№ 749
гр. Варна, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501805 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. № 289 426 /02.06.2021г.,
подадена от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ 33, представлявано
от В.В. – управител, срещу Решение № 261 561 / 11.05.2021г., постановено по
гр.д. № 9392 / 2020г. на ВРС, 25 с-в, в неговата цялост, с което е отхвърлен
предявеният от „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, ЕИК:
********* срещу В. АТ. П., ЕГН: **********, с адрес
**********************************, иск с правно основание чл.422 ГПК
за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца заплащането на следните суми, за които е издадена заповед
за изпълнение №1846/18.05.2020г. по ч.гр.д. №4691/2020г. по описа на ВРС,
дължими за ползвани и незаплатени ВиК услуги за обект, находящ се в
****************************** с абонатен №******* по издадени
фактури за периода 26.07.2018г. до 16.01.2020г., както следва : сумата от
311.49 лева, представляваща главница за периода 19.06.2018г. до
1
15.01.2020г., ведно със законната лихва забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 15.05.2020г. до окончателното
изплащане, и сумата от 15.99 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата, дължима за периода 26.08.2018г. до 12.03.2020г ., при условията
на настъпило правоприемство поради смърт на ответника на
07.06.20221г. в хода на производството, след подаване на въззивната жалба и
заместен от наследниците - 1/ Б. В. АТ., ЕГН **********, с адрес:
***********************************; 2/ ЕК. В. П., ЕГН **********, с
адрес: *****, ***************** и 3/ Б. В. АТ., ЕГН **********, с адрес:
*****************************, като всеки от тях отговаря до размера от
по 1/3 от посочените в решението суми или от по 103,83 лв.,
представляваща главница за периода 19.06.2018г. до 15.01.2020г., ведно със
законната лихва забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 15.05.2020г. до окончателното изплащане и по 5,33 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата, дължима за периода
26.08.2018г. до 12.03.2020г.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано, както
и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Неправилно съдът бил приел, че не било установено ответникът да е
потребител на ВиК услуги за сочения обект. Съгласно разпоредбата на чл.14,
ал.1 от ЗМДТ (в действащата към 1998г. редакция) за придобитите имоти
собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок данъчната служба
по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация. В
данъчната декларация е посочено, че процесното жилище има двама
собственици при равни квоти-В.Б. П. и В. АТ. П. и че имотът е придобит от
тях въз основа на нотариален акт от 16.07.1979г. Съгласно разпоредбата на
чл.14, ал.7 от ЗМДТ-подадената декларация от един съсобственик ползва и
останалите съсобственици. Ето защо, счита решаващият извод на
първоинстанционния съд за неправилен и в противоречие с материалния
закон-ЗМДТ. Информацията, съдържаща се в данъчната декларация, е в
унисон с другите писмени доказателства-справка за недобора на частен
абонат *******, в която като титуляр на партидата е вписан именно В. АТ. П..
Други лица никога не са били вписвани като потребители, нито са били
извършвани корекции или служебно прехвърляне на тази партида. Счита, че
са налице официални писмени документи, които установяват по безспорен
2
начин, че П. притежава правото на собственост върху водоснабдения
недвижим имот, находящ се в *************************, считано от
1979г., съответно има качеството потребител и за него съществува
задължението да заплаща цената на ползваните В и К услуги в жилището.
Моли съда да отмени решението, като постанови ново, с което да уважи
исковете и за присъждане на разноските за двете инстанции.
След подаване на въззивната жалба, на 07.06.2021г., е починал
ответникът В. АТ. П., ЕГН: **********.
С молба с вх. No 26388 / 20.12.2021г., въззивникът е посочил
наследниците на починалия ответник - Б. В. АТ., ЕК. В. П. и Б. В. АТ., като в
резултат на настъпилото правоприемство всеки един от тях следва да
отговаря за една трета от общото задължение или по 103,83 лв. –
представляваща главница за периода 19.06.2018г. до 15.01.2020г., ведно
със законната лихва забава върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 15.05.2020г. до окончателното изплащане и сумата от
по 5.33 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, дължима
за периода 26.08.2018г. до 12.03.2020г.,
С определение No 42/06.01.2022г. са конституирани, на осн. чл.227 вр.
чл. 230 ал.2 от ГПК, като страни в производството на мястото на починалия
ответник/въззиваем/ В. АТ. П., ЕГН **********, наследниците му: 1/ Б. В.
АТ., ЕГН **********, с адрес: ***********************************; 2/
ЕК. В. П., ЕГН **********, с адрес: *****, ***************** и 3/ Б. В. АТ.,
ЕГН **********, с адрес: *****************************, като със същото
определение е разпоредено и да се връчат преписи от въззивната жалба на
всеки от наследниците и да им се предостави възможността в двуседмичен
срок от получаването да подадат отговор.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемите страни Б. В. АТ. и ЕК. В. П., действащи чрез адв. К.С..
Оспорват въззивната жалба като неоснователна. Твърдят, че за наследодателя
им не се установява да има качеството на „потребител“. Сочат, че с
декларацията, подадена от друго лице и със справка за недобора не можело
да се установи качеството „потребител“ на ВиК услуги. Със сочения във
въззивната жалба нотариален акт от 16.07.1979г. единствено В.Б. П. била
придобила недвижимия имот в замяна на отчужден неин личен имот за
3
мероприятия по ЗТСУ. Налице била преклузия както за нови твърдения, които
се излагали във въззивната жалба, така и за събиране на доказателствата, с
които страната е могла да се снабди своевременно. Молят съда да остави без
уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение,
както и да присъди разноски за въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемия Б. В. АТ., действащ чрез назначения му особен представител –
адв. М.Д. Ц.. Оспорва се изцяло въззивната жалба. Сочи, че мотивите на
първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни. Декларацията по
чл. 14 ЗМДТ, на която се позовавал възизвникът нито било годно, нито било
достатъчно доказателство, което да установи твърдените от въззивника факти
и обстоятелства относно потребителя на В и К услуги в процесния имот.
Изобщо ищецът не бил установил дали жилището действително е било
обитавано от някого и имало ли е реално потребление на вода в релевантния
за спора период. Ищцовото дружество, въпреки че носи доказателствена
тежест за това, не установило в процеса основанието на предявените
претенции, а именно съществуване на вземането, следствие действително
потребено количество или служебно начисляван разход за вода. Ищецът не
бил установи, че е спазил задълженията си, произтичащи от чл.23 и чл.24 от
Общите условия на „В и К Варна“ ООД, тъй като не се била изяснила
причината, поради която служебно е отчитан водомерът. Моли се за
отхвърляне на подадената въззивна жалба и за потвърждаване на
постановеното решение като правилно и
законосъобразно.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от
процесуален представител, който поддържа въззивната жалба, моли съда да
уважи същата, като отмени решението на ВРС и приеме за установено, че
ответникът дължи процесната сума. Моли за присъждане на разноски и
представя списък. Въззиваемите Б. В. АТ. и ЕК. В. П. се представляват от
процесуален представител, който поддържа подадения отговор на въззивната
жалба, моли съда да постанови решение, с което да потвърди
първоинстанционното, представя списък с разноски за въззиваемата Е.П. и
моли да й бъдат присъдени. В открито съдебно заседание се явява и
особеният представител, назначен на въззиваемата страна Б. В. АТ., който
заявява, че оспорва въззивната жалба, както и че поддържа становището
4
изразено с отговора на въззивната жалба, моли съда да постанови решение, с
което да потвърди първоинстанционното такова.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав
съобрази следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по
предявен от „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ 33,
представлявано от В.В. – управител, срещу В. АТ. П., ЕГН: **********, с
адрес **********************************, иск с правно основание чл. 422
ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца заплащането на суми, за които е издадена
заповед за изпълнение №18461/18.05.2020г. по ч.гр.д. №4691/2020г. по описа
на ВРС, дължими за ползвани и незаплатени ВиК услуги за обект, находящ
се в ****************************** с абонатен №******* по издадени
фактури за периода 26.07.2018г. до 16.01.2020г. , както следва : сумата от
311.49 лева, представляваща главница за периода 19.06.2018г. до
15.01.2020г.; сумата от 15.99 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата, дължима за периода 26.08.2018г. до 12.03.2020г., ведно със
законната лихва забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 15.05.2020г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се излага, че ответникът е потребител на ВиК услуги
за имот, находящ се в гр. Варна, ж.к.“Владислав Варненчик“ бл.18,
вх.5,ап.85, като предоставяните услуги се отчитали по партида с абонатен
№*******, по която имало неплатени задължения. Сочи се също, че
претендираната сума представлява цена на реално доставени и отчетени ВиК
услуги.
В срока по чл.131 ГПК назначеният особен представител на ответника е
депозирал отговор, в който е изразено становище за неоснователност на иска,
като същият се оспорва по основание и размер.
Оспорва се ответникът да има качеството на потребител на ВиК услуги
към процесния период, като се твърди, че в този период същият не е бил
страна по договор при общи условия и няма правно основание, което да го
5
обвързва. Оспорват се основанията за счетоводно начисляване на посочените
в исковата молба задължения. Оспорва се съдържанието и верността на
представената по делото справка за недобора на частен абонат. Отрича се в
посочения недвижим имот да са потребявани ВиК услуги в такъв размер в
рамките на процесния период. Оспорва се наличието на вярно помесечно и
общо отчитане, както и наличието на отчетни протоколи със снето вярно
текущи величини на водомера. Твърди се, че процедурата по чл.23,ал.4 от ОУ
не е спазена. Сочи се, че определянето на изразходваните кубици вода е
ставало произволно без непосредствено измерване на място в имота. Твърди
се, че не са налице писмени отчети и първични документи, които да са
основание за счетоводно задължаване на партидата на клиента. В случай, че
се окаже, че има писмени отчети, се оспорва съдържанието и верността им.
Оспорва се наличието и издаването на фактури от ищеца, евентуално се
оспорват датите на издаването им и съдържанието и верността им. Сочи се, че
същите не отчитат действително данъчно събитие и че не са приети от
ответника. Излага се, че те не отразяват вярно нито в количествено, нито в
стойностно измерение действително ползваните в имота количества ВиК
услуги за конкретните месеци. Сочи се, че не са представени доказателства
как е определено началното салдо за процесния период, нито как е
определено крайното салдо, при което не било доказано, че претендираните
суми са за количества, консумирани именно в рамките на посочените времеви
интервали. Оспорва се изискуемостта на всички претендирани вземания като
се сочи, че нито едно от тях не е с настъпил падеж.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и
чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника
6
такива се свеждат до неправилност на изводите на съда.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при
прието за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
Видно от приобщеното ч.гр.д. № 4691/2020 г. на ВРС е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу В. АТ.
П., ЕГН **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Варна“
ООД, ЕИК/БУЛСТАТ *********, следните суми, дължими за ползвани и
незаплатени ВиК услуги за обект, находящ се в
************************** с абонатен No ******* по издадени фактури за
периода 26.07.2018г. до 16.01.2020г., както следва: сумата от 311,49 лв.,
представляваща главница за периода 19.06.2018г. до 15.01.2020г. и сумата от
15,99 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, дължима за
периода 26.08.2018г. до 12.03.2020г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
15.05.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата от 25 лв. за
заплатена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Доколкото заповедта е връчена на длъжника В. АТ. П., при условията на чл.
47 ал.5 от ГПК, то на заявителя е указано, че следва да предяви иска си в
едномесечен срок, за което последният е представил надлежни доказателства.
Представена по делото е справка от 16.07.2020г. за недобора на абонат с
потребителски клиентски № ******* с абонат В. АТ. П., от която се
установява, че за периода 19.06.2018г. до 15.01.2020г.,след извършено
частично плащане на 25.03.2019г. в размер на 6,97лв., дължима е сумата от
общо 327,48 лв., от която 311,49 лв. – главница и 15,99 лв. – лихви.
По делото е представен карнетен лист за партида с аб.№ ******* и
потребител В. АТ. П. с адрес: *****************************, за периода
16.11.2016г.-19.03.2019г., в който за периода от 19.06.2018г. до 19.03.2019г.
има отбелязани отчети, както следва: на 19.06.2018г., 19.07.2018г. – по 4
куб.м., като на 19.07.2018г. е положен подпис за абоната, отчитанията в
периода от 19.08.2018г. до 21.11.2018г. са по 0 куб.м, като подписи са
положени за абоната на 16.08.2018г. и на 18.10.2018г., за периода от
14.12.2018г. до 19.03.2019г. отчитанията са по 3 куб.м и за тях липсва
положен подпис. След 19.03.2019г. липсват отчитания, като в забележка няма
7
нищо отразено.
Представен е констатитивен протокол No 54, съставен на 18.01.2021г.,
от който се установява, че на адрес: *****************************, в деня
и часа на отчитане не е осигурен достъп за реален отчет. Приложено е и
уведомително писмо от 20.04.2017г. до абоната на същия адрес, с което
същият се уведомява, че следва да предприеме действия във връзка с
изтеклата валидност на метрологичната проверка на индивидуалния водомер.
Видно от издадено удостоверение от Община Варна, за собственик на
имот, находящ се на адрес: *****************************, е вписан В. АТ.
П.. От приложеното копие на данъчна декларация от 21.03.1998г., подадена
от В.Б. П. се установява, че същата е декларирала имота на посочения адрес в
съсобственост с В. АТ. П. – и за всеки от тях по ½ идеални части. Като
основание за придобиване на имота, деклараторите са посочили обезщетение
и нотариален акт от 1979г.
От представената справка от Агенция по Вписванията – Имотен
регистър не се установява вписване за посочения процесен имот за периода от
1993г. до датата на справката – 03.02.2021г.
Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор,
видно от които /чл.2/ потребители на ВиК услуги са юридически или
физически лица, собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги, както и доказателства за публикацията им и за
влизането им в сила.
От заключението на в.л. по назначената по делото ССЕ, което съдът
приема като обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от страните, се
установява, че размерът на главницата за ползваните ВиК услуги по партида с
абонатен № *******, за ползвани услуги в периода 19.06.2018г. - 15.01.2020г.
е 311,49лв. Размерът на лихвата за забава по установените в т.1 задължения
за главници, считано от съответната дата на техния падеж до 12.03.2020г. –
15,99 лв. Няма извършени плащания, освен частичното на 25.03.2019г. за
сумата от 6.97 лв.
Разпитана по делото е и свидетелката А.И.М., която работи като
инкасатор към „ВиК – Варна“ ООД от 2007г. Въззивният състав кредитира
показанията на същата, след като съобрази разпоредбата на чл. 172 от ГПК и
доколкото те кореспондират с останалия доказателствен материал.
8
Свидетелката сочи, че като инкасатор е отчитала водата в процесния имот,
като за последно е влязла в имота септември 2019г. В същия имот са живеели
В. АТ. П. и неговата съпруга, която починала. П. не чувал добре, а и бил
възрастен и го изпратили в Дом за стари хора. Сега в апартамента живеел
техен син, но той не отварял. След 2019г. свидетелката е влизала в имота два
пъти – един път, когато равнила водомера и после още един през 2020г., а
след това никой не отварял. Твърди, че преди да равни водомера им е
начислявала служебно, а през септември им изравнила 33 куб.м. От година и
нещо работи с таблет и отчита, като записва служебно показания на водата,
след като засичала главния водомер.
Видно е от служебно изготвената справка от НБД Население, че В. АТ.
П. е починал на 07.06.2021г., като от същата справка се установява, че В.Б. П.
е била негова съпруга и същата е починала. Последният регистриран адрес на
починалото лице В.П. е бил в процесния имот. Съобразно удостоверение за
наследници изх.№ 1783 от 22.11.2021г. наследници на В. АТ. П.а са двамата
му сина и дъщеря - Б. В. АТ., ЕК. В. П. и Б. В. АТ..
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, са процесуално допустими,
предявени в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК след
издаване на заповед № 1846/18.05.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 4691/2020г. по
описа на Районен съд – Варна.
В настоящото производството ищецът следва при условията на пълно и
главно доказване да установи, че ответникът е потребител на ВиК услугите,
предоставени от ищеца за съответния процесен имот, както и че реално е
потребено твърдяното количество, което следва да се заплати, респ. размера
на задължението. Ответникът, от своя страна следва да докаже фактите, на
които основава своите правоизключващи възражения.
Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства –
писмени, гласни и експертиза, в тяхната съвкупност, се установява, че
починалият ответник В. АТ. П. е бил потребител на ВиК услуги по смисъла на
чл. 3 от Наредба No 4 / 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребители и за ползване на тези услуги за процесния период. От своя
страна, наследодателят В.П., чрез назначения особен представител, пред
първата инстанция прави общо възражение, че няма качеството на
потребител, като не твърди да не е собственик на имота, а и не излага
9
конкретни факти и обстоятелства, които да сочат най-малко по какъв начин се
е разпоредил със същия, кога, в полза на кого и други. Съответно не са и
ангажирани конкретни доказателства, с които да обори твърденията на ищеца,
като установи, че имотът е собственост на трето лице, например. Предвид
горното и съдът намира, че починалият в хода на производството В.П. се
явява потребител на ВиК услугите, предоставени от ищеца за съответния
процесен имот.
По другите два спорни въпроса в производството – по отношение на
реално потребеното количество и съответно размера на задължението, следва
да се съобрази следното:
Представените доказателства не са достатъчни да обосноват извод, че
отчетените и осчетоводени количества вода са реално доставени. При
съпоставка на справката за недобора на частен абонат ******* и карнета за
извършените в имота отчитания се установява несъответствие между данните
в двата документа. След 19.03.2019г. в карнетния лист липсват данни за
извършвани отчитания, а според справката такива не само са извършвани, но
се изисква заплащане и на отчетени количества. Нарушена е процедурата по
чл. 23, ал. 4 от Общите условия, тъй като липсва подпис на представител на
имота или дори такъв на служител на ищцовото дружеството. Дори
отчитането да е било извършвано посредством електронно устройство -
таблет, то извадка от електронната му система не се съдържа в кориците на
делото. Отделно, от показанията на св. Митева-инкасатор се установява, че
същата е начислявала „служебно“ приблизителна сума и е правила
изравнявания без да спази разписаната за тези хипотези процедури.
В първоинстанционното производство е бил представен единствено
Констативен протокол от 18.01.2021 г., според който на посочената дата не е
бил осигурен достъп до процесния имот, за да може да бъде извършен реален
отчет. Доколкото обаче, последната фактура, по която се претендира плащане
е била издадена на 16.01.2020 г., то констатациите в протокола са неотносими
към настоящия спор. Поради което и съдът приема, че не са налични и
доказателства, удостоверяващи извършена по реда на чл. 24, ал. 4 от Общите
условия процедура и такива за отчитане на изразходвано количество вода по
реда на чл. 49 от Общите условия.
Така, макар и въз основа на различни от формираните от
10
първоинстанционния съд мотивите, настоящият състав достига до идентичен
краен извод за неоснователност на исковата претенция, което налага
първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло.
С оглед крайния изход на делото, разноските сторени от въззиваемите в
производството пред ВОС следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.
Доколкото са представени доказателства за реално извършени съдебно-
деловодни разноски единствено от ЕК. В. П. – адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв., то разноски се следват само на нея.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261 561/ 11.05.2021 г., постановено по
гр. дело № 9392/2020 г. по описа на Варненски районен съд, 25-ти състав.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ 33,
представлявано от В.В. – управител, ДА ЗАПЛАТИ на ЕК. В. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, *****************, сторените от нея
съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11