Решение по адм. дело №15/2025 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 4482
Дата: 12 ноември 2025 г.
Съдия: Ирена Янкова
Дело: 20257240700015
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 4482

Стара Загора, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - III състав, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ИРЕНА ЯНКОВА
   

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 20257240700015 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл.145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на И. Й. К. от [населено място], общ. Казанлък, [улица], против Ревизионен акт (РА)№ Р-16002423005347-091-001 от 18.09.2024 г., издаден от К. Г. Н. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и П. И. А. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 489 от 06.12.2024 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] при ЦУ на НАП, с който по отношение на И. Й. К. допълнително са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017г. и 2018г. в общ размер на 37 330.39 лева и лихва за просрочие в размер на 24 503.65 лева.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, по съображения за неговата необоснованост, за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят оспорва като неправилен, необоснован и незаконосъобразен направения в ревизионния акт и в потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив извод, че са налице обстоятелства, сочещи съществуването на основания по см. на чл.122, ал.1 от ДОПК за прилагане реда по чл.122, ал.2 от ДОПК за определяне на основата за облагане, съответно за допълнително установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ. Поддържа, че в хода на проведеното ревизионно производство, органите на приходната администрация не са доказали при условията на пълно главно доказване наличието на хипотезите на чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, като необосновано са приели, че декларираните и получените приходи и доходи не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Излага съображения, че неправилно в РА е определено началното салдо за 2017г. в размер на 5000 лева. Счита, че тази сума е произволно посочена и не кореспондира със събраните в хода на ревизията доказателства. Според жалбоподателя, необосновано не са взети предвид от ревизията посочените от него в декларацията по чл.124, ал.3 от ДОПК налични парични средства към 01.01.2017г. Във връзка с това изтъква, че действително за една част от така декларираните средства е в невъзможност да представи доказателства, поради изминалия дълъг период от време, но за друга част - такива са били представени и въпреки това, не са били обсъдени от ревизиращите органи. Жалбоподателят оспорва като неправилни констатациите в РА и по отношение на размера на разходите, приети за извършени през ревизирания период. Според него, необосновано средствата за придобиването на имот в ОАЕ, са включени в изготвения паричен поток, тъй като цената за имота е платена изцяло в период, предхождащ ревизирания. Изложени са и съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви в РА и в нарушение на регламентираните в чл.3 и в чл.5 от ДОПК принципи на служебно начало и обективност в административното производство. Отделно от това се твърди, че в нарушение на чл.117, ал.4 от ДОПК ревизионния доклад не му е бил връчен в цялост, заедно с доказателствата и приложенията към него. По изложените в жалбата доводи е направено искане обжалваният ревизионен акт да бъде изцяло отменен.

Ответникът - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото и в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002423005347-020-001/ 05.09.2023г., издадена от В. П. А., на длъжност Началник сектор в отдел Ревизии при ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на И. Й. К. от [населено място], [ЕГН], като е определено ревизията да обхване следните видове задължения по периоди: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2018г. Ревизията е възложена на екип от ревизори в състав: П. И. А. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Г. Г. Г. – старши инспектор по приходите /л.132, т.I от делото/. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 11.09.2023г. по електронен път/л.134, т.I/. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002423005347-020-002/ 08.12.2023г./л.129, т.I/, издадена и подписана от В. А. срокът за извършване на ревизията е удължен до 09.02.2024г. Въз основа на мотивирано искане на директора на ТД на НАП Пловдив за продължаване срока за извършване на ревизия № Р-16002423005347-Д49-001/ 30.01.2024г./л.304, т.VIII от делото/ и № Р-16002423005347-Д49-002/ 29.01.2024г./л.306, т.VIII от делото/, със заповед № Р-16002423005347-ЗИД-001/02.02.2024г./л.301, т.VI/ и заповед № Р-16002423005347-ЗИД-002/30.04.2024г./л.302, т.VI/, издадени от зам. изпълнителния директор на НАП, в условията на заместване, на основание чл.114, ал.4 от ДОПК, срокът за извършване на ревизията е удължен, като е определено тя да приключи до 09.08.2024г. Междувременно, с Решение за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка № Р-16002423005347-098-001/09.02.2024 г./л.123, т.I/, издадено на основание чл.7, ал.3 от П. Н. Г., директор на ТД на НАП – Пловдив, са иззети правомощията на В. А. П., в качеството ѝ на възлагащ орган по процесната ревизия, като същите са възложени на К. Г. Н., определена да изпълнява длъжността началник сектор „Ревизии“. Именно в това си качество К. Н. е издала ЗИЗВР № Р-16002423005347-020-004/ 09.02.2024г./л.120, т.I/ и ЗИЗВР № 16002423005347-020-005/ 02.05.2024г., но видно от съдържанието им, с тях не са променени, нито обхвата на ревизията, нито срока, нито състава на ревизиращия екип. Заповедта за възлагане на ревизия и заповедите за изменение на ЗВР, са издадени в електронен вид и подписани с валиден към датата на полагането му квалифициран електронен подпис от длъжностното лице, посочено като издател в съответното длъжностно качество.

В хода на ревизията, са били предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице и от трети лица; извършени са справки, присъединени са доказателства и са съставени протоколи за извършени насрещни проверки. Извършените процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства, са подробно описани в РД.

Въз основа на извършената ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип – П. И. А. на длъжност главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Г. Г. Г. на длъжност старши инспектор по приходите, е съставен и подписан Ревизионен доклад /РД/ № Р-16002423005347-092-001/ 23.08.2024г. /л.95-110, т.I от делото/. С Ревизионния доклад, в резултат на извършените процесуални действия, приетите за установени факти и обстоятелства и направените изводи, ревизиращият екип е предложил по отношение на ревизираното лице И. Й. К. да бъдат установени размери на задължения и лихвите за просрочие към тях за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017г. и 2018г. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни подписи от П. А. и Г. Г., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител.

В хода на ревизионното производство от фактическа страна е установено, че И. Й. К. е местно физическо лице и като такова е данъчно задължено лице на основание чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от него през отделните данъчни години, попадащи в обхвата на ревизията. Констатирано е, че ревизираното лице е регистрирано като ЕТ „И. К.“ и е управител и съдружник в „К. - ХЛЯБ“ ООД. Въз основа на извършени справки в ИМ на НАП е установено, че от РЛ има подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за ревизираните 2017г. и 2018г. Сочи се, че за 2017г. в приложение №2 от ГДД, са декларирани доходи от стопанска дейност като едноличен търговец с ЕТ „И. К.“, с [ЕИК], както следва: общо приходи в размер на 41 499.00лв., в т.ч. нетни приходи от продажби 41 499.00лв., общо разходи 64 763.00лв. и счетоводна и данъчна загуба в размер на 23 364.00 лв. В приложение № 8 е деклариран придобит апартамент в сграда 1 от „ПАЛМ ВЮС УЕСТ“, [имот номер], ет. 3, находящ се в Обединени Арабски Емирства, Дубай, общ. П. Д., с дата на придобиване 19.04.2017г. За 2018г. в приложение №2 на ГДД са декларирани доходи от стопанска дейност като едноличен търговец с ЕТ „И. К.“ - общо приходи 46 446.49лв., общо разходи 75 681.13лв., счетоводна и данъчна загуба в размер на 29 234.64 лв. В приложение № 8 е деклариран придобит недвижим имот – парцел, с дата на придобиване 14.02.2018 г. в Гърция, [населено място], обл. район Тасос. В ГДД за 2018г. е било попълнено и Приложение № 13, в което са декларирани доходи от продажба или замяна на имущество, придобито по наследство и завет в размер на 500.00 лв.

С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за коректното определяне на данъчните задължения на И. К. на основание чл. 37, ал.2 и ал. 3, чл. 53 и чл. 56. ал. 1 от ДОПК, е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ № Р-16002423005347-040- 001/13.10.2023 г./л.203, т.V/. С него са изискани данни, сведения, документи и обяснения относно източниците и размера на доходите му, както и направените разходи за издръжка на домакинството, притежаваното движимо и недвижимо имущество, притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица и други за ревизирания период. Изискано е да посочи размер на наличните парични средства в брой в началото и в края на всяка година от периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018г. и мястото където те са съхранявани; да представи доказателства за произхода на наличните парични средства в брой; документи и доказателства за получени доходи, както и направени разходи за период не по-малък от три години преди 01.01.2017г. Изискани са и счетоводни регистри на ЕТ „И. Коев“.

В изпълнение на това искане, от ревизираното лице, са представени документи под опис/л.240, т.V// и писмени обяснения с вх. № ВхР-7376/26.10.2023 г. /л.228, т.V/. В приложените обяснения И. К. посочва, че получените от него доходи са от дейността му като едноличен търговец(ЕТ „И. К.“), от участие в търговско дружество (съдружник, притежаващ 75% от дяловете в капитала на „К. - ХЛЯБ“ ООД), от получени заемни средства, от лични спестени средства от работа в чужбина (САЩ) до 2005г., средства придобити като обезщетение, съгласно Допълнително споразумение(анекс) от 30.01.2015г. към Споразумение за прехвърляне на дружествени дялове от 22.12.2009г, от получени заемни средства (в т.ч. банков кредит), възстановени заемни средства от дружеството „КАЗАНЛЪК - ХЛЯБ“ ООД и от получени дарения от роднини през годините. По отношение на размера на наличните парични средства в брой в началото и в края на всяка година от периода 01.01.2017г. - 31.12.2018г., заявява, че не може да посочи точен размер на паричните суми в брой, поради изминалия твърде дълъг период от време. Твърди, че тези суми е съхранявал в брой в дома си. В забележка, ревизираното лице е посочило, че подробни обяснения и документи, свързани с доходите му са предоставени с писмени обяснения с вх. №11659/ 20.06.2023 г. /л.51, т.VI/ и допълнителни писмени обяснения с вх. № 12661/ 05.07.2023 г. /л.20, т.VI/, депозирани в хода на предходно контролно производство.

Във връзка с това, за целите на процесната ревизия с Протокол № Р-16002423005347-ППД-001/ 27.11.2023г./л.1, т.VI/ и Протокол № Р-16002423005347-ППД-002/ 27.11.2023г./л.104,/ са присъединени доказателствата, събрани при извършените на И. К. проверки за установяване на факти и обстоятелства/ПУФО/, приключили съответно с Протокол № П-16002423104339-073-001/ 17.08.2023г./л.3, т.VI/ и Протокол № П-16002423040988-073-001/ 24.08.2023г./л.107, т.VI/, вкл. и цитираните писмени обяснения.

Във връзка с изясняване на твърденията на ревизираното лице и за събиране на допълнителни данни и доказателства относно получени доходи и извършени разходи, органите по приходите са връчили на И. К. и ИПДПОЗЛ № Р-16002423005347-040-002 от 14.12.2023г./л.297,т.II/, ИПДПОЗЛ № Р-16002423005347-040-003 от 18.04.2024г./л.87,т.II/, ИПДПОЗЛ № Р-16002423005347-040-004 от 24.06.2024г./л.275,т.I/ и ИПДПОЗЛ № Р-16002423005347-040-005 от 12.07.2024 г. /л.191, т.I.

В изпълнение на тези искания, от ревизираното лице, са представени документи и писмени обяснения, подробно описани в РД.

С оглед направените при извършените предходни проверки установявания и събраните в хода на ревизионното производство доказателства органите по приходите, са направили следните относими към предмета на делото фактически констатации:

Установено е, че придобитият от ревизираното лице(РЛ) имот (апартамент) в Дубай на 19.04.2017 г./л.22, гръб, т..VI/ е с продажна цена на имота 1 350 000.00 AED (дирхами). Лицето е представило фактура по предварителен договор за продажба от 25.03.2014г./л.16, т.VI/, с обща стойност на имота 1 441 020.00 AED, в която е включена цената на апартамента, такси към агенция за недвижими имоти, такса прехвърляне на Поземлена агенция на Дубай, такса превод на средства извън плана. Използваният обменен курс във фактурата е 1 щатски долар за 3.65 ОАЕ дирхами. Стойността на фактурата в щатски долари е 394 800.00 щ. д. В хода на ревизията И. К. е представил копия на платежни нареждания от 27.03.2014г., 26.05.2014г. и от 02.06.2014г. с левовата равностойност в размер на 564 564.00 лв. (с обменен курс 1.43 лв. за щатски долар).

Установено е, че през 2017г. И. К. е придобил и апартамент в [населено място], [улица], ет. 3, ап. 10 по Нотариален акт (НА)№ 264 от 24.08.2017г./л.54, т.VI/, на стойност 30 000.00 лв.

Установено е, че през 2017г. РЛ е извършило банков превод от сметката си в БАНКА ДСК АД/л.276, т.V/ на дружество във Великобритания за покупка на имот на стойност 83 400.00 GBP или 188 839.38 лв.

Във връзка с придобит УПИ с [НА].516/ 14.09.2016 г./л.2, т.II/ в Гърция, остров Тасос, [населено място] 64010, на стойност 161 976.80 евро е констатирано, че ревизираното лице е извършило плащания в последващи години, попадащи в ревизирания период, както следва: по invoiсе 11/28.11.2018 г. и по invoiсе 13/17.12.2018 г. общо в размер на 220 720.00 евро (431 690,80 лв.) от сметката си в PRO GREDIT BANK (Greece) S.A. Гърция/л.271, гръб, т.V/. Според представените обяснения/л.100, т.III/, тези плащания касаят извършени строителни услуги.

С [НА].170/14.02.2018 г./л.65, т.VI/ И. К. е закупил и УПИ в Гърция, остров Тасос, [населено място] 64010, с цена на придобиване 70 000,00 евро (136 969.00 лв.), платена изцяло по банков път/л.285, т.V/, както и такси общо в размер на 23 029.93 евро (45 042.63 лв.).

Въз основа на представената счетоводна отчетност на ЕТ „И. К.“, органите по приходите са констатирали, че в приложената оборотна ведомост за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г./л.121, т.II/ началното салдо на сметка 501-Каса в левове на 01.01.2017 г. е кредитно в размер на 79 744.10 лв. През 2017 г. по дебита са осчетоводени 46 247.83 лв. и по кредита 64 205.16 лв. Крайното салдо на сметка 501 на 31.12.2017 г. е кредитно в размер на 97 701.43 лв. Съответно, началното салдо на сметка 501-Каса в левове на 01.01.2018 г. е кредитно в размер на 97 701.43 лв./л.120, т.II/. През 2018г. по дебита са осчетоводени 52 171.80 лв. и по кредита 81 775.18 лв. Крайното салдо на сметка 501-Каса в левове на 31.12.2018 г. също е кредитно в размер на 127 304.81 лв. Във връзка с това е направено пояснение е, че чрез сметка „Каса“ предприятията отчитат постъпилите и изплатени в брой парични средства, както и наличността в касата. Сметката се дебитира с всички парични постъпления в касата и се кредитира с всички парични разходи. Изтъкнато е, че тази сметка е активна и може да има само дебитно (положително) или нулево салдо, винаги се води в чиста форма и дебитното ѝ салдо отговаря на наличността в касата. При извършения анализ на взетите счетоводни записванията по кредита на сметката, ревизиращите органи са констатирали, че независимо от формирането на крайно кредитно салдо в края на отчетната година, са отчетени разплащания с доставчици и други плащания от касата. С оглед на това е обоснован извод, че водената счетоводна отчетност не отговаря на изискванията на ЗСч, тъй като в случая в предприятието на ЕТ са получени парични средства, с които са извършени разплащанията, но същите не са счетоводно отразени. От ревизията е прието, че тези парични средства, с които са извършени плащания от касата на ЕТ, са предоставени от И. К. като физическо лице. С оглед на това е прието, че през 2017г. И. К. е предоставил на предприятието на едноличния си търговец сума в размер на 17 957.33 лева, представляваща разликата между постъпленията на парични средства в касата в размер на 46 247.83 лева и разходваните суми в размер на 64 205.16 лева. За 2018г. предоставените средства са установени в размер на 29 603.38 лева(разликата между постъпилите суми в касата – 52 171.80 лева и разходваните парични средства – 81 775.18 лева).

На следващо място, от извършения преглед и анализ на представените от ревизираното лице извлечения/л.272 и сл., т.V/, органите по приходите са установили, че И. К. е получил през 2017г. по личната си банкова сметка в БАНКА ДСК АД суми от различни физически лица в общ размер на 72 589.27 лв., както следва:

-на 17.02.2017 г. превод в размер [рег. номер]. от М. И. Й..

-на 16.03.2017 г. внесени от М. Г. С. 2 992,52 лв.

-на 16.03.2017 г. преведени 67 096.75лв. от В. И. К.

-на 11.08.2017 г. превод в размер на 500,00 лв. от И. А. Д..

С цел изясняване на основанието за внесените по банковата му сметка суми на И. К. е било връчено искане за представяне на доказателства в тази насока и предоставяне на идентификационни данни на вносителите на сумите. В отговор на искането, са депозирани писмени обяснения вх. № ВхР-23228/ 22.12.2023г./л.100, т.III/, в които е посочено, че за лицата М. И. Й. и И. А. Д. не може да си спомни в каква връзка са направени вноските и не може да предостави идентификационни данни за тях. Относно преведените от В. И. К. средства в размер на 67 096.75 лв. твърди, че са му предоставени безвъзмездно от неговата дъщеря. Въз основа на извършената насрещна проверка на В. К./л.263, т.VI/ органите по приходите са установили както произхода, така и предназначението на средствата и са приели, че получената сума в размер 67 096.75 лева не следва да се третира като облагаем доход на ревизираното лице.

Насрещна проверка е извършена и на М. Г. С./л.271, т.VI/, в хода на която същата не е намерена и не са представени изисканите документи и писмени обяснения. За останалите две лица - М. И. Й. и И. А. Д. е извършена проверка в информационния масив на НАП (по критерий три имена), при която е установено, че за М. И. Й. са налични данни за едно лице, което е починало през 2017г., а за И. А. Д. са налични 10 броя лица със същите имена. По тези причини не са били инициирани насрещни проверки за тях.

Предвид на обстоятелството, че приходоизточникът на получените по банковата сметка на лицето суми в общ размер на 5 492.52 лв. от лицата М. И. Й., М. Г. С. и И. А. Д. не е изяснен, органите по приходите са приели, че за ревизираното лице са налице облагаеми доходи от други източници по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ.

Установено е още, че през 2017г. от И. К. са получени по банковата му сметка в ПРОКРЕДИТ БАНК АД доходи от отдаване под наем на недвижим имот от фирма WORLDPAY AP LTD общо в размер на 2 935.64 лв., описани по дати и размер в табличен вид на стр. 14 от РД. Освен това през 2017 г. от РЛ са получени по банковата му сметка BG76STSA93000024437484 доходи от лизингов договор за имот във Великобритания от фирмите CARE HOME FREEHOLD LIMITED и LAND SOLUTIONS LIMITED общо в размер на 5 094 GBP (равностойност в български лева 11 094.11 лв.).

По отношение на така получените суми от наем в размер на 2935.64 лева и в размер на 11 094.11 лева е констатирано, че същите не са декларирани в подадената за 2017г. ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

За 2018г. в РД също са налице констатации за получени по банков път от И. К. доходи от отдаване под наем на имот, както следва: от фирма WORLDPAY AP LTD общо в размер на 8 184.10 лв., чрез платформата „[интернет адрес]“ общо в размер на 6 867.16 лв. и от фирма ACCORDIANT LIMITED преводи общо в размер 7208 GBP(15 885.05 лв.). Отбелязано е, че посочените доходи от наем на недвижими имоти възлизащи общо в размер на 30 936.31 лева, също не са декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018г.

Освен това, установено е, че по сметката на И. К. в БАНКА ДСК АД са преведени 200 лв. от Д. З. М. на 26.06.2018г., за които ревизираното лице в обяснения си/л.100, т.III/ е посочило, че не може да си спомни в каква връзка е направена вноската, както и че не може да предостави идентификационни данни за наредителя. С оглед на това, органите по приходите са приели, че получената сума, представлява доход от други източници, съгласно чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.

За 2018г., въз основа на представените банкови извлечения от ревизията е установено, че по сметката на И. К. в PRO GREDIT BANK (Greace) S.A. Гърция от КАЗАНЛЪК ХЛЯБ ООД са постъпили суми както следва: на 30.11.2018г. в размер на 110 360 евро и на 27.12.2018г. - 110 360 евро (общо 431 690,80лв.), по договор за заем от 01.11.2018 г./л.27, т.VI/, както и получен заем от РАЙФАЙЗЕНБАНК ЕАД на 13.02.2018г. в размер на 123 722.50 лв., по договор за банков ипотечен кредит от 25.01.2018г./л.70, т.VI/.

С оглед установяване на разполагаемите суми в брой към 01.01.2017г., при ревизията е извършен анализ на доходите и разходите на И. К. за периодите преди ревизираните години.

Във връзка с това, на И. К. е връчено ИПДПОЗЛ № Р-16002423005347-040-002/14.12.2023 г. /л.297, т.II/, с което е изискано да се представи информация и доказателства за предоставени от него на „КАЗАНЛЪК - ХЛЯБ“ ООД заеми, внесени допълнителни парични вноски и др. към 01.01.2014г., както и за периода 01.01.2014 г. -31.12.2018г. Изискана е информация и доказателства за получени от лицето парични средства (върнати заеми, дивиденти, върнати допълнителни парични вноски и др.) от „КАЗАНЛЪК - ХЛЯБ“ ООД за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2018 г.; доказателства за предоставените на лицето заемни средства от различни физически лица през периода 2007г. - 2014г. и за тяхното връщане. Във връзка с представено от ревизираното лице при извършената му предходна проверка(приключила с Протокол № П-16002423104339-073-001/ 17.08.2023г./л.3, т.VI/), Допълнително споразумение (анекс) от 30.01.2015 г. към Споразумение за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на търговско дружество от 22.12.2009г. /л.28, т.VI/, е изискано да представи писмени обяснения и документи, удостоверяващи получаването на задатъка. Изискани са всички документи (договори за заем, анекси, банкови извлечения от сметки и др.), както и писмени обяснения по повод получени по банковата му сметка суми от „КАЗАНЛЪК – ХЛЯБ“ ООД с основание „възстановен заем“, както следва: 119 920.00 лв. на 29.05.2014 г. и 150 080.00 лв. на 30.05.2014г. Изискани са банкови документи и други платежни документи, удостоверяващи предоставянето на заемни суми на „КАЗАНЛЪК – ХЛЯБ“ ООД. Изискано е да се посочи по какъв начин са предоставени заемните суми, данни за банковите сметки, от които са предоставени, като се приложат доказателства в тази връзка.

В отговор на това ИПДПОЗЛ, от И. К. с придружително писмо вх. № 23228/22.12.2023 г./л.100, т.III/, са депозирани писмени обяснения, в които относно разчетните му взаимоотношения с „КАЗАНЛЪК - ХЛЯБ“ ООД преди началото на ревизирания период е посочено, че към 01.01.2014г. е предоставил на дружеството парични средства в размери и основания, както следва: по договор за паричен заем от 01.03.2006г. - 16 050.00 лв./л.170, т.II/ по договор за паричен заем от 01.07.2006г. - 30 000.00 лв./л.170, гръб, т.II/, по договор за паричен заем от 01.08.2006г. - 51 000.00 лв./л.171, т.II/ и по договор за паричен заем от 01.10.2007 г. в размер на 23 600.00 лв., за който в РД е отбелязано, че не е представен. Освен това твърди, че е внесъл и други суми в касата на дружеството преди 2010г. в размер на около 117 200.00 лева, видно от счетоводните записи, но за които не може да представи документи, предвид изминалия продължителен период от време. Заявява, че от дружеството са му били върнати средства (заем) в размер на общо 270 000.00 лв., както следва -на 29.05.2014г. - сума в размер на 119 920.00 лева и на 30.05.2014 г. - сума в размер на 150 080.00 лева, получени по разплащателна сметка в „ПРОКРЕДИТ БАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД“, видно от предоставените извлечения/л.133 и л.134, т.IV/.

По отношение на получени заеми в общ размер на 40 000 USD 46 500 EURO от различни физически лица в периода 2007г.-2014г. в обяснението е посочено, че сумите по договорите не са върнати/погасени.

При ревизията са извършени насрещни проверки/л.265-272, т.VI/ на заемодателите физически лица, в хода на които същите потвърждават предоставянето на заемите, както и че сумите не са върнати до датата на отговора на искането при проверката. Представени са копия на договорите за заеми/л.31-л.42, т.VI/ и разписки за предоставяне на заемните суми. От органите по приходите е констатирано, че заемите не са декларирани от И. К. и заемодателите в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, съгласно изискванията на чл.50, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ.

Въз основа на заявеното от ревизираното лице в т.10.2. от представените писмени обяснения./л.100, т. III/ и приложения счетоводен документ (Дневник на сметка 498), от ревизията е констатирано, че на 31.12.2010г. от И. К. е внесена в брой в касата на дружеството – „КАЗАНЛЪК – ХЛЯБ“ ООД сума в размер на 65 356.00 лв.

На следващо място, във връзка с представеното Допълнително споразумение (анекс) от 30.01.2015 г. към Споразумение за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на търговско дружество от 22.12.2009г. /л.28, т.VI/, в обясненията си/л.100, т.III/ ревизираното лице посочва, че не може да представи първоначалното споразумение за прехвърляне на дялове от 22.12.2009г., поради изтекъл срок над 14 години. Твърди, че задатъкът в размер на 150 000.00 лева е получен в брой по силата на постигнатите в споразумението договорки. Заявява, че не може да предостави документи, удостоверяващи получаването на задатъка, тъй като не ги е съхранил.

В РА е посочено, че приложеното допълнително споразумение от 30.01.2015г. не е с нотариална заверка. По силата на това споразумение страните - И. Й. КОЕВ (продавач на 75% от дяловете си в капитала на КАЗАНЛЪК – ХЛЯБ“ ООД) и „НИКОМ-64“ ЕООД (купувач), са се съгласили да прекратят действието на Споразумение за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на търговско дружество от 22.12.2009г. поради неизпълнение от страна на купувача „НИКОМ – 64“ ЕООД да заплати изцяло продажната цена в уговорения срок – 31.01.2014г. Постигнато е споразумение, продавачът ще задържи получения от купувача задатък в размер на 150 000,00 /сто и петдесет хиляди/ лева.

Във връзка с така представеното допълнително споразумение от 30.01.2015 г./л.28, т.VI/, при ревизията е инициирана насрещна проверка на купувача „НИКОМ-64“ ЕООД с [ЕИК], обективирана в ПИНП № П-16002424059255-141-001/ 26.04.2024г./л.269, т.VI/, в хода на която от това дружеството е изискано да представи/л.207, т.II/: Споразумението за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на търговско дружество от 22.12.2009г., както и всички съпътстващи прехвърлянето на дялове документи; доказателства за плащане на суми по това споразумение и за осчетоводяването им през 2009г. до настоящия момент; доказателства за осчетоводяване на платения задатък в размер на 150 000 лв. след подписване на анекса от 30.01.2015 г. до настоящия момент; счетоводен регистър от съответната сметка относно наличие на крайно салдо по сметката към 30.01.2015 г. във връзка с платената по анекса сума. Това искане е било връчено по електронен път на 12.04.2024г./л.209, т.II/, но дружеството не е представило изисканите му документи, справки и писмени обяснения.

С оглед така установените факти от ревизията е прието, че не са налице доказателства относно плащането на сумата от 150 000 лв. от купувача „НИКОМ-64“ ЕООД на продавача И. Й. К..

Във връзка с установяване на получени/внесени допълнителни парични вноски, заеми, изплатени дивиденти на И. К. за периода преди 01.01.2014г. и за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018г. , при ревизията е извършена насрещна проверка на „КАЗАНЛЪК – ХЛЯБ“ ООД, документирана с протокол № П-16002423227871-141-001 / 29.12.2023 г./л.261, т.VI/. В хода на проверката от дружеството са представени документи и счетоводни регистри, като и писмени обяснения/л.347, т.VI/. Въз основа на представения дневник на сметка 152/1 Получени дългосрочни заеми (аналитична партида 30 И. К.) за периода 01.01.2014г. - 31.12.2014г./л.73, т.VIII и л.8, т.VII/ и хронологичен регистър на сметка 503/л.46, т.VII, е установено, че на ревизираното лице са възстановени заемни средства в размер на 237 835.65 лв., както следва: на 29.05.2014 г. сума в размер на 119 920.00 лв. и на 30.05.2014 г. сума в размер на 117 915.65 лв. В РД е отбелязано, че при насрещната проверка на „КАЗАНЛЪК – ХЛЯБ“ ООД, както и от ревизираното лице са представени копия на договори за предоставени заеми от И. Й. К. на дружеството само за суми в размер на общо 97 050.00лв. - по договор от 01.03.2006 г. за заем 16 050.00лв./л.170, т.II/, от 01.07.2006 г. за заем 30 000.00 лв./л.170, гръб, т.II/ и от 01.08.2006 г. за заем 51 000.00 лв./л.171, т.II/. При насрещната проверка е била представена и аналитична оборотна ведомост на сметка 498 Други дебитори/л.54, т.VIII/, въз основа на която е установено, през 2014г. са осчетоводени възстановени на ревизираното лице по банков път 24 000 лв.

При извършената предходна проверка на И. К., приключила с Протокол № П-16002423104339-073-001/ 17.08.2023г./л.3, т.VI/ също е била извършена насрещна на „КАЗАНЛЪК – ХЛЯБ“ ООД, документирана с протокол № П-16002423122135-141- 001/19.07.2023 г. /л.3, т.VI/ От представените при проверката документи (хронологичен опис на сметка 425 за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2018 г. и РКО) /л.89, т.VI/ от органите по приходите е установено, че на ревизираното лице за периода 2012г.-2016г. са изплатени дивиденти в общ размер на 232 228.85 лева.

Извършена е била и проверка в информационния масив на НАП, при която е установено, че от ревизираното лице са подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за периода 2011г. - 2016г., в които е попълнено единствено приложение №2 – доходи от стопанска дейност като ЕТ. Констатирано е, че само за 2011г. и 2012г. е декларирана счетоводна и данъчна печалба, съответно в размер на 903.00 лева и 1005.00 лева. За всяка една от останалите години е декларирана счетоводна и данъчна загуба.

С оглед на изложеното, от органите по приходите е прието, че в периодите преди 01.01.2017г. за И. К. са установени получени доходи и източници на средства в общ размер на размер на 642 210.60 лева, в т.ч. изплатени дивиденти през периода 2012г. - 2016 г. в размер на общо 232 228.85 лв.; получени заемни средства от физически лица по договори, сключени в периода 2007г. - 2017г. в общ размер на 148 146.10 лв. (46 500 евро, с левова равностойност 90 946.10 лв.) и (40 000 щ. д. – с левова равностойност 57 200лв. при обменен курс 1.43 лв. за 1 USD); възстановени през 2014г. заемни суми в размер на 237 835.65 лв. и възстановени 24 000 лв. на през 2014г., отразени по сметка 498 Други дебитори.

От друга страна, при анализ на събраните в хода на ревизията доказателства, органите по приходите са констатирали, че ревизираното лице в предходните периоди преди 01.01.2017г. е извършило разходи в общ размер на 1 274 298.91 лева, в т.ч. плащане в размер на 394 800 щ. д. (левова равностойност 564 564.00 лв. при обменен курс 1.43 лв. за 1 щ. д.) за покупката на апартамент в Дубай, ОАЕ през 2014г.; платена сума в размер на 161 976.80 евро (левова равностойност 316 799.16 лв. при курс 1.95583 лв. за 1 евро) за покупка на поземлен имот в Гърция през 2016г.; сума в размер на 10 000 лева за покупка на лек автомобил АУДИ А8 с рег. № [рег. номер], деклариран от РЛ при ревизията; внесени в „КАЗАНЛЪК – ХЛЯБ“ ООД суми в общ размер на 237 835.65 лв., налични към 01.01.2014 г. в дружеството като задължение към ревизираното лице по сметка 152/1 Получени дългосрочни заеми; сума в размер на 65 356.00 лева внесена от ревизираното лице през 2010г. в касата на „КАЗАНЛЪК – ХЛЯБ“ ООД и отразена по сметка 498/1, както и предоставени средства на ЕТ в размер на 79 744.10 лева, с които са извършени плащания от касата на търговеца, съгласно оборотна ведомост за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г./л.121, т.II/, в която началното салдо е кредитно в размер на посочената сума.

В РД са обсъдени и представените от РЛ декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК за 2017 и 2018г./л.28-л.37, т.II/, в които И. К. е декларирал, че има спестявания в размер на 350 000.00 лева от престоя му в САЩ налични към 01.01.2017г. По отношение на тези суми от органите по приходите е констатирано, че не са представени никакви доказателства за произход (кога са получени, кога са внесени на територията на Р България), както и за съхранение на същите до 01.01.2017г. Отбелязано е, че предвид констатираните приходи(642 210.60лв.) и разходи(1 274 298.91лв.) за периодите преди ревизирания, дори тези средства да се прибавят към доходите на лицето, няма как същите да са били налични в декларирания от И. К. размер.

По тези съображения, ревизиращият екип не е кредитирал обясненията от ревизираното лице за налични парични средства в брой към 01.01.2017г. в размера, посочен в декларациите по чл.124, ал.3 от ДОПК. Като налични парични средства в брой в началото на ревизирания период, органите по приходите, по аргумент на чл.164 от ГПК, са приели сумата от 5 000.00 лв.

При така установените от ревизиращите органи данни и след анализ на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, е извършена съпоставка на доходите и разходите на И. Й. К., представена в табличен вид на стр.22 – стр.26 от РД /съответстващи на л.105, гръб-л.107, т.I от делото/, за всяка от годините, включени в обхвата на ревизията. Установено е, че през периодите на ревизията, И. К. е внасял парични средства в ЕТ, в банковата си сметка, предоставял е суми на физически лица и на дружеството, в което има участие, извършвал е разходи за придобиване и подобрения на недвижими имоти и други разходи, подробно описани в ревизионния доклад, като реализираните доходи не съответстват на извършените разходи от ревизираното лице.

Въз основа на тази съпоставка, органите по приходите са намерили, че разходите на лицето надвишават доходите му за 2017г. и 2018г., както и че са налице укрити доходи от наем и от други източници, поради което са приели, че са налице предпоставките, визирани в чл.122, ал.1, т.2, и т.7 от ДОПК, а именно „налице са данни за укрити приходи или доходи“ и „декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период”. С оглед констатацията, че водената счетоводна отчетност на едноличния търговец не отговаря на изискванията на ЗСч., предвид установеното кредитно салдо по сметка 501 Каса в лева, е прието, че е налице и основанието по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК„липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред“.

Изложените обстоятелства са квалифицирани като отклонение от данъчното облагане и на основание чл.124, ал.1 от ДОПК с Уведомление № Р-16002423005347-113-001/ 18.04.2024г./л.195, т.II/, ревизираното лице е информирано, че основата за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за период 01.01.2017г. - 31.12.2018г. и с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за период 01.01.2017г. - 31.12.2018г ще бъде определена по реда на чл.122 – 124а от ДОПК. На жалбоподателя са определени срокове за представяне на доказателства и вземане на становище, изпратени са му ИПДПОЗЛ № Р-16002423005347-040-003/ 18.04.2024 г./л.87, т.II/ за представяне на декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК, както и уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК с № Р-16002423005347-139-001/ 18.04.2024г./л.76, т.II/, всички връчени на 19.04.2024г./л.80, т.II от делото/. В отговор, с вх. № ВхР-2946/16.05.2024г. /л.118, т.II/, от И. Й. К. са представени писмени обяснения и попълнени декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК за 2017г./л.28, т.II/ и за 2018 г./л.33, т.II/.

В РД, след извършен анализ на всяко от относимите към ревизирания субект обстоятелства по чл.122, ал.2 ДОПК за всяка една от годините, включени в ревизирания период и съпоставка на доказаните приходи/доходи с извършените разходи, е констатирано несъответствие между декларираните и придобити от лицето доходи и неговото имуществено и финансово състояние и направените разходи за 2017г. и 2018г., както следва:

• за данъчен период 2017г. в размер на 200 547.86 лв.

• за данъчен период 2018 г. в размер на 126 593.99 лв.

Изтъкнато е, че И. К. не е посочил и не е представил реални данни за източниците на средствата, послужили за финансиране на констатираното несъответствие. Установеното несъответствие е прието за доход с неустановен приходоизточник и е формирана основа за облагане и данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ.

Отделно от това, въз основа на анализа на постъпилите средства по банковите сметки на ревизираното лице, органите по приходите са установили, че жалбоподателят е реализирал облагаеми доходи от отдаване под наем на имот във Великобритания и имот в [населено място], съответно през 2017г. в размер на 14 029.75 лв. и през 2018г. - 30 936.31 лв. Във връзка с това е Определена годишна данъчна за доходите по чл. 31 от ЗДДФЛ, след приспадане на 10 на сто разходи, за 2017г. в размер на 12 626.76 лв. и за 2018г. в размер на 27 842.68 лв. и е определена обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, подлежаща на облагане с данък.

При определяне на общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017г. и 2018г. са включени и доходите, получени от ревизираното лице по банковите му сметки през 2017г. от М. И. Й., М. Г. С. И. А. Д., в общ размер на 5 492.52 лв. и през 2018г. - 200 лв. от Д. З. М., определени като доходи от други източници по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ.

Въз основа на тези констатации, ревизиращия екип е направил предложение по отношение на И. К. да бъдат установени размери на задълженията по видове, периоди и лихви за просрочие към тях, изчислени към 23.08.2024г. както следва: Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017г. в размер на 21 866.72 лева и лихва в размер на 14 685.96 лева и за 2018г. в размер на 15 463.67 лева и лихва в размер на 8 817.62 лева.

Ревизионният доклад е връчен по електронен път на ревизираното лице на 26.08.2024г., съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път/л.111, т.I от делото/.

На основание и в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК от ревизираното лице е подадено възражение с вх. № К7-37/09.09.2024 г./л.303, т.VI/, с което се оспорват изцяло констатациите на органите по приходите и направените изводи. Ревизираното лице поддържа, че неправилно е определен размера на притежаваните от него парични средства към 01.01.2017г., което е довело до некоректни изводи при формиране на паричния поток.

Въз основа на съставения Ревизионен доклад и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от К. Г. Н. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и П. И. А. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, е издаден Ревизионен акт № Р-16002423005347-091-001/ 18.09.2024г., с който по отношение на И. Й. К. са установени задължения в общ размер на 37 330.39 лева, ведно с лихви в размер на 24 503.65 лева, както следва: данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017г. в размер на 21 866.72лв. и прилежаща лихва в размер на 15 271.76лв. и за 2018г. – 15 463.67лв. – главница и 9 231.89лв. – лихва. В ревизионния акт е обсъдено подаденото от И. К. възражение срещу съставения Ревизионен доклад № Р-16002423005347-092-001/ 23.08.2024г., като същото е прието за неоснователно. Изтъкнато е, че с възражението не са представени доказателства, които да бъдат разгледани и които биха могли да променят установената фактическа обстановка. Поради това и след преценка на извършените при ревизията действия и на установените факти и обстоятелства и на направените изводи и основанията за тях, изцяло са потвърдени констатациите в ревизионния доклад, като са приети направените в РД фактически и правни изводи и предложенията за установяване на задължения по видове и периоди. Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от К. Н. и от П. А., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител.

Ревизионният акт е връчен по електронен път на И. К. на 24.09.2024г., съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път /л.94, т. I от делото/.

В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, И. К. е обжалвал издадения Ревизионен акт № Р-16001623005347-091-001/ 18.09.2024г. по административен ред с подадена до Директора на Дирекция ОДОП – [населено място] на 04.10.2021г. жалба, регистрирана в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора с вх.№ 17926/ 04.10.2024г./л.64, т.I/.

С Решение № 489 от 06.12.2024г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, на основание чл.155, ал.2 от ДОПК, е потвърден изцяло Ревизионен акт № Р-16002423005347-091-001/ 18.09.2024г. относно допълнително установените по отношение на И. К. задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017г. и 2018г. в общ размер на 37 330.39 лева и лихви в размер на 24 503.65 лева.

С решението на Директора на Дирекция ОДОП [населено място] е потвърден като правилен и обоснован направения извод, че от събраните доказателства се явява установено по несъмнен начин наличието на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, като се сочи, че нито в хода на ревизията, нито при административното обжалване на РА, при условията на пълно и насрещно доказване, ревизираното лице не е опровергало констатациите в РД досежно съществуването на основание за провеждането на ревизия по особения ред на чл.122 – 124а от ДОПК. Изложените в жалбата доводи за необоснованост и незаконосъобразност на РА, са приети за недоказани и неоснователни. Посочено е, че не са представени доказателства за реално получени и обложени доходи, които да покриват направените множество разходи през ревизираните периоди. Обсъдени са и възраженията на ревизираното лице относно размера на приетото в РА началното салдо за 2017г. Във връзка с това е посочено, че възможността жалбоподателя да е разполагал реално с въпросните суми е изследвана обстойно от органите по приходите, поради което изводите им за липса на доказателства за наличие на твърдените средства в посочените размери и периоди от ревизираното лице, са обосновани. Пояснено е, че при извършения анализ относно разполагаемите средства на лицето за предходните години, от ревизията са изследвани, както получените доходи, така и извършените разходи в един разумен период, предхождащ ревизирания. Въз основа на това е споделен извода, че средствата, с които е разполагал И. К. в предходните периоди са послужили за извършените от него покупки на недвижими имоти, МПС, вноски в ЕТ и пр. Изтъкнато е, че не са представени доказателства, които да опровергават констатираното при ревизията и да доказват наличието на по-голям размер парични средства в брой от приетия в РД/РА. Обоснован е извод, че ревизиращият екип законосъобразно е установил наличието на предпоставките по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК за 2017 г. и 2018 г. и са определени доход и обща данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, подлежаща за облагане с допълнителен данък по ЗДДФЛ.

По отношение на констатациите, въз основа на които е определен и дължим данък за доходите от наем, в решението напълно са споделени съображенията на издателите на РА. Според решаващия административен орган, установените като получени от ревизираното лице доходи от наем на имоти във Великобритания и България не са декларирани и се явяват укрити, което по своята същност обосновава наличието на основанието по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Изложени са и съображения, че от констатациите в РД и от събраните в хода на ревизията доказателства за недекларирането на доходите от наем се налага извода, че са налице предпоставките и на чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК - до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация. Във връзка с това е прието, че правилно с РА е определена годишна данъчна основа за 2017г. и 2018г. за доходите по чл.31 от ЗДДФЛ, съответно в размер на 12 626.76 лева и в размер на 27 842.68 лева.

В решението на директора на дирекция ОДОП, са споделени и доводите, че са налице предпоставките за облагането по чл.35.т.6 от ЗДДФЛ на суми постъпили по банковите сметки на лицето през 2017г. и 2018г., за които не са ангажирани доказателства от ревизираното лице, обуславящи техния произход.

С оглед на изложеното е прието, че приложеният от органите по приходите подход за определяне на основата за облагане по ЗДДФЛ е правилен, поради което обжалваният РА, с който е установен допълнителен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и лихви за просрочие, е обоснован.

Решение № 489/ 06.12.2024г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив е връчено на И. К. по електронен път на 09.12.2024г./л.13, т. I от делото/.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР на оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис. Като доказателства са приети и документи, представени от жалбоподателя – заверено копие на входящо съобщение за банков превод от 13.05.2003г. в легализиран превод(л.356-л.357, т.VIII), банкови извлечения за периоди от 2000г. до 2007г.(л.334-л.339, т.VIII), копие на кореспонденция по електронна поща в легализиран превод(л.358-л.365, т.VIII).

Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата В. В. Г., И. С. К., В. И. К. и Н. Г. М..

Свидетелят Н. Г. М. посочва, че през 2009г. е сключил писмен договор за покупка-продажба на фирмата на жалбоподателя, но през 2013г.-2014г. са развалили договора, тъй като е намалял обемът на работата и не е разполагал с пари да направи втората вноска. Заявява, че по предварителния договор е заплатил на И. К. сума в размер на 150 000 лв., но не си спомня по какъв начин е извършил плащането. Трябвало е да доплати още толкова, но след като са прекратили договора, не е плащал втората вноска, а платената е задържана от жалбоподателя като неустойка. Свидетелката В. В. Г., счетоводителка на жалбоподателя заявява, че познава И. К. от ранна възраст, тъй като са учили в едно училище в [населено място]. Посочва, че И. К., след като се е оженил, заедно със съпругата си и детето, което било на 5 месеца са заминали за Америка със зелена карта. И. ѝ е споделял, че в САЩ е бил в сферата на храните, в ресторантьорството, но не знае какво точно е работил. От бащата на И. К. е чувала, че им е изпращал пари по банков път. Откакто се е върнал в България тя работи заедно с него и му е счетоводител. Твърди, че в касата на работното му помещение, освен служебни е държал и лични пари. Посочва още, че жалбоподателят е имал каса и в дома си. Свидетелят И. С. К., посочва, че е кум на И. и го познава от 1987г.-1988г. Заедно са били на мисия в Камбоджа през 1992г.-1993г., след което И. е заминал за САЩ със семейството си, където са били около 8-10 години. Т. И. е работил в ресторант и е получавал много добри бакшиши. Изпращал е пари на баща си, а като се е прибрал в България е построил фурна и се е занимавал с хлебопроизводство. Виждал е сейфът в домът му в [населено място], в който според свидетеля, И. е държал лични пари. Свидетелката В. И. К., дъщеря на жалбоподателя, посочва, че семейството е заминало за САЩ през 1998г. и са живели там около 10 години. Докато са били в Америка, родителите ѝ са работили в ресторантьорския бизнес. Майка ѝ е била управител на ресторант, а баща ѝ – управител на пицария. По време на престоя си в САЩ, са си идвали в България по веднъж или два пъти всяка година. Баща ѝ е изпращал пари на баба ѝ и дядо ѝ. Посочва, че след като са се завърнали в България, са съхранявали средства вкъщи и във фирмата, в каса. Баща ѝ е споделял, че е купил недвижими имоти – един в Дубай и един в Гърция. За имота в Гърция, свидетелката посочва, че същият се намира на остров Тасос и представлява малко семейно хотелче. Знае и за някакъв имот в Англия, но не е сигурна какво се е случило с него.

За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на жалбоподателя, е назначена и изпълнена Съдебно – счетоводна експертиза /на л.379 – л.86 в том VIII от делото/. Със заключението, съобразно поставените от жалбоподателя въпроси, е определено съотношението между приходите и разходите на И. К. за периода 01.01.2017г. – 31.12.2018г., представено във вариант, при който началното салдо е определено съобразно сочените от ревизираното лице като спестени и налични суми към 01.01.2017г. в представените в хода на ревизионното производство декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК. Експертизата, в изпълнение на поставената задача, вземайки предвид твърдените от жалбоподателя като спестени суми в посочените декларации, е определила начално салдо към 01.01.2017г. в размер на 510 000.00 лева в брой, в т.ч. 350 000.00 лева спестявания от престой в САЩ и 160 000.00 лева – изплатени дивиденти от „КАЗАНЛЪК ХЛЯБ“ ООД в периода 2009г.-2016г. В тази връзка, вещото лице е дало заключение, според което ако се приеме, начално салдо в посочения размер, то няма да е налице превишение на разходите над приходите за никоя от ревизираните години.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт № Р-16002423005347-091-001/ 18.09.2024г., на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:

Оспорването на РА № Р-16002423005347-091-001/ 18.09.2024г., потвърден с Решение № 489/ 06.12.2024г. на Директора на дирекция ОДОП - Пловдив, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1979/ 30.09.2021г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в [населено място] и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.38-л.41, т.I от делото/. В случая Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002423005347-020-001 от 05.09.2023г., е издадена от В. П. А. на длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии”, като издателят на заповедта за възлагане на ревизия е сред органите по приходите, посочени в т.I от Заповед № РД-09-1979/30.09.2021г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР.

По делото е представена заповед № РД-09-192/ 06.02.2024г./л.28, т.I от делото/ на Директора на ТД на НАП Пловдив, с която В. П. А., началник сектор „Ревизии“ е била изключена от органите, определени да издават заповеди за възлагане на ревизии, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии и да изпълняват правомощията по чл.119, ал.2 от ДОПК, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/ и напускане системата на НАП. По тази причина, с решение за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка № Р-16002423005347-098-001/ 09.02.2024г./л.123, т.I/ на Директора на ТД на НАП Пловдив, на основание чл.7, ал.3 от ДОПК, са иззети правомощията на В. П. А. като възлагащ орган по процесната ревизия и същите са възложени на К. Г. Н., в качеството ѝ на възлагащ орган. В случая, от съдържанието на приложените заповеди, се установява, че е налице основание за изземване на правомощията за възлагане на ревизия и тези за издаване на РА, по смисъла на чл.7, ал.3 от ДОПК и възлагането им на друг орган. Напускането на системата на НАП, поради придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, представлява именно случай на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, предвиден в цитираната разпоредба. За пълнота, следва да се посочи, че изземването на преписката и възлагането ѝ на друг орган, равен по степен е извършено от компетентния за това горестоящ орган – териториалния директор, съгласно чл.7, ал.3 от ЗНАП. Следователно Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002423005347-020-001 от 05.09.2023г., както и заповедите за нейното изменение, са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис.

Възложената ревизия на И. Й. К. е извършена от определените със ЗВР № Р-16002423005347-020-001 от 05.09.2023г. органи по приходите – П. И. А. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Г. Г. Г. – старши инспектор по приходите, които с оглед на заеманата длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад № Р-16002423005347-092-001/ 23.08.2024г. /чл.117 ал.1 от ДОПК/.

Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт № Р-16002423005347-091-001/ 18.09.2024г. е издаден от К. Г. Н. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на И. Й. К. и от П. И. А. на длъжност главен инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизията. С оглед на изложеното и съобразявайки цитираните по-горе заповеди на директора на ТД на НАП Пловдив, издателите на РА са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП [населено място], която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.

Както посочените по-горе заповеди за възлагане на ревизия, така и съставения Ревизионен доклад № Р-16002423005347-092-001/ 23.08.2024г. и издаденият въз основа на него РА № Р-16002423005347-091-001/ 18.09.2024г., са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /приложения с административната преписка CD-R/. В случая от представените доказателства се установява, че подписалите документите лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис и съответно не са налице основания да се считат за нищожни.

Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание. Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за липса на мотиви в оспорения РА. С оглед спецификата на ревизионното производство и съгласно разпоредбата чл.120, ал.2 от ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт, поради което фактическите и правни основания, посочени в РД, съставляват мотиви на ревизионния акт по смисъла на чл.120, ал.1, т.5 от ДОПК. В случая в РД в необходимата и достатъчна степен са обосновани фактическите и правни основания въз основа на които са определени спорните задължения в тежест на ревизираното лице. Освен това, издателите на РА, противно на твърдяното от жалбоподателя, са изложили подробни и ясни мотиви като са обсъдили и възражението му против РД. Обстоятелството, че оспорващият не е доволен от анализа на доказателствата и формираните фактически и прави изводи, не може да обуслови извод за немотивираност. Изтъкнатите доводи по-скоро касаят събирането и цененето на доказателствата и в тази връзка имат отношение към материалната законосъобразност на акта.

Не се установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. При съобразяване на заповед № Р-16002423005347-ЗИД-001/ 02.02.2024г. и заповед № Р-16002423005347-ЗИД-002/ 30.04.2024г. на изпълнителния директор на НАП за удължаване срока на ревизията до 09.08.2024г., се установява, че ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.4 от ДОПК. РД е съставен от ревизиращите органи на 23.08.2024г., в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства. Съответно спазен е и срока по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.

Доводите на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения в хода на ревизията, в посока невръчване на доказателствата към ревизионния доклад, са неоснователни. Видно от приложеното по делото удостоверение за извършено връчване по електронен път/л.111-л.115, т.I/, ревизионният доклад, заедно с всички приложения и доказателства към него, подробно описани в него, са били връчени на ревизираното лице на 26.08.2024г. Този документ, удостоверяващ връчването, не е оспорен по реда на чл.193 от ГПК. От друга страна, в нормата на чл.117 от ДОПК няма вменено задължение на органите по приходите да връчват заедно с ревизионния доклад и всички събрани доказателства в хода на ревизионното производство/в този смисъл и Решение № 1770 от 13.02.2017 г. по адм. д. № 1794/2016 на ВАС/. Освен това, съдът намира, че дори и да е налице неспазване на изискванията на чл. 117, ал.4 от ДОПК, каквото в конкретния случай не се установи, то това не може да съставлява самостоятелно основание за отмяна на ревизионния акт. От значение за процесния случай е, че не е възпрепятствано правото на защита на ревизираното лице и на възможността му да подаде възражение срещу ревизионния доклад, съответно жалба срещу РА.

В жалбата се сочат и допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в нарушение на принципите за обективност и на служебното начало по чл. 3 и чл.5 от ДОПК, което възражение на жалбоподателя не е обосновано с конкретни твърдения в тази насока. Изложени са само общи съждения, че органите по приходите не са установили обективно и в пълнота, съответно не са преценили всички факти и обстоятелства от значение за установяване на публичните задължения на дружеството, в резултат на което са достигнали до необосновани изводи.

Съдът намира това възражение за неоснователно. Жалбоподателят е бил запознаван с всички действия и актове на приходната администрация, при предоставена възможност да реализира защитата си. От преписката не се установява при извършването на ревизията, събирането и обсъждането на доказателствата; при формирането на фактическите и правните изводи, да са нарушени принципите на данъчния процес от страна на ревизиращите органи или да са извършени действия, надвишаващи законовите им правомощия. Предвид особения характер на производството, следва да бъде отбелязано, че задълженото лице е било и надлежно уведомено за установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК с писмено уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК/л.195, т.II/ и на същото е предоставена възможност да представи писмени обяснения, както и доказателства за обстоятелствата, подлежащи на установяване в ревизионното производство. От своя страна, органите по приходите са изпълнили служебното си задължение да съберат доказателства за установяване на истината относно действителното имуществено и финансовото състояние на жалбоподателя за ревизирания период, като са извършили редица процесуални действия, подробно описани в РД. Няма основание да се приеме и че някое от тези действия, извършени за изясняване на правнорелевантните факти и обстоятелства, не е в съответствие с реда и средствата, предвидени в ДОПК за тяхното установяване. Преценката на събраните в хода на ревизионното производство доказателства – относимостта и значението им за установените публични вземания, е въпрос на материална законосъобразност на РА. Правото на защита на данъчно задължения субект не е накърнено, съотв. не е налице съществено процесуално нарушение, което може да обуслови отмяната на РА на това основание.

Отделно от това, за пълнота на изложението, следва да бъде отбелязано, че съдът констатира, че в РД и РА не се сочи изрично основанието по чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Изрично са посочени само основанията по чл.122, ал.1, т.2, т.4 и т.7 от ДОПК. Обстоятелството по чл.122, ал.1, т. 1 от ДОПК е посочено за първи път в решението на директора на дирекция ОДОП [населено място]. Това обаче е допустимо, предвид правомощията на директора да разгледа и разреши спора по същество (така чл. 155, ал. 2 и 3 от ДОПК), което означава да потвърди акта и на друго основание, щом са налице доказателства по преписката, обосноваващи такъв извод. Казаното разрешение не води до накърняване правото на защита на задълженото лице, доколкото то е запознато със събраните в хода на ревизионното производство доказателства, въз основа на които са изградени изводите на органите по приходите и на решаващия орган, поради което не се установяват съществени процесуални нарушения при провеждане на ревизионното производство от естество да доведат до отмяна на ревизионния акт само на това основание.

По съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон:

Ревизионното производство, приключило с издаването на обжалвания РА, е проведено по особения ред на чл.122 – 124а от ДОПК, даващ възможност определеният в съответния материален закон размер на данъка, да се приложи към установена от органите по приходите по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК данъчна основа. Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.7 от ДОПК /на които хипотези в случая се основава провеждането на ревизионното производство по реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК/, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, са налице данни за укрити приходи или доходи, респ. когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. В РД и РА се сочи и основанието по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК.

В нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК е регламентирано, че в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Указания за разпределението на доказателствената тежест в посочения смисъл е дадена на страните в настоящото производство със съдебно разпореждане от 04.02.2025г.

В случая, за провеждането на ревизионното производство по особения ред на чл.122 - 124 от ДОПК, органите по приходите са приели, че са налице нормативно регламентираните предпоставки по чл.122, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ДОПК. Съответно жалбоподателя оспорва като необоснован извода на органите по приходите, че определянето на данъчната основа за ревизираните периоди следва да бъде осъществено по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като твърди, че в хода на проведеното ревизионно производство, органите на приходната администрация не са доказали при условията на пълно главно доказване наличието на обстоятелства, сочещи съществуването на основание по см. на чл.122, ал.1 от ДОПК за определяне на основата за облагане за установяване на задължения за данък по ЗДДФЛ за ревизираните периоди.

Съдът приема, че събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства установяват и доказват предпоставките по чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.7 от ДОПК, като основание за провеждане на ревизионно производство по реда на чл.122 - чл.124а от ДОПК. Досежно основанието по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК следва да бъде отбелязано, че за да се приложи особеният ред за облагане в сочената хипотеза, е необходимо да бъде установено, че липсва или не е представена (от ревизираното лице) счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и че документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. Според съда, това основание е неприложимо към настоящия казус, тъй като в случая констатираното нарушение при водене на счетоводството, по отношение на отчитането на сметка 501 Каса, от една страна по никакъв начин не е препятствало определянето на основата облагане за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, а от друга е неотносимо към определяне основата за облагане за доходи от дейност, извършването на която не изисква водене на счетоводство. В този смисъл обстоятелството по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК е релевантно за определяне на данъчна основа за доходи от стопанска дейност по чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, на основание чл. 122, ал. 2 ДОПК и облагането им с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. В случая обаче, с оспорения ревизионен акт, не е формирана данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК за облагане на доходи от стопанска дейност и не е приложена данъчната ставка от 15 % по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. Още повече, че посоченото основание не се поддържа и от решаващия административен орган, който е възприел за установени и доказани единствено предпоставките по чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.7 от ДОПК.

Наличието на основанията по чл.122, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК е обосновано в РА с констатацията за получени от жалбоподателя по банков път доходи от наем на недвижими имоти, съответно през 2017г. в размер на 14 029.75 лв. и през 2018 г. - 30 936.31 лв. Получаването на посочените доходи се установява по категоричен начин, както от представените от ревизираното лице банкови извлечения/л.272 и сл., т.V/, така и от обясненията му, дадени в хода на ревизионното производство/л.100, т. III и л.118, т.II/. В този случай облагаемият доход от наем, следва да се формира по реда на чл. 31 от ЗДДФЛ. Освен това, налице са и констатации, че И. К. е получил по банковите си сметки парични средства през 2017г. в общ размер на 5 492.52 лв. и през 2018 г. - 200 лв. от различни физически лица, за които въпреки, че са му изискани документи, обуславящи произхода на постъпилите суми, такива не са били представени, а в депозираните писмени обяснения/л.100, т.III/ посочва, че не си спомня в каква връзка са направени вноските. Основателно в тази връзка е прието, че получените парични средства, представляват доходи от други източници и за тях е определена данъчна основа по реда на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ за 2017 г. и 2018г. Безспорно така получените доходи подлежат на деклариране в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2017г. и 2018г., което в случая не е сторено. С оглед на изложеното съдът намира, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК, поради неподаване на декларация за получените доходи и укриването им.

На следващо място, установява се и наличието на основанието по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК. Подходът на органите по приходите при издаването на РА е следвал разбирането за дохода като положително имуществено изменение, поради което не е изследвано само движението на парите в брой, тъй като не само касовите операции определят имущественото състояние на данъчно задълженото лице. В табличен вид в РД за всеки отчетен период са взети предвид разполагаемите средства и наличните парични средства в банковите сметки в началото на периода и в края му; постъпленията и разходите. Констатациите на ревизиращите органи, съгласно изложеното в обстоятелствената част на ревизионния доклад и в издадения въз основа на него ревизионен акт, са обосновани именно с установено несъответствие на имущественото и финансовото състояние на И. К. от гл.т. на получени от него доходи и направени през 2017г. и 2018г. множество разходи, представляващи внесени средства по банковите сметки на ревизираното лице, в предприятието на ЕТ, предоставени на суми на физически лица и на дружеството, в което има участие, разходи за придобиване и подобрения на недвижими имоти и пр., което с ревизията е определено като получени доходи с недоказан произход. Конкретно, прието е, че направените разходи от лицето превишават декларираните и получени средства, както следва: за 2017г. в размер на 200 547.86 лв. и за 2018 г. в размер на 126 593.99 лв. В хода на ревизията е направен подробен анализ на представените документи, писмени обяснения, декларации, отговори на отправени запитвания до трети лица, получена информация от други контролни органи и е констатирано, че жалбоподателят не разполага с доходи, които да покрият размера на извършените от него разходи. Това само е достатъчно, за да се направи извод за наличието на основанията по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК и съответно ревизията да бъде извършена по реда, предвиден в този нормативен текст.

В конкретния случай, за да оправдае разходното превишение лицето е поддържало още в ревизионното производство, че е разполагало към 01.01.2017г. със значителна по размер сума, представляваща спестени парични средства, получени на различни основания в периоди преди ревизирания, която сума е била налична в брой.

Следователно, основният спорен въпрос, който се очертава и който има значение за преценка обосноваността на изводите на РА, а оттам и за приложението на материалния закон, се отнася до това какво е било началното салдо на ревизираното лице към 01.01.2017г. Ревизиращият орган е определил начално салдо в размер [рег. номер]., а жалбоподателят в представените в хода на ревизионното производство декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК за 2017г. и 2018г./л.28-л.37, т.II/ посочва, че към 01.01.2017 г. е разполагал с парични средства в брой над този размер, а именно 510 000.00 лева, в т.ч. 350 000.00 лева, с от престоя му в САЩ и 160 000.00 лева – изплатен дивидент от „КАЗАНЛЪК – ХЛЯБ“ ООД за периода 2009г.-2016г.

Съдът намира, че при формирането на началното салдо към 01.01.2017г. не следва да се включи сумата от 510 000.00лв., тъй като не е доказано парични средства в този размер да са налични към началото на ревизирания период. Във връзка с това следва да бъде отбелязано, че в хода на ревизионното производство въпреки, че са били изискани доказателства за размера и произхода на наличните парични средства в брой в към 01.01.2017г./л.203, т.V/, такива не са били представени. В депозираните писмени обяснения/л.228, т.V/ И. К. е заявил, че не може да посочи точен размер на паричните средства в брой, поради изминалия твърде дълъг период от време. Едва в декларациите по чл. 124, ал.3 от ДОПК за първи път е посочен конкретен размер на налични парични средства в началото на ревизирания период, което обаче поражда съмнения по отношение достоверността на декларираните данни. Не е логично да бъдат съхранявани суми в подобен размер и да няма яснота каква е била тяхната наличност към даден момент.

На първо място, твърди се, че в декларираната сума се включват спестени пари в размер на 350 000.00 лева, които са придобити от работа в САЩ до 2005г. По отношение на тези парични средства, съдът счита, че по делото не се установи да са били налични към 01.01.2017г., тъй като не е доказано нито спестяването им, нито съхраняването им /за такъв продължителен период от време - 12 години/, нито пренасянето им през границата на страната от САЩ. Освен това, не бяха ангажирани каквито и да било доказателства за изплатени доходи/възнаграждения и техния размер, в полза К. от страна на работодател в САЩ. Налице са единствено общи твърдения както от страна на жалбоподателя, така и от разпитаните по делото свидетели. В показанията им липсва нужната конкретика за вида на получените доходи и техния размер. Освен това, ако действително са получени някакви доходи, на първо място, същите следва да са били декларирани в съответната държава и да са заплатени дължимите за тях данъци. В случая от страна на жалбоподателя, чиято е доказателствената тежест, не са представени разписки или данни за деклариране на доходите пред органите на данъчната администрация в САЩ - за плащане на дължимите данъци върху получените доходи, съответно за освобождаване от тяхното плащане в САЩ с цел избягване на двойното данъчно облагане в Р. България.

Що се касае до представените в хода на настоящото съдебно производство банкови документи, следва да се посочи, че същите по никакъв начин не установяват спестени от жалбоподателя пари в брой. Представеното, в легализиран превод, входящо съобщение за банков превод от 13.05.2003г./л.356, т.VIII/, удостоверява единствено факта, че на посочената дата, И. К. е превел на баща си Й. К. Й. сума в размер на 24 965.00 щ.д. В този смисъл, за съда, остава неясна причината, поради която се представя посочения банков документ и какво цели да установи с него жалбоподателя. В случая липсват твърдения, както и доказателства преведената по банков път сума, евентуално да е била възстановена на жалбоподателя в брой. Не са ангажирани каквито и да било доказателства в тази насока – разписки или банкови документи. Разпитаните по делото свидетели сочат единствено, че И. К. е изпращал пари на родителите си, но отсъстват свидетелства, те да са спестили получените средства за него и впоследствие да са му ги възстановили.

Не могат да обосноват извод за спестени пари в брой и представените извлечения от банковите сметки на И. К., Й. И. К. и ЕТ „И. К.“/л.334-л.339, т.VIII/. От съпоставянето им е видно, че част от средствата във валута(USD) по банковата сметка на жалбоподателя, са били използвани в дейността на ЕТ „И. К.“. Друга част от сумите по тази сметка са били изтеглени на части в периода 2004г.-2005г., но липсват данни същите да са спестени в непроменен размер до 01.01.2017г. Отделно от това, жалбоподателят не е установил начина, по който е съхранявал тези суми до 01.01.2017г., за да претендира тяхното пълно включване при изчисляването на началното салдо за 2017г. Твърдението, че ги е съхранявал в себе си в брой, не е доказано нито в хода на ревизията, нито в хода на съдебното производство. Ангажираните в тази насока свидетелски показания не установяват факта, че Коев е имал спестени средства в брой към началото на ревизирания период, в сочения от него размер. Заявлението, че е държал парични средства в каса, само по себе си, не може да обуслови извод, че именно претендираните суми са били съхранявани и спестени. Притежаването на сейф, макар и да не е доказано, само по себе си не обуславя извод, че в него са се съхранявали парични средства в сочения от жалбоподателя размер. В тази връзка показанията на свидетелите са твърде общи и в тях не се съдържа информация за конкретни суми, техния произход и размер, още по-малко да са притежавани от жалбоподателя към определен момент, за да могат да бъдат отнесени и приети за налични към 01.01.2017г. Действително, част от свидетелите при разпита си пред съда заявяват, че знаят, че И. К. притежава в дома си сейф, но не са установили какви суми се съхраняват в него. Липсата на каквато и да било конкретика в показанията на разпитаните свидетели, прави невъзможно същите да бъдат съпоставени с другите доказателства по делото. Ето защо, на основание чл.172 от ГПК, вр. с §2 от ДР на ДОПК при преценката им съдът съобрази, че те се дават от роднини на жалбоподателя, негови приятели и лица, които се намират в особени отношения с него, и които несъмнено са заинтересовани да го подпомогнат в спора му с приходната администрация, поради което не следва да бъдат безрезервно кредитирани.

Изложените до тук съображения, се отнасят и за твърденията на жалбоподателя, че в претендираното начално салдо в размер на 510 000.00 лева към 01.01.2017г. следва да бъде включена сума в общ размер на 160 000.00 лева, представляваща изплатен дивидент от „К. – ХЛЯБ“ ООД в периода 2009г.-2016г. Действително, видно от приложените при извършената насрещна проверка/л.9, VI/ на това дружество документи – протоколи, разходни касови ордери(РКО) и счетоводни справки, в хода на ревизията е установено, че на И. К. е изплатен дивидент, дори в по-голям размер от посочения в декларацията му по чл.124, ал.3 от ДОПК, а именно в размер на 232 228.85. Във връзка с това следва да бъде уточнено, че посочената сума е получавана на части през посочените периоди и липсват данни същата да е спестена в непроменен размер към 01.01.2017г.

От друга страна, видно от приложените по делото доказателства – нотариални актове, банкови извлечения, договори за заем, счетоводни регистри на „К. ХЛЯБ“ ООД и на ЕТ „И. К.“, безспорно се установява, че в периодите преди ревизирания от жалбоподателя са извършени разходи в значителни размери. Така, в периода 2006г. – 2014г. е предоставил на „КАЗАНЛЪК – ХЛЯБ“ ООД средства в общ размер на 303 191.65 лева, от които 237 835.65 лв., отразени в дружеството като задължение към ревизираното лице по сметка 152/1 Получени дългосрочни заеми и е внесъл в касата на „КАЗАНЛЪК – ХЛЯБ“ ООД сума в размер на 65 356.00 лева, отразена по сметка 498/1. През 2014г. е направил разходи за придобиването на апартамент в Дубай, ОАЕ в размер на 394 800 щ. д. (левова равностойност 564 564.00лв. През 2016г. е придобил на поземлен имот в Гърция за сумата от 161 976.80 евро (левова равностойност 316 799.16 лв.) и лек автомобил Ауди за 10 000.00 лева. Преди 01.01.2017г. е предоставял е средства на ЕТ, установени в размер на 79 744.10 лева, с които са извършени плащания от касата на търговеца, съгласно оборотна ведомост за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г./л.121, т.II/, в която началното салдо е кредитно в размер на посочената сума. Отделно, следва да бъде отбелязано и установеното от ревизията обстоятелство, че И. К. в периода 2011г. – 2016г. в подадените от него ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ е декларирал единствено доходи от дейност като ЕТ, като само за 2011г. и 2012г. е декларирана счетоводна и данъчна печалба, съответно в размер на 903.00 лева и 1005.00 лева. За всяка една от останалите години е декларирана счетоводна и данъчна загуба. Не е получавал доходи и по трудови правоотношения. От събраните в хода на ревизията доказателства се установява, че през периода 2012г. - 2016 г. е получил изплатен дивидент в размер на общо 232 228.85 лв.; получил заемни средства от физически лица по договори, сключени в периода 2007г. - 2017г./л.31-л.42, т.VI/ в общ размер на 148 146.10 лв. (46 500.00 евро, с левова равностойност 90 946.10 лв.) и (40 000.00 щ. д. – с левова равностойност 57 200.00лв. при обменен курс 1.43 лв. за 1 USD). През 2014г. от „КАЗАНЛЪК – ХЛЯБ“ ООД са му възстановени заемни суми в размер на 237 835.65 лв., както и сума в размер на 24 000 лв., отразена по сметка 498 Други дебитори.

От друга страна, тук е мястото да се посочи, че не се доказа твърдението за получена от И. К. сума в размер на 150 000.00 лева, представляваща задържан задатък по силата на Допълнително споразумение (анекс) от 30.01.2015г. към Споразумение за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на търговско дружество от 22.12.2009г. /л.28, т.VI/. В случая, не се представиха доказателства нито за договарянето, нито за плащането на посочената сума. На първо място, по делото не е приложено първоначалното споразумение от 2009г., въз основа на което се твърди, че е договорено прехвърлянето на притежаваните от жалбоподателя дружествени дялове в „КАЗАНЛЪК – ХЛЯБ“ ООД на „НИКОМ-64“ ЕООД и плащане на задатък в размер на 150 000.00 лева. Не се представиха и документи удостоверяващи плащането – разписка или платежно нареждане. Ангажираните в тази насока свидетелски показания на Н. М. - управител на „НИКОМ-64“ ЕООД“ ООД, според съда не доказват съществуването на споразумението от 22.12.2009г. и плащането на задатъка в размер [рег. номер] лева, предвид забраната за установяване на договори над 5 000 лв. със свидетелски показания с оглед разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК. Други доказателства, че „НИКОМ-64“ ЕООД е платил на И. К. задатък в посочения размер липсват. В този смисъл представеният анекс от 30.01.2015г., освен че представлява частен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила и няма достоверна дата, не кореспондира и с другите събрани по делото доказателства.

С оглед на изложеното, се констатира, че направените от лицето разходи в предходни периоди преди ревизирания, значително надхвърлят получените от него приходи. Тази съпоставка, извършена и от издателите на РА, показва недостиг на декларирани и получени доходи от жалбоподателя, което изключва възможността същият да е разполагал със спестени пари в брой към 01.01.2017г. Още повече, че при изследването на приходите и разходите на И. К. в периодите преди ревизирания са включени и твърдените като налични парични средства към 01.01.2017г. от изплатен дивидент и то в по-голям размер. Във връзка с това следва да бъдат споделени доводите на органите по приходите, че дори да се прибавят и средствата, за които лицето твърди, че е спестило от престоя си в САЩ, това няма да покрие, констатираното несъответствие.

При така направените уточнения и предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото не е доказано твърдените от жалбоподателя суми в общ размер на 510 000.00 лева, да са били налични към 01.01.2017г., тъй като не е доказано нито спестяването им през годините, нито тяхното съхраняване. Ако и жалбоподателят да е спестил определена сума в себе си в брой, то по делото не бяха ангажирани, каквито и да било достоверни източници на данни за конкретен размер на такава сума към 01.01.2017г. Като допълнителен аргумент в тази връзка съдът, счита за необходимо да посочи, че е нелогична и житейски неоправдана тезата, лицето да е разполагало с посочените суми, в периодите преди 2017г. и да е вземало на заем суми от трети лица, видно от приложените договори за заем/л.31-42, т.VI/, по които е получил сума в общ размер на 148 146.10 лв. Ето защо, в съответствие с правилата на процесуалния закон /чл.154 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл.170 от АПК/, следва да се приеме, че ревизираното лице не е установило твърденията си относно разполагаеми средства в началото на 2017г. Същественото е, че ревизираният субект следва да установи твърдения благоприятен за него и положителен факт от обективната действителност, че към посочената дата е разполагал с декларираната сума в брой. Ето защо, противно на твърденията в жалбата, всички декларирани доходи и разходи в декларациите по чл.124, ал.3 от ДОПК лицето следва да докаже с всички допустими по ДОПК доказателства. Приходните органи не са длъжни да възприемат декларираните размери без налични доказателства за тяхното действително получаване/извършване.

В този смисъл, съдът намира, че формираното от приходния орган начално салдо към 01.01.2017г. в размер на 5 000 лв. е обосновано, съгласно събраните по делото доказателства. Неоснователно в жалбата се възразява, че тази сума е произволно посочена. Приетият в РД/РА размер на началното салдо е в съответствие с утвърдената практика на приходната администрация при ревизии на физически лица по чл. 122 от ДОПК, която се възприема и в преобладаващата част от съдебната практика, според която дори лицето да не представи доказателства относно размера на разполагаемата сума в началото на ревизирания период, какъвто е настоящият случай, съгласно действащия Наръчник за извършване на проверки и ревизии на физически лица, който е задължителен за органите по приходите, следва да се приеме, че същото е разполагало с парични средства в брой в размер на 5 000 лв.

При така установеното начално салдо, съдът счита, че правилно са разрешени и въпросите за правилността при определяне на паричните потоци на задълженото лице за ревизираните периоди и наличието на превишение на паричните разходи над получените приходи за 2017г. в размер на 200 547.86 лева и за 2018г. в размер на 126 593.99 лева.

С оглед на всичко изложено до тук, крайният извод на съда е, че жалбоподателят не обори презумпцията на чл.124, ал.2 от ДОПК по пътя на пълното насрещно доказване. Констатациите на приходната администрация от своя страна почиват на надлежно събрани доказателства в хода на редовно проведено ревизионно производство. Този извод не може да бъде променен и от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което е изготвено във вариант на данъчна основа, която би била налице, ако се приеме тезата на жалбоподателя за включване на твърдените в жалбата суми като начално салдо за 2017г., а по изложените по-горе аргументи съдът не ги приема. С оглед на това, при условията на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК съдът не кредитира въпросното заключение.

При така установените факти, несъответствието между доходите и разходите на жалбоподателя за 2017г. и 2018г. е установено убедително и последователно. Това несъответствие, освен че сочи на предпоставките на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК представлява и определена по реда на ал. 2 от същата разпоредба данъчна основа и презумиран доход по чл.123, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Ето защо, съдът счита, че обосновано в РА е прието, че в случая са налице предпоставките за определяне на задължения на ревизираното лице за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за посочените години, при възприемане размера на установената сума по превишението на разходите над приходите, като подлежащи на облагане недекларирани доходи с неустановен произход.

В заключение, следва да бъде отбелязано, че съгласно чл.17 от ЗДДФЛ, общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл.25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения. При ревизията, въз основа на представените от И. К. банкови извлечения/л.272 и сл., т.V/ и писмени обяснения/л.118, т.II/ по категоричен начин е установено, че жалбоподателят е реализирал облагаеми доходи от наем на недвижими имоти във Великобритания и България през 2017г. и 2018г., съответно в размер на 14 029.75 лева и в размер на 30 936.31 лева, които не е декларирал. С оглед на това, съдът намира, че обосновано с РА за тези доходи е определена данъчна основа по реда на чл.32 от ЗДДФЛ и същата е включена в общата годишна основа за облагане по чл.17 от ЗДДФЛ, върху която е изчислен дължимият данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ. Освен това, в общата годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017г. и 2018г. е включена и данъчната основа определена по реда на чл.36 от ЗДДФЛ за доходи по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ - от други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО. Причина за това е констатираното при ревизията, че И. К. е получил по банковите си сметки суми за 2017г. в общ размер на 5 492.52 лв. и за 2018 г. - 200 лв., за които не дава обяснения и не сочи доказателства за вида на дохода и неговия произход. По отношение така установените с обжалвания РА задължения в жалбата не са изложени каквито и да било аргументи за незаконосъобразност на акта в тази му част, а осъществената от настоящата инстанция проверка сочи, че не е нарушен материалния закон. Нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство са представени доказателства, които да опровергават констатациите на органите по приходите за недекларирания размер на получените доходи от наем и от други източници, включително и чрез назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. При това положение и предвид липсата на конкретни възражения срещу тези констатации в РА, следва да се приеме, че жалбата и в тази ѝ част се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Въз основа на изложените съображения съдът намира, че оспореният РА № Р-16002423005347-091-001/ 18.09.2024г., потвърден с Решение № 489 от 06.12.2024г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място], е правилен и законосъобразен. Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, И. Й. К. следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция за приходите, юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 596.72 лева, определено съгласно чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата И. Й. К., [ЕГН] от [населено място], общ. Казанлък, [улица], против Ревизионен акт № Р-16002423005347-091-001 от 18.09.2024 г., издаден от К. Г. Н. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и П. И. А. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 489 от 06.12.2024 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] при ЦУ на НАП, с който по отношение на жалбоподателя допълнително са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017г. и 2018г. в общ размер на 37 330.39 лева и лихви за просрочие в размер на 24 503.65 лева, като неоснователна.

ОСЪЖДА И. Й. К., [ЕГН] от [населено място], общ. Казанлък, [улица], да заплати на Национална агенция за приходите - София, сумата от 5 596.72/пет хиляди петстотин деветдесет и шест лева и седемдесет и две стотинки/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.