№ 33
гр. Стара Загора, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20225500500750 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба от Г. Д. Т., чрез адв.М.
Д. от АК – Стара Загора, против Решение № 260057/ 31.08.2022г.,
постановено по гр.д. № 2232/2020г. по описа на Районен съд – Казанлък, с
което се отхвърля предявения от Г. Д. Т. против М. Д. Х. иск, съдът да
възстанови на основание чл. 30, ал. 1 ЗН запазената част на Г. Д. Т. от
наследството на Д.Г.Д., починал на *** г. като намали с 1/3 ид. ч. дарението,
извършено от Д.Г.Д. в полза на М. Д. Х. по нотариален акт № 114, т. 3, рег.№
2584, н.д. 428/2020 г. на нотариус М.П.; присъдени са разноски.
Въззивницата обжалва първоинстанционното решение. Намира същото
за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излага подробни
съображения. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно и
незаконосъобразно в обжалваното решение е приел, че по делото пред
първоинстанционния съд не била налице материално-правна предпоставка за
воденето му, защото въззивницата не приела наследството по опис. Счита, че
решението противоречи и на задължителната за съдилищата практика на
ВКС, обективирана в решението по т.4 на Тълкувателно решение № 3 от
19.12.2013 г. по т.д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, Решение №
276/05.03.2014г. по г.д. № 2959/2013г. на ВКС и решение № 28/ 21.02.2014г.
по г.д.№ 825/2012г. на ВКС. Въззивницата твърди, че нормата на чл.30, ал.2
ЗН не намира приложение в случаите, в които чрез извършване на един
дарствен акт в полза на един надарен, наследодателят е изчерпал цялото
1
наследство.
Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови
друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна М. Д. Х., чрез пълномощника си адв.Е. Д. оспорва
жалба като неоснователна. Излага подробни съображения по оплакванията в
жалбата. Твърди, че по делото се установило по безспорен начин, че след
смъртта на Д.Д. в неговото наследство останали и налични, посочените от
въззиваемата движими вещи, които представлявали наследствени
имуществени активи - свободни имущества, придобити в собственост от
въззивницата по наследствено правоприемство. Намира, че посочената в
практиката на ВКС трета хипотеза била неотносима и неприложима към
фактическата обстановка по настоящия спор. Счита, че въззивницата не била
приела по опис наследството на баща си Д.Д., поради което липсвали
материалните предпоставки по чл.30, ал.2 ЗН за реализиране на правото на
въззивницата да иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо
надарения въззиваем М. Х., която не била наследник по закон.
Моли съда да отхвърли въззивната жалба, като потвърди решението на
първоинстанционния съд, с което искът по чл.30, ал.1 ЗН е отхвърлен.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата
на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Предявен е иск за възстановяване на запазена част от наследство с
правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, във връзка с чл. 29, ал. 1 ЗН.
Ищецът Г. Д. Т. моли съда да постанови решение, с което да възстанови
на основание чл. 30, ал. 1 ЗН, във връзка с чл. 29, ал. 1 ЗН запазената и част от
наследството на баща и Д.Г.Д., починал на *** г. като намали с 1/3 ид. ч.
дарението извършено от наследодателя и в полза на ответницата М. Д. Х.,
обективирано в нотариален акт № 114, т. 3, рег.№ 2584, н.д. 428/2020 г. на
нотариус М.П.. Твърди, че е наследник по закон на баща си Д.Г.Д., починал
на *** г. Няколко дни след смъртта му разбрала, че с нотариален акт № 114,
т.3 рег.№ 2584 н.д.428/2020 г. на нотариус М.П. от 24.08.2020 г. баща й Д.Г.Д.
дарил на ответницата М. Д. Х. ½ ид.ч. от дворно място от 795-седемстотин
деветдесет и пет кв.м. по акт за собственост, а по скица от 897 - осемстотин
деветдесет и седем кв.м., представляващо УПИ XVIII-421 в кв.31 по плана на
гр. К. при граници: улица, УПИ XVII-422, УПИ ІІ-419, УПИ І-420, както и ½
ид.ч. от двуфамилна жилищна сграда, находяща се в имота и всички други
постройки, приращения и подобрения в него. Описаният по-горе недвижим
имот в гр. К. бил единственото имущество, което притежавал баща и и от
което тя имала право по закон на запазена 1/3 идеална част. С извършеното
дарение по нотариален акт № 114, т.3, рег.№ 2584, н.д. 428/2020 г. на
нотариус М.П., нейният наследодател - Д.Г.Д., разпореждайки се с цялото си
имущество накърнил нейната запазена част като наследница по закон в
2
размер на 1/3 ид.ч. от имуществото.
Ответницата М. Д. Х. оспорва предявения иск по чл.30, ал.1 ЗН за
намаляване на дарението с 1/3 като неоснователен и недоказан и моли съда да
го отхвърли. Оспорва твърдението на ищцата, че имотът бил единственото
притежавано от Д.Г.Д. имущество. Д.Д. използвал и обитавал дарения
недвижим имот като свое жилище до смъртта си. Жилището било обзаведено
с мебели, битови уреди, покъщнина /обзавеждане и оборудване на
обитаваното от него жилище/ и множество други движими вещи - лична
собственост на Д.Д.. След смъртта на баща й, ищцата Г. Т. имала пълен
достъп до дарения недвижим имот, знаела за наличието на гореописаните
движими имущества, принадлежащи на наследодателя й Д.Д. и взела от
дарения имот част от тях, като част от наследството на нейния баща:
дървената сувенирна каручка, металната каса (сейф) със съхраняваните в нея
документи и газовия пистолет, електрическия компресор, зарядно устройство
за акумулатори. Дареният недвижим имот не изчерпвал наследствената маса
на починалия Д.Д.. С дарственият акт, оспорен от ищцата Г. Т., нейният
наследодател не се разпоредил в полза на ответницата с цялото свое
имущество, защото било безспорно, че в наследството на баща и останали
множество движими вещи, които представлявали наследствени имуществени
активи. Ищцата не била приела наследството на баща си по опис, поради
което липсвали материалните предпоставки по чл.30, ал.2 ЗН за реализиране
на правото й да иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо
нея, която не била наследник по закон.
За да постанови решението си КРС е намерил за установено следното:
От препис-извлечение от акт за смърт, издадено въз основа на акт за смърт №
18/28.08.2020 г. и удостоверение за наследници изх.№ 138/09.09.2020 г.
издадено от Община К., съдът е установил, че Д.Г.Д. е починал на *** г. в гр.
К., *** и е оставил наследници по закон: Д.Д.Г. и Г. Д. Т. - дъщери.
Видно от нот. акт за дарение на недвижим имот №114, том 3, peг. №
2584, нот. дело № 428/2020 г. и скица №1154/09.10.2020 г. на Община
Казанлък, на 24.08.2020 год. Д.Г.Д. е дарил на М. Д. Х. ½ идеална част от
дворно място от 795 кв.м. по документ за собственост, а по скица от 897 кв.м.,
представляващо УПИ XVIII-421 по плана на с. К. в кв. 31, при граници -
улица, УПИ XVII-422, ІІ-419,І-420, както и ½ идеална част от двуфамилна
жилищна сграда, находяща се в имота, както и от всички други постройки,
приращения и подобрения в имота, с данъчна оценка 6620 лв., запазвайки си
правото на ползване върху подарения имот. От справка № 358327/30.03.2021
г. на Агенция по вписванията съдът е установил, че в периода 01.01.1992 г. -
30.03.2021 год. за лицето Д.Г.Д. има вписани две сделки - една продажба на
имот през 2006 год. и дарението извършено на 24.08.2020 год.
От показанията на разпитаните свидетели по делото, съдът е приел, че
ищцата е живяла в имота в гр. К. ***. Имотът е бил обзаведен с всичко
необходимо за един нормален живот. Наследодателят на ищцата приживе е
3
бил дърводелец. Имал е и е държал в имота, необходимите за упражняването
на тази дейност инструменти - шлайф, ножица за ламарина, компресор,
отвертки, ключове. Ползвал е гараж, за гараж и за работилница, в която е
държал използваните от него пили, бургии, зегерки, машини за рязане.
Непосредствено преди смъртта на Д.Г.Д. ищцата е живеела в имота, предмет
на сделката по нот. акт за дарение на недвижим имот №114, том 3, peг. №
2584, нот. дело № 428/2020 г., държала е свои и чужди лични вещи в
обитаваната от баща и и ответницата част от двуфамилната жилищна сграда,
представляваща две къщи близнак, обитавани от семействата на Д.Д. и
неговия брат. Преди да почине Д.Г.Д. и в деня на неговата смърт ответницата,
не е разполагала с документ, удостоверяващ правото й на собственост върху
идеална част от имота. Трябвало е да даде ключовете на дъщеря му, взела си е
от имота лични вещи: дрехи, сервизи, които е купувала, климатик. След като е
получила нот. акт №114, том 3, peг. № 2584, нот. дело № 428/2020 г., около
седмица след смъртта на Д.Г.Д., ответницата е констатирала, че от имота
липсват вещи - дървена каручка, метална каса с документи и газов пистолет,
зарядно за акумулатори, машина за въздух - компресор, собственост на
наследодателя Д.Г.Д., с помощта на сина си е сменила бравата на входната
врата и е ограничила достъпа на други хора до тази жилищна част от имота.
Ищцата не е приела наследството на Д.Г.Д. по опис.
При така установената фактическа обстановка, КРС е направил извода,
че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Ищцата Г. Д. Т. е наследник по закон на баща си Д.Г.Д., починал на *** г.
Ответницата М. Д. Х. няма родствена връзка с Д.Г.Д.. С нотариален акт №
114, т.3, рег.№ 2584 н.д.428/2020 г. на нотариус М.П. на 24.08.2020 г. Д.Г.Д. е
дарил на М. Д. Х. ½ ид.ч. от дворно място от 795 кв.м., представляващо УПИ
XVIII-421 в кв.31 по плана на гр. К. и 1/2 ид.ч. от двуфамилна жилищна
сграда, находяща се в имота и от всички други постройки, приращения и
подобрения в него. На основание чл. 30, ал. 1 ЗН, във връзка с чл. 29, ал. 1 ЗН,
Г. Д. Т. има запазена част от наследството на баща си Д.Г. - 1/3 ид. ч. Намерил
е, че твърдението на ищцата, че дворното място, представляващо УПИ XVIII-
421 в кв.31 по плана на гр. К., ½ ид.ч. от двуфамилна жилищна сграда в
имота и от всички други постройки, приращения и подобрения в него са
цялото наследство на Д.Г.Д. е неоснователно. Приел е за установено, че
наследствената маса е значително по-широка от посочената от ищцата в
исковата молба и съдържа в себе си движими вещи, неустановени по вид,
количество и стойност, но представляващи обзавеждане, обикновена
покъщнина, инструменти и съоръжения за упражняване на дърводелска
дейност, вещи от личен характер и др. Според районният съд, когато
наследодателят остави низходящ, той не може чрез дарение на накърнява
онова, което съставлява негова запазена част от наследството. Наследник с
право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част
поради дарение, може да иска намалението му до размера, необходим за
допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в
4
негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
Приемането на наследството по опис е материална предпоставка за
реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от
наследството спрямо надарен, който не е призован към наследяване. Ищцата
не е приела наследството по опис, а ответницата е надарен, който не е
призован към наследяване. Нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН не намира приложение
в случаите, в които чрез извършване на един дарствен акт в полза на един
надарен, наследодателят е изчерпал цялото наследство, хипотеза, аналогична
на тази на разпореждане с универсално завещание, тъй като и в този случай
липсват свободни имущества, от които лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН биха могли
да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.
Когато не съществува спор за обема на наследствената маса, описът има само
доказателствено значение, но в случай на спор между страните, какъвто е
настоящият, описът е предпоставка за упражняване на правото, затова съдът
намира, че искът е неоснователен поради липсата на материално-правна
предпоставка за воденето му и го е отхвърлил като такъв.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка е правилно
установена от районния съд. Въззивният съд изцяло споделя съображенията
на районния съд, изложени в мотивната част на решението, към които
препраща на основание чл. 272 ГПК.
От препис-извлечение от акт за смърт, издадено въз основа на акт за
смърт № 18/28.08.2020 г. и удостоверение за наследници изх.№ 138 от
09.09.2020 г. издадено от Община К., се установява, че Д.Г.Д. е починал на
*** г. в гр. К., ***. Негови наследници по закон са дъщерите му Д.Д.Г. и Г. Д.
Т..
С нот. акт за дарение на недвижим имот №114, том 3, peг. № 2584, нот.
дело № 428/2020 г. на 24.08.2020 год. Д.Г.Д. е дарил на М. Д. Х. ½ идеална
част от дворно място от 795 кв.м. по документ за собственост, а по скица от
897 кв.м., представляващо УПИ XVIII-421 по плана на с. К. в кв. 31, при
граници - улица, УПИ XVII-422, ІІ-419, І-420, както и ½ идеална част от
двуфамилна жилищна сграда, находяща се в имота, както и от всички други
постройки, приращения и подобрения в имота, с данъчна оценка 6620 лв.,
запазвайки си правото на ползване върху подарения имот. От справка №
358327/30.03.2021 г. на Агенция по вписванията се установява, че в периода
01.01.1992 г. - 30.03.2021 год. за лицето Д.Г.Д. има вписани две сделки - една
продажба на имот през 2006 год. и дарението извършено на 24.08.2020 год.
От показанията на разпитаните свидетели по делото Х.А., С.К. и М.П.
се установява, че ищцата е живеела в имота в гр. К. ***, представляващ къща
– близнак, с общ двор в имота на своя чичо. Приживе на баща си и малко след
смъртта му ищцата е имала достъп до собствения на баща и, дарен на
ответницата недвижим имот, където е държала и свои вещи. Имотът е бил
обзаведен с всичко необходимо за нормален живот. Наследодателят на
ищцата приживе е бил дърводелец. Имал е и е държал в имота, необходимите
5
за упражняването на тази дейност инструменти - шлайф, ножица за ламарина,
компресор, отвертки, ключове. Ползвал е гараж, за гараж и за работилница, в
която е държал използваните от него пили, бургии, зегерки, машини за
рязане. Преди да почине Д.Г.Д. и в деня на неговата смърт ответницата е
предоставила достъп на ищцата да имота, като преди това ответницата е
изнесла от там свои лични вещи: дрехи, сервизи, климатик. След като е
получила нот. акт №114, том 3, peг. № 2584, нот. дело № 428/2020 г., около
седмица след смъртта на Д.Г.Д., ответницата е констатирала, че от имота
липсват част от находящите си в него вещи - дървена каручка, метална каса с
документи и газов пистолет, зарядно за акумулатори, собственост на
наследодателя Д.Г.Д.. С помощта на сина си ответницата е сменила бравата на
входната врата и е ограничила достъпа на други хора до жилището.
Не е спорно, че ищцата не е приела наследството на Д.Г.Д. по опис.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното: Съгласно чл.30, ал.2 ЗН, когато наследникът, чиято запазена
част е накърнена, упражнява правото си да иска възстановяването й спрямо
лица, които не са наследници по закон /не са призовани към наследяване/, е
необходимо същият да е приел наследството по опис. Приемането на
наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да
се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или
надарен, който не е призован към наследяване. Съображенията за това са
следните: Съставянето на опис на наследственото имущество има за
последица отграничаване на имуществото, което наследодателят е
притежавал към момента на своята смърт от имуществото на призованите към
наследяване лица. В този смисъл самият опис има само доказателствено
значение досежно обема на оставеното в наследството имущество и може да
бъде съставен по искане на посочените в чл.554 ГПК лица, т.е. правото да се
иска съставяне на опис на наследственото имущество принадлежи не само на
призования към наследяване. Приемането на наследството по опис обаче е
съвършено различно по своето естество и правни последици правно действие,
което има за цел да ограничи отговорността на приелия наследството по опис
за задълженията на наследодателя, вкл. и задълженията по завет, само до
стойността, която се покрива от наследственото имущество и в този смисъл
следва да бъде правено разграничение между самия опис на наследственото
имущество и приемането на наследството по опис. Приемането на
наследството по опис изисква всъщност два формални акта - да бъде съставен
опис на наследството и да бъде направено заявление от призованото към
наследяване лице, че приема наследството по опис, което заявление, за да
породи действие, следва да бъде вписано в особената книга на съда по реда на
чл.49, ал.1 ЗН. В производството по възстановяване на запазена част от
наследството самият опис има доказателствено значение и всяка една от
спорещите страни може да доказва различен обем на наследственото
имущество от посочения в описа. Наличието на вписано по предвидения в
6
закона ред заявление за приемане на наследството по опис е предпоставка за
реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от
наследството в хипотезата на чл.30, ал.2 ЗН. Когато призовано към
наследяване дееспособно лице претендира възстановяване на запазената си
част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към
наследяване, посредством това заявление се изразява воля да се брани едно
специфично, признато от закона право, а именно правото на възстановяване
на запазената част от наследството на посочените в чл.28 ЗН лица, което дава
право на наследника по закон да ограничи отговорността си за направените от
наследодателя завети само до размера на разполагаемата част, както и да иска
намаляване на извършените приживе от наследодателя дарения до размера на
разполагаемата част. Наследственото имущество се обособява като отделна
съвкупност с цел да бъде извършена преценка дали с оглед разпоредбите на
чл.28, чл.29 и чл.31 ЗН призованото към наследяване лице в качеството си на
универсален правоприемник на наследодателя следва да удовлетвори
заветите изцяло /т.е. дали същите са извършени от наследодателя в рамките
на разполагаемата му част от наследството/, както и дали извършените
приживе от наследодателя дарения не накърняват признатото му от закона
право на част от наследственото имущество /запазената му част/. Самият
закон дава възможност на призованото към наследяване лице, което има
право на запазена част от наследството, да ограничи възможността за
облагодетелстване с имущество на наследодателя, която може да бъде
реализирана безусловно по отношение на призовани към наследяване лица, но
по отношение на лица, които не са призовани към наследяване съгласно
изричната разпоредба на чл.30, ал.2 ЗН, следва да бъде предхождана от
приемане на наследството по опис. Поради това изискването за приемане на
наследство по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска
възстановяване на запазена част от наследството, само когато наследодателят
е извършил дарствени разпореждания или частни завещателни
разпореждания, но не и когато завещателното му разпореждане е универсално
/в последната хипотеза общото завещателно разпореждане съгласно чл.16,
ал.1 ЗН придава на лицето, в полза на което е направено, качеството
наследник, а не на кредитор на наследството/, както и когато завещание, което
не е било известно, е било открито след приемането на наследството по
смисъла на чл.55 ЗН.
В настоящия случай ищцата Г. Д. Т. е наследник по закон на баща си
Д.Г.Д., починал на *** г. Ответницата М. Д. Х. е без родствена връзка с
Д.Г.Д.. С нотариален акт № 114, т.3, рег.№ 2584 н.д.428/2020 г. на нотариус
М.П. на 24.08.2020 г. Д.Г.Д. е дарил на М. Д. Х. ½ ид.ч. от дворно място от
795 кв.м., представляващо УПИ XVIII-421 в кв.31 по плана на гр. К. и 1/2
ид.ч. от двуфамилна жилищна сграда, находяща се в имота и от всички други
постройки, приращения и подобрения в него. На основание чл. 30, ал. 1 ЗН,
във връзка с чл. 29, ал. 1 ЗН, Г. Д. Т. има запазена част от наследството на
баща си Д.Г. - 1/3 ид. ч. Неоснователно е обаче твърдението на ищцата, че
7
дворното място, представляващо УПИ XVIII-421 в кв.31 по плана на гр. К., ½
ид.ч. от двуфамилна жилищна сграда в имота и от всички други постройки,
приращения и подобрения в него са цялото наследство на Д.Г.Д.. В случая в
наследствената маса се включват движими вещи, представляващи
обзавеждане на дарения недвижим имот, обикновена покъщнина,
инструменти и съоръжения за упражняване на дърводелска дейност, вещи от
личен характер и др. Наистина, когато наследодателят остави низходящи, той
не може чрез дарение на накърнява онова, което съставлява тяхна запазена
част от наследството. Наследник с право на запазена част, който не може да
получи пълния размер на тази част поради дарение, може да иска намалението
му до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като
прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на
обичайните дарове. Приемането на наследството по опис обаче е материална
предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена
част от наследството спрямо надарен, който не е призован към наследяване.
Ищцата не е приела наследството по опис, а ответницата е надарен, който не е
призован към наследяване. Разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН не намира
приложение в случаите, в които чрез извършване на един дарствен акт в
полза на един надарен, наследодателят е изчерпал цялото наследство,
хипотеза, аналогична на тази на разпореждане с универсално завещание, тъй
като и в този случай липсват свободни имущества, от които лицата по чл. 28,
ал. 1 ЗН биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част
от наследството. Когато не съществува спор за обема на наследствената маса,
описът има само доказателствено значение, но в случай на спор между
страните, какъвто е настоящият, описът е предпоставка за упражняване на
правото, затова съдът намира, че искът е неоснователен, поради липсата на
материално-правна предпоставка за воденето му, както правилно е приел и
КРС.
Предвид изложените съображения, решението на РС – Казанлък като
законосъобразно и правилно, следва да бъде потвърдено. Въззивната жалба е
неоснователна и като такава не следва да се уважава.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция, на въззиваемата
следва да се присъдят разноски в размер на 1600 лв. за адвокатско
възнаграждение за настоящото производство, съгласно представените
доказателства.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260057/ 31.08.2022г., постановено по гр.д.
№ 2232/2020г. по описа на Районен съд – Казанлък.
8
ОСЪЖДА Г. Д. Т., ЕГН ********** живуща на адрес гр.К. *** да
заплати на М. Д. Х., ЕГН ********** с адрес: гр. К., ***, *** сумата 1600 лв.,
представляваща разноски по делото пред настоящата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9