№ 6134
гр. София, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110139161 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.240,ал.1 и
ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от ***********,дружество,регистрирано във
***********,действащо на територията на *********** чрез клона си
*********** – клон ***********,***********със седалище и адрес на
управление гр.***********,представлявано от ***********,против Н. В.
В.,ЕГН **********,с адрес гр.***********,за признаване за установено,че
съществува вземане на ищеца в размер от 1582,26 лева главница по договор
за кредит *********** от 23.12.2019 г.,296,61 лева възнаградителна лихва за
периода 01.09.2020 г. до 01.07.2022 г.,248 лева мораторна лихва за периода
01.10.2020 г. до 16.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните е сключен договор за
кредит на 23.12.2019 г.,предоставен от ищеца на ответника за закупуване на
стоки на изплащане за срок от тридесет месеца,поддържа се,че страните са
постигнали съгласие заемната сума да бъде връщана на вноски,всяка от които
в размер на 81,69 лева. Поддържа се,че е уговорено,че ако вноските не бъдат
заплащани в срок,кредитополучателят дължи обезщетение за забава. В
исковата молба се поддържа,че между страните е постигнато съгласие
относно дължимост на договорна възнаградителна лихва. Исковата претенция
се основава на твърдения,че ответникът В. е преустановил плащанията на
дължимите вноски,вземанията са претендирани по реда на заповедното
производство,но с оглед депозирано възражение е налице интерес от
1
предявяване на установителната искова претенция.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника В.
чрез процесуалния му представител със становище за недопустимост на иска
– твърди се,че заявител по заповедното производство е клонът,който не е
правосубектен,сочи се,че страната заемодател не е участвала в заповедното
производство,а клонът не притежава право на иск. По съществото на спора е
заявено,че договорът за потребителски кредит е недействителен поради
допуснати нарушения на чл.10 и чл.11 от ЗПК,твърди се,че предвид
недействителност на договорното правоотношение исковете,предявени за
изпълнение на договорни задължения се явяват неоснователни. Ответникът
сочи,че клаузата,с която е уговорена дължимост на възнаградителна лихва е
недействителна поради противоречие с добрите нрави. Моли съда да
отхвърли исковете.
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, както и като
съобрази становищата на страните, приема за установено следното:
Със заявление по реда на чл. 410 от ГПК, ***********,
дружество,регистрирано в ***********, рег. № ***********, чрез
*********** клон ***********, претендира издаването на заповед за
изпълнение против Н. В. В. за сумите от 1582,26 лв. - просрочена главница,
296,61 лв. - възнаградителна лихва за периода от 01.09.2020 г. до 01.07.2022
г., 248,00 лв. - мораторна лихва за периода от 01.10.2020 г. до 16.04.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената
заповед по ч. гр. д. № 26015/2022 г. по описа на СРС, 42 състав.
Представен е договор за потребителски кредит *********** от 23.12.2019
г., сключен между “*********** и Н. В. В., за сумата от 1649 лв. Според
погасителния план към договора, месечната погасителна вноска възлиза на
76,95 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Искът с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск, с който се цели
да бъде признато за установено дали съществува вземането, относно което е
издадена заповед за изпълнение, когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение или заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47
от ГПК. Това означава, че този иск има предмет, идентичен с предмета на
заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – на
соченото основание и в претендирания размер, относно което е издадена
заповед за изпълнение. Законът регламентира фикция, че искът се счита
предявен на датата на подаване на заявлението, ако исковата молба е
постъпила в едномесечен срок, считано от съобщението за възражението, т. е.
2
в конкретния случай искът се счита предявен на 18.05.2022 г.
Съдът счита,че не са налице предпоставки за прекратяване на
производството по делото. Неоснователен е доводът на ответника,че искът е
предявен от неправосубектна страна,защото е предявен от клон. Този довод
се явява недоказан – установява се,че и заявлението за издаване на заповед за
изпълнение,и исковата молба са подадени от дружеството,регистрирано във
***********,действащо на територията на Република *********** чрез клон
на чуждестранен търговец. В този смисъл искът се явява предявен от
правосубектна страна – чуждестранен търговец,който на територията на
*********** действа чрез клон и страната ищец е правосубектна – ищец е
търговецът,а не клонът на търговеца.
Софийският районен съд приема, че от анализа на доказателствата по
делото може да бъде направен извод, че искът за главницата е доказан по
основание. С договора за заем страната заемодател се задължава да
предостави парична сума, а страната заемополучател приема да върне
уговорената парична сума в срок. Съдът, отчитайки клаузите на сключения
договор за потребителски кредит, намира, че е доказано, че кредиторът е
изпълнил своите договорни задължения – според сключения договор за
кредит уговорената заемна сума е 1649 лв. Доказано се явява и
предоставянето на паричната сума като елемент на фактическия състав на
договора за заем, тъй като според приложения договор страните са уговорили
паричната сума да бъде преведена пряко на упълномощен търговски
партньор, като така извършеното плащане от страна на кредитора
представлява изпълнение на неговото задължение, съгласно чл. 1 от
сключения договор. С оглед обстоятелството,че паричната сума от 1649 лева
е предназначена за придобиване на преносим компютър,съдът счита,че
задължението на ищеца за предаване на паричната сума се явява изпълнено
при заплащането на стойността на закупената стока,по повод на която е
сключен договорът за заем,на продавача на компютъра. При това положение
съдът счита,че е доказана първата предпоставка,а именно установено е
възникване на заемното правоотношение и изпълнение на задължението на
кредитора да предаде паричната сума. Договорът за потребителски заем за
закупуване на стоки се отличава от договора за заем по това,че за разлика от
договора за заем,при който паричната сума бива предадена от заемодателя на
заемополучателя при договора за заем за закупуване на стоки паричната сума
се предава на търговеца,който предлага съответната стока за продажба – в
този смисъл е и чл.1 от представения договор,сключен между страните.
Съдът намира,че преценката за основателността на иска е обусловена от
доказване какъв е размерът на платената,респективно на неиздължената
парична сума. С оглед обстоятелството, че е доказано, че ответникът е усвоил
заемната парична сума от значение за основателността на иска е дали
последният е върнал паричната сума според уговореното. В конкретния
случай предвид представения погасителен план, съдът намира, че страните са
постигнали съгласие относно връщане на паричната сума на части, което
3
означава, че на съответните падежни дати ответникът следва да внася
уговорените погасителни вноски. Съдът, съобразявайки правилото за
разпределение на доказателствена тежест, уредено с разпоредбата на чл. 154
от ГПК, намира, че е възложено в тежест на ответника да установи, че е
върнал заетата парична сума. За да бъде изпълнението на задължението
точно,необходимо е на съответната падежна дата да бъде внасяна парична
сума в размер на погасителната вноска. В хода на производството ответникът
В. не доказва, че е изпълнил точно своите договорни задължения, поради
което съдът намира, че искът е доказан по основание,а по размер подлежи на
уважаване изцяло за сумата от 1582,26 лева. Според представения
погасителен план по договора за кредит,което писмено доказателство е
представено от ищеца и не е оспорено от ответника В.,дължимата главница
след заплащане на една погасителна вноска би следвало да възлиза на 1591,01
лева,но доколкото от извлечението,което ответникът също не е оспорил
размерът на еднократно заплатената по договора за заем парична сума
възлиза на 81,69 лева,т.е. надвишава размера на месечната погасителна
вноска,съдът приема,че искът за главница подлежи на уважаване,както е
предявен от ищеца – за сумата от 1582,86 лева. Изводът на съда, че искът за
главницата е доказан по основание и по размер не се променя предвид
възраженията на ответника, че целият договор за кредит бил недействителен,
доколкото ответникът твърди, че не са спазени разпоредби от ЗПК.
Неоснователен е доводът на ответника В. за неспазено изискване за големина
на шрифта - размерът на шрифта може да бъде установен с инструментите, с
които разполагат текстообработващите програми,а в случая е изпозлван
шрифт “Garamond”, чийто размер не е под 12. Не могат да бъдат споделени и
доводите относно наличието на противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 6 от ЗПК – в
раздел „Параметри и условия“ от процесния договор е посочен брой на
погасителните вноски, като е представен и погасителен план,погасителният
план съдържа остатъчен размер на главницата. Предвид наличието на
погасителен план и падежна дата на последната вноска,както и при
съобразяване на факта,че в сключения договор за заем е посочен броя на
месечните погасителни вноски,съдът приема,че между страните съществува
яснота относно срока на договора. На следващо място, ответникът се позовава
и на нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9а от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, като
поддържа, че нито в текста на договора, нито в инкорпорирания в него
погасителен план се съдържа ясно информация, каква част от погасителната
вноска представлява главница и каква част лихва. В случая, от съдържащата
се в договора информация е ясно как е формирана месечната погасителна
вноска – като сбор от главница и възнаградителна лихва,посочени са размера
на главницата и общият размер на плащанията,което позволява да бъде
възприет и размерът на договорната лихва,посочен е лихвеният
процент,който е приложим по договора – 10,88 %,който е приложим за целия
срок на договора,а и погасителният план съдържа освен размер на вноската и
размер на оставаща главница в лева след плащане на съответната погасителна
4
вноска. Неоснователно се явява и възражението за липса на лихвен процент
на ден – в случая е посочен фиксиран размер на лихвения процент, а в чл. 3 от
договора е пояснено, че лихвата се изчислява на база дневен размер, равен на
1/360 част от годишния размер. Неоснователно е и позоваването на ответника
В. на неспазени правила на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК, доколкото правото
на отказ от договора и съответно редът за прекратяване на договора са
регламентирани с разпоредбата на чл. 9 от договора, а относно неспазване на
правилото на т. 24 на чл. 11, ал. 1 от ЗПК - в чл. 24 от договора е посочена
възможността за разрешаване на възникнали спорове посредством медиатор.
Софийският районен съд счита,че искът за договорна лихва е доказан по
основание,а по размер подлежи на уважаване за сумата от 296,61 лева,както е
предявен от ищеца при съобразяване представените писмени доказателства.
Съгласно чл.240,ал.2 от ЗЗД договорна лихва е дължима,ако е изрично
уговорена. Страните не спорят,а и от доказателствата по делото се
установява,че е уговорена договорна лихва,която представлява част от всяка
погасителна вноска. Договорната лихва има възнаградителен характер и
нейната дължимост е обусловена от съществуването на договорното
правоотношение,т.е. договорна лихва е дължима в рамките на действие на
договора. Когато е уговорена договорна лихва,преценката дали да бъде
уважен искът за договорна лихва е обусловена от доказване дали
заемополучателят е изпълнил задължението си за заплащане на договорната
лихва. От съдържанието на представения договор за заем се установява,че
страните са уговорили,че договорна лихва се заплаща като част от месечната
погасителна вноска,което означава,че точното изпълнение на задължението за
заплащане на договорна лихва е предпоставено от доказване,че
заемополучателят на съответните падежни дати е издължавал погасителните
вноски. В хода на производството не са представени доказателства от страна
на ответника В. да е издължил договорната лихва,поради което предявената
искова претенция подлежи изцяло на уважаване. Не може да бъде споделен
доводът на ответника В.,че клаузата за договорна лихва е недействителна. В
тази насока следва да бъде отчетено,че преценката дали договорната лихва е
действителна съдът реализира при съобразяване императивните изискванията
на чл.19,ал.4 от ЗПК. В конкретния случай лихвеният процент възлиза на
10,88 % и не се достига до нарушаване на императивни правни норми. По
изложените съображения съдът намира,че искът за възнаградителна лихва
следва изцяло да бъде уважен.
Софийският районен съд намира,че за да бъде уважена искова претенция
за заплащане на лихва за забава,необходимо е да бъде доказано,че парична
сума е с настъпил падеж или изтекъл срок за изпълнение,при което за
периода на забавата длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на
лихвата. В настоящия случай страните са уговорили връщане на заемната
парична сума на части – на погасителни вноски,а всяка от вноските има
конкретна падежна дата,респективно считано от датата,следваща падежната
дата,заемополучателят изпада в забава за съответната месечна погасителна
5
вноска. Ответникът В. не е доказал да е изпълнил точно задълженията си да
заплати погасителните вноски,което означава,че искът за мораторна лихва е
доказан по основание,а по размер искът подлежи на уважаване за сумата от
101,59 лева,изчислена на основание чл.162 от ГПК при съобразяване
падежните дати на отделните вноски за периода 01.10.2020 г. до 16.04.2022
г., като за останалата част до пълния предявен размер от 248 лева искът
подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази, че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски, както и при отчитане на
уважената и отхвърлена част от иска, съдът намира, че в полза на ищцовото
дружество следва да бъдат присъдени 86,06 лева за заповедното производство
и 158,80 лева за исковото производство. Ответникът В. не е сторил
разноски,при което липсва основание да му бъдат присъждани такива,но
предвид обстоятелството,че е представляван от адвокат по реда на чл.38 от
ЗА в полза на адвоката следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
– в този смисъл определение № 7 от 17.01.2022 г.,постановено по по т. д. №
339/2021 г., I т.о. по описа на ВКС,което възнаграждение се дължи на
адвоката за предоставената правна защита. Съдът,отчитайки отхвърлената
част от исковата претенция намира,че в полза на адвоката следва да бъде
присъдено възнаграждение в размер от 35,88 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415
от ГПК, вр.чл.240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД по отношение на Н. В.
В., ЕГН **********, с адрес гр. *********** че съществува вземане на
***********, дружество,регистрирано в ***********, ***********,
действащо на територията на *********** чрез клон на чуждестранен
търговец, ***********, със седалище и адрес на управление: ж.к.
***********, представлявано от законния представител ***********, в
размер от 1582,26 лева ( хиляда петстотин осемдесет и два лева двадесет и
шест стотинки) - главница по договор за кредит *********** от 23.12.2019
г.,в размер от 296,61 лева ( двеста деветдесет и шест лева шестдесет и една
стотинки ) - възнаградителна лихва за периода 01.08.2020 г. - 01.07.2022 г., в
размер от 101,59 лева ( сто и един лева и петдесет и девет стотинки )
мораторна лихва за периода 01.10.2020 г. - 16.04.2022 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 18.05.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 26015/2022 г. по описа на СРС, 42 състав,като
отхвърля иска за мораторна лихва в частта за разликата над 101,59 лева до
пълния претендиран размер от 248 лева.
6
ОСЪЖДА Н. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. *********** да заплати
на основание чл. 81 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на ***********,
дружество,регистрирано в ***********, ***********, действащо на
територията на *********** чрез клон на чуждестранен търговец,
***********, със седалище и адрес на управление: ж.к. ***********,
представлявано от законния представител *********** сумата от 158,80 лева
(сто петдесет и осем лева и осемдесет стотинки ) – сторени съдебноделоводни
разноски и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и 86,06
лева ( осемдесет и шест лева и шест стотинки ) – сторени съдебноделоводни
разноски и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
ОСЪЖДА ***********, дружество,регистрирано в ***********,
***********, действащо на територията на *********** чрез клон на
чуждестранен търговец, ***********, със седалище и адрес на управление:
ж.к. ***********, представлявано от законния представител *********** да
заплати на адв. ***********,ЕГН **********, с адрес гр. ***********,
сумата от 35,88 лв. (тридесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки)
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно правна помощ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7