Решение по дело №364/2016 на Районен съд - Свищов

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 138

 

гр. Свищов, 19.10.2016 год.

 

 

Свищовският районен съд в публично съдебно заседание на 19.09.2016 г.  в състав:

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря П.Б., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 364/2016 год.  по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен  е иск  с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК и иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД. При условията на евентуалност са предявени и осъдителен иск по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД  за главница – неизпълнено задължение по договор за кредит за текущо потребление от 20.10.2015г. и договорна /възнаградителна/ лихва.

Ищецът „О.Ф.Б.“ЕАД ***, чрез пълномощника юрисконсулт А. твърди, че длъжникът С.С.С. подал възражнеие срещу издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.дело № 737/2012г. по описа на РС Нова Загора. Заявява, че със Заповед № 737/13.07.2012г. и изпълнителен лист от 16.07.2012г. издадени по ч.гр.дело № 737/2012г. на РС Нова Загора, въз основа на извлечение от счетоводните книги на Банка ДСК ЕАД, кредитополучателят – ответникът по делото бил осъден да заплати на „Банка ДСК“ЕАД сумата 6 298,78 лева – главница, договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 1124,34 лева за периода 01.09.2011г. до 10.07.2012г. , наказателна лихва за забава в размер на 551,29 лева за периода 01.09.2011г. до 10.07.2012г., законна лихва върху главницата от 11.07.2012г. до изплащането и разноски  за заповедното производство в размер на 538,72 лева. Твърди, че на 10.12.2012г. /след снабдяване с  тази заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист/, заявителят по ч.гр.дело № 737/2012г. на РС Нова Загора – „Банка ДСК“ЕАД  , по силата на договор за покупко-продажба на вземания им прехвърлило  вземането от кредитополучателя С.С.С. , произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от 20.10.2005г., ведно с всичките му принадлежности, привилегии, изтекли лихви и обезпечения. По силата на договора за  цесия, цесионерът „О.Ф.Б.“ЕАД/преди „О.Ф.Б. „ЕООД/ било частен правоприемник на заявителя Банка ДСК ЕАД и като такъв се ползвал от издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Наличието на възражение срещу заповедта за изпълнение в качеството им на кредитор обуславяло правния интерес от предявяване на исковете за установяване на вземането по договора за кредит от 20.10.2005г.. Позовават се на   т. 10б от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, според което при прехвърляне на вземането по договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по чл. 422 от ГПК, легитимиран да предяви иска е  и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК. Заявява, че съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 20.10.2005г. , Банка ДСК отпуснала на кредитополучателя С. банков кредит за текущо потребление в размер на 15 000 лева със срок на издължаване 96 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Съгласно договора за кредит, същият се погасявал на 96 равни месечни анюитетни вноски, включващи в себе си плащане по главницата и лихвата, дължими на всяко 30-то число от съответния месец, както и при други условия/такси, комисионни и др./, описани в договора и  Общи условия към него. За предоставения кредит, кредитополучателят заплащал преференциална лихва в размер, определян периодично от кредитора, който към датата на сключване на договора за кредит бил в размер на 7,95 % /т. 7 от договора за кредит/. Сочи, че при допусната забава в плащанията на главницата и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие/т. 18.2 от договора/. Твърди, че  при неплащане до 7 дни след падежната дата по т. 6  от договора за кредит на главницата и/или лихва, остатъкът от кредита се олихвява с прилагания лихвен процент по т. 7, увеличен с наказателна надбавка от 10% /т. 18.1 от договора за кредит/. Заявява, че вследствие допусната забава в плащанията на главницата и/или на лихва над 90 дни съгласно т. 18.2 от договора за кредит, целият остатък от кредита е станал предсрочно изискуем на 01.09.2011г.. Считат, че ответникът бил уведомен за предсрочната изискуемост с връчване на издадената заповед за незабавно изпълнение, приложена към поканата за доброволно изпълнение, като изялението на  взискателя -   цедента Банка ДСК ЕАД за настъпилата предсрочна изискуемост се съдържала и в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и е достигнало до длъжника – ответника с връчването на заповедта, която възпроизвеждала съдържанието на заявлението.   Посочва, че на 31.10.2013г. съгласно предвиденото в договора за кредит от 20.10.2005г. е изтекъл изцяло крайният срок за погасяване на кредита, с което обстоятелствата, относими към настъпването на изискуемостта са били осъществени -  процесното вземане е станало изцяло изискуемо – с настъпил краен падеж. При условията на евентуалност  се позовават, че ответникът бил уведомен за предсрочната изискуемост с връчване на исковата молба. Липсата на плащания от ответника към Банка ДСК довело до принудително събиране на дължимите суми, за което била издадена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по ч.гр.дело № 737/2012г. на РС Нова Загора. Прехвърлянето на вземането се потвърждавало от приложеното извлечение от приемо-предавателен протокол към договор за цесия от 10.12.2012г.. За извършената цесия и на основание чл. 99 ал. 3 от ЗЗД ответникът  бил уведомен с препоръчано писмо, с обратна разписка, на адреса посочен в договора, съгласно т. 13 б. е от договора, като не били уведомявани за промяна на адреса. Това уведомяване било извършено от ищеца, по силата на изрично пълномощно ,дадено от цедента Банка ДСК ЕАД. Алтернативно взема становище да се приеме, че уведомяването е извършено и с връчване на препис от  исковата молба и доказателствата към нея. Твърди, че като частен правоприемник на цедента се ползвали от издадения в полза на Банка ДСК ЕАД изпълнителен лист и на 26.08.2015г.  по тяхна молба  било образувано изп.дело № 558/2015г. на ЧСИ П.Георгиев с район на действие ОС Сливен.  При условията на евентуалност заявява, че ответникът е уведомен за изискуемостта на вземането с връчване на исковата молба, като същия дължими сумите по договора за кредит – 6 298,78 лева – просрочена главница , ведно със законната лихва за забава от   датата на завеждане на делото, както и сумата 1 124,34 лева – просрочена договорна лихва от 01.09.2011г. до 10.07.2012г. . Моли съда да постанови решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, съществуването на вземане в полза на цесионера по договор за покупко-продажба на вземания от 10.12.2012г. „О.Ф.Б.“ЕАД /като частен правоприемник на заявителя  по ч.гр.дело № 737/2012г. на РС Нова Загора – „Банка ДСК“ЕАД/,произтичащи от договор за  кредит за текущо потребление от 20.10.2005г. за сумата 6 298,78 лева главница, договорна възнаградителна лихва в размер на 1124,34 лева за периода от 01.09.2011г. до 10.07.2012г., наказателна лихва за забава в размер на 551,29 лева  за периода от 01.09.2011г. до 10.07.2012г. , законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението -  11.07.2012г. до изплащане на вземането. Претендира разноски за заповедното и исково производство. При условията на евентуалност, в случай на отхвърляне исковете по чл. 422 от ГПК, моли да бъде  постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да им заплати сумата 6 298,78 лева – просрочена главница, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на делото до изплащане на вземането,  както и  сумата 1124,34 лева – просрочена договорна възнаградителна лихва за периода от 01.09.2011г. до 10.07.2012г. Претендира разноски по делото. В съдебно заседание поддържа предявените искове, включително и предявените при условията на евентуалност. В хода на устните състезания взема становище, че предявените искове са  основателни и доказани, както и алтернативно становище за основателност и доказаност на осъдителните искове, предявени в условията на евентуалност. В писмена защита излага подробни съображения за основателност и доказаност на исковете, както и становище по възражението за недопустимост на евентуалния иск, в смисъл, че няма пречка в условията на евентуалност да се предяви и осъдителен иск, при което да се въведе друго основание, от което произтича вземането, различно от това , посочено в заповедта за изпълнение, който осъдителен иск също бил основателен и доказан. Взема становище за неоснователност на възражението за изтекли лихви от страна на ответника, тъй като кредитът бил изцяло изискуем от 31.10.2013г. , а трите години не били изтекли.

         Ответникът С.С.С. *** срока по чл.131 ал.1 от ГПК,  депозира писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Прави възражение, че не е уведомяван за настъпила предсрочна изискуемост на дълга, като нямало данни по делото такова волеизявление на кредитора да е достигнало до него преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като се позовава на т. 18 от ТР № 4/2014г. на ВКС по тълкувателно дело 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Прави възражение за липса на активна процесуална легитимация на ищеца. Счита, че договорът за цесия не е произвел транслативен ефект по отношение вземането на Банка ДСК ЕАД, поради това, че след 11.07.2012г. дълга на ответника към банката се е трансформирал от кредитно задължение за погасяване на дадена заета сума, чрез определени вноски с месечни падежи, в задължение за цялостно погасяване на заетата сума. Счита, че към датата на цедиране на вземанията, между длъжника и банката не е съществувало  кредитно правоотношение, което да бъде цедирано.  Нямало данни за разплащане между страните по договора за цесия, което също поставяло под въпрос транслативния ефект на сделката. Счита, че в приемо-предавателния протокол не фигурирало негово задължение, тъй като срещу името му не фигурирал договор от 20.10.2005г., а от 31.10.2005г. . Алтернативно, ако бъдело прието, че цесията е произвела траслативен ефект, следвало да се има предвид, че не бил  надлежно уведомен за настъпилото правоприемство,  съгласно чл.  99 от ЗЗД. Липсвали доказателства за надлежно учредяване представителната власт на ищеца да уведомяване на  цедираните длъжници, както и нямало данни адресът да е посещаван дори  еднократно от служител на пощенската служба. Позовава се, че в заповедното производство в извлечението от сметка било отразено задължение по Договор за кредит от 31.10.2005г., а по делото се ангажирало като доказателство договор за кредит за текущо потребление от 20.10.2005г.. Прави възражение, че за един и същ период били начислявани едновременно редовни и санкциониращи лихви, което било недопустимо. Прави възражение за изтекла погасителна давност по чл.   111б. „в за изтекла погасителна давност на вземането за лихви, включително за законна лихва от 11.07.2012г. до 25.06.2012г. . Взема становище за недопустимост на предявения при условията на евентуалност осъдителен иск. Моли установителните искове да бъдат  отхвърлени като недопустими, алтернативно, да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски. В хода на устните състезания процесуалният му представител взема становище за неоснователност  и недоказаност  на иска. В предоставения срок не представя писмена защита.

 

                     Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

                     Видно от материалите по приложеното ч.гр.дело № 737/2012г. по описа на Районен съд Нова Загора, ТБ „Банка ДСК“ЕАД гр. София  е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ответника за дължими суми по договор за кредит от 20.10.2005г., въз основа на документ – извлечение от счетоводните книги на банката по договор за кредит от 20.10.2005г. .   Въз основа на същото е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 737/13.07.2012г. в полза на ТБ „Банка ДСК“ЕАД гр. София за сумата  6 298,78 лева главница, 1124,34 лева договорна лихва за периода от 01.09.2011г. до 10.07.2012г., 551,29 лева – наказателна лихва за периода от 01.09.2011г. до 10.07.2012г., ведно със законната лихва върху главницата   от 11.07.2012г. до изплащане на вземането, както и 538,72 лева разноски по делото, като е издаден изпълнителен лист  на 16.07.2012г. за посочените в заповедта за изпълнение суми. В законоустановения двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение, длъжникът, ответник в настоящото производство, подал възражение за недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение. В срока по чл.415 от ГПК ищецът е предявил настоящия положителен установителен иск.

                        Видно от приложения по делото договор за кредит за текущо потребление от 20.10.2005г., „Банка ДСК“ЕАД е предоставила на кредитополучателя С.С.С. кредит за текущо потребление в размер на 15  000,00 лева, със срок на издължаване 96 месеца, считано от усвояването му. Страните по договора уговорили падежна дата за издължаване на месечните вноски  - 30-то число. Според т. 7 от договора, кредитополучателя заплаща преференциална лихва в размер определено от кредитора, който към датата на сключване на договора е  7,9 %. Страните по договора постигнали съгласие, че при неплащане до 7 дни след падежната дата по т. 6 на главница и/или лихва, остатъкът от кредита се олихвява с прилагания лихвен процент по т. 7, увеличен с наказателна надбавка от 10 процентни пункта /т. 18.1 от договора/. Съгласно т. 18.2 от договора, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Кредитът е обезпечен с поръчителство на лицето И.Д. И., видно от договор за поръчителство, който се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя     за изпълнение на задълженията по договора за кредит. Не се спори по делото, че кредит е усвоен изцяло от кредитополучателя. Броят на месечните вноски – 96 бр. /срок на издължаване 8 години/, техния размер – 211,67 лева, с изключения на последната вноска в размер на 211,52 лева са отразени в приложения погасителен план.

                        Приложени по делото са и Условия по кредитна програма „ДСК Престиж“ , видно от които при кредит за текущо потребление клиента   заплаща преференциална лихва по програмата в размер на 7,95 % , както и че срока за издължаване на кредитите е  до 8 години за кредити за текущо потребление независимо от размера, обезпечени със залог върху бъдещо вземане, запис на заповед или поръчителство.

                        Във вложеното в настоящото дело ч.гр.дело № 737/2012г. на РС Нова Загора се съдържа извлечение от счетоводните книга на Банка ДСК ЕАД за сметка № 10908097 от 11.07.2012г. до Договор за кредит от 31.10.2005г. , с кредитополучател С.С.С., в което е посочен първоначално договорения размер на кредита – 15 000,00 лева, падежна дата – 30 число, краен падеж -  31.10.2013г., дата на настъпване на изискуемост – 01.09.2011г. , броя  непогасени месечни вноски към датата на предсрочната изискуемост – 14, дните забава -  407 , и обща дължима сума по кредита – 7974,41 лева, от които 6 298,78 лева – главница, 1 124,34 лева – неплатена редовна лихва и 551,29 лева – санкционираща лихва.

                        По делото не са представени доказателства за извършено уведомяване на кредитополучателя С.  от Банка ДСК ЕАД гр. София, че сключения от кредитополучателя договор за кредит за текущо потребление от 20.10.2005г. е обявен за предсрочно изискуем. Липсват и твърдения в този смисъл от ищцовата страна, още повече, че в исковата молба изрично е заявила, че счита ответника за уведомен за изискуемостта на вземането с връчване заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, респективно с връчване на исковата молба.        Липсват доказателства за връчено уведомление и в приложеното към настоящото производство ч.гр.дело № 737/2012г. на РС Нова Загора.

                       Приложен по делото е договор за прехвърляне на вземания /цесия/  от 10.12.2012г. сключен между „Банка ДСК“ЕАД гр. София -  цедент и „О.Ф.Б.“ЕАД – цесионер, в който в полза на цесионера са прехвърлени вземания от просрочени потребителски кредити, посочени в приемо-предавателния протокол по чл. 1.7.  В приемо-предавателния протокол, представляващ неразделна част от договора за цесия от 10.12.2012г.,  фигирират имената на ответника, по предоставен заем в размер на 15 000,00 лева, със срок на издължаване 96 месеца и задължение за главница в размер на 6 298,78 лева, поради което и въпреки изписването че задължението е по договор от 31.10.2005г. съдът приема, че се касае именно за задължение по  договора за кредит от 20.10.2005г.   С приложеното писмо до ищеца, Банка ДСК  потвърждава настъпило прехвърляне на вземанията по приложение № 2 към договора за цесия, с дата на прехвърляне 18.12.2012г..

                       Видно от приложеното заверено копие от пълномощно, „Банка ДСК“ЕАД гр. София, в качеството си на цедент е упълномощила „О.Ф.Б.“ЕАД – цесионер, да извърши уведомяването на длъжниците по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД от името на банката по прехвърлените вземания, описани в приемо-прадавателния протокол към договора за цесия.

                      С  Писмо от 18.12.2012г. , адресирано до ответника, ищецът уведомява, че по силата на договор за цесия от 10.12.2012г. между Банка ДСК ЕАД и  „О.Ф.Б.“ЕАД ,  последният е придобил от банката вземането срещу С. в неговата цялост, включително изтекли лихви, като на основание чл. 99 ал. 3 от ЗЗД  по силата на изрично пълномощно от 18.12.2012г. , с писмото уведомяват за прехвърлянето на вземането на Банката към ищеца, поради което и считано от датата на получаване на писмото, задължението следва да бъде изпълнявано към „О.Ф.Б.“ЕАД. Посочено в писмото е и общото задължение ,  от което 6 298,78 лева главница, като е предоставен  14 дневен срок за погасяване на задълженията. Видно от известието за доставяне, писмото изпратено на адреса в с. ****, общ. Свищов, не  е получено от адресата, с отбелязване, че лицето отсъства – в чужбина.

                        С молба вх. № 6091/26.08.2015г. при ЧСИ П.Георгиев с район на действие ОС Сливен, ищецът предявил искане за образуване на изпълнително дело  въз основа на издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.дело № 737/2012г. на РС Нова Загора, по което искане било образувано изп.дело 558/2015г. .

                        От заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Х.Х., което съдът приема като обективно, компетентно дадено, се установява, че цялата сума по кредита в размер на 15 000,00 лева е усвоена от кредитополучателя С.С.С. на 31.10.2005г., като сумата е преведена безкасово по посочената сметка. Вещото лице е  заключило, че сумите , постъпили за погасяване на кредита за главница , лихви и такси са 66 вноски ,платени от ответника до 30.04.2011г., общо платени 15 833,71 лева, от които 8 816,22 лева главница, 6 155,70 лева лихва, такса закъснение 599,93 лева, такса управление 225,00 лева и санкционираща лихва върху главница -   41,86 лева. Видно от заключението на вещото лице е, че преустановяването на плащането на договорените месечни вноски за погасяване на кредита от С. е от 30.05.2011г., като последната погасителна вноска в размер на 248,76 лева е направена на 30.04.2011г. Заключението на вещото лице е, че броя на договорените и неиздължени месечни вноски за погасяване на кредита от  С. към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.07.2012г. е 14,  размерът на договорената и неиздължена сума към същата дата е 14 месечни вноски по 248,76 лева – 3 482,64 лева. Вещото лице е заключило, че към датата на подаване на исковата молба, както и към датата на изготвяне на заключението,  броя на неиздължените вноски е 30, а дължимата сума – 6 278,78 лева. Вещото лице е изчислило, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, дължимите суми са 6 278,789 лева главница, договорна лихва за периода от 01.05.2011г. до 10.07.2012г. – 1124,34 лева, наказателна лихва за   периода 01.09.2011г. до 10.07.2012г. – 540,65 лева и наказателна лихва върху месечна неиздължена вноска – 10,64 лева, както и е изчислило задължение по договора за кредит към датата на изготвяне на заключението, съответно в размер на 6 298,78 лева главница, договорна лихва за периода от 01.05.2011г. до 10.07.2012г. – 1124,34 лева, наказателна лихва за периода 01.09.2011г. до 10.07.2012г. – 540,65 лева, наказателна лихва върху месечната неиздължена вноска – 10,64 лева и законна лихва от 11.07.2012г. до 30.08.2016г. върху главницата  - 2 653,08 лева.

 

 

                        При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни  изводи: Предявен е иск по чл. 422 от ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че присъдената със заповедта за изпълнение  сума се дължи. Предявеният иск има за предмет установяване на вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение, при което в негова тежест е да установи основанието, от което произлиза, а  ответника – да докаже , че е платил или основанието, поради което счита, че не дължи претендираната сума. В случая се твърди от ищеца, че вземането му произтича от договор за цесия и затова, освен наличието на такъв договор, по силата на който Банка ДСК ЕАД е прехвърлила вземането си, следва да установи и нейното вземане по основание и размер, както и че  това вземане е било изискуемо към датата на подаване на заявлението. Не се доказа по делото, че задължението е било предсрочно изискуемо към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следва да се посочи, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422  ал. 1  от ГПК, за вземане, произтичащо от договор за банков кредит, с уговорка, че целият кредит става автоматично предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост. Правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е  упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В този смисъл е  т. 18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, според което предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. Следва да се посочи, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение не може да  се приеме за уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на вземането и неоснователно е твърдението на ищеца в този смисъл, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за  обявяване на предсрочна изискуемост, поради това, че заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора, а и в  не се съдържа волеизявление в този смисъл.

Исковата молба обаче може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, като с връчването на препис от нея предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Но ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено посредством връчване на препис от исковата молба по чл. 422 ал. 1 от ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на вземането, при наличие на условията в договора за това, но това уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235 ал. 3 от ГПК и не може да обуслови основателност на иска по чл. 422 ал. 1 от ГПК, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или на ново заявление за издаване на заповед за изпълнение. В настоящия случай нито се твърди, нито се доказа отправено от банката и връчено на ответника волеизявление за предсрочна изискуемост на кредита преди образуване на заповедното производство.

                        Неоснователно се явява възражението на ответника, че цесионерът не е легитимиран да предяви  иска по чл. 422 ал. 1 от ГПК. За издаване на заповед за незабавно изпълнение  въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е необходимо към датата на подаване на заявлението, заявителят да има качеството, което се изисква от закона. При настъпило в хода на производството частно правоприемство на страната на заявителя, легитимиран да предяви иска освен заявителя, е и цесионера, при спазване на срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК – в този смисъл т. 10б от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. В случая  безспорно установено е, че правата на първоначалния кредитор са цедирани в полза на дружеството-ищец, видно от договора за  цесия и вземанията предмет на същия са  индивидуализирани. Неоснователно се явява възражението на ответника, че вземането не е преминало в патримониума на купувача, поради липса на доказателства за плащане на цената по договора за цесия. Този извод се налага от това, че договорката за плащане на цена е последица от настъпило прехвърляне на вземанията, а обстоятелството дали задължението за плащане е изпълнено касае единствено вътрешните отношения цедент-цесионер. Действително, липсват доказателства ответникът да е бил  редовно уведомен за извършената цесия от ищеца -  цесионер, въз основа на изричното му упълномощаване. Изпратеното уведомление не е достигнало до адресата, но независимо от това, съдът приема, че предявяването на исковата молба, към която е приложено уведомлението от цесионера за извършената цесия, има характер на съобщаване по смисъла на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. От тук следва извода ,че ответника е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземането на банката в полза на ищеца – цесионер. В този смисъл и Решение № 78/09.07.2014г. по т.д. № 2352/2013г., II Т.О. на ВКС , Решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. I Т.О., постановени по реда на чл. 290 от ГПК, явяващи се задължителна за съдилищата практика.

                        Без значение е обстоятелството, че уведомлението е извършено от цесионера, а не от цедента, тъй като това е направено въз основа на изрично упълномощаване от страна на цедента, което е допустимо.

                        Както се посочи, със заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и със исковата молба вземанията за главница по договора за кредит, за договорна лихва и наказателна лихва за забава се претендират в посочените размери въз основа на твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.  Предвид обусловеността на предмета на делото по установителния иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК от основанието и размера на посоченото в заповедното производдтво и с оглед факта, че вземанията не са заявени като конкретни неплатени вноски и акцесорни вземания  и не е ясно кои вноски са включени в претендирания общ размер на главницата,     съдът не би могъл да се произнесе по отношение на месечните погасителни вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Това, че след заповедното производство и преди завеждане на иска крайният падеж на връщане на кредита е настъпил също не може да бъде отчето като относим факт по чл.  235 ал. 3 от ГПК, съгласно т. 18 от ТР № 4/2013 г. от  18.06.2014. Не е допустимо в исковото производство по иск, предявен по реда на чл. 422 ал. 1 от ГПК да се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение – т. 11б от цитираното Тълкувателно решение. В настоящия случай предявеният по реда на чл. 422 ал. 1 от ГПК иск е за вземания за главница и лихви въз основа на твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, каквато предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита преди образуване на заповедното производство не се доказа, поради което и предявения иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК за установяване вземане за главница, договорна възнаградителна лихва и наказателна лихва за забава в претендираните размери, съдът счита за неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

                        По осъдителните искове:         

     С исковата молба, при условията на евентуалност ищецът предявява иск за осъждане на ответника да му заплати сумата 6 298,78 лева главница , ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на делото и сумата 1 124,34 лева – договорна лихва за периода 01.09.2011г. до 10.07.2012г. .  Ищецът има право на осъдителен иск, включително съединен с иска по чл. 422 ал. 1 от ГПК, както и би могъл да предяви претенцията си в ново заповедно производство, като се позове на изтичане крайния срок за погасяване на кредита. Предвид това, предявените при условията на евентуалност осъдителни искове в настоящото производство се явяват допустими и с оглед отхвърляне на установителните искове по чл. 422 от ГПК, съдът следва да се произнесе по предявените при условията на евентуалност осъдителни искове.  

                    Установи се по безспорен начин сключен договор за кредит за текущо потребление между Банка ДСК ЕАД и ответника от 20.10.2005г., по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер на 15 000,00 лева, със срок на издължаване 96 месеца, считано от усвояването му. Установи се, включително от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че кредитът е усвоен от ответника, както и, че за погасяване на кредита ответника е заплатил 66 вноски, платими до 30.04.2011г., общо 15 833,71 лева. Видно от заключението на вещото лице, последната погасителна вноска в размер на 248,76 лева е  направена на 30.04.2011г. , като към датата на подаване на исковата молба  и на изготвяне на заключението, неиздължените вноски от ответника са 30 броя , а неиздължената сума е 6 298,78 лева. Ответникът не ангажира доказателства за заплащането на тази сума.  Установи се, че на 20.10.2015г. е настъпил крайният падеж на задължението, което междувременно е било прехвърлено на ищеца с договор за цесия, който както се посочи по-горе е валиден, ответникът е уведомен  за извършеното прехвърляне на вземането на Банка ДСК ЕАД  в полза на ищеца – цесионер, с връчване на препис от исковата молба, като без значение е обстоятелството,  че уведомлението е извършено от цесионера, а не от цедента, което е направено въз основа на изрично упълномощаване от страна на цедента и е допустимо. С оглед на тези съображения, съдът намира, че ищецът установи своето качество на кредитор на ответника за вземане в размер на 6 298,78 лева – главница, поради което осъдителния иск е основателен. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 6 298,78 лева – главница- задължение  по Договор за кредит за текущо потребление от 20.10.2005г., сключен между „Банка ДСК“ЕАД и С.С.С., задължението по който е било цедирано на „О.Ф.Б.“ЕАД с договор за цесия от 10.12.2012г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на делото  – 07.01.2016г. /дата на пощенското клеймо/ до изплащане на вземането.

                        Предявен е осъдителен иск и за договорна лихва в размер на 1 124,34 лева.  В договор за кредит за текущо потребление от 20.10.2005г., между „Банка ДСК“ЕАД и С.С.С. в чл.  7 от договора, страните по договора  уговорили кредитополучателя да заплаща преференциална лихва в размер определено от кредитора, който към датата на сключване на договора е  7,9 %. Видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, кредитът е претърпял две промени на лихвения процент, съответно от 7,95% на 9,45 %  и от 9,45 % на 14,95%. Установи се , че задължението по договора за кредит е било цедирано на ищеца, както и се установи, че на 20.10.2015г. е настъпил крайният падеж на задължението. В погасителния план са посочени броя на погасителните 96 вноски, включващи главница и договорна лихва, вещото лице е изчислило размер на дължима договорна лихва за периода от 01.05.2011г.  до 10.07.2012г. – 429 дни по 14,95 % годишна лихва върху главницата – 1124,34 лева, колкото се претендира от ищеца ,като претенцията на ищеца е за периода 01.09.2011г. до 10.07.2012г. .   Същевременно е направено възражение от ответника с отговора на исковата молба за изтекла погасителна давност на задължението за лихви , което съдът намира за основателно. Всяка погасителна вноска става изискуема с настъпването на съответния падеж и по отношение на нея започва да тече давност. Затова като се има предвид, че исковата молба е подадена на 07.01.2016г. /дата на пощенското клеймо/ , задължението за уговорените в договора и погасителния план вноски за договорна лихва за периода от 01.05.2011г.  до 10.07.2012г.  е погасено по давност. Ищецът претендира вземане за договорна лихва в размер на 1  124,34 лева за периода от 01.05.2011г.  до 10.07.2012г.  . Искът е предявен на 07.01.2016г. и вземанията за лихвите, дължими преди 07.01.2013г. е погасено, тъй като претенцията е за период преди тази дата.

                   По разноските:

                  При този изход на делото, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 422 ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.  

      Предвид отхвърлянето изцяло на ищцовата претенция по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 2 от ГПК и по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 вр. чл. 86 от ЗЗД като неоснователна, съдът счита, че претенциите на ищеца по чл. 78 ал. 1 от ГПК се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива, както в частта им за присъждане на сумата 538,72лева,  представляващи разноски за заповедното производство, така и по отношение претенцията на ищеца за присъждане на направените в настоящото исково производство съдебни разноски в размер на  192,46 лева – довнесена ДТ лева.

            Предвид уважаване изцяло на осъдителния иск за главницата и отхвърляне осъдителния иск за договорна лихва, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски във връзка с осъдителните искове в размер на 787,44 лева, представляващи разноски за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от тези искове.  

                     При този изход на делото на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 110,27 лева – адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от осъдителните искове.  

            При този изход на делото, като съобрази, че по предявения осъдителен иск по чл. 79 от ЗЗД за главницата, предявен при условията на евентуалност, не е внесена ДТ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на РС Свищов ДТ в размер на 251,95 лева.

            При този изход на делото, съобразявайки, че по предявения при условията на евентуалност осъдителен иск за договорна лихва не е  внесена ДТ, с оглед отхвърляне на този иск, ищецът следва да бъде осъден да заплати на РС Свищов ДТ в размер на 50,00 лева.              

                       Водим от горното съдът

 

  Р Е Ш И:

            

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „О.Ф.Б.“ЕАД, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление *** ******, представляван от И.Г.Д.-М.  против С.С.С. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК  вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК  и по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че „О.Ф.Б.“ЕАД има вземания срещу С.С.С. в размер на 6 298,78 лева – главница, 1124,34 лева договорна/възнаградителна/ лихва за периода  01.09.2011г. до 10.07.2012г. и  551,29 лева – наказателна лихва за забава за периода 01.09.2011г. до 10.07.2012г.,  по Договор за кредит за текущо потребление от 20.10.2005г., сключен между „Банка ДСК“ЕАД и С.С.С., задължението по който е било цедирано на „О.Ф.Б.“ЕАД с договор за цесия от 10.12.2012г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 11.07.2012г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК№ 737 от 13.07.2012г. по ч.гр.дело № 737/2012г. по описа на РС Нова Загора, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

                        ОСЪЖДА С.С.С. с ЕГН ********** ***   ДА ЗАПЛАТИ на „О.Ф.Б.“ЕАД, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление *** ******, представляван от И.Г.Д.-М.  на основание чл. 79   ал. 1 от ЗЗД сумата  6 298,78 лева/шест хиляди двеста деветдесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки/  – главница- задължение  по Договор за кредит за текущо потребление от 20.10.2005г., сключен между „Банка ДСК“ЕАД и С.С.С., задължението по който е било цедирано на „О.Ф.Б.“ЕАД с договор за цесия от 10.12.2012г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на делото  – 07.01.2016г. до изплащане на вземането.

                     ОТХВЪРЛЯ предявения от „О.Ф.Б.“ЕАД, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление *** ******, представляван от И.Г.Д.-М.  против С.С.С. с ЕГН ********** *** иск за сумата 1 124,34 лева/хиляда сто двадесет и четири лева и тридесет и четири стотинки/  – просрочена договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 01.09.2011г. до 10.07.2012г., като погасен по давност.

 

            ОТХВЪРЛЯ претенцията  на „О.Ф.Б.“ЕАД, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление *** ******, представляван от И.Г.Д.-М. за заплащане от  С.С.С. с ЕГН ********** *** на сумата от   538,72лева  – разноски за заповедното производство,  за която сума е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК№ 737 от 13.07.2012г. по ч.гр.дело № 737/2012г. по описа на РС Нова Загора,  както и за  разноски  за исковото производство в размер на 192,46 лева – довнесена ДТ, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

          ОСЪЖДА С.С.С. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „О.Ф.Б.“ЕАД, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление *** ******, представляван от И.Г.Д.-М.  направените по делото разноски в размер на 784,44 лева, съобразно уважената част от осъдителните искове.  

 

 

            ОСЪЖДА „О.Ф.Б.“ЕАД, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление *** ******, представляван от И.Г.Д.-М. ДА  ЗАПЛАТИ на С.С.С. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 110,27 лева, съобразно отхвърлената част от осъдителните искове.

     ОСЪЖДА С.С.С. с ЕГН ********** *** да заплати на РС Свищов сумата 251,95 лева – ДТ за уважения осъдителен иск по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД за сумата 6 298,78 лева.

                        ОСЪЖДА „О.Ф.Б.“ЕАД, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление *** ******, представляван от И.Г.Д.-М. да заплати на РС Свищов сумата 50,00 лева – ДТ по отхвърления осъдителен иск за договорна лихва.

           

                     Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                     След влизане в сила на решението, ч.гр.дело № 737/2012г. по описа на РС Нова Загора, да бъде върнато на РС Нова Загора, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело. 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: