Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
08.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №13544/2016 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Г.С.Т., с която са предявени срещу З.А. АД искове
с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 90000 лв., представляваща
неплатена част от обезщетение за
неимуществени вреди и за сумата от 1287,40 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 02.06.2015 г. Претендира
законната лихва от деликта, както и направените по делото разноски.
Ищецът
твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 02.06.2015 г. по
вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника.
Платено му е обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лв., което не
покрива пълния размер на вредите му и претендира неплатения остатък от 10000
лв., както и имуществените вреди в размер на 1287,40 лв., представляващи
разходи за лечение.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер, позовава се на изключителна вина за
настъпване на произшествието на самия пострадал, а при условията на
евентуалност – на съпричиняване. Твърди, че е изплатил преди процеса
обезщетение в размер на 10000 лв. за неимуществени вреди и 643,70 лв. за
имуществени вреди, като обезщетенията са намалени с 50% поради съпричиняване на
вредите от пострадалия.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди:
Установява
се от представените писмени доказателства от досъдебното производство и
авто-техническата експертиза, че на 02.06.2015 г. е настъпило пътнотранспортно
произшествие в с. Сусам, което се е осъществило при следния механизъм: А.А.И. с
лек автомобил „Ауди“ с рег. № *******се е движил по ул. Н.В.със скорост от 32
км/ч и преминавайки през Т-образно кръстовище с ул. Средна гора ударил движещия
се по ул. Средна гора и извършващ ляв завой по ул. Н.В.мотоциклетист Г.С.Т., движещ
се с около 26 км/ч. Съгласно техническата експертиза причината за произшествието
са действията на двамата водачи, които са навлезли в процесното кръстовище по
едно и също време, което е довело до удар между тях. Няма данни процесното
Т-образно кръстовище да е регулирано, поради което следва да се приеме, че
съгласно чл.48 ЗДвП на кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно
превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се
намират или приближават от дясната му страна. В случая дясностоящ е бил ищецът,
като водач на мотоциклет, който навлизайки в кръстовището за извършване на ляв
завой е бил с предимство. Ето защо съдът приема, че водачът на автомобила „Ауди“
в нарушение на чл.48 ЗДвП не изпълнил задължението си да пропусне движещият се
по път с предимство мотоциклетист, с което е причинил процесното произшествие.
Установява
се от съдебно-медицинската експертиза, че ищецът е получил в следствие на ПТП следните
травматични увреждания: разкъсно-контузна рана на дясното коляно, открита
фрактура на дясното колянно капаче, счупване на двата глезена на лявата подбедрица.
Ищецът е получил спешна медицинска помощ в МБАЛ гр. Хасково, опериран е по
спешност – извършено му е открито наместване на счупените кости на дясното
коляно и на лявата глезенна става, след 6-дневно лечение е изписан. В периода
20-23.12.2015 г. му е извършена нова операция за отстраняване на метални
остеосинтези от зарасналите кости на глезените. Раната на коляното е зараснала
за срок от 2 седмици, счупеното колянно капаче и глезените са зараснали за срок от 2 месеца, впоследствие е проведена рехабилитация. Общо
лечебният и възстановителен период е приключил за срок от 4 месеца. Болките са
били интензивни през първия месец след злополуката и в първите 3-4 седмици в
началото на проведената рехабилитация. През първите два месеца ищецът е бил
принуден да се придвижва с помощта на патерици – без да стъпва на левия си
крак, което му е довело до затруднения в придвижването и обслужването в
ежедневието. Към момента здравето на ищеца е отчасти възстановено – налице е дефицит в движението на дясното коляно – около
15 градуса при движението флексия и трайно намален обем на движенията на лявата
глезенна става – без възможна екстензия на ходилото.
От
показанията на свидетеля Ж.Т.– съпруга на ищеца, се установява, че в
продължителен период ищецът не е можел да стъпва на краката си – 6 месеца е бил
в инвалидна количка, в момента върви със затруднение и накуцва. Заради
здравословните му увреди семейството е престанало да отглежда крави, което е
било семейният им бизнес. Шокът от произшествието се е отразил негативно на
психиката – станал е нервен.
По делото е
изслушана и съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице – ендокринолог, от която се установява, че ищецът страда от
захарен диабет - тип
2. Констатира се от вещото лице, а същото е видно и от представените медицински документи, че диагнозата е поставена след произшествието и няма категорични данни заболяването
да е съществувало в момента на инцидента, както и че често първата изява на
захарния диабет може да е провокирана от различни фактори, в т.ч. – стрес. В съдебно
заседание вещото лице е уточнило, че за развиване на заболяването диабет има
генетични предпоставки – наличие поне на 3-4 гена, отговорни за заболяването. Ето
защо съдът приема, че стресът от произшествието не е причинил захарния диабет,
който е едно генетично обусловено хронично заболяване, но е допринесъл за
изявата му, наред с посочената от вещото лице предразположеност на пострадалия,
обусловена от степента му на затлъстяване, както и генетична унаследеност. От
изложеното следва, че стресът е отключващ фактор за развиване на заболяването
диабет - притесненията и негативните емоционални изживявания, които неминуемо
съпътстват претърпяването на пътно-транспортно произшествие. Правната доктрина
приема, че причинната връзка представлява зависимост, при която деянието е
предпоставка за настъпването на вредата, а вредата е следствие на конкретното
действие или бездействие на делинквента. Установи се по делото, че стресът да
не е единствена причина за възникване на заболяването и за развиване на диабет
да е необходимо задължително въздействие и на други условия (генетичната
предразположеност, наднормено тегло и др.), като стресът е един от факторите,
водещи до отключване на това заболяване. Ето защо не може да се изключи
причинна връзка между деянието на ответника и възникване на диабет у ищеца само
защото стресът не единственият фактор, довел до здравословната увреда. Когато
деянието не е единствената причина за резултата, това не изключва отговорността
за деликт, а само определя нейния обем (така решение №480 от 23.04.2013 г. по
гр.д. № 85/2012 на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК). Ето защо съдът ще
приеме, че е налице връзка между процесното произшествие и развиването на диабет,
като при определяне размера на вредите ще бъде отчетено въздействието и на
други обективни и налични у ищеца фактори, стоящи извън деянието на ответника, каквито
са например генетичната предразположеност, наднормено тегло и др.
Не е спорно,
че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и
собственика на „Ауди“ с рег. № *******, валидна към 02.06.2015 г. Поради това
съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на
автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие
причинените от делинквента вреди на трети лица.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил, което съдът намира за
противоправно – в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.48 ЗДвП,
в резултат на което е причинил телесни увреждания на ищцата. Причинната връзка
между произшествието и уврежданията на ищцата се установява безпротиворечиво както
от писмените доказателства, така и от медицинските експертизи.
Предвид
изложеното съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените й вреди, представляващи физически
болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – вида на увреждането –
счупване на една от кости на двата крака, довело до продължително лечение на
легло и обездвижване, естеството на проведеното лечение – две операции след
произшествието и още една за изваждане на металните импланти, интензитет и
продължителност на болката и период на възстановяване от около 4 месеца и обстоятелството,
че не е налице пълно възстановяване. Относно заболяването диабет съдът приема,
че следва да се определи обезщетение в обем, съответен на приноса на стреса
като един от факторите, довели до възникване на заболяването. Като съобрази тези
обстоятелства съдът намира, че справедливото обезщетение, отнесено към датата
на деликта и съобразно със съдебната практика за присъжданите към тази дата
обезщетения, е в размер на 70000 лв.
Основателна
е претенцията за имуществени вреди – видно от медицинската експертиза, извършените
от ищеца разходи за 1287,40 лв. са във връзка с лечението и необходими за него.
Поради това в негова полза е възникнало вземане за тази сума.
Неоснователно е възражението
на ответника за съпричиняване. По делото от авто-техническата експертиза се установява,
че уменията за управление на мотоциклет са в зависимост от опита, а не от
наличието на свидетелство за правоуправление. Отделно от това, движението на
мотоциклета е било правомерно – съобразно правилата за предимство при
преминаване през кръстовището. Няма основание да се приеме, че липсата на каска
и предпазно облекло е допринесло за нараняванията – видно от медицинската
експертиза, ищецът няма наранявания по главата (т.е. наличието на каска не би
имало значение за уврежданията), а нараняванията по тялото представляват
счупени кости на крайниците – т.е. също не била могли да се предотвратят от
наличието на предпазно облекло. Ето защо неизпълнението на задължението да
управлява моторното превозно средство след придобиване на свидетелство за правоуправление
и да носи предпазно облекло и каска не е повлияло за настъпване на вредите на
ищеца.
От размера
на така определените обезщетени следва да се приспаднат изплатените от
ответника преди завеждане на делото - 10000 лв. за неимуществени вреди и 643,70
лв. за имуществени вреди. Исковете следва да се уважат за сумата от 60000 лв.
за неимуществени и 643,70 лв. за имуществени вреди и да се отхвърлят за
разликата до предявените размери.
По
разноските:
На ищеца следва да се присъдят
направените разноски в размер на 1031,45 лв.
На процесуалния представител на
ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА
в размер на 2605.68 лв. с включен ДДС, съобразно уважената
част от иска.
На ответника следва да се присъдят
направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска – в
размер на 256,80 лв., включваща разходите за
експертизи, удостоверение и юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда съобразно
чл.78, ал.8 ГПК (300 лв.).
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда дължимата държавна такса – в размер на 1950 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.А. АД, ЕИК:*******да
заплати на Г.С.Т., ЕГН:**********, както
следва:
на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата
от 60000 лв.,
представляваща обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за произшествие, осъществено на 02.06.2015 г., заедно със законната лихва от 02.06.2015 г. до
окончателното плащане,
на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата
от 643,70 лв.,
представляваща обезщетение
за имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за произшествие, осъществено на 02.06.2015 г., заедно със законната лихва от 02.06.2015 г. до окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 1031,45 лв., представляваща
съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 90000 лв. и иска за имуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 1287,40 лв.
ОСЪЖДА З.А. АД, ЕИК:*******да
заплати на адв. Р.И.М., ЕГН:**********, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 2605,68 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ с включен ДДС.
ОСЪЖДА Г.С.Т., ЕГН: **********, да заплати на З.А. АД, ЕИК:*******на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 256,80 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.А. АД, ЕИК:*******да заплати по сметка на
Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от в размер на 1950 лв., представляваща дължима
държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: