Мотиви към Присъда № 260017 от 22.01.2021 г. по н.о.х.д.№ 7171/2020 по
описа на РС-Пловдив, ХХ н.с.
РП-Пловдив е внесла в съда обвинителен акт срещу М.И.Ю. *** за това че на 14.08.2020 г. в гр. Пловдив, при условията
на опасен рецидив – извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан
два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл. 66 от НК, е отнел чужди движими вещи, както следва:
– 1 чифт бели на цвят кецове на дупчици и
сребърни капси с неустановена марка на стойност 15,00 лв.;
-
1 чифт бели чехли с надпис “Н“ на стойност 10,00 лв.;
-
1 чифт кецове със сребърна подметка с неустановена
марка на стойност 25,00 лв.;
-
1 чифт черни кожени чехли с неустановена марка на
стойност 10,00 лв.;
-
1 чифт бели на цвят кецове марка „Гес“ на стойност 35
лв. и
-
1 чифт черни кожени сандали с неустановена марка на
стойност 15,00 лв. – всички вещи на стойност 110,00 лв. от владението на В.М.М.,***,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и
-
1 чифт черни на цвят маратонки марка „Найк“ на
стойност 20,00 лв.;
-
1 чифт бели на цвят кожени маратонки марка „Зара“ на
стойност 25,00 лв. и 1 чифт
мокасини марка „Поло“ на стойност 20,00 лв. – всички отнети вещи на обща
стойност 65,00 лв. от владението на А.С.М., ЕГН ********** ***, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои или всички отнети от
горепосочените владелци вещи на обща стойност 175,00 лева - престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. с чл.
194 ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б" от НК
В съдебно заседание представителят на РП-Пловдив поддържа внесеното
обвинение, като счита, че същото се доказва от събраните по досъдебното
производство доказателства.
Служебният защитник на подсъдимия адв. Б. С. *** се присъединява към
становището на РП-Пловдив за доказаност на обвинението.
Пред съда подсъдимият М.И.Ю. заявява, че желае производството по делото да
се проведе по реда на гл.ХХVII, чл.371, т.2 от НПК.
Както служебният защитник, така и подсъдимия в дадената му възможност за
лична защита и право на последна дума молят за определяне на по-ниско по размер наказание.
По делото няма
конституиран частен обвинител и граждански ищец.
Съдът, след като
установи, че самопризнанието на подсъдимия
се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства,
обяви, че няма да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на Обвинителния акт, поради което на основание чл.373, ал.4 от НПК
съдебното производство се проведе по реда на гл. 27 от НПК.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното :
Подсъдимият М.И.Ю., ЕГН:
**********, е роден на *** ***,
настоящ адрес ***, ***, български гражданин, неженен, основно образование,
осъждан, неработещ.
Подсъдимият М.И.Ю. бил осъждан многократно за престъпления против
собствеността на различни граждани и лица.
С присъда № 344/11.11.2015 г. по НОХД № 6909/2015 г. по описа на Пловдивски
районен съд, 22 н. с., потвърдена с Решение № 43/20.01.2016 г. по ВНОХД №
2386/2015 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, в сила от 20.01.2016 г.,
подсъдимият М.Ю. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал.1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1,
б. „б“ вр. чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 58А, ал. 1 от НК и му е било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години при „Строг“ режим.
Наказанието било изтърпяно на 01.12.2016
г.
С определение за одобряване на споразумение № 357/02.05.2017 г. по НОХД №
2202/2017 г., влязло в сила 02.05.2017 г., Пловдивски районен съд, 5 н. с.,
подсъдимият М.Ю. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК и
му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца при
първоначален „Строг“ режим. Наказанието било изтърпяно на 18.09.2017 г.
С протоколно определение за одобряване на споразумение № 1076/06.12.2019 г.
по НОХД № 7191/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, 26 н. с., влязло в сила
на 06.12.2019 г., подсъдимият М.Ю. бил признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а“ и б. „б“ вр. чл. 26, ал. 1 от НК и му е било наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от една година при първоначален „Строг“ режим. Наказанието
било изтърпяно на 24.07.2020 г.
Тези осъждания
обосновават включването на квалифициращ признак „опасен рецидив“ към
квалификацията на деянието по настоящото наказателно производство, като изпълват
признаците на б. „а“ и б. „б“ на чл. 29, ал. 1 от НК. От изтърпяване на
наказанията по посочените осъждания не са изминали пет години.
Свидетелите А.С.М.
и В.М.М.,***. На етажа имало три апартамента и всички се ползвали само от
семейството на М.. До етажа можело да се достигне както с асансьор, така и по
стълбище. По тази причина с оглед гарантиране на сигурността на имуществото си М.
били монтирали камера за видеонаблюдение на етажната площадка, която реагирала
на движение и изпращала сигнал на мобилните телефони на М.. На етажната
площадка свидетелите М. държали на етажерки ползваните от тях обувки от
различен вид, а именно 1 чифт бели на цвят кецове на дупчици и сребърни капси
с неустановена марка; 1 чифт бели чехли с надпис “Н“; 1 чифт кецове със
сребърна подметка с неустановена марка; 1 чифт черни кожени чехли с
неустановена марка; 1 чифт бели на цвят кецове марка „Гес“ и 1 чифт черни кожени
сандали с неустановена марка, собственост и ползвани от св. В.М. и 1 чифт черни
на цвят маратонки марка „Найк“, 1 чифт бели на цвят кожени маратонки марка
„Зара“ и 1 чифт мокасини марка „Поло“, собственост и ползвани от св. А.М..
На 14.08.2020 г.
свидетелите А. и В. М. били в дома си. Както обикновено на етажната площадка на
етаж осми същите били оставили ползваните от тях обувки.
Около 16:49 ч.
на 14.08.2020 г. подсъдимият М.Ю. ***.
Същият забелязал, че входната врата на жилищната кооперация била отворена и
решил да провери за движими вещи, които може да отнеме. Същият се качил на
осмия етаж, където се намирали апартаментите на семейство М.. Подсъдимият Ю.
видял разположените на етажерка обувки от различен вид и решил да ги отнеме. Подсъдимият
Ю. приклекнал като държал с лявата си ръка вратата на асансьора, а с другата
/дясната/ започнал за взема от обувките, находящи се на етажерка на етажната
площадка. По този начин подсъдимият Ю. взел 1 чифт бели на
цвят кецове на дупчици и сребърни капси с неустановена марка; 1 чифт бели чехли
с надпис “Н“; 1 чифт кецове със сребърна подметка с неустановена марка; 1 чифт
черни кожени чехли с неустановена марка; 1 чифт бели на цвят кецове марка „Гес“
и 1 чифт черни кожени сандали с неустановена марка, собственост и ползвани от
св. В.М. и 1 чифт черни на цвят маратонки марка „Найк“, 1 чифт бели на цвят
кожени маратонки марка „Зара“ и 1 чифт мокасини марка „Поло“, собственост и
ползвани от св. А.М.. Подсъдимият
М.Ю. поставил обувките в асансьора, след
което ги поставил в чанта и напуснал жилищната кооперация.
Около 16:55 ч.
видеозаписващата техника изпратила сигнал за констатирано движение на етажната
площадка на мобилните телефони на свидетелите В. и А. М.. Св. А.М. веднага
отворил вратата на апартамента, но неустановил човешко присъствие на етажа.
Свидетелите М. веднага констатирали отнетите от тяхно владение движими вещи, а
именно обувки от различен вид. След подаден сигнал до органите на 06 РУ към
ОДМВР Пловдив било образувано настоящото досъдебно производство.
Междувременно
подсъдимият М.Ю. се разпоредил по неустановен начин с отнетите движими вещи –
обувки от различен вид.
Така описаната
фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и
писмени доказателстав – показания на св.В.М.М., А.С.М., В.К.Н..
Показанията на
св В. Мулушева М. и А. С.М., дадени в
хода на досъдебното производство, съдът оценя като обективни, всестранни и
пълни. Същите допринасят за изясняване на датата, мястото на деянието,
обстоятелствата, при които е извършено и отнетите вещи, предмет на
престъплението.
Показанията на
св. В.К.Н. служат за изясняване на извършените оперативно–изидрвателни
мероприятия след подадения сигнал от пострадалото лице В.М., а именно преглед
на видеокамерите, от които свидетелят разпознал подсъдимия. По отношение на
дадените показания на този свидетел в коментираната част няма пречка да бъдат взети предвид
като доказателства, въз основа на които се установява описаното във внесения
обвинителен акт престъпление, тъй като полицейският служител не е извършил действия с процесуален характер, в какъвто случай би се явила приложима
забраната на чл.118 ал.2 от НПК. Съдът дава вяра на тази част от неговите показания, тъй като същите са в
съответствие с останалите доказателства по делото, в частност с изготвения
протокол за оглед на веществени дзоказателства
от 29.09.2020 г. По отношение на
тази част от неговите показания, в които
разказва за резултатите от проведената с подсъдимия беседа , тези негови
показания имат вторичен характер, поради което и следва да бъдат изключени от
доказателствения анализ. Дори и при изключването им, фактическата не се променя
установената във внесения обвинителен акт фактическа обстановка.
Така възприетата фактология се
подкрепя и от направеното от подсъдимия самопризнание.
В съотвествие със събраните по
делото доказателства са и съставените по делото протоколи, обективиращи
извършените процесуално-следствени действия – протоколи за разпит на свидетели,
протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум.
Изготвената по делото
стоково-оценъчна експертиза съдът кредитира като обективна, всестранна и пълна.
Същата допринася за изясняване на пазарната стойност на отнетите вещи, а именно
общо 175 лв.
С оглед
събраните по делото устни и писмени доказателства съдът прие, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б.
„б" от НК, а именно на
14.08.2020 г. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК
и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди движими вещи, както
следва:
– 1 чифт бели на цвят кецове на дупчици и
сребърни капси с неустановена марка на стойност 15,00 лв.;
-
1 чифт бели чехли с надпис “Н“ на стойност 10,00 лв.;
-
1 чифт кецове със сребърна подметка с неустановена
марка на стойност 25,00 лв.;
-
1 чифт черни кожени чехли с неустановена марка на
стойност 10,00 лв.;
-
1 чифт бели на цвят кецове марка „Гес“ на стойност 35 лв.
и
-
1 чифт черни кожени сандали с неустановена марка на
стойност 15,00 лв. – всички вещи на стойност 110,00 лв. от владението на В.М.М.,***,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и
-
1 чифт черни на цвят маратонки марка „Найк“ на
стойност 20,00 лв.;
1 чифт бели на цвят кожени маратонки марка „Зара“ на стойност 25,00 лв. и 1 чифт мокасини марка „Поло“ на
стойност 20,00 лв. – всички отнети вещи на обща стойност 65,00 лв. от
владението на Атнон С.М., ЕГН ********** ***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои или всички отнети от горепосочените владелци вещи
на обща стойност 175,00 лева .
Обект на защита
са обществените отношения, свързани с правото на собственост.
Субект на
престъплението е пълнолетно, вменяемо лице, което към датата на деянието е осъждано.
Предмет на
престъплението са чужди движими вещи, собственост на трети лица.
От обективна
страна престъплението е изършено чрез прекъсване на фактическата власт върху
вещта и установяване на своя.
Налице е
квалифициращият признак, предвиден в чл.196, ал.1 т.1 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.29 б. а и б.б от НК, а именно деянието е извършено от подсъдимия, след като
е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване
от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода
за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението
на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК.
С присъда № 344/11.11.2015 г. по НОХД № 6909/2015 г. по описа на Пловдивски
районен съд, 22 н. с., потвърдена с Решение № 43/20.01.2016 г. по ВНОХД №
2386/2015 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, в сила от 20.01.2016 г.,
подсъдимият е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 196, ал.
1, т. 2 вр. с чл. 195, ал.1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б.
„б“ вр. чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 58А, ал. 1 от НК и му е било наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от две години при „Строг“ режим. Наказанието е
изтърпяно на 01.12.2016 г.
С определение за одобряване на споразумение № 357/02.05.2017 г. по НОХД №
2202/2017 г., влязло в сила 02.05.2017 г., Пловдивски районен съд, 5 н. с.,
подсъдимият е бил признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл.
29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК и му е било наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от осем месеца при първоначален „Строг“ режим. Наказанието е изтърпяно
на 18.09.2017 г.
С протоколно определение за одобряване на споразумение № 1076/06.12.2019 г.
по НОХД № 7191/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, 26 н. с., влязло в сила
на 06.12.2019 г., подъсдимият бил
признат за виновен за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл.
194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 26, ал. 1 от НК и му е
било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година при
първоначален „Строг“ режим. Наказанието е изтърпяно на 24.07.2020 г.
При съпоставка на датите на
постановяване на посочените съдебни актове с датата на извършване на деянието
се установява, че деянието по настоящото дело е извършено, след като подсъдимият
е бил осъждан за тежко умишлено престъпление, изпълнението на което не е
отложено, на наказание лишаване от свобода повече от една година по НОХД № 6909/2015 г. по описа на Пловдивски районен съд. Следователно
деянието е извършено при условията на опасен рецидив по см. на чл. 29 б. а от НК. Обстоятелство, обуславящо квалификацията на деянието по смисъла на цитираната
разпоредба е и осъждането му по №
7191/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, 26 н. с., къдато наложеното му
наказание една година лишаване от свобода, изпълнението на което наказание не е
отложено, което отговаря на предвиденото в чл. 29 б. „а“ от НК условие.
Осъжданията по НОХД № 6909/2015 г. по описа на Пловдивски районен съд, 22
н.с., НОХД № 2202/2017 г по описа на
Пловдивски районен съд 5 н. с., по НОХД № 7191/2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив, 26 н.с.обуславят квалификацията на деянието като извършено при
условията на опасен реидив по смисъла на чл.29, б. „б“ от НК.
От субективна
страна престъплението е извършено от
подсъдимия умишлено при съзнавани от негова страна и целени правни последици.
Причини за
извършване на деянието са незачитане на установения законов ред, правото на
собственост на гражданите и желанието за облагодетелстване по незаконен начин.
За така
извършеното от подсъдимия престъпление предвиденото наказание е от две до десет
години лишиване от свобода.
Като смекчаващо
обстоятелство съдът отчете съдействащото поведение на подсъдимия в хода на
досъдебното производство, ниската стойност на отнетите вещи. Направеното от подсъдимия самопризнание в хода на
съдебното производсво не представлява смекчаващо обстоятелство, същото следва
да бъде отчетено единствено с оглед
законовата редукция, предвидена в чл.58а , ал.1 от НК.
При определяне
на наказанието на подсъдимия съдът отчете като отегчаващи обстотятелства
множеството осъждания на името на подсъдимия извън тези, обуславящи правната
квалификация, лошите му характеристични данни., а също и това, че
непосредстевно след изтърпяване на наказание лишаване от свобода по последното осъждане по н.о.х.д. 7191/2019 по описа на РС-
Пловдив, същият е извършил престъплението по настоящото дело. Видно от справката за съдимост по последното
осъждане му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година
отново за престъпление против собствеността. Наказанието в така определения
размер по последното осъждане на негово име не е въздействало възпитателно и
възпиращо спрямо дееца.
Всички тези
обстоятелсва налагат определяне на наказание на подсъдимия при условията на
чл.54 от НК, при превес макар и минимален на отегчаващите обстоятелства. По
тези съображения съдът определи на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което наказание съгласно
чл.58а, ал.1 от НК съдът намали с 1/3 и му наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
„Б“ от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното на
подсъдимия наказание в размер на две години лишаване от свобода.
На основание
чл. 59, ал. 1 и ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК
съдът приспадна от така
наложеното наказание „лишаване
от свобода“ за срок от две години, времето през което подсъдимият е бил задържан за срок до 24 часа, съгласно Заповед за
задържане с рег. № 3389зз-301/02.09.2020 г., както и с постановление на
наблюдаващия прокурор от 02.09.2020 г. за 72 часа на основание чл. 64, ал. 2 от НПК, включително и времето, през което по отношение на същия е била взета МНО
„Задържане под стража“, считано от 04.09.2020 г. до влизане на присъдата в
законна сила.
Съдът постанови приобщения в хода на
досъдебното производство 1бр. диск с видеозапис от охранителна камера да остане по
делото.
С оглед изхода на делото съдът
възложи в тежест на подсъдимия сторените по делото разноски, поради което и на
основание чл.189, ал.3 от НПКосъди подсъдимия да заплати направените по
досъдебното производство разноски в размер на 73,20 по сметка на ОД на МВР –
Пловдив.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия
: …………………………
Вярно с
оригинала! МК