Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: 398 Година 2019г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 04.11. 2019 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ :
БОРИСЛАВ ИЛИЕВ
ЕЛИ
КАМЕНОВА
СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д. № 564 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд Панагюрище е сезиран с искова молба, подадена от „Профи
Кредит „ЕООД гр. София
,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността,
гр. София , бул. „България“ № 49, бл. 35Е,
вх. „В“ , против Д.Т.Т. , ЕГН **********,
с адрес ***.
С исковата молба е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК.
С Решение № 76/ 22. 05 .2019г. на районен съд Панагюрище , постановено
по гр. д. № 9445/2018г. по описа на същия съд, исковете са уважени частично Присъдени
са съдебно- деловодни разноски в
полза на ищцовото дружество в
заповедното и в исковото производство ,
съразмерно на уважената част от исковете .
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство„Профи Кредит „ЕООД гр.
София , ЕИК *********, ,подадена
чрез процесуалния представител на
страната, в частите относно
присъдената главница и вземането за неустойка . Във въззивната жалба се излагат съображения за
процесуална недопустимост и неправилност
на решението в обжалваните части ,поради нарушение на материалния
закон , необоснованост и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила . Искането е да се обезсили решението на районния съд в частта , в която съдът се е произнесъл
по главницата на вземането и делото да се върне на
районния съд за ново произнасяне само по
отношение на главницата по вземането , както и да се отмени решението на
районния съд в частта относно вземането
за неустойка и се постанови ново решение по съществото на спора от въззивната
инстанция , с което се уважи иска за
присъждане на неустойка . При условията на евентуалност се прави искане да се
отмени решението на районния съд в обжалваните части и се постанови ново
решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважат
предявените искове . Претендира се заплащането на съдебно
–деловодни разноски за въззивното производство .
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от противната страна.В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се потвърди .
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат
становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност
на съдебното решение , които са посочени
във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред първата
инстанция , при спазване разпоредбата на чл.
235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално
допустима .
Жалбата е подадена от активно
легитимирана страна ( ищец в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния
двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при
проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът
служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси
въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
І. По
възражението за процесуална недопустимост на съдебното решение в обжалваните
части .
Възражението е неоснователно .
От приложеното заповедно производство се
установява ,че ищцовото дружество
е предявило следната претенция :
-
4337, 60 лв. – главница
по вземането ;
-
640, 22 лв. – договорна
неустойка;
-
28, 54 лв. – законна
лихва за забава ;
Общ размер на вземането -5006, 36 лв.
По този начин вземането е
уважено от районния съд в заповедното
производство .
В исковата молба по чл. 422 от ГПК
претенцията на ищцовото дружество е
следната:
-
4337, 60 лв. – главница
по вземането ;
-
640, 22 лв. – договорна
неустойка;
С допълнителна молба вх. № 3434/
26. 11. 2018г. ищеца е конкретизирал вземането си от 4337,
по следния начин :
-
1829, 21лв.- главница ;
-
767, 23лв. – договорна лихва;
-
1741,16лв. –
възнаграждение за пакет допълнителни услуги ;
С обжалваното решение районния съд е приел,че има несъответствие между
заявеното в заповедното производство и
исковото производство. Приел е ,че съдът е сезиран с главно вземане в
размер на 1829, 21лв. Приел е ,че над този размер до размера 4337, 60лв. или за разликата от 2508, 39лв. , исковата претенция е
процесуално недопустима . Върнал е
исковата молба в тази част , прекратил е производството по делото в тази част и
е обезсилил издадената заповед за изпълнение в тази част.
Решението на районния съд не е
обжалвано в тази част и е влязло в законна сила .
При това положение исковете , с
които е сезиран районния съд са следните:
-
1829, 21лв. – главница ;
-
640, 22лв. договорна неустойка .
Районният съд е обезсилил заповедта за изпълнение и в частта относно
сумата от 28, 54лв. , представляваща лихви за забава , тъй като за тази сума
няма предявена искова претенция по чл.
422 от ГПК.
При положение ,че
районния съд се е десезирал с претенциите на ищцовото дружество за
заплащане на договорна лихва и
възнаграждение за пакет допълнителни услуги , съдът не би следвало в мотивите
на решението си да преценява валидността и
основателността на тези претенции.
Въпреки десезирането в
мотивите на решението районния съд е обсъдил
валидността
на споразумението за предоставяне на допълнителен пакет услуги. Приел е
,че споразумението представлява нищожна договорна клауза,тъй като
противоречи на императивните разпоредби
на чл.
10а ал. 2,3 и 4 от ЗПК. Приемайки
нищожността на споразумението за
допълнителен пакет услуги, районния съд е намалил размера на дължимата главница от 1829, 21лв. със сумата
258, 76лв. , като е приел ,че дължимата
главница е в размер на 1570, 45лв. Този извод на районния съд е необоснован и
неправилен , но в никакъв случай не води до процесуална недопустимост на
постановения съдебен акт. Основанията за процесуална недопустимост на
съдебното решение са посочени в текста
на чл. 270 ал. 3 от ГПК . Процесуалното
действие на съда по преценка на валидността и
основателността на споразумението за предоставяне на допълнителен пакет
услуги не попада в хипотезинте на
чл.270 ал. 3 от ГПК.
ІІ. По
законосъобразността на решението в обжалваните части .
1.По жалбата относно размера на главното вземане.
Жалбата е основателна.
От представените писмени доказателства към исковата молба и от заключението на СИЕ се установява ,че размера
на отпуснатата главница е сумата 2000лв. От главното вземане към момента на
прекратяване на договора ,на 01. 12.
2015г. , ответника е погасил сумата 170, 79лв. Дължимата главница е в размер на 1829, 21лв. ( 2000 лв.- 170,
79 лв. =1829,21лв. ). Неправилно от тази сума
районния съд е приспаднал и вноската по закупен пакет допълнителни услуги в размер на 258, 76лв. , тъй като с тази
претенция районния съд се е десезирал и е прекратил производството по
делото .
На основание чл. 271 ал. 1 от ГПК
ще следва да се отмени решението на районния съд в частта , в която е отхвърлена претенцията на ищеца за
сумата 258, 76лв. ,като се уважи
иска и в тази му част.
2. По жалбата относно уговорената договорна неустойка .
Жалбата е неоснователна.
В чл. 12. 4. на Общите условия/ОУ/ към договора за потребителски
кредит/ДПК/ е прието ,че при прекратяване на договора на основание чл. 12.3 от ОУ клиента дължи неустойка в размер на 35%
от остатъка на главницата по
погасителния план. По делото е безспорно установено ,че по договора
ответника е заплатил само 3 пълни погасителни вноски е една непълна погасителна вноска. Общият размер на погашението е сумата 636, 40
лв. От тази сума погасената главница е в размер на 170, 79лв. или остава за
погасяване главница в размер на 1829, 21лв. Неустойката върху тази размер на главницата
, изчислена по правилото на чл. 12.4. от
Общите условия е сумата 640, 22лв.
По делото е установено ,че ответника е просрочил третата погасителна
вноска с повече от един месец ,а следващите погасителни вноски въобще не са
заплащани ,с изключение на сумата 8, 77лв. по шестата погасителна вноска. При
това положение кредитора се е възползвал
от разпоредбата на чл. 12. 3 от Общите условия към договора, като
едностранно е прекратил договора ,считано от 01. 12. 2015г. ,при което
мораторната неустойка по чл. 12.4. от договора
действително е дължима.
Въззивната инстанция намира за обоснован и
законосъобразен извода на районния съд за това ,че
клаузата на чл. 12.4. от Общите условия към договора представлява
нищожна клауза ,поради накърняване на добрите нрави( чл. 26 ал. 1 от ЗЗД).
В мотивите на т. 3 на ТР № 1/ 15. 06.2010г. на ОСГТК на ВКС примерно
са посочени критериите ,въз основа на които следва да се определи дали договорната неустойка противоречи на
добрите нрави. Тези критерии са следните :
-
Размерът на
задължението, изпълнението на което се обезпечава с неустойка ;
-
Дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи –поръчителство, залог ипотека;
-
Видът на уговорената
неустойка – компесаторна или мораторна ;
-
Размерът на
неизпълнението - съществено или
незначителна негова част ;
-
Съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди .
В ТР е посочено ,че неустойката следва да се приеме за нищожна , ако
единствената цел ,за която е уговорена излиза извън присъщите и обезпечителна
,обезщетителна и санкционна функция.
Съдът счита ,че в конкретния случай е нарушен
принципа за съотношението между
размера на уговорената неустойка и размера на очакваните вреди от
неизпълнението.
От съдържанието на договорната клауза се установява ,че неустойката
е уговорена поради предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнението от
страна на кредитополучателя за заплащане на месечните погасителна вноски.
Очакваните и претърпените вреди от
неизпълнението в конкретния случай се изразяват в неплащането на остатъка от задължението , представляващо главното вземане , договорната (
възнаградителната лихва ) , уговорената
от страните в чл.12.1. на Общите условия лихва за забава и възнаграждението за закупения пакет
допълнителни услуги . Изрично в
текста на чл. 12.4. на Общите условия
е прието ,че при предсрочно прекратяване
на договора,горепосочените задължения ( задълженията по договора ) остават дължими и изискуеми от
кредитополучателя .По правило
размера на неустойката трябва да се
определи според предвидимите, вероятните вреди от неизпълнението. За вредите в по – голям размер кредитора може
да търси обезщетение по общия ред( чл.
92 ал.1 от ЗЗД). При положение ,че според
договора вредите от неизпълнението се
покриват чрез заплащането на остатъка от задължението да се уговаря неустойка в
процентно съотношение спрямо същите тези
вреди, които подлежат на възстановяване противоречи на моралните норми и по конкретно на принципа на справедливостта .
Отделно от това ,по правилото на чл. 86
ал. 1 от ЗЗД , вредите от неизпълнението на договорно , срочно и парично
задължение ( каквото е настоящото
задължение ) се покриват от размера на
законната лихва за забава . За действително претърпените вреди в по – голям
размер кредитора може да търси
обезщетение по общите правила. Това е
прието и в чл. 12.1. на Общите условия
към договора ,където е посочено ,че при забава в плащането на месечна погасителна
вноска се дължи лихва за забава в размер
на ОЛП + 10%годишно , изчислена за всеки ден на забавата върху просроченото
плащане . При
положение ,че кредитора е обезпечен за вредите от неизпълнението веднъж чрез
заплащане на остатъка от задължението и втори път чрез заплащане на лихви за
забава върху размера на просрочените задължения е неморално и обществено
неприемливо да се уговоря и неустойка за
предсрочно прекратяване на договора , като обезщетение за претърпените вреди .
Освен това, размера на неустойката е твърде завишен в сравнение с размера
на очакваните и на претърпените вреди . При очаквани вреди в размер на 2000 лв.
( размера на отпуснатия кредит )и претърпени вреди в размер на 1829, 21лв. е
уговорена неустойка в размер на 1/3 от очакваните и от
действително претърпените вреди .
Като правилно и законосъобразно
обжалваното решение ще следва да се потвърди в тази част.
С оглед изхода на спора пред
въззивната инстанция ще следва
два се отмени решението на районния съд и в частта за разноските по делото .
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК, чл. 78 ал. 8 от ГПК , чл.25ал. 1 и чл.
26 от Наредбата за заплащането на правната помощ , ще следва да се присъдят в
полза на ищцовото дружество,съразмерно на уважената част от исковете , разноски
в заповедното производство в размер на 55,12лв. и разноски в производството пред първоинстанционния съд и пред въззивната инстанция общо в размер
на 437, 21лв.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1
от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е Ш И
ОТМЕНЯВА Решение № 76/ 22. 05 .2019г. на районен съд Панагюрище , постановено по гр. д. № 9445/2018г. по
описа на същия съд, В ЧАСТТА , в
която е отхвърлен иска за заплащане на сумата 258, 76лв. , вместо което
постановява :
По иска предявен от„Профи Кредит
„ЕООД гр. София , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление на дейността, гр. София ,
бул. „България“ № 49, бл. 35Е, вх. „В“ ,
против Д.Т.Т. , ЕГН **********, с
адрес ***,ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника,че по договор
за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ от 30. 01. 2015г. ответника дължи на ищцовото дружество сумата
258, 76лв. ,представляваща неизплатена главница,ведно със законната лихва
върху тази сума,считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК,
09. 05. 2018г. до окончателното заплащане .
Общият размер на дължимата главница по този договор ,заедно с размера
присъден от районния съд е сумата 1829, 21лв.
В останалата обжалвана част ПОТВЪРЖДАВА
решението на районния съд.
ОТМЕНЯВА Решение № 76/ 22. 05 .2019г.
на районен съд Панагюрище , постановено
по гр. д. № 9445/2018г. по описа на същия съд,
В ЧАСТТА за разноските по делото ,вместо което постановява:
ОСЪЖДА Д.Т.Т.
, ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на„Профи Кредит „ЕООД гр.
София , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление на дейността, гр. София , бул. „България“ № 49, бл. 35Е, вх. „В“, разноски в
заповедното производство в размер на 55,12лв. и разноски в производството пред първоинстанционния съд и пред въззивната инстанция общо в размер
на 437, 21лв.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК( гражданско дело с цена на иска под 5000
лв. ) решението на въззивната
инстанция не подлежи на касационно
обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: