№ 4571
гр. София, 02.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110133891 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на адв. В. Ф. С., в качеството му на процесуален представител
на С. В. Б., ЕГН **********, чрез за изменение на Решение №12010 от 31.10.2022 г. в
частта за разноските, като се изразява несъгласие с извода на съда, че ответникът не е дал
повод за завеждане на делото. Излагат се съображения за допустимостта на производството
и наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск при
наличието на необезсилен изпълнителен титул в полза на ответника, макар и образуваното
въз основа на него изпълнително производство да е прекратено. Сочи се, че наличието на
такъв титул е и повода за завеждане на настоящото производство. Иска съдът да осъди
ответника да заплати на на адв. В. Ф. С. разноски за предоставена безплатна адвокатска
помощ.
Препис от молбата е изпратен за отговор, като в дадения срок е постъпил такъв от
„ФИРМА“ ЕАД със становище за неоснователност на молбата.
Съдът намира исканията на страната за неоснователни.
Ответникът с отговора на исковата молба е заявил признание на предявения иск за
несъществуване на вземането като погасено по давност, както и че с поведението си не е дал
повод за предявяването му, тъй като не е предприел никакви действия за принудително
събиране след погасяване на сумите по давност. В процесния случай липсва дори
включването на погасени по давност задължения в издавани до потребителя съобщения за
наличие на парични задължения, което също е допустимо, тъй като изтичането на давността
не прекратява самото субективно право – след изтичане на погасителната давност вземането
продължава да съществува като естествено, а доброволното изпълнение по него е дължимо
(чл. 118 ЗЗД). Доколкото давността не се прилага служебно, не може да се очаква
кредиторът да я прилага автоматично в отношенията със своите контрахенти. В този смисъл,
отговорност за съдебните разноски в процес, предмет на който е несъществуването на
погасено по давност вземане, би възникнала за кредитора - ответник само, ако той
предприеме действия за принудително събиране на погасеното по давност вземане, респ.
1
оспори предявения основателен иск
По въпроса е налице трайно установена практика на ВКС, изразена в постановените
по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определения - определение № 75/21.04.2017г. по ч.гр.д.№
1371/2017 г., І г.о., определение № 95/ 22.02.2018г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ІV г. о.,
определение № 318/ 25.07.2018г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г., ІII г. о., определение №
420/16.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г. о., определение № 468/18.12.2018 г. по
ч.гр.д.№ 4586/ 2018г., ІІІ г.о. на ВКС и др. Според приетите правни разрешения, предявеният
отрицателен установителен иск за несъществуването на вземане като погасено по давност,
длъжникът не отрича материалната легитимация на кредитора. След изтичането на
давността вземането продължава да съществува, но то не може да се събере със средствата
на държавната принуда, а доброволното изпълнение по него е винаги дължимо (чл. 118
ЗЗД). Решението, с което такъв отрицателен установителен иск е уважен, формира сила на
пресъдено нещо върху това, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение
за своето вземане срещу длъжника, поради изтичане на давностния срок, но не и че ако
длъжникът плати след срока, това плащане е без основание, или е ненадлежно извършено
(вкл. и след влизане в сила на решението, с което е уважен установителният иск).
В допълнение съдът препраща и към мотивите изложени в самото решение и не
намира основания за тяхното преразглеждане. На основание чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът
има правно на разноски. Съгласно същата разпоредба ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Съдът счита, че в процесният случай са налице и двете кумулативни изисквания на закона.
С отговора на исковата молба ответникът изрично признава иска.
Съществуването на част от процесното вземане /2500 лева от 4500 лева/ е отречено с
влезли в сила решения: С Решение № 11887 от 15.01.2019 по гр.д. №90116/2017 г. на СРС е
признато за установено на осн. чл. 124 ГПК, че С. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ул. „Цар Асен” № 64, ап. 10, не дължи на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет. 2 сумата от 1
250 лв., представляваща част от главница в общ размер на 4 500 лв., по Договор за
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 06.12.2005 г., сключен с „ФИРМА”
ЕАД. Решението е потвърдено с Решение от 21.07.2020 г. по в.гр.д. №5078/2019 г. на СГС.
С Решение №20203218 от 26.10.2021 г. по гр.д. №33156/2020 г. на СРС е признато за
установено по иска, предявен от С. В. Б., ЕГН ********** и адрес в гр. София, ул. „Цар
Асен“ № 64, вх. В, ет. 4, ап. 10 срещу ответника „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК: ******* и седалище
и адрес на управление в гр. София, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ №
19, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата от 1250,00 лева представляваща незаплатена част от цялата главница от 4500,00 лева,
претендирана с покана за доброволно изпълнение с изх. № 5540/09.03.2017г. по
изпълнително дело № 20177860400490 по описа на ЧСИ М. М. рег. № 786, за която срещу
него в полза на „ФИРМА“ ЕАД са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена
по ч. гр. д. № 11 944/2014 г. по описа на СРС, 25 състав, бил издаден изпълнителен лист от
2
19.03.2014г.
Ако при завеждането на първото производство / гр.д. №90116/2017 г. на СРС/ може
да се приеме, че поведението на ответника- образуване на изпълнително дело и искането от
съдебния изпълнител да предприеме конкретни изпълнителни действия може да се приеме
като извънсъдебно действие, предизвикало правния спор, то към момента на завеждане на
гр.д. №33156/2020 г. на СРС и към момента на образуване на настоящото производство това
не е налице- липсва висящо изпълнително производство, а разделянето от страна на ищеца
на исковата претенция на множество частични искове след като част от вземането вече е
отречено с влязло в сила решение не преследва легитимен интерес, а представлява
злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК и има за цел единствено недобросъвестно
възлагане на разноски във вреда на ответника.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖНИЕ молба с вх. №257676 от 23.11.2022 г. от адв. В. Ф. С., в
качеството му на процесуален представител на С. В. Б., ЕГН **********, за изменение на
Решение №12010 от 31.10.2022 г. по гр.д. №33891/2022 г. на СРС, 46 състав в частта за
разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3