Решение по дело №1458/2024 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 74
Дата: 28 януари 2025 г. (в сила от 28 януари 2025 г.)
Съдия: Белла Веселинова Стоименова
Дело: 20242230101458
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Сливен, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Белла В. Стоименова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Белла В. Стоименова Гражданско дело №
20242230101458 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Първа инвестиционна
банка“ АД (ПИБ АД), с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК за установяване съществуването на
вземане в размер на 2166,76 лева, ведно със законната лихва за периода от
18.09.2023 г. до изплащане на вземането, представляваща неплатена от
ответника падежирала главница по договор за банков кредит № 044LD-R-
005565 от 11.06.2020 г., сключен между ПИБ АД, кредитор, и Г. Х. К.,
кредитополучател, вземане в размер на 0,12 лева – обезщетение за забава по т.
10 от договора за банков кредит, начислено за периода от 15.07.2023 г. до
15.08.2023 г., както и законна лихва за забава в размер на 4,74 лева за периода
от датата на предсрочната изискуемост 12.09.2023 г. до 17.09.2023 г.
За посочените вземания има издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 3688/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Ищецът твърди, че на 11.06.2020 г. между ищцовото дружество и
ответника е сключен договор за банков кредит за сумата от 4500 лв., като
отпуснатият кредит е усвоен изцяло от кредитополучателя – физическо лице,
1
на 15.06.2020 г. Поддържа, че между страните е уговорено
кредитополучателят да изплати кредита на погасителни вноски след изтичане
на срок от 6 месеца, считано от датата на подписване на договора. Твърди, че
съгласно т. 10 от договора за кредит плащания, дължими, но неизвършени в
срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на
кредитополучателя в Банката, се отнасят в просрочие и за тях се дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от деня, следващ
датата на падежа на съответната вноска независимо от това дали падежът е в
неработен ден. Ищецът твърди, че от 15.05.2023 г. кредитополучателят е в
просрочие, като по кредита са просрочени 4 погасителни вноски с падежи
15.05.2023 г., 15.06.2023 г., 15.07.2023 г. и 15.08.2023 г., всяка от които в размер
на 83,33 лв., като на датата на предсрочната изискуемост – 12.09.2023 г. е
станал дължим и предсрочно изискуем остатъкът от главницата. Посочва, че
ищцовото дружество е обявило на ответницата предсрочната изискуемост на
банковия кредит чрез писмено предизвестие.
Моли да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски за
исковото и заповедното производство.
В предоставения едномесечен срок по чл. 131 ГПК отговор от ответника
Г. Х. К., не е постъпил.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото и не изпрати процесуален представител, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК са
ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, както и искът да е
вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и
представените по делото доказателства.
С молба от 20.01.2025 г. процесуалният представител на ищцовото
дружество е направил искане за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника. Последният е редовно призован за датата на първото по
делото съдебно заседание. Връчен му е редовно препис от исковата молба – л.
2
29 от делото, и същият е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК,
видно от редовно връчена призовка на л. 41 от делото.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал. 1 ГПК, а именно:
ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал. 1
ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 ГПК, редовно призован, не се е
явил в първото съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил
воля за разглеждане на делото в негово отсъствие. Едновременно с това, от
представените към исковата молба писмени доказателства се извежда извод за
вероятна основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му,
следва да бъде уважена исковата претенция срещу Г. Х. К. с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК за
установяване съществуването на вземане в размер на 2166,76 лева, ведно със
законната лихва за периода от 18.09.2023 г. до изплащане на вземането,
представляваща неплатена от ответника падежирала главница по договор за
**** сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД, кредитор, и Г. Х. К.,
кредитополучател, вземане в размер на 0,12 лева – обезщетение за забава по т.
10 от договора за банков кредит, начислено за периода от 15.07.2023 г. до
15.08.2023 г., както и законна лихва за забава в размер на 4,74 лева за периода
от датата на предсрочната изискуемост 12.09.2023 г. до 17.09.2023 г., предмет
на издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3688/2023 г. на Районен съд
– Сливен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и изричната претенция на ищеца, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените
разноски по делото в размер на 143,43, лв., от които 43,43 лв. държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, което на основание чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ
съдът определя на 100,00 лева. Съдът определя за адекватно на естеството на
извършените процесуалните действия юрисконсултското възнаграждение,
като е съобразил, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и е
приключило в едно съдебно заседание.
3
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 /2014 г., постановено по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство следва да се
произнесе и по сторените в протеклото заповедно производство разноски.
Видно от представените доказателства заявителят е сторил разноски в
размер на 43,43 лв. държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „Първа
инвестиционна банка“ АД, *** по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9
ЗПК, че Г. Х. К., ЕГН ********** ДЪЛЖИ НА „Първа инвестиционна банка“
АД, *** сума в размер на 2166,76 лева, представляваща главница по Договор
за **** сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и Г. Х. К., ведно
със законната лихва от 18.09.2023 г. до изплащане на вземането, сума в размер
на 0,12 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.07.2023 г. до
15.08.2023 г., и сума в размер на 4,74 лева – законна лихва за забава от датата
на предсрочна изискуемост 12.09.2023 г. до 17.09.2023 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3688/2023 г. по
описа на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Х. К., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Първа инвестиционна банка“ АД, *** сумата от 143,43 лева,
представляваща извършени в настоящото производство разноски, от които
100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 43,43 лв. държавна такса, както
и сумата от 93,43 лева, представляваща извършени в производството по
ч.гр.д. № 3688/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен разноски.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се изпрати на страните.
В едномесечен срок от връчването му страната, срещу която то е
постановено, може да поиска неговата отмяна пред Окръжен съд – Сливен на
основанията, посочени в чл. 240, ал. 1 ГПК.
4
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5