№ 12172
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20221110160131 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част трета, глава ХХV от ГПК.
Образувано е по предявен от малолетния П. Х. Р., действащ чрез баща и законен
представител Х. П. Р., срещу Ц. И. М. иск за увеличение на присъдената месечна издръжка
от 130 лв. в актуален минимален размер.
Ответникът чрез особен представител адв.П. И. оспорва исковата претенция като
счита същата за неоснователна и недоказана, излага доводи за това.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
Ищецът е малолетен и е дете на ответника. С решение по гр.д. №444/2017г. на СРС,
ІІІ ГО, 117 състав, ответницата е осъдена да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер
на 130 лева, считано от 05.01.2017г. От присъждането на тази издръжка до приключването
на съдебното дирене по делото е настъпило съществено изменение на обстоятелствата,
обуславящо определянето на размера на издръжката. През изминалия период от повече от
шест години ищецът е пораснал, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите му
от средства за съществуване, образование и социално-културно развитие (доколкото всеки
човек има нужда от такива), които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в
досегашния й размер, който очевидно е и под определения към момента минимален размер
издръжка за страната. Ответницата получава средномесечно брутно трудово възнаграждение
под минималното такова за страната, видно от приложена справка, т.е. от фирма Ранди за
2023г. м. февруари – 800 лева. Задължението за заплащане на издръжка на ненавършилите
пълнолетие деца е безусловно и се определя съобразно нуждите на детето и възможностите
на родителя, който я дължи. Съгласно чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка може да бъде изменена. Под изменение на обстоятелствата, съгласно
ПП ВС № 5/1970 г., следва да се разбира трайно съществено изменение на нуждите на
издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Изменението може да засяга едни или други обстоятелства от значение за определяне на
издръжката преди предявения иск по чл.150 от СК. Възможно е да е настъпило изменение
само досежно нуждите на този, който търси издръжка и това да се дължи на различни
1
причини, или само изменение досежно възможностите на онзи, който дължи издръжката, за
да е налице основание по чл.150 от СК.
Съдът приема за безспорно, че с нарастването на възрастта на детето, нарастват и
неговите нужди. Този извод се допълва от факта, че ищецът е ученик. От определянето на
издръжката са изминали около шест години, през които потребностите на ищеца от храна,
облекло, здравни услуги, културни и образователни потребности са се увеличили. Поради
това съдът счита, че е налице съществено изменение на нуждите на издържания, което е
трайно, тъй като не може да се обоснове извод, че е възможно връщане на състоянието от
преди изменението на обстоятелствата. Неоснователно се явява възражението на ответника,
че неждите на детето не са се изменили съществено/ дори и само поради факта, че така
определената издръжка е под минималния размер да страната/. От една страна достатъчно
основание за изменение на издръжката е наличието на промяна в нуждите на издържания
каквито в случая са налице, от друга, че същата не може да бъде под определения минимум
за страната-
Във всеки случай, размерът на издръжката следва да се определи и съобразно
възможностите на лицето, което я дължи (чл. 142, ал. 1 от СК). По делото се установи, че
ответникът работи и все пак реализира доход, в млада възраст е, работоспособна и не се
събраха данни да издържа друго непълнолетно дете.
Като съобрази гореизложеното и вземайки предвид възрастта на ищеца и нуждите му,
съдът счете, че за издръжката на малолетния П. месечно са необходими 350 лв. Като взе под
внимание доходите на майката и на бащата, съдът определи, че майката следва да поеме 200
лв., а останалата част от 150 лв. следва да се поеме от бащата. С оглед на това, настоящият
съдебен състав счита, че искът е основателен и осъжда ответницата да заплаща на ищеца
месечна издръжка в размер на 200 лв. от датата на завеждане на иска до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена сума.
Като съобрази гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че ответникът
следва да бъде осъден да заплаща на ищеца месечна издръжка от 200 лв., считано от
07.11.2022 г. – датата на исковата молба (съобразно искането в тази насока и с оглед на
задължителните указания по т. 21 от ППВС 5-70 г.).
Ответникът дължи на СРС държавна такса върху увеличението на издръжката в
размер на 100.80 лв.
С оглед изхода на делото ответникът дължи на ищеца 300.00 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение, за което е представено доказателство, че са реално платени,
както и по сметка на СРС сумата от 400 лева,заплатено възнаграждение от бюджета на съда
за особен представител
Решението в частта му, с която ответникът е осъден да заплаща на ищеца месечна
издръжка, подлежи на предварително изпълнение (чл. 242, ал. 1 ГПК).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената по гр.д. №444/2017г. на СРС, ІІІ ГО, 117 състав, в полза
на П. Х. Р. месечна издръжка от 130 (сто и тридесет) лева, на основание чл. 150, предл. 1 и
предл. 3 от СК, като:
ОСЪЖДА Ц. И. М., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете П. Х. Р. ,
ЕГН **********, действащо чрез своя баща и законен представител Х. П. Р. , ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 200.00 (двеста) лева, считано от 07.11.2022 г. до
настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, на основание чл. 143, ал. 2 и чл.149 от
СК
ОСЪЖДА Ц. И. М., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски районен
2
съд сумата от 100.80 (сто лева и осемдесет ст.) лева – държавна такса, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК, както и 400.00/ четиристотин/ лева за особен представител.
ОСЪЖДА Ц. И. М., ЕГН **********, да заплати на П. Х. Р. , ЕГН **********,
действащ чрез своя баща и законен представител Х. П. Р., ЕГН **********, сумата от 300.00
(триста) лева – разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3