Решение по дело №241/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 272

гр. Видин, 21.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на тттридесетиддвадеседва

двадесет и девети ноември

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

 Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

 Касационно АНД №

241

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1,изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадена от РУ Белоградчик против решение № 48/ 29.09.2021г. по АНД № 90/2021г. по описа на Районен съд – Белоградчик, с което е отменено НП № 242 – 11 – ЗГ - 2020 от 09.09.2020г. на Началника на РУ Белоградчик, с което на ответника по жалбата са наложени административни наказания „глоба” в размер на 150 лева на основание чл.266,ал.1 за нарушение на чл.213,ал.1,т.1 от Закона за горите /ЗГ/ и „глоба” в размер на 150 лева на основание чл.266,ал.1 за нарушение на чл.213,ал.1,т.2 от същия закон.

В жалбата се развиват съображения, че решението на БРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че по делото е установена фактическата обстановка и нарушението е безспорно доказано, както и че съдът не е съобразил събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Иска се да бъде отменено решението на БРС и съответно потвърдено обжалваното НП.

Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли съда да я остави без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена, тъй като нарушението не е доказано.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното:

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си обаче, същата е неоснователна.

Районен съд - Белоградчик е направил правилна преценка на доказателствата по делото. Фактическата обстановка, която е приел за установена са базира на тях. Административния съд я споделя и не намира за необходимо да я преповтаря в настоящото решение.

Установено е, че на 24.06.2020г. около 08,00 часа в с.Дреновец, обл.Видин, К. съхранява в селскостопанска постройка в дома си - 0,100 пр. м.3 дърва за огрев от вида орех и върба. Установено било, че те не са маркирани с контролна горска марка и не представя превозен билет за тях. Прието било от служителите на МВР, че от К. са извършени нарушения на чл.213,ал.1,т.1 и т.2 от ЗГ, поради което за същото е съставен АУАН № 11 / 25.06.2020, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.266,ал.1 от ЗГ са наложени две административни наказания глоба в размер на по 150 лева, всяко от тях. Видно е, че в съставения АУАН е посочено, че лицето съхранява дърва за огрев, които не са маркирани с КГМ и без превозен билет, а в НП е посочено, че му се налагат наказания за това, че съхранява дърва за огрев, които не са маркирани с КГМ, производствена или общинска такава.

Видно от възражението, направено от нарушителя при връчването на АУАН е, че той твърди, че дървата, които съхранява са отсечени от неговия двор. Разпитани в с.з. пред БРС свид. Я. и К.също заявяват, че не знаят какъв е произходът на дървата, но при проверката, на която присъствал и нарушителят К., той им заявил, че дървата са от двора му, както и че са отсечени от служители на „Енергото“, за да се чистят жиците от обрасли дървета. Заявил, че той си е прибрал дървата и че те били малко като количество.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и правилното тълкуване на закона, въззивният съд е стигнал до верните юридически изводи, като с решението си е отменил НП.

Касационната инстанция споделя доводите на въззивната такава, че НП е незаконосъобразно. Правилно е приела и въззивната инстанция, че в конкретния случай при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които сами по себе си също водят до незаконосъобразност на обжалваното НП, тъй като са довели до нарушаване на правото на защита на нарушителя.

Според Административния съд от събраните по делото доказателства се установява, че при издаването на НП е нарушен чл.57,т.5 от ЗАНН. Видно е, че на нарушителя е наложено наказание за нарушения, които не са извършени. Едва в НП се появява наказание във връзка със съхранението на немаркирана, освен с КГМ и с производствена или общинска такава. Следва да се посочи, че е налице противоречие между описаното в АУАН и НП, тъй като в НП са добавени и обвинения за съхранение на дървесина, немаркирана освен с КГМ и с производствена или с общинска такава, каквото обвинение липса в АУАН.

Така констатираното противоречие води до нарушаване на правото на защита на ответника по касация, тъй като за същия не е изяснено, във връзка с липсата на каква точно марка наказващият орган е приел, че е извършено нарушението. Посоченото несъответствие препятства осъществяването на правото на защита на нарушителя в пълен обем. Не без значение е обстоятелството, че липсата на едната или другата марка води до отговорност по друг нормативен акт, а не по ЗГ, както правилно е посочил и районният съд. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като съставлява съществено процесуално нарушение.

Следва да се посочи и обстоятелството, че в НП се появяват наказания за обвинения, които не са повдигани и не са посочени в АУАН, както и че за част от твърдяните като извършени нарушения, наложените наказания по тези текстове не отговарят, тъй като за такива нарушения не се предвиждат наказания в ЗГ. Въпросните различия и противоречия от една страна водят до неяснота във волята на наказващият орган, тъй като за нея, съдът може само да предполага, тъй като то е неточно описано. За действителната фактическа обстановка и за волята на административният орган съдът може да направи предположение. При наличието на противоречие между посочените като нарушени норми и обстоятелствата във връзка с тях в АУАН и НП и съответно наложените наказания и да се предполага волята и какво е имал предвид при издаването на НП, административнонаказващият орган, както и да се налага наказание въз основа на предположения, е недопустимо.

Посочените обстоятелства, относно неизясняването на фактите и твърденията от страна на наказващият орган, както в АУАН, така и в НП, водят до необоснованост на НП. Освен, че следва да бъдат описани всички обстоятелства по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа, тъй като посочените в закона нарушения, за които се твърди, че са извършени от жалбоподателя са предмет на доказване по делото.

Следва да се посочи, че не е обсъдено и направеното от ответника по касация възражение, при връчването на АУАН, касаещо произхода на съхраняваните от него дърва, тъй като това е основно обстоятелство във връзка и със съставомерността на деянието. Това обстоятелство също води до незаконосъобразност и на НП. Въпреки направеното от ответника по касация възражение при връчването на АУАН, същото не е обсъдено от наказващият орган и съответно не е взето предвид при издаването на НП. Нарушена е разпоредбата на чл.52,ал.4 от ЗАНН, според която преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства. Горното не е извършено. От приложената преписка е видно, че не са обсъдени посочените възражения, които касаят именно спорните обстоятелства. Липсата на преценка на направеното възражение след съставянето на АУАН също води до необоснованост на НП. По делото не са събрани каквито и да било доказателства в тази насока.

Макар и да няма задължение за възражение от страна на нарушителя при връчването на АУАН, то при положение, че такова е направено, наказващия орган има задължението да го обсъди. Според разпоредбата на чл.52,ал.4 от ЗАНН наказващият орган има задължението да прецени възраженията, както и може да извърши разследване на спорните обстоятелства, а видно е, че такива има, още повече, че самото възражение се отнася за същите спорни обстоятелства, за които става въпрос и в съдебното производство по делото.

Според настоящата инстанция обаче освен, че са налице съществени процесуални нарушения, като цяло вмененото му нарушение не е доказано от обективна и субективна страна.

С разпоредбата на чл.213,ал.1,т.1 от ЗГ се забранява съхраняването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка, а според т.2 - дървесина, непридружена с превозен билет.

Съгласно чл.2,ал.3 от ЗГ разпоредбите на закона не се прилагат за посочените в разпоредбата хипотези: 1.паркове и градини в урбанизирани територии; 2. горите и земите в националните паркове и в резерватите; 3. дървета от горскодървесни видове в земеделски територии, когато не притежават характеристиките на гора по ал. 1 и 4. площите, заети с горскодървесна растителност в обхвата на републиканските, местните и железните пътища.

А според разпоредбите на чл.131б,ал.1 и ал.2 от ППЗГ дървесината, добита извън горския фонд при условията и по реда на Закона за опазване на селскостопанското имущество, преди транспортиране се маркира с марка - собственост на общината, на чиято територия е извършен добивът. Марката се изработва по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Маркирането се извършва от длъжностно лице, определено от кмета на общината. и ал.2 - дървесината, добита извън горския фонд при условията и по реда на ЗОСИ, се транспортира придружена с превозен билет или с писмено удостоверение, издадено от длъжностно лице, определено от кмета на общината. За всяко транспортно средство се издава отделен превозен билет или удостоверение, което съдържа всички реквизити на превозния билет. Според §1а,т.3 от ДР на ППЗГ "Добив на дървесина" е сеч и извоз на дървесина до временен склад.

В случая административнонаказващият орган изобщо не е изследвал обстоятелството относно произхода на въпросното количество дърва и дали така съхраняваните дърва от ответника по касация подлежат на маркировка с КГМ, производствена или общинска марка, както и придружаване с превозен билет. От ответника по касация е направено възражение и то още по време на производството пред административно – наказващия орган, че въпросните дърва са отсечени от неговия двор, находящ се в населеното място, за които обстоятелства и твърдения на нарушителя не отричат и разпитаните пред БРС свидетели. Предвид описанието на дървения материал и количеството на същия, според съда не би могло по категоричен начин да се приеме, че ответникът по касация е съхранявал дървесина, подлежаща на маркиране с контролна горска марка, съответно с производствена марка.

Що се касае до маркирането с общинска марка, то то не е уредено в ЗГ, поради което и отговорност за това няма как да му бъде търсена по този закон.

От описаното по – горе се установява, че липсват доказателства в административно - наказателната преписка, от които да бъде установено по какъв начин актосъставителят, и впоследствие административнонаказващият орган са стигнали до извода, че К. съхранява именно такава дървесина, за която се прилагат разпоредбите на ЗГ и съответно е административно - наказателноотговорно лице по чл.266,ал.1 от ЗГ.

Нарушението следва да е установено по един несъмнен и безспорен начин. Като тежестта на доказване лежи именно върху административнонаказващия орган и нарушителят не е длъжен да доказва, че е невинен.

Събраните по делото доказателства от наказващия орган и пред въззивната инстанция не установяват по категоричен начин извършването на нарушението, което несъмнено води до необоснованост на НП. Последното е издадено въз основа на предположението, че той е извършил твърдяното деяние и то виновно.

Преди да издаде НП, наказващият орган е следвало да направи самостоятелна проверка на обстоятелствата по нарушението, както и да събере релевантните доказателства относно извършването му. Като не е извършил проверка на обосноваността на акта за нарушение, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е издал наказателното постановление в нарушение.

В тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно извършено административно нарушение. Посочените обстоятелства, относно неизясняването на фактите и твърденията от страна на наказващият орган, както в АУАН, така и в НП, водят до необоснованост на НП, относно твърдяното като извършено нарушение от ответника по касация. Налице са неизяснени обстоятелства и липса на доказателства относно извършените нарушения по чл.213,ал.1,т.1 и т.2 от ЗГ. Освен, че следва да бъдат описани всички обстоятелства по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа, тъй като посочените в закона нарушения, за които се твърди, че са извършени от нарушителя, са предмет на доказване по делото. Т.е. налагането на наказание при неизяснени обстоятелства и въз основа на предположения е незаконосъобразно.

Като се има предвид, че е наложена глоба на физическото лице К., то е следвало да бъде обсъден въпросът с наличието или липсата на вина, при извършването на нарушението. От наказващия орган нито са събирани, нито са обсъждани доказателства във връзка с наличието или липсата на вина у нарушителя, съответно не става ясно дали са взети предвид при издаването на НП.

Следва да се има предвид, че съществен елемент от състава на административното нарушение е вината. За да се приеме, че е налице административно нарушение, по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото следва да е извършено виновно. При издаването, както на АУАН, така и на НП, наказващият орган не се е съобразил с всички събрани и представени доказателства по преписката.

Неоснователни са доводите, развити в касационната жалба относно несъответствието на изводите на съда с установената фактическа обстановка. От една страна при постановяване на решението си БРС се е съобразил със събраните по делото доказателства и с представената от административно – наказващият орган преписка, като е съобразил изводите си със събраните по делото доказателства. В случая освен, че са налице съществени процесуални нарушения при издаването на НП, са налице и нарушения на материалния закон.

В този смисъл неоснователно е твърдението в касационната жалба относно правилността на НП и безспорното доказване на нарушението. Налагането на наказание за нарушение, което не е безспорно доказано и при неизяснена фактическа обстановка, като за част от обстоятелствата наказващия орган е направил предположения е недопустимо, съответно и така издаденото НП е незаконосъобразно и не би могло да се приеме, че това е порок, който може да бъде саниран в съдебното производство.

При това положение и с оглед горните съображения, Съдът намира, че НП е незаконосъобразно и като такова правилно е отменено от Районния съд, поради което и решението му следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

                                       Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 48/ 29.09.2021г. по АНД № 90/2021г. по описа на Районен съд – Белоградчик, с което е отменено НП № 242 – 11 – ЗГ - 2020 от 09.09.2020г. на Началника на РУ Белоградчик, с което на Ф.Н.К. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150 лева на основание чл.266,ал.1 от ЗГ за нарушение на чл.213,ал.1,т.1 от ЗГ и административно наказание „глоба” в размер на 150 лева на основание чл.266,ал.1 от ЗГ за нарушение на чл.213,ал.1,т.2 от ЗГ.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                    2.