето. Отчита
се стабилна връзка между майката и детето и не се отчита стабилно изградена връзка между
С. и баща й. По отношение психическото състояние на бащата Б.М. няма данни за
личностова акцентуация ,която да достига до личностова дисхармония. Има данни за
дисимулация/прикриване на болестни симптоми/ .Няма данни за употреба и зависимост към
ПАВ. В съдебно заседание вещото лице сочи , че детето е с един изключително позитивен
тон ,което говори ,че то пребивава в една добра ,комфортна и обгрижваща за него среда.
Битката която се води между родителите говори за една емоционална и личностова
6
нестабилност у родителите и е налице нужда от помощ от психотерапевт за да се стигне до
друго отношение . Детето трябва първо много бавно ,постепенно и внимателно да започне
да осъществява срещи с баща си в защитена среда. Първоначално в присъствието на майката
, като в момента в който детето се адаптира към обстановката ,майката да напуска стаята.
Детето няма готовност за провеждане на лични контакти между бащата и самата нея ,без
присъствието на майката. Преди да се промени средата на живот на С. следва между нея и
баща й да се изгради една връзка за да се случи това. Иначе такава промяна на
местоживеенето би била драматична за детето С.. В интервювата с детето няма данни
майката да е провеждала кампания за очерняне ,негативно отношение към бащата ,водеща
до промяна в поведението на детето.Не се проектират отминали предишни общи
позитивни преживявания на детето с бащата .От изследването на детето няма данни
майката умишлено да не желае детето да се среща с бащата. Детето не познава баща си и
битката между родителите му се отразява и то автоматично се самоидентифицира с майката
,срещу която бащата води битка.
От показанията на разпитания пред ШРС на 20.01.2022г. свидетел М.М. се
установява , че той е приятел и съученик на Б. и познава добре детето С.. Детето не било
преспивало при баща си ,като му гостувало през деня в събота и неделя. Детето търсело
контакта със свидетеля при срещите с баща си ,защото се познавали много добре и
свидетелят му обръщал много внимание. Свидетелят присъствал на срещите на бащата с
детето от две годишната му възраст. Детето общувало с баща си и си говорело с него.
Свидетелят ходел с детето да му купуват играчки и го возел на „конче“. В дома на бащата
той си играел с детето на различни игри. Бащата подарявал на С. подаръци за различните
поводи. Свидетелят бил присъствал на отказ на майката да даде детето ,тъй като било по
време на ковид пандемията.
От показанията на разпитаната пред ШРС на 20.01.2022г. свидетелка К.П.А. ,майка
на ответницата се установява, че от раждането на детето то не било оставало да пренощува
в дома на бащата. Случвало се е свидетелят да взема детето С. от детската градина в
изпълнение на режима на лични контакти. В изпълнение на режима на лични контакти
майката винаги приготвяла детето , но имало случаи и то не малко в които бащата не се
появявал на срещите и не се обаждал. Бащата се срещал с детето и извън режима на лични
контакти. Майката не била възпрепядствала срещите на детето с бащата. В ранната възраст
на детето той не бил проявявал към него никакъв интерес и не бил полагал грижи за него.
Преди няколко години бащата завел дело срещу свидетелката и искал тя да му върне две
детски колички ,които закупил ,дограма, която искал да му се заплати ,гардероб ,телевизор и
др.вещи от дома й. Бащата търсел съдействието на майката ,когато детето е трябвало да
нощува с него ,като майката е оставала да преспи в дома на бащата. Бащата завел детето на
почивка и вечерта се обадил на майката , че не може да се справи с детето и се наложило тя
да пътува до курорта „*.*. *“ и да преспи в хотела ,като на сутринта се е прибрала с детето.
Бащата идвал да вземе детето придружен винаги с някакъв приятел . Детето било много
разстроено от срещите ,които се провеждали в ДСП Отдел Закрила на детето“ и от
7
експертизите . С. започнала да я боли главата ,стомаха, не можела да спи през нощта и това
не й се отразявало добре. За периода от 2020-2022г. бащата бил водил пет дела .Разпита на
детето в „синя стая“ му подействал много лошо. Последвали още два разпита на детето в
„синя стая“ и две експертизи. Бащата не дошъл да вземе детето за осъществяване на
режима му на лични контакти през лятото за 15 дни ,въпреки ,че майката го била
приготвила. Детето споделяло , че не се чувства добре при баща си ,че го е страх от него ,че
той не се грижи за него, че остава само в стаята. По време на срещите с детето бащата бил
винаги с други хора, а в случаите когато е бил сам е търсел помощта на майката, защото не
се е справял. От показанията на свидетелката П. Н.З. , която съжителства с бащата от година
и половина се установява ,че откакто живеели заедно бащата не бил вземал детето. Детето
отказвало да се среща с баща си. Майката на детето отказала да получи подарък от бащата за
детето през м.декември 2020г. Срещите на бащата с детето в ДСП не се били
осъществявали. Съдът не кредитира показанията на тази свидетелка , относно твърдението й
,че бащата не се среща с детето, тъй като те противоречат на събраните по делото писмени
доказателства и на показанията на другите свидетели по делото.
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните
правни изводи: Съгласно т. V от ППВС № 1/12.11.1974 година основание за изменение на
определения режим за упражняването на родителските права са настъпилите след
постановеното съдебно решение изменения на обстоятелствата, които съществено засягат
интересите на детето. Като такова изменение се разбират както новите обстоятелства, които
влошават положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, така и
обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. При това
изменението може да се дължи както на промяна на обстоятелствата, при които е определен
първоначалния режим за упражняване на родителските права, така и обстоятелства, които са
изцяло нови и са настъпили след този момент. В съдебната практика е залегнало, че под
"изменение на обстоятелствата" се разбират, както новите обстоятелства, които влошават
положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание,
така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение като
следва да се обсъди дали новите обстоятелства се отразяват на положението на детето и на
ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се изхожда
изключително от интересите на детето. В този смисъл решение № 65/28.02.2014 г. по гр. д.
№ 4202/2013 г. по описа на четвърто г. о. на ВКС, решение № 288/15.03.2016 година по
гражданско дело № 2640/2015 година на 4-то г. о. на ВКС.
За допустимостта на исковото производство по реда на чл. 59, ал. 9 СК е необходимо
да е налице посочване на промяна в обстоятелствата след формиране на силата на
присъдено нещо на решението, с което е определено кой ще упражнява родителските права
спрямо малолетните и ненавършили пълнолетие деца и с което е определен режима на
лични контакти между детето и родителя, който не упражнява родителските права. Нужно е
още да е посочено, че промяната е от такова естество, което да сочи на влошаване
положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане или с когото е
8
определен режим на лични контакти; да засяга ефикасността на взетите по-рано мерки или
да сочат на нововъзникнали обстоятелства, с които би се подобрило положението на детето
при евентуално ново разрешение. В този смисъл решение № 555/27.06.2013 г. по гр. дело №
893/2012 г. на четвърто г. о. на ВКС.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява ,че от
раждането на детето грижите по неговото отглеждане и възпитание се полагат от неговата
майка ,като родителите са се разделили още преди раждането на детето. Детето С. е напълно
самостоятелно и здраво. Основните грижи за детето С. се полагат от майката и тя е
осигурила неоходимите условия за живот на детето. За С. е осигурена сигурна и стабина
семейна среда за живот.Майката задоволява ежедневните й потребности , гарантира нейната
сигурност и я подкрепя. Тя разпознава потребностите на детето си. Детето има собствена
стая в домовете и на двамата си родители. Хигенно –битовите условия в жилищата и на
двамата родители са много добри и детето има самостоятелна стая и в двете жилища с
всичко необходимо за него. Майката на детето П.В. и детето С. живеят заедно с К.П.А.
,която е майка на П.В.. Преди случката през месец август 2020г. детето се срещало с бащата
редовно и срещите са били съобразени с решението на ВКС и майката винаги приготвяла
детето за срещите. След август 2020г. детето категорично отказва да се вижда с баща си.
През месец юни майката приготвила детето за режима през лятото ,но бащата не се явил да
го вземе. Имало е случаи ,когато бащата връщал детето в дома му след няколко часа и
детето е трябвало да спи при него ,но той го е връщал. След случката през лятото детето
отказвало да ходи при баща си и да се среща с него. От раждането на детето то не е
оставало да пренощува в дома на бащата. В изпълнение на режима на лични контакти
майката винаги приготвяла детето ,като но имало случаи и то не малко в които бащата не се
появявал на срещите и не се обаждал. Бащата търсел съдействието на майката ,когато
детето е трябвало да нощува с него ,като майката е оставала да преспи в дома на бащата.
Бащата идвал да вземе детето придружен винаги с някакъв приятел . Детето било много
разстроено от срещите ,които се провеждали в ДСП Отдел Закрила на детето“ и от
експертизите . С. започнала да я боли главата ,стомаха, не можела да спи през нощта и това
не й се отразявало добре. На 22.06.2021г. е проведена среща между детето С. и психолог
от ДЦЗП – „Зона За Крила –Шумен с когото детето се познава в специализирано
помещение „синя стая“ ,без присъствието на майката. Разговорът протекъл спокойно.
Детето настойчиво заявявало своята привързаност към майката. На въпросите свързани с
отношението на С. към бащата било изразено явно негативна нагласа и детето заявило ,че не
желае да ходи при баща си ,който упражнява насилие спрямо нея , само си седи на дивана и
си гледа вестниците. Не е посочила случаи в които да се е чувствала добре с баща си. Тези
твърдения били неколкократно и насточиво повторени. Видна е силна степен на
привързаност , идентификация и почти слятост с майчината фигура , както и явен стремеж
за отхвърляне значимостта на бащината фигура и противопоставяне спрямо нея. От доклад
изготвен от ДЦЗП „Зона за Крила“ –Шумен/ стр.679-682 от делото на ШРС/ се установи , че
в периода от 6.08.-20.09.2021г. са били проведени 7 срещи между бащата и детето С.. Детето
на тези срещи било придружавано от майка си и присъствието му било осигурено. През
9
цялото време на срещите от страна на детето се заявявал категоричен отказ да се среща или
разговаря с бащата и ярко демострирано негативно отношение от детето към бащата, като
същото не се е отделяло от майка си по време на срещите с бащата. Трудно е да се отчете
напредък при тези срещи. В заключение се сочи , че на този етап не се постигат целите за
подобряване връзката между бащата и детето , но пък се дава възможност на бащата да
вижда дъщеря си. Във връзка с нагласите на детето С. да осъществява срещи с баща си на
друго място или в неговия дом ,към момента екипът преценява ,че детето не би приело
такъв вариант. От доклад изготвен от ДЦЗП „Зона заКрила“ –Шумен/ стр.728-729 от делото
на ШРС/ , в периода от 8.10.2021г. -10.01.2022г са били проведени общо 12 срещи срещи
между бащата и детето С.. И двамата родители се явявали на насрочените срещи. На четири
от срещите се наблюдавала комуникация между детето и бащата ,и майката насърчавала
това. В други срещи бил налице отново конфликт между родителите . И в този период на
срещу не се наблюдавал съществен напредък по отношение награсата на детето към бащата.
Детето отказвало да остане само без майка си на срещите с бащата и заявявало ,че не желае
тези срещи. Детето вече не твърдяло ,че е душено стискано и удряно от баща си. От
заключението на вещото лице по съдебно-психологичната експертиза се установи ,че в
миналото не е била изградена стабилна привързаност към фигурата на бащата. Не се
отчитат данни за стабилна привързаност между бащата и детето в процеса на израстване на
детето. За да има отчуждение трябва да е налице изградена привързаност между родител и
дете ,каквато не се наблюдава в данните по делото и проведеното експертно изследване.
Нарице е неизградена привързаност ,което изключва разрушаването й. В психологическото
изслудване на детето има данни за страх от агресия ,които не достигат до психотравма.
Детето е изградило полярни мнения за родителите си майката се приема като добра , а
бащата е изцяло негативен. Детето не споделя детайли на ситуациите ,в които твърди ,че
бащата е проявявал насилие ,но се наблюдава промяна в поведението и негативни
емоционални преживявания. Наблюдава се привързаност към семейството на майката ,
което полага ежедневни грижи за детето. Отчита се стабилна връзка между майката и детето
и не се отчита стабилно изградена връзка между С. и баща й. Преди да се промени средата
на живот на С. следва между нея и баща й да се изгради една връзка за да се случи това.
Иначе такава промяна на местоживеенето би била драматична за детето С.. В интервювата с
детето няма данни майката да е провеждала кампания за очерняне ,негативно отношение
към бащата ,водеща до промяна в поведението на детето.Не се проектират отминали
предишни общи позитивни преживявания на детето с бащата .От изследването на детето
няма данни майката умишлено да не желае детето да се среща с бащата. Детето не познава
баща си и битката между родителите му се отразява и то автоматично се
самоидентифицира с майката ,срещу която бащата води битка.
Предвид гореизложеното ,съдът счита предявеният иск по чл.59 ал.9 от СК за
неоснователен и недоказан . Не се установиха по делото твърденията на ищеца , че че
майката настройва детето срещу него , отчуждава го и той е препядстван да осъществява
режима си на лични контакти с детето. Напротив установи се по делото ,че между бащата и
10
детето С. липсва изградена връзка и привързаност , детето не е опознало баща си, не е
нощувало никога в дома му. Бащата не може да се справи сам с грижите по отглеждането и
въспитанието на детето, като не се отчита стабилно изградена връзка между С. и баща й.
Той разчита на помощта на свои приятели и при срещите на бащата с детето той е
придружаван от негов приятел, като свидетелят М. често си играел с детето , вземал го от
детската градина ,водел го е да му купува подаръци. Детето няма предишни позитивни общи
преживявания с бащата, а към настоящият момент то не желае да се среща с бащата. На тези
срещи е дистанцирано от него, не желае да ходи при баща си и е налице ярко демострирано
негативно отношение от детето към бащата, като същото не се е отделяло от майка си по
време на срещите с бащата.Трудно е да се отчете напредък при тези срещи.
Ето защо не е в интерес на детето упражняването на родителските права да се
променя и те да се предоставят на бащата и предявеният иск по чл.59 ал.9 от СК следва да се
отхвърли.
Същевременно се установи промяна в обстоятелствата при които е бил определен
режима на лични контакти с решението на ВКС и съдът счита ,че следва така определеният
режим на лични контакти между бащата и детето да се измени в интерес на детето и
предвид новонастъпилите в отношенията между тях обстоятелства установени по делото по-
горе.
Предвид гореизложеното и съобразно интереса на детето , съдът счита ,че следва да
се определи един преходен период през, който детето да се адаптира към бащата и през
който да се създаде връзка между тях. Предвид характера на производството – спорна
съдебна администрация, в което не се разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо, а
се осъществява съдебна намеса при уреждане на граждански правоотношения,
предпоставена от невъзможността за постигане на съгласие между страните, съдът не е
обвързан от исканията на страните за определяне на конкретен режим на лични отношения,
а само и единствено от интереса на детето.
Следва да се определи режим на лични контакти между бащата Б.М. и детето С. ,
както следва:
През първите два месеца, считано от датата на влизане в сила на настоящото
решение - всеки петък от месеца от 15ч. до 17ч. в присъствието на майката в първият час
, когато детето е на училище първа смяна и всеки петък от месеца от 10ч. до 12ч. в
присъствието на майката в първият един час , когато детето е на училище втора смяна, като
срещите се осъществяват в ДСП-Шумен или ДЦЗП – „Зона ЗаКрила –Шумен по преценка
на Директора на ДСП-Шумен и в присъствието на социален работник или психолог, като
присъствието на детето С. за тези срещи следва да се осигури от майката П. Ж. В..
След това за период от четири месеца режима на лични контакти на бащата с детето
С. следва да е всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 18ч. След този шест
месечен период, бащата да взима детето всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. в
събота до 18 ч. в неделя – с приспиване, както и всяка втора и четвърта сряда от месеца от
11
17 ч. до 19 ч., когато детето е на училище първа смяна и от 10ч. до 12ч. , когато детето е на
училище втора смяна, също и за петнадесет последователни дни през лятото (в рамките на
периода 1 юни – 31 август), по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, като тя се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено
бащата кога ще ползва отпуска, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има
право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 31
май на съответната година.
Също така след този шест месечен период през нечетните години бащата да взима
детето по време на следните празници: Великден (от Велики петък до понеделник, които в
съответната година са определени за празнуване) – с преспиване, рождения ден на
детето, който съвпада с Гергьовден (6 май), Деня на независимостта (22 септември)
и Новогодишните празници (31 декември и 1 януари) – с преспиване, като взима детето в 10
ч. и го връща до 19 ч. в съответния ден; През четните години бащата да взима детето по
време на следните празници: Деня на освобождението (3 март), Деня на труда (1 май), Деня
на просветата (24 май), Деня на съединението (6 септември) и Коледните празници и
Стефановден – имения ден на детето (24-27 декември) – с преспиване, като взима детето в
10 ч. и го връща до 19 ч. в съответния ден; За осъществяването на личните контакти бащата
да взима детето от дома, в който живеят майката и детето , съответно – да го връща в този
дом.
Искането на жалбоподателя съдът на чл. 138а, ал. 3 СК да задължи майката да
участва в специализирани програми за повишаване на родителския капацитет не следва да
се уважава ,тъй като с определението от 20.01.2022г. по привременните мерки ШРС е
постановил на осн.чл.59 ал.8 от СК , както и на осн.чл.23 т.2 и т.6 от ЗЗД директорът на
ДСП-Шумен да предприеме мерки за закрила в семейна среда включително и като издаде
направления за ползването на социална услуга от двамата родители и детето , което
въззивният съд счита за достатъчна мярка за преодоляване на конфликта между родителите
и която е съобразена с интереса на детето.
По разноските: Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не
може да намери приложение в настоящото дело чл. 59 ал.9 от СК . Това разрешение следва
от характера на производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор
относно родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат
извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство в него не се решава със
сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално
право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права,
признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство
квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да
изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в производството всяка страна
следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В този
смисъл е и практиката на ВКС.
12
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №34/21.01.2022г. по гр.д.№1146/2021г. по описа на
ШРС.
ИЗМЕНЯ на осн. чл. 59, ал. 9 СК, определения с решение № 110 от 22.05.2018г. по
Гр.д.№ 327/2018г. на ВКС ІV гр.о. режим на лични отношения между бащата Б. П. М., ЕГН
: ********** и детето С.Б.П., ЕГН : ********** като вместо него , ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Б. П. М., ЕГН: **********
и детето С.Б.П., ЕГН : **********, както следва:
През през първите два месеца, считано от датата на влизане в сила на настоящото
решение - всеки петък от месеца от 15ч. до 17ч. в присъствието на майката в първият час
, когато детето е на училище първа смяна и всеки петък от месеца от 10ч. до 12ч. в
присъствието на майката в първият един час , когато детето е на училище втора смяна, като
срещите се осъществяват в ДСП-Шумен или ДЦЗП – „Зона ЗаКрила –Шумен по преценка
на Директора на ДСП-Шумен и в присъствието на социален работник или психолог, като
присъствието на детето С. за тези срещи следва да се осигури от майката П. Ж. В..
След това за период от четири месеца режима на лични контакти на бащата с детето
С. следва да е всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 18ч. След този шест
месечен период, бащата да взима детето всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. в
събота до 18 ч. в неделя – с приспиване, както и всяка втора и четвърта сряда от месеца от
17 ч. до 19 ч., когато детето е на училище първа смяна и от 10ч. до 12ч. , когато детето е на
училище втора смяна, също и за петнадесет последователни дни през лятото (в рамките на
периода 1 юни – 31 август), по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, като тя се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено
бащата кога ще ползва отпуска, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има
право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 31
май на съответната година.
Също така след този шест месечен период през нечетните години бащата да взима
детето по време на следните празници: Великден (от Велики петък до понеделник, които в
съответната година са определени за празнуване) – с преспиване, рождения ден на
детето, който съвпада с Гергьовден (6 май), Деня на независимостта (22 септември)
и Новогодишните празници (31 декември и 1 януари) – с преспиване, като взима детето в 10
ч. и го връща до 19 ч. в съответния ден; През четните години бащата да взима детето по
време на следните празници: Деня на освобождението (3 март), Деня на труда (1 май), Деня
на просветата (24 май), Деня на съединението (6 септември) и Коледните празници и
Стефановден – имения ден на детето (24-27 декември) – с преспиване, като взима детето в
10 ч. и го връща до 19 ч. в съответния ден; За осъществяването на личните контакти бащата
13
да взима детето от дома, в който живеят майката и детето , съответно – да го връща в този
дом.
Оставя без разглеждане искането на П. Ж. В. с ЕГН ********** за увеличение на
дължимата от Б. П. М. в полза на детето му С.Б.П. месечна издръжка от 220лв. на 500лв.
месечно, считано от 20.01.2022г.
Оставя без уважение искането на Б. П. М. съдът на чл. 138а, ал. 3 СК да задължи
майката П. Ж. В. да участва в специализирани програми за повишаване на родителския
капацитет.
Разноски не се присъждат.
Препис от решението да се изпрати на ДСП-Шумен.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчване му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14