№ 1797
гр. София, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110141946 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Профи Кредит България“ ЕООД е предявило по реда на чл.422 ГПК искове по чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл.9, ал.1 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Х. Г. В. и В. П. В. за признаване за установено, че
дължат при условията на солидарна отговорност сумата от 3438,95 лева – главница по договор за
кредит № 30037205515/30.05.2019г., ведно със законната лихва от 30.09.2022г. (дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 1061,51 лева
– възнаградителна лихва за периода 20.10.2020г. – 05.10.2021г., сумата от 139,09 лева – обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 21.07.2019г. – 05.10.2021г. и сумата от 459,32 лева
– обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 05.10.2021г. – 29.09.2022г., които
вземания са включени в заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 52909/2022г. на СРС, 64
– ти състав.
На основание чл.415, ал.1, т.3, вр. ал.3, пр.2 ПК с исковата молба е предявен и осъдителен
иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 1545,80 лева – възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, ведно със законната лихва от 30.09.2022г. (дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за което вземане съдът е отказал
издаване на заповед за изпълнение с разпореждане от 12.12.2022г. по ч.гр.д. № 52909/2022г. на
СРС, 64 -ти състав.
Ищецът твърди, че на 30.05.2019г. сключил с ответниците договор за потребителски кредит
№ 30037205515 при следните параметри : размер на кредита от 5000 лева, срок на договора от 36
месеца, размер на месечната вноска от 234,44 лева, годишен процент на разходите (ГПР) – 46,35 %,
годишен лихвен процент – 39,10 %, общо задължение по кредита – 8439,06 лева. Бил избран и
закупен съгласно условията на договора пакет от допълнителни услуги при възнаграждение от
2782,44 лева, платимо на месечни вноски при размер на вноската от 77,29 лева. Така общият размер
на вноската по кредита била в размер на 311,73 лева и общо дължимата сума по кредита възлизала
на 11221,50 лева. Кредитът бил усвоен от ответницата, като нейно желание с част от отпуснатия
кредит били финансирани други нейни задължения към кредитни институции общо в размер на
4700 лева, а остатъкът от 300 лева бил преведена по посочена банкова сметка. Договореното
възнаграждение по заема било уговорено в общ размер от 3438,95 лева, като същото се
претендирало от датата на падежа на първата неизплатена вноска – 20.10.2020г., до датата на
1
предсрочната изискуемост – 05.10.2021г. Сключването на споразумението за предоставяне на
допълнителни услуги не било задължително, а било избрано от ответницата във връзка с желанието
й искането за кредит да бъде разгледано във възможно най - кратки срокове, да й се предостави
възможност да отлага плащането на вноски, да намалява размера на месечните вноски, да променя
датата на падежа и бързо и лесно да получи допълнителни парични средства. Съгласно
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги кредиторът се задължавал да
предостави на кредитополучателя по негово искане и срещу посочените в ОУ условия една или
всички от следните услуги : приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на датата на падеж; улеснена процедура
за получаване на допълнителни парични средства. Всяка една от допълнителните услуги
потребителят можел да ползва, ако пожелае да закупи такъв пакет, като в случая желанието за
закупуването на такъв пакет било декларирано от потребителя в искането му за отпускане на
кредит. Уговореното възнаграждение за пакета от допълнителни услуги не било цената на
услугите, а било дължимо за наличието им, за възможността (опцията) длъжникът да поиска
промяна в договора за кредит във всеки един момент от договора. Предлаганите допълнителни
услуги не били пряко свързани с договора за кредит, тъй като такъв можело да съществува и без
договорените допълнителни услуги и сключването на споразумение за допълнителни услуги не
било задължително условие за отпускане на кредит. В случая ответниците дължали
възнаграждение и за това, че са се възползвали от услугите за приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит. Ответниците не изпълнявали редовно поетите задължения,
като платили само петнадесет пълни вноски и една частична погасителна вноска, поради което
съгласно клаузата на чл.12.3 ОУ към договора за потребителски кредит на 05.10.2021г. договорът за
потребителски кредит бил обявен за предсрочно изискуем чрез изпращане на уведомителни писма
с обратна разписка, които били върнати като непотърсени от ответниците. Към датата на подаване
на исковата молба размерът на погасеното задължение по процесния договор за кредит било в
размер на 5568,39 лева, от която сума по погасителен план било платено задължение от 4954,31
лева. Със сумата от 431,64 лева били погасени лихвите за забава по кредита съгласно т.12.1 ОУ,
която клауза гласи, че в случай че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът
начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху
размера на посоченото плащане. Сумата от 40 лева била отнесена в погашение на такси по тарифа
за извънсъдебно събиране на вземането. Сумата от 143,67 лева била отнесена в погашение на част
от законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. След подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение било постъпило и плащане в размер на 50 лева, което било
отнесено в погашение на лихвата за забава.
Ответницата Х. Г. В. е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който
оспорва исковете като недопустими, евентуално – като неоснователни. Поддържа, че в процесния
договор има уговорки, които поставяли потребителите (ответници) в неравноправно положение,
тъй като били включени неравноправни клаузи за възнаградителна лихва, за такси и разноски по
кредита, както и клаузите относно пакет от допълнителни услуги. В обема от поетите задължения
била начислена скрита лихва в нарушение на добрите нрави. Икономически не било обосновано
посочената в договора цена за допълнителна услуга от 2782,44 лева (повече от 55 % от стойността
на кредита) да бъде цена за пакет за допълнителни услуги, като тази цена се явявала „скрита лихва“
и надвишавала многократно допустимата в ЗПК лихва на годишна база. Макар и посочено като
опционална възможност, сключването на споразумение за пакет от допълнителни услуги било
необходимо условие за отпускане на кредита, като по този начин кредиторът използвал зависимото
положение на кредитополучателя при неговата крайна нужда или незнанието му за включените
клаузи. Възнаграждението срещу пакет от допълнителни услуги излизало извън обичайните рамки
на възнаграждение и било в нарушение на добрите търговски практики и добрите нрави. Същото
противоречало на нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК, защото предполагало заплащане на възнаграждение
във връзка с усвояване на кредита. Освен това този пакет от допълнителни услуги не гарантирал
каквото и да е право на кредитополучателя, което да може да бъде упражнено, без да е обусловено
от насрещна воля на кредитора. По естеството си не се касаело за гарантирано право на
2
кредитополучателя, а за право, което е обусловено от множество допълнителни условия и
предпоставки. Била нарушена и нормата на чл.10а, ал.4 ЗПК, съгласно която видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени
в договора за потребителски кредит. Допълнителните услуги представлявали средство за
съществено увеличаване на цената на кредита, като по същество предлагането им като предимство
от доставчика водело до икономически резултат, идентичен със значително оскъпяване на кредита,
необявено надлежно на потребителя като лихвен процент и разходи по кредита съгласно
изискванията по чл.19 и чл.10а ЗПК. Клаузите, касаещи уговорените допълнителни услуги, били
нищожни по смисъла на чл.21, ал.1 ЗПК като заобикалящи изискванията на императивна
нормативна уредба, гарантираща специфична потребителска защита при кредитиране. Уговореното
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги трябвало да бъде включено при изчисляване на
годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредита –
чл.19, ал.1 и ал.2 ЗПК. Невключването на сумите по допълнителните възнаграждения в размера на
ГПР водело на нарушение на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, което обуславяло
нищожност на уговорката за плащането им (арг. чл.19, ал.5 ЗПК) и липса на основание за
дължимост на тези вземания. Макар договорът за паричен заем формално да покривал изискуемите
реквизити по чл.11, ал.1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондирали с изискуемото съдържание
– годишен процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от
сделката била особено съществена за интересите на потребителите, защото целта й била да служи
за сравнение на кредитните продукти, за да ориентира икономическия избор на потребителя и да му
позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. При това, като не е оповестил
действителен ГПР в договора за кредит, кредитополучателят нарушил изисквания на закона, което
обосновавало недействителност на договора за кредит – чл.22 ЗПК. След като по договора била
внесена сума в общ размер от 5568,39 лева, било погасено задължението за главницата от 5000 лева
и претенциите били неоснователни по арг. чл.23 ЗПК.
Ответникът В. П. В. е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който
оспорва исковете като недопустими, евентуално – неоснователни. Уговорката за възнаграждение за
пакет „допълнителни услуги“ представлявала скрита лихва с цел гарантиране на допълнителна
печалба на кредитора в нарушение на разпоредбите на ЗПК. Процесният договор за кредит бил
недействителен и не пораждал права и задължения на страните по твърдяното правоотношение.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
От приетия като доказателство договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“
№ 30037205515 от 30.05.2019г. се установява, че между ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД в
качеството на кредитор, от една страна, и ответницата Х. Г. В. в качеството й на кредитополучател
и ответника В. П. В. в качеството на му на солидарен длъжник, от друга -, е сключен договор за
кредит в размер на 5000 лева. Уговорен е срок на договора от 36 месеца, размер на месечната
вноска от 234,44 лева, годишен процент на разходите (ГПР) – 46,35 %, годишен лихвен процент –
39,10 %, лихвен процент на ден – 0,11 % и общо задължение по кредита – 8439,06 лева. Страните
по делото са сключили и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, като
размерът на възнаграждението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е уговорен в
договора за кредит в размер на 2782,44 лева, платими на месечни вноски в размер на 311,73 лева
всяка. Общият размер на задължението по договора за кредит заедно с възнаграждението за пакет
от допълнителни услуги е 11221,50 лева. Уговорените вноски по споразумението за пакет от
допълнителни услуги и по договора за кредит е уговорено да се издължават на 20 – тия ден от
месеца.
В споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е уговорено, че
кредиторът се задължава да предостави на кредитополучателя и на солидарния длъжник по искане
на кредитополучателя и при изпълнение на посочените в ОУ изисквания една или всички от
посочените услуги : приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; възможност
за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Съгласно споразумението кредиторът се е задължил да
3
предостави посочените услуги или някои от тях при изпълнение на специфични условия за всяка
една от тях съгласно уговореното. Уговорено е още, че страните се съгласяват, че 15 % от
възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги, но не повече от 300 лева,
представляват стойността на разходите за предоставената услуга приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на потребителски кредит. Съгласно уговореното в т.6.4 б. „б“ ОУ
възнаграждението за закупен пакет допълнителни услуги се погасява преди главницата.
Безспорно е по делото, че главницата по договора за кредит е усвоена съгласно уговореното.
Няма спор и за това, че сключеният между страните договор е договор за потребителски
кредит (чл.9 ЗПК) и ответниците – физически лица, се ползват от потребителска закрила по
правилата на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
В отговора на исковата молба е направено изрично възражение за недействителност на
договора за кредит поради нарушение на нормата на чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
В нормите на чл.10 и чл.11 ЗПК са уредени задължителните изисквания за форма и
съдържание на договора за потребителски кредит, като неизпълнението на някои от така
предвидените изисквания има за последица недействителност на договора за потребителски кредит
– чл.22 ЗПК. Сред задължителното съдържание на договора за потребителски кредит е и посочване
на годишния процент на разходите (ГПР), като при липса на този реквизит договорът за
потребителски кредит е недействителен – чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.22 ЗПК.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България - чл.19, ал.4 (бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) ЗПК. Съгласно
пар.1, т.1 ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия.
В споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е посочено, че
сключването на същото не е условие за сключването на договора за потребителски кредит или за
получаването му при предлаганите условия. Включването на този текст в споразумението обаче
само по себе си не изключва обратния извод. В случая от събраните по делото доказателства съдът
приема, че сключването на споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е
задължително условие за отпускане на кредита. Неразривната свързаност между споразумението за
пакет от допълнителни услуги и договора за кредит се установява от една страна от посочения в
договора за кредит размер на задълженията, включващи и размер на възнаграждението за пакет от
допълнителни услуги, обективирани и в погасителния план към договора за кредит. Дори
възнаграждението за пакет от допълнителни услуги е уговорено да се заплаща с приоритет пред
главницата по договора за кредит (чл.6.4, б.“б“ ОУ). Общите условия по договора за потребителски
кредит съдържат и общи условия относно допълнителните услуги (чл.15 и сл. ОУ). В
потвърждение на направения извод, че сключването на споразумението за пакет от допълнителни
услуги е предпоставка за сключване на договора за кредит е и обстоятелството, че една от услугите
от пакета от допълнителни услуги е „приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит“. При това в случая приоритетното разглеждане на заявлението и изплащането на кредита е
използвано от кредитодателя като условие за мотивиране на кредитополучателя да сключи
споразумение за пакет от допълнителни услуги.
При анализа на условията, при които е предвидено да се ползват допълнителните услуги по
4
споразумението, се установява, че тяхното ползване е силно ограничено и на практика срещу
договореното възнаграждение не се предоставят договорни облекчения на потребителя при
изплащане на уговорения кредит. Така за услуга „отлагане на вноски“ при срок от договора от 36
месеца, е предвидено отлагане на максимално 6 бр. вноски, като не може да се иска отлагане на
повече от 3 последователни вноски (т.15.2 ОУ). Така предвидената възможност за отлагане на
вноски не е безусловна, а е предпоставена от конкретни обективни фактори като дългосрочна
неработоспособност, прекратен трудов договор, загуба или повреда на имущество и др. и
доказването на посочените причини следва да се извърши след представяне на съответните
документи. Отлагането на вноски се извършва след подписване на допълнително споразумение
между страните и влиза в сила от момента на одобрение от страна на кредитора (т.15.2.2 ОУ).
Услугата „намаляването на брой погасителни вноски“ съдържа същите ограничения за
предоставянето й - като максимален брой на вноските, предварително предвидени условия, които е
необходимо да се докажат със съответните документи и одобрение от кредитора (чл.15.3 ОУ).
При съпоставка между размера на възнаграждението за пакет от допълнителни услуги – в
случая сумата от 2782,44 лева, равняващи се на около 55 % от заемната сума, спрямо
действителната полза, която потребителят би получил срещу допълнителните услуги, се установява
на първо място, че възнаграждението, предвидено като глобална сума, е уговорено в тежест на
потребителя, независимо от това дали са ползвани услугите, респ. в какъв обем. От друга страна
условията за ползването на допълнителните услуги са сериозно утежнени предвид ограничените
предпоставки за ползването им, задължение за доказването на определени обстоятелства, както и
от необходимото одобрение от кредитора. При това предоставянето на допълнителните услуги е
предпоставено от практически трудно изпълними изисквания, което сериозно стеснява реалната
възможност за ползването им и това прави клаузите, уреждащи ползването им, практически
неприложими. Изложеното налага извод, че е уговорено значително по размер възнаграждение
спрямо заетата сума срещу привидна възможност за ползване на допълнителни услуги, което води
до същество неравновесие между правата и задълженията на страните по договора за
потребителски кредит.
Предвид изложеното по – горе с уговореното възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги е предвидено допълнително оскъпяване на договора за кредит, т.н. „скрита лихва“. Със
сключеното между страните споразумение за пакет от допълнителни услуги срещу възнаграждение
се създава конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по договора за кредит и
по същество се касае за заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК - решение на СЕС по дело
C-714/22 (задължително за настоящия съд по чл.633 ГПК). Така наречената „скрита лихва“ под
формата на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги не е обявена по надлежния ред чрез
включването й в годишния процент на разходите – чл.19, ал.1 ЗПК, вр. чл.21, ал.1 ЗПК. Налице е
нарушение, което препятства потребителя да разбере обхвата на задължението си и
икономическите последици от сключване на договора за кредит. Неточното обявяване в договора за
кредит на действителния ГПР, който следва да включва и възнаграждението срещу пакет от
допълнителни услуги, е равнозначно на липса на посочено ГПР в договора и обосновава извод за
недействителност на договора за кредит потребителски кредит по арг. на чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.22
ЗПК– в този смисъл решение № 50013 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II т. о., ТК. В
този случай съгласно чл.23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и
лихва или други разходи по кредита. Санкцията, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото
му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички предвидени по закон и
реално уговорени разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер – решение на СЕС по дело C – 714/2022г.
В обобщение на горното договорът за кредит е недействителен съгласно чл.22, вр. чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК и се дължи само чистата стойност на кредита, която е в размер на 5000 лева. Ищецът
признава, че по договора за кредит е платена сума в общ размер от 5568,39 лева. От това следва, че
главницата, която единствено се дължи по договора, е погасена чрез плащане преди завеждане на
делото. При това претенциите за други задължения по договора са неоснователни и следва да се
отхвърлят.
По разноските :
5
Предвид изхода на делото право на разноски има само адв. Е. Й., предоставил безплатна
правна помощ на ответниците, видно от представените договори за правна защита и съдействие.
На основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. Й. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
предоставената правна помощ на всеки един от ответниците. Размерът на адвокатското
възнаграждение съдът следва да определи съгласно чл.7, ал.2, т.2 НРМАВ и то възлиза на сумата от
416,45 лева спрямо всеки един от ответниците. Макар съгласно решение на СЕС по дело C –
438/2022г. размерите на възнагражденията, определени в НМРАВ, не са обвързващи за съда, те
могат да служат за ориентир при определяне на справедлив и обоснован размер на адв.
възнаграждение. В случая правната и фактическа сложност на делото е около средната за дела със
сходен предмет и съдът няма основание да определя размер на възнаграждението под минималния,
предвиден в Наредбата. На адв. Й. следва да се присъди адв. възнаграждение за предоставената
безплатна правна помощ на двамата ответници в общ размер от 832,89 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53 Е, вх.В срещу Х. Г. В.,
ЕГН ********** и В. П. В., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес : гр. София, ул. „Отец
Паисий“ № 44, ет.1, офис 4 – адв. Е. Й., искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.9, ал.1 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат
при условията на солидарна отговорност сумата от 3438,95 лева – главница по договор за кредит №
30037205515/30.05.2019г., ведно със законната лихва от 30.09.2022г. (дата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 1061,51 лева –
възнаградителна лихва за периода 20.10.2020г. – 05.10.2021г., сумата от 139,09 лева – обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 21.07.2019г. – 05.10.2021г., сумата от 459,32 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 05.10.2021г. – 29.09.2022г., които
вземания са включени в заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 52909/2022г. на СРС, 64
– ти състав, както и иска по чл.79, ал.1 ЗЗД за осъждането на ответниците да платят солидарно
сумата от 1545,80 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със
законната лихва от 30.09.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане, за което вземане съдът е отказал издаване на заповед за
изпълнение с разпореждане от 12.12.2022г. по ч.гр.д. № 52909/2022г. на СРС, 64 -ти състав.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53 Е, вх.В да плати на адв. Е. М. Й., САК, личен
адвокатски номер **********, адрес на упражняване на дейността : гр. София, ул. „Отец Паисий“
№ 44, ет.1, офис 4, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 832,89 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6