Р Е Ш Е Н И Е
№……………………….. 2020 година,
гр.ВАРНА
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, ВТОРИ касационен
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
В съдебно заседание на 30.07.2020 г.
при секретаря Ангелина Георгиева и с участието на прокурор Силвиян Иванов разгледа
докладваното от съдия Гергана Стоянова КНАХД № 1127/2020 по
описа на Административен съд гр. Варна за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК
вр.с чл. 63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба Х.Г.Х., в
качеството му на управител на „Екомакс” ООД срещу Решение № 374/02.03.2020
г., постановено по АНД № 5680/19 г. по описа на Районен съд Варна.
С него е потвърден Електронен фиш серия К
№ 3054452 издаден от ОД МВР Варна с наложена на касатора глоба в размер на 50
лв на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за това че на 19.09.2019г в 14.22 ч. в с.Кичево,
общ.Аксаково, управлява в посока към гр.Варна, при ограничение от 50 км/ч, в
населено място, МПС В 4631 ВС, със скорост от 70 км/ч. Нарушението е заснето с
АТСС TFR1-M 622. МПС е регистрирано на „Екомакс” ООД ЕИК
********* – ползвател, на което законен представител е Х.Г.Х..
Касаторът счита решението за незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, постановено при неправилно тълкуване на приложимия закон и при
допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Твърди, че изложените в жалбата срещу
електронния фиш доводи са останали необсъдени. Посочва, че мотивите на решението
противоречат на събраните доказателства, като не е установена в цялост фактическата
обстановка. При издаване на електронния фиш са допуснати нарушения на
материалния закон и на процесуалните правила. Посочва, че не става ясно в какво
качество е наказан Х.Х., тъй като в
цитираните от АНО норми –чл. 189, ал.4 и
чл. 188, ал..1и ал.2от ЗДвП не е предвидена отговорност за управителя на
дружество, което не е собственик на МПС.
Именно поради това касаторът счита, че е следвало електронни фиш да бъде анулиран
и да се издаде нов с нарушител физическото лице, посочено в декларацията. Посочва,
че не е отпаднало изискването мястото за поставяне на автоматизирани системи за
видео контрол да бъдат предварително определени и да отговарят на предвидените
критерии. Твърди и че не може да се
установи безспорно местоположението на автомобила и посоката му на движение. Предвид факта, че контролният
орган е присъствал по време на установяване на нарушението с АТСС, то е
следвало да се издаде АУАН и НП. Изложени са възражения относно размера на присъденото
юрисконсултско възнаграждение, същото се счита за несъразмеримо на глобата, с което е нарушен
принципът на пропорционалност. Въз основа на изложеното е формиран
петитум с искане за отмяна на въззивното съдебно решение и
постановяване на друго, с което да се отмени електронния фиш.
Ответникът по касация не се явява, не се
представлява, не представя писмен отговор.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна
дава заключение за неоснователност на касационната жалба, счита решението на
ВРС за правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и
закон, пледира за оставяне в сила решението на ВРС.
Касационната жалба е депозирана от надлежна
страна, в законния срок, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на обжалване пред ВРС е бил
Електронен фиш серия К № 3054452, издаден от ОД на МВР-Варна, с който на Х.Х.,
като законен представител на „Екомакс” ООД на основание чл. 189, ал. 4,
във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50
лв. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 19.09.2019
г. в 14. 22 ч. в с.Кичево, общ.Аксаково, обл. Варна, кръстовището на ул.първа и
път ІІІ-902 посока гр.Варна, е управляван МПС „БМВ Х 6 Х Драйв Д” с ДК № В 4631
ВС, със скорост от 70 км/ч при разрешена такава от 50 км/ч. Било установено, че
автомобилът е собственост на „Интерлийз Ауто” клон Варна, с ползвател „Екомакс”
ООД, представлявано от Х.Х..
Съдът приел за безспорно установена описаната
в ЕФ фактическа обстановка, обосновавайки се на приетите по делото разпечатка
със снимка от измервателното средство, удостоверение за одобрен тип, протокол
от проверка на мобилна система за видеоконтрол. Счел за
неоснователно възражението, че по АНП не били налице доказателства за поставен
пътен знак, който предупреждава че се извършва заснемане на скорост, поради
факта, че изискването е отменено от 16.01.2018 г.
Предвид представената от Х. декларация, в
която той посочва, процесния автомобил е
управляван от него, въззивният съд приел, че субектите на отговорността
съвпадат, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Изложени са мотиви, че не са налице предпоставки за приложението
на чл.28 от ЗАНН.
Решението на ВРС е правилно. Приетите от
въззивния съд правни изводи са правилни и се споделят изцяло от касационния съд
в настоящия му състав.
Събрани са всички относими към спора
доказателства, които съдът обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и се мотивирал защо е достигнал до крайния си извод
за законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш. Обсъдени са всички
възражения въззивника, даден и ме аргументиран отговор в проверявания съдебен
акт. които настоящия касационен състав възприема като изцяло на
основание чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК, поради което не намира за
необходимо да преповтаря.
Нарушението
е достатъчно ясно и конкретно описано с всички съставомерни признаци.
Оплакването в касационната жалба, че въззивният съд е
игнорирал твърденията на жалбоподателя/сега касатор, относно времето и мястото
на нарушението, не се основава на конкретни
факти, които да са подкрепени
от съответните доказателства.
Напротив, както вече се каза в производството
пред въззивния съд е представена от Х. декларация по реда на чл.188, ал.2 от ЗДвП сам той посочва същата дата и място
на управлението на автомобила, наа който бил водач.
Независимо, че в ЕФ не е посочен
собственикът на автомобила, предвид разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, субектът на нарушението е безспорно установен.
Безспорно от представените доказателства,
се установява, че управителят на дружеството ползвател е Х., както и че именно
той е управлявал автомобила в деня на нарушението, поради което е без значение
в конкретния случай кой е собственик автомобила към този момент.
Неоснователно се твърди в касационната
жалба, че присъденото юрисконсултско възнаграждение на процесуалният
представител на ответника в производството пред въззивния съд, е несъразмерно
на наложеното наказание. Присъденото юрисконсултско възнаграждение е в
границите определени от чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ и е в минимален размер, присъдено е съобразно
изменението на чл.63 ЗАНН с ДВ бр.94 от 29.11.2019 г.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил делото с
необходимия доказателствен материал. Обратно на поддържаното в касационната
жалба, решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите
за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи
и възражения. Същият, на базата на събраните в производството по делото
доказателства, е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз
основа на които е изградил правилни правни изводи.
Мотивиран от горното и на основание чл.
221, ал.2 от АПК Втори касационен състав при АС Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 374/02.03.2020
год., постановено от ХХVІІ състав при ВРС по НАХД № 5680/2019 г. по
описа на същия съд.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………..…
ЧЛЕНОВЕ: 1………..……..
2……………….