ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 473
гр. Пловдив, 23.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500054 по описа за 2022 година
Обжалвано е Определение № 8973/01.11.2021г. постановено по гр. д. № 4593/21г. по
-ти
описа на Пловдивския районен съд, V гр. с., с което се връща исковата молба вх.
„28434/02.06.2021г. подадена от ИЛ. Г. АНГ., срещу Държавен фонд „Земеделие“ и
прекратява производството по делото.
Частният жалбоподателят ИЛ. Г. АНГ., , чрез адв. Р.Д. моли съда да отмени
определението по аргументите посочени в молбите за отстраняване на нередовности
представени пред районния съд и върне делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
-ти
Пловдивският окръжен съд, Х граждански състав, като прецени
доказателствата по делото, намира следното:
Ищецът, тук частен жалбоподател, моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че не дължи на ответника сумата от 200 922.68лв.
представляваща изтекла законна лихва за периода от 25.06.2010г. до датата на подаване
на исковата молба 15.03.2021г. върху главница от 183 775.46лв., а искът е предявен
като частичен в размер на 100лв.
За да върне исковата молба и прекрати производството по делото районният съд
е приел, че за ищеца не съществува правен интерес от така предявения иск, защото
вземането за законна лихва не притежава самостоятелен характер, понеже то е законна
последица от признаване дължимостта на главницата и само ако ищецът отрече
правото на кредитора на принудително изпълнение за главницата, само тогава ще
1
отпадне и възможността кредиторът да събере принудително и вземането за законна
лихва.
Посоченото в изпълнителния лист вземане за законна лихва представялва
субективно право, което има качеството на притезание и може да бъде предмет на
изпълнителния процес както самостоятелно, така и наред с главницата. Следователно
главницата и законната лихва са две различни по основание вземания. Макар
претенцията за законна лихва да е акцесорна по своята същност, тя може да се
претендира в отделен исков процес и нейната дължимост подлежи на самостоятелно
доказване. Следователно претенцията за законна лихва има самостоятелно както
материално правно, така и процесуално правно битие.
Ето защо, искът да се установи, че длъжникът не дължи изпълнение само
относно законната лихва с посочен размер и период, без да засяга дължимоста на
главницата, по причините посочени в обстоятелсвената част на исковата молба, е
допустим и съдът дължи произнасяне по такъв иск, като въпросът дали се дължи само
главницата, без присъдената законна лихва е тъкав по съществото на спора.
Изложеното налага извода, че районният съд неправилно е приел, че ищецът
няма правен интерес от така предявения иск и затова обжалваното определение следва
да се отмени, а делото се върне на районния съд извършване на по – нататъшните
действия по администрирането на исковата молба.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 8973/01.11.2021г. постановено по гр. д. № 4593/21г.
-ти
по описа на Пловдивския районен съд, V гр. с., с което се връща исковата молба вх.
„28434/02.06.2021г. подадена от ИЛ. Г. АНГ., срещу Държавен фонд „Земеделие“ и
прекратява производството по делото.
-ти
ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд, V гр. с. за продължаване на
процесуалните действия по администриране на исковата молба.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2