Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Добрич, 16.11.2015година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият районен съд, шести състав,
в открито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и петнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
при
участието на секретаря Д. Д., сложи за
разглеждане гр. дело № 22 по описа на съда за 2012год., докладвано от съдията и
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 34 от ЗС във вр. с
чл.69 от ЗН.
Производството е образувано по искова молба
на Т.Д.Р. с ЕГН ********** и С.Д.З. с ЕГН **********. Ищците настояват делбата
на следните недвижими имоти:
-НИВА с площ от 33,300дка, трета категория, представляваща
имот № .... по КВС на с.З..., община Д..;
-НИВА с площ от 20,001дка, трета категория, представляваща
имот№ .... по КВС на с.З.., община Д.;
-ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ дворно място с площ от
1490кв.м., представляващо имот с пл.№ ..., за който е отреден парцел ... в кв....по
ЗРП на с.З..., община Д..., ведно с
построената в мястото жилищна сграда със застроена площ от 60кв.м., състояща се
от две стаи, салон и кухня.
В исковата молба се излагат твърдения, че съсобствеността
върху процесните имоти произтичала от наследствено правоприемство от Т.М.З.,
б.ж. на с.З..., починал на 25.03.1996г. Пряката наследодателка на ищците- Д.С.З.
сключила брак с Т.З. на 06.01.1985година. След смъртта на съпруга си, Д.З.
получила в наследство от него идеална част от процесните ниви, възстановени на
наследодателя с Решение№.... от 08.11.1993година на ПК. Въпреки това,
останалите съсобственици самостоятелно продали целите ниви на трето лице. Тези
сделки била обективирани в нот.акт№ ..., том.../2003г. на нотариус рег.№ ... НК
и нот.акт№.../1998г. на нотариус Е.С.. Извършената продажба с нот.акт№ .., том.../2003г. била нищожна,
поради това, че от страна на ищците не била изразявана воля за такова
разпореждане. Посочва се нормата на чл.26 ал.2, пр.2 от ЗЗД.
В нарушение на чл.30 и чл.76 от ЗН бил съставен и нот.акт№ ...,
том.../1998г. на нотариус при ДРС, с който ответницата С.Т.Я.. била призната за
собственик на процесното дворно място по наследство, давностно владение и
завещание.
По реда на чл.537 ал.2 от ГПК се настоява отмяната на
горните два нотариални акта.
С уточняваща молба от 05.04.2012г. ищците заявяват, че
ответниците се разпоредили с нивите, при
което, на осн. чл.76 от ЗН се настоява съдът да установи относителната
недействителност на разпоредителните сделки с наследствените земеделски имоти спрямо
ищците/в този смисъл и уточнение по реда
на чл.143 от ГПК в заседание от 01.04.2013г./. Освен това, наследодателката на
ищците Д.З. в качеството си на преживяла съпруга имала запазена част от
наследството на Т.З.. В тази връзка се настоява завещателното разпореждане за
процесното дворно място да бъде намалено до размера на запазената част на Д.З..
С допълнителна молба от 05.09.2012година ищците уточняват,
че процесното дворно място било лична собственост на наследодателя Т.М.З.,
придобита от него въз основа на давностно владение. От момента на сключване на
брака на Т.М. и Д.З. през 1985година, до смъртта на М. през 1996г., Т.М. и
съпругата му живели в имота. Излагат се твърдения, че С.Т. не е владяла имота,
липсвало и завещание, което да й дава права върху него. В архива на съда
липсвало завещание от Т.З. до 1996година, послужило като основание за
снабдяването и с констативен нотариален акт по документи.
Като ответници по предявените обективно съединени искове са
конституирани лицата Н.Е.А. с ЕГН **********,
М.Е.А. с ЕГН **********, Д.Е.Д. с ЕГН **********, В.М.Г. с ЕГН **********,
Т.М.Е. с ЕГН **********, П.И.М. с ЕГН **********, З.З.М. с ЕГН **********, Д.З.Д.
с ЕГН **********, Х.И.С. с ЕГН **********, К.А.М. с ЕГН ********** и Я.Д.Я. с
ЕГН **********.
С определение на съда допълнително е конституиран като
необходим другар в производството за делба на двата поземлени имота М.И.М. с
ЕГН **********.
С определение на съда като необходими другари в
производството за делба на имот №..., са допълнително конституирани М.Б.Г. с
ЕГН ********** и Г.К.Г. с ЕГН **********.
С протоколно определение от 01.04.2013г. за участие в
производството по отношение делбата на дворното място е конституирано
дружеството „..” ЕООД, със седалище и адрес с.З.., община Д.., с Булстат ....
В срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба депозират
всички ответници с изключение на търговското дружество.
С общ отговор ответниците В.М.Г. с ЕГН **********, Т.М.Е. с
ЕГН **********, П.И.М. с ЕГН **********,
Х.И.С. с ЕГН ********** и Я.Д.Я. с ЕГН ********** оспорват предявеният
иск за делба на земеделските имоти като неоснователен. Още преди смъртта на
Тодор З., наследодателката Д.З. напуснала къщата в с.З.., имотите му, при което
ответниците се легитимирали като изключителни собственици на процесните имоти
въз основа на наследство, завещание и давностно владение.
Ответниците Н.Е.А. с ЕГН **********, М.Е.А. с ЕГН **********, Д.Е.Д. с ЕГН **********
и К.А.М. с ЕГН ********** също оспорват предявеният срещу им иск за делба като
неоснователен. Сочат, че искът по чл.76 от ЗН бил погасен по давност, тъй като
атакуване на дарствено или завещателно разпореждане се погасявало в петгодишен срок от откриване
на наследството.
З. М.и Д.Д. сочат, че „възразяват срещу гр.д 22/2012г.”,
тъй като през 2003година продали наследствената си от З.М. идеална част от
процесните ниви.
Ответникът М.М. излага становище за нередовност на исковата
молба и за прекратяване на производството, в условията на евентуалност намира
предявените искове за делба на двата земеделски имота за неоснователни.
Сочи, че с нот.акт№ ..., том.../2005г. на нотариус рег.№
160в НК е прехвърлил собствеността върху имот № ... на М.Б.Г.. До момента на
отчуждаването на имота, М. го своил като собствен.
Имотът от 33,300дка, с № ...., М. придобил като упражнил
давностно владение в срок от 5години за периода от 13.01.2003г. до 13.01.2009г.
В условията на евентуалност ответникът М. сочи, че владял и придобил нивата от
33,300дка въз основа на десетгодишно владение, като към своето владение от
покупката, до предявяване на иска за делба, присъединява и владението на своите
праводатели, които своили имота срещу ищците след смъртта на Т.З., настъпила на
25.03.1996г.
Ответниците М.Б.Г. с ЕГН ********** и Г.К.Г. с ЕГН **********
депозират общ отговор, с който оспорват изцяло предявеният иск за делба на имота № .... в с.З.. Считат исковата молба за
нередовна и неизяснени обстоятелствата относно кой пореден брак бил сключен
между Т.З.. съпругата му Д.З.. Това било
необходимо за да се проследят предпоставките на чл.9а от ЗН.
Като самостоятелно възражение по основателността на
предявеният иск за делба на имот№..., ответниците Г.. въвеждат твърдение за
изтекла в тяхна полза придобивна давност, при добросъвестно владение за период по-голям от пет години.
ПО ДОПУСТИМОСТТА: Предявеният иск за делба и заявените с него възражения
относно действителността на разпоредителните сделки с наследствените имоти и
относно възстановяване на запазена част на Д.З. от наследството на Т.З.,
относими към въпроса по определяне на квотите между съделителите са допустими. Правото
да се иска делба на съсобствената вещ не се погасява по давност. Ищеците са наследници
на Д.З.. Правото да се иска установяване на относителна
недействителност на сделка е имуществено
и наследимо право, както и правото
да се упражни преобразуващото потестативно право на възстановяване на запазена
част.
Добричкият районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено от фактическа
страна следното:
Видно от акт №../01.12.1948г. от регистъра за женитбите на С.. община, Т.М.З.
сключил брак с П.Д.К..
Съгласно
акт за смърт№ .../20.12.1970г. П.Д.З. починала на 19.12.1970година.
Видно от удостоверение за граждански
брак № ../06.01.1985г. на ОТС Т..., Т.М.З.
и Д.С.З. сключили граждански брак на 06.01.1985година.
Съгласно удостоверение за наследници №.../06.07.2011г.
ищците Т.Р. и С.З. са наследници на Д.З., починала на 13.01.2000година.
Съпругът Т.М.З. починал на
25.03.1996година и оставил наследници преживяла съпруга- Д.З. и двама
низходящи- син М.Т.М. с ЕГН ********** и дъщеря С.Т.Я.. с ЕГН **********.
Д.. и Т.. З.. нямат общи низходящи.
С решение №.../08.11.1993г. на ПК при
община Д. е възстановено правото на собственост на наследниците на М.З.Г..
върху процесните два земеделски имота- нива с площ 33,300дка/№ .../ и нива с
площ от 20,001дка/№ .../.
По делото е
приложен констативен нотариален акт№..., том .../1995г. издаден възоснова на
документи, с който е признато правото на собственост на наследниците на М.З.Г..
върху двата земеделски имота, предмет на настоящото производство.
Съгласно
удостоверение за наследници от 03.09.2011г. на кметство с.З.., М.З.Г.. е
починал 1959г. и оставил наследници А.М.З., Т.М.З. и З.М.. След смъртта на А.. З.
на 11,03.1960г., призовани да го наследят са К.А.М. и Е.А.М.. Е.М. починал през 1973година
и оставил низходящи ответниците Н.Е.А. с ЕГН **********, М.Е.А.
с ЕГН ********** и Д.Е.Д. с ЕГН **********. З.М.З. починал на 20.04.1976г. и е наследен от
две дъщери- З.З.М. с ЕГН ********** и Д.З.Д. с ЕГН **********. Т.З. е починал
на 25.03.1996г. и оставил наследници- съпруга Д.З., дъщеря С.Т.Я. с ЕГН **********
и наследниците на починалия преди наследодателя син М.Т.М. с ЕГН **********- В.М.Г.
с ЕГН ********** и Т.М.Е. с ЕГН **********/така удостоверение от 05.09.2012г.
на община Д./. Съпругата Д.З. починала на 12.01.2000г. и оставила наследници
двамата ищци. Съгласно справка в НБД „Население”, след смъртта на С.Т.Я.. през
2000г., призовани да я наследят са съделителите П.И.М. с ЕГН **********, Х.И. Н. с ЕГН ********** и Я.Д.Я.
с ЕГН **********.
С нот.акт№ .., том../2003г. продавачите
Н.Е.А. с
ЕГН **********, М.Е.А. с ЕГН **********,
Д.Е.Д. с ЕГН **********, В.М.Г. с ЕГН **********, Т.М.Е. с ЕГН **********, З.З.М. с ЕГН **********,
П.И.М. с
ЕГН **********, Д.З.Д. с ЕГН **********, Х.И.С. с ЕГН **********, К.А.М. с ЕГН **********, продали на М.И.М.
с ЕГН ********** двата земеделски имота.
С
нот.акт№ ..., том.../2005г. на нотариус рег.№ 160 в НК М. И. М. продал имот №...
на М.Б.Г. по време на брака и с Г.К.Г..
По
делото са представени два броя договори за наем/ от 11.03.2012г и от
25.01.2013г./, видно от който имот№ ... е бил отдаван под наем от М.Г..
С
констативен нотариален акт№ ..., том..../71г. Т.М.З. е признат за собственик възоснова
на давностно владение на дворно място с площ от 1,490дка, представляващо парцел
ІV-, пл.108, кв.11 по плана на с.З.., ведно с построената в мястото къща.
С нотариално завещание№.., н.д№ .../1.02.1984г. на нотариус при РС Добрич Т.М.З. завещал на
дъщеря си С.Т.. М. 1/2ид.част от процесното дворно място и жилище в него.
С
констативен нот.акт№ .., том ..../1998г., С.Т.Я.. с ЕГН ********** е призната
за собственик на заявеното за делба дворно място и построеното в него жилище по
наследство, давностно владение и завещание.
С
нот.акт№ ..., том.../2005г. на нотариус рег.№ 513 в НК, съделителите Я.Д.Я., П.И.М.
и Х.И. Н. продали на „М...”ЕООД процесното дворно място и построената в него
жилищна сграда.
С
констативен нотариален акт№..., том.../71г. Т.М.З. е признат за собственик
възоснова на давностно владение на дворно място с площ от 1,490дка,
представляващо парцел ..., пл...., кв... по плана на с.З.., ведно с построената
в мястото къща.
По делото са събрани гласни доказателства чрез изслушване на свидетелите Ж.Й..Р., ЕГН **********, съпруг
на Т.Р., Д.А.Д., ЕГН **********, първи братовчед на ищцата Т.Р., А.Д.П.., ЕГН **********, вуйчо
на Г.К.Г., В.М.М... , **********, леля на М. И..М., Т.М.К., ЕГН **********, първа братовчедка
на М.М., К. Г.Г., ЕГН **********,
баща на Г.К.Г., А.Д.П. с ЕГН **********, вуйчо
на Г.К.Г..
Свидетелят Р. познава Д. З. от 1971г., а Т.З. от 1984г., след като се запознал с Д.. Те живеели в Д.., до автогарата, в имот на Д.З.. След
пенсионирането на Д.З., семейството
се преместило в процесния имот
в с. З... Свидетлят и
съпругата му често посещавали Д. и Т., ходели на гости или да ги подпомагат в
стопанста работа. Извършвали някой ремонтни работи. Свидетелят „Р... казва: ”Това място е на дядо Т... Той там е живеел със
семейството си. Съпругата му починала, и синът му е починал, а дъщерята – С... живее в Д...”. Дъщерята на Т.З.-
С..не идвала при баща си да помага, нито пък
нейните деца, били сърдити. След смъртта на Т.З. съпругата му Д.. З. продължила да живее в З.. още около
три години. Свидетелят и съпругата му продължили да посещават имота в З... Тъй
като Д..З. се разболяла, наложило се да се премести при своя син в друго
населено място. Свидетелят Р.. разказва, че дъщерята на Т.З. – С..., веднъж
посетила имота в с.З.., придружена от трима мъже. Викали: „напуснете имота,
нямате право да сте тук”, удряли по прозорците. Д.З. преустановила ползването
на имота през 1999година.
През последните няколко месеца от живота на Т.З., здравето му
се влошило. Д.З. се грижела за него подпомагана от дъщеря си. Докато Д.З. живяла в
с.З.., получавала рентата и олиото от земите на Т.З..
Свидетелят Д. потвърждава, че след пенсионирането на Д.З., последната
и съпругът и Т.З. се преместили в с.З..Двамата стопанисвали къщата. Две, три
години след смъртта на Т.З. Д.З. напуснала имота в З. по здравословни причини.
Свидетелката М.. споделя, че племенника и М. си купил
земя през 2003г. в с.З...- две ниви от 20 дка на едно място и
на друго 30 дка. Сам си я обработвал, плащал си за агротехническите
услуги. През 2005г. М. М.. се
разболял, което наложило да продаде нивата от 20 дка. Другата нива от 30дка била дадена
за обработка на фирма „...”. Известно време нямал договор с фирмата, но от 4,5г. сключил и
писмен договор за наем с фирмата. Получавал си рентата редовно. Не
се оплаквал, че някой спори за земята.
Свидетелката К.. живее в с. К..., където живее
и М.М.. Семейството и
поддържало
близки отношения със семейството на М.М.. До 2005г. М.М. си
обработвал лично закупените земи. След като продал едната нива, продължил да
обработва другата. Съпругът на свидетелката също обработвал земи и М. често се
допитал до него относно обработката, помагали си. М. определял нивите като свои.
В последствие я предоставил за обработка на фирма „....”, от която си
получавал редовно рентата.
Свидетелят Г. споделя, че синът му Г.К. си купил нива в
с.З. през
2005г. Нивата била дадена за обработка на „...”. Г. редовно си получавал рентата. Никой не заявявал
претенции за имота или за рентата, „те си считат, че тази земя е тяхна”.
В този смисъл са и показанията на свидетеля П., вуйчо на Г.К.. Г.К. приемал
закупената нива като своя, предоставял я за обработка, получавал рента. През последните 2,3г. свидетелят
чул, че имало
претенции за тези земи.
При така изложената фактическа обстановка, подкрепена от
сочените писмени доказателства, се налагат следните правни изводи:
По делбата на двата земеделски имота:
Безспорно заявените за делба земеделски имоти са
възстановени на наследниците на М.З.Г.. с решение на поземлена комисия.
Влезлите в сила решенията на ПК
представляват стабилни индивидуални административни актове с гражданскоправни
последици. При това, по силата на решението на административния орган следва да
се приеме, че правото на собственост върху всеки от имотите е разпределено
между наследниците на М.З., определени по реда на наследствения закон действал
към момента на неговата смърт-09.04.1959г. Възстановените две ниви са придобити
от синовете на М.З.Г...- А.М., Т.М. и З.М. при равни квоти от по 1/3ид.част във
всеки от тях/така чл.5 ал.1 от Закона за наследството/.
След смъртта на
А.М. през 1960година, в неговият дял от 1/3ид.час встъпили двама сина- К.А. и Е.А.,
всеки с по 1/6ид.част. Синът Е.А. починал през 1973г. и е наследен за своята
1/6 ид.част от съделителите Н.Е.А. с ЕГН **********, М.Е.А.
с ЕГН ********** и Д.Е.Д. с ЕГН **********, всеки с 1/18ид.част/1/6:3/.
З.М.З. починал на
20.04.1976г. и неговата 1/3ид.ч от всяка нива е наследена от две дъщери-
съделителките З.З.М. с ЕГН ********** и Д.З.Д. с ЕГН **********, всяка с по
1/6ид.част /1/3 :2/.
Т.З. е починал на
25.03.1996г. и неговите наследници наследили 1/3 ид.ч. от процесните земеделски
имоти съобразно чл.9 ал.1 от Закона за наследството при квоти: 1/9ид.ч. за
съпругата Д.З., 1/9част за дъщерята С.Т.Я. с ЕГН ********** и общо 1/9 ид.част
за наследниците на починалия преди наследодателя син М.Т.М. с ЕГН **********- В.М.Г.
с ЕГН ********** и Т.М.Е. с ЕГН **********. Всеки от последните двама станал
собственик на 1/18ид.част от нивата/1/9:2/.
След смъртта на С.Т.
през 2000година, нейната 1/9част била наследена от съделителите П.И.М. с ЕГН **********, Х.И.Н... с
ЕГН ********** и Я.Д.Я. с ЕГН **********, като всеки от тях придобил по
1/27ид.част от двата имота/1/9:3/. Получените квоти следва да се редуцират с
общ знаменател 54, при което се получават съизмеримите квоти в
съсобствеността/на 1/6част съответства квота 9/54, на 1/18част- 3/54части, на
1/27част- квота от 2/54ид.части/.
В случая по отношение на Д.З. не е налице хипотезата на
чл.9а ЗН, съгласно която, когато към откритото наследство се възстановява
собственост върху имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни
земеделски стопанства, наследниците на последващ съпруг не наследяват, ако той
е починал преди възстановяване на собствеността и от брака му с наследодателя
няма родени или осиновени деца. „Последваща” съпруга по смисъла на закона е
тази, която е сключила брак с наследодателя след като имотите са били внесени в
ТКЗС, респективно, отчуждени. Този въпрос е решен по задължителен за съдилищата
начин с Тълкувателно решение №../04.11.1998г. на ВКС по тълкувателно гражданско
дело №../1998г. на ОСГК. Разпоредбата на чл.9а ЗН изисква наличие на четири
кумулативно дадени предпоставки, а именно: гражданският брак да е сключен след
одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС; съпругът да е преживял
съпругът – собственик; от брака да няма родени или осиновени деца и
последващият съпруг да е починал преди възстановяването на собствеността.
Липсата на една от визираните предпоставки води до невъзможност да се приложи
ограничението за наследяване по чл.9а ЗН.
Д.З. е починала през 2000година, т.е около седем години след възстановяването
на собствеността, което изключва приложението на коментираната разпоредба.
С нот.акт№ ..., том.../2003г.
продавачите Н.Е.А.
с ЕГН **********, М.Е.А. с ЕГН **********,
Д.Е.Д. с ЕГН **********, В.М.Г. с ЕГН **********, Т.М.Е. с ЕГН **********, З.З.М. с ЕГН **********,
П.И.М. с
ЕГН **********, Д.З.Д. с ЕГН **********, Х.И.С. с ЕГН **********, К.А.М. с ЕГН **********, продали на М.И.М.
с ЕГН ********** двата земеделски имота.
Тъй като в разпоредителната сделка не са участвали всички съсобственици, а
именно двамата ищци и съсобственика Я.Д.Я., разпоредителната сделка не породила
вещен ефект за техните идеални части, поради правилото, че никой не може да
продаде повече от това, което притежава. Принципно продажбата на чужд недвижим
имот не води до нищожност на сделката, каквито доводи е въвела ищцовата страна,
но такава продажба не прехвърля собствеността върху имота, когато продавача не
е собственик. Така, купувачът М.М. получил по силата на продажбата по 46/54
ид.части от двата земеделски имота/без частите на ищците и на Я.Я./. Толкова идеални части последния е продал на
ответницата М.Г. от имот №...
Като
преюдициален за делбата тук следва да се разгледа възражението на ищците Т.Р. и
С.З. за относителна недействителност на извършеното разпореждане. Доколкото е предявен иск
за ликвидиране на съсобствеността, възникнала по наследяване, то предявеният
иск по чл.76 от ЗН се явява преюдициален и обуславящ спора за собственост в
делбения процес. Възражението не е погасено по давност, доколкото
последното не може да се упражни самостоятелно извън делбено или производство
за собственост. От всички представени писмени доказателства безспорно се установява, че
част
от
наследниците на М.З. са
се разпоредили с наследствени
земеделски земи продавайки ги на трето лице -М.М.. Нормата на чл.76 от ЗН има
защитна функция, която е установена в полза на сънаследника, който не е
извършил разпореждането и който желае в делбата да участват само
сънаследниците. Тълкуване на правната норма на чл.76 от ЗН е дадено в ТР №1 от
2004 г. на ОСГК на ВКС, което е задължително за съдилищата. Според това решение, регламентираната от чл.
76 ЗН недействителност е особен вид недействителност-относителна
недействителност. Недействителността по чл. 76 ЗН е "признато право за
защита срещу едно валидно разпореждане, дадено в полза на определен кръг правни
субекти да поискат незачитане на последиците му при ликвидирането на
съсобствеността върху сънаследствени имущества". Тълкувателното решение е
категорично в това, че разпоредителната сделка със сънаследствен имот,
извършена от един от съделителите, е действителна и валидно обвързва страните
по нея, поражда целените от тях правни последици и има действие спрямо третите
лица. Между страните по сделката актът на разпореждане е валиден, но не
прехвърля права, особено ако искът по чл. 76 ЗН бъде уважен. Последиците на
акта на разпореждане не се зачитат в отношенията на сънаследниците, поради
което не преобритателя по сделката, а разпоредилия се сънаследник е носител на
правото на собственост на сънаследствената вещ и делбата следва да се извърши с
негово участие. Съгласно чл. 216, ал.2 ГПК
извършените от някои от другарите действия имат значение и за неявилите
се и неизвършили тези действия другари. Предявеният от един от другарите иск по
чл. 76 ЗН ползва всички съделители, поради което съдът следва да съобрази
относителната недействителност на сделката спрямо всички
съделители-сънаследници, макар и да не са предявили иск или въвели възражение
по чл. 76 ЗН. Предвид всичко изложено дотук и позовайки се на ТР №1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС съда счита,
че следва да бъде обявена за относително недействителна спрямо ищците и ответника
Я.Д.Я. разпоредителната сделка с двата земеделски имота, обективирана в нот.акт №.., том.../2003г. Относително
недействителна спрямо тези лица е и последващата разпоредителна сделка с имот №..,
обективирана в нот. акт№ ..., том.../2005г. на нотариус рег.№ 160 в НК, с която
ответникът М.И.М. продал имот №... на М.Б.Г.
по време на брака и с Г.К.Г.. Съдът дължи произнасяне с отделен диспозитив по въпроса, както в случай, че искът
по чл. 76 ЗН бъде упражнен с инцидентен установителен иск, така и в случай
когато правото е упражнено с възражение, тъй като мотивите на съда, дори в тях
да се съдържат изводи за основателност на възражението, нямат обвързваща сила
по отношение на страните/така Решение по гр. д. № 333/10 г. на ВКС, Іг.о./.
При
горните доводи за налична съсобственост, тук следва да бъдат разгледани
възраженията на ответниците М.М., М.Г. и Г.Г. за осъществено давностно владение
върху идеалните части от процесните земеделски имоти, за които по-горе беше
посочено, че не са прехвърлени с разпоредителната сделка.
М.М.
твърди, че владял нивата от 20дка от момента на покупката -13.01.2003г. до
датата на продажбата -11.03.2005г.
Имотът от 33,300дка, с №..., М. придобил като упражнил
давностно владение в срок от 5години за периода от 13.01.2003г. до 13.01.2009г.
В условията на евентуалност ответникът М. сочи, че владял и придобил нивата от
33,300дка въз основа на десетгодишно владение, като към своето владение от
покупката, до предявяване на иска за делба, присъединява и владението на своите
праводатели, които своили имота срещу ищците след смъртта на Т.З., настъпила на
25.03.1996г.
Ответниците М.Б.Г. с ЕГН
********** и Г.К.Г. с ЕГН ********** твърдят, че владели имот №... като
свой от покупката – 11.03.2005година до подаване на исковата молба, като
присъединяват и владението на своя праводател М.М..
С
решение №.../ 09.07.2014 г. по гр.д.№ 7749 по описа за 2013г. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 от ГПК е прието, съгласно чл.82 от Закона за
собствеността владелецът може да присъедини към своето владение и владението на
праводателя си. Тоест, присъединяването на владението е допустимо само при
наличие на правоприемство между двамата владелци: общо правоприемство /при
наследяване/ или частно правоприемство /когато вторият владелец получава
владението върху определен имот от предходния владелец на правно основание,
което е годно да прехвърли собствеността върху имота/. Когато се присъединява
еднородно владение /например когато и праводателят и правоприемникът са добросъвестни
владелци или когато и праводателят и правоприемникът са недобросъвестни
владелци/, необходимият срок за придобиване на имота по давност е този,
предвиден в чл.79 от ЗС за съответния вид владение: общо 10 г. недобросъвестно
владение на праводателя и на правоприемника или общо 5г. добросъвестно владение
на праводателя и на правоприемника. Когато владението е разнородно /владението
на праводателя е недобросъвестно, а на правоприемника е добросъвестно или
обратно/, събирането на периодите на владение на праводателя и на
правоприемника може да стане само чрез незачитане на добросъвестното владение
като такова. Тоест, при присъединяване на разнородно владение необходимият срок
за придобиване по давност на недвижим имот е срокът, предвиден за придобиване по
давност при недобросъвестно владение /10 г. съгласно чл.79, ал.1 от ЗС/, а не
срокът, предвиден за придобиване по давност при добросъвестно владение /5 г.
съгласно чл.79, ал.2 от ЗС/.
За М.М. владението е недобросъвестно по аргумент на противното от чл.70
ал.1 от ЗС,тъй като макар и действителна между страните, сделката от 2003г.
няма действие спрямо позовалия се на недействителността по чл.76 от ЗН
наследник и съответно спрямо него не е годна да прехвърли собственост. В този
случай необходимия срок за придобиване по давност на недвижим имот е 10
годишен.
За имот№ ... с площ от 33,300дка владението е отпочнало от покупката на 13.01.2003г. Подаването на исковата молба
на 05.01.2012г. е основание за спиране течението на давността. От 13.01.2003г. до 05.01.2012г. изтекъл период от девет години без осем дни. Възражението
на М.М. че присъединява владението на праводателите си е допустимо. Чл. 82 ЗС допуска
владелецът да присъедини към своето владение това на праводателя си и с него да
допълни необходимия му давностен срок. В случая се касае за владение на чужди идеални
части от имот, както за праводателите на М., така и за него по
изложените по-горе съображения. В настоящото производство не се събраха никакви
доказателства относно осъществяване предпоставките на чл.79 от ЗС в отношенията
между праводателите на М. и ищците, както и в отношенията на праводателите му
със съделителят Я.Я..Трайна и безусловна е съдебната практика по въпроса, че
при съсобственост, ползващите имота съсобственици, какъвто се явява и М. след
покупката на идеалните части/са държатели на частите на неползващите. За да
отпочнат владение следва да стане промяна в намерението, която промяна да е
ясно демонстрирана пред невладеещите съсобственици и последните да са
отблъсквани от владението на имота. В случая липсват каквито и да било
доказателства относно упражнено владение от страна на праводателите на М.М. и
от страна на непродлия съсобственик Я.Я.. При недоказано владение на праводателите
присъединяване е невъзможно, от което следва да се приеме, че възражението на М.М.
за придобиване по давност на идеалните части от имот №..., които не са получени
по договора за покупко -продажба от 2003година е неоснователно, тъй като не е
изтекъл пълния давностен срок от десет години.
При горните доводи за относителна недействителност на разпореждането с
наследствения имот, делбата на имот№ ... с площ от 30,300кв.м. следва да се
допусне между наследниците на М.З.Г. при горе определените квоти.
За имот №... с площ от 20,001дка купувачите М.Г.
и Г.Г. са отпочнали владение от момента на покупката-11.03.2005г. до подаване
на исковата молба- 05.01.2012г. Това е период от шест години, десет месеца и
шест дни. В производството се събраха доказателства, че М.М. е владял нивата от
20дка от момента на покупката -13.01.2003г. до датата на продажбата -11.03.2005г. Това е период от две години,
един месец и 28дни. Присъединени двата периода формират период по-малък от
изискуемия десетгодишен срок. Така
възражението на М. и Г.Г... за придобиване на имота възоснова на давностно
владение се явява неоснователно. Делбата на имот №... с площ от 20,001дка
следва да се допусне между наследниците на М.З.Г.. при гореустановените законни
квоти.
По иска за делба на дворното място: С констативен нотариален акт№..., том.../71г.
Т.М.З. е признат за собственик възоснова на давностно владение на дворно място
с площ от 1,490дка, представляващо парцел ..-, пл..., кв... по плана на с.З.,
ведно с построената в мястото къща.
Не се
оспорва от ищците, а и гласните доказателства го установяват, дворното място в
с.З... е било на семейството на Т.З.. Там с първата си съпруга П.М. отгледали
децата си/така свидетелски показания/. Тъй като владението е осъществено по
време на брака между П.М. и Т.З., сключен през 1948година, приложима е разпоредбата на чл. 103 от ЗПР на СК от 1968г/отм/, при което
следва да се приеме, че процесното дворно място и къща попаднали под режима на
съпружеската имуществена общност.
Със смъртта на първата съпруга на Т.З. през
1970година е прекратена съпружеската общност, при което съпругът придобил 4/6
ид.части от имота, низходящите на П.М. –С.Т. и М.Т. придобили по наследство от
майка си по 1/6ид.част.
С нотариално завещание№.., н.д№.../1.02.1984г. на нотариус при РС Добрич Т.М.З. завещал на
дъщеря си С.Т. М. 1/2ид.част =3/6ид.ч. от процесното дворно място и жилище в
него. Останалата 1/6 ид.част, незавещана, останала в патримониума на Т.З.. Така,
след неговата смърт през 1996година тази 1/6 се разпределила между наследниците
на Т.З.- втора съпруга Д. З.-1/18ид.ч, С.Т. дъщеря-1/18ид.ч и по заместване
наследниците на вече починалия му син М.Т.- В.М.Г.
с ЕГН **********- 1/36ид.ч и Т.М.Е. с ЕГН **********-1/36ид.ч. /1/18:2/. Възоснова на завещателното разпореждане,
наследственото правоприемство от П.М. и наследство от Т.З., С.Т. се легитимира
като собственик на 13/18идеални части от
процесното дворно място и къща/1/6 +3/6 + 1/18/.
С
констативен нот.акт№ ..., том.../1998г., С.Т.Я. с ЕГН ********** е призната за
собственик на цялото заявеното за делба дворно място и построеното в него
жилище по наследство, давностно владение и завещание. Констативният нотариален
акт не отговаря на действителното положение за размера над 13/18 части, тъй
като към момента на издаването на акта С.Я.не
е осъществила владение върху частите на останалите съсобственици. До смъртта на
Т.З. през 1996година, последния си ползвал имота заедно с втората си съпруга. С.
рядко гостувала на баща си. След неговата смърт през 1996година до издаване на
акта през 1998година не е изтекъл изискуемият по закон период, при което не е
могло С. да придобие по давност частите на съсобствениците си. Този констативен
акт следва да бъде отменен над размера на 13/18ид.части, тъй като не отговаря
на правната и фактическа действителност.
В първото по делото съдебно заседание ищците
са уточняват, че възражението им по чл.76 от ЗН касае земеделските имоти
предмет на делбата.
Ищците са посочили, че тяхната майка
Д.З. е имала запазена част в наследството на Т.З. С извършеното завещателно
разпореждане тази и част била накърнена. Претендира се възстановяване и. Съгласно
разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право на запазена част, който не
може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да
иска намаляването им до размера, необходим за допълване на неговата запазена
част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения, с
изключение на обичайните дарове. По въпроса за описа
- само ако заветникът или надареният не е призован към наследяване, приемането
на наследството по опис е материална предпоставка за упражняване правото по
чл.30, ал.1 от ЗН. От значение е качеството на лицето, в полза на което е
направено завещателното или дарственото разпореждане, а не конкретните
ответници по иска за намаляване. Майката на ищците като съпруга на
наследодателя към момента на смъртта му се явява наследник по закон с право на
запазена част, призована към наследяване (чл. 28, ал. 1 ЗН). Такъв наследник по
закон с право на запазена част, призован към наследяване, се явява и С.Я.,
наследодател на ответниците по иска- наследниците на С.Я., поради което по
аргумент за противното от чл. 30, ал. 2 ЗН за успешното провеждане на иска не е
необходимо ищците да са приели наследството по опис.
При това следва да се извърши преценка какво имущество е останало в
наследството на Т.З. и да се определи разполагаемата част, както и размерът на
запазената част на наследника Д.З.. Когато наследодателят е оставил низходящи и
съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете, а
разполагаемата част е ¼. При това Д.З. е с ¼ запазена част в
наследството на починалия и съпруг Т.З.. В случая саморъчното завещание, с
оглед характера на разпореждането с конкретен имот, е завет по смисъла на чл.
16, ал. 2 от ЗН. Със завещаното имущество не се изчерпва наследството на Т.З.
при това с разпореждане от 10.11.2014г. съдът е определил имуществата,
формиращи наследствената маса- двата земеделски имота, предмет на настоящото производство и
4/6ид.части от процесното дворно място и къща. Според допуснатите и приети без забележки от страните
съдебно оценъчни експертизи, изготвени от в.л П.С., пазарната стойност на
процесното дворно място с къща към датата на откриване на наследството през
1996година е 6800лева., на нивата от 30,300дка – 18770лв., а на нивата от
20,001дка- 10900лв. Общия сбор на оценката на имуществото на наследодателя при
съобразяване неговите1/3 от нивите и 4/6 от дворното място и къща възлиза на 14423,60лв.
Разполагаемата част на наследодателя-1/4 възлиза на 3605,90лева от наследството/14423,60
: 4/. Запазената част на Д.З. възлиза на стойност от 3605,90лева. /1/4 от 14423,60/.
С
извършеното завещание на ½ ид.част от дворното място с къща
наследодателят Т.З. се е разпоредил с имущество на стойност 3400лв./1/2 от 6800лв/. При това последния не е
надхвърлил разполагаемата си ¼ част. В този смисъл отправеното искане на
ищците, в качеството им на наследници на Д.З. за възстановяване на запазената
част на майка им от наследството на Т.З. е неоснователно и подлежи на
отхвърляне. Макар искането на ищците да не е заявено с иск, съдът следва да се
произнесе по него в диспозитива на съдебния акт.
При
горните констатации, че С.Т. станала собственик на 13/18 ид.части от дворното
място и къща, при нейната смърт през
2000година толкова части преминали в наследство на двамата и низходящи и съпруг,
като се разпределили съобразно разпоредбата на чл.9 от Закона за наследството
по равно между съделителите Я.Д.Я., П.И.М. и Х.И. Н.. Тримата с нот.акт№...,
том.../2005г. на нотариус рег.№ ... в НК, продали на „...”ЕООД и толкова части, колкото
притежават в съсобствеността, а именно 13/18части. При отчитане квотите на Д.. З.-1/18ид.ч, разпределена по равно между ищците, като
нейни наследници, т.е с по 1/36ид.ч., както и на наследниците на М.Т...- В.М.Г. с ЕГН **********- 2/18ид.ч и Т.М.Е. с ЕГН **********-2/18ид.ч., по наследство от майка им П.З. и по
наследство от баща им Т.З., и след прилагане на общ знаменател на дробите, делбата
на процесното дворно място с построената в него къща, следва да се допусне
между съделители и при квоти: „...” ЕООД, със седалище и адрес с.З.., община Д.., с Булстат ...- 26/36ид.части,
В.М.Г. с ЕГН **********- 4/36ид.ч и Т.М.Е. с ЕГН **********- 4/36ид.ч. и ищците Т.Д.Р. с ЕГН **********- 1/36ид.ч. и С.Д.З. с ЕГН **********- 1/36 ид.ч.
Водим
от горното, Добричкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Е.А. с ЕГН **********, М.Е.А. с ЕГН **********, Д.Е.Д. с ЕГН **********,
В.М.Г. с ЕГН **********, Т.М.Е. с ЕГН **********, З.З.М. с ЕГН **********,
П.И.М. с
ЕГН **********, Д.З.Д. с ЕГН **********, Х.И.С. с ЕГН **********, К.А.М. с ЕГН **********, М.И.М. с ЕГН **********, М.Б.Г. с ЕГН **********
и Г.К.Г. с ЕГН **********, че разпоредителните сделки, обективирани в нот.акт№.., том.../2003г. и нот.акт№..., том.../2005г.,
двата на нотариус рег.№ ... в НК, са относително недействителни по отношение на
Т.Д.Р. с
ЕГН **********,
С.Д.З. с ЕГН ********** и Я.Д.Я. с ЕГН **********.
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на следните недвижими имоти:
-НИВА с площ от 33,300дка, трета категория, представляваща
имот №...по КВС на с.З.., община Д..;
-НИВА с площ от 20,001дка, трета категория, представляваща
имот№...по КВС на с.З., община Д.., между съделители при квоти за всеки от имотите:
Т.Д.Р. с ЕГН **********- 3/54ид.ч., С.Д.З. с ЕГН **********- 3/54ид.ч,
П.И.М. с ЕГН **********-2/54ид.ч,
Х.И. Н. с ЕГН **********-2/54ид.ч., Я.Д.Я. с ЕГН **********- 2/54ид.ч.,
В.М.Г. с ЕГН **********-3/54ид.ч, Т.М.Е. с ЕГН **********- 3/54ид.ч, К.А.М. с ЕГН **********-9/54ид.ч., Н.Е.А.
с ЕГН **********-3/54ид.ч., М.Е.А. с ЕГН
**********- 3/54ид.ч., Д.Е.Д. с ЕГН **********-3/54ид.ч., Д.З.Д. с ЕГН **********-
9/54ид.ч. и З.З.М. с ЕГН **********- 9/54ид.ч.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т.Д.Р. с ЕГН ********** и С.Д.З.
с ЕГН ********** за възстановяване запазената част на майка им Д.С.З. от наследството на Т.М.З., б.ж. на с.З..,
починал на 25.03.1996г.
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
представляващ дворно място с площ от 1490кв.м., представляващо имот с пл.№..., за който е отреден
парцел ... в
кв.... по
ЗРП на с.З.., община Д.., при граници на имота-
от североизток- улица, от юг-улица, от зпад- имот... и имот .., ведно с построената в
мястото жилищна сграда със застроена площ от 60кв.м., състояща се от две стаи,
салон и кухня, между съделители с квоти: „...” ЕООД, със седалище и адрес с.З., община Д., с Булстат ....-
26/36ид.части, В.М.Г. с ЕГН **********- 4/36ид.ч и Т.М.Е. с ЕГН **********- 4/36ид.ч. и ищците Т.Д.Р. с ЕГН **********- 1/36ид.ч. и С.Д.З. с ЕГН **********- 1/36 ид.ч.
ОТМЕНЯ на основание чл.537,ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот № ..., том .... нот.дело № .../1996 година на
нотариус Е.С. с район на действие - Районен съд – гр.Добрич за горницата
над 26/36 ид.части, с който С.Т.Я.. е призната за собственик по
давностно владение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ дворно място с площ от
1490кв.м., представляващо имот с пл.№ ..., за който е отреден парцел ...в кв....
по ЗРП на с.З., община Д..
Решението подлежи на
обжалване с
въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:..........................