гр. Пещера,
17.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
Пещерският районен съд, четвърти граждански
състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадасети май през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Атанаска Павлова
при секретаря Е.М= като разгледа докладваното от районен съдия Ат.
Павлова гражданско дело № 714 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, представлявано от Н. Т. С.и М. Д. Д., чрез пълномощника:Б.Р.,
срещу А.Г.Б., ЕГН **********,***, с
правно основание по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Твърдят, че на 1.01.2016 г. е подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за
събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем №
2327504/15.06.2015 г. , е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на
вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция
за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания" ООД, ЕИК *********.„Изи Асет Мениджмънт" АД е упълномощило
„Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на
вземания от 16.11.2010 г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до А.Г.Б., е
изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД Уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-ИАМ/2327504 от
10.05.2018 г за станалата продажба, чрез куриер с обратна разписка на
постоянния адрес на длъжника, посочен в договор за паричен заем
№2327504/15.06.2015 г. Писмото се е върнало в цялост, като в обратната разписка
към товарителница №67810750 е отбелязано, че получателят не е намерен на
посочения адрес.
Към настоящата искова молба представят копие
от уведомлението за извършената цесия от страна на „Изи Асет Мениджмънт"
АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2327504 от
10.05.2018 г., което да се връчи на ответника ведно с исковата молба и
приложенията към нея. Позовават се на постановените от ВКС на основание чл. 290
и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о.,съгласно които
ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента
до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. В случай, че
ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде
надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство
безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения
договор за паричен заем, не е погасено, молят да се приеме, че получаването на
уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността
на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено
в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също
задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена
цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С
оглед на което според ищеца,фактът кога и на кого е връчено уведомлението за
прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по
делото безспорно ще се установи, че претендираното с исковата молба задължение
не е погасено. В тази насока сочат Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по
гр.дело 867/2011 г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело
788/2013г., ТК.
На 15.06.2015 г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД /Заемодател/ и А.Г.Б. /Заемател/ е сключен Договор за
паричен заем с № 2327504, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено
от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да
предостави на Заемателя парична сума в размер на 800 лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е
отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждат от Договора и Общите условия
към него. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от
Заемодателя на Заемателя, съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя
да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя
погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски,
които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане
на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя
по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща
печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на
Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита
е договорена в размер на 869,40 лв. Така, договорната лихва по кредита е
уговорена от страните в размер на 69,40 лв. Съгласно разпоредбите на Договора
за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 12.11.2015
г. на 21 равни седмични погасителни вноски, в размер на 41,40 лева всяка, като
падежът на първата погасителна вноска е 25.06.2015 г., а падежът на последната
погасителна вноска е 12.11.2015 г.
С подписването на Договора за заем Заемателят
удостоверява, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този
договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен.
На основание сключения Договор за паричен
заем, в случай че Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни,
дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения
и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за
направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който
има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв.
На основание цитираните по-горе разпоредби на
длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45 лв.
Съгласно клаузите на договора, Заемателят се
е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на
Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически
лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да
представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение,
нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да
работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към
БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен", като
поръчителите подпипсват договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 394,59 лева, която страните са
постигнали споразумение да бъде разсрочена на 21 равни вноски, всяка в размер
на 18,79 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща
Заемателят е в размер на 60,19 лева.На основание Закона за потребителския
кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е
начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от
26.06.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на
начислената лихва е 202,99 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени
за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва. Длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем към
Дружеството.
Срокът на договора е изтекъл с падежа на
последната погасителна вноска, а именно 12.11.2015 г. и не е обявяван за
предсрочно изискуем. Към настоящия момент претендират непогасена част от
задължението на ответника А.Г.Б., като Заемател по Договор за заем на физическо
лице, сключен на 15.06.2015 г. с № 2327504, да заплати на „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД главница 800,00 лв., договорна лихва 69,40 лв., ведно със
законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд
до окончателното изплащане на задължението, неустойка за неизпълнение 394,59
лв., обезщетение за забава в размер на 202,99 лв. и такса разходи в размер на
45 лв. или обща сума в размер на 1511,98 лв..
Молят да ги призове съда и след като се
запознае с всички доказателства по делото и се убеди във верността на
твърденията им да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено
по отношение на ответника А.Г.Б., ЕГН **********,***, че същият дължи на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 800,00
лв. (осемстотин лева), представляващи главница по договор за паричен заем;
69,40 лв. (Шестдесет и девет лева и 40 стотинки), представляващи договорна
лихва от 25.06.2015 г. до 12.11.2015 г. (падеж на последна погасителна вноска);
45 лв. (Четиридесет и пет лева), представляващи такса разходи за събиране на
просрочени вземания; 394,59 лв. (Триста
деветдесет и четири лева и 59 стотинки),
представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение: за периода от
25.06.2015 г. до 12.11.2015 г. , (падеж на последна погасителна вноска); 202,99
лв. (двеста и два лева и 99 стотинки), представляващи обезщетение за забава: за
периода от 26.06.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и
законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението
до окончателното изплащане на задължението.
Претендират разноски и ангажират
доказателства.
В срока за отговор от ответника А.Б. не е
постъпил такъв в деловодството на съда.
Съдът намира, че е сезиран с иск с правна
квалификация 422 от ГПК във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК, във вр чл. 79 от ЗЗД,чл.
86 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
В депозирана молба пред съда преди даване ход
на делото,ищецът моли съда, да се произнесе и относно разноските в заповедното
производство. Направено е искане за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 от ГПК срещу ответника, ако са налице основанията за това.
Формулирани са доказателствени искания. Представени са писмени доказателства.
Ответника не е подал в срок писмен отговор, с
указания за този процесуален пропуск при условията на чл. 101, ал.3 от ГПК, както и не се е явил в първото по делото заседание редовно призован по реда на чл. 41 ал. 2 от ГПК, без да посочи уважителни причини за това.
След преценка на събраните доказателства и
доводите на страните, съдът прие за установено следното:
От приложеното ч. гр. дело № 176/2018 г. по
описа на ПщРС се установява, че ищцовото дружество е подало заявление и е
издадена Заповед №57/06.02.2018г. за изпълнение по чл. 410 ГПК
с разпореждане длъжникът А.Г.Б. с ЕГН - ********** с адрес: ***, да заплати на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ„
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н.
Т. С.и М. Д. Д. – Изпълнителни директори, чрез юрк. Албена Николаева Благоева,
с адрес: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4, главница в размер на 800.00 лв., договорна лихва в размер на 69.40
лв. за периода от 25.06.2015 г. до 12.11.2015 г., такса разходи в размер на
45.00 лв., неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 394.59
лв. за периода от 25.06.2015 г. до 12.11.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 06.02.2018 г. до окончателното й изплащане,
обезщетение за забава в размер на 202.99 лв. за периода от 26.06.2015 г. до
05.02.2018 г., както и разноски в размер на 230.24 лв., от които 30.24 лв.
държавна такса и 200.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съдът при условията на чл. 415, ал.1, т.2 и ал.4 ГПК във
връзка с чл. 47, ал.5 ГПК с разпореждане е указал на заявителя да предяви иск относно вземането
си в едномесечен срок.
Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК
и е процесуално допустим.
С оглед на конкретните данни по настоящото дело
съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 239 от ГПК
за постановяване на неприсъствено решение, като: на ответника са указани
последиците от неподаването на отговор и от неявяването му в съдебно заседание.
Съобразена е и разпоредбата на чл. 131, ал. 1 от ГПК, едновременно със съобщението с указанията за
последиците от неподаването на отговор е връчен и препис от исковата молба.
Съдът, като съобрази наличието на формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 от ГПК, както и че искът е вероятно основателен - с оглед на
твърдяното от ищеца намира, че няма пречка да постанови неприсъствено решение в
съответствие със заявения в исковата молба петитум.При съвкупната преценка на
фактите, наведени в исковата молба и приложените към същата доказателства,
които от външна страна са формално редовни, може да бъде обоснована
основателността на исковите претенции с правно основание чл. 422 ГПК
така, както са предявени, като съдът намира, че те са доказани.
На основание чл. 239, ал.2 ГПК съдът счита, че не следва да излага подробни мотиви за своето решение,
което се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
Съгласно указанията дадени в т.12 от ТР № 4/
2013 г. на ОСГТК по т.д. 4/ 2013 г. по описа на ВКС, съдът който разглежда иска
по реда на чл. 422 ГПК
следва да се произнесе за дължимостта на разноските направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство В случая съдът счита, че следва да приложи действащата
към настоящия момент разпоредба на чл. 78, ал.8 ГПК в редакцията от ДВ, бр.8/
2017 г., препращаща към чл. 37 от Закона за правната помощ относно определяне
на дължимото възнаграждение на юрисконсулт във връзка с чл.25 и чл.26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.. В случая, следва да се присъдят и
сторените в заповедното производство разноски в размер на: 30,24 лв. – разноски
за внесена държавна такса и 150, 00 лв. за юрисконсулско възнаграждение или
общо в размер на 180,24 лв. В исковото производство разноски в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени в размер на 219,76
лв. за внесена държавна такса, и 300,00 лв. възнаграждение на юрисконсулт във
връзка с чл. 78, ал.8 ГПК и чл. 37 ЗПП и
чл. 25,ал.1 от НЗПП или общо в размер на 519,76 лв.
Водим от изложеното, Пещерският районен съд:
Р Е Ш
И:
По иска
предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н. Т. С.и М. Д. Д., чрез
пълномощника Б.Р., против А.Г.Б., ЕГН **********,***,с
правно основание чл. 422 ГПК
във връзка с чл. 415, ал.1 ГПК ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на А.Г.Б., ЕГН **********,***, че вземанията на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, по Заповед № 57/ 06.02.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч.гр. д. № 176/2018 г. по описа на РС- гр. Пещера, съществуват и са
в следните размери: главница в размер на 800.00 лв., договорна лихва в размер
на 69.40 лв. за периода от 25.06.2015 г. до 12.11.2015 г., такса разходи в
размер на 45.00 лв., неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер
на 394.59 лв. за периода от 25.06.2015 г. до 12.11.2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 06.02.2018 г. до окончателното й изплащане,
обезщетение за забава в размер на 202.99 лв. за периода от 26.06.2015 г. до
05.02.2018 г.
ОСЪЖДА
А.Г.Б., ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р
Петър Дертлиев " № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано
от Н. Т. С.и М. Д. Д., сторените в
заповедното производство разноски в
размер на 180,24 лв., както и сторените в исковото производство разноски в
размер на 519,76 лв.
Решението е постановено като неприсъствено,
което на основание чл. 239, ал.4 ГПК не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: