№ 6395
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20231110132636 по описа за 2023 година
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1; по чл.344, ал.2, т.2 и по чл. 344, ал. 1,
т.3, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
Ищецът С. С. Б. твърди в исковата молба, че е работил по Трудов договор №
1/05.01.2009 г. и Допълнително споразумение № 135/01.01.2023 г. към него при ответника на
длъжност „Счетоводител отговорен“, както и че му е било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ със Заповед № РД-15-110/04.05.2023 г. и трудовото правоотношение е
било прекратено, считано от 09.05.2023 г. Заявява, че със Заповед № РД-15-110/04.05.2023 г.,
връчена на 05.05.2023 г. му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, без да му е
прекратено трудовото правоотношение, като със Заповед № 101/09.05.2023 г., връчена на
09.05.2023 г. е прекратен Трудов договор №301/05.01.2009 г., който не му е бил връчван,
като процесния Трудов договор № 1/05.01.2009 г. не е бил прекратен. Твърди, че е нарушена
разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ, тъй като не са му поискани писмени обяснения по текста на
целия Доклад, а само по Извлечение от доклад за извършена проверка в СБР-филиал
„Момин проход“( вх.№47-20-4/12.04.2023 г.). Поддържа, че е нарушена императивната
правна норма на чл.195, ал.1 КТ, тъй като заповедта не е мотивирана и не са описани в
текста на заповедта конкретните нарушения(не е посочено каква възложена работа не е
извършвана и кога е станало; не са конкретизирани законните нареждания на работодателя,
които не са изпълнени; не е посочено по какъв начин и с какви действия/бездействия и кога е
злоупотребено с доверието на работодателя и е уронено неговото добро име). Заявява, че не
е извършил посочените нарушения на трудовата дисциплина в обжалваната заповед.
Твърди, че е нарушена разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ, като в Доклада е посочена една
единствена дата- 28.02.2022 г., от който момент до налагане на дисциплинарното наказание е
изминало повече от година. Поддържа, че при прекратяване на трудовия договор не е
спазена разпоредбата на чл.333 КТ, тъй като страда от диабет и преди самото прекратяване
не е взето предварителното разрешение на Инспекцията по труда(има Експертно решение
№0157/26.01.2021 г. на ТЕЛК къмМБАЛ „Самоков“ ЕООД, влязло в сила на 18.02.2021 г.).
Заявява, че е нарушена разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ, тъй като наложеното наказание не
съответства на описаните в заповедта нарушения и е прекалено тежко. Претендира
уволнението да бъде признато за незаконно и неговата отмяна/да бъдат отменени Заповед
1
№РД-15-110/04.05.2023 г. и Заповед №101/09.05.2023 г.; да бъде възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност „Счетоводител отговорен“ и да му се плати сумата от 12 180
лева, представляваща обезщетение за времето през което е останал без работа поради
уволнението- за периода от 09.05.2023 г. до 09.11.2023 г., както и разноските.
Ответникът „..............“ ЕАД е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131
от ГПК е представил писмен отговор. Заявява, че преди да му се наложи дисциплинарно
наказание на служителя-ищец, са поискани и са дадени писмени обяснения от същия.
Твърди, че ищеца е извършил описаните в заповедите многобройни нарушения на трудовата
дисциплина и на финансово-счетоводната дисциплина. Поддържа се, че на ищеца е било
връчено извлечение от доклада, отнасящ се до него. Заявява, че е спазена процедурата по
чл.333 КТ, като е поискано разрешението на Инспекцията по труда и такова е получено със
закъснение.
Софийски районен съд, след преценка на събраните доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед №
101/09.05.2023 г.(в която неправилно е вписано, че е прекратен Трудов договор №
301/05.01.2009 г., вместо Трудов договор № 1/05.01.2009 г.) на основание чл.330, ал.2, т.6 от
КТ, поради нарушения, изразяващи се в неизпълнение на възложената работа(чл.187, ал.1
,т.3, предл.1 КТ); неизпълнение на законните нареждания на работодателя(чл.187, т.7 КТ);
злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието(чл.187, т.8, предл.1
КТ) и неизпълнение на дружи трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор
или определени при възникването на трудовото правоотношение(чл.187, т.10 КТ).
За да е налице основанието по чл.330, ал.2, т.6 от КТ за упражняване на
субективното потестативно право на работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение с работник/служител, установяването на законността на което съгласно
правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК е в тежест на работодателя-ответник, като последния
трябва да установи факта на нарушението на трудовата дисциплина(“неизпълнение на
възложената работа“; „неизпълнение на законните нареждания на работодателя“ и
„злоупотреба с доверието уронване на доброто име на предприятието“), нарушителя,
времето и мястото на извършване на противоправното неизпълнение на трудовите
задължения, изслушването и/или приемането на обяснения от ищеца, относно нарушенията,
съгласно чл. 193 от КТ и наличието на заповед по чл. 195, при спазване на изискванията на
чл.189 (критерии за определяне надисциплинарното наказание), чл.193(искане/даване на
писмени обяснения) и чл.194(срокове за налагане на дисциплинарно наказание) от КТ.
Предвидената в чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ закрила е приложима в случаите на
прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя на основание по чл. 330, ал.2,
т.6 от КТ-при дисциплинарно уволнение, за работник/служител, страдащ от болест,
определена в Наредба на министъра на здравеопазването. Законното уволнение на тази
категория работници и служители, съгласно чл.333, ал.1 от КТ се предпоставя от
предварително разрешение на Инспекцията по труда. Въз основа на законовата делегация на
чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ е издадена Наредба № 5/20.02.1987 г. за болестите, при които
работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ. В тази
връзка и видно от Експертно решение №0157 от зас.№017/26.01.2021 г. на ТЕЛК-общи
заболявания към „МБАЛ Самоков“ ЕООД се установи, че ищеца страда от захарен диабет II
тип, което е изрично посочено в чл. 1, ал. 1, т.6 от Наредбата.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5/20.02.1987 г. работодателят има задължението да
събере предварителна информация от работниците и служителите, които са определени за
уволнение, за това дали страдат от болестите, посочени в ал. 1 на чл. 1. По делото не се
установи ответника да е искал от ищеца да заяви страда ли от някоя от посочените в чл.1,
ал.1 от Наредбата болести. Също така не се установи и към момента на прекратяване на
2
трудовото правоотношение, ответника да е искал разрешение на Инспекцията по труда, като
в писмения отговор последния сам признава, че е поискал разрешение(становище) на
Инспекцията по труда от София-град, но е получено със закъснение, факт който остана
недоказан по делото. Изложеното води до извод, че ответника като работодател е нарушил
разпоредбите на Наредба № 5/20.02.1987 г. и чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, което прави
уволнениeто на ищеца, извършено с процесната Заповед № 101/09.05.2023 г., незаконно.
Последното прави и ненужно обсъждането на останалите доводи на страните за процесното
уволнение, т.е. не се налага да се разглежда спора по същество.
С оглед гореизложените правни съображения съдът намира, че уволнението
извършено с процесната заповед е незаконно, поради което предявеният иск по чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:
Уважаването на иска за възстановяване на заемана преди уволнението длъжност е
обусловено от уважаване на иска за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна. След като съдът приема, че иска за признаването на уволнението за
незаконно и неговата отмяна е основателен, следва да бъде уважен и обективно съединения
с него акцесорен иск за възстановяване на предишната работа.
По иска с правно основание 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ:
Оставането без работа поради уволнението е правнорелевантен факт, елемент от
хипотезата на правната норма на чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. От факта на безработица през
шестмесечния период след незаконно уволнение за ищеца възниква право на обезщетение.
Поради това и на основание чл. 154, ал. 1 ГПК, съгласно която разпоредба всяка страна е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания, в тежест на ищеца е да
установи, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово
възнаграждение. Като елемент на правната норма- фактическото твърдение, че е останал без
работа поради уволнението, следва да се докаже от ищеца, който се позовава на тази норма.
Последният елемент се установи по делото от извършената в съдебното заседание на
11.12.2024 г. констатация по представената трудова книжка на ищеца, видно от която
последните отбелязвания в книжката са на страница 12 и страница 13 и са от работодателя-
ответник, като на страница 14 и страница 15 липсват отбелязвания, т.е. след датата на
прекратяване на процесното трудово правоотношение между страните на 09.05.2023 г. не са
извършени вписвания за започване на работа по друго трудово правоотношение. Ето защо,
съдът приема за установено по делото, че за периода от 09.05.2023 г. до 09.11.2023 г. ищецът
е останал без работа.
Следователно, искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е доказан по основанието си. Относно
размера на иска съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е
определило, че обезщетението за периода от 09.05.2023 г. до 09.11.2023 г. е 12 327.64 лева.
По искане на ищеца и на основание чл.214, ал.1 ГПК, съдът е допуснал в съдебно
заседание на 26.03.2025 г. увеличение на предявения иск по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с
чл.225, ал.1 КТ, като същия да се счита предявен за сумата от 12 327.64 лева.
При това положение предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1
КТ, следва да бъде уважен за цялостния размер от 12 327.64 лева. Последица от уважаването
на иска е и присъждането на законната лихва, считано от датата на исковата молба-
13.06.2023 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищеца. На основание чл.78, ал.1
ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 2 712 лева с ДДС(2 260 лева
и 452 лева, представляващи 20% ДДС), тъй като процесуалния представител на ищеца-
адвокатско съдружие „Нейкова, Велкова и партньори“ е регистрирано по ЗДДС, видно от
ДДС № BG175957268. Претендираното адвокатско възнаграждение съответства на размера,
предвиден в чл.7, ал.1 т.1 и чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
3
размери на адвокатските възнаграждения и в тази връзка възражението на ответника по
чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати на Софийския районен
съд дължимите държавни такси в размер от по 80 лева за всеки от конститутивните искове с
правна квалификация- чл. 344, ал.1, т.1 КТ и чл.344, ал.1, т.2 КТ(или 160 лева), както и
493.10 лева - държавна такса за иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с
чл. 225, ал. 1 КТ, или сумата от 653.10 лева.
По делото са направени и разноски за съдебно-счетоводна експертиза, заплатени от
бюджета на съда в размер на 400 лева, като ответникът следва да заплати на Софийски
районен съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК и сумата от 400 лева, представляваща дължими
разноски за съдебно-счетоводна експертиза.
В тази връзка ответникът следва да заплати на Софийски районен съд, на основание
чл.78, ал.6 ГПК, сумата от общо 1 053.10 лева.
По изложените съображения, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
уволнението на С. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.Момин проход, община Костенец,
Софийска област, ул.“Свежест“ №3А и съдебен адресат- гр.София, ул.„20ти април“№19-
адвокат С. Нейкова, от длъжността „Счетоводител отговорен“ при ответника- „..............“
ЕАД-филиал „...........“ ЕАД-Момин проход, ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.„Васил Левски“ №54, извършено със Заповед № 101/09.05.2023 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, С. С. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр.Момин проход, община Костенец, Софийска област, ул.“Свежест“ №3А и съдебен
адресат- гр.София, ул.„20ти април“№19- адвокат С. Нейкова, на длъжността „Счетоводител
отговорен“ при ответника- „..............“ ЕАД-филиал „...........“ ЕАД-Момин проход, ЕИК
............, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Васил Левски“ №54.
ОСЪЖДА „..............“ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.„Васил Левски“ №54, да заплати на С. С. Б., ЕГН **********, с адрес:
гр.Момин проход, община Костенец, Софийска област, ул.“Свежест“ №3А и съдебен
адресат- гр.София, ул.„20ти април“№19- адвокат С. Нейкова, на основание чл. 344, ал. 1, т.
3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, сумата 12 327.64 лева, представляваща обезщетение за
времето от 09.05.2023 г. до 09.11.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
предявяването на исковата молба- 13.06.2023 г. до окончателното й изплащане и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата 2 712 лева с ДДС, представляваща съдебни разноски
за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „..............“ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.„Васил Левски“ №54, да заплати на Софийски районен съд, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, сумата от 1 053.10 лева, представляваща дължими разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от датата на неговото обявяване – 09.04.2025 г. от страните, на които да се
4
връчи препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5