№ 17
гр. С., 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Й.ов
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Ради Ив. Й.ов Търговско дело №
20231800900254 по описа за 2023 година
Ищцата Ф. Ф. М., с ЕГН**********, с адрес: гр. Б., ул. „Хаджи Димитър“ №53, чрез
пълномощника си Адвокатско дружество „Д. и партньори“ чрез адв. Й. Д. от САК, със
съдебен адрес: гр. С., бул. „Княз Александър Дондуков-Корсаков“ № 5, вх. В, ап. 25 е
предявила обективно съединени, осъдителни искове по чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.496 от КЗ
срещу Застрахователно акционерно дружество „Д.“ АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Г. М Димитров“ № 1, за заплащане на сумата от 30 000,-лв.
(тридесет хиляди лева), представляваща допълнително обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки, страдания и ограничения в
движенията, търпени в резултат на ПТП, настъпило на 22.09.2022 г., на АМ „Хемус“, в
платното с посока на движение гр. С. – гр. В., в района на 64+900 км. по вина на И.А.Б.,
управлявал л.а. марка „БМВ 523“ с рег. №СО 7908 ВС, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, по полица с полица
BG/30/122002546951, валидна към датата на застрахователното събитие 22.09.2022 г., както
и сумата в размер на 2098,-лв. (две хиляди деветдесет и осем лева), представляваща
допълнително обезщетение за имуществени вреди – направени разноски за лечение
вследствие на горното ПТП, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от
13.11.2023г. – датата на постановения отказ от ответника до окончателното изплащане на
сумите.
В исковата си молба, ищцата Ф. Ф. М. твърди, че на 22.09.2022г. около 15,30 ч. по
АМ „Хемус“ в посока от гр.С. към гр.В. И.А.Б. управлявал л.а. марка „БМВ 523“с рег.
№СО7908ВС. В автомобила заедно с водача са пътували, ищцата Ф. Ф. М. и В.Е.В.. При км.
64+900, при преодоляване на ляв завой, водачът на автомобила, поради движение с
1
превишена скорост се отклонил надясно, блъснал се в предпазната мантинела на
магистралата, последвало задиряне, като я разкъсал, след което автомобила се приплъзнал
по мрежестата ограда и прилежащите й колове зад мантинелата, завъртял се многократно и
се установил в покой.
За така настъпилото ПТП били уведомени органите на реда, като на
местопроизшествието пристигнал екип на ОДМВР - С. и екип на СМП. Полицейските
служители съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, № 96/11.10.2022 г. и
било образувано Досъдебно производство № 50/2022 г. по описа на ОДМВР - С., пр.пр. №
2777/2022 г. по описа на СОП, прекратено с постановление на прокурор от 27.09.2023г.
Ищцата Ф. Ф. М. твърди, че от събраните в досъдебното производство писмени и
гласни доказателства, както и от изготвените експертни заключения, се установявало, че
единствената причина за настъпването на процесното ПТП е било противоправното
поведение на водача на л.а. марка „БМВ 523“с рег. №СО7908ВС - И.Б., който починал при
настъпването на ПТП.
Твърди, че в следствие на процесното ПТП с посочения в исковата молба механизъм
на настъпване, като пътник на предна дясна седалка в лекия автомобил, получила следните
травматични увреждания: коремна травма, придружена с излив на 700 мл кръв в коремната
кухина и хематом в меките тъкани на предната коремна стена; комбинирана травма на
дясното коляно, изразяваща се в ставен излив, скъсване на задната кръстна връзка с
дистракция на малък фрагмент от задната половина на тибиалното плато, фрактура в
областта на предната половина на латералния тибиален кондил, латерална луксация на
пателата, частично скъсване на медиалната колатерална връзка с белези на частична
мениско-капсулна сепарация, частично скъсване на медиалния ретинакулум и мекотъканен
едем около ставата; фрактура на пети лумбален прешлен вдясно и множество охлузвания и
кръвонасядания по лицето и тялото.
Ищцата Ф. Ф. М. твърди, че по спешност била откарана в Спешното отделение на
ВМА - гр. С. и приведена в противошокова зала, като била прегледана от хирург,
неврохирург, травматолог, консултирана била от анестезиолог и уролог. Направени са й били
кръвни и образни изследвания, проведено било и МРТ изследване на дясната колянна става.
С оглед установената наличност на кръв в коремната кухина, същия ден била подложена по
спешност на коремна операция - направена й е била лапароскопия с лапаротомия и
евакуация на 700 мл кръв от коремната кухина. Установено било разкъсване на апендикса,
като същият бил премахнат и чревният пасаж на пациентката бил възстановен. На десния й
крак била поставена гипсова имобилизация. Същият ден била настанена за лечение в
Клиниката по ендоскопска, ендокринна хирургия и колопроктология във ВМА. Назначена й
е била медикаментозна терапия, на дясното й коляно е била поставена гипсова
имобилизация. След сваляне на дренажите от корема и стабилизиране на състоянието й на
29.09.2022 год. ищцата била изписана от лечебното заведение с препоръка за амбулаторно
лечение - ХДР и медикаментозна терапия.
Твърди, че след изписването й от ВМА се прибрала в дома на родителите й в гр. К..
2
Заради множеството травми, получени при ПТП, тя почти не можела да се обслужва
самостоятелно, разчитала на помощта на семейството си дори за най- елементарните си
нужди от хигиенен и битов характер - къпане, преобличане, придвижване из дома.
Емоционалното й състояние не било добро - все мислела за преживяното ПТП, макар да
нямала спомен за същото, у нея се породил страх от пътуване в автомобил, макар след
изписването й от болницата многократно да й се налагало да пътува за прегледи при
специалисти, контролни прегледи и т.н. И към момента медикаментозното й лечение все още
продължавало.
Наложило се на 25.11.2022 год. да постъпи за физиотерапевтично лечение на десния й
крак в МБАЛ „А.“ - гр.П., като престоят й в това лечебно заведение продължил до
08.11.2022 г.
Твърди, че и към настоящия момент и въпреки дългото лечение все още не е
възстановена от получените травми от ПТП. Движенията на снагата и десния й крак са
ограничени и болезнени, продължава да изпитва болки в травмираните части на тялото, все
още се нуждае от помощта на семейството си в ежедневието.
Поддържа, че така описаните физически болки и страдания, неудобства и
затруднения, които е търпяла и продължава да търпи, се явяват неимуществени вреди, които
са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП от 22.09.2022г.
Ищцата Ф. Ф. М. твърди, че за лекия автомобил марка „БМВ“, модел „523“ с ДК №
CO 7908 ВС, управляван при ПТП от деликвента И.А.Б., е била сключена със ЗАД „Д.” АД
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица
серия GO, № *********, валидна от 24.08.2022 г. до 23.08.2023 г., което ангажира
отговорността на ответника за обезщетяване на причинените вследствие на произшествието
неимуществени вреди.
Твърди, че депозирала писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ до
ЗАД „Д.” АД, получена от ответника на 12.01.2023 г. По същата била образувана преписка
по щета №№ 0801-006755/2022-03; 0801-006755/2022-04, като застрахователят отказал
изплащане на застрахователно обезщетение, поради което ищцата депозирала искова молба
за съдебно разрешаване на спора, въз основа на която било образувано т.д. №82/2023г. на
СОС, производството по което не било приключило към настоящия момент.
Ищцата Ф. Ф. М. твърди, че на 10.09.2023., отново постъпила в МБАЛ „А.“ - гр. П. за
продължаване на лечението на дясното коляно в планов порядък. След извършените й
обстоен преглед и множество лабораторни изследвания, и след проведена консултация с
ортопед, била насочена за оперативно лечение. На 11.09.2023г., ищцата Ф. Ф. М. претърпяла
операция на дясна колянна става за пателарна стабилизация с помощта на импланти. Била
изписана от болничното заведение на 13.09.2023г. като й била назначена медикаментозна
терапия и придвижване с помощни средства.
Въпреки, че оперативната рана зараствала добре, ищцата Ф. Ф. М. твърди, че
продължавала да изпита силни болки в оперирания крайник. Движенията й били силно
3
ограничени, като била принудена да разчита на близките си и за най-елементарните си
битови нужди.
Твърди че болките, страданията и двигателните затруднения предизвиквали у нея
чувство на безпомощност и безполезност. Възприемала се като огромна тежест за най-
близките си хора.
Ищцата Ф. Ф. М. излага още, че на 10.10.2023г. отново постъпила в МБАЛ „А.“ - гр.
П. за рехабилитационни процедури. При извършените й обстойни прегледи в болничното
заведение са били установени болка, отоци, ограничени движения в колянната става и
хопотрофична бедрена и глутеална мускулатура, поради което била настанена за
едноседмичен болничен престой. В периода на болничния престой на ищцата били
извършени множество различни манипулации ултразвукова терапия, терапия с импулсивно
и високоинтензивно магнитно поле, лечебни масажи, упражнения срещу съпротивление,
криотерапия, механотерапия.
Твърди, че макар и да била изписана със значително подобрено здравословно
състояние, все още не била възстановена напълно, поради което й било препоръчано
повторение на физиотерапевтичния курс, балнеолечение шест месеца след оперативната
терапия и изпълнение на ежедневна лечебна физкултура в домашни условия, както и ХДР.
Ищцата Ф. Ф. М. твърди, че въпреки дългия период от време, който е изминал от
процесното ПТП и положените усилия от медицинските специалисти, все още не се е
възстановила. Усложненото й здравословно състояние налагало оперативно лечение на
пострадалия при ПТП крайник и продължителни терапии, за да може да бъде възстановена
неговата функционалност, макар и не в пълен обем. Твърди, че е претърпяла и все още търпи
болки и страдания в следствие на катастрофата от 22.09.2022г.
Ищцата Ф. Ф. М. поддържа, че претендираните обезщетения по т.д. №82/2023г. на
СОС, не обхващат влошаването на здравословното й състояние и последиците от него,
които счита, че са неимуществени вреди, които също следва да бъдат репарирани.
Освен неимуществени вреди, ищцата Ф. Ф. М. претендира и осъждането на
ответника ЗАД „Д.” АД да й заплати понесени от нея допълнително и имуществени вреди,
изразяващи се в направените разходи за закупуване на медицински изделия, болнично
лечение и медикаменти и избор на оперативен екип възлизащи в общ размер на 2098,-лв.,
съобразно разходни документи, приложени към и.м. и конкретизирани в описа на писмените
доказателства съдържащ се в и.м.
Ищцата Ф. Ф. М. твърди, че депозирала нова писмена застрахователна претенция по
чл.380, ал.1 от КЗ до ЗАД „Д.” АД на 26.10.2023 г. за заплащане на застрахователно
обезщетение за търпените от нея допълнително неимуществени и имуществени вреди, по
която от ответното дружество с писмо изх. №5711/13.11.2023г. бил постановен отказ за
заплащане на обезщетение.
С оглед на това, за ищцата Ф. Ф. М. възникнал правният интерес от предявяване на
настоящата искова претенция, размерът на която оценява на 30 000,-лв. - за търпените
4
допълнителното от процесното ПТП неимуществени вреди и на 2098,-лв. – за търпените
допълнително имуществени вреди от същото.
Ищцата Ф. Ф. М. претендира и лихва за забава върху сумите по исковите претенции,
на основание чл. 496, вр. чл. 409 КЗ, чл. 84, ал. 3 ЗЗД, дължима от 13.11.2023г. датата на
постановения отказ за изплащане на застрахователно обезщетение до окончателното
изплащане сумите.
Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника ЗАД
„Д.“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор чрез пълномощника
си адв. Н. Л. от САК, с който оспорва предявените искове изцяло като неоснователни и
недоказани по основание и размер.
Счита съдебно предявената претенция за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за процесуално недопустима.
Твърди, че е налице повторно заведено дело по смисъла на чл. 299, ал. 2 от ГПК, тъй
като било налице друго висящо дело, със същите страни, на същото основание, с предмет
същия правен спор, образувано по-рано от т.д. №254/2023г., а именно т.д. №82/2023 г., по
описа на Софийски окръжен съд.
Поддържа, с оглед горните твърдения, че исковото производство по по-късно
заведеното дело в случая т.д. №254/2023 г. по описа на СОС, следва да се прекрати.
Оспорва като неоснователни твърденията на ищцата, наведени с исковата молба, въз
основа на която е образувано т.д №254/2023 г., по описа на Софийски окръжен съд, за
наличието на ексцес. Счита, че в конкретния случай, евентуално се касае за нововъзникнали
обстоятелства, които съдът следва да зачете по образуваното първо във времето
производство по т.д. №82/2023 г., по описа на Софийски окръжен съд.
Относно предявения иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 2098,-лв.
поддържа, че са налице условията за служебно съединяване на делата по смисъла на чл.213
от ГПК.
В условията на евентуалност, в случай, че предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди е процесуално допустим, прави искане за спиране на производството
по т.д. № 254/2023 г., по описа на СОС на основание чл. 229. т. 4 от ГПК до влизането в сила
на краен съдебен акт по т.д. № 82/2023 г., по описа на СОС.
По основателността на предявените искове и фактическите твърдения на ищцата,
ответникът излага следното:
ЗАД „Д.“ АД признава за установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение, касаещо лек автомобил „БМВ“, с peг. № СО7908ВС, по силата на
Застрахователна полица, валидна към 22.09.2022г.
Оспорва всички твърдения, наведени от ищеца в исковата молба по основанието на
съдебно предявената претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Оспорва твърденията по и.м. за виновност на застрахования при ответника водач за
5
настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от него по отношение на ищцата.
Твърди, че водачът на лекия автомобил „БМВ“ И.А.Б. не е нарушил императивните
разпоредби на ЗДвП, съответно не е причинил процесното ПТП, така както е описано в
исковата молба, поради което липсва основният елемент от фактическия състав на деликта -
противоправно поведение. Оспорват се всички твърдения, изложени в исковата молба,
касаещи възникването на вземането, предмет на претенцията - че ищцата е търпяла
твърдените в исковата молба неимуществени вреди, а ако такива са настъпили се сочи, че те
далеч не са с характер, интензитет и в размер, които да обосноват претендирания в исковата
молба размер на обезщетението. Оспорват се всички твърдения на ищцата за вида, характера
и степента на уврежданията, като при условие на евентуалност се твърди, че ако са
причинени твърдените увреждания, то настъпването им и/или забавянето на оздравителния
процес е в резултат на неспазване от ищцата на лекарските предписания и предхождащи
ПТП заболявания.
Твърди, че при формирането на исковата сума от 30 000 лв. ищцата не е отчела
редица критерии, запълващи със съдържание понятието за „справедливост” по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД, не е взела предвид съдебната и застрахователната практика по аналогични
случай с оглед на процесния период, характера и вида на телесните увреждания, респ.
болките и страданията, времето за възстановяване и др.
Оспорва и всички твърдения наведени от ищцата за : изключителната вина на водача
Б. за настъпване на вредоносния резултат, вследствие ПТП от 22.09.2022г. и относно
механизма на ПТП.
Ответникът ЗАД „Д.” АД оспорва и предявения иск за имуществени вреди по размер.
Твърди, че извършените разходи за закупуване на медикаменти не са били необходими и
разумни по смисъла на КЗ.
На следващо място с отговора ответникът прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищцата, изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан
като пътуваща в лек автомобил. Твърди, че противоправното поведение на ищцата е в пряка
и непосредствена причинна връзка с настъпването на урежданията й, поради което следва да
бъде отчетено при разпределение на тежестта в размера на дължимото обезщетение.
При условията на евентуалност ответникът прави и второ възражение за
съпричиняване като твърди, че ищцата сама се е поставила в опасност за здравето си, като е
предприела пътуване в автомобил, управляван от водач, който е бил под въздействието на
алкохол и/или наркотични вещества към момента на настъпване на процесното ПТП.
Оспорва акцесорните искове за лихва, поради неоснователност на главните.
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати производството, а в условията
на евентуалност да отхвърли изцяло ищцовите претенции, като неоснователни и
недоказани, както по основание, така и по размер. В условията на евентуалност и в случай,
че съдът счете предявените искове основателни, прави възражение за прекомерност на
претендирания размер като необосновано завишен и моли същият да бъде намален, с оглед
6
на направените възражения за съпричиняване.
Претендира на основание чл.78 от ГПК присъждане на направените в настоящото
производство разноски, в това число за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата Ф. Ф. М. е депозирала допълнителна искова
молба, с която е оспорила възраженията на ответника, направени с отговора на исковата
молба.
С оглед на това, че в писмения си отговор ответникът ЗАД „Д.” АД изрично е
признал наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на л.а.
„БМВ”, с peг. № СО7908ВС към датата на събитието, моли съда да обяви това обстоятелство
като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът ЗАД „Д.” АД е представил отговор на
допълнителната искова молба, с който поддържа изцяло първоначалния.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от КП за ПТП с пострадали лица №96 - 2022 101/11.10.2021 г. на ОДМВР – С.
на 22.09.2022г. е настъпило ПТП при неустановени обстоятелства, като е пострадала Ф. Ф.
М..
По делото се изслуша заключението на съдебно-автотехническа експертиза, видно от
която на 22.09.2022 г. около 15,30 ч. по АМ “Хемус” в посока от гр. С. към гр. В. се е
движил л.а. “БМВ” с peг. № СО7908ВС със скорост около - 154,55 км/ч., управляван от
И.А.Б.. В автомобила заедно с водача са пътували, Ф. Ф. М. на предна дясна седалка и
В.Е.В., седял на задна дясна седалка (зад Ф.). В зоната около км.64'900 пътното платно е
било мокро, превалял дъжд. Водачът на автомобила, движейки се в лява пътна лента усеща
загуба на напречна устойчивост предизвикана от странично изместване на задната ос на свое
дясно платно. Предната част се насочва към лявата мантинела, водачът съответно завърта
волана (корегиращо) на свое дясно и автомобилът започва завъртане около вертикалната си
ос в обратна посока. От това последващо завъртане, предната част се насочва към дясна
мантинела, автомобилът става неуправляем, влиза в режим на презавиване и водачът губи
контрол над управляемостта му. Следва преминаване на автомобила от лява в дясна пътна
лента, насочване със задната си лява част към дясна мантинела, удар в нея, чупи се само
стъклото на заден ляв стоп. Продължава завъртането около вертикалната ос по
часовниковата стрелка с едновременна транслация по посока на огледа, започва
прохлузване/триене по дясна мантинела с детайли от предната част на купето. Триенето по
мантинелата с предната част на купето предизвиква едновременна деформация на детайли
от купето и деформация на мантинелата, като при това триене предната peгистрационна
табела се заклинва в мантинелата и се откъсва от мястото на закрепване към автомобила.
Триенето по мантинелата продължава с едновременно продължаваща ротация на
автомобила около вертикалната си ос, в следствие на което цялата странична лява част се
7
удря в мантинелата и я скъсва.
Следва навлизане на автомобила в зоната на банкета, удар в крайпътните елементи,
едновременно надлъжно и напречно преобръщане, след което се установява в покой на
няколко метра в дясно от пътното платно върху тавана.
От претърпяното напречно и надлъжно преобръщане водачът изпада от купето на
автомобила, след което е затиснат от него и получава тежки травми довели до летален изход.
Пътуващите на предна и задна дясна седалка остават вътре в купето със значителни травми и
живи.
Произшествието е възникнало в светлата част на денонощието при мокър и пътен
участък с асфалтова настилка в много добро състояние. Автомобилът преди произшествието
е бил с монтирана предна дясна гума/колело с размер и дълбочина грайфера различен (по-
малки) от другите три и от нормативно установените. Произшествието е запазено.
От техническа гледна точка причина за настъпването на ПТП е движението и
управлението на л.а. “БМВ 523И” със скорост по-висока от разрешената за този пътен
участък и съобразената за текущата пътна обстановка, както и движение на автомобила с
монтирана предна дясна гума (марка “НОКИАН”) с размер (225/55 R16), различен от
другите три (225/45 R18), дълбочина на грайфера (2 мм.) на тази гума при нормативно
допустими не по-малко от 4 мм. е довело до различно/ неравномерно разпределение на
теглото и намалено сцепление върху пътното платно в точките на контакт.
Анализът на данните от СМЕ и показанията на свидетелите водят до еднозначния
извод, че ищцата Ф. Ф. М. е пътувала с поставен обезопасителен колан към момента на
процесното ПТП.
По делото се представи епикриза на ищцата Ф. Ф. М. от МБАЛ „А.“ ООД с диагноза
луксацио пателе дестра рецидиванс, като е извършена операция на 11.09.2023г.
По делото се представи епикриза на ищцата Ф. Ф. М. от МБАЛ „А.“ ООД за
извършена физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателния апарат,
постъпила на 10.10.2023г. и изписана на 17.10.2023г.
По делото се изслуша заключението на съдебно-медицинска експертиза, според която
в резултат на пътнотранспортното произшествие пострадалата Ф. Ф. М. е получила следните
травматични увреждания:
С оглед продължаващите оплаквания от болки, слабост, нестабилност и ограничение
на движенията в дясната колянна става с продължителност месеци след инцидента, напълно
оправдано е проведеното оперативно лечение и последващата физиотерапия и
рехабилитация.
По повод причинените травматични увреждания на пострадалата е било приложено
високоспециализирано оперативно лечение, медикаментозно лечение, както и физиотерапия
и рехабилитация в специализирано заведение, като сроковете на провеждането му са
отразени в медицинската документация.
8
Въпреки приложената терапия не следва да се очаква по-голямо подобряване в обема
на движения в увредената става на десния крак. Относно останалите травми е налице пълно
възстановяване.
Травмите на опорно-двигателния апарат са заздравели като са налице остатъчни
прояви, изразяващи се предимно в ограничен обем на движението в дясната колянна става,
слабост в крайника и болезненост при натоварване и промяна на времето.
По делото се представи фактура №10898 от 13.09.2023г. от МБАЛ „А.“ ООД на
стойност 1400,-лв. с касов бон за импланти за пателарна стабилизация.
По делото се представи фактура №10899 от 13.09.2023г. от МБАЛ „А.“ ООД на
стойност 417,40лв. с касов бон за избор на екип и потребителска такса.
По делото се представи фактура №********** от 17.10.2023г. от МБАЛ „А.“ ООД с
касов бон на стойност 40,60лв. за потребителска такса.
По делото се представи фактура №********** от 17.10.2023г. от МБАЛ „А.“ ООД с
касов бон на стойност 240,-лв. за болничен престой.
Страните не спорят по отношение на факта, че за е налице сключена застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите в ЗАД „Д.“ АД към датата на ПТП-
22.09.2022г. за водача на л.а. марка „БМВ 523" с peг. №СО7908ВС И.А.Б..
С молба от 26.10.2023г. пострадалата Ф. Ф. М. е предявила застрахователна
претенция пред ответника ЗАД „Д.“ АД.
С уведомление от 13.11.2023г. ответникът ЗАД „Д.“ АД е направил отказ за
заплащане на застрахователно обезщетение по претенцията на ищцата.
По делото се разпита свидетелката Д. М. К..
„Знам за ПТП на 22.09.2022г. Случи се на горе долу 60/65 км. на автомагистрала
„Хемус“ в посока от гр. С. към гр. Г.. Бях с мъжа си, който не помня кога точно смени
колите, но мисля че в онзи момент беше марка „Шкода“, модел „Koдиак“ или марка „VW“,
модел „Пасат“. Моят съпруг управляваше автомобила, в който се возих. Бяхме в едното
платно, имаше завой, който сякаш слизаше надолу, беше слънчев ден, но пътната настилка
беше все още мокра, предполагам по-рано беше валяло. Ние пътувахме отзад и между нас и
колата, която мисля че беше марка „БМВ“ имаше друг автомобил марка „БМВ“ и помня, че
въпросната кола, която претърпя ПТП-то, както беше на този завой, си спомням, че мъжът
ми каза „леле, виж те може би ще се ударят“, защото той пътува често от там и много добре
познава пътя. Попитах го „защо“ и помня, че докато той ми обясни, понеже завоя беше леко
надолу двете коли някак си се завъртяха обратно на часовниковата стрелка, доколкото
помня, и след завъртането колата изхвърча, направи като салто и се приземи след
мантинелата. Беше светлата част на денонощието, беше ясно и нищо не замъгляваше
видимостта. Нямаше пушек, нито мъгла или дим. Колата с ПТП-то беше със сигурност в
лява лента, мисля че ние бяхме в дясната лента, защото помня, че те ни изпревариха, което
значи, че сме се движили в дясна лента. Аз се возех на пасажерското място. Помня, че двата
9
автомобила ги видяхме по-рано и ни изпревариха на не повече от километър/два преди
ПТП-то, нямаше коли и те си продължиха в лявата лента. Двата автомобила ни изпревариха,
продължиха да се движат в лявата лента, а ние продължихме движението си в дясната лента
и в един момент водачът на единия автомобил губи управление и катастрофира. Имаше
автомобил пред нас, който пак беше марка „БМВ“ и се движеше в дясна лента пред нас и
помня, че когато изхвърча колата във въздуха се притесних, че може да удари „БМВ“-то пред
нас и нас, защото все пак се движим и приближаваме, но другото „БМВ“ беше по-близо, но
също беше в дясната лента. Това помня. Въпросното „БМВ“, което беше пред нас спря, ние
също отбихме в аварийната лента. Моят мъж и мъжете от другата кола, които мисля че бяха
двама, за да видят дали хората са добре. Аз лично седях в нашата кола. Други коли започнаха
също да спират, когато видяха, че има две коли спрели в аварийното платно и започната и те
да се притичват дали на помощ, дали да видят. Аз отидох след около 30/40 минути до
катастрофиралия автомобил. Вече беше дошла линейката, имаше и други хора. Когато
отидох автомобилът беше обърнат по таван, видях момчето, което беше загинало и видях
момичето, което вече беше извадено от колата и обслужвано от линейката. Не знам дали
момичето е била с колан, защото когато я видях тя вече беше обслужвана от линейката,
седеше на стол, който бяха извадили до линейката.
Никой не ми е казвал някой да е излетял от автомобила в момента на удара. Нямам
такъв спомен, не мисля че има такива лица. Освен момичето, мисля че в тази кола имаше
още едно момче, което е оцеляло, но не го видях. В тази кола бяха трима човека и тя беше
единствената жена. Не знам къде е намирала жената, когато колата се е приземила. Видях
момичето когато беше настанена на медицинския стол. Попитах как е и лекарите казаха, че
не се знае как е, защото е минал твърде кратък период от време и може да им вътрешен
кръвоизлив. Жената не се движеше, беше като зашеметена на стола. Изминали са по-малко
от 5 минути, бих казала около 3 минути от момента, в който ни изпревариха до момента, в
който колата загуби баланс. Моето впечатление е, че нещата станаха много непосредствено.
Ние се движехме с около 130-140 км. в час. Колата, която ни изпревари беше с
приблизителна скорост, не беше с много по-висока скорост от нашата, може би около 160
км./ч., имайки предвид, че ни изпреварват. Изпреварването и ПТП-то като събития бяха
много близо по време едно от друго. Когато видях, че колата губи баланс беше на една идея
по-дълго разстояние от дължината на тази зала, може би километър, не знам точно.
Не е имало локви или нещо подобно на аквапланинг, просто самата настилка беше
мокра. Мъжът ми ми обясни, че завоят там е доста остър, може би се казва завой с обратен
вираж, и когато е мокро може да се загуби баланс.
Бяхме тръгнали от гр.С. и се случи на 60-65 километър, може би пътувахме час, час и
половина до момента на катастрофата. Помня, че към момента на катастрофата грееше
слънце, имаше остатъци от дъжд, но в този момент не валеше. Движението не беше
натоварено и всичко стана много бързо.“
При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че исковете са допустими и частично основателни.
10
Правното основание на исковете е чл.432 ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД чл.52
ЗЗД и чл.497 КЗ.
Пострадало лице Ф. Ф. М. е предявило пряко срещу застрахователя ЗАД „Д.“ АД
осъдителни искове за обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от
непозволено увреждане, в резултат на настъпване на застрахователното събитие, причинено
от делинквента И.А.Б., чиято гражданска отговорност е застрахована по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.
Видно от събраните доказателства и в частност съдебно-автотехническа експертиза
се установява настъпването на ПТП на 22.09.2022 г. около 15,30 ч. по АМ “Хемус” в посока
от гр. С. към гр. В. се е движил л.а. “БМВ” с peг. № СО7908ВС със скорост около - 154,55
км/ч., управляван от И.А.Б.. В автомобила заедно с водача са пътувала, Ф. Ф. М. на предна
дясна седалка. Водачът на автомобила, движейки се в лява пътна лента усеща загуба на
напречна устойчивост. Следва навлизане на автомобила в зоната на банкета, удар в
крайпътните елементи, едновременно надлъжно и напречно преобръщане, след което се
установява в покой на няколко метра в дясно от пътното платно върху тавана.
От техническа гледна точка причина за настъпването на ПТП е движението и
управлението на л.а. “БМВ 523И” със скорост по-висока от разрешената за този пътен
участък и съобразената за текущата пътна обстановка, както и движение на автомобила с
монтирана предна дясна гума (марка “НОКИАН”) с размер (225/55 R16), различен от
другите три (225/45 R18), дълбочина на грайфера (2 мм.) на тази гума при нормативно
допустими не по-малко от 4 мм.
Водачът И.А.Б. е нарушил чл.20 ЗДвП.
„(1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват.
(2) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“,
Чл. 21. (1) При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство
е забранено да превишава следните стойности на скоростта в 140km/h при движение по
автомагистрала и
чл. 139 ЗДвП
„(1) Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат:
1. технически изправни;“,
в резултат на което И.А.Б. реализирал ПТП, при което били причинени телесни
увреждания на пътника Ф. Ф. М..
Видно от представените епикризи и съдебно-медицинска експертиза, при което на
ищцата Ф. Ф. М. е извършена операция на 11.09.2023г. на дясната колянна става и физикална
11
терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателния апарат в МБАЛ „А.“ ООД,
постъпила на 10.10.2023г. и изписана на 17.10.2023г. Въпреки приложената терапия не
следва да се очаква по-голямо подобряване в обема на движения в увредената става на
десния крак.
От това следва несъмнен извод за наличието на обективния и субективния елементи
от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност на
деянието, вреди, вина, причинна връзка между поведението на И.А.Б. и получените
увреждания на пострадалата Ф. Ф. М.. Вината на водача И.А.Б. се предполага, като не се
доказа обратното, липса на такава, чл.45 ал.2 ЗЗД.
По отношение на иска за неимуществени вреди.
Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52 ЗЗД и
съобразно общественото разбиране за справедливостта в случая на операция на 11.09.2023г.
на дясната колянна става и физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-
двигателния апарат на пострадалата Ф. Ф. М. в МБАЛ „А.“ ООД, постъпила на 10.10.2023г.
и изписана на 17.10.2023г. Въпреки приложената терапия не следва да се очаква по-голямо
подобряване в обема на движения в увредената става на десния крак. Съобразно
заключението на СМЕ болките се засилват при физическо натоварване и промяна на
времето.
Пострадалата Ф. Ф. М. е на 23г. към датата на настъпване на ПТП, като не е
настъпило пълно възстановяване. Съдът определя дължимото обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 25 000,-лв.
Не е основателно възражението на ответника ЗАД „Д.“ АД за наличие на
съпричиняване от страна на пътника Ф. Ф. М.. Видно от приетата съдебно-автотехническа
експертиза пострадалата Ф. Ф. М. е била с предпазен колан, който не е предотвратил
получаването на травмите. Ето защо съдът приема, че възражението за съпричиняване е
неоснователно, поради което искът по чл.432 ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД
следва да се уважи в размер на 25 000,-лв., ведно със законната върху сумата от 13.11.2023г.
датата на отказа, така както е исковата претенция. Искът следва да се отхвърли за остатъка
до пълния предявен размер от 30 000,-лв.
По предявения иск за имуществени вреди.
Ищцата Ф. Ф. М. съобразно представените епикризи, фактури, касови бележки е
сторила разноски във връзка с лечението си в размер на 2098,-лв., ведно със законната върху
сумата от 13.11.2023г. датата на постановения отказ до окончателното изплащане на сумата,
така както е исковата претенция, с което искът следва да се уважи изцяло.
На основание чл.78 ал.1 ГПК, чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, от Наредба
№1/09.07.2004г. ответникът ЗАД „Д.“ АД дължи възнаграждение на процесуалния
представител адв. П. П. на ищцата Ф. Ф. М. по договор за правна помощ. Съдът следва да
определи размер на адвокатското възнаграждение, като базата за определяне на
възнаграждението е уважената част на исковете. С оглед на горното съдът определя горното
възнаграждение по иска за неимуществени вреди в размер на 2541,67лева чл.7, ал.2, т.4 и по
иска за имуществени вреди 509,-лв. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г., или общо
3050,67лв.
Ответникът ЗАД „Д.“ АД е направил разноски в размер на 540лв. за юрисконсултско
12
възнаграждение, 600,-лв. за СМЕ и САТЕ и 5 лв. удостоверение или в общ размер на 1145,-
лв. и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищцата Ф. Ф. М. следва да понесе направените от
ответника разноски в размер на 178,36лв., съответно на отхвърлената част от исковете.
Ответникът „ЗАД Д.” АД следва да бъде осъден заплати 600,-лв. за СМЕ и САТЕ,
100,-лв. за свидетел и 1083,92лв. д.т. (4% върху 27098,-лв.) по сметка на съда или общо
1783,92лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ и чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и на основание
чл.497 КЗ, „Застрахователно акционерно дружество Д.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес
на управление: гр.С., район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Димитров“ №1, да заплати на
Ф. Ф. М., с ЕГН**********, с адрес: гр. Б., ул. „Хаджи Димитър“ №53 по сметка IBAN
BG55 CECB 9790 5064 9057 00 сумата 25 000,-лв. (двадесет и пет хиляди лева),
представляваща допълнително обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки, страдания, в резултат на ПТП, настъпило на 22.09.2022
г., на АМ „Хемус“, в платното с посока на движение гр. С. – гр. В., в района на 64+900 км.
по вина на И.А.Б., управлявал л.а. марка „БМВ 523“ с рег. №СО7908ВС, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, по
полица с полица BG/30/122002546951, ведно с лихва за забава върху сумата, считано от
13.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до
пълния предявен размер от 30 000,-лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ и чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и на основание
чл.497 КЗ, „Застрахователно акционерно дружество Д.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес
на управление: гр.С., район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Димитров“ №1, да заплати на
Ф. Ф. М., с ЕГН**********, с адрес: гр. Б., ул. „Хаджи Димитър“ №53 по сметка IBAN
BG55 CECB 9790 5064 9057 00 сумата 2098,-лв. (две хиляди деветдесет и осем лева),
представляваща допълнително обезщетение за имуществени вреди – направени разноски за
лечение вследствие на горното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
13.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК, чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.2 и т.4 от
Наредба №1/09.07.2004г. „Застрахователно акционерно дружество Д.“ АД с ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. С., район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Димитров“
№1 да заплати на адв. П. З. П. от САК, гр.С. бул.“Княз Дондуков“ №5 вх.В ап.25 сумата от
3050,67лв (три хиляди и петдесет лева и шестдесет и седем стотинки), представляващи
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК, Ф. Ф. М., с ЕГН**********, с адрес: гр. Б.,
ул. „Хаджи Димитър“ №53 да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Д.“ АД
с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М.
Димитров“ №1, сумата 178,36лв. (сто седемдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки),
13
представляващи разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК, „Застрахователно акционерно дружество
Д.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., район Изгрев, ж.к. Дианабад,
бул. „Г. М. Димитров“ №1 да заплати на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гр.С.
бул.“Витоша“ №2 сумата от 1783,92лв. (хиляда седемстотин осемдесет и три лева и
деветдесет и две стотинки), представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок
връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
14