Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. С., 12.07.2022
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
С. ОКРЪЖЕН СЪД, II
ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на десети май през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРИСТИНА Т.А АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при участието на секретаря Христина Боровинова
и прокурора Марин Малчев
като разгледа докладваното от съдията Николова
в.н.о.х. дело № 162 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 318 и сл., вр. чл.
313 НПК, образувано по жалба от защитника на подсъдимия Г.Х.С. – адв. Ц.Т. от
САК срещу присъдата, постановена по н.о.х.д. № 243/19 г. по описа районен съд –
С..
С атакуваната присъда подсъдимият Г.Х.С.
е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 235, ал. 6, вр. ал. 3,
т. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК, затова че на 24.10.2017 г. в гр. С., по ул. „*****“
с товарен автомобил „Ситроен“ с рег. № *****е транспортирал 2,54 куб.м
фасонирана иглолиста дървесина на стойност 579,12 лв., незаконно добита от
другиго, като деянието е извършено повторно, но представлява маловажен случай,
за което при условията на чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от четири месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал.
1 НК за срок от три години, като на основание чл. 304 НПК подсъдимият е
оправдан по обвинението предметът на деянието да е на стойност, по-висока от
579,12 лв. до посочената в обвинителния акт 1 016, 00 лв. и да съставлява
престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК. С присъдата
предметът на престъплението – 2,54 куб.м фасонирана иглолиста дървесина – е
отнет в полза на държавата. С присъдата разноските по наказателното
производство са възложени на подсъдимия, както следва: осъден е да заплати в
полза на ОДМВР - С. сумата в размер на 117,30 лв. за разноски, направени на
досъдебното производство и да заплати в полза на РС-С. сумата в размер на
190,00 лв. за разноски в съдебната фаза.
Недоволен от присъдата е останал
защитникът, който в установения законов срок по чл. 319, ал. 1 НПК е подал
въззивна жалба. С жалбата и допълнителното писмено изложение към нея не се
оспорват фактическите констатации на първия съд и правната им квалификация.
Оспорва се наложеното наказание с доводи за неговата несправедливост. Развиват
се съображения, че наказанието неправилно е индивидуализирано при условията на
чл. 54 НК, като първият съд неоснователно не е отчел наличието на изключителни
и многобройни смекчаващи обстоятелства, които обосновават приложението на чл.
55 НК, поради което наложеното наказание се явява несъразмерно тежко за извършеното.
В тази насока се сочат оказано съдействие от подсъдимия в хода на
разследването, тежкото му имотно състояние поради липса на работа и средства за
препитание на четиричленното му семейство с две малолетни деца, малкото
количество и ниската стойност на предмета на престъплението, която не надхвърля
минималната работна заплата за страната. Като смекчаващи се сочат и
обстоятелствата, че в течение на три години след предходното му осъждане за
такова престъпление подсъдимият не е извършвал никакви нарушения по ЗГ и е
преустановил каквито и да било противоправни действия, което показва, че се е
поправил. Защитникът счита, че целите на наказанието могат да се постигнат и с
наказание, различно от наложеното, а именно пробация, което ще бъде съответно
на тежестта на извършеното престъпление. С тези доводи се иска изменение на
присъдата в частта относно наложеното наказание, като се приложи разпоредбата
на чл. 55 НК.
В съдебно
заседание представителят на С.о.п. изразява становище, че жалбата е
неоснователна, а наказанието – съответстващо на целите на чл. 36 НК и
съобразено с разпоредбата на чл. 54 НК. Намира, че първоинстанционната присъда
следва да се потвърди като правилна и законосъобразна.
Защитникът адв. Т. моли за
изменение на първоинстанционната присъда в частта на наказанието, като намира,
че целите по чл. 36 НК ще бъдат постигнати и с по-леко наказание. Сочи, че в
изминалия период от 3 години след деянието няма данни подсъдимият да е
подвеждан под наказателна отговорност и да е извършвал други престъпления от
този вид. Изтъквайки, че деянието представлява маловажен случай, моли за
постановяване на присъда, с която да се наложи по-леко наказание.
Подсъдимият
С. поддържа становището на защитника си. В последната си дума моли за по-леко
наказание.
Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт
в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за
установено следното:
При съблюдаване на процесуалните
правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство,
първият съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи
по фактите, значими за правилното решаване на делото. Съвкупният им анализ
установява фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт, възприета и изложена от първоинстанционният съд в мотивите на
обжалваната присъда. Фактическите констатации на първия съд са убедително
доказателствено аргументирани и въззивната инстанция изцяло се съгласява с тях.
От събраните и надлежно проверени
в хода на проведеното съдебно следствие в първоинстанционния съд доказателства
е установено следното:
Служителите
на РУ-С. – свид. С. М.и свид. С. П., били на работа по график за времето от
20:00 ч. на 23.10.2017 г. до 08:00 ч. на 24.10.2017 г. Около 07:00 ч. на
24.10.2017 г. били насочени от оперативната дежурна част в РУ-С. да окажат
съдействие във връзка с получен сигнал за движение на товарен автомобил (микробус)
„Ситроен“ с рег. № *****в посока от с. Г. към гр. С., който бил натоварен с
незаконно добита дървесина.
Свидетелите
М. и П. забелязали автомобила на подсъдимия, с който се разминали на ул. „********“
в гр. С., по която се излиза от града към с. Г.. Обърнали посоката на движение
на служебния автомобил и последвали микробуса, като го настигнали на ул. „*****“
в гр. С., подали звуков и светлинен сигнал и го спрели. Установили
самоличността на водача на автомобила и негов собственик – подс. С., като в
кабината на микробуса нямало други лица.
На място
пристигнали свидетелите Г. Т., Н. Б.и Д. Х.– служители на Регионална дирекция
по горите – С., които установили, че в товарното отделение на микробуса се намира
немаркирана с производствена марка фасонирана дървесина – талпи, и поискали от
подсъдимия да представи превозен билет за дървесината, но той не представил
такъв.
Със
съдействието на полицейските служители микробусът бил откаран в двора на ТП
„ДГС – С.“, където в присъствието на подсъдимия свидетелите Т. и Б.измерили
дървесината и така установили общото количество на дървения материал в
микробуса: 95 броя талпи от иглолистна дървесина с дължина по 2,10 метра,
дебелина по 0,05 метра и с различна ширина, като общият им обем бил 2,54 куб.
метра.
Свид. Х.
съставила на място констативен протокол, който бил подписан и от подсъдимия.
Товарният автомобил и установената в него дървесина били оставени на отговорно
пазене в ТП „ДГС – С.“ срещу разписка.
В същия ден
за установените при проверката нарушения на разпоредбите на чл. 213, ал. 1, т.
1 и т. 2 от Закона за горите (ЗГ), както и на чл. 148, ал. 12 от ЗГ, вр. чл.
14б от Наредба №1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии (обн.
ДВ, бр. 11/2012 г.) свид. Х., респ. свид. Т., съставили на подсъдимия в негово
присъствие три акта за установяване на административни нарушения. Подсъдимият
подписал актовете, без да впише в тях възражения, като получил преписи от тях.
От
заключението на вещото лице инж. Б. П. по назначената в досъдебното
производство комплексна лесовъдска и оценителна експертиза /л. 76-77 от ДП/
средната пазарна цена на фасониран дървен материал от вида на установените и
иззет при проверката талпи е 400 лв. за 1 куб. метър или 1016 лв. за 2,54 куб.
метра.
От
назначената в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд повторна
съдебна лесовъдско-оценителна експертиза /л. 47-49 по делото/ и в допълнение
към нея /л. 51-52 по делото/, прието в с.з. на 10.02.2020 г., се установява, че
инкриминираната дървесина е от дървесния вид „бял бор“, като пазарната стойност
на процесните 2,54 куб. метра фасонирана иглолистна дървесина с дължина 2 м.
плюс надмярка и 5 см. дебелина е 482,60 лв. без ДДС или 579,12 лв. с ДДС.
Различието в стойностите вещото лице обяснява с особеностите на дървения
материал по делото, при който са констатирани гъбични ивици върху талпите
(около 60% от тях), като не е установено в кой момент са се появили, и обяснява
намалената действителна стойност, вземайки предвид факта, че при преработка на
талпи с такава дължина би останал много неизползван остатък.
Подсъдимият
Г.Х.С. с ЕГН **********, е роден на *** ***, българин, български гражданин, с
постоянен и настоящ адрес ***, осъждан, неженен, със средно образование, безработен.
Към момента
на извършване на деянието подсъдимият е осъждан, както следва: със
споразумение, одобрено на 06.06.2017 г. по н.о.х.д. №183/2016 г. на РС-С. подс.
С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 235, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 3, вр. ал. 20, ал. 2 НК и по чл. 345 НК и при прилагане на чл. 23 НК са
му наложени следните наказания: „пробация“ при пробационни мерки „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от 1 година и 3 месеца, „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година и 3 месеца и
„безвъзмезден труд в полза на обществото“ с продължителност 200 часа за срок от
1 година, както и „глоба“ в размер на 100 лв.
На
подсъдимия С. многократно са съставяни актове за установяване на административни
нарушения по Закона за горите и подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, извършени на територията на ДГС-С., ДГС-Б. и ДГС-К. /видно от приложена
справка от РДГ – С. – л. 17 от ДП/.
Първоинстанционният съд, в съответствие
с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, е посочил изчерпателно доказателствените
средства, обосновали фактическите му констатации и изводи. Изложената
фактическа обстановка се установява еднопосочно от всички събрани
доказателствени източници – свидетелски показания, писмени доказателства,
заключение по назначена в хода на ДП комплексна лесовъдска и оценителна експертиза, приета в с.з. и основно и
допълнително заключения по назначената в хода на съдебното следствие повторна
комплексна съдебно-лесовъдска и оценителна експертиза.
Първият съд е положил
необходимите усилия да събере всички значими и възможни доказателствени
източници за изясняване на обективната истина по делото, които впоследствие е
използвал за решаване на делото, подлагайки ги поотделно и съвкупно на прецизен
анализ в съответствие с процесуалните изисквания на чл. 305, ал. 3 НПК, като не
е допуснал извращаването им, нито е игнорирал неоснователно някои от тях.
Анализирал е доказателствата поотделно и във връзка помежду им, и в съответствие
на действителното им съдържание. В доказателствения материал не се установяват
противоречия, както е посочил и първоинстанционният съд.
Правилно съставът на РС-С. е кредитирал
допълнителното заключение на вещото лице инж. Г. Ч. по назначената в хода на
съдебното следствие повторна комплексна съдебна лесовъдска и оценителна
експертиза, определяща стойността на инкриминирания дървен материал,
представляващ 2,54 куб. метра фасонирана иглолистна дървесина от бял бор, на
579, 12 лв. с ДДС. Настоящият състав се солидаризира със становището на
районния съд, че експертното заключение се явява обосновано и съобразено с
конкретните особености на процесните талпи – установено е, че дървесината се
характеризира с голямо количество неизползваем остатък при преработката ѝ
и периодът на възникване на този недостатък не може да се установи във времето.
Това се дължи на пропуска на органите, съставили АУАН, да опишат на конкретното
състояние и качество на дървесината на инкриминираната дата, както правилно е
посочил съдът, поради което изводи по този въпрос, базирани на предположения,
биха били недопустими.
Правилно първоинстанционният съд
е изразил съмнение в доказателствената стойност на заключението по назначената
в хода на досъдебното производство КЛОЕ и не е кредитирал същото, предвид
неизвършения оглед на дървесината и определеният характер на това заключение като
абстрактен. Същото е основано на проучване на пазарни цени и справочни
материали, без да са взети предвид характеристиките на предмета на
престъплението.
При установената фактическа обстановка крайният извод на
първоинстанционният съд относно правната ѝ квалификация и авторството на
деянието е правилен и се споделя изцяло от настоящата инстанция. С деянието си
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 235, ал. 6, вр. ал. 3, т. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК,
като при описаните обстоятелства на 24.10.2017 г. в гр. С. по ул. „*****“ е
транспортирал 2,54 куб. метра фасонирана иглолистна дървесина, незаконно добита
от другиго, като деянието е извършено повторно, но представлява маловажен
случай.
Съставът на РС-С. изчерпателно е
отговорил на всички възражения на защитника, като е достигнал до правилни
изводи досежно съставомерността на деянието. Предложеният анализ на
подзаконовите актове по приложение на Закона за горите, обосноваващ
съставомерния признак „незаконно добит“ при липсата на превозен билет е
изчерпателен и съобразен с приложимите разпоредби, като правилно съдът е
отбелязал, че установяването на авторството, времето, мястото и начина на
извършване на незаконния добив не се налага, предвид очертаната с обвинителния
акт инкриминирана престъпна деятелност.
Изводите, че е налице повторност, са подкрепени от факта на посоченото
предходно осъждане на подс. С. със споразумение по н.о.х.д. №183/2016 г. – за
престъпление от същия вид, въпреки че е осъществен различен основен състав
(съответно по ал. 1 и ал. 2). Настоящият състав изразява съгласие с първия съд,
че маловажността и повторността при извършването на това престъпление не се
изключват, макар и да е налице квалифициращ деянието признак по чл. 235, ал. 3,
т. 1-4 НК, като в тази насока е направил обстоен анализ на законовите
разпоредби, към който въззивният съд няма какво да добави. Това е послужило на първоинстанционния
съд да измени правната квалификация с присъдата, като приложи закон за по-леко
наказуемо деяние без съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението.
Доказана е и субективната страна на деянието. Подсъдимият е извършил
деянието при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Това психическо отношение на подсъдимия към престъпния резултат е обективирано
в неговите действия – непредставяне на превозен билет, какъвто и не е бил
издаден и подсъдимият е съзнавал това, както правилно е посочил
първоинстанционният съд.
Съставът на РС-С. е изложил и изчерпателни мотиви относно
индивидуализацията на наказателната отговорност, като е анализирал алтернативно
предвидените наказания. Правилно е приел, че наказание „глоба“, дори в
максималния си размер, се явява близо два пъти по-ниско от установената
стойност на предмета на престъплението, поради което не би постигнало целите,
заложени в чл. 36 НК.
Като е взел предвид данните за предходно осъждане за същия вид
престъпление, което не е способствало да превъзпита дееца към спазване на
закона, и наличието на нарушения по ЗГ, санкционирани по административен ред,
първоинстанционният съд справедливо е наложил наказание „лишаване от свобода“ в
размер, близък до минималния – 4 месеца. Съдът е съобразил и наличието на
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – ниската стойност на
предмета на престъплението. Тук настоящият съдебен състав би добавил и
обстоятелството, че подсъдимият С. полага грижи за двете си малолетни деца.
Правилно е приложен институтът на чл. 66 НК, с оглед постигане целите
на наказанието, като съдът е отчел, че не е наложително подсъдимият да изтърпи наложеното
наказание и е отложил изпълнението му за минималния срок от 3 години,.
Поради
изложеното доводите на защитника, че наказанието по първоинстанционната присъда
се явява явно несправедливо, не могат да бъдат споделени. Не се подкрепя и от
доказателствата по делото виждането, че се налага определяне на наказанието при
условията на чл. 55 НК, предвид изложените по-горе съображения по
индивидуализацията на наказателната отговорност.
В
съответствие с императивната норма на чл. 235, ал. 7 НК първоинстанционният съд
законосъобразно е постановил отнемане в полза на държавата на предмета на
престъплението – 2,54 куб. метра фасонирана иглолистна дървесина от бял бор.
Присъдата е правилна и в частта
за разноските, като първият съд на основание 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимия
да заплати по сметка на ОДМВР направените на досъдебното производство разноски
в размер на 117,30 лв. и да заплати по сметка на РС – С. сумата в размер на 190
лв. за направени разноски по делото в съдебната фаза.
При изложените
съображения обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден изцяло като
правилен.
В пределите на извършената въззивна проверка не се
установяват основания за изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт.
Воден от горното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК С. окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата, постановена по
н.о.х.д. № 243/19 г. по описа на Районен съд – С..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.