Решение
номер 260358 , 21.10.2020 г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, 17 наказателен състав,
на 01.10.2020г., в публичното заседание в следния състав:
Председател: Анатоли Бобоков
Секретар: Д.Михайлова като разгледа докладваното от съдия Бобоков наказателно административен характер дело номер 3173 по описа на съда за 2020, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод жалбата ЕТ *** с ЕИК *** против наказателно постановление № 43497/ 10.12.2019 г., издадено от директора на Регионалната дирекция за области Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна дирекция "Контрол на пазара" в Комисия по защита на потребителите, с което за нарушение на чл. 114, т. 1 от Закона за туризма /ЗТ/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер 1000 лева.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 11.07.2019 г. е била извършена проверка в заведение в заведение Смокиня, общ Созопол, прилежащо ЗХР стопанисвано от жалбоподателя. При проверката е установено, че заведението е в работен режим с капацитет 50 места. При проверката не е представено актуално удостоверение за категоризиране на обекта. Предходното удостоверение било издадено на 10.09.2013г. и със срок на валидност 10.09.2018г. т.е. към момента на проверката е било изтекло. Констатациите от проверката са обективирани в констативен протокол, приложен към административнонаказателната преписка.
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение на 19.07.2019 г. за това, че предоставя услуга "ресторантьорство" в некатегоризиран туристически обект в нарушение на чл. 114, ал. 1 от ЗТ.
Съставеният акт и обжалваното наказателно постановление отговарят на формалните изисквания на ЗАНН. Не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, а обжалваното постановление съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и няма съществени пороци, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Сезиран с преписката по акта административнонаказващият орган е приел фактическите констатации за доказани и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗТ на основание чл. 206 от ЗТ е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер 1000 лева.
Разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗТ задължава лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 да предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства, т. ч. показанията на свидетеля П., които съдът кредитира като обективни, последователни и логични, както и от приетите по делото писмени доказателства. Нарушението не се и оспорва от представляващия. Към дата на извършената проверка жалбоподателят е предоставял туристическа услуга "ресторантьорство" в некатегоризиран туристически обект, представляващ бар-ресторант бар в къмпинг Смокиня общ. Созопол в нарушение на чл. 114, ал. 1 от ЗТ. От събраните доказателства става ясно, че жалбоподателят към датата на проверката е разполагал с удостоверение за категоризация, но същото е било с изтекъл срок и не е било своевременно подновено. С оглед на това, съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 114, т. 1 от ЗТ.
В случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от посочения вид. Защитените обществени отношения, които се охраняват с нарушената разпоредба, не могат да обосноват маловажност на случая.
Правилно е посочено и основанието за определяне на санкцията. Според чл. 206, ал. 1 от ЗТ, който предоставя туристически услуги в некатегоризиран туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 - 3 се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лева, а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10000 лева. При определяне размера на наказанието относно извършеното нарушение административнонаказващият орган е взел предвид целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН и е отчел тежестта и обществената опасност на конкретното нарушение. На жалбоподателя е наложена глоба в размер от 1000 лева, която с оглед обстоятелството, че нарушението е за първи път, съдът я намира за адекватна на целите на наказанието.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира наказателното постановление за законосъобразно и обосновано, поради което на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 43497/ 10.12.2019 г., издадено от директора на Регионалната дирекция за области Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна дирекция "Контрол на пазара" в Комисия по защита на потребителите, с което за нарушение на чл. 114, т. 1 от Закона за туризма /ЗТ/ на ЕТ *** с ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер 1000 лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд- Бургас в 14-дневен срок от съобщението.
Председател: / А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.