Решение по адм. дело №2223/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.27а от Закон за закрила на детето /ЗЗДет./ във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалбa на А. М. Мемишeв, с адрес: [населено място], [жк] [адрес] против Заповед № ЗД/Д-А-188/29.10.2025 год., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас, с която на основание чл.26, ал.1, вр. с чл.27, ал.1, чл.25, ал.1, т.2 и т.3 и чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗДет, е наредено временното настаняване на малолетното дете М. А. М. с [ЕГН], с родители: майка С. А. М. и баща А. М. М. в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания в [населено място], [жк], [улица]за срок - до произнасяне на съда с решение по реда на Закона за закрила на детето.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска да бъде отменена. Твърди, че не е в добри отношения със съпругата си, но никога не е упражнявал насилие нито спрямо нея, нито спрямо децата си. Сочи, че тя ги е оставила и че той иска да се грижи за тях, че може да предостави много добри условия за отглеждането им и че при него те няма да бъдат в риск. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят А. М. М., се явява лично и се представлява от адвокат К. Я., който поддържа жалбата и представя трудов договор, сключен на 21.11.2025 год., ведно с длъжностна характеристика на името на А. М. М.. Ангажира и гласни доказателства. Моли за постановяване на решение, с което да се отмени обжалваната заповед, тъй като М. желае да вземе децата си и да се грижи за тях.

Ответникът – директор на дирекция „Социално подпомагане” - Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Д., оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Представя административната преписка по издаване на оспорената заповед и сочи, че към датата на съдебното заседание има инициирано производство по чл.27 от Закона за закрила на детето - по молба на ДСП – Бургас, като е образувано гражданско дело № 7193/2025 г. по описа на БРС, насрочено за 18.12.2025 г., за настаняване на детето и потвърждаване на предприетата мярка за закрила.

Заинтересованата страна – М. А. М., чрез процесуалния си представител адвокат М. П. Г., назначена от съда с Определение № 10491/26.11.2025 г., редовно призована, намира жалбата за неоснователна и сочи, че към момента на издаване на заповедта всички доказателства сочат, че ДСП има основание да издаде заповедта за временно настаняване, а желанието на бащата за отглеждане на децата е заявено на по-късен етап.

Заинтересованата страна - С. А. М. - майка на непълнолетния М. А. М., редовно призована, не се явява.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е образувано във връзка с постъпил в Отдел „Закрила на детето“ - Бургас сигнал, подаден на 16.10.2025г. от НТЛД 116 111, със сигналоподател А. И. Е., представил се като дядо на две малолетни деца - О. и М.. Е. заявил, че се грижи за двете деца, защото майка им ги е изоставила, както и че самата тя вероятно се намира в [населено място] пазар. Посочил, че бащата не е припознал децата, не полага грижи за тях и е хазартно зависим, както и че самият той не може да полага адекватни грижи за тях и затова търси съдействие от органите за закрила. Проведена е среща - разговор в ОЗД с майката на децата С. А. М., детето М. А. М. и дядото по майчина линия, подал сигнала, като по случая до директора на Дирекция „Социално подпомагане – Бургас са изготвени доклад за оценка на постъпил сигнал с вх.№ СИГ/Д-A/842/17.10.2025г., Социален доклад № СГ/Д-А/842-003/28.10.2025 год., както и доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете от социален работник ЗД и началник отдел ЗД.

Установено е, че малолетното дете М. А. М. е на 3 години и 3 месеца, във видимо добро общо състояние, облечено с чисти дрехи, съобразно възрастта и сезона, трудно разбирало, когато му се говори на български, заигравало се с предложените играчки. При проведеното социално проучване е установено, че родителите на децата С. М. и А. М. имат сключен граждански брак през 2021г. и общо три деца – О., М. и Бедиха, родени в Германия, където семейството е живяло до месец април 2025г. С. М. споделила, че съпругът й употребява наркотични вещества и е хазартно зависим, както и че е упражнил физическо и психическо насилие спрямо нея и по този повод в Германия е заведено дело по ЗЗДН. Като се върнали в Република България те преустановили съжителство си след като за пореден път той осъществил физическо насилие спрямо нея. След това бащата не търсил децата и не се интересувал от нуждите и потребностите им. При разговора в ОДЗ - Бургас майката на децата заявила намерението си да предприеме действия за завеждане на дело за родителски права, след което да се върне заедно с тях в Германия, където има повече условия за отглеждането им, повече възможности и за нея самата. Тя обяснила, че е направила опит да напусне България заедно с тях, но баща им подал заявление, че не желае те да излизат от страната, придружавани само от майка си. Затова щяла да се опита да получи заместващо съгласие от бащата с цел извеждането на децата от страната. С. М. обяснила, че била в Германия, когато баща й подал предходния сигнал, заради насроченото дело по ЗЗДН. В този период трите деца били при него и неговата съжителка за около четири месеца. След като се прибрала в България, С. М. изрично заявила при посещението си в ОДЗ - Бургас, че няма възможност да се грижи за трите си деца и иска консултация къде могат да бъдат настанени двете момчета О. и М. за срок от около 6 месеца, докато тя успее да приключи делото в Германия и дело за развод и родителски права в страната ни. Майката е попълнила и декларация на 24.10.2025г., че поради тази причина желае децата й да бъдат настанени в ЦНСТБУ в [населено място], [улица].

При проведения разговор с А. И. Е. - дядо по майчина линия на децата, същият потвърдил информацията, дадена от майка им. Той заявил, че се грижи и за другите си деца, че няма достатъчно място и достатъчно средства за издръжката им, което го е мотивирало да подаде и първия сигнал. Дядото изразил желание детето М. М. да бъде настанено някъде, където ще се грижат за него и където ще има възможност да го посещава.

Социални работници от отдел ДСП - Бургас посетили на 25.10.2025г. адреса на бащата А. М. в [населено място], [жк], [адрес], но същият не бил там. Установили контакт с майка му, която отказала да даде телефонния номер на М. и да покаже жилището му, заявявайки, че няма ключ, както и да попълни декларация по Приложение № 5а по чл.24, ал.3 от ППЗЗДет. Тя направила опит да се свърже със сина си по телефона, но М. не отговорил на позвъняванията, след което майка отказала да съдейства за извършването на проучване. Казала само, че синът й живее в двустаен апартамент и не работи, както и че е полагал труд в предходен период в Германия.

Установено е, че А. М. е посетил ИРМ Средец през м.04.2025 година и тогава е заявил, че желае децата да бъдат настанени извън семейството, тъй като майката ги е оставила на неговите грижи, а той няма желание и възможност да се грижи за тях, както и да задоволява потребностите им, поради което желае децата да бъдат настанени извън семейството.

Въз основа на горните констатации е издадена процесната заповед ЗД/Д-А-188/29.10.2025 год. от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас, с която на основание чл.26, ал.1, вр. с чл.27, ал.1, чл.25, ал.1, т.2 и т.3 и чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗДет., е наредено временното настаняване на малолетното дете М. А. М. с [ЕГН], с родители: майка С. А. М. и баща А. М. М. в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания в [населено място], [жк], [улица]за срок - до произнасяне на съда с решение по реда на Закона за закрила на детето.

След издаване на оспорената заповед А. М. посетил ОЗД на 04.11.2025г. Заявил, че е безработен, че е работил в Германия, че е наясно с родителските си права и отговорности и че желае да се грижи за децата си. Предоставил телефон за контакт с бащата на съпругата си - А. И. Е., който след като бил уведомен за посещението на А. М., заявил, че дъщеря му е при него, тъй като предната нощ станал скандал, тя претърпяла побой от съпруга си и е „викана“ полиция. А. Е. заявил също така готовност да поеме грижите за дъщеря си и внуците. За проведената среща е съставен констативен протокол от 04.11.2025г. и социален доклад от 05.11.2025г. от главен социален работник ЗД до директора на Дирекция „Социално подпомагане" при ОЗД – Бургас, видно от които М. няма капацитет да се справи с родителските си задължения. Предвид възрастта на децата, липсата на постоянни работа и доходи, неадекватното му поведение и събраната информация от съседи, че в семейството има конфликти, е прието, че бащата не е в състояние да осигури адекватни грижи за децата и да задоволи в пълна степен потребностите им.

В хода на проведеното открито съдебно заседание по искане на жалбоподателя А. М. Мемишeв, в качеството на свидетел е разпитан А. И. Е.. Същият сочи, че от 1 година дъщеря му Садет и А. не живеят заедно, като той лично е отглеждал децата им, а дъщеря му е била шест месеца при него, а останалото време в Германия. Предвид факта, че свид. Е. нямал възможност да гледа децата, а дъщеря му трябвало да пътува за Германия за няколко месеца, за да „възстанови“ квартирата и да си вземе децата обратно в Германия, той и дъщеря му посетили социалните и оставили децата за няколко месеца. Свид. Е. заявява, че дъщеря му и жалбоподателя А. Мемишeв в Германия са били скарани и Мемишeв е имал „ограничение от дома й“, като Садет е живяла няколко месеца сама с децата. От дъщеря си Садет, свид. Е. е научил, че А. е упражнявал някакво насилие и е хазартно зависим. Счита, че жалбоподателят има условията в дома си в [населено място] за отглеждането на децата и не възразява същият да ги взема в случай, че желае. Твърди, че дъщеря му в момента е в Германия, а той лично преди да „заведе“ децата при социалните няколко пъти е предупредил А. по телефона, но последният е приел казаното на шега.

От жалбоподателя по делото са представени трудов договор от 21.11.2025 год., ведно с длъжностна характеристика.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна – законен представител на малолетното дете, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на административния акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.

Заповедта е издадена от компетентен орган по см. на чл.27, ал.1 от ЗЗДет., във вр. с §1, т.15 от ДР на ЗЗДет., според които, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. Разпоредбата § 1, т. 15 от ДР на ЗЗДет. дава легалната дефиниция на понятието "настоящ адрес на дете", като според нея, това е адресът, на който детето пребивава, т.е. има се предвид фактическото пребиваване на детето на съответния адрес. В конкретния случай, по делото не е спорно, че детето М. А. М., към датата на издаване на оспорената заповед, е пребивавало на адрес: [населено място], [жк], [улица], като това всъщност е и неговия настоящ адрес. Временното настаняване на детето М. А. М. в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания в [населено място], [жк], [улица]за срок - до произнасяне на съда с решение по реда на Закона за закрила на детето, е извършено със заповед на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Бургас. От изложеното следва извод, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган - Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Бургас.

Заповедта отговоря на изискванията за форма и съдържание на административния акт. Тя е издадена в писмена форма и съдържа мотиви, от които може да се установи, какви факти и обстоятелства са мотивирали административния орган да приеме, че са налице предпоставките на закона детето да бъде настанено извън семейството, в случая – в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания в [населено място], [жк], [улица]. В заповедта са посочени и относимите правни основания за издаването й.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Производството е започнало съобразно чл.9, ал.1 и чл.10, ал.1 - ал.3 от Правилника за прилагане на ЗЗДет. /ППЗЗДет./ по повод постъпил сигнал в Отдел „Закрила на детето“ - Бургас, подаден на 16.10.2025г. от НТЛД 116 111, със сигналоподател А. И. Е., като в хода на административното производство е проведена среща и разговор с детето, което е на 3 години и 3 месеца и с неговата майка.

Спазени са изискванията и на чл.14, чл. 15 и чл. 16, ал. 1 от ППЗЗДет. - социалният работник е извършил проучване и оценка на сигнала, като е събрана необходимата информация. Социалният работник е изготвил доклад от 17.10.2025 г. за оценка на постъпилия сигнал, съгласно приложение № 1 към чл. 16, ал. 1 от ППЗЗДет., който доклад е изготвен в рамките на 24 часа от получаването на сигнала.

Предвид установеното от събраната информация, с доклад социалният работник е предложил спрямо малолетното дете М. А. М. да бъде приложена мярка за закрила - Предоставяне на социална услуга- резидентна грижа и той да бъде настанен временно в ЦНСТДБУ в [населено място], [улица] за срок от една година.

С оглед изложеното по-горе, съдът в настоящия си състав намира, че при издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а оплаквания за такива не се и съдържат в подадената против заповедта жалба до съда, като такива не се твърдят или сочат и в проведеното съдебно заседание.

На следващо място, съдът намира че заповедта е съобразена и с материалния закон, т.е. същата е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на закона.

От правна страна, заповедта е мотивирана с основанията по чл.27, ал.1, чл.25, ал.1, т.2 и т.3 и чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗДет.

Нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗЗДет. регламентира, че може да бъде настанено извън семейството дете, т. 2 - чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето, а т.3 - чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.

Предприетата с оспорената заповед мярка за закрила на детето е предвидена в чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗДет. – предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа.

Според съда, описаната в заповедта фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени, а и гласни доказателства, като разпитания в хода на съдебното производство свид. А. И. Е. потвърждава установеното от административния орган в хода на административното производство, а именно, че детето М. А. М. е оставено на грижите на дядо си - свид. А. И. Е., като родителите на М. – майка му С. А. М. и баща му А. М. М. без основателна причина трайно не са полагали грижи за детето си и са се намирали в трайна невъзможност да го отглеждат, оставяйки го на грижите на дядо му А. И. Е., който е заявил, че няма достатъчно място и достатъчно средства за издръжка, което го е мотивирало да подаде и първия сигнал за настаняване на детето М. М. някъде, където ще се грижат за него и където ще има възможност да го посещава.

Понастоящем, бащата на детето М. А. М. – жалбоподателят А. М. М. заявява, че иска да се грижи за децата си, може да предостави много добри условия за отглеждането им и представя трудов договор, сключен на 21.11.2025 год.

Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, като съдът счита, че към момента на издаването на заповедта, тя е в съответствие с приложимия материален закон. Следва да се има предвид, че наложената със заповедта мярка за закрила е временна и в друго производство по чл.28 от ЗЗДет., в правомощията на компетентния районен съд е да прецени, налице ли са нови факти, които да налагат промяна на взетата мярка. В тази връзка, разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗЗДет. задължава административния орган, т.е. директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Бургас, в едномесечен срок от издаването на заповедта, да направи искане до районния съд по настоящия адрес на детето, каквото искане в случая вече е направено своевременно до Районен съд – Бургас, като е образувано гражданско дело № 7193/2025 г. по описа на БРС, насрочено за 18.12.2025 г.,

В рамките на настоящото бързо производство по чл.27а от ЗЗДет. съдът счита, че предпоставките за настаняване извън семейството към датата на издаване на заповедта, са били налице, поради наличието на безспорни доказателства за необходимостта от предприемане на тази временна мярка за закрила. Отново следва да се добави, че тази временна мярка за закрила на детето е предвидена в разпоредбата на чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗДет., съгласно която норма, закрилата на детето по този закон се осъществява чрез предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа.

Съдът намира, че посредством предприетата мярка по чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗДет се постига и целта на закона да бъдат защитени интересите на детето и неговото психическо и физическо здраве в началния етап на осигуряване на закрилата му, когато връзките с близки и роднини, както и техния капацитет, все още не са установени. Целта на мерките за закрила по ЗЗДет. е като краен резултат да се осигури нормалното развитие на детето, която цел в случая е постигната, предвид и временния характер на процесната по делото мярка.

С оглед на всичко изложено по-горе, след извършена служебна проверка на оспорения акт, съгласно изискванията на чл.146 от АПК, съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, а освен това, същата е постановена в съответствие с приложимите норми на материалния закон, като в този смисъл, същата се явява постановена в съответствие и с целта на закона, т. е. по отношение на оспорената заповед не е налице което и да е от отменителните основания по чл.146 от АПК.

Страните не претендират разноски.

Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във вр. с чл.27а, ал. 5 от Закона за закрила на детето, Административен съд гр.Бургас, осемнадесети състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. М. Мемишeв, с адрес: [населено място], [жк] [адрес] против Заповед № ЗД/Д-А-188/29.10.2025 год., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас, с която на основание чл.26, ал.1, вр. с чл.27, ал.1, чл.25, ал.1, т.2 и т.3 и чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗДет, е наредено временното настаняване на малолетното дете М. А. М. с [ЕГН], с родители: майка С. А. М. и баща А. М. М. в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания в [населено място], [жк], [улица]за срок - до произнасяне на съда с решение по реда на Закона за закрила на детето.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.