Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 30.04.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на втори март две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 621 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 2019
– 0046380 от 30.05.2019 г. на Директор на Регионална дирекция за областите
Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр.Русе към ГД
„Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите е наложено на „Л.”
ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Ловеч, кв.”М.”, *********, ЕИК ********,
представлявано от управителя И.В.Я., административно наказание на основание
чл.216 от Закона за защита на потребителите – имуществена санкция в размер на 1
000 лева, за нарушение на чл.77, ал.3, т.2 от Закона за защита на потребителите.
Недоволен от постановлението
останали от дружеството, които чрез упълномощеният им представител адвокат В.Н.
са го обжалвали, като незаконосъобразно. В жалбата са изтъкнати подробни и
обстоятелствени доводи относно допуснати съществени процесуални нарушения при
съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление. Сочи, че актът
не е съставян в присъствието на управителя на дружеството, което силно е
затруднило организирането на защитата й. Счита, че с това е била нарушена
разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, което е съществено нарушение и е
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, още повече,
че липсва покана до управителя за съставянето на АУАН. Развити са в тази връзка
съображения за липсата на представителна власт в издаденото от управителя на
дружеството пълномощно на Я.Я., с което са му делегирани широк кръг права, но
не и да получава и подписва съставени АУАН. Във връзка с това сочи и доводи за
нарушение на разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗАНН, като счита, че АУАН не е бил
надлежно предявен.
По нататък в жалбата са изложени
доводи за нарушение на чл.42, т.3 от ЗАНН относно мястото на извършване на
нарушението, както и че в обстоятелствената част на АУАН са изложени две
противоречиви твърдения, като не става ясно кое актосъставителят е приел за
меродавно – дали, че търговецът не е представил документи за проследяване на
стоките или е представил такъв. Счита също така и че вмененото административно
нарушение не е извършено. Сочи, че въпросните щепсели не се продавали, не са
били изложени като стока на рафт, а се намирали в плик до масата на продавача.
Изтъква, че същите са само част от изделие, която част не влиза в употреба и
затова изделието се продава без тях.
Подробно в жалбата са изложени и
аргументи за маловажност на случая и наличието на предпоставки за приложението
на чл.28 от ЗАНН. Моли наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание, редовно
призовани, дружеството-жалбоподател се представлява от адвокат В.Н. ***,
надлежно упълномощен от управителя И.Я.. Същият поддържа изцяло жалбата с
наведените в нея аргументи. Допълва, че освен място на извършване на
нарушението, в обжалваното НП липсва ясно посочена и дата на извършването му.
Развива доводи по същество на спора, като сочи, че твърдяното нарушение не е
извършено и че са налице разминавания в показанията на разпитаните свидетели
относно мястото където въпросните щепсели са се намирали в магазина. Претендира
на дружеството да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител. Представили са писмено становище чрез Виктория Борисова
– юрисконсулт, в което се оспорват възраженията на жалбоподателя и се развиват
доводи по същество на делото. Оспорва доводите на жалбоподателя относно
допуснати нарушения на разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.43 от ЗАНН, като излага
аргументи обосноваващи тезата, че АУАН е бил съставен в присъствието и връчен
на надлежно упълномощен от управителя на дружеството представител. Пледира
наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно издадено.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите В.Н.И., К.С.И., Я.Ц.Я., Г. Илиева
В., Р.В.К. и В.Г.Ч., както и от изложеното в жалбата, в съдебно заседание и в писменото
становище на страните, съдът прие за установена следната фактическа обстановка
:
„Л.” ЕООД било със седалище и
адрес на управление в гр.Ловеч, кв.”М.”, *********, ЕИК ******** и се
представлявало от управителя И.В.Я.. Дружеството стопанисвало търговски обект -
магазин „100 неща”, намиращ се в гр.Ловеч, в ж.к.”М.”, в блок 304.
На 23.10.2018 г. в магазина била
извършена проверка от служители на Комисията за защита на потребителите –
Регионална дирекция – Русе – свидетелките К.И. и Р.К.. По време на проверката в
обекта присъствала и управителката на „Л.” ЕООД – И.Я.. При проверката възникнало
съмнение относно безопасността на някои от предлаганите за продажба стоки,
поради което с протоколи за вземане на проби 1А и 2А № 2679719/23.10.2018 г.
/л.30 и л.30 на гърба/ били взети проби от адаптер (Travel Adapter) и 49 броя щепсели в черен цвят, с единична цена от 0,80 лева.
За резултатите от проверката
свидетелката К.И. съставила констативен протокол 2018 № К – 2679719 от 23.10.2018
г. /л.28-29/, в присъствието на свидетелката Р.К.. Протокола бил съставен и в
присъствието на управителя на дружеството И.Я., която го подписала. Бил поканен
управителя или упълномощено от него лице да се явят на 24.10.2018 г. и предоставят
в офиса на комисията в гр.Ловеч доставни документи
/фактури/ за стоките, от които са били взети проби.
На 25.10.2018 г. в офиса на КЗП
в гр.Ловеч се явил свидетелят Я.Я., който се легитимирал с нотариално заверено
пълномощно представено му от управителя на „Л.” ЕООД И.Я. / л.17-18/ и който за
щепсел „Original Charger” представил фактура № **********/23.10.2018 г.
/л.27/. Свидетелката К.И. съставила протокол за проверка на документи № К-0114343/25.10.2018
г. /л.26/, като приложение към горецитирания протокол.
Протокола бил подписан и от Я.Я.. С протокола бил поканен управителя или
упълномощено от него лице да се явят на 26.10.2018 г. и предоставят в офиса на
комисията в гр.Ловеч доставни фактури за Travel Adapter и 49-те броя щепсели в черен цвят.
На 26.10.2018 г. в офиса на КЗП
в гр.Ловеч се явил отново свидетелят Я.Я. и за Travel Adapter и 49-те броя щепсели в черен
цвят представил фактури №№ **********/28.04.2015 г. и **********/06.06.2012 г.,
издадени съответно от „Р.Е.Т.” ЕООД и „*******” ООД /л.23-24/. Представил и
собственоръчно изписана и подписана декларация във връзка със закупуването на
тези стоки /л.25/. За тези действия свидетелката К.И. съставила протокол за
проверка на документи № К-0114350/26.10.2018 г. /л.21/, като приложение към протокола
от 23.10.2018 година. Същият бил подписан от Я.Я.. С протокола били дадени
задължителни предписания да не се предлагат за продажба въпросните стоки.
От писмо изх.№ Ц-02-1916/10.01.2019
г. на главен директор на ГД „Контрол на пазара” при КЗП /л.20/ се установява,
че длъжностни лица от районната дирекция в гр.София са направили насрещни
проверки в дружествата „Р.Е.Т.” ЕООД и „*******” ООД, във връзка с представените
от свидетеля Я.Я. фактури относно закупуването на предлаганите за продажба в
обекта на „Л.” ЕООД щепсели в черен цвят. Установено било, че управителите на
двете дружества са декларирали, че представените им фактури няма описан подобен
артикул и че не са продавали на „Л.” ЕООД подобна стока. Във връзка с това, от
ГД „Контрол на пазара” при КЗП са приели, че „…следва да се счита, че фирма „Л.”
ЕООД не е предоставила документ за проследяване произхода на стоките, съгласно
чл.77, ал.3, т.2 от ЗЗП…”.
С оглед на тази информация от ГД
„Контрол на пазара”, до управителя на „Л.” ЕООД била изпратена покана изх.№
Р-03-10/11.01.2019 г. /л.19/, в която се канел той или упълномощено от него
лица, с право да подписва АУАН да се яви на 22.01.2019 г. в офиса на КЗП в
гр.Ловеч за съставянето на АУАН. Поканата е била получена на 21.01.2019 г.
лично от управителя на дружеството И.Я., видно от известието за доставяне на
гърба на л.19 от делото.
На указаната в поканата дата в
офиса на КЗП в гр.Ловеч се явил свидетелят Я.Я., представяйки пълномощно от
управителя /л.17-18/, за което обстоятелство свидетелката К.И. съставила
протокол за проверка на документи № К-0123715/22.01.2019 г. /л.15/.
След съставянето на протокола,
свидетелката К.И. съставила на „Л.” ЕООД АУАН № К-0046380/22.01.2019 г.
/л.13-14/, в присъствието на пълномощника
Я.. Актосъставителката описала извършените проверки и
процедурата по проследяване произхода на стоките и приела, че в качеството си
на дистрибутор на стоките по смисъла на чл.77, ал.2 от ЗЗП и в рамките на
своята дейност, „Л.” ЕООД не участва в проследяване на стоките, като на 26.10.2018
г. не представя документи за произход на стоките. Посочила е, че нарушителят е
установен на 11.01.2019 г., позовавайки се на писмо изх.№ Ц-02-1916/10.01.2019
г. на главен директор на ГД „Контрол на пазара” при КЗП /вх.№
Р-01-366/11.01.2019 г./. Въз основа на това, актосъставителката И. е квалифицирала
това като нарушение на разпоредбата на чл.77, ал.3, т.2 от Закона за защита на
потребителите. Като свидетели при съставянето на акта се подписали В.И. и В.Ч..
Актът бил връчен на пълномощника Я., който го подписал и получил препис от него.
В графата „възражения по акта” той отбелязал, че иска да не се издава санкция,
тъй като е закупил стоките от фирмите, за които е представил фактури.
Липсват данни в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН да е било представено писмено възражение от дружеството.
Въз основа на акта за нарушение
било издадено обжалваното наказателно постановление № 2019 – 0046380 от
30.05.2019 г., като наказващият орган изцяло възприел описаните в АУАН
обстоятелства и също ги квалифицирал като нарушение на разпоредбата на чл. 77,
ал.3, т.2 от ЗЗП. Наложил на търговеца предвидената в чл.216 от ЗЗП имуществена
санкция в размер на 1 000 лева.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, видно от заповед № 290/22.04.2015
г. на Председателя на комисията за защита на потребителите /л.32/ и въз основа
на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 356 ЛС/22.04.2015
година /л.31/.
АУАН и наказателното
постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН
задължителни реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до отмяна на наказателното постановление на формално основание,
поради което категорично не могат да бъдат споделени наведените с жалбата и в
хода на съдебните прения възражения в този смисъл.
Не отговаря на фактите по делото
наведеното с жалбата твърдение, че липсва покана до дружеството за съставянето
на АУАН. Както и по-горе се изложи, такава е била изпратена до управителя на „Л.”
ЕООД И.Я. (изх.№ Р-03-10/11.01.2019 г. – л.19) и на 21.01.2019 г. е била
получена лично от нея – известие за доставяне на гърба на л.19 от делото.
Горният факт е в пряка връзка и
с останалите наведени с жалбата възражения, а именно : че актът е бил съставен
в отсъствието на управителя, като вместо него е присъствало лице, което не е
имало необходимата представителна власт, както и че не е била спазена
процедурата по чл.43, ал.4 от ЗАНН за предявяване на съставения акт.
Действително, разпоредбата на
чл.40, ал.1 от ЗАНН изисква АУАН да бъде съставен в присъствието на нарушителя
(респективно на законния представител на ЕТ или ЮЛ), като изключението от това
правило е дадено в ал.2 на същия текст – АУАН се съставя в отсъствието на
нарушителя, когато е известен, но не може да се намери или след покана не се
яви за съставянето му. В разглежданият случай вместо управителя на юридическото
лице се е явил негов пълномощник – свидетеля Я.Я.. Следва да се отбележи, че
законът не лимитира изрично реда и начина по който
следва да бъде отправена поканата и поради това достатъчно е да се установи, че
поканата е била доведена до знанието на лицето към което е отправена, като това
обстоятелство може да се доказва с всички предвидени от закона доказателствени
средства. В настоящият случай поканата до представляващия дружеството И.Я. е
била надлежна изпратена и същата я е получила лично. В поканата ясно е
отразено, че на дружеството ще бъде съставен АУАН и то по повод проверката от
23.10.2018 г., като е посочен и номера на протокола, с която е била обективирана – 2679719 /л.28-29/. Съществен момент също
така е и че управителя Я. лично е присъствала на тази първа проверка в обекта
на дружеството, запозната е била и е подписала така цитирания протокол. Ето
защо, съдът приема, че управителя на дружеството е знаела, че ще бъде съставен
АУАН, както и причината за съставянето му. На самото съставяне и предявяване на
акта е присъствал упълномощен от управителя на дружеството представител.
Във връзка с горното съдът
намира, че не могат да бъдат кредитирани доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя относно представителната власт на пълномощника на дружеството и в
частност, че същия не е имал правата да получава съставени срещу него АУАН.
Видно от представеното по делото нотариално заверено пълномощно от 23.10.2018
г. /л.22/ И.В.Я., в качеството си на управител на „Л.” ЕООД е делегирала на свидетеля
Я.Ц.Я. правата да го представлява пред различни държавни и общински институции,
в т.ч. и КЗП, като получава, подписва и подава от името на дружеството всякакви
видове документи, молби, декларации и жалби, свързани с управление и
стопанисване на имуществото и защищаване интересите на дружеството, както и да
подписва такива, там където е необходимо. Въпреки, че изрично не е било
посочено в пълномощното пълномощника да получава съставени срещу дружеството
АУАН, то използваната формулировка „…да получава документи” съдът счита за
достатъчна, за да обоснове извод, че и такива действия са включени в
представителната власт на свидетеля Я.Я.. В подкрепа на тази извод е и факта, който
сам свидетелят Я. сочи, че управителя И.Я. му е съпруга и че от 15 години
двамата семейно работят в обекта, стопанисван от дружеството. Ето защо,
настоящият съдебен състав счита, че всеки конкретен случай следва да се
преценява с оглед съдържанието на конкретното пълномощно. Не следва да се
подхожда формалистично, че винаги при съставен, предявен и подписан АУАН от
пълномощник това само по себе си е основание за отмяна на наказателното
постановление. Най-малкото, един такъв подход би провокирал всеки нарушител да
не се явява лично за съставяне, предявяване и подписване на АУАН, вместо което
винаги да изпраща пълномощник, разчитайки по този начин още в началото на административнонаказателното производство да заложи
основание за незаконосъобразност на бъдещото наказателно постановление. Вярно
е, че в практиката си редица съдилища приемат, че административнонаказателното
производство е „строго формален” процес, но абсолютизирането
на такъв подход би довело до нарушаване на основните принципи и цели заложени в
ЗАНН, а именно: установяването на административни нарушения и съответно
налагането на съответните административни наказания, както и да се предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
В процесният случай, видно от
изричната покана за съставяне на АУАН и от протокола за извършената на 23.10.2018
г. проверка в обекта на дружеството, на която проверка управителя е присъствал
и подписал, става ясно, че управителят Я. е знаела, че на дружеството ще бъде
съставен АУАН, както и причината за това. От обсъденото по-горе пълномощно
рег.№ 8221 на л.22 от делото се установява, че същото е било съставено и
заверено на 23.10.2018 г., т.е. в деня, когато е била извършена проверката в
обекта на жалбоподателя и на която управителя И.Я. е присъствала, който факт,
съпоставен с факта, че в пълномощното изрично е посочена и КЗП, то единствения
извод от това е, че управителя на наказаното лице е знаело за извършената в
обекта му проверка, както и че ще му бъде съставен АУАН, поради което е
включило в представителната власт на Я.Я. и представителство пред тази
институция. Следва да бъде отчетен и факта, че двамата са съпрузи, поради което
житейски логично е да споделят всякаква информация свързана с дейността на
дружеството „Л.” ЕООД. Още повече, че нито при подписването и предявяването на
АУАН, нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН пълномощникът Я. е възразил, че му липсва
представителна власт, като напротив – представяйки пред органите на КЗП нотариално
завереното пълномощно, е участвал в хода на състоялите се след 23.10.2018 г.
документални проверки, а във връзка с отправената покана до самия упълномощител, пълномощникът е присъствал лично при
съставянето и връчването на АУАН, доказвайки представителната си власт.
В заключение, при обсъждането на
този въпрос следва да се отбележи, че най-честия аргумент, с който се приема,
че пълномощника следва изрично да е упълномощен от лицето срещу когото е
съставен АУАН да го представлява в това производство или че въобще не е
допустимо участието на пълномощник е, че административнонаказателната
отговорност е лична и че лицето срещу когото е образувано следва да е извършило
деянието виновно и в този смисъл е недопустимо да се вменява вина на пълномощник.
Следва да се държи сметка обаче, че вина при привлечени към
административнонаказателна отговорност юридически лица, какъвто е настоящия
случай и ЕТ не се издирва, при тях отговорността е безвиновна,
обективна. Затова и не е процесуално нарушение участието на пълномощник при
съставянето и връчването на АУАН, стига в пълномощното изрично да е посочено,
че може да представлява ЮЛ или ЕТ пред съответната институция.
С оглед на тези съображения,
настоящият съдебен състав приема, че съставения АУАН № К-0046380/22.01.2019 г.
е бил надлежно предявен на жалбоподателя, в съответствие с изискванията на
чл.43, ал.1 от ЗАНН и нарушение в този смисъл не е било допуснато. На
дружеството-жалбоподател е била осигурена процесуалната възможност да реализира
правото си на защита, което изключва наличието на съществено процесуално
нарушение в тази част от проведеното административнонаказателно
производство.
За да е съществено едно
процесуално нарушение, то следва да е довело до нарушаване правото на защита на
наказаното лице в степен, че то да не е могло да упражни права, които законът
му предоставя в административнонаказателното
производство или тези му права да са се преклудирали
и този пропуск да не може да бъде саниран в
по-нататъшния ход на производството. Но по изложените по-горе съображения съдът
прие, че не такъв обаче е настоящия случай. Актът е бил съставен в присъствието
и връчен на пълномощник на управителя на дружеството на 22.01.2019 г., на който
пълномощник са били делегирани съответните за това права. Поради това съдът
счита, че съставения АУАН № К-0046380/22.01.2019 г. е достигнал до лицето срещу
субекта срещу когото е съставен, в лицето на неговия законен представител –
управителя И.Я..
Не могат да бъдат кредитирани и
доводите на процесуалния представител на жалбоподателя относно липсата на
посочени в обжалваното НП на конкретна дата и място на извършване на
нарушението, както и за наличието на противоречия в обстоятелствената му част. Съгласно
разпоредбата на чл.77, ал.3, т.2 от ЗЗП дистрибуторът, в рамките на своята
дейност е длъжен да участва в процеса на проследяване безопасността на стоките
пуснати на пазара, като води и представя документи, необходими за проследяване
произхода на стоките. С оглед на това си задължение и по искане на контролния орган
от дружеството са представили фактури №№ **********/28.04.2015 г. и
**********/06.06.2012 г., издадени съответно от „Р.Е.Т.” ЕООД и „*******” ООД
/л.23-24/. В наказателното постановление наказващият орган категорично и
недвусмислено е формулирал, че „Така предоставените на 26.10.2018 г. в офис на КЗП,
гр.Ловеч, Областна администрация, ет.4, стая 413 документи за произход от „Л."
ЕООД, не биха могли да се приемат като документи удостоверяващи произхода на
стоката.". От тази формулировка, по недвусмислен начин личи волята на
наказващия орган, че за дата на извършване на нарушението приема 26.10.2018 г.,
когато документите (фактури) необходими за проследяване произхода на щепселите
в черен цвят с метални щифтове са били представени, а като място на извършване
на нарушението е прието мястото, където са представени, а именно : офиса на КЗП
в гр.Ловеч, като е посочен и конкетния му административен адрес. Подробно също
така в обстоятелствената част на НП е отразено, че по така представените
фактури са били извършени насрещни проверки при лицата, които са ги издали и в
следствие на резултатите от тези проверки наказващият орган е достигнал до
извода, че въпросните фактури не могат да се приемат като документи
удостоверяващи произхода на стоките, т.е. приравнил е това обстоятелство към
липсата въобще на подобни документи. В този смисъл, не съществуват съмнения
относно действителната воля на наказващия орган, в частност по отношение на
съставомерните елементи от вмененото на дружеството административно нарушение.
По същество на спора, след
внимателна преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира, че
вмененото на дружеството-жалбоподател нарушение на чл.77, ал.3, т.2 от ЗЗП не е
доказано по категоричен и несъмнен начин от обективна страна.
Тезата на жалбоподателя е, че
въпросните щепсели в черен цвят не са самостоятелна стока, а са част (приставка),
конектор-удължител към зарядно за батерии, но поради практическата им
нефункционалност и неприложимост ги отстраняват от удължителите и не ги продават,
а ги събират в найлонов плик с цел последващото им унищожаване. В този смисъл
са показанията на свидетелите Г. В. и Я.Я.. Последният е отразил това
обстоятелство и в писмена декларация от 26.10.2018 г. /л.25/, когато представил
и фактурите за произход на стоките. Изрично е посочил, че въпросните щепсели са
удължители към зарядното за батерии, като е посочил позициите под които
фигурират в представените фактури, а именно : № 30 от фактура № **********/28.04.2015 г. и № 5
от фактура № **********/06.06.2012 година. Действително, във фактурите
/л.23-24/ под тези позиции фигурират „Конектор CAR-004" и „Зарядно за батерии". Няма данни
обаче, че това обстоятелство е било съобразено при извършената от органите на
КЗП насрещна проверка във фирмите издали фактурите. Не е отразено в протокола
за вземане на проби /л.30 на гърба/, не личи и от съдържанието на писмо изх.№
Ц-02-1916/10.01.2019 г. /л.20/, с което КЗП Руссе е била уведомена за
резултатите от насрещните проверки. От последното става ясно, че при при
проверките във фирмите „Р.Е.Т.” ЕООД и „*******” ООД е било установено, че фактурите действително
са били издадени от тях, но не са предлагали за продажба стока „щепсел”. Но липсват
данни за това дали е проверено, че щепселите са част от стоките „Конектор CAR-004" и „Зарядно за батерии", както е твърдял
в декларацията пълномощника на дружеството Я., както и дали действително могат
да се демонтират, като въпросните стоки функционират и без тях.
На следващо място – по делото
липсват и категорични доказателства, че щепселите са били предлагани за
продажба в магазина, като отделна стока. Свидетелите Я. и В. сочат, че същите
са се намирали в плик, който се е намирал и съхранявал до щанда, където е седял
продавача и не са били изложении за продажба. Единственно актосъставителката –
свидетелката К.И. твърди подобно обстоятелство, като заявява, че са се
предлагали за продажба, но не си спомня на каква цена. Показанията й обаче до
голяма степен кореспондират с тези на Я. и В., доколкото и тя сочи, че
щепселите са се намирали в плик и че са били много близо, пред продавача. В
констативния протокол от проверката /л.28-29/ подобни данни, относно къде са се
намирали и в каква опаковка въпросните щепсели, не са отразени.
Ето защо, от така извършения
анализ на доказателствата по делото и данните за наличието на съставомерни
признаци от състава на вмененото на дружеството нарушение, съдът намира, че нарушение на нормата на чл.77,
ал.3, т.2 от ЗЗП не се установява по категоричен и несъмнен начин от обективна
страна. От дружеството са представили документи за проследяване произхода на
стоките, но липсват категорични и убедителни доказателства, които да обосноват
по несъмнен начин извода до който е достигнал наказващият орган, че тези
документи не са в състояние да удостоверят произход. Не са били съобразени и
проверени твърденията на пълномощника на дружеството, изложени в писмената му
декларация от 26.10.2018 г., за да могат в случай, че са неоснователни, да
бъдат опровергани със съответните доказателства. Не се опровергават и от
ангажираните в хода на съдебното производство доказателства, а в тази връзка
следва да се има предвид, че доказателствената тежест в настоящето производство
лежи върху наказващият орган и елементите от състава на посоченото в НП
нарушение следва да са безспорно установени, тъй като съставеният АУАН няма презумтивна доказателствена сила.
С оглед на изложеното,
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, тъй като е
недоказано от обективна страна извършването на нарушението на разпоредбата на
чл.77, ал.3, т.2 от ЗЗП. В този смисъл наказателното постановление е
необосновано и като такова се явява незаконосъобразно издадено.
При този изход на делото и с
оглед направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за
присъждане на направените по делото разноски, то на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН следва да бъде осъдена Регионална дирекция за областите Габрово, Велико
Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр.Русе към ГД „Контрол на пазара”
към Комисията за защита на потребителите, представлявана от директора Цветан
Христов Христов да заплати на „Л.
" ЕООД - гр.Ловеч, представлявано от управителя И.В.Я., сумата 300 лева, представляваща
заплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2019 - 0046380
от 30.05.2019 г. на Директор на Регионална дирекция за областите Габрово,
Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр.Русе към ГД „Контрол на
пазара” към Комисията за защита на потребителите, с което е наложено на „Л.”
ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Ловеч, кв.”М.”, *********, ЕИК ********,
представлявано от управителя И.В.Я., административно наказание на основание
чл.216 от Закона за защита на потребителите – имуществена санкция в размер на 1
000 лева, за нарушение на чл.77, ал.3, т.2 от Закона за защита на потребителите,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална
дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със
седалище гр.Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на
потребителите, представлявана от директора Цветан Христов Христов,
да заплати на „Л.” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Ловеч, кв.”М.”,
*********, ЕИК ********, представлявано от управителя И.В.Я., сумата 300
/триста/ лева, представляваща разноски за платен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението
до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :