Р Е Ш Е Н И Е
№ 11
гр.Варна,
10.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети януари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря Виолета
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№567/19г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид
следното.
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадени въззивни и частна жалба, както
следва.Въззивна жалба, подадена от П.А.Т. и А.П.Т., съответно чрез процесуалния
представител адв.Н.Д. и процесуалния представител адв.Б.Ж., против решение
№507/19.04.2019г., постановено по гр.д.№1676/18г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ П.А.Т. и А.П.Т. са осъдени да
заплатят солидарно на П.Г.И. и В. А. И., на всеки един от тях сумата от по 20 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания - огромна мъка, причинена
от противоправното поведение на двамата ответници, осъществено на 15.07.2013г.,
довело до смъртта на А.П.И., настъпила на 15.07.2013г., което противоправно
поведение се изразявало в действия или бездействия на двамата ответници: а/ не било изискано
необходимото разрешение от Държавна агенция Морска администрация за изваждане на потъналия трал; б/ не били
взети
необходимите мерки за безопасното спускане на водолаза и неговото излизане на
палубата на кораба - конструкцията
на самата стълба и нейното поставяне не осигурявали ефективна възможност за
добър захват и изтегляне на излизащия водолаз, не бил
съставен план за осигуряване на безопасно гмуркане, не била подсигурена
постоянна двустранна връзка между водолаза и подсигуряващия екип, не са били осигурени не
по-малко от трима водолази и един осигуряващ водолазните работи, липсвали са лодка с
оборудване, спасителни пояси,
осигурително въже, не
било извършено и задължително медицинско осигуряване - не е проверено кръвно налягане и
пулс преди потапянето, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 17.07.2018г. до
окончателното изплащане на задължението на осн. чл.45 от ЗЗД; 2/ П.А.Т. и А.П.Т.
са осъдени да заплатят на П.Г.И. и В.А.И., на всеки
един от тях сумата от по 10 172,14 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.07.2013г. до 17.07. 2018г. върху присъдените суми от по 20 000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания - огромна
мъка, причинена от противоправното поведение на двамата ответници, осъществено
на 15.07.2013г., довело до смъртта на А. П.И., настъпила на 15.07.2013г., което
противоправно поведение се изразявало в действия или бездействия на двамата ответници, на осн. чл.86 от ЗЗД; 3/ П.А.Т. и А.П.Т. са осъдени да заплатят в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Варна сумата от 2
413, 77 лв., дължими държавни такси в производството, като и
сумата от 5 лв., държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл.78, ал.6 ГПК; 4/ П.А.Т. и А.П.Т.
са осъдени да заплатят на П.Г.И.
сумата от 757, 17 лв., представляващи сторени по делото разноски и заплатено адвокатско
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 ГПК; 5/ П.А.Т. и А.П.Т.
са осъдени да заплатят
на В.А.И. сумата от 416, 67 лв., представляващи сторени по делото
разноски и заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.В жалбата се твърди, че решението в
обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
поради необоснованост по изложените в жалбата подробни съображения.Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове
да бъдат отхвърлени.Претендират се разноски.
Въззиваемите П.Г.И. и В.А.
са депозирали отговор по въззивната жалба, подаден извън срока по чл.263, ал.1
от ГПК, чрез процесуалния си представител адв.Ю.Г., в който поддържат становище
за нейната неоснователност и молят решението в обжалваните му от Терещенкови
части да бъде потвърдено.
Въззивна жалба, подадена
от П.Г.И. и В.А.И., двамата чрез процесуалния им представител адв.Ю.Г., против
решение №507/19.04.2019г., постановено по гр.д.№1676/18г. по описа на ВОС,
гр.о., в частите му, с които: 1/ са отхвърлени предявените от П.Г.И.
и В.А.И. против П.А.Т. и А.П.Т. искове за солидарното осъждане на ответниците
да заплатят на всеки един от ищците сумата, представляваща разликата над
20 000лв. до 30 000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания - огромна мъка, причинена
от противоправното поведение на двамата ответници, осъществено на 15.07.2013г.,
довело до смъртта на Александър П.И., настъпила на 15.07.2013г., което
противоправно поведение се изразявало в действия или бездействия на двамата ответници: а/ не било изискано
необходимото разрешение от Държавна агенция Морска администрация за изваждане на потъналия трал; б/ не били
взети
необходимите мерки за безопасното спускане на водолаза и неговото излизане на
палубата на кораба - конструкцията
на самата стълба и нейното поставяне не осигурявали ефективна възможност за
добър захват и изтегляне на излизащия водолаз, не бил
съставен план за осигуряване на безопасно гмуркане, не била подсигурена
постоянна двустранна връзка между водолаза и подсигуряващия екип, не са били осигурени не
по-малко от трима водолази и един осигуряващ водолазните работи, липсвали са лодка с
оборудване, спасителни пояси,
осигурително въже, не
било извършено и задължително медицинско осигуряване - не е проверено кръвно налягане и
пулс преди потапянето, на осн. чл.45 от ЗЗД; 2/ са
отхвърлени предявените от П.Г.И. и В.А.И. против П.А.Т. и А.П.Т. искове за
солидарното осъждане на ответниците да заплатят на всеки един от ищците сумата,
представляваща разликата над 10 172,14 лв. до 15 241, 93лв., представ- ляваща мораторна лихва за
забава за периода от 15.07.2013г.
до 17.07.2018г. върху главниците, представляващи разликата над 20 000лв.
до 30 000лв. за всеки един от ищците, на осн. чл.86 от ЗЗД; 3/ П.Г.И. и В.А.И. са осъдени да
заплатят на
П.А.Т. сумата, представляваща разликата над 2 137, 50лв. до 2
375 лв., представляващи сторени по делото разноски и заплатено адвокатско
възнаграждение/съответни на обжалваната отхвърлена част от иска/, на осн. чл.78, ал.3 ГПК; 4/ П.Г.И. и В.А.И. са осъдени да заплатят на А.П.Т. сумата,
представляваща разликата над 2 137, 50лв. до 2 375 лв., представляващи сторени по делото разноски и заплатено адвокатско
възнаграждение/съответни на обжалваната отхвърлена част от иска/, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.В жалбата се твърди, че решението в
обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
поради необоснованост по изложените в жалбата подробни съображения.Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове
бъдат уважени до горепосочените им размери.Претендират се разноски.
Въззиваемият П.А.Т. в
депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез
процесуалния си представител адв.Н.Д. поддържа становище за нейната
неоснователност и моли реше -нието в обжалваните му от И. части да бъде
потвърдено.
Въззиваемият А.П.Т.,
редовно уведомен, не е депозирал отговор по въззивната жалба в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК
Частна жалба, подадена
от П.Г.И. и В.А.И., двамата чрез процесуалния им представител адв.Ю.Г., против
определение №2299/05.08.2019г., постановено по гр.д.№1676/18г. по описа на ВОС,
гр.о., с което е оставена без уважение искането им, обективирано във въззивна
жалба вх.№16760/31.05.2019г., за изменение в частта за разноските по реда на
чл.248 от ГПК на решение №507/19.04.2019г., постановено по гр.д.№1676/18г. по
описа на ВОС, гр.о.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените
в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което подадената от И. молба с пр.осн. чл.248 от ГПК,
инкорпорирана във въззивната им жалба, бъде уважена.
Въззиваемият П.А.Т. в
депозирания отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез
процесуалния си представител адв.Н. Д. поддържа становище за нейната неоснователност
и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.
Въззиваемият А.П.Т.,
редовно уведомен, не е депозирал отговор по частната жалба в срока по чл.276,
ал.1 от ГПК.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното.
В исковата си молба и
уточняващата такава към нея от 16.08.2018г. ищците П.Г.И. и В.А.И. излагат, че са
родители на А. П.И., починал на 15.07.2013г. при изпълнение на водолазна дейност, възложена му за
извършване от двамата ответници П.А.Т. и А.П.Т..Първият ответник П.Т. е капитан
на м/к с рег.№2133, регистриран на 13.08.2012г. в Дирекция „Морска администрация”-Варна,
собственост на втория ответник А.Т., който е и член на екипажа.При извършване
на риболов чрез тралене на морското дъно с два трала от посочения кораб на
14.07.2013г. единият от траловете се закачил на дъното, което наложило екипажът
да откачи въжето, което го свързвало с кораба, да обозначи мястото с шамандура
и да засече същото с GPS,
за да бъде открито и тралът изваден впоследствие.Първият ответник се свързал
със сина им, за когото знаел, че е водолаз-матрос във в.ф. 18360-Г Варна с
молба да слезе до дъното и да освободи трала.На 14.07.2013г. синът им бил наряд
и напуснал поделението сутринта на 15.07.2013г., прибрал се в дома им и след
това със собствения си автомобил отишъл до пристанището в гр.Бяла.М/к с
рег.№2133 отплавал от гр.Бяла в 10, 45ч. към мястото на потопения трал.На кораба
били екипажът - капитан П.Т., пом.капитан Д. М., А.Т., И. С., Я. Я. /близък на
екипажа/, както и синът им.Пристигнали около 13ч.Дълбочината била около 32м.,
вълнението на морето около 1 бал.На дъното нямало тече -ние, но такова се
усещало на повърхността, от югоизток, около 4 км., засечено от капитана.По
повод последното капитанът попитал сина им дали ще се оправи в тази обстановка
и той отговорил, че за него няма проблем.Корабът застанал над трала.Първоначално
синът им, вече с облечен водолазен костюм, скочил във водата само, за да хване
въжето, свързващо шамандурата с трала на дъното, защото то се скъсало и
потънало на около 1м. докато корабът маневрирал.Излязъл и се качил на
кораба.Поставил си водолазното оборудване с бутилка, която била собственост на П.Т.
и той я напълнил чрез компресор с кислород от дома си /без нейната изправност
да е проверена/ и се спуснал до морското дъно. Бил вързан с въже, което на
палубата държал помощник капитанът Д. М.. Последният го отпускал бавно, за да
бъде опънато и засякъл времето на потопяване на водолаза.След като изпълнил
възложената му работа по освобождаване на трала, достигайки на дълбочина от
33м., синът им тръгнал към повърхността.След общо около 8-9 минути от
потапянето си излязъл на водната повърхност, като времето е отразено в корабния
дневник, воден от помощник капитана.А., след като изплувал, вдигнал ръка към
кораба и Д.М. го придърпал със сезаленото въже, с което бил вързан, към
стълбата, окачена на борда на кораба. Тази стълба била придържана от капитана и
И.С..Двамата би трябвало да поемат водолазната му екипировка /тежести на кръста
и бутилка със самара, тежащи 33, 7 кг./ и да му помогнат да се качи на
борда.След захват от водата А. изкачил 2 или 3 стъпала като само главата му се
виждала над борда. Започнал да сваля плавниците си.И.С. държал стълбата да не
се откачи от борда, а капитанът го придържал за самара на бутилката, поставена
на гърба му. Казал му да даде първо бутилката, която вероятно поради трудното й
окачване не била свалена първа.А. подал плавниците си и направил крачка към
горното стъпало, но капитанът не можал да го удържи и изпуснал самара на
бутилката, след което и синът им паднал от стъпалата с гръб във водата.Успял за
кратко да се хване с едната си ръка за най-долното стъпало, но го изпуснал под
напора на течението, като тялото му било хоризонтално във водата.Капитанът взел
въже и го хвърлил във водата с надеждата той да се хване за него.След
първоначален успешен захват с лявата ръка и опит с дясната да си постави
дихателния апарат на устата А. бил придърпан няколко метра, но след това
изтървал въжето и бил отнесен от течението под и пред носа на кораба.
Капитанът/също водолаз/ по нареждане на баща си се оборудвал с акваланг и
скочил във водата и се опитал да се потопи, но след около 3-4 метра се върнал и
с помощта на хвърлено от кораба въже се качил на борда.Казал, че е уплашен и
притеснен и не може да плува, защото не може да се поеме въздух.От кораба по
радиостанцията се обадили в Гранична полиция и съобщили за инцидента.Останали
да наблюдават мястото до пристигането на катер и хеликоптер.
След издирване, тялото на сина им е открито
на 19.07.2018г. от водолазна група при ВМС.Причината за смъртта му, установена
в хода на воденото във Военно-окръжна прокуратура/там, т.к. починалият е бил
военнослужещ/ ДП №32-П/ 20313г. за престъпление по чл.123, ал.1, т.2 от НК, е
газова емболия като следствие от декомпресионна болест.Цитираното ДП е
прекратено с влязло в сила постановление, което ищците не са обжалвали.
Твърдят, че смъртта на
сина им е в резултат от виновните противоправни деяния на двамата ответници,
съвместно възложили му извършването на определена работа в техен интерес,
изразяващи се в бездействия, вкл. и за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, както следва.Преди пристъпване към изваждане на потъналото
имущество е следвало да се спазят изискванията на Наредба №24/05.08.2011г. за
изваждане или изтегляне на потънало имущество в териториалното море, вътрешните
морски води и вътрешните транспортни пътища на РБ, никое от които ответниците
не изпълнили.Така и по отношение изискванията на ЗЗБУТ и на Наредба
№7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при спазване на работното оборудване, приложима и
за риболовните кораби, вкл. и действия по елиминиране на възможностите от
падане и подхлъзване от стълбата към палубата на кораба и конструкцията на
самата стълба и нейното поставяне, така щото да има ефективна възможност за
добър захват и изтегляне на излизащия водолаз.От своя страна водолазната
дейност следва да се извършва при спазването на строго регламентирани правила
по отношение на обезопасяването на извършващите тази дейност.Наредба
№Н-7812.06.2008г. за извършване на водолазна и друга подводна дейност изисква
да има ръководител на водолазната дейност, дежурен по спускане /водолаз, за
спускане заедно с основния/ и дежурен осигурител/последният в лодка, спусната
на вода, ако спускането е на дълбочина над 20м./, т.е. поне три лица, които
подсигуряват спускащия се водолаз, като се поддържа постоянна връзка
/телефонна, звукова или чрез сигнално въже/ с него, а той да е оборудван с надуваема
жилетка.Задължително е да има осигурително въже, фиксирано за
водолаза.Задължително е да има и медицинско осигуряване на спускането.Да се
извърши проверка на кръвното налягане и пулса, проверка на газовата смес в
бутилката, възможност за навременна и реална първа помощ на водолаза, възможност
за спешна евакуация в случай на инцидент.Нито едно от тези изисквания не било
спазено от двамата ответници, съответно капитан и собственик на кораба.
Липсвало е осигурително въже, фиксирано за водолаза, липсвала е изискуемата
водолазна група, не е имало каквито и да било мерки за безопасност, не е имало
никаква връзка с работещия водолаз, поради което никой на кораба не е знаел
колко време и на каква дълбочина е работил и спазил ли е режима на деком
-пресия, евент. трябва ли да му се подаде сигнал, че не го спазва.Никой на
кораба не е бил инструктиран да следи за признаци на кесонна болест/каквито А.И.
е имал при излизането си/ нито е знаел как да окаже първа помощ в подобна ситуация.Не
е била проверена газовата бутилка, колко и с каква смес е била пълна, била ли е
подходяща за режима на декомпресия, който следва да се приложи, поясният колан
на бутилката липсвал и бил заменен с въже, което допълнително затруднявало
бързото й освобождаване при изплуване.Не е бил попълнен водолазен дневник с
отбелязване на медицинските показатели и за проверка на работните възможности
на водолазния апарат.Не е бил съставен план за безопасност при настъпване на
злополука.Всички тези бездействия са довели да смъртта на техния син, от която
ищците търпели и търпят неимуществени вреди-морални болки и страдания от
непрежалимата загуба на детето им, развили и физически страдания хипертония.Отчитайки
обстоятелството, че според аутопсията в досъдебното производство А.И. е бил
употребил алкохол преди гмуркането /според установената концентрация на алкохол
в кръвта/, т.е. налице е съпричиняване, претендират ответниците да бъдат
осъдени солидарно да заплатят на всеки от ищците сумата от по 84 000лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на деликта-15.07. 2013г. до
окончателното изплащане.
По искане на ищците и по
реда на чл.214 от ГПК в о.с.з. на 29.11.2018г. от първоинстанционния съд е
допуснато изменение в размера на предявените от всеки от тях искове от
84 000лв. на 120 000лв.
Ответниците П.А.Т. и А.П.Т.
в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на
производството оспорват предявените искове и молят да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Твърдят, че не са извършили действия или бездействия, които да
стоят в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на А. П.И., починал
от газова емболия, дори и да се установи, че не са били спазени от тях изискванията
на някои от цитираните в исковата молба нормативни актове.Съгласно установеното
в досъдебното производство носеният от А.И. водолазен комплект и оборудване са позволявали
спускания на установената работна дълбочина.От извършения физико-химичен анализ
на въздуха от бутилката е установено, че показателите на съставките му
отговорят на изискванията на българския държавен стандарт и поради липсата на
вредни компонентни в него, нямал пряко отношение към настъпилата смърт.Не са
установени данни и за неизправност на бутилката.Множество от цитираните в
исковата молба правила за осъществяване на водолазна дейност касаят дейността
на водолазите от състава на МВР, одобрени със заповед на министъра на
вътрешните работи, но не са задължителни за всички останали водолази, нито
ответниците са били длъжни да ги прилагат.По повод инцидента е била извършена
проверка на кораба от Дирекция „Морска администрация”-Варна и е установено, че
той е отговарял на изискванията за безопасност.Неверни са твърденията, че на
борда на кораба не е имало спасителен пояс и други спасителни средства, както
и, че А.И. не е бил подсигурен с въже при спускането си.В хода на досъдебното
производство е установено и, че починалият е имал 3, 3 промила алкохол в кръвта
и в урината 0,8 промила.При тези показатели безспорно се е влошила способността
му за ориентация, оценка на обстановката и извършване на работа под вода, вкл.
и с оглед спецификата на водолазната дейност и изискването за голяма
концентрация на внимание.Това, обаче не е било известно на ответниците, т.к.
пострадалият е пристигнал сам на пристанището, шофирайки личния си автомобил,
без да има външни признаци за употреба на алкохол, поради което не може да се
вмени на капитана обстоятелството, че го е допуснал да се гмурка в това
състояние.Самостоятелно ответниците не са знаели и за здравословните му
проблеми-прекаран сърдечен инфаркт, което също има значение за функционалните
възможности на сърдечно-съдовата му система в условия на водолазни
спускания.Ответниците не са знаели и, че заради затлъстяването ІІІ степен и отрицателната
плавучест не е отговарял на изискваният на ВМС и е имал забрана да извършва
водолазни спускания при изпълнение на служебните си занимания.Вероятно като
комплексна последица от всичко гореизложено при изплуването си пострадалият не
е изпълнил правилно декомпресията и това е довело до смъртта му, но това не е
обстоятелство, на което ответниците да могат да повлияят.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Между страните не е
спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че
въззиваемите по първата жалба П.Г. Иванов и В.А.И. са родители на А. П.И.,
починал на 15.07.2013г, както и, че същият към посочената дата е служил като
матрос-водолаз във военно формирование 18360-Г/ настоящо в.ф. 56080-Варна/ и
също към тази дата е ползвал почивка от 24 часово дежурство на 14.07.2013г.
като „помощник-дежурен по кораб” на м.л.”Цибър”. Правоспособен водолаз от
2003г., съгласно представената карта, а съгласно удостоверение
рег.№1046/01.02.2019г. от командир на в.ф. 56080-Варна с потвърдена към
07.01.2013г. водолазна квалификация
„водолаз” и придобита допълнителна квалификация „водолаз взривник”.
От съвкупния анализ на
показанията на св.Я.Я., св.И.С. и св.Д.М. се установява, че на 15.07.2013г. те,
както и П.Т. и А. Т., заедно с А. И., са се качили от пристанище Бяла на м/к
рег. №2133 /на който капитан е П.Т., собственик А.Т. /така и съгласно
свидетелство №14-0485-12 от 13.08.2012г., издадено от Дирекция „Морска
администрация”-Варна/, а Д.М. пом.капитан/ и са отплавали към 10-11ч.До
пристанището А.И. дошъл със собствения си автомобил, знаели, че идва от
дежурство в поделението, но бил свеж, разговаряли нормално, нямало нищо
необичайно в поведението му.Целта на излизането им в морето била да се откачи
от морското дъно закачен трал, с който предния ден екипажът е осъществявал от
същия кораб риболов чрез тралене на дъното и чието местоположение било
обозначено с шамандура на повърхността.Гмуркането трябвало да се осъществи от
А.И. като правоспособен водолаз.Той си донесъл собствен професионален водолазен
костюм, тип сух и съответното оборудване към него, само кислородната бутилка
била на П.Т..Имал нож и дълбокомер.Пристигнали до мястото, от където трябвало
да се извади трала, за около час и половина.Корабът застанал над него,
изключили двигателите, морето било спокойно-вълнение от 1 бал, с вълни от около
20-30см.Свидетелят Д.М. помогнал на А.И. да си облече костюма. Той сам си
проверил бутилката с въздух.Казал, че има за 25 минути, което било достатъчно,
както и, че за него тази работа била лесна, т.к. имал опит и бил добър водолаз,
казал и, че за тази дълбочина не се налага декомпресия.За ръката си А. И.
закачил обезопасително въже, което на кораба държал свидетелят Д. М..В другата
си ръка държал друго въже, което трябвало да закачи за трала, който трябвало да
освободи.Д.М., който държал въжето и го отпускал бавно, засякъл времето от
влизането до изплуването и то било около 8-9 минути.Уговореният между Д.М. /той
отговарял за връзката с водолаза/ и А.И. сигнал, че се качва на повърхността,
бил 3 подръпвания на въжето.След като усетил тези подръпвания Д.М., минали 2-3
минути и А.И. изплувал на повърхността. Свидетелят Д.М. го придърпал с въжето
до двуметровата метална стълба, извита, с парапети /до която стоял и той/,
окачена за палубата на кораба.Като стигнал до стълбата А.И. се хванал и изкачил
две стъпала, който са под водата. Като се хванал за стълбата първо си махнал
въжето от ръката, след което се навел и си махнал и плавниците и ги подал, въпреки,
че П.Т. му казал да не си сваля плавниците, а първо да подаде бутилката и
колана с тежести.Докато бил на стълбата П.Т. придържал бутилката, за да му
помогне.Продължил да се изкачва по стълбата без плавници с бутилката на гърба и
както се държал се отпуснал назад и паднал във водата.Хвърлили му веднага от
кораба въже /най-близкият спасителен пояс на кораба бил на около 6-7 метра от
стълбата/ и той първоначално се хванал за него с две ръце, после понечил с
едната ръка да си сложи маската с дихателния апарат от костюма на очите, но
изтървал въжето от другата си ръка, след което потънал до носа на левия борд на
кораба.П.Т., който бил облечен с мокър водолазен костюм отпреди А.И. да се
гмурне първоначално/за да може при нужда да му помогне/, поискал бутилка и
очила и се гмурнал във водата да го търси, опитал се да се потопи 3-4 пъти, но
изплувал, бил блед, уплашен, дишал учестено, казал, че не може да си поеме
въздух, за да слезе по-надолу.Подали сигнал за бедствие до гранична полиция,
включили впоследствие двигателите едва след като получили инструкции от там.
Не е спорно между
страните, а и се установява от представеното постановление от 27.09.2013г.,
издадено от Военно-окръжна прокуратура-Варна, че образуваното на 16.07.2013г.
ДП №32-РП/2013г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.123, ал.1,
т.2 от НК е прекратено на осн. чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК
поради липса на доказателства за извършено престъпление, свързано по пряк или
косвен начин с настъпилата смърт на пострадалия.Постановлението, връчено на
въззиваемите И., не е било обжалвано от тях.От писмените доказателства по
цитираното ДП се установява, че организираната спасителна операция по
издирването на А.И. е започнала на 15.07.2013г., като тялото му е открито на
19.07.2013г. на около 50 м. от мястото, където е потънал в морето и извадено от
водолазна група от състава на Военно-морските сили.
От заключението на
комплексната съдебномедицинска и водолазо-техническа експертиза от 13.02.2019г.,
кредитирано в тази му част от съда като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, и от обясненията на вещите лица в о.с.з. на
21.02.2019г., както и от заключението на комплексната съдебно-техническа и
медицинска експертиза от 21.01.2020, изслушана пред настоящата инстанция, и
обясненията на в.л. в о.с.з. на 29.01.2020г., също кредитирана от съда като
обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните, се установява, че
причината за смъртта на А.И. е газова емболия в резултат от декомпресионна
болест. Газовата емболия е настъпила още при изплуването на водолаза поради
бързата промяна на налягането от 33м. на 0м.След като е изпуснал въжето А.И. е
изгубил съзнание и не е дишал - при аутопсията няма данни за удавяне, т.е. не е
имал спонтанни дихателни движения.След около 3-4 минути е спряла сърдечната
дейност, настъпила е клинична смърт, а след около 5-6 минути биологична смърт.
Съгласно твърденията на
ищците И. и изявленията на двамата ответници Т. по реда на чл.176, ал.1 от ГПК
в о.с.з. на 29.11.2018г. между страните не е спорно обстоятелството, че
извършването на водолазната дейност по освобождаване и закачане на въже за
потъналия, намиращ се на морското дъно трал, за да може същият да бъде изваден,
е било възложено съвместно от двамата ответници на А. И., който от своя страна
се е съгласил като вложи своите специални знания, умения и способности по
водолазна дейност да изпълни съвместно поръчаното му от Т./ А.Т. като собственик
на кораба и трала, а П.Т. като капитан на кораба/.Горното обстоятелство се
установява безпротиворечиво и от показанията на св.Я.Я., св.И.С. и св.Д.М..От
естеството на така установените насрещни волеизявления между Т. и А.И. следва
да се приеме, че между тях е бил сключен устно вид граждански договор, сроден с
договор за изработка, с предмет извършване чрез фактически действия от страна
на А.И. на определена услуга за Т., съответно предоставянето й на тях.Никоя от
страните не е навела твърдения дали е било уговорено възнаграждение по
договора, но в случая това е ирелевантно, доколкото безспорно договорът за
изработка е възмезден, но няма пречка да се уговори и друго.
В по-новата съдебна
практика е изоставено разбирането, възприето в по -старата такава - напр.
Решение №537/13.05.1999г. по гр.д.№1632/98г., ВКС, ІV гр.о., съгласно която за
причинени вреди на изпълнителя по договора за изработка поради липса на
осигурени от възложителя безопасни условия на труд, последният не отговаря на
плоскостта на непозволеното увреждане, т.к. отношенията между страните не са
възникнали от трудов, а от облигационен договор.При него липсва включването на
изпълнителя в организацията на работата, т.к. изработката се осъществява на
риск на предприемача, който е свободен да насочва действията си, защото
извършва своя работа и нейният резултат ще рефлектира в неговата имуществена
сфера и доколкото действа в свой, а не в интерес на възложителя на работа,
последният не е длъжен да осигури безопасни условия на труд, съответно не
отговаря за увреждане, настъпило в резултат от неспазване на изискванията за
безопасност.Съгласно приетото в по-новата съдебна практика - напр. Решение №
274/17.10.2011г. по гр.д.№19/11г., ВКС, ІІІ гр.о., когато възложената по
договора за изработка работа е цялостно организирана и ръководена от
възложителя, така, че липсва самостоятелност на изпълнителя при извършването й,
за настъпили за изпълнителя вреди, отговаря възложителят, ако се установи
неизпълнение на задължението му за осигуряване на безопасни условия на
труд.Отговорността на възложителя е деликтна - той отговаря за противоправните
действия и бездейс -твия, изразяващи се в неизпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на
работата.Отговорността на възложителя, когато е лице, притежаващо предприятие
или място, където се осъществява трудова дейност, произтича от задължението да
осигури там здравословни и безопасни условия на труд - чл.2 и чл.14 от ЗЗБУТ.На
осн. чл.2 от ЗЗБУТ законът се прилага за всички предприятия и места, където се
осъществява трудова дейност, независимо от формата на организация, вида на
собственост и основанието, на което се извършва работата.Понятието работодател
обхваща това по §1 от ДР на КТ, както и всеки, който възлага работа и носи
цялата отговорност за предприятието и организацията - §1, т.2 от ЗЗБУТ.На
осн.чл.14 от ЗЗБУТ лицата, които самостоятелно наемат работещи, както и лицата,
които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят
здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с
работата, както на работещите /работещ е и лице, което работи за себе си-§1,
т.2а/, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират в или във
близост до работните помещения, площадки или места.На осн. чл.16, ал.1, т.6 от
ЗЗБУТ са длъжни да осигурят ефективен контрол за извършване на работата без
риск за здравето и по безопасен начин.Съгласно разрешенията, дадени в Решение
№63/01.03.2016г. по гр.д.№4885/ 15г., ВКС, ІV гр.о., възлагането е фактическо
натоварване на правен субект, физическо лице, за извършване на определена
работа в чужд интерес.За отговорността по чл.49 от ЗЗД е без правно значение
формата, чрез която се осъществява възлагането на работа, като не се изисква
задължително и възмездност.Упражняването от възложителя на властническото
правомощие да възложи работа е основанието за ангажиране на деликтната му
отговорност като възложител на осн. чл.49 от ЗЗД.Този, който извлича полза от
дадена работа, той трябва да поеме и отговорността в случай на причинена вреда,
която е резултат от противоправното му бездействие да осигури мерки за
безопасни условия на труд.В смисъла, че като възложител/поръчващ/ по договор за
изработка, при който работата е цялостно организирана и ръководена от
възложителя, при липса на самостоятелност на изпълнителя при изпълнение на
възложеното, възложителят отговаря за вреди от неизпълнение на задълженията си
по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, произтичащи от
закона, техническите и други правила или от характера на работата, са и
Определение №1216/04.12.2013г. по гр.д.№4149/13г., ВКС, ІІІ гр.о., Определение
№416/31.05.2018г. по гр.д.№1096/18г., ВКС, ІІІ гр.о., както и Определение
№27/15.01.2018г. по гр.д.№1909/17г., ВКС, ІV гр.о.
Предвид така формираната нова трайна практика на ВКС, съдът приема,
че ответниците следва да носят отговорност за причинените на ищците вреди от
смъртта на сина им, ако се установи, че смъртта му е резултат от неизпълнение
на задълженията им като възложители физически лица да му осигурят здравословни и безопасни условия на труд,
когато са му възложили по договор за изработка дейността по освобождаване на
трала от морското дъно и закачане
на въже за него, за да може да бъде изтеглен /представляваща по вида
си водолазна такава/, която дейност, те, за да носят отговорност, следва и като цяло да са организирали и ръководили, а той да не е
имал самостоятелност при изпълнението й.От своя страна поради естеството си водолазната дейност
е такава, която изисква специални
знания и опитност и е източник на повишена опасност.Тя е подробно правно
регламентирана за извършващите я лица от състава на ВМС - Правилник за водолазната
служба, издаден от Министерство на отбраната, и тези от състава на МВР - различни инструкции и правила
за водолазната дейност в МВР, от които действащи към 15.07.2013г. са Правила за
водолазната дейност в МВР, утвърдени от Министъра на вътрешните работи със
заповед от 03.05.2012г.За
граждански лица нормативният акт
е Наредба №Н-7/12.06.2008г. за извършване на водолазна и друга подводна
дейност, обн.ДВ, бр.59/01.07.2008г., приета на осн. чл.27 и чл.29 от ЗМПВВППРБ,
последният даващ в §2, т.9 от ДР дефиниция за водолазна дейност, а именно всяка
дейност под повърхността на водата с военна, стопанска или изследователска цел,
при която човек използва дихателно съоръжение за повече от едно вдишване или
която се осъществява със съоръжения, управлявани от разстояние.Съгласно чл.2 от Наредба №Н-7/12.06.2008г.
в действащата й към 15. 07.2013г.
редакцията - ДВ, бр.59/08г. водолазни работи представляват подводни работи,
извършвани с използване на водолазен труд, едни от които са подводно-технически
водолазни работи, които се изпълняват при изваждане на предмети от дъното.Също
към посочената дата е действаща и Наредба
№24/05.08.2011г. за изваждане или изтегляне на потънало имущество в
териториалното море,
вътрешните морски води и вътрешните водни пътища на Република България.Нормите
на последната изискват в случай на потъване на имущество собственикът да
изпрати съобщение до съответната териториална дирекция „Морска администрация”,
регламентиран е редът
за изваждане или изтегляне на потъналото имущество, което не съставлява
опасност или препятствие за корабоплаването или околната среда и този ред
изисква на първо място да се представи
в съответната териториална дирекция "Морска администрация", в чийто
район е местонахождението на потъналото имущество, заявление с приложен към
него план за изваждане или изтегляне на потъналото имущество, което заявление
се подава не
по-късно от 15 дни преди планираната дата за започване на ваденето или
тегленето на потъналото имущество, и който план изисква посочване и на мини -малния брой
морски лица, които ще участват и ще обезпечават сигурността и действията по
ваденото или тегленото на потъналото имущество.Планът следва да бъде одобрен от
директора на съответната дирекция, който може да издаде и разпореждания, които
са задължителни за лицето, подало искането.Между страните не е спорно, а и се
установява от представеното писмо от Агенция „Морска администрация”, Дирекция
„Морска администрация”-Варна от 13.11.2018г., че в Д”МА”-Варна не е постъпвало
искане от капитана или корабособственика на м/к с рег.№2133 по чл.8 от
цитираната наредба за вадене на потънало имущество от района на Черно море
срещу „Черни нос”, съответно такова разрешение не е било давано.Следователно не
е бил предоставен и план за изваждане на имуществото и не е било
проконтролирано от Д”МА”-Варна обезпечаването на сигурността и действията по
ваденото на потъналото имущество.Нормата на чл.8 от Наредба №Н-7/12.06.2008г. в действащата й
към 15.07.2013г. редакция изисква при извършване на водолазни дейности по чл.2,
ал.2/т.е. и по чл.2, ал.2, т.3/ да се представи уведомление до съответната
Д”МА” не по-късно от 24 часа от началото им.В уведомлението се посочват
ръководителят, целта на извършваната водолазна работа, съставът на водолазната
група, районът, времето за работа и взетите мерки за безопасност.Също безспорно
между страните е, че и уведомление по цитираната наредба не е било изпращано до
Д”МА”-Варна.Макар разпоредбите на Наредба
№Н-7/12.06.2008г. да не регламентират така детайлно самото извършване на
водолазната дейност, както актовете, касаещи лицата от състава на ВМС и МВР, то
видно от нормата на чл.6 е, че безспорно следва да има, наред с работещия
водолаз/този, който ще извърши спускането, за да осъществи подводната работа/,
ръководител на водолазната група/т.е. това е лицето, което непосредствено
ръководи водолазното спускане и действията на останалите водолази от групата,
вкл. контролира спазването на правилата за безопасност/, който да определи и
назначи дежурен по спускане и дежурен осигурител, т.е. също лица с водолазна
правоспособност, които при нужда да осигурят работещия водолаз.Никой от лицата,
намиращи се на кораба, с изключение на А.И., не е бил правоспособен
водолаз/капитанът към посочената дата е бил любител водолаз без правоспособност,
макар и разполагащ с водолазен костюм и друга бутилка с кислород, с които се е
опитал да се гмурне, за да окаже помощ на А.И./.Собственикът, капитанът и пом.
капитанът са лица, притежаващи удостоверения за правоспособност „Водач на кораб
до 40 БТ по море”/представени по делото/, но действащите към датата на
придобиване на тази правоспособност Национални стандарти за провеждане на
подготовка и изпит за придобиване на правоспособност „Водач на кораб до 40 БТ
по море”, одобрени от изп.директор на ИА „МА” от 11.06.2012г., не включват теоретични
знания и упражнения, свързани с естеството на водолазните работи и с
изискванията към начините за провеждане на безопасни спускания при извършване
на водолазни дейности.Не се установява съответно и да е била сформирана
водолазна група с посочените членове, изискуеми от наредбата, и необходими,
защото извършваната дейност сама по себе си е свързана с висок риск за здравето
на изпълняващите я лица.Лицето, непосредствено причастно със спускането на А.И.,
е бил помощник капитанът Д.М., който е държал въжето, вързано за ръката на А.И.
и е засичал с телефона си времето от потапянето до изплуването, както и е
отговарял за връзката с А.И. досежно сигнала, подаван чрез въжето/три
подръпвания, които означават, че започва да изплува /това е и условният сигнал,
подаван чрез въже, за изплуване според таблиците за условни сигнали в ПВС и
цитираните правила/.Не се установява преди спускането А.И. да е бил подробно
инструктиран от ответниците, освен, че съгласно показанията на св.Д.М. капитанът
разпределил задачите между него и А.И., да е била проверена екипировката му и
да му е извършен общ медицински преглед/пулс и кръвно налягане/.Съдът приема за
неоснователно възражението на въззивниците И., че в съответствие с цитираната
наредба е следвало да има и спуснат придружаващ плавателен съд, т.к. съгласно
чл.6, ал.2 дежурният осигурител трябва да бъде с придружаващ плавателен
съд/лодка/ само при отдалечаване на водолазната група на разстояние от повече
от 20 метра от мястото на спускане, докато в настоящия случай се установява от
показанията на посочените свидетели, че А. И. се е спуснал непосредствено до
кораба.
Съгласно чл.1, ал.3, т.4 от Наредба
№7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работно оборудване, същата е
приложима и по отношение на риболовните
кораби при отчитане на съответните специфики.Съгласно чл.71 от същата
работните места се организират така, че работещите да бъдат предпазени от
падане и подхлъзване, а съгласно чл.72 на работещите на открито се осигурява
възможност за бърза евакуация и оказване на помощ.В чл.215а и сл. са посочени
специфичните изисквания при използването на стълби, вкл., че се поставят по безопасен начин,
гарантиращ тяхната стабилност и непозволяващ отместването им по време на
използването им, следва да са обезопасени,
да имат достатъчна якост, да са правилно поддържани и използвани на съответните
места и според предназначението им.Според заключението на комплексната СТЕ от 13.02.2019г.
използва -ната на кораба стъбла, макар и да е разполагала с парапети и
необходимата широчина, не е отговаряла на всички изисквания за водолазен
трап/височина между стъпалата/по-малка с 40мм/, потопена част, захващане и
наклон/, което е налагало допълнително поддържане против разместване.
Видно от гореустановеното,
ответниците, възложители по сключения с А.И. договор за изработка, с предмет
извършване на услуга, свързана с осъществяване на водолазна дейност, не са
изпълнили посочените в горецитираната нормативна уредба, приложима за
граждански лица, извършващи водолазни спускания, изисквания, които са
предвидени, за да може да се осигурят здравословни и безопасни условия на труд
за лицата, които я извършват.За да бъде основателна предявената против тях
претенция е необходимо да се установи и, че дейността е била изцяло ръководена
и организирана от тях, при което е липсвала самостоятелност за изпълнителя,
както и, че настъпилият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена
връзка с тяхното противоправно бездействие.По отношение на първата предпоставка
съдът приема, че дейността не е била изцяло организирана и ръководена от
тях.Безспорно налице е организация за достигане до съответното място в морето и
спиране на кораба, непосредствено до мястото, където с шамандура е обозначен
потъналият трал.Организацията е включвала и осигуряване на кислородна бутилка,
напълнена с необходимото количество кислород.В настоящото производство
неизправност на тази бутилка или неправилното й зареждане с кислород не е
установено /така и в досъдебното производство съгласно цитираното постановление
за прекратяване/.Водолазният костюм е бил собственост на А. И. и ответниците не
са отговаряли за изправността му, но дори да са, неизправност на същия не е
установена.По какъв начин, за колко време и при какъв режим на декомпресия А.И.
да осъществи спускането си до дъното, освобождаването на трала, закачането на
въжето и изплуването на повърхността са обстоятелства, които той самостоятелно
е преценявал, т.е. те не са пряко организирани и ръководени от ответниците, тъй
като той е бил единственото лице на кораба, което е било с професионално
обучение за водолаз, което е можело да осъществи тази дейност, притежавайки
необходимите специални знания и опитност /вкл. и бидейки лице от състава на ВМС
и като такова безспорно запознато с цитирания ПВС/.Както се изложи, причината
за настъпилата смърт на А.И. е газова емболия в резултат от декомпресионна
болест.Съгласно КСТМЕ от 21.01.2020г. и обясненията на в.л. в о.с.з. на
29.01.2020г. съобразно дълбочината, до която се е спуснал А. И.-33м., за
извършване на спускането са били необходими 2 минути и 9 секунди, а за
изплуване при осъществяване на нормална декомпресия при безопасен престой във
водата минимум 6 минути.Общо, съгласно установеното от показанията на
свидетелите, от спускането до изплаването на А.И. е изминал период от около 8-9
минути.В това време не се включва обаче времето, през което е престоял на
дъното, за да осъществи възложеното му освобождаване на трала и закачане на
въже, за да бъде издърпан.Същественото е, че съгласно същите показания от
подаването на сигнал до пом.капитана, че започва изплуването си на повърхността
чрез трикратно подръпване на въжето, вързано за ръката му, до изплуването е
изминал период от около 2-3 минути, т.е. недостатъчен според горецитираните
изисквания.Същевременно времето за декомпресия, съгласно обясненията на вещото
лице д-р А., при А.И. не е било нормално установеното, а по-дълго, предвид
фактора наднормено тегло, който води до по -бързо натрупване на азот в тъканите
и кръвта/а последният причиняващ газовата емболия/.Съгласно представеното копие
от медицинската документация от извършените прегледи на А.И. във ВМА, НПЦВМЕАММ,
Отделение по военномедицинска експертиза за работа на вода към ЦВМК-Варна, при
започналото през м.06.2013г. регулярно освидетелстване за годност за плавателна
длъжност по реда на действащата към посочената дата Наредба №Н-4 от 18.02.2013г. за
военномедицинска експертиза в качеството му на матрос от ВМС на длъжност щатен
водолаз, е констатирано от експертите на комисията състояние извън медицинските
стандарти, а именно значително увеличение на теглото до затлъстяване ІІІ
степен.Предвид същото и А.И. е подал молба на 04.06.2013г. за освидетел -стване
по реда на чл.15 от цитираната наредба с решение за индивидуална годност, но
тъй като не е било получено писмено съгласие от командира на в.ф., в което е
служил, протоколът е останал незавършен, поради което след 13.06.2013г. А.И. е
с изтекло решение за водолазна годност и не би следвало да се допуска за
извършване на водолазни спускания при изпълнение на служебните си задължения до
издаването на ново решение-обстоятелство, било неизвестно на ответниците.
Съгласно КСТМЕ газовата емболия е
настъпила още при изплуването на А. И. поради бързата промяна на налягането от
33м. на 0м. Физическите признаци за нарушаване режима на декомпресия при
изплуване се проявяват в рамките на няколко минути, които хронологично се
развиват в следната последователност: загуба на мускулна сила, дезориентация,
нарушена двигателна координация, загуба на съзнание, придружено от липса на
дихателна дейност, спиране на сърдечната дейност-водещо до клинична смърт, като
5-6 минути след клиничната смърт е настъпила биологичната смърт.С оглед
нарушения режим на декомпресия за по -бързото настъпване на признаците е
донесъл освен факторът повишено тегло и факторът алкохол - установен при
аутопсията в хода на досъдебното производство и посочен от СМЕ от 17.12.2018г.
по настоящото дело, като съдът приема, че са касае за 0, 8 промила, доколкото
това е количеството, установено в урината/което не се увеличава послесмъртно/,
доколкото за това, установено в кръвта - 3, 3 промила, не може да се установи
категорично каква част е образувана послесмъртно, или макар и да е нямал тежка
степен на алкохолно опиване е имал лека степен на алкохолно опиване.Всички тези
фактори/нарушен режим на декомпресия, увеличено тегло и алкохолно опиване/ в
съвкупност са довели до развитието на газова емболия.Тя от своя страна с
началните си проявления/дезориентация и нарушена координация / е причината за
изпускане от стълбата и падане във водата и изпускане впоследствие и на
подаденото му въже с гаша, за което се е хванал първоначално.С оглед това
състояние е без значение дали му е бил хвърлен спасителен пояс или въже с гаша,
за което да се хване.Непосредствено след това е спряло и дишането му, доколкото
е безспорно установено от всички СМЕ по делото, че А.И. не е починал от
удавяне, т.е. не е имал спонтанни дихателни движения, и е загубил
съзнание.Следва да се посочи и, че макар и да не е имал обезопасително въже
върху водолазния костюм, поставено така, както е посочено в КСТМЕ от
21.01.2020г., той е имал въже, вързано за ръката му, с което и се е спуснал и е
бил подсигуряван от пом.капитанът, държал го на кораба.Това въже А.И. е смъкнал
първо от ръката си след хващането си за стълбата и изкачване на две стъпала,
след което е смъкнал и плавниците си, въпреки указанията от капитана да подаде
първо дихателния апарат като най-тежък и знанието, че въжето се сваля едва след
като се е качил на палубата.Независимо от гореустановеното следва да бъде
посочено, че съгласно същата КСТМЕ и обясненията на в.л. в о.с.з. причината за
смъртта - газова емболия е щяла да настъпи, както, ако А.И. не беше изпуснал
въжето от ръката си след повторното падане, а се беше качил /или е бил издърпан
за въжето/, така и ако изобщо не беше се изпускал от стълбата, а първоначално
се е качил на кораба след изплуването си.Тази причина е щяла да се развие макар
и не така бързо и динамично, като шанс да се избегне леталният изход е имало
само при много бързи и адекватни реанимационни действия - изкуствено дишане и
сърдечен масаж/предприети от обучен човек/ и започнати не по-късно от 5 - 6
минути от спиране на дишането, които да възстановят дишането му и след това
възстановяване незабавно влизане в барокамера.В Наредба №Н-7/12.06.2008г. няма изискване
да бъде осигурена преносима барокамера на водолазния пост, от където се
извършва спускането, съответно лица, обучени да работят със същата, но дори и
да се приеме, че следва да се съобразят изискванията, предвидени в ПВС, според
които при спускания над 20м. следва да се осигури такава, то дори и при
наличието й поради липсата на дишане и възможност за предприемане на спешни
реанимационни дейности/времето, за които при А. И. се съкращава поради
затлъстяването и приетия алкохол/ леталният изход би настъпил. Предвид така
установеното съдът приема, че дори и ответниците да бяха спазили горепосочените
изисквания, а именно да изпратят всички необходими уведомления по двете
цитирани наредби, да е имало на кораба ръководител на водолазната група,
дежурен по спускане и дежурен осигурител, да е проведен инструктаж, стълбата да
е била с необходимите параметри, да са извършени преглед на пулса и кръвното
налягане преди спускането, осигуряващото въже да беше вързано през кръста, а не
за ръката, то с оглед неправилно извършената декомпресия от А.И. /безспорно
запознат с изискванията на ПВС за нея и за извършването на която той е
организирал и ръководил действията си/, и утежня -ващите фактори от
здравословното му състояние, декомпресионната болест е щяла да настъпи и
съответно газовата емболия да причини леталния изход.С оглед горното и съдът
приема, че ищците, чиято е доказателствената тежест, не са установили в
производството чрез пълно и главно доказване, че противоправното бездействие на
ответниците по отношение осигуряване на горепосочените изисквания е
решаващо/вътрешно необходимо свързано със смъртта на А.И. или в цялата поредица
от явления причината да предшества следствието и да го поражда като вредата
закономерно да произтича от деянието.Така, защото при мислено изключване на
това поведение, т.е. ако се приеме, че те бяха имали горепосоченото правно
дължимо поведение по частта от дейността, организирана и ръководена от тях, то
резултатът пак би настъпил с оглед поведението на пострадалия.Поради липсата на
горепосочения елемент от фактическия състав, необходим за пораждане деликтната
отговорност на ответниците, а именно причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилия вредоносен резултат, съдът приема, че
предявените искове за присъждане на обезщетения са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени, така и акцесорните за присъждане на законна лихва от датата
на деликта.
Предвид несъвпадане
изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението на
ВОС в частта му, с която са присъдени обезщетения за неимуществени вреди в
размерите от по 20 000лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба, както и лихва за забава за период от 15.07.2013г. до
датата на исковата молба-17.07.2018г., както и разноски, следва да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което претенциите на ищците в
горепосочените им части бъдат отхвърлени.Решението следва да бъде потвърдено в
частите му, с които исковете са отхвърлени за разликата над 20 000лв. до 30 000лв.
и за разликата над 10 172,14 лв. до 15 241, 93лв., както и
присъдените съразмерно за тези части разноски на ответниците.Предвид отмяната
на решението в частите му, с които се присъждат разноски на ищците, съдът
приема, че следва да бъде отменено и обжалваното определение, постановено в
производството по чл.248 от ГПК, касаещо тези разноски.
Пред настоящата
инстанция въззивниците Т. претендират присъждане на разноски в размер на по
1500лв. за всеки, представляващи адв. възнаграждение съгласно представените
договори за правна защита и съдействие, съотнетно от 03.06.2019г. и
04.06.2019г., изплатено в брой, държавна такса за всеки от по 603, 45лв. и
възнаграждение за вещи лица само за П.Т. в размер на 517лв. Направено е възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение от насрещната страна. Съобразно общия материален интерес
пред настоящата инстанция, формиран от 30 000лв. главница и 15 241,
93лв. лихва, предвиденият в чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС минимален размер на възнаграждението при
този материален интерес е 1 887, 26лв., с оглед което и следва да се
приеме, че претендираното възнаграждение от 1 500лв. не се явява
прекомерно.Така на П.Т. следва да се присъди сумата от 2 620, 45лв., а на
А.Т. сумата от 2 103, 45лв.На ответниците следва да бъдат присъдени
разноски и за първа инстанция касателно уважените от нея части от исковете,
приети за неоснователни от настоящата инстанция.Пред ВОС те са претендирали
разноски за адв.възнаграждение всеки от по 3 550лв. и възнаграждение за
в.л. от по 400лв.Фактически заплатените от тях възнаграждения за в.л. са по
350лв. Било е направено от насрещната страна възражение за прекомерност на
възнагражденията и те са редуцирани глобално от първоинстанционния съд до
сумата от по 2 500лв. и от тях е присъдена сума, съразмерна на 100 000лв.
при обща претенция от 120 000лв., уважена за 20 000лв., която е в
размер на 2083лв., съответно заради уважената част от исковете не са им
присъдени от ВОС възнаграждения от по 417лв.Така и за разноските за в.л. общо
350лв., от които са присъдени при тази пропорция 292лв. или общо на всеки ответник
за отхвърлената част по 2 375лв.Ответниците са подали молба по реда на
чл.248 от ГПК/обективирана във въззивната им жалба/ с искане за изменение на
решението в частта му относно разноските с твърдения за неправилно редуциране
на адв.възнаграждение, която е оставена без уважение от първоинстанционния съд
с определение №3086/24.10.2019г.Това
определение не е било обжалвано от ответниците и съответно е влязло в сила.С
оглед горното и настоящата инстанция не би могла да променя общия определен
размер от 2 500лв, поради което същият следва да се присъди в цялост или
още по 417лв. за всеки от ответниците и още по 58лв. за СТЕ или общо на всеки сумата
от 475лв. за първа инстанция.
Общо на П.Т. се следва
сумата от 3 095, 45лв., а на А.Т. сумата от 2 578, 45лв., като същите
следва да се присъдят на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ определение
№2299/05.08.2019г., постановено по гр.д.№1676/18г. по описа на ВОС, гр.о.
ОТМЕНЯ решение
№507/19.04.2019г., постановено по гр.д.№1676/18г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ П.А.Т. и А.П.Т. са осъдени да
заплатят солидарно на П.Г.И. и В.А.И., на всеки един от тях сумата от по 20 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания - огромна мъка, причинена
от противоправното поведение на двамата ответници, осъществено на 15.07.2013г.,
довело до смъртта на А. П.И., настъпила на 15.07.2013г., което противоправно
поведение се изразявало в действия или бездействия на двамата ответници: а/ не било изискано
необходимото разрешение от Държавна агенция Морска администрация за изваждане на потъналия трал; б/ не били
взети
необходимите мерки за безопасното спускане на водолаза и неговото излизане на
палубата на кораба - конструкцията
на самата стълба и нейното поставяне не осигурявали ефективна възможност за
добър захват и изтегляне на излизащия водолаз, не бил
съставен план за осигуряване на безопасно гмуркане, не била подсигурена
постоянна двустранна връзка между водолаза и подсигуряващия екип, не са били осигурени не
по-малко от трима водолази и един осигуряващ водолазните работи, липсвали са лодка с
оборудване, спасителни пояси,
осигурително въже, не
било извършено и задължително медицинско осигуряване - не е проверено кръвно налягане и
пулс преди потапянето, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 17.07.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.45 от ЗЗД; 2/ П.А.Т. и А.П.Т.
са осъдени да заплатят на П.Г.И. и В.А.И., на всеки
един от тях сумата от по 10 172, 14 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава за пери -ода от 15.07.2013г. до 17.07.2018г. върху присъдените суми от по 20 000 лв.,
на осн. чл.86 от ЗЗД; 3/ П.А.Т. и А.П.Т. са осъдени да заплатят в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Варна сумата от 2
413, 77 лв., дължими държавни такси в производството, като и
сумата от 5 лв., държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл.78, ал.6 ГПК; 4/ П.А.Т. и А.П.Т.
са осъдени да заплатят на П.Г.И.
сумата от 757, 17 лв., представляващи сторени по делото разноски и заплатено адвокатско
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 ГПК; 5/ П.А. Т. и А.П.Т.
са осъдени да заплатят
на В.А.И. сумата от 416, 67 лв., представляващи сторени по делото
разноски и заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Г.И. и В.А.И. против П.А.Т. и А.П.Т.
искове за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на всеки един от
ищците сумата от по 20 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални
болки и страдания - огромна мъка, твърдяна, че е причинена от противоправното
поведение на двамата ответници, осъществено на 15.07.2013г., довело до смъртта
на А. П.И., настъпила на 15.07.2013г., което противоправно поведение се
изразявало в действия или бездействия на двамата ответници: а/ не било изискано
необходимото разрешение от Държавна агенция Морска администрация за изваждане на потъналия трал; б/ не били
взети
необходимите мерки за безопасното спускане на водолаза и неговото излизане на
палубата на кораба - конструкцията
на самата стълба и нейното поставяне не осигурявали ефективна възможност за
добър захват и изтегляне на излизащия водолаз, не бил
съставен план за осигуряване на безопасно гмуркане, не била подсигурена
постоянна двустранна връзка между водолаза и подсигуряващия екип, не са били осигурени не
по-малко от трима водолази и един осигуряващ водолазните работи, липсвали са лодка с
оборудване, спасителни пояси,
осигурително въже, не
било извършено и задължително медицинско осигуряване - не е проверено кръвно налягане и
пулс преди потапянето, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 17.07.2018г. до
окончателното изплащане, и искове
за солидарното осъждане на П.А.Т. и А.П. Т. да заплатят на П.Г.И. и В.А.И. на всеки
сумата от по 10 172, 14 лв., представляваща законна лихва за
периода от 15.07.2013г.
до 17.07.2018г. върху главниците от по 20 000лв., на осн. чл.86 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№507/19.04.2019г., постановено по гр.д.№1676/18г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ са отхвърлени предявените от П.Г.И.
и В.А.И. против П.А.Т. и А.П.Т. искове за солидарното осъждане на ответниците
да заплатят на всеки един от ищците сумата, представляваща разликата над 20 000лв. до 30 000лв.,
представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди; 2/ са отхвърлени предявените от П.Г.И. и В.А.И.
против П.А.Т. и А.П.Т. искове за солидарното осъждане на ответниците да
заплатят на всеки един от ищците сумата, представляваща разликата над 10 172, 14 лв. до 15 241, 93
лв., представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 15.07.2013г.
до 17.07.2018г. върху главниците, представляващи разликата над 20 000лв.
до 30 000лв. за всеки един от ищците, на осн. чл.86 от ЗЗД; 3/ П.Г.И. и В.А.И. са осъдени да
заплатят на
П.А.Т. сумата, представляваща разликата над 2 137, 50лв. до 2
375 лв., представляващи сторени по делото разноски и заплатено адвокатско
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 ГПК; 4/ П.Г.И. и В.А.И. са осъдени да заплатят на А.П.Т. сумата, представляваща
разликата над 2 137, 50лв. до 2 375 лв., представляващи сторени по делото
разноски и заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА П.Г.И., ЕГН **********, адрес *** и В.А.И., ЕГН **********, адрес ***, да запла - тят на П.А.Т., ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 3 095, 45лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА П.Г.И., ЕГН **********,
адрес *** и В.А.И., ЕГН **********, адрес ***, да заплатят на А.П.Т., ЕГН **********,
адрес ***, сумата от 2 578, 45лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа и
въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: