Присъда по дело №1352/2023 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 3
Дата: 23 януари 2024 г. (в сила от 8 февруари 2024 г.)
Съдия: Ива Николаева Стефанова
Дело: 20235500201352
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 3
гр. Стара Загора, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ива Н. Стефанова
СъдебниМагда Р. Г.ева

заседатели:Роза К. Коева
при участието на секретаря М. Д. Стоянова
и прокурора М. П. Д.
като разгледа докладваното от Ива Н. Стефанова Наказателно дело от общ
характер № 20235500201352 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Г. М. К. – роден на 14.08.2001 г. в гр.
Стара Загора, българин, български гражданин, със средно образование,
строителен работник, женен, неосъждан, живущ в с. В., общ. Опан, ЕГН
**********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 07.10.2022 г., на път III-5081 км.
14+300, общ. Г., обл. Стара Загора, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил марка “М.“, модел „Ц 220“, рег.№ РВ 4189 КВ,
нарушил правилата за движение визирани в Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) – чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП – „Водач, който ще предприеме
изпреварване, е длъжен след като е подал сигнал, да се убеди, че има ...
свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме
място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да
го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение”, и
чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП – „Водач, който изпреварва, е длъжен по време на
изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и
изпреварваното пътно превозно средство”, като по непредпазливост причинил
смъртта на И.К.П., ЕГН **********, и средна телесна повреда на Р.И.И., ЕГН
**********, изразяваща се в изкълчване на дясна тазобедрена ставна област,
причинило трайно затруднение в движението на долен десен крайник за срок
1
по-дълъг от тридесет дни (период около 9-12 месеца), поради което и на
основание чл.343, ал.4, вр. с ал.3, б.”б“, пр.1, вр. с ал.1, вр. с чл. 342, ал.1,
пр.3, вр. с чл.2, ал.2 от НК и чл.58а, ал.1, вр. с чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на
три години „лишаване от свобода”, като го ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНЕН и
го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото обвинение, че е нарушил
правилата за движение по пътищата, предвидени в чл.20, ал.1 от ЗДвП –
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват”.
На основание чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия Г. М. К. с
изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г от НК ЛИШАВА подсъдимия Г. М. К. от
право по чл.37, ал.1, т.7 от НК – право да управлява МПС, за срок от пет
години, считано от началото на изпълнението на това наказание.

ОСЪЖДА подсъдимия Г. М. К., със снета по-горе самоличност,
ДА ЗАПЛАТИ направените разноски по делото на адв.Г. Д. Б. от АК – Стара
Загора с адрес по месторабота: гр. Стара Загора, ул.“с. К. Б. І” № 80, ет.1, ап.9-
А, сумата общо от 4 500 (четири хиляди и петстотин) лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на
частните обвинители Р.И.И. и В. И. П..

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото, както следва:
– лек автомобил марка “Хонда”, модел „Сивик”, рег.№ РВ 4189 КВ,
, намиращ се на съхранение в РУ – Гълълбово, ДА СЕ ВЪРНЕ на Б. Е. И.,
ЕГН ********** (упълномощен с пълномощно № 115/07.10.2019 г.) от , след
влизане на присъдата в сила.
– лек автомобил марка “М.“, модел „Ц 220“, рег.№ РВ 4189 КВ,
намиращ се на съхранение в съхранение в РУ – Гълълбово, ДА СЕ ВЪРНЕ
на собственика му Г. М. К., ЕГН **********, след влизане на присъдата в
сила.

ОСЪЖДА подсъдимия Г. М. К., със снета по-горе самоличност,
ДА ЗАПЛАТИ по сметката на ОД на МВР – Стара Загора направените по д.п.
№ 447 зм-180/2022 г. разноски в размер на 4 817,43 (четири хиляди
осемстотин и седемнадесет лева и четиридесет и три стотинки) лв.

Присъдата подлежи на въззивно обжалване и протестиране пред
Апелативен съд – Пловдив в 15-дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
2
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ:

Срещу подсъдимия Г. М. К. e повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.343, ал.4, вр. с ал.3, б.”б“, пр.1, вр. с ал.1, вр. с чл. 342,
ал.1, пр.3 от НК за това, че на 07.10.2022 г., на път III-5081 км. 14+300, общ.
Г., обл. Стара Загора, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка “М.“, модел „Ц 220“, рег.№ ............, нарушил правилата за
движение визирани в Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – чл.20, ал.1
от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват”, чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП – „Водач,
който ще предприеме изпреварване, е длъжен след като е подал сигнал, да се
убеди, че има ... свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че
може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно
средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката
на движение”, и чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП – „Водач, който изпреварва, е длъжен
по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние
между своето и изпреварваното пътно превозно средство”, като по
непредпазливост причинил смъртта на И.К.П., ЕГН **********, и средна
телесна повреда на Р. И. И., ЕГН **********, изразяваща се в изкълчване на
дясна тазобедрена ставна област, причинило трайно затруднение в
движението на долен десен крайник за срок по-дълъг от тридесет дни (период
около 9-12 месеца).
Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение по чл.343, ал.4,
вр. с ал.3, б.”б“, пр.1, вр. с ал.1, вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК. Счита, че на
подсъдимия Г. М. К. следва да му бъде наложено наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, което след редукцията по чл.58а от НК
да стане около три години „лишаване от свобода”. Според прокурора, съдът
следва да приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и да отложи
изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от пет
години. Предлага подсъдимият К. да бъде лишен от право да управлява МПС
по чл.343г от НК за срок от пет години.
Частните обвинители Р. И. И. и В. И. И. поддържат така
повдигнатото обвинение по чл.343, ал.4, вр. с ал.3, б.”б“, пр.1, вр. с ал.1, вр. с
чл. 342, ал.1, пр.3 от НК срещу подсъдимия Г. М. К.. Считат, че следва да му
бъде наложено справедливо наказание, като се вземат предвид допуснаните
от него нарушения на ЗДвП, данните за личността му и тежкият съставомерен
резултат. Пледират на подсъдимия К. да бъде наложено наказание над
предвидения от закона минимум, което да бъде изтърпяно ефективно, след
като съдът приложи редукцията по чл.58а от НК. Алтернативно, ако съдът
прецени да приложи института на чл.66, ал.1 от НК, молят изпитателният
срок да бъде в максимален размер – пет години. Молят подсъдимият К. да
бъде лишен от право да управлява МПС по чл.343г от НК за срок от пет
години. Подробни съображения за това развива в пледоарията си повереникът
1
им адв. Г. Б., който претендира за направените по делото разноски по реда на
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Подсъдимият Г. М. К. твърди, че искрено съжалява за случилото се.
Счита, че не е допуснал нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, тъй като това е
обща правна норма в сравнение със специалните норми на чл.42, ал.1, т.2 от
ЗДвП и на чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП. Моли съда за справедливо наказание, при
превес на смекчаващите вината обстоятелства, което да позволи прилагането
на изпитателен срок по чл.66 от НК. При индивидуализацията на наказанието,
включително и на наказанието лишаване от право да управлява МПС по
чл.343г от НК, моли съда да вземе предвид положителните данни за
личността и поведението му, както и семейната му и трудова ангажираност.
Подробни съображения, за това развива в пледоарията си защитникът му адв.
Н. М..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Подсъдимият Г. М. К. е роден на 14.08.2001 г. в гр. Стара Загора,
българин, български гражданин, .................., живущ в с. В., общ. О., ЕГН
**********.
Подсъдимият К. бил правоспособен водач категория „В” и „М“,
като първоначално издаденото му СУМПС за категория е от 03.09.2019 г.
(л.111 – л.112 от д.п.).
Подсъдимият К. притежавал лек автомобил марка „М.“ с рег.№
........., видно от удостоверение за техническа изправност на ППС (л.114 от
д.п.).
На 07.10.2022 г. свидетелят Е. И. И. управлявал лек автомобил
марка „Хонда“, модел „Сивик“ с рег. № ............, собственост на Илия
Николов Йовчев (две пълномощни на л.92 и л.93 от д.п.). На предната дясна
седалка в автомобила била пострадалата И.К.П., която била инвалид.
Седалката била спусната назад, за да бъде по-удобно на пострадалата П., като
в това положение нямало възможност да й се сложи предпазният колан. На
задната лява седалка пътувала свидетелката Р. И. И. (съпруга на свидетеля И.
и дъщеря на пострадалата П.). Всички те пътували от гр. Стара Загора, където
пострадалата П. била в болница, към гр. Г., където бил домът й – близките й я
транспортирали от едното до другото място.
Около 13.20 ч. на 07.10.2022 г. свидетелят И. управлявал
автомобила по път III-5081, след с. Разделна, в посока към гр.Г. – от запад на
изток.
Пътят бил двупосочен, покрит с гладка асфалтова настилка, с обща
широчина на пътното платно 7 м. Южната пътна лента била с широчина 3,60
м. (за движение на изток), а северната лента – 3,40 м. (за движение на запад).
Двете ленти за движение били разделени с бяла непрекъсната осова линия.
Времето било сухо, с отлична дневна видимост.
2
Свидетелят И. се движил със скорост около 57 км./ч. в прав участък
от пътя, като приближавал ляв завой.
В същото време и в същата посока – от запад на изток, зад
свидетеля И., се движил със скорост около 87 км./ч. подсъдимият К., който
управлявал собствения си лек автомобил, посочен по-горе.
В зоната на км.14+300 на път ІІІ-5081, в ляв завой, подсъдимият К.
предприел изпреварване на лекия автомобил, управляван от свидетеля И..
Подсъдимият К. не оставил достатъчно странично разстояние между двата
автомобила и предприел изпреварването, без да се убеди, че има достатъчно
свободен път, за да може да заеме място в пътната лента пред изпреварвания
лек автомобил „Хонда“, без да повлияе по някакъв начин на неговото
движение. По тези причини настъпил удар между предния десен ръб на
предната броня на лекия автомобил „М.“ и предната лява врата на лекия
автомобил „Хонда“. Вследствие на първоначалния контакт лекият автомобил
„Хонда“ се отклонил вдясно спрямо посоката си на движение и се ударил с
предната си дясна част в крайпътно дърво. От удара в дървото лекият
автомобил „Хонда“ се завъртял в посока на часовниковата стрелка и се
установил в покой.
След удара лекият автомобил „М.“ се отклонил вляво спрямо
посоката си на движение, изминал разстояние около 50 м. и се обърнал на
дясната си страна в канавката до пътя.
Свидетелят И. бил в съзнание – той изгасил двигателя на
автомобила си, слязъл от него и попитал съпругата си дали е добре.
Свидетелката И. му отговорила, че не може движи десния си крак. Свидетелят
И. взел мобилния си телефон, но тъй като той бил смачкан, не можел да се
обади на тел.112.
В това време подсъдимият К. излязъл от своя автомобил и се
насочил към автомобила, управляван от свидетеля И..
Свидетелят И. видял, че наближава друг автомобил – спрял го и
помолил водача му да се обади на тел. 112 – това първо обаждане е
регистрирано в 13.28 ч. (л.118 – л.119, л.120 – л.122 от д.п.).
Свидетелите И. и И. видели, че пострадалата П. е на седалката, но
има кръв по главата и не диша.
В същото време на мястото спрял автомобила си и свидетелят
И.Г.Д. (шофьор на линейка във ФСМП – Г.). Той проверил пулса на
пострадалата П. и установил, че тя е починала. Свидетелят Д. също се обадил
на тел. 112.
На мястото на произшествието пристигнал екип от РУ – Г. – това
били свидетелите С.Г.С. и Д.Д.Г.. Свидетелите С. и Г. запазили
местопроизшествието и тествали с технически средства за алкохол и
наркотици подсъдимия К. и свидетеля И., като пробите им били отрицателни
(л.2 от д.п.).
3
Били извикани и служители РС „ПБЗН“, които извадили от лекия
автомобил „Хонда” трупа на пострадалата П. и помогнали на свидетелката И.
да излезе от автомобила – същият бил силно деформиран.
Пристигнала линейка, чийто екип оказал медицинска помощ на
свидетелката И..
Вследствие на пътнотранспортното произшествие пострадалата П.
получила множество тежки травматични увреждания, част от които
несъвместими с живота, а именно: гръдна травма – контузия на сърцето,
контузия на белите дробове, хемоторакс (свободен излив на кръв) в гръдната
кухина, счупване на ребра в лява и дясна гръдна половина с кръвонасядане на
меките тъкани около тях, счупване в областта на десети гръден прешлен с
контузия на гръбначен мозък; коремна травма – разкъсване капсулата и
тъканта на слезката, със сбоводен излив на кръв в коремната кухина;
разкъсно-контузна рана по челната област на главата; оток на мозъка; анемия
на вътрешните органи; разкъсно-контузни рани по дясното бедро със
счупване на дясна бедрена кост; охлузвания и кръвонасядане по двата долни
крайника. Причината за смъртта на пострадалата П. били получените тежките
травми – гръдна, гръбначно-мозъчна и коремна.
Свидетелката И. била транспортирана до ЦСМП – Стара Загора,
където била настанена в Клиниката по ортопедия и травматология в УМБАЛ
„Проф. д-р Стоян Киркович” – Стара Загора без опасност за живота.
Вследствие на пътнотранспортното произшествие свидетелката И. получила
изкълчване на дясна тазобедрена ставна област.
Извършен бил оглед на пътнотранспортно местопроизшествие и
били изготвени фотоалбум и видеозапис към него (съответно, л.4 – л.8, л.12 –
л.24, л.25 и л.169 – л.172 от д.п.).
Като веществено доказателство били иззети участвалите в
пътнотранспортното произшествие лек автомобил марка “Хонда”, модел
„Сивик”, рег.№ ............, и лек автомобил марка “М.“, модел „Ц 220“, рег.№
........., които били оставени на съхранение в РУ – Г..
Били съставени констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
16 от 07.10.2022 г. и план-схема на ПТП (съответно, л.9 – л.10 и л.11 от д.п.).
Видно от удостоверение за наследници № 646/27.11.2023 г. от
Община Г. (л.7 от настоящото дело), И.К.П., починала на 07.10.2022 г., е
оставила за наследници, както следва: съпруг Иван Петров Петков (починал
на 16.01.2023 г.) и дъщери Р. И. И. и В. И. П..
От справки за родствени връзки № 173/05.12.2023 г. се установява,
че И.К.П. (починала на 07.10.2022 г.) няма живи братя и сестри и има един
внук – Б. Е. И. (л.10 – л.13 от настоящото дело).
Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза на труп
№ 173/2021 г. от 23.10.2022 г. (л.49 – л.53 от д.п.), при огледа и аутопсията
върху трупа на И.К.П. са установени следните травматични увреждания:
4
Гръдна травма – контузия на сърцето, контузия на белите дробове,
хемоторакс (свободен излив на кръв) в гръдната кухина, счупване на ребра в
лява и дясна гръдна половина с кръвонасядане на меките тъкани около тях,
счупване в областта на десети гръден прешлен с контузия на гръбначен
мозък; Коремна травма – разкъсване капсулата и тъканта на слезката, със
свободен излив на кръв в коремната кухина; Разкъсно-контузна рана по
челната област на главата; Оток на мозъка; Анемия на вътрешните органи;
Разкъсно-контузии рани по дясното бедро със счупване на дясна бедрена кост;
Охлузвания и кръвонасядане по двата долни крайника. Смъртта на П. е в
резултат на тежка гръдна, гръбначно-мозъчна и коремна травми.
Установените и описани травматични увреждания отговарят да са от
действието на твърди тъпи предмети и са получени при станало
пътнотранспортно произшествие от удари в изпъкналите части в купето на
катастрофирал автомобил. Смъртта е настъпила сравнително бързо и е била
неизбежна.
Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 357/2022 г. от 30.11.2022 г. (л.41 – л.44 от д.п.),
пострадалата Р. И. И. при настъпилото ПТП на 07.10.2022 г. е получила
изкълчване на дясна тазобедрена ставна област. Установеното и описано
травматично увреждане отговаря да е от действието на твърди тъпи предмети
и може да бъде получено по начин и време, каквито данни са налице в
материалите по досъдебното производство, а именно при станало
пътнотранспортно произшествие от удари в изпъкналите части в купето на
катастрофирал автомобил, съпроводено с усукване в областта на дясна
тазобедрена става. Изкълчването в областта на дясна тазобедрена става с
наложилото се оперативно наместване е причинило трайно затруднение в
движението на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни и при
правилно протичане на оздравителния процес до пълно възстановяване на
движенията ще е не обходим период от около 9-12 месеца.
Видно от заключението на тройната автотехническа експертиза от
21.03.2023 г. (л.61 – л.74 от д.п.), съгласно извършените измервания, огледен
протокол, свидетелски показания, приложени към досъдебното производство,
експертите са изготвили мащабна скица на произшествието – Приложение
№1. Там са показани общия план на местопроизшествието, разположението
на автомобилите към момента на настъпването на ПТП, което е анализирано
по-долу, както и мястото на автомобилите и трупа след произшествието.
Всички размери на мащабната скица са обвързани с избрания в
протокола за оглед Ориентир „О” (дърво – орех, намиращ се на 2 м. вдясно –
южно от асфалтовото платно), означен с № 1.
На мащабната скица са показани фиксираните в протокола следи и
находки.
Мястото на удара между двата автомобила се определя на базата на
информацията за посоката им на движение, положението им спрямо пътното
5
платно след удара и отломките, оставени от двата автомобила.
Анализът на вида на деформациите по автомобилите, фиксирани на
снимките от фотоалбума, и геометричното им разположение определят
проекцията на центъра на удара върху платното за движение в посока гр. Г.
на около 21,25 м. западно от Ориентира и на около 2,65 м. северно от южния
край на асфалтовото покритие, т.е. в лентата за движение на лекия автомобил
„Хонда Сивик“. В момента на удара са контактували преден десен ръб на
предна броня на лекия автомобил „М.“ с предна лява врата на лекия
автомобил „Хонда Сивик“ (виж сн.1). Вследствие на този удар лекият
автомобил „Хонда Сивик“ се отклонява в дясно спрямо посоката си на
движение и се удря в крайпътно дърво, означено с „О“ на мащабната скица.
Скоростта на лекия автомобил „М. Ц 220“ в момента на удара в
лекия автомобил „Хонда Сивик“ е 87,1км/ч.
Скоростта на лекия автомобил „Хонда Сивик“ в момента на удара с
лекия автомобил „М. Ц 220” е 57 км/ч.
На мястото на произшествието не са намерени спирачни следи,
следователно скоростите на двата процесии автомобила са от същия порядък
както скоростите в момента на удара:
-за лек автомобил „М. Ц 220“ с рег.№ .........–87,1км/ч.;
-за лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег.№ ............ – 57 км/ч.
Скоростта на МПС е била съобразена спрямо пътните условия (суха
асфалтова покривка, светлата част на денонощието, прав участък от пътя).
На 700 м. западно от приетия Ориентир има знак В26 (забранено е
движение със скорост по висока от 40 км/ч), комбиниран с допълнителна
табела Т2 (дължина 2000 м). МПС е в зоната на действие на знака,
следователно скоростта на МПС не е съобразена с максимално допустимата в
конкретния пътен участък.
Експертизата е анализирала максимално възможната скорост, с
която МПС би преминало през завоя при условие, че се движи без да навлиза
в насрещната лента (сечене на завой). Резултатът от анализа е, че
максималната скорост за преминаване на завоя без странично плъзгане при
сухо време е 133 км/ч. Експертизата не е представила подробно анализа, с
оглед компактността на същата, тъй като няма съществено значение за
изясняване на въпроса за изясняване механизма на ПТП.
Най вероятен, от техническа гледна точка, е следният механизъм на
анализираното пътнотранспортно произшествие:
На 07.10.2022 г., около 13.30 ч., на път ІІІ-5081, км. 14+300, в
светлата част на денонощието, на прав участък и суха асфалтова покривка, се
движил лек автомобил „М. Ц220“ с рег.№ ........., управляван от Г. М. К. в
посока от запад на изток със скорост от около 87 км/ч. Пътят бил двулентов,
разделен с непрекъсната осова линия, за двупосочно движение. По същото
6
време в същата лента се движил лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег.№
............, управляван от Е. И. И. със скорост от около 57 км/ч. В зоната на км.
14+300 водачът на лекия автомобил „М.“ предприел изпреварване на
движещия се пред него лек автомобил „Хонда“ и загубил управление.
Настъпил удар с преден десен ръб на предна броня на лекия автомобил „М.“ в
предна лява врата на лекия автомобил „Хонда“. Вследствие на първоначалния
контакт лекият автомобил „Хонда“ се отклонил вдясно спрямо посоката си на
движение и се удрарил в крайпътно дърво в предна дясна част. От удара в
дървото лекият автомобил „Хонда“ се завъртял в посока на часовниковата
стрелка и се установил в покой на мястото, където бил намерен от
разследващия орган. От този удар возещата се на предна дясна седалка И.П. и
возещата се на задна лява седалка Р. И. получили травматични увреждания.
За пасажерката, возеща се на предна дясна седалка, те били несъвместими е
живота. Лекият автомобил „М.“ се отклонил вляво спрямо посоката си на
движение, като изминал разстояние около 50 м. от мястото на удара, обърнал
се на дясната си страна в канавката и останал на мястото, където бил намерен
от разследващия орган.
От техническа гледна точка причинитеза ПТП са:
-водачът на „М.“ предприема маневра изпреварване при
непрекъсната осова линия, не оставя необходимото странично разстояние
спрямо изпреварвания лек автомобил „Хонда“. Причината за това нарушение
няма технически характер. Най вероятно се касае за неправилно
разпределение на вниманието на водача при осъществяване на маневрата.
Водачът на лекия автомобил „М.“ не е контролирал непрекъснато
управлението на автомобила. Предприел е маневра изпреварване при
непрекъсната осова линия, без да осигури достатъчно странично разстояние
въпреки, че пътната обстановка е предоставяла тази възможност.
Водачът на лекия автомобил „Хонда“ не е имал техническа
възможност да предотврати процесното ПТП, той се е движил в попътната си
лента не е променял посоката си на движение и скоростта си.
На мястото на ПТП няма обекти, които да ограничават видимостта
на водача на лекия автомобил „М.“ с peг. № ......... в посока към лекия
автомобил „Хонда“ който се движи пред него.
Видно от заключението на петорната автотехническа експертиза от
21.07.2023 г. (л.144 – л.155 от д.п.), във връзка с поставения въпрос № 1 –
„Възможен ли е механизъм на ПТП по описания начин от водача на МПС
„М.“ с peг. номер № ......... – Г. М. К. (стр.104 от д.п.), експертите са
направили оглед на лекия автомобил „М. С 220“ и лекия автомобил „Хонда
Сивик“, при който са направени 3 бр. снимки, приложени към експертизата
(снимки 1-3, 2-3 и 3-3). Анализът на снимковия материал, заедно със
снимките от албума, приложен към досъдебното производство, е основание за
категоричен извод, че е налице удар на предна дясна джанта и гума на лекия
автомобил „М.“ в предна лява врата на лекия автомобил „Хонда“.
7
Трасологичният анализ показва съвпадение, на базата на което е изведен този
извод (виж посочените снимки с размери). Въз основа на този извод
експертите считат, че механизмът заявен от Г. К. (като свидетел) е абсолютно
неправдоподобен.
На въпрос № 2 – „Има ли извършени нарушения от водача на лек
автомобил „Хонда“ с peг. № ............ Е. И. И. при превозване на загиналата
жена, които да са в пряка причинна връзка със смъртта на пострадалата
И.К.П.”, експертите отговарят, че в материалите по досъдебното
производство има данни, че пътничката на предна дясна седалка е с
инвалидност 100 % чужда помощ. Превозвана е след изписване от болнично
заведение. За нейно удобство, в съответствие с нейното състояние, водачът на
лекия автомобил „Хонда“ е наклонил предна дясна облегалка назад до
положение на тъп ъгъл със седалката. Тялото на пострадалата, разположено
върху седалката и облегалката в това положение, не може да бъде
обезопасено с предпазен колан. Въпросът дали водачът е имал право да
транспортира пострадалата е правен, поради което експертите не са се
произнесли по него.
Заключенията са компетентни и мотивирани и съдът ги възприема.
Подсъдимият К. е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП – въпреки че е предприел маневра изпреварване при
непрекъсната осова линия, той не оставил необходимото странично
разстояние спрямо изпреварвания лек автомобил „Хонда”. Освен това,
подсъдимият К. не се е убедил, че има свободен път на разстояние,
достатъчно за изпреварване, след което да може да заеме място в пътната
лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да
намалява скоростта или да изменя посоката на движение.
Подсъдимият К. е управлявал лекия автомобил „М.” със скорост
87,1 км/ч. и въпреки че тази скорост е била над разрешената за конкретния
пътен участък (пътнотранспортното произшествие е в зоната на действие на
знак В26 – забранено е движение със скорост по висока от 40 км/ч,
комбиниран с допълнителна табела Т2 – 2000 м), тя е доста под максимално
възможната скорост, с която МПС би преминало през завоя при условие, че
се движи без да навлиза в насрещната лента (сечене на завой). Според
заключението на тройната автотехническа експертиза от 21.03.2023 г. (л.61 –
л.74 от д.п.), максималната скорост за преминаване на завоя без странично
плъзгане при сухо време е 133 км/ч.
Поради това съдът счита, че подсъдимият К. не е е загубил контрол
над лекия автомобил, а е предприел маневра изпреварване, без да осигури
достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно
превозно средство и без да се убеди, че ще има достатъчно разстояние, след
като изпревари, да заеме място в пътната лента пред лекия автомобил
„Хонда”, без да влияе на посоката или на скоростта на движението му.
Именно това, от техническа гледна точка, е причина за настъпилото
8
ПТП – че подсъдимият К. е предприел маневра изпреварване, без да осигури
достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно
превозно средство и без да се убеди, че ще има достатъчно разстояние, след
като изпревари, да заеме място в пътната лента пред лекия автомобил
„Хонда”, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката
на движение.
Тези действия на подсъдимия К., свързани с неправилно
предприетата и извършена маневра изпреварване, са в пряка причинна връзка
с настъпването на ПТП.
В случая това, че лекият автомобил „М.”, управляван от
подсъдимия К., се е ударил с предна дясна джанта и гума в предна лява врата
на лекия автомобил „Хонда“, не означава, че подсъдимият К. не е
контролирал непрекъснато управлението му.
Поради това съдът счита, че са безспорно доказани извършените от
подсъдимия К. нарушения на правилата за движение по пътищата, визирани в
Закон за движението по пътищата, а именно: чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП –
„Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен след като е подал
сигнал, да се убеди, че има ... свободен път на разстояние, достатъчно за
изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното
пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да
изменя посоката на движение”, и чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП – „Водач, който
изпреварва, е длъжен по време на изпреварването да осигури достатъчно
странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно
средство”.
По изложените по-горе съображения съдът счита, че подсъдимият
К. не е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, визирано
в Закон за движението по пътищата, а именно: чл.20, ал.1 от ЗДвП –
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват”. Още повече, според заключението на тройната
автотехническа експертиза, причината за ПТП от техническа гледна точка е
това, че подсъдимият К., като водач на „М.“, предприема маневра
изпреварване при непрекъсната осова линия и не оставя необходимото
странично разстояние между своя автомобил и изпреварвания лек автомобил
„Хонда“. Причината за това нарушение няма технически характер. Най
вероятно се касае за неправилно разпределение на вниманието на водача при
осъществяване на маневрата.
Тъй като с поведението си като водач на МПС подсъдимият К. е
причинил по непредпазливост смъртта на И.К.П. и средна телесна повреда на
Р. И. И. (изкълчване на дясна тазобедрена ставна област, причинило трайно
затруднение в движението на долен десен крайник за срок по-дълъг от
тридесет дни), са осъществени съставомерните признаци на деянието,
визирано в чл.343, ал.4, вр. с ал.3, б.”б“, пр.1, вр. с ал.1, вр. с чл. 342, ал.1,
пр.3 от НК.
9
Според справка за нарушител/водач, издадена от ОД на МВР –
Стара Загора (л.111 – л.112 от д.п.), подсъдимият К. е наказван за нарушения
на ЗДвП и КЗ.
Видно от справка за съдимост № 25060/17.01.2024 г., издадена от
„Бюро за съдимост” при Старозагорския районен съд (л.32 от настоящото
дело), подсъдимият К. е неосъждан.
Подсъдимият К. е с много добри характеристични данни, видно от
характеристична справка от 07.04.2023 г. и характеристика от Кмета на с. В.,
общ. О. (съответно, л.126 и л.186 от д.п.).
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от обясненията на подсъдимия Г. К., от показанията на
свидетелите Р. И., В. П., Е. И., С.С., Д. Г. и И. Д. (по реда на чл.373, ал.2, във
връзка с чл.372, ал.4 от НПК), заключенията на експертите д-р Тодор Пасев,
инж. Стефан Велев, инж. Васил Кондов, инж. Слави Николаев, инж. Христо
Христов и инж. Валентин Вълчев, както и писмените и веществените
доказателства по делото.
Въз основа на описаната по-горе безспорна фактическа обстановка,
съдът намира, че подсъдимият Г. М. К. е осъществил от обективна и от
субективна страна съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.343,
ал.4, вр. с ал.3, б.”б“, пр.1, вр. с ал.1, вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК, тъй като
на 07.10.2022 г., на път III-5081 км. 14+300, общ. Г., обл. Стара Загора, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка “М.“, модел
„Ц 220“, рег.№ ........., нарушил правилата за движение визирани в Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) – чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП – „Водач, който ще
предприеме изпреварване, е длъжен след като е подал сигнал, да се убеди, че
има ... свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да
заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство,
без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на
движение”, и чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП – „Водач, който изпреварва, е длъжен по
време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между
своето и изпреварваното пътно превозно средство”, като по непредпазливост
причинил смъртта на И.К.П., ЕГН **********, и средна телесна повреда на Р.
И. И., ЕГН **********, изразяваща се в изкълчване на дясна тазобедрена
ставна област, причинило трайно затруднение в движението на долен десен
крайник за срок по-дълъг от тридесет дни (период около 9-12 месеца).
Съдът счита, че предвид изложените по-горе мотиви, подсъдимият
Г. М. К. следва да бъде признат за невинен и оправдан по първоначално
повдигнатото обвинение, че е нарушил правилата за движение по пътищата,
предвидени в чл.20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”.
За наличието на съставомерните признаци на деянието, визирано в
чл.343, ал.4, вр. с ал.3, б.”б“, пр.1, вр. с ал.1, вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК
съдът разви своите съображения по-горе.
10
От субективна страна престъплението по чл.343, ал.4, вр. с ал.3,
б.”б“, пр.1, вр. с ал.1, вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК е извършено по
непредпазливост – подсъдимият К. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици от деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. Изводите относно субективната страна на престъплението се
основават на обективните данни по делото (Р-72-77-ІІ н.о.).
При изготвянето на мотивите съдът констатира, че е допусната
очевидна фактическа грешка в обвинителния акт, която се е пренесла и в
присъдата. А именно, в обвинението е посочено, че подсъдимият К. е
управлявал лек автомобил марка “М.“, модел „Ц 220“, рег.№ ............, а
всъщност това е номерът на лекия автомобил марка “Хонда”, модел „Сивик”,
рег.№ ............, управляван от свидетеля И..
По делото е безспорно, че подсъдимият К. е управлявал собствения
си лек автомобил марка “М.“, модел „Ц 220“, ........., което е видно и от всички
събрани доказателства.
Констатираното относно номера на управлявания от подсъдимия К.
лек автомобил, което може да създаде затруднения и съмнения, свързани с
изпълнението на присъдата, може да се отстрани по реда на чл.414, ал.1, т.1
от НПК, след влизане на присъдата в сила.
Съдът следва да определели наказанието на подсъдимия К. в
пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, съгласно
чл.2, ал.1 и ал.2 от НК.
Наказанието за престъпление по чл.343, ал.4, вр. с ал.3, б.”б“, пр.1,
вр. с ал.1, вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК към датата на извършване на деянието
– 07.10.2022 г., е било лишаване от свобода от три до петнадесет години. Със
ЗИДНК (ДВ, бр.67/04.08.2023 г.) размерът на наказанието по този текст
(чл.343, ал.3, б.”б”, пр.1) е с увеличен минимум и става от пет до петнадесет
години лишаване от свобода.
С оглед на посочената правна квалификация и след като се
съобрази с целта на специалната и генералната превенция, и с
обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, както и с разпоредбата на чл.373,
ал.2 от НПК, съдът счита, че наказанието на подсъдимия К. следва да се
определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства, над минималния
размер, предвиден в закона. Смекчаващите вината обстоятелства са чисто
съдебно минало, критично отношение и искрено съжаление за случилото се,
подсъдимият упражнява общественополезен труд, има семейство и две
малолетни деца, за които се грижи (л.187 – л.189 от д.п.), с много добри
характеристични данни, млад човек е и има възможност да се поправи.
Отегчаващи вината обстоятелства са наложените му наказания за
нарушенията му като водач на МПС, другите две нарушeния на ЗДвП, които е
допуснал по време на ПТП (изпреварване при непрекъсната линия и
превишена скорост), както и високата степен на обществена опасност на
деянието, с оглед засилената чувствителност на обществото към
11
многобройните транспортни престъпления. Тежкият съставомерен резултат е
част от правната квалификация на деянието.
Ето защо съдът счита, че най-справедливо е подсъдимият К. да бъде
осъден на четири години и шест месеца лишаване от свобода, което
наказание е над минималния размер от три години, предвиден в закона към
07.10.2022 г.
Съдът счита, че в случая не са налице законовите основания на
чл.58а, ал.4 за приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК задължава съда,
при постановяване на осъдителна присъда, да приложи разпоредбата на
чл.58а, ал.1 от НК, а именно – да определи на наказанието лишаване от
свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК, и да
намали така определеното наказание с една трета.
А именно, след като така определеното на подсъдимия К. наказание
от четири години и шест месеца лишаване от свобода се намали с една трета
(една година и шест месеца), се получава наказание от три години лишаване
от свобода.
Съдът счита, че така определеното наказание е справедливо и че за
постигане на целите му (поправяне на подсъдимия) не е наложително
подсъдимият К. да изтърпи така наложеното наказание лишаване от свобода
ефективно, въпреки становището на частните обвинители в този смисъл.
С оглед изложените по-горе данни за личността на подсъдимия К.
(неосъждан, работи, семейно ангажиран, с коректно процесуално поведение),
същият е млад човек с изцяло положителна характеристика. Поради това
съдът счита, че целите както на специалната, така и на генералната превенция
по отношение на подсъдимия К. ще се изпълнят с условно наказание.
Ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в случая би
било неоправдано, с оглед личността на подсъдимия К. и практиката на
съдилищата в тази насока.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът следва да отложи
изтърпяването на горното наказание с изпитателен срок от пет години,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г от НК подсъдимият К. следва да бъде лишен
от право по чл.37, т.7 от НК – право да управлява МПС, за срок от пет години,
считано от началото на изпълнението на това наказание.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият К. следва да бъде
осъден да заплати на адв. Г. Б. сумата общо от 4 500 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на
частните обвинители Р. И. И. и В. И. П..
Тази сума е определена от съда на основание чл.38, ал.2, във вр. с
ал.1 и чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.13, ал.1, т.4 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
12
Веществените доказателства по делото, след влизане на присъдата в
сила, следва да се върнат, както следва:
-лек автомобил марка “Хонда”, модел „Сивик”, рег.№ ............,
намиращ се на съхранение в РУ – Г. – на Б. Е. И., ЕГН **********
(упълномощен с пълномощно № 115/07.10.2019 г.);
-лек автомобил марка “М.“, модел „Ц 220“, рег.№ ........., намиращ
се на съхранение в съхранение в РУ – Г. – на собственика му Г. М. К..
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият К. следва да бъде
осъден да заплати по сметката ОД на МВР – Стара Загора направените по д.п.
№ 447 зм-180/2022 г. разноски в размер на 4 817,43 лв.
Причините за извършване на престъплението от подсъдимия К. са
несъобразяване с установените правила и норми за движението по пътищата.
Предвид гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
13
Съобщи за изтекли лични данни