Определение по дело №1057/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 418 ал.4 от ГПК във връзка с чл. 417 от същия закон.

Образувано е въз основа на депозирана пред съда частна жалба от „П. В.“ О., с ЕИК със седалище и адрес на управление- Г. 1000, р-н О. ул.“Б. К.“№ , срещу Разпореждане № 1476/17.06.2013г. по ч.гр.д. № 682/2013г. по описа на РС Сандански, с което е било отказано от съда по заповедното производство, издаването на заповед за изпълнение на парично вземане срещу „К. и К. О., с ЕИК , със седалище и адрес на управление с. И., ул. ““ № , Община С., област Б., за сумата 3 000.00лв., въз основа на запис на заповед от 14.06.2012г.

Недоволен от обжалваното разпореждане на първоинстанционния съд и мотивите към него, жалбоподателят моли съда да го отмени като неправилно и незаконосъобразно, като уважи заявлението на молителя по реда на чл. 417 от ГПК и издаде заповед за незабавно изпълнение въз основа на представения запис на заповед, както и изпълнителен лист. Основното оплакване е срещу неправилните правни изводи на съда по заповедното производство, досежно нередовност на предявяването на запис на заповед от 14.06.2012г. на издателя длъжник, послужил като основание за съда да счете, че вземането по записа на заповед не е изискуемо и дължимо, тъй като не е настъпил неговия падеж. Възразява се, че не съществува никакво съмнение, че лицето получило нотариалната покана е съпругата на Управителят на „К. и К. О., която изрично е поела задължението да го предаде на съпруга си и след като записа на заповед е бил предявен на Иванка Кьосева на адреса на дружеството длъжник, на което същото е регистрирано в ТР, то безспорно е налице редовно предявяване на запис на заповед от 14.06.2012г., като е нестъпил менителничния ефект, както и падежа на задължението и вземането на „П. В.“ О. е станало изискуемо и дължимо. Изложени са съображения с частната жалба, че не са били налице основанията на чл. 50 ал.2 от ГПК, тъй като нотариуса не е установил търговеца да е напуснал адреса на който е регистриран, като при предявяването на запис на заповед от 14.06.2012г. на издателя, не е било необходимо извършването на залепване на уведомление по реда на чл. 417 от ГПК, тъй като не са били налице законовите основания за това.

Окръжният съд, след като съобрази твърденията на жалбоподателя и развитите от него правни доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред заповедния съд е образувано въз основа на заявление по реда на чл. 417 от ГПК, депозирано от молителя- „П. В.“ О., за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника „К. и К. О., за сумата 3 000лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението до окончателното изплащане, въз основа на запис на заповед от 14.06.2012г.

Към заявлението е приложен запис на заповед, издаден на 14.06.2012г. в гр. С. от “К. и К. О., със седалище и адрес на управление: с. И., общ. С., ул.““ №, представлявано от Н. С. К., с който издателя безусловно и неотменимо, без протест и без разноски, се е задължил да заплати на „П. В.“ О., при предявяване на записа на заповед, в срок до 12 месеца от датата на издаването, сумата от 3 000лв. Посочено е мястото на плащането- град С. 1000, район О., ул. „Б. К.” № /партер/, нотариалната кантора на Нотариус А. Ш., с рег. № 500 на НК.

Приложена е към заявлението и Нотариална покана от Управителят на „К. и К. О., Ч. неговия пълномощник – Й. Т., с която заявителят предявява на дружеството длъжник- „П. В.“ О., запис на заповед от 14.06.2012г. и кани длъжника да заплати дължимата сума в размер на 3000лв., като се сочи че сумата следва да бъде заплатена на 16.05.2013год./четвъртък/, в 14,00ч. по мястото на плащане, посочено в записа на заповед- Г. р-н О., ул.“Б. К.“№ , нотариална кантора на нотариус А. Ш., с рег.№ 500 на Нотариалната камара. Поканата е нотариално заверена с рег.№1265, том 1, акт № 46 от 14.05.2013г. на нотариус Д. Г., с район на действие РС-С. и с рег.№ 498 на НК.

Приложено е към заявлението пред съда по заповедното производство и удостоверяване на нотариус Д.Г. за удостоверяване връчването на екземпляр от нотариална покана „пред мен”, от „П. В.“ О., на адресата „И.К. К.– съпруга на адресата на 15.05.2013год.“ Последната се е задължила да предаде нотариалната покана на съпруга си Н. С. К.. Видно от приложените към делото удостоверения, Нотариус Д. Г. е удостоверила датата на връчването на нотариалната покана на И.К. – 15.05.2013г. и адресата, на който поканата е била връчена- „И. К. К., съпруга на адресата”. Сочи се, че връчването е извършено срещу разписка.

С Констативен протокол, нотариално заверен - акт №111, том І, общ.рег.№ 3204 от 16.05.2013год., на Пом.-нотариус Т.В., е отразено, че на 16.05.2013год., до 14.30 часа, в кантората на Нотариус А. Ш., в Г., не се е явил Управителят на „К. и К. О.- Н. С. К., или изпратен от него представител, който да заплати дължимата от „К. и К. О. сума по запис на заповед от 14.06.2012г.

С обжалваното по настоящото дело Разпореждане № 1476/17.06.2013г. по ч.гр.д. № 682/2013г. по описа на РС Сандански, съдът по заповедното производство е отхвърлил заявлението от „П. В.“ О., за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу „К. и К. О., за сумата от 3 000лв., дължима по запис на заповед, издаден на 14.06.2012г., както и направените съдебни разноски в заповедното производство, тъй като е счел че не е налице редовно предявяване на запис на заповед от 14.06.2012г. на длъжника, поради което не е настъпил падежа на задължението и същото не е станало изискуемо и дължимо, а искането за издаване на заповед за изпълнение е в този смисъл неоснователно.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 418 ал.4 от ГПК, от надлежната страна в процеса, с право и интерес от обжалване срещу валидно и допустимо разпореждане на първоинстнационния съд, поради което като процесуално допустима същата следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение е формално и едностранно, като целта му е да се провери дали вземането е безспорно.

Съобразно разпоредбата на чл. 418 ал.2 от ГПК съдът в рамките на своята компетентност ограничава проверката си върху правната валидност от гледна точка на формата и съдържанието на представения с молбата документ и дали същият удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. В случая при преценката за редовността на записа на заповед, съдът следва да съобрази съответствието на съдържанието на представената ценна книга на изискванията на чл. 535 от ТЗ. За да отхвърли молбата на молителят по искането с правно основание чл. 417 от ГПК за издаване на заповед на незабавно изпълнение на основание чл. 417 т. 9 от ГПК, първоинстанционният съд е приел че макар записа на заповед да е редовен от външна страна, поради това че не е редовно предявен, не е настъпил менителничния ефект и вземането за сумата, посочена в записа на заповед не е изискуемо и дължимо, тъй като не е настъпил падежа.

По силата на чл. 50 от ЗННД при връчването на нотариални покани от нотариус, спазват се правилата за връчване на книжа съобразно чл. 37 до 58 от ГПК. По силата на чл. 50 ал.1 и ал. 2 от ГПК, мястото на връчване на книжа и съобщения на търговец и на ЮЛ, е последния в писан в ТР адрес и ако лицето е напуснало адреса, всички съобщения се считат за редовно връчени. Всички съображения развити от частния жалбоподател по делото във връзка с приложението на чл. 50 ал. 4 от ГПК, и правни аргументи за задължението на Нотариуса да залепва уведомление по чл. 417 от ГПК, въззивният съд счита за неотносими към настоящия казус, тъй като нотариалната покана, с която е следвало да се предяви запис на заповед от 14.06.2012г. на длъжника е „връчена”, като не са налице основанията за залепване на уведомление, предвидени в закона- връчителят да не е намерил достъп до канцеларията или да не е намерил никой в самия офис на дружеството, който да е съгласен да я получи. Основен за правилното решение по казуса е въпроса- надлежно ли е предявен запис на заповед, с който падежа е уговорен на предявяване за плащане преди определената крайна дата, с отправена от кредитора до длъжника нотариална покана, съдържаща изявление за предявяване на плащане, след като същата не е връчена лично на издателя, а на трето лице – неговата съпруга.

За настоящия състав на въззивния съд не съществува съмнение, че безспорно съпругата на Управителят на дружеството длъжник- „К. и К. О., може редовно да получи нотариална покана, отправена до Управителя на „К. и К. О., стига при връчване на книжата на адреса на дружеството, да не бъде открито друго лице- работник или служител, който да поеме задължението да ги предаде. /Определение № 681/11.10.2010г. на ВКС по ч.т.д. № 583/2010г. на ІІ т.о. на ТК/. В настоящия случай за въззивния съд не съществуват съмнения и относно качеството на адресата на получената нотариална покана- И.К. К. е съпруга на Управителя Н. С. К., като това обстоятелство е проверено и удостоверено от Нотариус Д. Г. връчила нотариалната покана на получателя, за което е съставена и разписка. Редовното връчване на книжа и документи от Нотариус до дружеството длъжник- „К. и К. О. освен че е подчинено на нормите на чл. 37 до 50 от ГПК, но същото е обвързано и от наличието на няколко кумулативно обективни предпоставки, чието наличие в своята съвкупност обуславят извода за редовно предявяване на запис на заповед от 14.06.2012г. на длъжника:

Тъй като менителницата е по своята същност нареждане за плащане до трето лице, то тогава когато това изрично е предвидено в записа на заповед, менителничния ефект настъпва само тогава, когато същият бъде предявен от приносителя на длъжника, т.е когато записа на заповед е предявен за приемане. Когато мястото на предявяване не е изрично посочено в записа на заповед, приема се от съдебната теория и практика, че предявяването следва да бъде извършено по седалището на дружеството длъжник. Императивната норма на чл. 50 ал.1 от ГПК, приложима при предявяване на запис на заповед за плащане Ч. нотариална покана от Нотариус, предвижда същата да бъде връчена на длъжника търговец, по последния в писан в ТР адрес на дружеството. Следователно за да е редовно предявяването на процесния запис на заповед на „К. и К. О., нотариалната покана е следвало да бъде връчена на адреса на регистрация на дружеството длъжник- село И. , ул. „” № , община С., област Б.. Нотариус Д.Г., връчила поканата е удостоверила нотариално датата на връчването- 15.V.2013г., както и адресата на същото- И.К. К.- съпруга на Управителя Н. С. К.. Липсва нотариално удостоверяване за това дали предявяването е извършено по седалището на търговеца и на адреса, посочен в ТР. Такива доказателства не са представени и към заявлението пред съда по заповедното производство. Не се представят и пред въззивната инстанция. За редовността на връчването на записа на заповед, не е достатъчно да се приеме, че нотариалната покана е можела да бъде получена от съпругата на управителя на дружеството длъжник, ако тя е поела изрично задължението да я предаде на своя съпруг. Следва да са налице и другите императивно и кумулативно предвидени от закона предпоставки за това- връчването на нотариалната покана, съдържаща предявяване на запис на заповед за плащане, следва задължително да е извършено на адреса в ТР по седалището на дружеството длъжник, както и другата предпоставка от обективна страна- връчителят да е имал достъп до офиса на адреса на дружеството, но да не са открити лица от кръга посочен в чл. 50 ал.3 от ГПК, т.е. работници и служители, които да поемат задължението за предаване, за което в настоящия случай липсва отбелязване от Нотариуса извършил връчването. Едва при наличието на тези две основни предпоставки следва да се извърши преценка за редовността на връчването и при изследване на въпроса дали лицето приело нотариалната покана е съпруга на управителя и дали изрично е поело задължението за предаването на получените книжа. Разпоредбата на чл. 50 ал.1 от ГПК е специална по отношение връчването на съобщения и книжа на търговци и ЮЛ, като нейното приложение не може да бъде изключено от приложението на чл. 49 от ГПК, поради което връчването на книжа на търговеца длъжник не може да бъде извършено на място различно от последната адресна регистрация в ТР. Следователно – предявяването на запис на заповед за плащане, Ч. нотариална покана от Нотариуса, не би могло да е редовно, ако същият е връчен на съпругата на Управителя на „К. и К. О., на място различно от адреса на регистрация в ТР на търговеца длъжник. Липсата на убедителни доказателства че при получаването на нотариалната покана, съпругата на управителя на дружеството длъжник се е намирала в офиса на „К. и К. О., по последната му регистрация в ТР, мотивира настоящия състав на ОС Благоевград да счете, че предявяването на запис на заповед от 14.06.2012г. на дружеството длъжник не е редовно извършено.

Поради изложените съображения следва да се приеме за правилен извода на съда по заповедното производство, че паричното вземане на поемателя по запис на заповед не е изискуемо, тъй като падежа му на предявяване не е настъпил и не са били налице основания за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на заявлението на „П. В.“ О.. Депозираната пред Окръжен съд Благоевград частна жалба е неоснователна и не следва да се уважава, а атакуваното Разпореждане № 1476/17.06.2013г. по ч.гр.д. № 682/2013г. по описа на РС Сандански., следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 418 ал.4 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от „П. В.“ О., с ЕИК , със седалище и адрес на управление- Г. , р-н О., ул.“Б. К.“№ , срещу Разпореждане № 1476/17.06.2013г. по ч.гр.д. № 682/2013г. по описа на РС Сандански, с което е било отказано от съда по заповедното производство, издаването на заповед за изпълнение на парично вземане срещу „К. и К. О., с ЕИК , със седалище и адрес на управление с. И., ул. ““ № , Община С., област Благоевград, за сумата 3 000.00лв., въз основа на запис на заповед от 14.06.2012г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :