Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.С., 06.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори въззивен състав, в публично съдебно
заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
БОРЯНА ГАЩАРОВА
при участието на секретаря Ц.
Павлова като разгледа докладваното от младши съдия Гащарова
в. гр. д. № 631 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 79 от 13.05.2019 г. по
гр. д. № 888/2018 г. на Районен съд-Ихтиман, първи състав е осъдил Ц.Й.С., Д.И.С.-С. и П.И.С. да заплатят на Г. фонд-С., на основание чл.
288, ал. 12 от КЗ (отм.), сумата в размер на по 1 000 (хиляда) лева, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.08.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението, представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение за вреди от пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 25.12.2008 г. в гр. К.между товарен автомобил „Форд
Транзит“ с peг. № С**КА, управляван от наследодателя на въззивниците и пешеходец – В.И. ***, като водачът на
моторното превозно средство го е управлявал без сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Със същото решение Ц.Й.С., Д.И.С.-С. и П.И.С. са осъдени да заплатят на Г. фонд-С., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на по 323,33 лв., представляваща
разноски по производството съобразно уважената част от иска.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ответниците,
сега въззивници- Ц.Й.С., Д.И.С.-С.
и П.И.С., чрез процесуалния им представител - адв. Б.Б.-САК, в която са изложени конкретни
оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушение
на съдопроизводствените правила. Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изключил от доказателствената съвкупност на основание чл. 183 от ГПК,
изчерпателно изброени във въззивната жалба документи,
които според въззивниците са представени само като
копия по гражданското дело. Счита, че първоинстанционният
съд неправилно е приел по делото експертни изследвания, основали изводите си върху копия на
медицински документи, констативен протокол, присъда, мотиви и решение на
Окръжен съд-С..
Въззиваемата страна – Г. фонд-С., оспорва
жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК и моли същата, като
неоснователна, да бъде отхвърлена. Твърди, че в първоинстционното
призводство са представени надлежно заверени преписи
на документи, както и отговори на медицински учредения. Моли съда да потвърди
обжалваното решение и присъди направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото не е
спорно, а се установява и от приобщен по делото констативен протокол за
посетено пътно-транспортно произшествие с № 127, изготвен от служител на ПК при
РУ-К., че на 25.12.2008 г., около 18 часа, 40 мин., в гр. К., на ул. „В. Л.“ е
настъпило пътно-транспортно произшествие между товарен автомобил „Форд Транзит“
с peг. № С**КА, управляван от И. П.С. и
пешеходец – В.И. В.. Видно от съставения констативен протокол, водачът на
товарния автомобил е тестван с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7410“ с № 0256, който е отчел наличието на
1,07 промила. Образувано е досъдебно производство с № 8/2009 г. по описа на РУ
МВР- К.(л. 6-7 от гр.д.).
Приобщена е присъда № 65/21.06.2010
г. на Районен съд-Ихтиман, с която подсъдимият И. П.С. е признат за виновен за
това, че на 25.12.2008 г., около 18 часа, 40 мин., в гр. К., при управлението
на моторно превозно средство -товарен автомобил „Форд Транзит“ с peг. № С****КА, по ул. „В. Л.“, в посока „Т“-образно
кръстовище с ул. „Б.“ е нарушил правилата за движение по пътищата-чл. 20, ал.
1, ал. 2, чл. 47 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на В.И. В. средна телесна повреда-трайно
затруднение на движенията на десния горен крайник, за повече от 30 дни,
изразяваща се в счупване на дясната раменна кост в областта на големия
израстък-горната трета, като деянието е извършено в пияно състояние, с
концентрация на алкохол в кръвта 1,07 на хиляда, установена по надлежния ред –
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, буква „а“, пр. 2, във връзка с ал. 1,
буква „б“, пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Постановената присъда е обжалвана от
подсъдимия пред Окръжен съд-С.. С решение от 15.02.2012 г. на ОС-С.
наказателното производство е прекратено и е отменена присъдата на първоинстанционния съд поради настъпила смърт на подсъдимия
в хода на процеса.
По делото е приложен и акт №
К-11079/2008 г. за установяване на административно нарушение против И. С., в
който е посочено, че водачът управлява моторно превозно средство след употреба
на алкохол и с несъобразена с пътната обстановка скорост, и блъска пешеходец
(л.29 от гр. д.).
По делото е приета справка от база
данни на Информационния център към Г. Ф., в която е посочено, че няма данни
за сключена полица „Гражданска отговорност“ за моторно превозно средство с рег.
№ С****КА (л.25 от гр.д.).
От представеното заявление с дата
31.01.2013 г. до Г.ф., се установява, че пострадалата В. И. В. е поискала да
ѝ бъде заплатено обезщетение за неимуществени вреди, получени от
претърпяното пътно транспортно произшествие. Видно от протокол № 17/19.07.2013
г., медицинска експертиза, протокол № 17/25.07.2013 г. и уведомление за
неимуществени вреди с дата 26.07.2013 г., Г.ф.е одобрил обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 3000 лева.
С платежно нареждане от 02.08.2013
г. Г.ф.е изплатил по сметка, посочена от пострадалата В. И. В., сумата от 3000
(три хиляди) лева по щета № ГФ-210025/2013 г. (л. 39 от гр. д.).
Приложено е удостоверение за
наследници с изх. № 1/ 06.01.2015 г., от което се установява, че след смъртта
си И. П.С. е оставил следните наследници – Ц.Й.С. (съпруга), Д.И.С.-С. (дъщеря) и П.И.С. (син) (л. 40).
На 05.02.2015 г. Г.ф.е изпратил на виззивниците регресни покани, с
които ги е поканил да заплатят сумата от 3037,20 лв., представляваща
неимуществени вреди и ликвидационни разходи по щета № ГФ-21-0025/31.01.2013 г.
Поканата е била получена лично от Ц.Й.С.
на 12.02.2015 г., видно от известие на л. 42, от П.И.С. на 12.02.2015 г., видно
от известие на л. 44, а по отношение на Д.И.С.-С. е
направено отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя, л. 46.
В открито съдебно заседание,
проведено на 16.01.2019 г., е направено искане от адв.
Б. съдът да задължи ищеца - Г.ф., да представи по делото оригинали или
нотариално заверени копия на епикризите, копие от
здравна книжка, присъда на РС-Ихтиман, решение на ОС-С. по воденото наказателно
производство против наследодателя на ответниците. (л.
90 от гр. дело). Първоинстанционноят съд е уважил
направеното искане от адв. Б., като е указал да се
изискат от РС-Ихтиман „Архив“ заверени копия от присъда по н.о.х.д. № 442/2009
г. по опис на съда, решение на ОС-С., констативните протоколи, намиращи се по
делото, протокол за оглед и акт за установяване на административно нарушение.
Постановил е да се издаде съдебно удостоверение на ищеца за снабдява с
оригинали на посочените от ответната страна документи (л. 91 от гр.д.). В
същото съдебно заседание е прието заключението по назначената
съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на констативен
протокол № 127 за посетено пътнотранспортно произшествие, който не е оспорен от
страните по реда на чл. 193 от ГПК, както и върху материали от наказателното
производство. Експертизата е приета от съда в о.с.з., след изслушване на вещото
лице (л.90-92).
По делото са приложени надлежно
заверени от РС-Ихтиман преписи на следните документи- присъда № 65/21.06.2010
г. на Районен съд-Ихтиман, определение с дата 09.09.2010
г. на ОС-С., решение с дата 15.02.2012 г. на ОС-С., (л. 99-103).
След издаване на съдебни
удостоверения, ищецът се е сдобил и е приложил медицински документи, издадени
на името на В.И. В., както следва: оригинал
на епикриза издадена от СБРНК- Филиал М. П. с дата
03.05.2010 г. (118), оригинал на
уведомление от д-р С.К. – управител на Медицински център I-К., с което
посочва периодите на престои на пациентката в медицинското заведение и прилага
надлежно заверени копия на медицински документи; копие на книга за регистриране
на издадени болнични листа, копие на книга за решенията на ЛЛК (л. 119-135); оригинал на писмо от СБРНК ЕАД, филиал
„М. П.“ с приложени надлежно заверени от медицинското заведения копия на история на заболяване на В.В., ведно с придружаващата документация (л. 136-167).
Видно от протокол за проведено
открито съдебно заседание с дата 13.03.2019 г., първоинстанционният
съд е приел представените и изисканите писмени доказателства (л.181).
Назначена и приета е
съдебно-медицинска експертиза в о.с.з. проведена на 17.04.2019 г. Експертното
изследване не е оспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи
от правна страна:
Въззивната жалбата е подадена в срока по чл.
259 от ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата
държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, намира въззивната
жалба за неоснователна по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния
съд, като относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, като служебно следи единствено
за неприложение от страна на първоинстанционния съд
на императивна материалноправна норма, каквото
нарушение настоящият състав на съда не констатира при постановяване на
обжалваното решение. В случая не е налице и задължение за съда да следи служебно
за интереса на някоя от страните по делото, съобразно задължителните за
органите на съдебната власт указания дадени в т. 1 от тълкувателно решение №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Неоснователно е възражението на въззивниците, че първоинстанционният
съд е следвало да изключи от доказателствената
съвкупност следните документи – разписка за доставяне на пощенска пратка,
удостоверяваща получаването на исковата молба в РС-Ихтиман, два броя епикризи от СБРНК ЕАД филиал „М. П.“, медицинко
досие, книга за регистриране на издадените болнични листи, книга за решенията
на ЛЛК от МЦ-гр. К., констативен протокол № 127 от 31.12.2018 г., акт № К-10798
от 2008 г. за установяване на административно нарушение, присъда с №
65/21.06.2010 г. на РС-Ихтиман, решение на ОС-С.. Посочената във въззивната жалба разписка за доставяне на пощенска пратка,
удостоверяваща получаването на исковата молба в РС-Ихтиман, е представена и в
открито съдебно заседание, проведено на 12.12.2018
г., след изискването ѝ от страна на процесулния
представител на ответниците (л. 77). Както беше
посочено, след издаване на съдебни удостоверения, ищецът, сега въззиваем, е получил медицинските документи част в
оригинал, други в надлежно заверени преписи. Посоченото от въззиваемите
копие на епикриза, за което се твърди, че липсва като
оригинал, издадена на името на В.В. от УМБАЛ „Св. А.“ АД, не е
приложено към исковата молба и не е представяна от ищцовото дружество въобще,
респективно не е приобщено към доказателствената съвкупност по делото. Същата е
посочена като приложение, но към подадено заявление до Г.ф. от В.. Посочените
от въззивниците документи, за които се твърди, че не
са приложени по делото, надлежно заверени са приобщени както следва: два броя епикризи от СБРНК ЕАД филиал „М. П.“ са приложени една в
оригинал на л. 118, а другата експертиза е надлежно заверен препис от
болничното заведение на л. 142. Посоченото медицинско досие е приложено
надлежно заверено от медицинското заведение на л. 136-167. Посочените книга за
регистриране на издадените болнични листи и книга за решенията на ЛЛК от МЦ-гр.
К.са приложени на лист от 119 до 135. По делото са приложени надлежно заверени
от РС-Ихтиман и копия на следните документи- присъда № 65/21.06.2010 г. на
Районен съд-Ихтиман, определение с дата 09.09.2010 г.
на ОС-С., решение с дата 15.02.2012 г. на ОС-С.
(л. 99-103). Посоченият от въззивниците
протокол за оглед на местопроизшествие и албум в действителност не са приложени
по делото в оригинал или официално заверен препис, но първоинстанционният
съд не ги е поставил в основата на доказателствения
си анализ, респективно не се е позовал на тях в решението си, нито са
използвани при изготвяне на експертните изследвания, поради което не е налице
твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила.
Неоснователно
е възражението, че първоинстанционният съд неправилно
е приел изготвената съдебно-медицинска експертиза. Същата се основава на
надлежно приобщен доказателствен материал и не е
оспорена своевременно от страните.
Поради
гореизложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде
потвърдено изцяло.
По
разноските.
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност, и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид фактическата и
правна сложност на делото и направеното искане от страна на въззиваемия
за присъждане на юрисконсутлско възнаграждение в
минимален размер, определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв.
Претенцията за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за първа инстанция, заявена с молба вх. № 9221/05.11.2019 г., не
подлежи на разглеждане, тъй като страната е имала възможност да поиска
допълване на първоинстанционното решение в частта за
разноските, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Воден
от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 79 от 13.05.2019 год. по
гр. дело № 888/2018 год. на Районен съд-Ихтиман.
ОСЪЖДА Ц.Й.С., ЕГН: **********, адрес: ***,
да заплати на Г. фонд-гр. *** със
седалище ***, сумата от 33,33 (тридесет и три лева и
тридесет и три стотинки) лева, представляващи юрисконсулско
възнаграждение съобразно отхвърлената въззивната
жалба.
ОСЪЖДА Д.И.С. – С., ЕГН: **********, адрес:
***, да заплати на Г. фонд-гр. *** със
седалище ***, сумата от 33,33 (тридесет и три лева и
тридесет и три стотинки) лева, представляващи юрисконсулско
възнаграждение съобразно отхвърлената въззивната
жалба.
ОСЪЖДА П.И.С., ЕГН: **********, адрес: ***,
да заплати на Г. фонд-гр. *** със
седалище *** сумата от 33,33 (тридесет и три лева и
тридесет и три стотинки) лева, представляващи юрисконсулско
възнаграждение съобразно отхвърлената въззивната
жалба.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.