Решение по дело №38/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 312
Дата: 29 април 2021 г.
Съдия: Ана Иванова Илиева
Дело: 20214430100038
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 312
гр. Плевен , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Дияна А. Николова
като разгледа докладваното от Дияна А. Николова Гражданско дело №
20214430100038 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба, подадена
от Дирекция "***"***, представлявана от *** – ***, в която се твърди
следното : на 16.10.2020 г. е влязло в сила съдебно решение № 1108 от
17.09.2020г. по гр. дело №3787/ 2020 г. по описа на Районен съд Плевен, ХШ-
ти граждански състав, с което въз основа на искова молба от Дирекция
„***“*** е настанено за отглеждане по реда на чл.28, вр. чл. 25 от Закона за
закрила на детето в *** за жени и деца. претърпели насилие - Плевен, за срок
от шест месеца лицето Г. С. И., НГН **********.
Посочва се, че на 05.12.2020 г. по БТВ е излъчено предаване на ***:
Втори план-Проект „Детето си отива“, което дава гласност за случая на
лицето Г.И., която била обект на сексуални посегателства през месец юни,
съпроводено с отвличане, противозаконно лишаване от свобода и закана с
убийство. През юни месец 2020г. един от твърдените извършители
/племенник на втората съпруга на бащата ***/ противозаконно и срещу волята
на Г.И. качва последната в автомобил, след което я транспортира до къща,
където детето е брутално насилено многократно от три лица. Последните я
събличат гола, карат я да танцува, бият я с колан, заплашват я, че ще я обесят;
1
след което започват и тримата да се гаврят с нея, което продължава до 5.00
сутринта. Направени са седем клип, които извършителите разпространяват.
В постъпилия сигнал на 05.07.2020 г. се съдържат данни, че Г. С. И. е
жертва на психическо, физическо и сексуално насилие от страна на един
непълнолетен, двама пълнолетни мъже, като един от насилниците е в
роднинска връзка със съжителката нa бащата С.И.. Поради това е предприета
спешна мярка за закрила настаняване кризисен център за жени и деца,
претърпели насилие.
Излага се, че родителите на момичето са имали сключен граждански
брак, от който имат две деца - Г. С. И., с ЕГН ********** и ***, с ЕГН ***.
Майката е починала през 2016 година, а след смъртта й бащата С. М. И.
заживял на семейни начала с ***, с ЕГН *** в неговия дом, находящ се в ***.
Двамата са полагали грижи за *** и ***. Съжителстващата с него *** е
безработна.
От Дирекция „***“ - *** бащата на детето *** се подпомага с месечна
помощ по чл.7, ал. 1 от ЗСПД в размер на 45 лв.Децата *** и *** получават
пенсии за починал родител по 119,47 лв.В *** живеят роднини по бащина и
по майчина линия.
Твърди се, че детето е привързано към семейството на неин вуйчо и
леля, живеещи в ***. След регистриране на сигнала роднините
неколкократно са позвънявали в ОЗД с проявено желание за отглеждане на
*** и *** в ***.
Посочва се, че по време на разговорите с *** не може да се определи
емоционална близост с семейството. Детето заявил, че се отнасят грубо с нея,
"гледат я накриво", карат я да мие чинии и да пазарува; водили я да "бере
липа", след което не са й дали пари.
Посочва се, че Г.И. е в добро общо здравословно състояние,
провеждат се необходимите профилактични прегледи и имунизации от
личния лекар ***, общопрактикуващ лекар в ***. Не се споменава за
наследствени или хронични заболявания. В предоставената медицинска
документация има данни за поведенческо и емоционално разстройство с
начало, типично за детството и юношеството, неуточнено.
2
През учебната 2019-2020 година *** е завършила 7 клас в ОУ "***" -
*** с класен ръководител ***. Детето е със специални образователни
потребности. С него е работил ресурсен учител и психолог. Проведена е
среща с класния ръководител и училищния психолог. По техни данни *** има
проблемно поведение.
Констатирани са недостатъчна ангажираност и дефицити в
родителските умения на С.И. да подпомага, насърчава и стимулира *** за
правилното и развитие. Той споделил, че изпитва трудности с поведението на
дъщеря си. Съгласен е, след случилото се с нея, временно да бъде настанена в
***, където да и бъде оказана психологическа подкрепа.
Посочва се, че в кризисния център *** е включена в дейности за
преодоляване на кризисната ситуация. Баща й се обаждал два пъти по
телефона. Същият заминал за чужбина след настаняването на детето в
КСУДПЛПН/***. Оставил е на съжителницата си *** пълномощно, с което тя
да получава от пощата в ***, *** личната пенсия на детето от починала
майка. Пред служители на КЦ и на кметството в ***, *** *** е заявила, че
има и пълномощно да представлява бащата по отношение на детето. Тези
обстоятелства застрашават както личните средства и интереси на детето Г. С.
И., така и правата му като цяло, в т.ч. по Закона за закрила на детето.
Вуйчото на *** - Д. М. Д. и съпругата му - Г. Г. Д., които живеят в ***,
желаят да отглеждат *** и брат й *** И. - на 17 години. Обезпокоени са за
положението на децата. Поддържат активна телефонна връзка с ***. Детето
има много добри взаимоотношения с тях.
Събитията, случили се пред месец юни 2020 г. и престъпното бездействие на
бащата, както и факта, че от юли месец 2020 г. е напуснал страната, без да се
интересува за грижата й издръжката на детето, покриват хипотезите и на
чл.131 и чл.132 от Семейния кодекс за лишаване или ограничаване от
родителски права.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да лиши, а при
условията на евентуалност – ограничи родителските права на С. М. И., с
постоянен адрес: ***, *** по отношение на детето Г. С. И., родена на 28
януари 2006г. в ***, с постоянен адрес: ***, ***, понастоящем настанена в
*** за жени и деца - гр. Плевен.
3
Съдът е сезиран и с искане да се произнесе по привременна мярка във
вр. със защита интересите на детето, като я настани в семейството на Г. Г. Д. и
Д. М. Д..
Петитумът на исковата молба и искането за определяне на привременни
мерки е уточнено, след указания от страна на съда, с допълнителна молба, с
която са направени и искания по доказателствата.
В срока за отговор такъв е депозиран от ответника, чрез пълномощника
му адв.Г.. Исковата молба се оспорва изцяло, като ответникът твърди, че
винаги е полагал необходимите грижи за отглеждането и възпитанието на
детето ***; работи понастоящем в *** на основание сключен трудов договор.
Оспорва твърденията на ищеца да е знаел за извършеното спрямо дъщеря му
престъпление и да го е прикривал. Твърди, че никога не е заставял детето си
да проституира.
В о.с.з. ищццовата страна се представлява от ***, който поддържа
исковата молба.
Ответникът не се явява в насроченото о.с.з. на 30.03.2021год.,
представлява се от адв.Г., който оспорва иска и предявения при условията на
евентуалност такъв. Съдът е дал възможност за депозиране на писмени
бележки, вкл. и поради неявяването на ответника, но такива не са постъпили
по делото.
В о.с.з. се явява назначеният особен представител на детето ***-
адв.Т.Д., която поддържа иска и навежда доводи в представена писмена
защита.
За заинтересованата страна РП*** се явява прокурор ***, която счита, че
предявеният иск за лишаване от родителски права не е доказан. Счита за
основателен предявения при условията на евентуалност иск за ограничаване
родителските права на ответника.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства и разпоредбите на закона, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл.132 ал.1 т.1 и т.2 от СК : родителят може
4
да бъде лишен от родителски права, в особено тежки случаи по чл. 131;
когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му
дава издръжка.
Установява се, че детето *** е родено в ***, където е живяла със
семейството си и е имала много добри взаимоотношения с роднините по
майчина линия - свидетелите Г.Д. и Д.Д., които понастоящем пребивават
трайно в *** и имат спорадични пребивавания в страната, преди всичко в
периоди от време през лятото. Установява се, че семейството на *** се
завърнало в страната, в ***, и отношенията в семейството били нормални до
момента, в който през лятото на 2016год. майката на *** починала. Не след
дълго ответникът заживял на съпружески начала с ***, която буквално довела
своето разширено семейство в дома му. От този момент животът на *** и
нейния брат *** се променил коренно в негативна посока. Конкретно детето
***, въпреки невръстната си възраст, била неглижирана от страна на родителя
си и неговата съжителка; карана била от последната да върши домакинска
работа, неподходяща за дете на нейната възраст; принудена била да търпи в
домакинството многобройните роднини на ***. Ответникът не проявявал
нужната инициатива да се информира за това как живеят двете му деца, какво
преживяват, как са облечени и т.н. Отношенията му с детето *** не били
близки, общуването между тях не било на нормалното ниво-родител-дете и
при проблемни ситуации и различни оплаквания от страна на детето, той
заявявал, че не й вярва. Ответникът вземал страната на съжителката си ***.
Не е спорно, а това се установява от приобщеното гр.д. №3787/2020год., че с
решение от 17.09.2020год. Г. С. И. е настанена на основание чл.28 ал.1 вр
чл.25 ал.1 т.4 от ЗЗДетето в *** за жени и деца, претърпели насилие –***, за
срок от шест месеца или до промяна на обстоятелствата, ако са в интерес на
детето. Не е спорно, че тази предприета мярка за закрила е извършена след
като на 16.10.2020год. *** била брутално изнасилена, а случаят придобил
гласност след сигнал на кмета на ***, *** - свидетелят М.М.. Установява се,
че по случая тече разследване, видно от изисканата и приложена преписка
№8317/2020год. по описа на Районна прокуратура*** и извършените до
момента процесуални действия по разследване на извършеното
престъпление. На 16.12.2020год. до Регионална дирекция *** – Плевен е
подаден сигнал от Г.Д. и Д.Д., съдържащ искане за иницииране на
5
производство за лишаване на бащата от родителски права. Със Заповед
№ЗД/Д-ЕН-090 от 24.03.2021год. детето *** е настанено временно в
Преходно жилище за деца от 15 до 18години - ***, до произнасяне на съда с
решение по реда на чл.28 от ЗЗД. В приетия като доказателство по делото
социален доклад на ДСП*** /л.33 и сл. от делото/ е отразено, че след
изнасилването на детето ***, съпроводено с изключителна жестокост и
цинизъм, баща й я обявил за виновна за случилото се, постригал косата и до
кожа, не подал сигнал в полицията и не потърсил медицинска и
психологическа помощ за детето си. С действията си прикрил роднините на
съжителката си ***. В доклада е отразено за минал период от време, че
четиридесет дни след смъртта на майката на детето ответникът сформирал
съжителство на семейни начала с *** И., която пристигнала в дома им с двама
сина, дъщеря, внуче и роднини по сватовство – общо 15 души. *** и брата й
*** били преместени да живеят в маза на къщата. Изложено е, че със знанието
на бащата, на 10-гоидшна възраст *** е принуждавана от *** да върши цялата
домакинска работа; да чисти къщата. В доклада е отразено, че детето е
споделило, че на 11 годишна възраст е изнасилена от *** - син на ***, като
впоследствие това се случило няколко пъти. Изложено е, че ответникът и
съжителката му разбрали за това, но не предприели никакви действия за
защита на ***, в резултат на което детето е подложено на непрекъснат
физически, сексуален и психически тормоз. В доклада е отразено също така,
че след изнасилването на детето и настаняването й в ******, ответникът
напуснал страната, с цел да търси работа и не проявява особен интерес от
това какво се случва с детето му. Детето споделило, че се страхува от
ответника и че ако бъде върната обратно в семейството - ще посегне на
живота си. В доклада на Дирекция социално подпомагане – *** е отразено, че
ответникът е споделил, че изпитва трудности с поведението на дъщеря си.
Дал съгласие за настаняването й в институция и заявил, че има финансови
затруднения и поради тази причина възнамерява да замине за ***, където ще
работи. В доклада е отразено, че от разговор с класния ръководител на
непълнолетната е установено, че *** винаги е имала проблемно поведение-
склонна била да фантазира, да преиначава дадена ситуация. Същевременно,
класният ръководител съобщил, че забелязал прояви на неадекватно
поведение у момичето - безпричинен смях, разхождане в класната стая по
време на час, издаване на животински звуци. В този доклад е отразено, че
6
ответникът, по изложено от кмета на ***, е безотговорен баща, без
достатъчен родителски капацитет и отговорност спрямо децата си; изцяло
влияещ се от мнението на съжителката си ***.
С определение, постановено в о.с.з. , проведено на 30.03.2021год. съдът
е определил привременни мерки, а именно-настанил е непълнолетната *** в
посоченото по-горе преходно жилище; определил е режим на лични
отношения между непълнолетната и ответника, определил е размер на
дължимата от последния издръжка.
Съгласно разпоредбата на чл.132 ал.1 т.1 и т. 2 от СК родителят може да
бъде лишен от родителски права, в особено тежки случаи по чл.131; когато
без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава
издръжка. В случая от съвкупната преценка на доказателствата по делото,
разгледани във вр. с изложените от ищеца твърдения и доказателствата по
делото, се налага извод, че ответникът от години трайно не полага грижи за
непълнолетната ***, без да има основателна причина за това, като
поведението му представлява опасност за живота, здравето и възпитанието
на ***. В случая характерно е това, че бащата не е напускал семейството, не е
отсъствал дълги периоди от време, но въпреки това фактически не е
упражнил необходимия контрол върху членовете на семейството, което е
сформирал и не е проявил необходимата грижа спрямо детето си *** така, че
то да живее един спокоен и нормален за възрастта си живот; да живее в една
спокойна и безопасна семейна среда; така, че това дете да се чувства
психически и емоционално стабилно, да се чувства обичано и обгрижвано, да
чувства сигурност в дома, в който живее. При изслушване на ответника в
о.с.з. същият заявява, че се е случвало да удря шамари на дъщеря си, но не я е
пребивал и тръшкал в земята, т.к. не е такъв разбойник. Заявява, че след като
разбрал, че дъщеря му е изнасилена веднага я завел на лекар, а впоследствие
на психолог. Твърди, че именно в неговата семейна среда детето ще се
чувства най-добре и ще има контрол, т.к. посочва, че видял снимки по време
на престоя на дъщеря си в ***, които му дават основание да счита, че не се
упражнява спрямо нея нужния контрол. Заявява, че пребивава в чужбина, но
че лично ще се грижи за ***, ако се върне в семейството. Твърди, че където е
той, там е и семейството и възнамерява да заведе детето в чужбина. Заявява,
че в деня на изнасилването е бил в дома си, но не е разбрал, че дъщеря му
7
излиза. От изслушването на непълнолетната *** в о.с.з. при закрити врата се
установява следното : след смъртта на майката й баща й много се променил -
започнал да я бие, да я тормози, да я кара да работи, да ходи при „едни
бабички“ да изкарва пари. Тогава била на 10 години. Именно баща й
настоявал тя да изкарва пари, а по същото време *** не работила. Детето
твърди, че когато била на 10години *** /син на ***/ я изнасилил, а
впоследствие това се случило няколко пъти, като била заплашвана от него да
не казва на никой. Детето споделя, че за изнасилването през 2020год. не
казала на баща си, т.к. се страхувала, че той ще я бие и няма да й повярва.
Детето заявява, че мрази баща си и че той не й вярва „за нищо“. Не желае да
живее с него. От показанията на свидетелите Г.Д. и Д.Д. се установява, че
детето често им се оплаквало, че не се чувства добре в дома на баща си, че не
се разбира с ***, че иска да живее с тях. Свидетелят Д. твърди, че братът на
*** изрично му се примолил, ако има начин, да вземе сестра му в неговото
семейство в ***, защото „*** много лошо я третират“. При изслушването на
*** в същинското производство по делото, детето потвърждава и преди това
изложеното, а именно, че не желае да поддържа никакъв контакт с баща си;
не желае да бъде взимана от него по местоживеенето му и се съгласява на
контакти в рамките на общуване между двамата, което да е в съответната
институция, в която е настанена. Детето заявява, че докато живеела в дома си
в *** баща й изобщо не се грижил за нея, нито й давал пари. Заявява, че баща
й не й вярва за нищо, което тя казва. От показанията на свидетелката П.М.
/водещ социален работник на ***/ се установява, че при редките срещи на
детето и бащата, на които тя е присъствала, има наблюдения за това, че
отношенията са обтегнати; че детето не желае да се връща в семейството и
през времетраенето на срещата с ответника, я стискала за ръката през цялото
време. Детето споделило, че отношенията й с *** не са се подобрили.
Свидетелката заявява, че е наблюдавала прояви на авоагресия у ***, резултат
от нейното психо-емоционално състояние и преживян стрес. От показанията
на свидетеля М.М. /кмет на ***/ се установява, че след смъртта на майката на
***, в дома на *** се нанесло разширеното семейство на съжителката му ***,
животът на *** и нейния брат драстично се променил в отрицателна насока.
Свидетелят твърди, че децата на *** изглеждали и били облечени много по-
добре в сравнение с *** и брат й. От показанията му се установява, че на ***
рода са роми и че единият й син е блудствал с дете на негова първа
8
братовчедка, на 4 години. Свидетелят заявява, че има информация за това, че
детето *** се е оплаквало „на половината село“ от това как живее.
Свидетелят с възмущение посочва, че едва след около 10 дни след
изнасилването ответникът е проявил някаква инициатива във вр. с
разплитането на случая и то при положение, че детето е имало ясни, видими
следи от побой по тялото си. От показанията му се обосновава извод, че
детето не е живяло никак добре в дома на своя баща, като се налагало да
търпи физически и психически тормоз от роднините на ***. От показанията
на свидетеля Ж.Б. /юрисконсулт в КЦ***/ се установява, че *** няма
елементарни знания от обща култура - не знае напр. годината колко месеца
има, месецът колко дни има и др. Свидетелят също е забелязвал следи от
автоагресия по ръцете на ***; заявява, че детето е психически лабилно, но се
е чувствало добре в *** в ***. В заседанието ответникът не се явява,
представлява се от пълномощника адв.Г., който заявява, че няма връзка с
клиента си. По данни на социалните служби, ответникът е в чужбина и е
видно, че не е приел за необходимо дори да поддържа връзка с адвоката си по
повод на делото. Няма данни ответникът да се е разделил със съжителката си,
която продължава да живее в дома му в ***. Детето *** се чувства много
добре в преходното жилище в *** и не съобщава за каквито и да било
проблеми там.
Съдът намира, че искът за лишаване на ответника от родителски права е
основателен и доказан и следва да бъде уважен. По делото се установява, че
от 10-годишна възраст детето *** е останало без грижа от страна на своя
баща. Било е принудено да живее в мазата на къщата, заедно с брат си, за да
може разширеното семейство на съжителката на баща й *** да живее в
останалите помещения на дома. Установява се, че *** и нейните роднини не
само не са имали добро отношение към ***, но детето е било подложено на
системен тормоз от страна на всички тези хора- физически и психически.
Детето споделя при изслушването си, че е било изнасилвано многократно от
сина на *** – ***. Същевременно, едно от изнасилилите я по-най брутален
начин лица е племеник на въпросната ***. Следва да се направи извод, че
ответникът е допуснал детето му да живее от години с хора, които са с нисък
и дори липсващ морал; не е забелязал, че детето му е сериозно травмирано в
резултат на осъществяван тормоз от страна както на неговата съжителка ***,
така и от страна на нейните роднини. Няма данни ответникът да е прекратил
9
съжителството си с тези лица. Напротив, същият веднага след настаняването
на детето *** в *** е заминал за чужбина и продължава да счита, че детето ще
се чувства по-добре в дома му - т.е. там, където продължава да пребивава
разширеното семейство на съжителката му и въпреки наличието на проблеми
в общуването на дъщеря му с тези хора. Няма доказателства за това
ответникът да е предприел стъпки за промяна на семейната среда, в която до
този момент детето *** е била принудена да живее. Ето защо съдът приема,
че следва да лиши бащата от родителски права. От изслушването на
непълнолетната се установява, че за нея не е налице нито една причина,
поради която да иска да се върне в дома си. Привързана е и изпитва обич
само към роднините си–сем.Д.и, които обаче се намират от години в ***. Към
баща си заявява, че изпитва омраза. Същевременно по делото са налице
доказателства за това, че детето е психически лабилно, с проблемно на
моменти поведение, резултат обаче от преживения стрес от престъпленията,
извършени спрямо него и отношенията в семейството. Определено за това
дете е нужно да се полагат специфични грижи, да се консултира при нужда
със специалист-психолог и/или психиатър; да се обърне внимание на неговата
обща култура, здравна и сексуална култура, да се обърне внимание на
учебния процес - все задачи, които понастоящем съдът приема за трудни за
изпълнение от страна на бащата. На свой ред, ответникът не е ангажирал
никакви доказателства в подкрепа на развиваната от него теза. Същият
твърди, че семейната му среда е подходяща за отглеждането на детето ***, но
предвид доказателствата по делото дори не е посочена като свидетел
въпросната негова съжителка,която да се яви и да даде показания пред съда;
от която съдът да придобие непосредствени впечатления за това какво
представлява същата като личност, какви са разбиранията й по важни
въпроси,свързани с отглеждане и възпитание на деца и т.н. Следва да се
посочи, че лишаването от родителски права е тежка последица за всеки
родител, но в случай, че ответникът съумее в бъдеще да промени себе си,
начина си на живот и обкръжението си по начин, който да е в интерес на
детето и да не представлява опасност за живота, здравето, възпитанието и
развитието му като личност, то той може да поиска възстановяване на
родителските си права. Следва да се определи режим на лични отношения и
издръжка така, както са определени в производството по определяне на
привременни мерки, като съдът препраща към мотивите на изготвения
10
съдебен акт. Накратко следва да се посочи, че и понастоящем не са налице
доказателства, които да обосновават определяне на обичайния режим на
лични отношения между бащата и детето и поради тази причина срещите
следва да се осъществяват в преходното жилище, в което детето е настанено
понастоящем, находящо се в ***.
Размерът на дължимата издръжка следва да е 200лв., т.к. няма данни за
доходите на ответника, а от друга страна детето е настанено в институция,
където има осигурен подслон, храна, медицинска помощ при нужда. За
разликата до претендираните 300лв. искът за издръжка следва да бъде
отхвърлен.
На основание чл.132 ал.2 от СК детето следва да бъде настанено извън
семейството, а именно в преходното жилище в *** до навършване на 18-
годишна възраст.
Ищецът не е направил искане за присъждане на разноски, няма и
представени доказателства в тази връзка.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса по делото в размер 80лв., както и държавна такса по иска за
издръжка –288лв.
С оглед уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по
евентуалния.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ЛИШАВА на основание чл.132 ал.1 т.1 и т.2 от СК бащата С. М. И., ЕГН
**********, адрес: ***, ***, ***, със съдебен адрес : ***, ***, адв.Л.Г. ОТ
РОДИТЕЛСКИ ПРАВА по отношение на детето Г. С. И., ЕГН **********,
понастоящем настанена в преходно жилище в ***, ***.
НАСТАНЯВА на основание чл.132 ал.2 от СК Г. С. И., ЕГН **********
извън семейството, а именно – в Преходно жилище за деца от 15 до 18 години
в *** до навършване на 18-годишна възраст.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.134 т.2 от СК режим на лични отношения
11
на ответника С. М. И., ЕГН ********** с детето Г. С. И., ЕГН **********,
както следва : всяка събота от месеца по местонахождението на детето,
понастоящем в жилището в ***, ***, от 13:00 ч. до 16:30 ч., в присъствие на
квалифициран социален служител, определен от Отдел „***“ при Дирекция
„***“ ***.
ОСЪЖДА на основание чл.134 т.2 от СК бащата С. М. И., ЕГН
********** да заплаща месечна издръжка на детето Г. С. И., ЕГН **********
в размер на 200лв., по банкова сметка на детето, разкрита в ***, считано от
влизане в сила на решението, като за разликата до претендираните 300лв.
ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.70 от ГПК С. М. И., ЕГН **********, ***,
***, ***, със съдебен адрес : ***, ***, адв.Л.Г. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Плевенски районен съд държавна такса по предявения иск 80лв. и държавна
такса върху дължимата издръжка – 288лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на
основание чл.136 от СК на общината по постоянния адрес на родителя за
вписване на лишаването от родителски права и на дирекция "***" по
настоящия адрес на детето, която предприема подходящи мерки и при
необходимост предлага учредяване на настойничество или попечителство.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12