РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. гр.Мадан, 15.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и трети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. Д.
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. Д. Гражданско дело №
20235430100178 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба вх. № *****/******** г.
от ****** АД, със седалище и регистриран адрес: ФР Г., ******* Х.,
******** *, вписано в търговския регистър на Районен съд - Х. под № ******
чрез пълномощника адв. Т. Б., АК - П., гр. П., бул. “*******” № ** против
„*******” ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: с. Б. р.
*******община Р., област С.
В исковата молба се твърди, че на******г., около ******ч., в Р., на
автомагистрала ***** - *******, км ***, паркинг на граничен пункт е
настъпило пътно-транспортно произшествие, при което М. Т. П., с адрес в с.
Л., община М., управлявайки товарна композиция влекач “******” с рег. №
****** и полуремарке “******” с рег. № ******, собственост на ответното
дружество, предприемайки маневра за движение назад блъска и реализира
ПТП с товарен автомобил марка “*******“, **** рег. № ***** рама № ******.
Увреденият автомобил бил собственост на “******* ООД, ФР Г., ********
*****- ***** ул. “******” № **. Относно лекия автомобил на “****** ООД е
била налице валидно сключена застраховка “*****” с “****** АД. Поради
настъпване на застрахователно събитие, към застрахователя е предявено
искане за изплащане на дължимото обезщетение. Размера на
застрахователното обезщетение за вредите, пряка и непосредствена последица
от настъпване на застрахователното събитие, нанесени по процесния товарен
автомобил бил определен от немския застраховател на сумата от общо 3
348.25 евро. Съгласно фактура № ******/****** г., сервизът отстранил
щетите по застрахованото имущество ("********” ООД) оценил необходимите
средства за отстраняване на част от нанесените вреди по автомобила, пряка и
1
непосредствена последица от настъпването на процесното застрахователно
събитие - съвкупността от стойностите на необходимите части и материали,
труд за монтаж, демонтаж и други необходими операции - на сумата от 3
848.25 (три хиляди осемстотин четиридесет и осем евро и двадесет и пет
евроцента) евро. При изплащане на тази сума на застрахования било
приспаднато договореното самоучастие в размер на 500.00 (петстотин) евро.
Сумата от 3 348.25 евро била преведена на застрахования по посочената от
него банкова сметка на 03.05.2018 г. Към момента на настъпване на събитието
гражданската отговорност на виновния за настъпването на процесното
събитие не била застрахована. След извършване на разходите, към ответното
дружество било предявено искане за възстановяване на заплатеното
застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди, но до
момента не било извършено дължимото плащане. С оглед изложеното е
предявен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца 6 548.61 лева -
дължимо обезщетение, законната лихва върху претендираната главница от 6
548.61 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата;
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ****** ООД, ЕИК *******, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Сочи, че спора попада в обхвата и приложното поле на
Регламент 864/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007
относно приложимото право към извъндоговорни задължения, като
приложимото право към спора е р. право, като общата погасителна давност
била три години, която е приложима и към настоящия спор. Твърди че дори да
се приеме, че приложимо е българското право, погасителната давност е в
размер на 5 години, а исковата молба е била предявена след изтичането на
петгодишния давностен срок. Оспорва обстоятелството, че в резултат на
настъпване на твърдяното ПТП са настъпили и претендираните от ищеца
вреди и посочения от ищеца размер. Сочи, че гражданската отговорност на
ответното дружество е била застрахована. Посоченото полуремарке „****** с
рег. № ********, било застраховано в ****** АД със застрахователна полица
**/**/******** с покритие територията на ЕС за периода от 19.10.2017 г. до
18.10.2018. Оспорва, че в резултат на твърдяното ПТП са настъпили
претърпените от ищеца вреди и посочения от ищеца размер. Представена била
фактура от сервиз, но без допълнителни доказателства, които предполагат
настъпването на посочените вреди. Оспорва твърдението в исковата молба, че
гражданската отговорност на ответника не е била застрахована. Сочи, че
посоченото полуремарке „****“ с рег. № ***** е било застраховано в
******със застрахователна полица **/**/****** с покритие територията на
ЕС за периода от 19.10.2017 г. до 18.10.2018 г.
С Определение № ***/****г. по гр.д. № ***/******г. по описа на РС М.
е конституирано като трето лице - помагач на страната на ответника по делото
„********“ АД, като е приет за съвместно разглеждане в настоящото
производство предявен при условията на евентуалност обратен иск от *******
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: с. Б. р. ****, община Р.,
област С. против ********* АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
2
управление: гр. С., район ******, бул. „********“ № **, за осъждане на
третото лице помагач ******* АД да заплати на *****ООД сумата от 6541,61
лева, ведно със законната лихва, представляваща реализирана застрахователна
отговорност съгласно застрахователна полица **/**/*******, с покритие
територията на ЕС за периода от 19.10.2017 г. до 18.10.2018 г. В исковата
молба по обратния иск е посочено, че ако се установи, че ******ООД носи
отговорност за настъпилите щети е налице интерес от предявяването на иск
срещу *******АД, тъй като сключения застраховтелен договор покрива
отговорността на ********* ООД в случаи като процесния.
Постъпил е отговор на искова молба от третото лице- помагач „******“
АД, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че
спорът попада в обхвата и приложното поле на Регламент 864/2007 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото
право към извъндоговорни задължения. Счита, че в случая приложимо било Р.
право, като претендираните вземания били погасени с изтичането на
тригодишна погасителна давност. В случай, че се приеме, че е приложимо
българското право посочва, че правата на застрахователя се погасяват в срок
от 5 години от момента на плащането на застрахователното обезщетение от
застрахователя на застрахования. Застрахователното обезщетение било
заплатено на 03.05.2018 г., а исковата молба е входирана в съда на 22.05.2023
г., т. е. след изтичане на петгодишния давностен срок. Моли за отхвърляне на
иска.
Съдът, като прецени и анализира доводите и възраженията на страните,
както и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 4 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент
и на Съвета от 11 юли 2007 година (Рим II), приложимото право към
извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане е
правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава
е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави
настъпват непреките последици от този факт.
В настоящия случай се касае за иск за обезщетение на имуществени
вреди, настъпили от непозволено увреждане, осъществило се на *******г.
територията на Р. - вследствие на ПТП, причинено от водач на товарна
композиция влекач „*******“ с рег. № ******* и полуремаркие „*****“ с рег.
№ ******* собственост на ответното дружество и изразяващи се в настъпили
увреждания върху МПС товарен автомобил марка “*********“, рег. №
******, рама № *******, собственост на “******г” ООД, ФР Г. В случая не са
налице изключенията по пар. 2 и пар. 3 от чл. 4 Регламент (ЕО) № 864/2007 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година (Рим II) и
доколкото имуществената вреда е настъпила в Р., приложимо е именно р.
материално право, вкл. и по въпросите касаещи погасителната давност
съгласно чл. 15, б. "з" от Регламента. Обстоятелството, че предмет на
производството е регресен иск от застраховател, заплатил застрахователното
обезщетение и встъпил в правата на увреденото лице не изключва
приложението на Регламент „Рим II“ уреждащ приложимото право към извън
3
договорни задължения, доколкото правото на регрес на застрахователя
предполага едновременното ангажиране на деликтната отговорност на
причинителя на вредата – в този смисъл е практиката на СЕС, обективирана в
Решение на Съда (четвърти състав) от 21 януари 2016 г. по съединени дела C-
359/14 и C-475/14.
Съдът е установил служебно р. материално право, чрез изпращането на
заявка за информация по реда на Европейската конвенция за обмен на правна
информация между държавите чрез Министерство на правосъдието, като е
указал и на страните, че могат да представят документи установяващи
съдържанието на разпоредбите на чуждото право, на които те основават
своите искания или възражения, придружени с легализиран превод на
български език. Такива документи не са представени от страните, с оглед на
което съдържанието на приложимите към настоящия казус разпоредби на
румънското материално право са установени въз основа на предоставената
информация от Министерство на правосъдието на Р.
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа
страна, че на ******* г. в Р., на автомагистрала ****** – ****** км ***,
паркинг на граничен пункт е настъпило ПТП между товарна композиция
влекач “******” с рег. № ***** с полуремарке “********” с рег. № ********,
собственост на ответното дружество от една страна и товарен автомобил
марка “*****“, рег. № ****** рама № *******, собственост на “*******”
ООД, ФР Г., от друга. Вследствие на процесното ПТП на товарен автомобил
марка “******“, рег. № ****** били причинени множество щети, за
отстраняването на които било необходимо закупуването на части и материали,
както и заплащането на разходи за труд- монтаж, демонтаж и други
необходими операции, подробно описани във фактура №****** от ******г. на
*****ООД, чиято обща стойност възлиза на 3848,25 евро без ДДС. За
увреденото МПС - товарен автомобил марка “******“, рег. № ******** към
датата на настъпване на ПТП била налице сключена имуществена застраховка
с ищеца ********АД, обективирана в застрахователна полица №
*******/****** За настъпилото застрахователно събитие “******” ООД, ФР Г.
предявило претенция пред ******** АД за заплащане на дължимо
обезщетение за нанесените на МПС щети, като застрахователят определил и
заплатил на застрахования обезщетение в размер на 3348,25 евро (с левова
равностойност 6 548,61 лв.) на 03.05.2018 г.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от представените от ищеца писмени доказателства, както и от изготвената по
делото съдебно-автотехническа експертиза от която е видно, че нанесените по
товарен автомобил - марка „******“, рег.№****** рама №******* увреди са
в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. В фактура
№*****/******година са описани коректно ремонта и подмяната на всички
части, необходими за отстраняването на щетите вследствие на ПТП по товарен
автомобил - марка „******“, рег. № ******** рама №******. Сторените
разходи за отстраняване на щетите, които са пряка и непосредствена
последица от настъпването на процесното застрахователно събитие са реални
и коректни в така описаната фактура. Съдът кредитира изготвената по делото
4
съдебно-автотехническа експертиза в частта по отношение на поставените
въпроси от № 1 до № 5 вкл.
Обсъдените фактически положения са достатъчни, за да се достигне до
категоричния извод за неоснователност на иска поради погасяване на
претендираното от ищеца вземане по давност. Исковата молба, по която е
образувано делото е депозирана в РС М. на ******** г. – повече от 5 години
след настъпване на процесното ПТП – ****** г. и след заплащане на
застрахователното обезщетение от страна на застрахователя на ******** г.
Правото на застрахователя да встъпи в правата на увреденото лице е уредено
съгласно Закон № 287/2009 относно Гражданския кодекс на Р.: чл. 1593, ал. 1
Всеки който плаща вместо длъжника, може да бъде суброгиран в правата на
кредитора, без да може да придобие повече права от него, а съгласно чл. 1597,
ал. 1 суброгацията поражда действието си от момента на плащането. На
поставен въпрос дали е налице срок, след който отпадат правата на
застрахователя за причинената щета, в отговор от Министерство на
правосъдието на Р. е посочено, че съгласно чл. 2517 от Закон № 287/2009
относно Гражданския кодекс давността е 3 години, освен ако законът не
предвижда друг срок. Цитирана е и разпоредбата на чл. 2519, ал. 1 от същия
закон, съгласно която правото на иск въз основа на застрахователен доклад е
предписано в рамките на 2 години. Съобщено е за наличието на неединна
съдебна практика по отношение на приложимия давностен срок (2 или 3
години) в случай на упражняване на правото на регрес на застрахователя
срещу виновното лице и момента, от който започва да тече този срок (датата,
на която увреденото лице е разбрало за вредата или дата на пораждане на
правото на регресен иск). В настоящия казус дори и в аванс на ищеца да се
приеме, че е приложим по-дългият давностен срок от 3-години и че срокът е
започнал да тече от датата на пораждане на правото на регресен иск с
плащането на застрахователното обезщетение от застрахователя - 03.05.2018
г., то към момента на подаване на исковата молба 22.05.2023 г. този срок е
изтекъл, поради което вземането на застрахователя е погасено по давност.
Липсват твърдения и доказателства за факти, които да са довели до
прекъсване или спиране на давността. Изложеното обуславя извод за
неоснователност на предявения иск, с оглед на което същият следва да бъде
отхвърлен.
По предявения на предявения обратен иск ******** ООД против
*******АД, за осъждане на третото лице помагач да заплати на *******ООД
сумата от 6541,61 лева, ведно със законната лихва, представляваща
реализирана застрахователна отговорност съгласно застрахователна полица
**/**/******** с покритие територията на ЕС за периода от 19.10.2017 г. до
18.10.2018, съдът намира следното: Обратния иск е предявен като евентуален
в зависимост от уважаването на първоначалния, и доколкото последния следва
да бъде отхвърлен, не е налице вътрешно процесуалното условие за
разглеждане на обратния иск.
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника
******** следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер
5
на 150 лева – депозит за САТЕ. С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ******* АД, със седалище и регистриран
адрес: ФР Г., **** Х., ******* *, вписано в търговския регистър на Районен
съд - Х. под № ******, чрез пълномощника адв. Т. Б., АК П. против “******”
ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: с. Б. р., община Р.,
област С., иск за осъждането на “********” ООД да заплати на ******* АД,
сумата от 6 548.61 лева (шест хиляди петстотин четиридесет и осем лв. и
шестдесет и една ст.) – регресно вземане за платено от ищеца застрахователно
обезщетение на “*******” ООД на *****г. по имуществена застраховка за
вреди на товарен автомобил марка “*******“, рег. № *******, вследствие на
ПТП, настъпило на ******* г. в Р., на автомагистрала ****** - ******** км
***, паркинг на граничен пункт, по вина на водача на товарна композиция
влекач “******” с рег. № ****** и полуремарке “****” с рег. № *****,
собственост на “****” ООД, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на подаване на исковата молба – ****** г. до окончателно изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА ****** АД, със седалище и регистриран адрес: ФР Г., *****
Х., ******** *, вписано в търговския регистър на Районен съд - Х. под №
******да заплати на “******” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: с. Б. р., община Р., област С. направените по делото разноски в
размер на 150 лева (сто и петдесет лева) – депозит за съдебно-
автотехническа експертиза.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ответника: Застрахователна компания *******АД, ЕИК *********
гр. С., район С., бул. „*******“ № ******,
Решението може да бъде обжалвано пред С. окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
6