№ 11491
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110132146 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата М. Й. Б. е предявила срещу „К. К. М .“ ЕАД установителен иск с правна
квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с който се иска признаването за установено, че договор
за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ от 26.09.2022 година, отпуснат по искане №
.. за потребителски кредит тип „кредитна линия“ от 26.09.2022 година е недействителен,
както и евентуални искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с които се иска
провъзгласяването на нищожни клаузите от същия договор, предвиждащи заплащането на
възнаградителна лихва в размер от 31.97 %, както и на възнаграждение в размер на 1200 лв.
за извършване на оценка на риска при кандидатстването за кредит.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил насрещен иск срещу ищцата с правна
квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с който се иска осъждането на ищцата да заплати сумата от
7 944, 84 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит тип „Кредитна
линия“ от 26.09.2022 година, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния
иск (18.10.2024 г.) до датата на окончателното й плащане.
Ищцата твърди, че между нея в качеството на кредитополучател и ответника е сключен
договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ от 26.09.2022 година, отпуснат по
искане № .. за потребителски кредит тип „кредитна линия“ от 26.09.2022 година. По силата
на договора ответникът е следвало да и предостави потребителски кредит под формата на
кредит тип „Кредитна линия“ с кредитен лимит от 10 000 лв., а ищцата следвало да погасява
суми до размера на предоставения кредитен лимит, като преди всяко ново искане за
усвояване се извършва оценка на кредитоспособността на кредитополучателя. Годишният
лихвен процент по заема бил посочен в размер на 31.97 % /тридесет и едно цяло и
деветдесет и седем/ процента, а годишният процент на разходите бил посочен 49.70 %
/четиридесет и девет цяло и седемдесет/ процента. Договорът бил сключен за срок от една
година. Твърди, че действителният размер на ГПР не е 49,70 %, тъй като съгласно чл. 1, ал.
3, т. 3 от процесния договор се дължала такса за „оценка на риска“, в размер на 1200 лева
/хиляда и двеста/ лева, като същата е следвало да бъде включена към ГПР. Освен това счита,
че клаузата е неравноправна, доколкото е налице несъответствие между правата и
задълженията на двете страни в случая. В допълнение на това сочи, че оценката на риска по
същността си се отнася към такива по усвояване на кредита, а съгласно чл.10а, ал.2 от
1
Закона за потребителските кредити, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Посочено е, че
съгласно договора таксата за оценка на риска се дължи разсрочено към всяка вноска по
договора за кредит. Счита, че същата води до скрито оскъпяване на кредита и неоснователно
обогатяване на кредитора. Твърди, че посоченият лихвен процент в договора от 31.97 %
/тридесет и едно цяло и деветдесет и седем/ процента не отговаря на действително
приложения лихвен процент, тъй като уговорената допълнителна такса представлява
добавък към договорната лихва, а същевременно таксата не е добавена в ГПР като разход по
кредита, въпреки че несъмнено е такава. Счита, че договорната лихва противоречи на
добрите нрави. Твърди, че клаузата за заплащане на такса за оценка на риска изрично
противоречи на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. С оглед гореизложеното моли за уважаването на
предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск. Не оспорва, че на 26.09.2022 г. между ищцата и „К. К. М .“ АД е
сключен договор за потребителски кредит № .. тип „Кредитна линия“, като още в същия ден
ищецът е усвоил главницата в размер на 10 000 лева с лихвен процент по кредита 31.97%.
Твърди, че ГПР е бил в размер на 49,97 % и че кредитът е следвало да бъде върнат на 36
вноски, всяка в размер на 487,13 лв., като към датата на отговора на исковата молба са били
погасени пълни 14 вноски по кредита, а 15 вноска е била заплатена частично. Твърди, че
посоченият размер на ГПР отговаря на действителният като същият е изчислен правилно,
като в договора били посочени допусканията при неговото изчисляване. Твърди, че таксата
за оценка на риска не е свързана нито с усвояването, нито с управлението на кредита. Счита,
че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, като същата е в
законоустановения размер. Посочва, че уговорените в договора клаузи са индивидуално
уговорени. С оглед на това моли за отхвърлянето на предявените искове.
В срока по чл. 131 е предявен насрещен иск от страна на ответника, с който се
претендира незаплатената от ищцата главница. Посочва, че кредитът е следвало да бъде
върнат на 36 вноски, всяка в размер на 487,13 лв., като към датата на насрещния иск са
погасени пълни 14 вноски по кредита, а 15 вноска е заплатена частично. Налице е забава в
плащанията 10 броя месечни вноски - първата просрочена вноска е с падеж 26.12.2023 г.
Посочва, че с насрещния иск уведомява длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост.
С оглед гореизложеното моли за осъждането на ищеца да заплати непогасената главница в
размер на 7 944, 84 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещния иск, с който ответницата по
него оспорва размера на претендираната от ищеца главница. Счита, че ако по делото се
докаже нищожността на договора искът следва да бъде отхвърлен доколкото сумите биха
били дължими на основание различно от договора за заем. Твърди, че с част от плащанията е
погасена недължимата сума за оценка на риска, която умишлено била инкорпорирана в
главницата от ищеца. Твърди, че действително е заплатила сумата в размер на 7120,69 лв.,
както се твърди от ищеца по насрещния иск. Счита, че оставащата дължима сума за чиста
главница е 2879,31 лв. С оглед гореизложеното моли в случай на уважаване на иска същият
да бъде уважен именно до тази сума.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, във вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал.1 и ал. 2 и чл. 22 от ЗПК, вр. 143, ал.1 ЗЗП в
тежест на ищцата е да докаже сключването на процесния договор за кредит, както и че
същият е нищожен на посочените в исковата молба основания, а именно, че процентът на
ГПР не е правилно изчислен, както и да докаже нищожността на клаузите предвиждащи
заплащане на такса за оценка на риска, както и на възнаградителната лихва.
В тежест на ответника е да докаже, че е спазил императивните законови изисквания
при сключване на договорите.
2
Съдът е обявил с доклада по делото на страните, че служебно следи за
неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, за което им е предоставил
на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за
евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
По предявения насрещен иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
следните факти: сключен между страните валиден договор за потребителски кредит, по
силата на който на ответника/ищец е предоставена сумата в размер на 10 000 лв., а за
ответника е възникнало задължение за погасяване на кредита, както и настъпила предсрочна
изискуемост на претендираната главница.
При доказване на горните обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени обстоятелствата, че на 26.09.2022 г. между ищцата и „К. К. М .“ АД е сключен
договор за потребителски кредит № .. тип „Кредитна линия“, като ищцата е усвоила
главницата в размер на 10 000 лв. с лихвен процент по кредита 31.97% и Годишен процент
на разходите (ГПР) в размер на 49,97 %, както и че ищцата е погасила сумата в размер на
7120,69 лв.
От фактическа страна:
По делото е приет договор за потребителски кредит тип кредитна линия № ../26.09.2022
г., сключен между ищцата като кредитополучател, ответника „К. К. М .“ ЕАД като
кредитодател и „К...“ ЕАД като кредитен посредник. В договора е посочен кредитен лимит
от 10 000 лв., лихвен процент от 31, 97 %, такса за оценка на риска в размер на 1200 лв.,
дължима еднократно в деня на подписване на договора за кредит и годишен процент на
разходите от 49, 70 %. Съгласно условията за издължаване се дължат 36 бр. анюитетни
вноски в размер на по 487, 13 лв. всяка съгласно погасителен план. В приложения по делото
стандартен европейски формуляр са посочени общ размер на кредита 11 200 лв., обща сума,
която да бъде върната 17 536, 68 лв. и годишен процент на разходите 49, 97 %. Представен е
и погасителен план към договора за кредит с 36 месечни вноски от по 487, 13 лв. всяка.
Към отговора на исковата молба е приложено уведомление за предсрочна изискуемост
поради забава в плащането на 10 броя месечни вноски, като ответникът се позовава на чл.
32 от общите условия към договор за потребителски кредит тип „кредитна линия“, съгласно
който в случай на незаплащане на две или повече вноски кредитодателят има право да
направи вземането си предсрочно изискуемо, считано от падежната дата на втората
последователно непогасена вноска.
По делото е представено и платежно нареждане за кредитен превод от ответното
дружество към ищцата за сума в размер на 10 000 лв., извършен на 26.08.2022 г.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-счетоводна експертиза, което
след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано. То е обективно, пълно и
точно изготвено и кореспондира с приетите по делото писмени доказателства. Вещото лице
е установило, че посоченият в договора за кредит годишен процент на разходите е бил
изчислен като в него са били включени дължимата възнаградителна лихва и такса за оценка
на риска в размер на 1200 лв., като съгласно приложения по делото погасителен план
таксата за оценка на риска е била прибавена към главницата в колона „остатъчен дълг“.
Съгласно заключението общият размер на платените по процесния договор за кредит суми
се равнява на 7120, 69 лв., с които са били погасени следните задължения: 2755, 16 лв.
главница; 500 лв. такса за оценка на риска и 3865, 53 лв. възнаградителна лихва. При
изслушване на заключението в откритото съдебно заседание на 14.05.2025 г. вещото лице
разясни допълнително, че началната стойност на главницата по заема включва и таксата за
оценка на риска от 1200 лв., като възнаградителната лихва е била начислявана върху общия
сбор от главницата от 10 000 лв. и таксата за оценка на риска от 1200 лв. Чисто аритметично,
ако възнаградителната лихва беше начислявана единствено върху главницата от 10 000 лв.,
нейната стойност би била по-ниска от начислената, съответно и годишният процент на
3
разходите би бил в по-нисък размер предвид по-ниския размер на възнаградителната лихва.
От правна страна:
Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит приложение намира
Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е
неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение е
необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с
което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.
По делото е установено и не се спори между страните, че на ищцата е била предоставена
сума в размер на 10 000 лв. по процесния договор за кредит.
Сумата от 10 000 лв. е посочена и в т. 1 от приетия по делото договор, приложен на л.
32 по делото, като кредитен лимит. Същевременно, в договора е предвидена и такса за
оценка на риска в размер на 1200 лв., за която в т. 3 е посочено, че „се финансира от
кредитора и се възстановява от кредитополучателя разсрочено с дължимите месечни вноски
съгласно погасителния план, като се включва в общия размер на усвоената главница по
кредита“. От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза се установи, че
възнаградителната лихва е била начислявана върху общия сбор от главницата от 10 000 лв. и
таксата за оценка на риска от 1200 лв., като началната стойност на главницата по заема
включва и таксата за оценка на риска от 1200 лв.
Съдът намира, че в процесния случай са нарушени императивните изисквания на чл.
11, ал. 1, т. 7 и т. 9 от ЗПК, съгласно които в договора за кредита следва да се посочат общият
размер на кредита и условията за усвояването му, както и лихвеният процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти,
тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. Формално, в
договора са посочени лихвен процент и кредитен лимит, но в действителност разходите по
кредита се начисляват върху по-голям размер на главницата от 10 000 лв., като никъде в
договора не е посочено изрично, че възнаградителната лихва ще се начислява и върху
таксата за оценка на риска, за да може потребителят да разбере това обстоятелство и да
извърши реална преценка за оскъпяването на кредита. В договора е посочено, че кредитният
лимит е в размер на 10 000 лв., но реално кредитодателят третира и таксата за оценка на
риска като главница, без такава сума реално да е била предоставена на потребителя.
Следва да се посочи още, че в чл. 10а ЗПК законодателят е допуснал събирането на
такси за покриване на административни разходи при предоставяне на допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, но различни от основната услуга по усвояване и управление
на кредита. Целта на таксите и комисионните по смисъла на цитираната разпоредба е да се
покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по
предоставяне на кредит. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация
на заемодателя. Макар законодателят да не е предвидил съдържанието на действията по
усвояване и управление на кредита по чл. 10а от ЗПК, съдът счита, че тези действия
включват типичните и присъщи такива за дейността по предоставяне на кредита, както и
тези по управлението му. Разпоредбата на чл. 10а от ЗПК ограничава възможността в тежест
на потребителя да бъдат възлагани такси за такива действия, които кредитодателят е длъжен
да извърши преди и по време на сключването на договора за кредит.
В конкретния случай съдържанието на услугата, за която се дължи таксата за оценка на
риска, не е ясно, като предвид наименованието на таксата, съдът приема, че тя представлява
оценка на имущественото и кредитно състояние на потребителя, който кандидатства за
кредит. Тази преценка е част от дейността по отпускане на кредита и не представлява
допълнителна услуга, за която да се дължи заплащане, поради което начисляването й
противоречи на чл. 10а ЗПК. Самите действия по усвояване на кредита са свързани с
получаване на сумата от кредитодателя, но и с действията на кредитодателя по
предоставянето й, както и с неговите задълженията преди и при сключване на договора – за
4
преценка на кредитоспособността, за предоставяне на задължителната предварителна
информация. В случая уговорената такса за оценка на риска представлява такса, свързана с
предоставянето на кредита, тоест с усвояването му, поради което спрямо нея се прилага
установената в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забрана.
Следователно, кредитодателят е включил в погасителния план като част от главницата
сума, която на първо място, не е посочена като главница в самия договор, за да се ориентира
потребителят какъв е пълният размер на главницата, а на второ място, е добавил
неправомерно към главницата такса за допълнителна услуга, начислена в противоречие с
императивна законова разпоредба и въз основа на нищожна клауза. Така, в нарушение
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК в договора не е посочен реалният размер на главницата,
така както е била олихвявана от кредитодателя, и в нарушение изискването на чл. 11, ал. 1, т.
9 ЗПК не са посочени условията за прилагане на лихвения процент, тъй като не е посочено
изрично, че възанградителната лихва се начислява и върху таксата за оценка на риска,
неправомерно включена като главница по договора.
Съгласно чл. 22 ЗПК неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 9 ЗПК води
до нищожност на целия договор за кредит, поради което предявеният главен иск следва да
бъде уважен, а исковете, предявени при условията на евентуалност не подлежат на
разглеждане.
По насрещния иск
По силата на чл. 23 ЗПК при недействителност на целия договор потребителят връща
само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва и други разходи по кредита. В случая
чистата стойност на кредита, т.е. главницата се равнява на 10 000 лв. Предвид заключението
на вещото лице за извършени от ищцата плащания в общ размер от 7120, 69 лв., то искът за
главница се явява основателен за сумата от 2879, 31 лв. и да бъде отхвърлен за разликата над
2879, 31 лв. до пълния предявен размер от 7944, 84 лв. Остатъкът от главницата е обявен за
предсрочно изискуем на основание чл. 32 от общите условия към договора за кредит, като
към отговора на исковата молба е приложено уведомлението, с което тази предсрочна
изискуемост е била обявена на ищцата с връчването на съдебните книжа по делото.
По разноските:
При този изход на спора всяка от страните има право на разноски. Ищцата е направила
разноски за държавна такса в размер на 400 лв. по главния иск (държавната такса по
евентуалните искове остава в тежест на ищцата, тъй като те не са били разгледани по
същество) и 300 лв. депозит за експертиза. Предвид уважаването на главния иск в нейна
полза следва да бъде присъден пълният размер на платената по него държавна такса от 400
лв. Депозитът за експертизата съдът намира, че следва условно да бъде разпределен поравно
като разноски по главния иск и по насрещния иск, поради което в полза на ищцата следва да
бъдат присъдени 245, 64 лв. от него, която сума представлява сбор от половината от целия
депозит 150 лв. и 95, 64 лв., съразмерно с отхвърлената част от насрещния иск към
останалата половина от 150 лв. Така в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски
по делото в размер на общо 645, 64 лв.
В полза на Еднолично адвокатско дружество М. следва на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по
делото, като се отчете обстоятелството, че главният иск на ищцата е изцяло уважен, а
предявеният насрещен иск е частично отхвърлен. Пълният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение е 480 лв. с вкл. ДДС.
Съдът намира, че на процесуалния представител на ищцата се дължи този размер на
възнаграждението за осъщественото безплатно процесуално представителство по следните
съображения. С Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в
светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е посочено, че член 14 от Директива 2004/48
прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и
пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен
5
ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е
посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея
мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв
начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено
на "разумни" съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния
характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като
предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото
страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални
обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата
делото страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която
допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на
съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по
изключение от този режим. В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-
428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния
размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика на
СЕС, която има превес над националната такава, като в полза на процесуалния представител
бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско
възнаграждение. При определяне на размера им съдът намира, че следва да съобрази
наличните обективни фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения, както и
реално извършените действия от процесуалния представител. Производството по делото се е
развило в минимални рамки. Не без значение е обстоятелството, че делото касае
потребителски спор по т. н. масови дела във връзка с нищожност на клаузи от договори за
потребителски кредити и извършените по тях плащания. Тоест, делото не се отличава с
никаква фактическа и правна сложност. Отделно от това макар и да са налице две претенции
същите имат един общ правопораждащ юридически факт, а именно договора за заем.
Така определеното общо адвокатско възнаграждение по двата иска съдът условно
разделя на две, като половината от него се дължи изцяло предвид уважаването на главния
иск, а от останалата половина следва да се присъди част, съразмерно с отхвърлената част от
насрещния иск. При тези съображения съдът изчисли, че в полза на адвокатското дружество
следва да бъде присъдена сума в размер на 393, 02 лв. с вкл. ДДС (от които 240 лв. по
главния иск на ищцата и 153, 02 лв., съразмерно с отхвърлената част от насрещния иск на
ответника).
Ответникът е направил разноски в размер на 317, 79 лв. за държавна такса по
насрещния иск. Съразмерно с уважената част от насрещния иск, той има право на 115, 17 лв.
от тази сума. Дължимото юрисконсултско възнаграждение от общо 100 лв. съдът също
намира, че следва условно да се раздели на две равни части – по 50 лв. по главния иск на
ищцата и 50 лв. за насрещния иск, като от тях ищцата дължи единствено юрисконсултско
възнаграждение по насрещния иск, съразмерно с уважената част от него или 18, 12 лв. Така
общият размер на разноските в полза на ответника се равнява на 133, 29 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
6
ПРОГЛАСЯВА по предявения от М. Й. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„Б...“ №... вх. Б, ет. 4, ап... срещу „К. К. М .“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, жк „С..“, ул. „З...“ №... вх. Г, ет. 6, иск с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, нищожността на сключения между страните договор за
потребителски кредит тип „Кредитна линия“ от 26.09.2022 година, отпуснат по искане № ..
за потребителски кредит тип „кредитна линия“ от 26.09.2022 г.
ОСЪЖДА М. Й. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Б...“ №... вх. Б, ет. 4, ап...
да заплати на „К. К. М .“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, жк
„С..“, ул. „З...“ №... вх. Г, ет. 6, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 2879, 31 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ от
26.09.2022 година, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск
(18.10.2024 г.) до датата на окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
2879, 31 лв. до пълния предявен размер от 7 944, 84 лв.
ОСЪЖДА „К. К. М .“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София,
жк „С..“, ул. „З...“ №... вх. Г, ет. 6, да заплати на М. Й. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. „Б...“ №... вх. Б, ет. 4, ап... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 645, 64 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „К. К. М .“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София,
жк „С..“, ул. „З...“ №... вх. Г, ет. 6, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „М.“,
БУЛСТАТ ..., със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. „К..“ №... ет. 5, офис
42, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 393, 02 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС за осъществена безплатна правна защита на ищеца М. Й. Б..
ОСЪЖДА М. Й. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Б...“ №... вх. Б, ет. 4, ап...
да заплати на „К. К. М .“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, жк
„С..“, ул. „З...“ №... вх. Г, ет. 6, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 133, 29 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7