№ 2612
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20211110213089 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Г. ХР., ЕГН **********, срещу
наказателно постановление /НП/ № 21-4332-013335 от 30.06.2021 г., издадено
от Г.Б. - началник група към СДВР - ОПП, с което на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1,
пр. 3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
В жалбата се изтъква, че наказателното постановление било издадено
при несъблюдаване изискванията на закона и с недостатъчна изчерпателност
при посочването на нарушението и обстоятелствата, при които последното е
извършено. Излагат се доводи за несъставомерност на осъщественото деяние,
свързани с погрешен извод на актосъставителя по отношение целта на
използване на пътя. Твърди се наличие на противоречие между правното и
фактическо обвинение, доколкото в състава на административното
нарушение не бил предвиден елементът „създаване на опасност за останалите
участници в движението“. Моли се за отмяна на издаденото наказателно
постановление и присъждане на сторените по делото разноски, като за
удостоверяване на упълномощителната сделка и изплащането на адвокатски
хонорар се представя договор за правна защита и съдействие ведно с
пълномощно за процесуално представителство.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. М. поддържа жалбата,
като пледира за отмяна на атакуваното НП по съображения неправилност и
незаконосъобразност. Навеждат се твърдения, че използваното превозно
1
средство не разполагало с необходимата техническа възможност да извършва
движения, които в практиката се опоменават като „дрифт“, тъй като било със
задвижване на предните колела. Поддържа изложените твърдения в жалбата и
претендира присъждане на адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не взима становище по
жалбата.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 09.06.2021 г. около 12:35 часа в гр. София на бул. „Княгиня Мария
Луиза“ свидетелите Е.С. и И.Н. изпълнявали служебните си задължения ,
свързани с обезпечаването на сигурността, охраната на обществения ред и
организацията на движението преди, по време и след приключване на
протестни мероприятия в района. Служителите на ОПП СДВР възприели лек
автомобил марка П., модел Х с peг. № ХХХХ, който се движел по бул.
„Княгиня Мария Луиза“ с посока на движение от бул. „Тодор Александров“
към бул. „Витоша“. На кръстовището с бул. „Александър Стамболийски“
водачът установил, че във връзка с провеждането на организиран протест
пътното платно било затворено от органите на реда, поради което извършил
маневра „обратен завой“ в посока ул. „Екзарх Йосиф“, като с действията си
използвал отворените за обществени ползване пътища за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на пътници и товари.
Деянието му се изразявало във форсиране на двигателя, превъртане и пилене
на предни моторни колела и поднасяне на МПС по посока на движението си
направо, с което застрашавал останалите участници в движението. След
извършване на маневрата водачът на МПС установил, че полицейският
автомобил, който бил паркиран на кръстовището, вече бил преместен, а
светофарната уредба била отново поставена в работен режим и указваща със
зелен светлинен сигнал възможността на автомобилите да преминават през
кръстовището, поради което се насочил по бул. „Александър Стамболийски“.
Малко след това бил настигнат от управляван от полицейски служители
автомобил, от който бил подаден сигнал за спиране. При осъществения
контакт служителите на ОПП към СДВР уведомили водача на автомобила, че
е извършил нарушение. Действията на жалбоподателя били окачествени като
умишлени, поради което свидетелката С. му съставил АУАН № 446634 от
09.06.2021 г., в който жалбоподателят посочил, че няма възражения. В срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от изготвянето на акта, такива също не са постъпили.
При пълна идентичност на посоченото в АУАН било издадено и
атакуваното наказателно постановление № 21-4332-013335 от 30.06.2021 г.
издадено от издадено от Г.Б. - началник група към СДВР ОПП, с което на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 104б,
2
т. 2 от ЗДвП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства: Справка-картон на водача Г. Г. ХР.,
Заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи,
акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., заповед № 8121З-515/14.05.2018
г. на министъра на вътрешните работи, трудов договор на „ЛН Солюшънс“
ООД 22.01.2021 г., план-разстановка на силите и средствата от МВР,
ангажирани по обезпечаване на сигурността, охраната на обществения ред и
организацията на движението преди, по време и след приключване на
протестни мероприятия на територията на град София на 09.06.2021 г.,
График за работа на служителите от 02-ра група 02 сектор „КРОМ“ за месец
юни 2021 г. – допълнение към график № 27340/25.05.2021 г., приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, обясненията на жалбоподателя, както и от
показанията на разпитаните свидетели – Е.С. и И.Н..
Съдът кредитира показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие служител на ОПП СДВР – актосъставителката С., които са логични,
последователни, непротиворечиви и еднопосочни. От тях се установява, че
жалбоподателят действително е управлявал процесния автомобил на
посоченото в АУАН и НП място, като при извършване на маневра „обратен
завой“ е подал газ, форсирал е двигателя и е обърнал движението си в
обратната посока – по бул. „Мария Луиза“. Не следва да се дава вяра на
показанията на свидетелката досежно квалификацията на приплъзващото
движение на автомобила като „дрифт“. Съдът квалифицира показанията в
тази им част като израз на оценката на актосъставителя за начина, по който
автомобилът е осъществил посочената маневра. Показанията в тази им част не
дават информация за личните възприятия, които движението на МПС-то е
предизвикало у свидетелката, а единствено се оценява допустимостта на
извършваната маневра и се дава дефиниция за понятието „дрифт“.
След преценка на възможността от представяне на определени
обстоятелства по начин, който би облекчил процесуалното положение на
извършителя поради очевидно близките му, приятелски взаимоотношения със
свидетеля М.М., показанията на последния съдът приема за логични,
непротиворечиви и напълно последователни, и като такива ги кредитира в
цялост. Свидетелят е станал очевидец на случката и в този смисъл
показанията му допринасят съществено за изясняване на фактическата
обстановка. Твърдението, че автомобилът, който жалбоподателят е
управлявал, му е бил предоставен за употреба от свидетеля М., намират
подкрепа в обстоятелствената част на АУАН и НП, където се сочи, че лекият
автомобил е собственост именно на лицето М. М.. Събраните гласни
доказателствените средства са в унисон с частта от представената в
наказателното постановление фактическа обстановка, в която е описан
произведения от гумите на МПС-то звук, който е определен от свидетеля като
„подсвирване“, и е предизвикан от 180-градусовата смяна в посоката на
движение на превозното средство.
3
Поради тези съображения съдът прие така описаната фактическа
обстановка. Останалите доказателства по делото са непротиворечиви и не се
нуждаят от допълнителен анализ.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
При разглеждане на дела срещу наказателни постановления, районният
съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че
следва да провери законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за
водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване,
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
хора и товари. Подобна превратна употреба на пътищата за движение,
особено в градски условия, застрашава живота и здравето на останалите
участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци,
поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. От
съдържанието на НП е видно, че жалбоподателят е санкциониран именно за
това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване, не по
предназначение. Деяния, чието извършване биха били в разрез с
предназначението на пътищата са опасното шофиране, несъобразено с
въведените ограничения на скоростта, умишленото занасяне на автомобила,
неговото завъртане, осъществяването на действия, които в практиката се
окачествяват като „дрифт“. Напротив, извършените от жалбоподателя деяния,
описани в наказателното постановление не биха могли да бъдат определени
като такива по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, като следва да се отбележи, че същите
са били проявени като резултат от извършването на маневра „обратен завой“.
Според чл. 2, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП „отворен за обществено ползване“ е
всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в
движението. От тук следва, че мястото на извършване на процесното деяние
се явява път, отворен за обществено ползване, тъй като обикновено се
използва за движение на превозни средства при еднакви условия за всички
участници в движението.
При потеглянето си от спряло положение, водачът на автомобила подал
газ и навил волана с цел извършване на 180-градусов завой и промяна в
посока, противоположна на движението си. Това било продиктувано от
устните указания, които му били дадени от служители на ОПП към СДВР,
които следели за спазване организацията на движението по време на
протестни мероприятия, провеждани в процесните място и час. В изпълнение
4
на задачата си по недопускане извършването на нарушения на обществения
ред, служителите на реда временно преустановили свободното придвижване
на граждани по протежение на бул. „Александър Стамболийски“, което
принудило жалбоподателя да обърне посоката си на движение. По същината
си обратният завой представлява сложна маневра, при която шофьорът
осъществява завой и приема дирекция на движение, противоположна на
настоящата си. При подобна промяна в треакторията на автомобила гумите
променят начина, по който физически си взаимодействат с пътната настилка,
като е естествено да се издаде звук, наподобяваващ свистене. Друг фактор за
възпроизвеждането на такъв звук е метеороголичната обстановка, при която
деянието е осъществено. Касае се за слънчев ден, в най-топлите му часове,
като високите температури предполагат нагряване на пътната настилка, а
съприкосновението на автомобилните гуми с нея биха могли да породят
т.нар. „свирене“.
Безспорно по делото е, че при потеглянето си жалбоподателят е подал
повече от необходимата газ за извършване на завой в обратната посока. Съдът
приема обаче, че неправилната преценка на водача за това какво усилие върху
педала на автомобила би било достатъчно е продиктувано от скромния му
шофьорски опит (по-малък от 3 години), от факта, че е шофирал МПС,
предоставено му за временно ползване от него приятел, и поради това не бил
напълно запознат с особеностите при управлението му, както и от
краткотрайната фрустрация, която е била породена у него от затварянето на
пътния участък, по който е трябвало да се придвижи до работното си място.
В конкретният случай, по делото не бяха събрани безспорни
доказателства, че жалбоподателят е използвал пътното платно за цели,
различни от предназначението, свързано с превоз на хора и товари. Видно от
представения трудов договор, лицето е упражнявало трудова дейност като
доставчик на храни и напитки, от където не би могло да се направи извод, че
рязкото тръгване при осъществяването на маневра представлява използване
на пътя, отворен за обществено ползване, за цел, различна от характерната за
него.
Посоченото в наказателното постановление изпълнително деяние
„поднасяне на МПС по посока на движението си направо“, настоящият
съдебен състав приема за тъждествено с наложилото се в практиката понятие
„дрифт“. В превод на български език думата означава плъзгане, пързаляне и
представлява техника на шофиране, при която водачът преднамерено извежда
дадено превозно средство извън своя контрол чрез презавиване и форсиране,
така довеждайки до загуба сцеплението на част от колелата, като по време на
дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под
влиянието на тежестта му и инерционния момент. Съдът следва тук да
отбележи, че нито в АУАН, нито в НП е използвана тази дума, а действията
на нарушителя са детайлно описани с думи, които имат общоизвестно
значение.
5
Дори и да се приеме, че автомобилът, управляван от жалбоподателя, е
поднесъл при извършване на маневрата, действията му не следва да се
приемат за умишлена загуба на контрол върху МПС-то. Целенасоченото
привеждане на автомобила до състояние на приплъзване, характеризиращо се
като „дрифт“, се извършва чрез повишаване оборотите на двигателя на
автомобила, завъртане на волана последователно вляво и вдясно, както и чрез
други начини за въздействие върху управлението. Последица от това е
неколкократното последователно поднасяне в задната част на превозното
средство, което в настоящия случай дори не се твърди да е настъпвало. Това,
че двигателят на автомобила е бил форсиран при предприемането на маневра,
не води еднозначно до извода, че подаването на газ е с цел извеждане на
автомобила от контрол. На тази база няма основание да се приеме, че
действията на жалбоподателя са били умишлени и тенденциозни. Водачът е
използвал отворените за обществено ползване пътища съгласно тяхното
предназначение, поради което съдът достигна до извода, че не е осъществен
съставът на нарушението по чл. 175а, 1л. 1, пр. 3 от ЗДвП.
По делото не се събраха достатъчно доказателства, обосноваващи
обвинителната тезата на административнонаказващия орган, обективирана в
издаденото наказателно постановление. По изложените съображения съдът
достигна до закономерния извод за несъставомерност на твърдяното
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
При този изход от делото право на разноски има жалбоподателят, който
претендира присъждане на сумата от 400.00 /четиристотин/ лева адвокатско
възнаграждение. Представени са доказателства за извършване на този разход,
съответно същият следва да бъде присъден в тежест на въззиваемата страна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Софийският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-013335 от 30.06.2021
г., издадено от Г.Б. - началник група към СДВР ОПП, с което на Г. Г. ХР. е
наложена глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1,
пр. 3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Г. Г.
ХР., ЕГН ********** сумата от 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7