Решение по дело №147/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

 

№ ………..

 

гр. София, 14.06.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                           

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на десети май две хиляди двадесет и първа  година в състав:

                                                  СЪДИЯ:  АЛБЕНА БОТЕВА

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 147/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 1012/04.01.2019 г., предявена от Е.С.С., с ЕГН: **********, А.А.С., с EГН: **********, и С.А.С., с ЕГН: **********, и трите с адрес: ***, и трите със съдебен адрес ***, адв. М.А.Б. – САК,  против З. „У.” АД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***.

Ищците твърдят, че на 22.06.2016 г., около 10.30 часа, в Република Гърция, на главен път Александруполи – Ормерион, в посока към Ормерион, км.121, Д.Д.Д., при управление на лек автомобил ,,Шкода Фелиция”, с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, като превишил максимално допустимата скорост за движение от 100 км/ч., указана с пътен знак Р-32, и навлязъл в лентата за насрещно движение, в резултат на което реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП) с движещия се в обратна посока лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ********, управляван от Д.И.А..

В исковата молба се твърди, че в резултат на описаното ПТП е починал А.Й.С., с ЕГН: **********, който бил пътник в лек автомобил ,,Шкода Фелиция”, с рег. № *******.

По случая, в Република Гърция било образувано наказателно производство № А.В.М.: Е2016/91, а в Република България – ДП № 246/2017 г., пр.пр. № 7895/2017 г. по описа на Софийска градска прокуратура. И двете наказателни производства били прекратени.

В исковата молба се сочи, че Е.С.С. е била съпруга, а А.А.С. и С.А.С. – деца на починалия А.Й.С..

В резултат на смъртта на А.Й.С., ищците претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. В исковата молба се твърди, че А.С.е живеел заедно с дъщерите и съпругата си. Връзката помежду им била изключително силна и приятелска.

А.С.бил зоолог в Националния природонаучен музей към БАН, достоен човек, приятел, колега, баща и съпруг, отдаден на науката и семейството си, в разцвета на силите си, с динамичен и пълноценен живот, починал по изключително нелеп и трагичен начин. Дъщерите му разчитали основно на неговата подкрепа и издръжка, а към момента на настъпване на ПТП, А.С. била бременна, като новината за смъртта на баща й се е отразила изключително тежко. Двете сестри били останали без морална опора след внезапната загуба на единия от родителите си. С изразен интензитет била и връзката между починалия и съпругата му Е. предвид продължителността на брака, както и запазените топли взаимоотношения през неговото времетраене. След трагичния инцидент тя следвало да приеме мисълта, че остава сама в семейното жилище и че трябвало да се справя сама с всички ежедневни грижи и проблеми. Болката й, че нямало да могат да остареят заедно и да се радват на своите деца и внуци била непреодолима.

Ищците твърдят, че към датата на процесното увреждане, по силата на застрахователна полица № BG/05/115003125462, валидна от 24.12.2015 г. до 23.12.2016 г., ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил ,,Шкода Фелиция”, с рег. № *******, включително и на водача Добрев.

Предвид изложеното, ищците молят да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да им заплати по 100 000 лева – частични искове от по 200 000 лева - обезщетения за претърпените неимуществени вреди от смъртта на А.Й.С.. Сумите се претендират ведно със законната лихва от датата на увреждането - 22.06.2016 г. до окончателното им изплащане. Претендират и направените по делото разноски.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът З. „У.“ АД е депозирал отговор на искова молба. Ответникът не оспорва, че към датата на ПТП, по силата на договор за застраховка ,,Гражданска отговорност” е застраховал гражданска отговорност на Д.Д.Д., като водач на лек автомобил „Шкода Фелиция“, с рег. № *******, настъпването на процесното ПТП, както и че ищците са били, съответно съпруга и деца на починалия А.Й.С.. Ответникът оспорва искове с възражението, че са неоснователни.

Ответникът оспорва твърдения механизъм на ПТП, както и че причина за настъпването му е виновното и противоправно поведение на Д.Д.Д.. Счита, че виновен за настъпването на ПТП е изцяло и единствено водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ******** - Д.И.А.. Излага съображения, че доказателствата, представените ведно с исковата молба, не са събрани по реда на ГПК и не са годни да установят твърдения механизъм. Освен това, съдържанието, отразено в документите, било неправилно пресъздадено от ищците.

Ответникът твърди, че водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ се е движел с изключително висока скорост, навлязъл е в лентата за насрещно движение и е причинил сблъсъка с лек автомобил „Шкода“. Това се установявало от разположението на двата автомобила след ПТП,  от което било видно както мястото на настъпване на ПТП, така и че скоростта на л.а. „Голф“ е била много по-висока от скоростта на л.а. „Шкода“.

Ответникът сочи, че в хода на наказателното производство в Република Гърция не е била назначена експертиза, тъй като е констатирано, че водачите и на двата автомобила са починали, поради което и производството е било прекратено.

Евентуално, ответникът оспорва размерите на претендираните обезщетения,  като прекомерни и неотговарящи на понятието за справедливост и задължителната съдебна практика.

Ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.

В допълнителната искова молба, ищците поддържат исковете и оспорват възраженията на ответника. Излагат съображения, че представените документи са официални такива. Ответниците оспорват описания от ответника механизъм на ПТП. Евентуално, твърдят че е налице независимо съизвършителство или съпричинителство от страна и на двамата водачи, участвали в ПТП, което било основание за солидарна отговорност на застрахователите, застраховали гражданската отговорност на двамата водачи.

В допълнителния отговор, ответникът поддържа доводите си за неоснователност на исковете.

Третото лице помагач на страната на ищците - „Д.З.“ АД, счита, че исковете са основателни, но завишени по размер.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Относно компетентността на съда да разгледа и реши спора:

Предявени са искове за обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано в Република Гърция, по вина на водач, чиято гражданска отговорност се твърди, че е била застрахована от ответника.

Исковете са предявени на 04.01.2019 г., поради което и  приложим  е бил Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (по-долу Регламент 1215/2012) в съответствие с член 81 от него.

Съгласно съображение 18 от регламента във връзка със застраховането, потребителските и трудовите договори по-слабата страна следва да бъде защитена от правила за компетентност, които са в по-висока степен благоприятни за нейните интереси, отколкото общите правила. В член 4, параграф 1 от посочения регламент е предвидено общото правило, че: „искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“. Регламентът съдържа изключения от това правило (вж. член 5, параграф 1 от същия регламент[1]). Такива изключения са предвидени за компетентността по дела във връзка със застраховане (членове 10—16, раздел 3, глава II, от Регламент № 1215/2012). Така член 11, параграф 1, б. „б“ от регламента предвижда, че: „Срещу застраховател с местоживеене в държава членка може да бъде предявен иск в друга държава членка в случай на искове, предявени от притежателя на полицата, застрахования или трето ползващо се лице, в съдилищата по мястото, където ищецът има местоживеене. Член 11 се прилага по отношение на искове, предявени от увредената страна пряко срещу застрахователя, когато такива преки искове са разрешени (вж. чл. 13, пар. 2 от регламента;  Решение на СЕС от 31 януари 2018 г. по дело C-106/17, т. 36 и 37 и цитираната съдебна практика). Такъв пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя е регламентиран в чл. 226, ал. 1 Кодекса за застраховането (отм.) (по-долу КЗ). Ето защо регламент 1215/2012 г. предвижда възможност за увреденото лице да предяви иск пряко срещу застрахователя иск в Република България, стига то да има местоживеене в страната.  Предвид разпоредбата на чл. 62, параграф 1 от Регламент (ЕО) 1215/2012,  за да определи дали една страна има местоживеене в държава членка, чиито съдилища са сезирани по делото, съдът прилага вътрешното си право.

Нормата на чл. 48, ал. 7 от КМЧП определя като обичайно местопребиваване на физическо лице мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване, като за определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. Нормата на чл. 94 от ЗГР определя като настоящ адрес този, на който лицето живее, като в, ал. 3 е въведено и понятието място на живеене, като е възможно заявеният адрес и този по фактическо местопребиваване да не съвпадат. Заявяването, предвидено в чл. 96, ал. 1 и срокът за това по чл. 99, ал. 1 ЗГР се явяват последица от факта на живеенето на определено място, а не необходима предпоставка за определяне на настоящия адрес; липсата на заявление за промяна на настоящия адрес по съществуваща регистрация не променя установения факт на живеене на дадено място - в този смисъл е и съдебната практика (Определение № 185/23.04.2013 г. по ч.гр. д. № 2198/2013 г. на II г.о. на ВКС, Решение № 270/19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2013 г. на IV г.о. на ВКС). Под местоживеене по смисъла на Регламент (ЕО) 1215/2012 в Република България, съобразно действащото вътрешно право, се разбира мястото, където лицето фактически живее, без значение дали е извършена и административна регистрация. В отговора по чл. 290 ГПК, даден с решение № 270/19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2013 г. на IV г.о. на ВКС е изяснено, че доказването може да стане с всички допустими доказателствени средства.

В настоящия случай, от събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, съдът приема за установено, че към датата на предявяване на исковата молба, ищците са имали „местоживеене“ в Р. България.

Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав приема, че е компетентен да разгледа и разреши възникналия правен спор.

По същество на спора, съдът приема следното:

Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.

Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 226 КЗ (отм.),  може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай не се спори по делото, че към 22.06.2016 г. (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен на 21.12.2015 г. във формата на застрахователна полица № BG/05/115003125462, валидна от 24.12.2015 г. до 23.12.2016 г., З. „У.” АД е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил ,,Шкода Фелиция”, с рег. № *******, включително и на водача Д.Д.Д.. Този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се в отношенията между страните по делото (с определението от 05.02.2020 г.), а и се установява от представената Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд (л. 61).

Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:

Съдът приема за установено по делото, че на 22.06.2016 г., в Република Гърция, на главен път Александруполи – Ормерион, е реализирано пътнотранспортно произшествие с участници: лек автомобил ,,Шкода Фелиция”, с рег. № *******, управляван от Д.Д.Д. и лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ********, управляван от Д.И.А., в резултат на което е починал А.Й.С., с ЕГН: **********, който е бил пътник в лек автомобил ,,Шкода Фелиция”, с рег. № *******. Тези факти също са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото (с определението от 05.02.2020 г.), и се установяват от събраните по делото доказателства и доказателствени средства:

Настъпването на процесното ПТП и участието на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, се установява от представения по делото Доклад за пътнотранспортно произшествие, съставен на 22.06.2016 г. от служител при Отдел КАТ – Орестиада, Република Гърция, който (заедно с втори разследващ полицай) е посетил мястото на местопроизшествието. В доклада е посочено, че на на 22.06.2016 г., около 10.30 часа, в Република Гърция, 121 км. на главен път Александруполи – Граничен пункт „Орменио“, е реализирано пътно-транспортно произшествие (челен сблъсък на движещите се превозни средства) между лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ********, който се е движел в посока от Орменио към Александруполи и лек автомобил ,,Шкода Фелиция”, с рег. № *******, който се е движел в посока от Александруполи  към Орменио.

Като пострадали лица, в Доклада са посочени водачите на двата автомобила (Д.И.А. и Д.Д.Д.), Н.Д.Ц., А.Й.С., които са починали и Т.К.Н., която е била „ранена“. Като свидетел на произшествието е посочен .Х.К.(Х.М.К.).

Към доклада е приложена скица (чертеж) от местопроизшествието, съставен от разследващия полицай, който е посетил мястото на местопроизшествието.

По случая, в Република Гърция е било образувано наказателно производство № А.В.М.: Е2016/91, а в Република България – ДП № 246/2017 г., пр.пр. № 7895/2017 г. по описа на Софийска градска прокуратура.

С Постановление от 09.11.2016 г., Прокуратура Орестиада, Република Гърция, е отхвърлила обвинителните актове за случая. В постановлението е прието,  че Д.Д., който е шофирал л.а. с рег. № *******, в който са пътували Н.Ц.и А.С., на 121 км. от Главен път Александруполи  - Орменио, в посока Орменио, е развил голяма скорост и е навлязъл в насрещното движение, като по този начин е предизвикал сблъсък с л.а. с рег. № ********, който се е движил в противоположна посока. Посочено е също, че въпреки че се предполага, че виновен за случая е Д.Д., не е възможно да му се повдигне обвинение, тъй като е починал.

С постановление от 12.03.2018 г. на прокурор при Софийски градска прокуратура, също е прекратено наказателното производство, водено в Република България по пр.пр. № 7895/2017 г. на СГП, след като е прието, че вина за ПТП има водачът Д.Д.Д. и който е починал.

По делото са събрани (по делегация) гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Т.К.Н. и Х.М.К..

При реализиране на процесното ПТП, свидетелката Т.К.Н. е била пътник на предната седалка в лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ********, сив на цвят, управляван от Д.И.А.. Свидетелката сочи, че са пътували от гр. Свиленград към Орестиада, Гърция. Времето било топло, настилката суха, видимостта била нормална – бил един летен ден. Скоростта, с която се движели била „нормална“, не бързали „за никъде“. Свидетелката сочи, че в един момент видели отсреща бяла кола, която карала на зиг-заг в платното, в което бил автомобилът, в който била свидетелката. Този автомобил „изскочил насреща им“ и връхлетял  челно върху тях. Според св. Н., белият автомобил се е движел с по-висока скорост от техния автомобил, но не може да я посочи точно. Всичко се случило много бързо и не могли да реагират по никакъв начин. След удара, свидетелката видяла, че се намират на отсрещното платно, а не на това, по което се движели. Н. заявява, че сблъсъкът се е реализирал в „нашето“ платно.

Свидетелят Х.М.К. сочи, че е очевидец на процесното ПТП. Времето било хубаво, видимостта била добра, било лятно време, състоянието на пътя също било добро. Свидетелят управлявал л.а. „Тойота“, в посока Орестиада, със скорост 80 км./ч.. В ПТП участвали две коли – едната бяла, стара, която се движела в посока Орменио, а другата сребриста, която се движела в същата посока, като автомобилът, управляван от свидетеля, т.е. към Орестиада и била зад него на разстояние около 100 – 150 метра. Свидетелят заявява, че бялата кола е идвала срещу тях и е започнала лека-полека да навлиза в платното, по което се движели те. Свидетелят му примигнал няколко пъти със светлините, но  не реагирал. Когато се приближил вече бил навлязъл изцяло в платното за движение на автомобила на свидетеля и свидетелят навлязъл в аварийната лента, за да го избегне. После свидетелят последвал траекторията му на движение, за да види какво ще направи и тогава се чул сблъсък със сребристия автомобил, който бил зад автомобила на свидетеля. Сблъсъкът бил челен, колите се разделили и се ударили с предницата в мантинелата на насрещното платно, т.е. в посока Орменио. Бялата кола се огънала. Според свидетеля, бялата кола нарушила правилата за движение и навлязла в насрещното платно. Сребристият се движел в средата на неговата лента. Сочи също, че никой от водачите не направил маневра, за да избегне сблъсъка. След сблъсъка и двете коли се озовали в насрещното платно с задната част към пътя и предницата към мантинелата. Сблъсъкът станал в платното в посока Орестиада.

По делото е прието заключението по извършената комплексна медико-автотехническа експертиза (КМАТЕ), от което се установява следния механизъм на процесното ПТП:

На 22.06.2016 г., около 10.30 ч., в Р.Гърция, при дневна светлина по пътя и в посока от Граничен пункт „Орменио“ към Александруполи, в района на 121 км., преди гр. Орестиада, се е движил л.а. „Фолксваген Голф“ с peг. № ********, управляван от Д.И.А., със скорост около 100 км./ч.

В същото време, в обратната посока от гр. Орестиада към Граничен пункт „Орменио“, в дясната си пътна лента, се е движил л.а. „Шкода Фелиция“ с peг. № ********, управляван от Д.Д.Д., със скорост около 70 км/ч.

Пред л.а. „Фолксваген голф“ се е движил л.а. „Тойота Хайлукс“, със скорост 80 км/ч, управляван от свидетеля Х.М..

По неизвестни причини, л.а. „Шкода Фелиция“ с peг. № ******** се отклонил наляво и се насочил към лентата за насрещното си движение, като на около 55 метра преди мястото на удара, е навлязъл в нея, срещу л.а. „Голф“. В този момент л.а. Голф се е намирал на около 77 метра преди мястото на удара и на 132 м от л.а. Шкода. В КМАТЕ е посочено, че не е известно колко навътре е навлязъл в лента за движение на Голф, но в определен момента водачът на л.а. Шкода, виждайки опасността от удар с л.а. Голф, е предприел връщане в дясната си пътна лента, като завил надясно.

Водачът на л.а. Голф виждайки движещия се насреща, навлязъл цялостна в лента му л.а. Шкода, предприл спасителна маневра, като завил на ляво с цел да навлезе в лента на л.а. Шкода и така да се разминат двата автомобила. В същото време водачът на л.а. Шкода виждайки опасността от челен удара с л.а. Голф, предприел маневра връщане в дясната си пътна лента. По този начин и двата автомобила се насочили и навлезнали в лента за движение в посока към граничния пункт Орменио, където настъпил  челен кос удар между тях, основно между предните леви челни части на двата автомобила. Към момента на инициалния удара предните челни части на двата автомобила са се намирала основно в лентата за движение на л.а. Шкода, като предното дясно колела на л.а. Голф се е намирало върху средната двойна разделителна линия. (0,70 + 0,5.0,3= 0,85 м).

Поради ексцентрицитета на ударния импулс, л.а. Голф е придобил силна ротация в посока обратна на часовника, гледан отгоре и с остатъчната си скорост след удара се е придвижил напред в първоначалната си посока и отклонен наляво, като се е завърта на около 120 градуса се спира в лента за движение на л.а. Шкода.

При удара скоростта на л.а. Шкода Фелиция е погасена и намалена до нула, след което той е отблъснат назад и към дясната си мантинела, с ротация в посока на часовниковите стрелки и се спира завъртян на около 90° облегнат до мантинелата почни вертикално, изминавайки път около 9,0 м., изправен с наклон върху деформираната си предна част. Тъй като конструкцията на шасито на л.а. Шкода е стар модел със значително по-малка якост в сравнение с якостта на л.а. Голф, този автомобил е силно деформиран. Освен това той не е имал въздушни възглавници, затова всички пътуващи в него са загинали. Лекият автомобил Фолксваген Голф е със задействани въздушни възглавници, които са спасили живота на пътничката от предната дясна седалка Т.Н..

Видно от КМАТЕ, мястото на удара между предните части на л.а. Фолксваген Голф и л.а. Шкода Фелиция по дължина на пътя, според протокола за оглед, е на 121 км. на пътя Александруполи - Граничен пункт „Орменио", а по широчина е изцяло в лентата за движение в посока към ГП-Орменио, която е предназначена за движение на л.а. Шкода Фелиция в зона 0,0 - 1,7 м. в дясно от непрекъснатата средна двойна разделителна линия, с център 0,7 м вдясно от двойната средна разделителна маркировка-М2.

Скоростта на л.а. Фолксваген Голф при удара, а най-вероятно и преди ПТП е била не повече от 105 км/ч. (най- вероятно около 100 км/ч.), а опасната му зона за спиране при 105 км/ч. е 109 м. Опасната му зона за спиране при 100 км/ч е 101 м.

Отстоянието на л.а. Фолксваген Голф към момента, в който л.а. Шкода Фелиция навлиза в лентата за движение на л.а. Голф е било не повече от 77 метра и то е по-малко от опасната му зона от 109 м., респ. 101 м., от което следва, че водачът на л.а. Фолксваген Голф не е имал възможност да спре преди мястото на удара и не е могъл да предотврати удара и произшествието.

Скоростта на л.а. Шкода Фелиция при удара и преди ПТП е била не повече от 75 км/ч,. вероятно около 70 км/ч. Опасната му зона за спиране при 75 км/ч е 62 м., а при 100 км/ч. - 96 м.

В КМАТЕ е прието, че причината за създаване на опасната ситуация и настъпване на произшествието е в действията на водача на л.а. Шкода Фелиция, който е допуснал навлизане на управлявания от него л.а. Шкода да навлезе в лента за насрещното си движение, при наличие в опасна близостта на насрещно движещ се л.а. Фолксваген Голф.

Втората причина за настъпване на произшествието е в неадекватните действия на водача на ла. Фолксваген Голф, който виждайки навлизащия в лентата му л.а. Шкода Фелиция е предприел завиване наляво и е навлязъл в лентата за движение на л.а. Шкода където настъпва челния удар между двата автомобила, вместо да предприеме незабавно спиране и отклоняване на автомобила си надясно към лентата за аварийно спиране. Според ВЛ, достатъчно е било дори и да е продължил в лента си удар нямаше да настъпи.

И двамата водачи са имали време да реагират и  да вземат правилно решение за действия по предотвратяване на ПТП. Причината за навлизане на л.а. Шкода в лентата на л.а. Голф не е установена, но във всички случаи, водачът му е възприел опасността и е реагирал със завиване надясно и връщане в дясната си лента за движение.

Заключението по комплексната експертиза е изготвено от вещи в съответната област на науката лица, които са висококвалифицирани експерти, за чиято професионална компетентност и добросъвестност не са налице основания за поставянето им под съмнение. Заключението е пълно, ясно и обосновано, вещите лица са съобразили всички обективни данни по делото, поради което и съдът не  намира основание да се съмнява в неговата правилност и го кредитира.

Както беше посочено, не се спори, че в резултат на увреждания, получени при процесното ПТП, на 22.06.2016 г. е починал А.Й.С., с ЕГН: **********, който е бил пътник в лек автомобил ,,Шкода Фелиция”, с рег. № *******.

Не се спори също, че ищцата Е.С.С. е била съпруга, а ищците А.А.С. и С.А.С. - деца на  починалия А.Й.С., с ЕГН: **********.

Тези факти се установяват и от удостоверение за наследници с изх. № 573/11.07.2017 г., издадено от СО-район „Триадица“ (л. 20).

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р.С. Б., Е..В.С., и Г. В.Б.(л. 257 и сл.).

Р.С. Б. е сестра на ищцата Е.С.С.. Свидетелката заявява, че познава А.С.от 1985 г., който бил в граждански брак сЕ.С. почти 30 години. Двамата  винаги си помагали с каквото могат един на друг, имали много добри отношения, приятелски, основани на обич и взаимно уважение, хармонични. Водели много активен живот, помагали си и се подкрепяли, никога не се били разделяли. Живеели при родителите на А. и се грижели за тях. А. бил зоолог и правел много изследвания.

Загубата на съпруга й се отразила особено тежко и болезнено на Емануела. Впоследствие се отразила и на здравословното и психическото й състояние.Е.се затворила  в себе си, всички били притеснени за нея, да не престане да говори, да споделя. Свидетелката я успокоявала и се грижела за нея.Е.не можела да спи, изписали й антидепресанти, „вдигала кръвно“. Този стрес се отразил много зле на зъбите й, по ръцете започнала да получава мехури, които лекарите установили, че са от стрес. С очите също имала проблеми.

Свидетелката Е..В.С. е племенница на първата ищца и първа братовчедка на втората и третата ищци (свидетелката е дъщеря на брата на А.С.). Свидетелката сочи, че инцидентът се е отразил върху живота на С. и към „ден днешен“ (разпитът е проведен на 08.06.2020 г.). В началото, С. била в пълен шок. „В момента“ били в реалност, която била трудна за разбиране от останалите. Притеснени били една за друга, трудно им било да пътуват, когато едната била  на път другите трябвало да са в контакт постоянно. Свидетелката заявява, че чичо й е бил любящ баща, винаги прекарвали много време заедно, обгрижвал семейството си, забавлявал се е с тях, много  пътували. С. много страдала, тъй като преди инцидента не успяла да му каже „Чао“. Били много близки, винаги за всяко нещо С. знаела, че може да разчита на баща си и на цялото семейство, което било много здраво. А.С.се грижел и за финансовото състояние на С., давал им  пари, подкрепял ги. „В момента“ С. не работила и викола не е имала лични финанси.

Свидетелят Г. В.Б.живее в условията на съпружески фактически начала с ищцата А. и познава нея и семейството й от 2010 г. Свидетелят сочи, че А. е била в много близки отношения с баща си, живеели в хармония, вдъхновява ли се и се обичали. Още от 2012 г., А. помагал финансово на А. и на свидетеля, тъй като двамата били студенти, след това докторанти и като такива нямали право да работят. За инцидента с А., на А. съобщил свидетеля. Тогава тя била бременна и всички се притеснявали за нея. Инцидентът с А. бил „тотален, отвратителен шок“ и за трите ищци. Свидетелят сочи, че докторите са съобщили, че  трябва да се намали стреса на А., тъй като може да има усложнения в бременността. В последствие детето се родило недохранено и докторите описали в епикризата, че най-вероятно това се дължи на стрес, причинен от смъртта на бащата на родилката. А. имала проблеми с кръвообращението в краката следствие на това. По-късно се наложило да се прави операция.

При така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията  по  чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше опровергана. Видно от КМАТЕ, причина за създаване на опасната ситуация и настъпване на произшествието е в действията на водача на л.а. Шкода Фелиция, който е допуснал навлизане на управлявания от него л.а. Шкода да навлезе в лента за насрещното си движение, при наличие в опасна близостта на насрещно движещ се л.а. Фолксваген Голф. Следователно, водачът Д.Д.Д. е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), предвиждащ, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, на чл. 5, ал. 1  ЗДвП, тъй като с поведението си като участник в движението по пътищата е създал опасности и пречки и е поставил в опасност живота и здравето на хората, и на  чл. 16, ал. 1 ЗДвП, тъй като на пътно платно с двупосочно движение е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение. Това категорично се установява от събраните по делото писмени и доказателства и доказателствени средства.  Тук следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП няма изискване към формата на фина – умишлено или непредпазливо. Освен това, нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП е приложимо доколкото не е установено нарушение от страна на водача на режима на скоростта на движение, в резултат на което водача губи контрола за движение върху лекия автомобил. Нарушение на чл. 20, ал. 1 ще има тогава, когато водачът губи контрол върху автомобила поради други причини, извън режима на скорост. Такива биха могли да бъдат липсата на внимание при управление, разсейване, заспиване и др. Всяко нарушение на режима на скоростта в резултат на несъобразяване с пътните условия е нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, каквото в случая не се установява  (в този смисъл са: решение 353/04.12.1991 г. по н. д. № 366/91 г. на ВКС, решение 35/26.02.2016 г. по н.д. №  96/16 г. на ВКС, ІІ НО, решение 5/2012 г. по н.д. 2900/2011 г. на ВКС, решение № 43/2015 г. по н.д. 1604/14 г. на ВКС,  І НО. Следователно,  установяват се предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ З. „У.” АД дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увредените лица, каквито се явяват ищците (чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.). Съгласно формираната с ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г. задължителна съдебна практика, ищците са в кръга на лицата, легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта съответно на своя съпруг и  баща.

Възраженията на ответника, в тази връзка, са неоснователни.

Действително, събраните по настоящото дело доказателства установят виновно и противоправно поведение и на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ******** -  Д.И.А.. От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Т.К.Н. и Х.М.К., както и от заключението по КМАТЕ, се установи, че след като л.а. „Шкода Фелиция“ с peг. № ******** се е отклонил наляво (по неизвестни причини),  е навлязъл в лентата за насрещно  движение, в която е бил лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ********. При тази ситуация, според КМАТЕ, и двамата водачи са имали време да реагират и да вземат правилно решение за действия по предотвратяване на ПТП. Водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“, обаче, виждайки движещия се насреща, навлязъл цялостно в лентата му л.а. „Шкода“, е предприл спасителна маневра, като е завил на ляво с цел да навлезе в лента на л.а. Шкода и така да се разминат двата автомобила. В същото, време водачът на л.а. „Шкода“, виждайки опасността от челен удар с л.а. Голф, предприел маневра връщане в дясната си пътна лента. Така към момента на удара предните челни части на двата автомобила са се намирали основно в лентата за движение на л.а. „Шкода“. Според ВЛ по КМАТЕ, причина за настъпване на ПТП са както действията на водача на л.а. „Шкода Фелиция“, така и „неадекватните“ действия на водача на ла. Фолксваген Голф, който виждайки навлизащия в лентата му л.а. Шкода Фелиция е предприел завиване наляво и е навлязъл в лентата за движение на л.а. Шкода където е настъпил челния удар между двата автомобила. Вместо това, водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ е следвало да предприеме незабавно спиране и отклоняване на автомобила си надясно към лента на аварийно спиране. Според ВЛ, достатъчно е било дори и да е продължил в лентата си за движение, и в този случай удар е нямало да настъпи.

В постановените по реда на чл. 290 ГПК, решение № 123/19.06.2012 г. по гр.д. № 171/2011 г. по описа на ВКС, ІV ГО, решение № 121/18.09.2014 г по т. д. № 2859/2013 г. по описа на ВКС, І ТО, и решение № 105/06.07.2017 г. по гр.д. № 2604/2016 г. по описа на ВКС, ІV ГО, е прието, че когато вредоносното събитие е причинено от неколцина, те носят солидарна отговорност за възмездяване на вредите. В производството по иска за обезщетение за причинените вреди съдът не е длъжен да изследва съотношението между вината на съпричинителите,  тъй като съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят солидарно, а съгласно чл. 122, ал.1 ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници. Съотношението на вината е предмет на иска по чл. 127 ЗЗД, където предмет на делото са вътрешните отношения между длъжниците. В случая, напълно приложим е отговорът на поставения правен въпрос в решение № 121/18.09.2014 г по т. д. № 2859/2013 г. по описа на ВКС, І ТО, в което е прието, че „При съпричиняване по чл. 53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданската отговорност”, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент”.

С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове са доказани по основание.

Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:

Както беше посочено, ищците са наследници по закон на А.Й.С., с ЕГН: ********** (съответно съпруга и деца). Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените страдания от ищците от смъртта на А.Й.С., с ЕГН: **********, и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредените да претендират  парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.  Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, конкретните обстоятелства, при които е настъпила смъртта; как са е отразила върху психиката и емоциите на ищците; възрастта на пострадалия и тази на ищците към датата на деликта; родствените и емоционални отношения между ищците и пострадалия, близостта между тях; конкретните чувствата на ищците към момента на деликта и след това; отражението върху психиката и начина им на живот, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици от претърпените от ищците страдания, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България, вкл. и указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС. Като база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането.

Нивата на застрахователно покритие, респ. нормативно определените лимити на отговорност по застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“, са от значение при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди относно възможния максимален размер, при произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск, индиция са за икономическата конюнктура, но сами по себе си не са критерий, нито са база за определяне размера на обезщетението (в този см. решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 179/29.01.2016 г. по т. д. № 2143/2014 г. на ВКС, I ТО, решение № 207/-3.09.2013 г. по т. д. № 207/2011 г. на  ВКС, II ТО, решение № 83/06.07.2012 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II ТО,  решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, II ТО,  решение по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, II  ТО, решение по т. д. № 1948/2013 г. н ВКС, II ТО, решение по т. д. № 2974/2013 г. на ВКС, II ТО, решение по т. д. № 2908/2015 г. на ВКС,  I  ТО и др.).

Определяйки размера на обезщетенията за неимуществени вреди,  съдът съобрази и възрастта на починалия и на ищците, към датата на настъпване на ПТП – А.Й.С. е бил на 58 години, а ищците са били съответно на 52 години, на 28 години и на 21 години, несъмнено установените изключително добри взаимоотношения между починалия и ищците, както и че смъртта на А.Й.С. се е отразила тежко върху психическото и емоционалното състояние на ищците.

Съдът съобрази всички посочени по-горе обстоятелства, както и инфлационните процеси към момента на увреждането (2016 г.), определящи стандарта в страната към релевантния период, лимитите, вменени на застрахователните дружества, както и съдебната практика по аналогични случаи. Съобразявайки всичко изложено, както и принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът приема, че  претърпените от ищците неимуществени вреди ще бъдат възмездени чрез парично обезщетение,  от по 130 000 лева, от които ищците претендират в настоящото производство по 100 000 лева – частични искове.

Неимуществените вреди от загубата на съпруг и родител са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията.

При това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, което възражение съдът приема, че е предмет на разглеждане по делото.  

По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963 г. В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о.,  решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди.  За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или от съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение  № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на  ВКС, ІІ ТО, решение  № 59/10.06.2011 г.  по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение  № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.

Освен това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.

В Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г. на ОСГК на ВС се приема, че за прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.

В настоящия случай, ответното дружество се домогва да установи, че пострадалият е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, тъй като е пътувал в лекия автомобил без поставен предпазен колана.

При настъпване на процесното ПТП, А.Й.С. е бил пътник в лек автомобил ,,Шкода Фелиция”, с рег. № ******* (видно от доклада за ПТП). Видно от кредитираното заключение по КСМАТЕ, преди удара, скоростта на л.а. „Шкода“ е била около 70 км/ч., а след удара, автомобилът е върнат назад със скорост не по малка от 26 км/ч. Следователно, изменението на скоростта на този автомобил е 96 км/ч. (70 км/ч. + 26 км./ч.) - еквивалентна скорост на удар в неподвижно препятствие. При такава промяна на скоростта, ВЛ са приели, че със или без колан изходът най-вероятно ще е фатален, защото л.а. „Шкода“ не е оборудван с предпазни въздушни възглавници. Освен това, уврежданията на А.С.са дали основание на ВЛ да приемат, че е било налице силно притискане между твърди тъпи предмети. При тежките деформации на автомобила, уврежданията са получени от части на интериора му. Това също е дало основание ВЛ да приемат, че и с и без правилно поставен предпазен колан биха се получили такива увреждания.

Предвид така установените факти, възражението за съпричиняване е неоснователно, респ. определените обезщетения не следва да бъдат намалявани. С оглед на това и на диспозитивното начало, исковете следва да бъдат уважени изцяло, като на ищците следва да се присъдят по 100 000 лева, а за разликата до пълните предявени размери, исковете следва да се отхвърлят.

Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което същата е функционална и застрахователят се смята в забава с оглед привилата на непозволеното увреждане. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което върху определеното обезщетение се дължи лихва  по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е и постоянната практика на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на ВКС, ТК, решение № 72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение №594/17.10.2006г. по т.д. № 192/2006г. на ВКС, ТК и др. Поради това, присъдените обезщетения са дължими от ответника ведно със законната лихва от датата на увреждането на ищците, което е настъпило на 22.06.2016 г., когато е починал А.Й.С..

Относно разноските: На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищците – адв. М.А.Б.,  адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете в размер на 7530 лева.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд, сумата от 12 630 лева, включващи 12 000 лева държавна такса (300 000 лв. х 4 %), 600 лв. депозит за ВЛ и 30 лв. депозит за свидетел, от внасянето на които  ищците са  освободени.

Така мотивиран,  СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА З. „У.” АД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Е.С.С., с ЕГН: **********, А.А.С., с EГН: **********, и С.А.С., с ЕГН: **********, и трите с адрес: ***, на основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от по 100 000 лева на всеки от ищците - частични искове от по 200 000 лева, представляващи застрахователни обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на А.Й.С., настъпила вследствие на пътно – транспортно произшествие, реализирано на 22.06.2016 г., в Република Гърция, ведно със законната лихва, считано от 22.06.2016 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА З. „У.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат М.А.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 7530 лева  – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА З. „У.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от  12 630 лева – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Д.З.“ АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***,,********-  трето лице – помагач на страната на ищците.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                    СЪДИЯ: