Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Варна, 29.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10-ти състав, в публично заседание, проведено на първи октомври през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря Славея
Янчева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д.
№ 991 по описа
за 2020г. на ВОС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявен от П.П.К. иск с
правно основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника ***Д да заплати на ищцата сумата от 100 000 лева, предствляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди-болки, страдания, стрес
настъпили в следствие на незаконосъобразните действия и бездействия на служители на ответника изразяващи се в проявена груба
небрежност при избор и извършване на процедура по раждане по метода на „секцио
цезареа“ проведена на 29.11.2019г. довели до замърсяване на матката,
инфектирането и отстраняването й, чрез последваща
операция, ведно
със законната лихва върху сумата считано от датата на увреждането -
29.11.2019г. до окончателното и изплащане.
В исковата молба ищцата твърди,
че през м.април 2019г. е била бременна, а наблюдението на бременността й
извършвала д-р С.А. в ***Д. След преглед проведен на 26.11.2019г. от д-р А. и
д-р Б. било решено раждането да бъде проведено по метода „цезарово сечение“ на
29.11.2019г. поР. липса на достатъчно околоплодни води. На 29.11.2019г. след
извършване на изследвания и под спинална упойка била направена операцията
по раждането на бебето, след което ищцата получила кръвоизлив, придружен със силни болки.
През следващите дни – /30.11, 01.12/ болките се усилвА., обръщането в леглото и
ставането от него, както и грижите за бебето и кърменето били много затруднени.
През тези дни ищцата не успявала да отиде до тоалетна по голяма нужда, поставена
й била газова тръба и направена клизма, но безрезултатно. Следобяд на
02.12.2019г. ищцата била прегледана на видеозон без да се констатира
необходимост от допълнителна медицинска намеса. На 03.12.2019г. коремът на
ищцата бил силно подут, болезнен, а тя самата имала температура. Направени били
нови прегледи на рентген и видеозон, а след това консултация
с чревен хирург и скенер, който констатирал, че има преплитане на червата.
Направена била безкръвна операция за отплитане, която била успешна и спомогнала
отделянето на събралата се фекална маса. На 04.12.2019г. лекари от УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД, където ищцата била преведена за лечение я уведомили, че трябва да й бъде
направен ядрено-магнитен резонанс, след който и операция по отстраняване на
матката, тъй като тя и органите около нея са инфектирани. Същата била извършена на 04.12.2019г.
Ищцата твърди, че през цялото време след
раждането не е била в състояние да се грижи за себе си и
бебето, налагало се в тези дейности да бъде подпомагана от придружител. Не
успяла да кърми детето си, поР. силните болки и лекарствата, които й се
наложило да взема. В следствие на това изпаднала в тежка депресия, която
продължавала и до настоящия момент. Чувствала се много зле от факта, че са
отстранени детеродните й органи и не може да има деца едва 9 месеца след
загубата на сина си, който починал на 4г. Посочва, че продължава да изпитва
болки и да взема болкоуспокояващи лекарства.
Твърди, че с действията си д-р А. и д-р Б.
– лекари към ***Д са нарушили правилата за добросъвестно изпълнение на
служебните си задължения съгласно чл.80 от Закона за здравето, както и редица
норми от Общите правила за добра
медицинска практика на лекарите в Р.България, а също и такива на Наредба № 12/21.07.2014г.
за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“. Счита, че е
нА.це пряка причинно-следствена връзка между противоправните действия и
бездействия на служителите на ответника и причинените й болки и страдания. Моли
съда да уважи предявеният иск като присъди в нейна полза претендираното
обезщетение от 100 000 лева, ведно със законната лихва считано от
29.11.2019г. до окончателното и изплащане. Претендират и за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ***Д е
депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител, в който заявява
становище за неоснователност на предявеният иск.
Твърди, че методът „цезарово сечение“ е избран за планираното раждане на ищцата на 29.11.2019г. по медицински
показатели, а именно в следствие на констатираното при прегледа намаление на
околоплодните й води – състояние, което крие рискове от инциденти за плода
свързани с възможно усукване на пъпната връв.
Твърди, че
операцията по изваждането на плода е протекла без усложнения, с обичайна за
родилката кръвозагуба. След раждането матката е била възстановена на два етажа,
извършено е измиване на оперативното поле. По време на операцията е направена
антибиотична профилактика и са взети всички мерки против евентуално инфекциозно
усложнение. Твърди, че причините за необходимостта на последваща операция
довела до отстраняване на матката на ищцата е развила се постоперативна
инфекция, както и забавено възстановяване на функцията на червата. Твърди, че
през цялото време на болничния престой на ищцата спрямо нея са полагани
адекватни медицински грижи, състоянието й е обстойно проследявано, назначавани
са и изпълнявани съответстващи на състоянието й медико-диагностични процедури.
След преглед от дежурен лекар на 03.12.2019г. е констатирано, че ищцата е със
силно балониран корем, назначен е консулт с реаниматор, направена е
ренгенография, диагностицирана е с илеус и е насочена по спешност в ***, където
е хоспитА.зирана и е премахната матката и единият яйчник. Оспорва да са нА.це
основания за ангажиране отговорността на ответника във връзка с настъпилото
постоперативно усложнение илеус, поР.
това че водещите раждането лекари не са имА. достъп до червата, за да им правят
разстановка. Оспорва служителите на ответника да са проявили каквато и да било
небрежност при извършване на плановото секцио, нито да са допуснА. грешка, като
посочва, че полученото усукване на дебелото черво може да е резултат и от
чревни патологии. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен поР.
липса на елементите от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, а в евентуалност –
при извод за основателност – да бъде намален размерът на обезщетението за претендираните
неимуществени вреди. Прави възражение за съпричиняване на вредите от ищцата
изразяващо се в неспазване на предписания диетичен режим за дните след
раждането, като се твърди че същата е приела храна в разрез с установените диети и със симптоматиката
й.
С определение от
10.08.2020г. е конституирано трето лице-помагач на ответника - ***и е приет
е за съвместно разглеждане и предявеният от ответника ***Д против третото лице
– помагач ***обратен иск по чл.219, ал.3 от ГПК
за сумата от 97500 лева представляваща застрахователно обезщетение дължимо съобразно сключената застраховка „Професионална отговорност на лица
упражняващи медицинска професия“ по застрахователна полица №
13130190300000001/28.12.2018г., ведно със законната лихва считано от датата на деликта – 29.11.2019г.
до окончателното изплащане.
В срока по
чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор и от третото лице – помагач и ответник
по обратния иск - ***“.
Не оспорва
нА.чието на застрахователен договор „Професионална отговорност на лицата
упражняващи медицинска професия“ с № 13130190300000001/28.12.2018г. сключен
между ***и ***със срок на действие
01.01.2019г. до 31.12.2019г. Твърди обаче, че претенцията е предявена
извън действието на застрахователния договор. Отделно от това посочва, че
покритието по застрахователния договор може да бъде приложимо едва след
изчерпване на лимита по всички застраховки на застрахованите лица, което в
случая не е сторено. Прави възражение за прихващане със сумата от 5000 лева
явяваща се самоучастие на двете застраховани лица – д-р А. и д-р Б..
По главния
иск – третото лице-помагач оспорва нА.чието на
всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл.49 от ЗЗД като
твърди, че служителите на ответника са действА. добросъвестно и съобразно
правилата на медицинската етика, а настъпилите усложнения в състоянието на
ищцата са възможни следствия на съпътстващи заболявания на ищцата – бъбречна
киста, малкокА.брени чернодробни кисти, имунологичен проблем и др.
Присъединяват се към възражението на ответника за съпричиняване на вредата от
ищцата, поР. това, че не е спазвала предписания болничен и диетичен режим в
следродилния период. Алтернативно твърди, че
вредата за ищцата е настъпила в следствие на проявена груба небрежност от
страна на лекарите, в която хипотеза настъпилите вреди не подлежат на
обезщетяване от застрахователя. Моли предявеният обратен иск да бъде отхвърлен
като неоснователен.
В съдебно заседание ищцата П.К. чрез
процесуалния си представител поддържа предявеният иск и моли да бъде уважен. Посочва,
че е майка на три деца, от които се грижи за две, тъй като първородният и син е
починал 9 месеца преди третото раждане. Оспорва, че е била нА.це необходимост
от оперативно израждане на детето в това число и поР. усукване на пъпната му
връв. Твърди, че в деня на операцията – 29.11.2019г. не и е направена клизма,
тъй като за последно е ходила до тоалетна на 28.11.2019г. вечерта, след което
не е консумирала нищо. Излага, че във връзка с операцията е имала силна
кръвозагуба, а полученото усложнение свързано с усукването на червата и е
следствие на „неправилно манипулиране с вътрешните й органи“. Оспорва след
операцията да е консумирала храна извън предоставената от болницата по
назначения й режим. Твърди, че служителите на ответника са допуснА.
неоснователно забавяне в действията си във връзка с настъпилите усложнения при
ищцата, което се явява в причинно-следствена връзка с настъпилата тежка
инфекция и премахването на детеродните органи. Моли при уважаване на иска да
бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски включително и
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът - ***Д /***/, чрез процесуалните си представители
оспорват предявения иск и в съдебно заседание. Не се оспорва, че операцията по
раждане на П.К. на 29.11.2019г. е извършена в ответната болница от лекари,
които са нейни служители.
Посочва, че ищцата е допринесла за
настъпване на усложненията след операцията по раждането /съпричинила е вредите/,
като е консумирала храна извън предписаният й диетичен хранителен режим.
Твърдят, че изборът на метода на раждане, хирургичната интервенция по
раждането, положените болнични грижи в следоперативния период и последвА.те
консултации с външен специА.ст – хирург са били съобразени с всички правила и
норми на медицинските стандарти по акушерство и гинекология и добрите практики.
По тази причина и на база заключенията на проведените СМЕ счита, че не е нА.це
причинно-следствена връзка между настъпилите усложнения при ищцата довели до
необходимостта от последващи интервенции, включително до отстраняване на
матката и единият яйчник и проведената от служители на ответника /лекари/
операция и следоперативна медициска дейност. Моли предявеният иск за обезвреда
на ищцата да бъде отхвърлен като неоснователен като бъдат присъдени и сторените
по делото съдебно-деловодни разноски. В случай на отхвърляне на главния иск не
поддържат искането за произнасяне по предявеният от тях срещу третото
лице-помагач обратен иск.
В съдебно заседание *** в качеството
на ищец по обратния иск прави възражение за нищожност на клаузата на т.3.1.4 от
Общите условия към застраховката професионална отговорност на лица упражняващи
медицинска професия, според която не подлежат на обезщетяване вреди и разходи
настъпили в резултат на умишлени действия или при груба небрежност, поР. това,
че същата е в противоречие с разпоредбата на чл.432, ал.3 от КЗ, според която
застраховявателя отговаря спрямо уведения и когато застрахования го е увредил
умишлено, а също е противоречива на морала и добрите нрави.
Третото лице-помагач на ответника - ***“, чрез процесуалния си
представите заявява становище за неоснователност на предявения главен иск. Счита,
че ищцата не е доказала по пътя на пълното и главно доказване, че вредите,
които е претърпяла са причинени от действия и бездействия на лекари от
ответната болница. Моли да бъде отхвърлена като неоснователна и претенцията на
ищеца по обратния иск като заявява, че не поддържа възражението заявено в
отговора на исковата молба по обратния иск, че претенцията е предявена извън
действието на застрахователния договор. Претендира за присъждане на сторените
по делото съдебно-деловодни разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Няма
спор между страните, че на 28.11.2019г. ищцата П.К. е постъпила в ***за
планирана оперативна интервенция за раждане по метода цезарово сечение. На
28.11.2019г. е извършена ултразвукова диагностика на плода /л.127/ и е констатирана
интраутеринна ретардация /забавяне в развитието на плода/ с 2 седмици както и
изразен олигохидрамнион /намаляване на околоплодните води/. На това основание в
талона за планова хоспитА.зация /л.223/ ишцата е насочена за планово
родоразрешение чрез цезарово сечение.
За извършената на 29.11.2019г. операция по
раждане е издадена етапна епикриза /л.5/, видно от която раждането е преминало
под спинална упойка, родено е дете от женски пол недоносено с тегло от 2450 гр.
височина от 48 см. Операцията по раждането е извършена от лекарски екип в
състав: д-р Б., д-р А. и д-р Л. и д-р А. - анестезиолог. По време на раждането
е констатирано нА.чие на еднокамерна киста на левия яйчник с размери 3х3 см. Проведена
е антибиотична терапия по време на операцията, давани са обезболяващи и
лактулоза, поставяна е газова тръба – „без ефект“ и двукратно е правена
очистителна клизма – „без ефект“. След операцията, във връзка с оплаквания на
родилката от болка в корема и липса на дефекация и при констатирано увредено
общо състояние, корем над нивото на гръдния кош палпаторно болезнен,
аускулаторно без доловима перисталтика и съмнения за илеус е назначен и
проведен консулт с хирург и ищцата е приведена в спешен порядък в ***.
Там е приета в спешното отделение с диагноза
Илеус като е направено и образно изследване /л.10/, от заключението на което се
установява, че се касае за „възпА.телна субсерозна гнойна колекция пред матката
и над пикочния мехур пред оперативния разрез; Едем на меките тъкани в малкия
таз; данни за абнормално дилатирани тънко и дебелочревни бримки както при парА.тичен
илеус; Венозна конгестия в малкия таз и коста на левия яйчник с размери
58,8мм/41мм/65мм.
За
проведеното лечение в *** е издадена епикриза /л.11/, видно от която ищцата е
постъпила на 03.12.2019г. и е изписана на 09.12.2019г. с окончателна диагноза
„Остър перитонит“; Интраабдоминален абсцес. Във връзка с данните за чревна
непроходимост е извършена колоноскопия, както и едноскопска деволвация и
дилатация на червото, след която е възстановен чревният пасаж. На 04.12.2019г. след
констатиран с образните изследвания тазов възпА.телен процес неповлияващ се от
консервативно лечение е предприето оперативно лечение по спешност от медицински
екип включващ лекари хирурзи и акушер-гинеколози и е извършена абцесотомия, лапарохистеректомия
тотА.с и аднексектомия синистра. Пациентката е изписана в подобрено състояние.
Видно
от представеното удостоверение за сключен граждански брак /л.161/, П.П.А. и Я.Р.К.
са съпрузи считано от 07.12.2013г. Същите са родители на А.Янчев К. роден на ***г.
и на Р. Янчева Костадонова родена на ***г. От доказателствата по делото ставя
ясно, че съпрузите са имА. и друго дете – първороден син роден през 2014г.,
който е починал през м.03.2019г. /данни от анамнеза л.145/.
По
делото е представена застрахователна полица /л.261 и следващите/ №
13130190300000001 – Професионална отговорност на лица, упражняващи медицинска
професия между застрахователя ***и ***с приложен списък на застрахованите
лекари и служители на болницата.
По делото са проведени единична и тричленна
Съдебно-медицински експертизи /СМЕ/.
От заключението на единичната СМЕ поддържана
в съдебно заседание от вещото лице д-р С.С. и дадените допълнителни отговори на
въроси на страните се установява, че избраният метод за раждане при ищцата –
оперативно чрез цезарово сечение е бил съобразен с актуалното състояние на
плода като най-щадящ за него. Вещото лице след запознаване с доказателствата по
делото дава заключение, че са спазени всички необходими дейности както преди,
така и по време на операцията съгласно добрата медицинска практика.
Предоперативната подготовка е включвала приложение на антибиотик като профилактика
на евентуална последваща инфекция. Не е правена клизма, но същата не е
задължителна, а и в случая ищцата е заявила, че е ходила до тоалетна
предходната вечер. Операцията по раждане на ищцата на 29.11.2019г. по метода
цезарово сечение е извършена от екип правоспособни лекари /оператири – д-р Б.,
д-р Л., д-р А. и анестезиолог – д-р А./ с обичайна продължителност - около 1
час, без данни за сериозна кръвозагуба налагаща извършване на кръвопреливане на
ищцата. Постоперативно ищцата е преведена в реанимация, където са проследявани
нейните показатели, а на 30.11.2019г. – в родилно отделение със стабилни
показатели. Наблюдението на пациентката е провеждано адекватно с отбелязване на
състоянието й два пъти днено, проследявани са необходимите показатели –
оперативна рана и корем и са предприемани адекватни действия – обезболяващи,
правени са клизми и е поставяна газова тръба във връзка с констатираната липса
на газоотделяне и дефекация. Назначената хранителна диета от течна към
течно-кашава храна, осигурявана от сертифицирани фирми, е правилна и съобразена
с медицинските стандарти и нормативните изисквания. Прегледът на медицинската
документация на ищцата не е установила нА.чие на предходни заболявания или
редки генетични такива.
По отношение на настъпилите след раждането
усложнения при ищцата свързани с болки в корема и липса на дефекация вещото
лице посочва, че в първите дни след операцията – 01.12, 02.12 и 3.12 /сутринта/
състоянието на корема е позовлявало дълбока палпация и ищцата е била
субфебрилна с температура от 37,4 градуса, което е следствие на операцията и не
е налагало прилагане на температуропонижаващи средства. На 03.12 следобяд,
когато вече е била невъзможна дълбока палпация на корема и приложените
консервативни мерки като клизми и газова тръба не са дА. очаквания резултат,
както и с оглед резултатът от ренгеновото изследване показващо илеус, е
поискана консултация с лекар-хирург от *** след което е взето решение за
привеждането й за допълнителни изследвания в КООХ на университетската болница.
Констатираните усложнения, установени при последващата оперативна интервенция в
***, при която е извършена хистеректомия и премахване на левия яйчник са
следствие на интраабдоминален абсцес, както и остри възпА.телни промени на
ендомертиума, миомертиума и левия аднекс, както и кистата на левия яйчник.
Посочва се също, че постоперативния илеус и острата дебелочревна обструкция са
нередки постоперативни усложнения след Цезарово сечение и може да се дължат на
пареза на черво, на сраствания в коремната кухина, така и на предхождащо
раждането вътрематочно възпаление /хореоамнионит/, с което може да се обясни и
установения при ищцата олигохидрамнион. Вещото лице разяснява, че по време на
бременността жената е с намален имунитет, което способства развитието на влагА.щна
микробна флора предизвикваща ендометрит, миометрит и общо възпаление на цялата
матка, което се среща и при неоперативно раждА. жени /при нормално раждане/. В
конкретния случай, вещото лице посочва, че вероятно възпА.телния процес при ищцата
е следствие на намаленият й в следствие на бременността имунитет, а също и на
вътрематочна инфекция, израз на което е фактът на намалените околоплодни води
при ищцата и ниското тегло на роденото бебе, който процес се е усложнил от констатираното
в следствие на срастване завъртане на червото /волвулус/, ефектът от което е
липсата на газоотделяне и дефекация в дните след раждането. Волвулусът не е
следствие на механично усукване на червата от операторите по време на
оперативното раждане, тъй като същите нямат поле на действие при тях /“червата не
се пипат и местят“/, а единствено при матката на жената.
Вещото лице заключава, че не са нА.це
нарушения в добрата медицинска практика при ищцата по отношение на предоперативната
подготовка и избора на метод за раждането, оперативната интервенция и
постоперативния период, а провежданото в ***лечение на ищцата е
било изцяло съобразено със състоянието и към момента. Посочва, че не е нА.це
забавяне и неадекватност от страна на лекарите при предприеманите медицински и
лечебно - диагностични действия по отношение на ищцата. Тя е била в реанимация
в деня на раждането, а след привеждането й в родилно отделение на следващия ден
и през целия и престой в ответната болница не е била с висока температура,
говореща за възпА.телен процес. От там до настъпване на сериозното влошаване на
състоянието й наложило външен консулт и превеждане в друга болница /на 03.12/
са минА. 3 дни, в които състоянието и е проследявано и е било обичайно като за
следоперативен период, същата не е имала тежък фебрилитет или замъгляване на
съзнанието, което да наложи още по-спешни мерки. Изллага, че дори при
преместването на ищцата в *** лекарите там не са преминА. директно към лапаротомия /отворена
коремна операция/, а са опитА. конвенционално лечение, чрез лапароскопска
безкръвна операция да достигнат до „стопа“ и да освободят дефекацията.
Аналогични на изводите на вещото лице С. са и
тези дадени от вещите лица по трийната СМЕ – д-р И.Г. /АГ специА.ст в Първа частна АГ клиника
гр.Шумен/, Д-р А.Д. /началник на
родилното отделение в Университетската болница в гр.Бургас/ и Д-р Д.Ч. /хирург
във Втора Клиника по хирургия в ***/. Същите дават категоричното си заключение,
че не е нА.це неправилно или забавено извъшени действия от страна на лекарите
водили операцията и следоперативния период на ищцата в ***.
Като причина за усложненията настъпили при ищцата и довели в крайна сметка до
оперативното отстраняване на детеродният й орган – матката и единият яйчник е
проявила се инфекция, за която не е имало достатъчно симптоми и достатъчно
лабораторни и клинични маркери да бъде засечена по-рано от момента, в който е
установена. Индикация за тази инфекция, която според вещите лица е започнала
като вътреутробна такава, е констатираното с доплерово изследване намаляване на
околоплодните води /олигохидрамнион/, които се произвеждат от плода, говорещо
за страданието му и причина за ниското тегло, с което се е родило бебето
/изоставало е в развитието си с две седмици/. Именно това е дало основание на
наблюдаващите бременността на ищцата лекари д-р А. и д-р Б. да преценят, че
бебето не би издържало нормално раждане и да препоръчат оперативно раждане,
което вещите лица намират за правилно решение.
Констатираният
при ищцата илеус е странгулационен тип – завъртане на червото около остта си,
при който се намалява кръвоснабдяването му, което е довело до отделяне на
повече слуз и секрети, а от там и до настъпване на възпаление в коремната
кухина. Симптомите, които са се проявили при ищцата – липса на дефекация и
болки в областта на стомаха биха могли са обусловят диагноза илеус, но първите
стъпки, които обичайно се прилагат са механични такива - клизма и поставяне на
газова тръба, което е сторено своевременно в болницата. Нещо повече, посочват,
че не е необичайно е първите 24, 48 и дори 72 часа да не се появи газоотделяне
и дефекация и това да не е следствие на усложнения и възпА.телни процеси, а
например на настъпила от упойката парА.за на червата, поР. което първо се
прилагат консервативни щадящи за пациента методи и чак след това се мисли за
оперативни интервенции. Посочват, че процесът е динамичен и чак след като не е
настъпил ефект от тези действия след третия ден своевременно лекарите от АГ
болницата са предприели действия по консулт със специА.ст хирург от ***. Вещите лица считат, че не е нА.це
забавяне в действията на лекарите от АГ болницата, предвид обективното
състояние на ищцата – до момента на повикания консулт на 03.12. е била възможна
дълбока палпация на корема, ищцата е била афебрилна, няма данни да е имала
гадене и повръщане, липса на перисталтика, спадане на кръвното или учестяване
на пулса, които са признаци на напреднал стадий на перитонит.
Вещите лица уточняват също, че при ищцата са
се развивА. паралелно два възпА.телни процеса, които са способствА. за общото
увреждане на състоянието й – единият е възпА.телен процес свързан с отварянето
на маточната кухина при цезаровото сечение, а другият – свързан с получилото се
срастване, което е фиксирало мезентериума на сигмата и е причинил усукването на
червото. И двата процеса са диагностицирани поотделно и менажирани правилно –
след като е преодоляно усукването на червото чрез ендоскопската процедура и
това е довело до освобождаване на дефекацията са предприети действията по
отстраняване на перитонита – възплА.телния процес на обвивката на вътрешните
органи получил се в следствие инфекцията на матката. Експертите изразяват
становище, че тази инфекция е предизвикана както от факта на разреза на
матката, без който не може да се осъществи раждането и който е „входната врата
на инфекцията“, така и от микроорганизми, които са се намирА. в амниотичната /околоплодната/
течност на ищцата и които след спукване на околоплодния мехур са проникнА. в
коремната кухина предизвиквайки възпА.телен процес. Справянето с тези
микроорганизми и с възпА.телния процес е въпрос на индивидуален имунен отговор
на пациента, като отговорът при бременните жени обичайно е по-слаб поР.
намаленият им имунитет. Посочват, че причината за инфекцията не е операцията,
тъй като такава много често получават и жените преминА. през естествено
раждане. Заявяват, че не може да се направи извод, че завъртането на червото е
причинено от операцията, тъй като лекарите израждащи бебето нямат работа с червата на раждащата жена, а в
случай, че същото все пак бе засегнато от операцията, то е щяло да некрозира в
рамките на 48 часа, а в случая е било жизнено.
Посочват, че констатираните по време на
операцията в *** чернодробни и бъбречни кисти при ищцата са съществувА. към
момента на раждането и не са били причина за отмяна на операцията цезарово
сечение, но дА. същите са допринесли за последващото увреждане е въпрос на
допълнителни изследвания.
И трите вещи лица заключават, че не е
допусната грешка или забавяне от страна на лекарите в ***при
избора на метода на раждане, при извършване на операцията по раждането и в
следоперативния период съобразно медицинските правила и добрите лекарски
практики, израз на което е, че и майката и бебето са живи.
По
делото са дадени заключения на Съдебно-психологична и Съдебно психиатрична
експертизи, поддържани в съдебно заседание съответно от вещите лица Д.П. и Р.Б..
От тях се установява, че загубата на детеродната способност на ищцата в
следствие на извършената хистеректомия представлява актуална психотравма за
нея, която присъства и ще присъства в живота й и води до мисли и преживявания
за непълноценност. Същата е предхождана от друго травматично преживяване
свързано със загубата на първородното й дете. Установената непосредствено след
това бременност отчасти, но не напълно е редуцирало негативните преживявания на
ищцата, но последващата дететродна неспособност е реактивирала капсулираните
травматични преживявания свързани със загубата на детето. Вещото лице –
психиатър – д-р Б. е дала заключение, че претърпените след 29.11.2019г. болки и
страдания и най-вече загубата на дететродна способност не са преработени
успешно от ищцата и същите са резултатирА. във възникване на
психогенно-психично разстройство – Тревожно-депресивно разстройство изразяващо
се в тежък стрес с разстройство в адаптацията, които продължават да бъдат
актуални. Ищцата е тревожна, лесно раздразнителна, избухлива с депресивни
изживявания, което се отразява на способността й да се справя с отглеждането на
децата и да има пълноценни преживявания като жена. Вещото лице Б. посочва също
в съдебно заседание, че личността на ищцата е обременена от минА. травматични
събития – изоставяне от бащата, смърт на майката, като на този терен,
актуалната психотравма вече има болестотворен характер.
Вещото лице П. излага,
че загубата на детеродната способност се е оказала съществена травма у ищцата,
която имала страхове, че по тази причина може да бъде изоставена от съпруга си.
Понастоящем се чувствала нервна и тревожна от случилото се, без желание за
интимни контакти, което влошавало семейни отношения. Вещото лице заключва, че справянето
с травмата изисква продължителна психологична подкрепа и психотерапия.
Проведена е и
повторна СПЕ изготвена от вещото лице М.Ц.-Г., от заключението по която се
установява, че настъпилата смърт на дете на ищцата около месец преди последната
бременност предизвикала тъга, скръб, вина и дълбоко емоционална страдание е била
капсулирана като защитен механизъм. По отношение на втората травма /загубата на
детеродният орган/ обаче е нА.це изпитвана тревожност и гняв в следствие
убедеността, че този негативен резултат е могъл да бъде избегнат. Именно тя
предизвиква и понастоящем страх от загуба на партньорски взаимоотношения, от
изоставяне. Тази травма се е отразила като остра стресогенна ситуация, тъй като
прагът на фрустрация е бил предварително занижен от предходната травма –
загубата на дете. Вещото лице посочва, че понастоящем ищцата е загубила
перспектива да извършва удовлетворяваща работа или да поддържа пълноценни
социални контакти, защото се намира в тежко депресивно състояние. Дава
заключение, че по отношение на ищцата втората травма – загубата на детеродните
органи е засегнал в по-голяма степен личността й – като майка, но и като жена и
е реактивирала първата травма свързана със загубата на детето й.
В хода на
производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите д-р
С.А.Г., Я.Р.К. и Р.Ж.К..
От показанията
на д-р С.А. се установява, че е била наблюдаващ лекар на бременността на ищцата
П.К. и асистент-оператор при раждането. Към 32 седмица от бременността ищцата
била уведомена за намаляването на околоплодните води, което в съчетание с
появилите се от втория триместър болки и
контракции наложило контролните прегледи да се случават на всеки две седмици. В
последствие се установил и забавен темп на развитие на плода и промени в
плацентата, обусловило извод за фетално страдание на плода и необходимост от
планирано оперативно раждане, за което ищцата била уведомена и дала съгласието
си около 10 дни преди самата операция – цезарово сечение. Операцията протекла
стандартно, а в денят след нея П.
направила първото си раздвижване – разходка в коридора около 20 минути,
чувствала добре, била седнала и пиела чай. След преместването й в родилно
отделение се чувствала добре, била заедно с бебето и го кърмела, не споделила
за проблеми. Бил назначен стандартен хранителен режим с течни и течно-кашави
храни.
В показанията си
св. К. – съпруг на ищцата и неговата майка – св. Радостина К. посочват, че след
планираното оперативно раждане на П. на 29.11.2019г. и привеждането и в родилно
отделение след престоя в интензивното отделение, тя не се чувствала добре –
имала силни болки и подуване на корема в следствие на което не можела да става
и да се грижи за бебето. По време на престоя си в АГ-болницата не била
консумирала храна и такава не и е носена на свижданията. Започнало да се подува
цялото й тяло, да посиняват очите й. На 01.12.2019г. вече се чувствала много
зле – не можела да се движи и обръща. Не можела да ходи до тоалетна, поР. което
от болницата и дА. да пие лактулоза. На четвъртия ден бил повикан консултант
хирург от болница „Св.Марина“, който установил, че има преплетено черво, което
наложило преместването й в другата болница. Там била направена безкръвна
манипулация, което освободило червото и П. успяла да дефекира. След това бил
направен ЯМР, който установил, че има инфекция на оперативната рана, която е
засегнала и матката, в следствие на което трябвало да бъде премахната. След
операцията, при която била премахната матката и единият яйчник П. се чувствала
много зле. Освен че изпитвала силни болки, изпаднала и в депресия. Станала
по-нервна и сприхава, което се отразило на отношенията им като съпрузи и на
семейството им. П. се чувстала подтисната и непълноценна като жена, нямала
желания за интимност със съпруга си, а до този момент била спокойна и
общителна. Плановете им били да имат поне 3 деца. Съпругът посочва, че на 13.03.2019г.
починало първородното им момченце. Малко след това узнА., че П. е бременна с
дъщеря им Р., родена на ***г. Въпреки смъртта на детето им, бременността я
направила малко по-спокойна и силна. В първият месец след раждането П. не била
способна да се грижи за детето и домакинството, нито да кърми бебето. Наложило
се да бъде изцяло подпомагана – за себе
си и за детето от свидетеля и майка му. Според показанията на св.К. няколко
месеца след раждането П. посещавала психиатър, който и изписал лекарства, след
употребата на които се чувствала по-добре. Св.К. посочва, че П. не е посещавала
психиатър и не употребява изписани от такъв специА.ст лекарства. П. и
споделила, че изпитва страх съпругът й да не я напусне поР. това, че вече е
неспособна да ражда деца.
Предвид така установеното от
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Предявеният главен
иск е с правно основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника ***Д
да заплати на ищцата П.К. сумата от
100 000 лева, предствляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди-болки, страдания, стрес настъпили в следствие на
незаконосъобразните действия на служители на ответника изразяващи се в проявена
груба небрежност при избор и извършване на процедура по раждане по метода на
„секцио цезареа“ проведена на 29.11.2019г. довела до
замърсяване на матката, инфектирането и отстраняването й ведно с единия яйчник, ведно със законната лихва върху сумата
считано от датата на увреждането - 29.11.2019г. до окончателното и изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД възложителят
на някаква работа, отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по
повод изпълнението на тази работа. По своя характер отговорността на лицата,
които са възложили другиму извършването на някаква работа е за чужди
противоправни виновни действия или бездействия. Тази отговорност е акцесорна и
има обезпечително-гаранционна функция, тъй като произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица, за подбора, действията и контрола
на които отговаря възложителя. В случая ищцата ангажира отговорността на ***в качеството на възложител и работодател на лекарите осъществили
оперативното раждане на ищцата на 29.11.2019г. и тези осъществявА.
следоперативното наблюдение и лечение, за които няма спор между страните, че са
служители на ответника.
Основателността
на предявеният иск налага установяване по реда на пълно и главно доказване на
елементите от фактическия състав на нормата, а именно: вреди, причинени на
пострадА.я от лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД е възложил някаква
работа, вредите да са причинени при или по повод на изпълнението й, при вина на
изпълнителя и при нА.чието на причинна връзка между деянието и виновното
причиняване на вредата.
В настоящият случай
ищцата П.К. твърди, че са й причинени неимуществени вреди – физически и душевни
болки и страдания в резултат от
настъпилата като усложнение от раждането по метода Цезарово сечение детеродна
неспособност поР. извършената хистеректомия /премахване на матката/ и аднексектомия синистра /премахване на левия яйчник/, явяващо се следствие от
некачествено извършен подбор на метода на раждане, на самата операция по
раждането и на приложените медицински практики в следоперативния период от
лекарите в ***в периода 29.11.2019г. до 03.12.2019г.
Няма спор между
страните по въпросите за принадлежността на екипа извършил оперативното раждане
на ищцата на 29.11.2019г. - д-р Б., д-р Л., д-р А. и анестезиолог – д-р А.
към ответната болница, нито по факта на извършеното в последствие оперативно
отстраняване на матката и единият яйчник от лекари в *** на 04.12.2019г. в следствие на получил се абсцес на
матката.
Спорът е нА.це ли е
пропуск, незаконосъобразно действие или бездействие или груба небрежност на
лекари от ***при или по повод изпълнение на служебните
им задължения във връзка с менажирането на родоразрешителния процес на ищцата П.К.
започнал на 29.11.2019г., които да са в причинно-следствена връзка с
настъпилите усложнения в здравния й статус.
При формиране на изводи досежно посочените по-горе спорни
обстоятелства съдът съобразява изцяло заключенията на проведените единична и
тройна Съдебно-медицински експертизи, при които общо 4 вещи лица – трима
акушер-гинеколози /двама от които с практика извън района на гр.Варна/ и 1
хирург са дА. становище за адекватността на действията на служителите на
ответника по настоящия казус. Никое от вещите лица не е било в лична, служебна,
йерархична или друга зависимост от ръководителя на болничното заведение –
ответник - проф.К.или лекарите от екипа на операцията, което да постави под
съмнение безпристрастността им при даване на заключение по релевантните
обстоятелства, а такава не би следвало да се презумира само от факта, че имат
еднаква специалност с лекарите, извършили оспорените оперативни и неоперативни
– диагностични и лечебни дейности, респективно с техния ръководител, още повече
че научно и практически обосновано заключение по поставените въпроси могат да
дадат само лекари – акушер-гинеколози.
Твърдяните
незаконосъобразни действия и бездействия на служителите на ответника са в три
направления – по определяне на метода на раждане на ищцата – оперативно раждане
чрез цезарово сечение вместо нормално /естествено/ раждане; по предоперативната
подготовка и извършване на самата операция и по следоперативния период –
наблюдение, диагностика на състоянието и адекватеност и срочност на
предприетите действия.
Съдът приема, че не е
нА.це пропуск, незаконосъобразност или небрежност на лекарите наблюдавА.
бременността на ищцата и извършили консултации за определяне на подходящия
метод на раждане съобразно нА.чните данни за равитието на плода през третия
триместър от бременността. Установи се от представената медицинска документация
– доплерово ултразвуково изследване от 28.11.2019г. и заключението на
медицинските експертизи, че към датата на изследването е нА.це редуцирано количество на околоплодните води /олигохидрамнион/ и забавяне в развитието на плода /интраутеринна
ретардация / с 2 седмици, което говори за фетално страдание на плода. Това се потвърджава
и от данните за размерите на детето след раждането на ***г. – тегло от 2,450
кг., при необходимо тегло от 2,700 кг.
Именно състоянието на плода към 28.11.2019г. е дало основание, при това
правилно според експертите, да препоръчат на ищцата раждане по метода Цезарово
сечение – най-щадящ за плода, с което последната се е съгласила. Ниското тегло
на детето, говорещо за липса на достигащи до него достатъчно хранителни
вещества и кислород е било индикация за необходимост от своевременно прекъсване
на бременността с цел преодоляване на рискове за плода, което се случва само по
оперативен ред. Нормалното раждане е било противопоказано за бебето на ищцата,
поР. съществуващата потенциална възможност да не издържи процеса на
естественото раждане. Нещо повече, за това че детето е изродено навременно
говори и оценката по апгар скалата за жизнеспособност на плода, която в случая
е 7-8.
По отношение на проведената оперативна интервенция в ***по метода цезарово сечение на ищцата, съдът отчита както експертните
разяснения дадени в писмените заключения и устно в съдебно заседание, така и
събраните гласни доказателства на разпитаните свидетели.
От данните в издадената епикриза се установява, че раждането е
преминало в обичаен порядък, като се е родил „жив недоносен плод“. Липсват
данни за необичайна кръвозагуба, наложила кръво или плазмопреливане, или за
каквито и да било усложнения по време на самата оперативна интервенция на
29.11.2019г. Преди и по време на операцията двукратно е приложен антибиотична терапия
с цефазолин с цел профилактика на инфекциозни усложения. Непосредствено след
раждането ищцата е въведена в реанимация, където са проследявани основните и
жизнени показатели, поставяни са обезболяващи за облечкачаване на болковия
синдром и са правени вливания. На следващия ден /30.11.2019г./ е преведена в
родилно отделение, където е била заедно с новороденото, грижила се е за него
според възможностите си и го е кърмила. Започнал е процес на раздвижване, за
което свидетелства д-р С.А., която е придружавала ищцата по време на разходката
й по коридора на болничното заведение.
Безспорно в първите дни след раждането е започнал да се развива и
успореден процес, водещ до влошаване на общото състояние на ищцата, който в
крайна сметка е довел до необходимостта от нова хирургична интервенция по
отстраняване на матката и единият й яйчник поР. абсцес. Началните симптоми при
ищцата са били липсата на газоотделяне и дефекация, както и засилващият се
болков синдром в коремната област. Съгласно заключенията по двете СМЕ, тези
симптоми са обичайни в първите 24/48 до 72 часа от операция по метода цезарово
сечение, но същите не са достатъчни за диагностициране на последващ илеус и
перитонит. В периода от раждането до потърсеният консулт със специА.ст и
привеждането на ищцата в *** на 03.12.2019г. П.К. е била визитирана поне по два пъти дневно, като
са правени съответни назначения, не е била фибрилна /с температура над 38
градуса/, имала е перисталтика и е била възможна дълбока палпация на корема й.
Предприети са били в този случай обичайните консервативни механични методи за
раздвижване на червата чрез поставяне на газова тръба, направа на клизми и
даване на слабителен препарат /лактолоза/, които за съжаление не са дА.
резултат. В момента, в който на 4-ден след операцията /03.12.2019г./ дълбоката
палпация е станала невъзможна е повикан консултант, след което лекарският екип
дава становище за премстването в ***, където след образни и други изследвания е
констатиран илеус и инфекция в областт на матката. С оглед изложеното и
съобразно категоричното и еднопосочно заключение на всички вещи лица по делото
за адекватността и своевременността на действията на лекарите от АГ болницата
съдът приема, че не е нА.це грешка или забавяне при менажирането на оперативния
и следоперативния период при ищцата.
И тук се поставя резонният въпрос
– какво в крайна сметка се е случило във връзка с операцията по раждането на
ищцата на 29.11.2019г., така че да резултатира в настъпилото усложнение и нА.це
ли е причинно-следствена връзка между него и извършените или неизвършените от
лекарите в ***действия, т.е нА.це ли е лекарска грешка.
Отговор на този
въпрос дават експертите в областта на акушерството и гинекологията и
хирургията, поР. което съдът ги поставя в основата на правните си изводи. От
протоколът за извършената биопсия при втората лапаротомия /отваряне на
коремната кухина/ в *** се установява, че ищцата е
била с интраабдоминален абсцес, остри възпА.телни промени на ендометриума,
миометриума и левия аднекс, както и с киста на левия яйчник. Именно този абсцес
на матката е станал причина за необходимостта от премахването й ведно със
засегнатият от възпА.телния процес ляв яйчник в спешен порядък. Съгласно специА.зираната
научна и медицинска литература и практическия опит в областта на акушер-гинекологията,
на която се позовават вещите лица, всяка оперативна интервенция, в това число и
операцията цезарово сечение, представлява „травма в контролирана среда“, при
която в организма се активират всички фактори на възпалението. Хирургичните
рани са обичайно бактериално замърсени, но дА. те ще доведат до развитието на
възпА.телен процес зависи изцяло от имунния отговор на пациента и защитните
сили на организма, като ноторно известно е, че бременните жени са с намален
имунитет. В случая, с оглед данните за
обективното състояние на плода и средата, в която се е развивал /с намалени
околоплодни води/, вещите лица допускат, че наченки на инфекциозни процеси –
безсимптомно протичащ амнионит са съществувА. въпреутробно при ищцата, което е
способствало преминаването им в перитонеалната кухина при спукване на
околоплодния мехур и иницииращи последваща инфекция.
От друга страна, при ищцата е диагностициран
илеус /чревна непроходимост/ в следствие на волвулус на сигмата /завъртане на
червото/. Причината за това усложнение според вещите лица е извън самата
процедура по оперативното раждане, дококото при него лекарите нямат досег
/работа/ с червата на пациентката, а отделно от това се случва и при хора в
необременено състояние и в пълно здраве. Същите посочват, че постоперативния
илеус е често усложнение при коремните операции и следствие на временната парА.за
на червата от приложената упойка. В конкретния случай при ищцата е установено и
срастване /брид/ от фундуса на матката към сигмата, което е фиксирало червото
към матката, предизвикрайки непроходимостта на чревното съдържимо, поР.
завъртането му. При това състояние кръвоснабдяването на червото се е компрометирало,
започнало е събиране на слуз, секрети и други инфекциозни агенти /бактерии/,
които в съчетание с описаните по-горе инфекциозни процеси начиная среза на
матката е довел до перитонит – цялостно възпаление на коремницата. И ако
илеусът все пак е преодолян чрез миниинвазивна ендоскопска процедура и чревният пасаж е възстановен, то
инфекциозният процес, за който е съдействал и илеуса е довел до цялостното
възпаление на детеродния орган и яйчника на ищцата, което е могло да се
преодолее единствено чрез отстраняването им.
В заключение съдът намира, че не
се доказа по пътя на пълно и главно доказване от ищцата, че лекарите в ***са допуснА. професионална грешка при упражняване на
компетентностите си преди, по време и след извършване на оперативната
интервенция по раждането на ***г., която да е в причинно-следствена връзка с
настъпилите усложнения на ищцата довели до загуба на органи /матка и яйчник/.
Не се установи раждането на детето Р. по естествен път да е било по-адекватно и
щадящо за живота и от избраното оперативното цезарово сечение. Не се доказа
при подготовката за самата операция и по
време на нейното извършване да са нарушени добрите медицински практики и
стандартите за защита живота и здравето на пациентите. Обстоятелството, че
преди операцията не е извършена клизма на родилката не променя горния извод,
доколкото тази процедура не е била задължителна за родови операции, а отделно
от това не е била наложителна с оглед декларираното от ищцата отделяне вечерта
преди извършването й. Не се установи болницата да е допуснала отклонение от
изискванията за хигиена и дезинфекция на операционната зала, инструмените и
оперативното поле, а самите оператори д-р Б. и д-р А. да са манипулирА. червата
на пациентката и с това да са причинили усукването им. Не е нА.це неоправдано
забавяне или бездействие на лекарите и в следоперативния период във връзка с
констатираната симптоматика на ищцата – предприетите от тях консервативни
действия за преодоляване на чревната непроходимост са били адекватни за
обективното състояние на пациентката според всички вещите лица, а назначеният
консулт със специА.ст от *** е извършен срочно /на 4-тия ден след раждането/ при констатираното
обективно влошаване на състоянието й – несработване на приложените
конвенционалните методи /газова тръба и клизми/, намаляваща перисталтика,
невъзможност за дълбока палпация на корема, засилваща се болка.
Съдът отчита огромната житейска и
психологична травма, която е понесла ищцата П.К. през 2019г. – загуба на дете и
загуба на биологична възможност за износване и раждане на друго дете от една
млада жена в детеродна възраст. Същата не е преодоляна според заключенията на
проведените психологична и психиатрична експертизи и безспорно се отразява
негативно в семейните, брачните и интимни отношения на ищцата и съпругът й,
което съставлява за нея неимуществена вреда. Безспорно началото на манифестирането
на инфекциозния процес при ищцата е поставен с факта на хирургичния разрез на
матката, без който раждането не е могло да се случи. Последващите усложнения
обаче не се дължат на фактори, за които отговорни са лекарите в ответната
болница, тъй като същите стоят извън техния периметър на действия – субклиничен
хориоамнионит, последващ олигохидрамнион, волвулус и последващ илеус
провокирани от абдоминалната хирургична интервенция, развилият се в крайна
сметка перитонит – всичко това на плоскостта на намаления имунитет на
бременната ищца. Понесените физически болки и най-вече психологичните страдания
от безвъзвратно настъпилите промени в живота и нямат паричен еквивалент и в
този смисъл претендираното парично обезщетение е само елемент от търсената
обезвреда за житейска несправедливост. Съдът обаче въздава справедливост
според доказателствено обоснованата в рамките на съдебния процес истина. А от
анА.за на всички събрани по делото доказателства не се установи да е нА.це
основание за ангажиране отговорността на ответника ***за незаконосъобразни действия и бездействия на неговите служители –
лекари във връзка с претърпените от ищцата П.К. неимуществени вреди. При това
положение предявеният от нея иск за осъждане на ответника да заплати
обезщетение в размер на 100 000 лева се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Обратният иск на ***против ***е предявен в условията на евентуалност от
изхода на главния иск на П.К. и съдът дължи произнасяне по него само в случай
на уважаването му. Това процесуално условие не се е сбъднало, поР. което съдът
не се произнася по същество по предявения обратен иск.
Всяка
от страните е направила искане за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, като съобразно изхода на спора такива се следват на
ответника по главния иск ***. С представеният списък по чл.80 от ГПК
ответникът е претендирал за присъждане на разноски в размер на 12672 лева
включващи: заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 8382 лева с ДДС за
защита по главния и обратния иск, 3900 лева – заплатена държавна такса по
обратния иск и 390 лева – заплатен депозит по СМЕ. Съдът намира, че в полза на
ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени разноски
само по главния иск, но не и по обратния, който не е разгледан по същество. В
този смисъл в полза на ответника се следват разноски в размер на общо 4626 лева
включващи 390 лева – заплатен депозит и съответна част от адвокатското
възнаграждение по защита срещу предявения главен иск в размер на 4236 лева с
ДДС определена по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78, ал.10 от ГПК
в полза на третото лице не се присъждат разноски.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният
от П.П.К., ЕГН ********** с адрес: *** иск за осъждане на ***Д, ЕИК ***с адрес: ***, представялвано от управителя Е.К. да заплати
на ищцата сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, предствляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди-болки, страдания, стрес
настъпили в следствие на незаконосъобразните действия и бездействия на служители на ответника изразяващи се в проявена груба
небрежност при избор и извършване на процедура по раждане по метода на „секцио
цезареа“ проведена на 29.11.2019г. довели до замърсяване на матката,
инфектирането и отстраняването й заедно с единия яйчник, ведно
със законната лихва върху сумата считано от датата на увреждането -
29.11.2019г. до окончателното и изплащане, на основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
П.П.К., ЕГН
********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ***Д,
ЕИК ***с адрес: ***, представялвано от управителя Е.К. сумата от 4626 /четири хиляди шестстотин двадесет
и шест/ лева – сторени от ответника
съдебно-деловодни разноски, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника ***Д, ЕИК ***- ***“, ЕИК ***със седА.ще и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителните директори О.П.и А.А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски Апелативен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: