№ 7
гр. Нова Загора, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
Административно наказателно дело № 20212220200405 по описа за 2021
година
Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК117599032, със
седалище и адрес на управление в гр. София, БУЛ. „Сливница" № 188, ет. 6, представлявано
от И.Т. -Изпълнителен директор чрез: юрисконсулт А.К. Срещу НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 585923-F614111 /16.07.2021 издадено от Началник на Отдел
"Оперативни дейности"-Бургас в Централно управление на Национална агенция за
приходите.
Жалбоподателят е останал недоволен от издаденото срещу него НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ/НП/ № 585923-F614111 /16.07.2021 издадено от Началник на Отдел
"Оперативни дейности"-Бургас в Централно управление на Национална агенция за
приходите, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за
нарушение на чл.16А, АЛ.6 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин (наричана по-долу „Наредбата"), във връзка с чл.118, ал.4 т.1 от ЗДДС.
Същото било издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон, поради което
моли съда да го отмени изцяло.
Жалбоподателят изтъква следните съображения:
1. При извършената на 15.05.2021 година проверка на стопанисван от него обект,
находящ се в с. Езеро, м. Дрянова Могила било констатирано „наличието на резервоар, с
добавка АДБЛУ с обем 3000 литра и монтирана колонка, който не е посочен в заверената
1
блок схема, с което дружеството било нарушило разпоредбите на чл. 16а ал.6 от „
наредбата".
Действително, на обекта имало монтирана колонка с резервоар за АДБЛУ, но от
същата никога не било продавано т.е от нея не се осъществявала икономическа дейност.
Въпросното съоръжение е било монтирано на 08.03.2021 година, като до момента на
проверката никога не е функционирало. Тъй като съоръжението не е било фискализирано,
то не е било добавено към действащата блок-схема. При проверката, служителите на
жалбоподателя представили, както действащата блок-схема, по която обекта работи, така и
проект на бъдещата блок-схема /т.нар от АНО „незаверена блок схема"/, която ще влезе в
сила след фискализация на устройството и одобрение от НАП/БИМ. Представената,
действаща блок-схема, в която липсвала АДБЛУ на практика отразявала вярно фактическото
положение на обекта и била в съответствие с изискванията на чл.16а ал.2 от „наредбата".
Това, че въпросното съоръжение е монтирано, не означавало че то следва да присъства в
блок-схемата. Монтажът е бил извършен с цел бъдеща фискализация на устройството и
започване на експлоатацията му. Колонката с резервоар за АДБЛУ не е функционирала във
нито едни момент от монтажа й до проверката, като този факт е бил служебно известен на
АНО. Именно поради този факт, изискването да присъства в блок-схемата е неоснователно.
То би било резонно, единствено ако устройството е подвързано към системата и
функционира.
Отделно от горното, дори и в случая да имало нарушение /според жалбоподателя
нямало такова/, то при гореописаната фактическа обстановка, счита че в случая са налице
предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. АНО, обаче, изобщо не бил обсъдил
прилагането на чл. 27 и 28 ЗАНН. Мотиви в тази насока изцяло липсвали въпреки
задължението на АНО да извърши преценка на всички обстоятелства, смекчаващи и
отегчаващи, при определяне на санкцията, която следва да отговаря на тежестта на
нарушението. Счита, че чл. 28 ЗАНН следва да бъде приложен, тъй като деянието
представлявало маловажен случай по см. на чл. 93, т. 9 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН. В
процесния случай дружеството не е ощетило държавния бюджет, не е засегнало
финансовите интереси на потребителите или Държавата. Липсата на вреди е видна и от
характера на санкцията - на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от
ЗДДС. Въпреки това обаче, на дружеството е наложена санкция в максимален размер, който
е очевидно несъразмерен.
Във връзка с гореизложеното, жалбоподателят моли съда да постанови решение,с което
да се отмени изцяло атакуваното Наказателно постановление, а ако прецени, че в случая е
извършено административно нарушение, то налагането на имуществена санкция, да бъде
отменено на основание чл. 28 от ЗАНН, доколкото става дума за явно маловажен случай,
при който налагането на санкции в подобен размер е ненужно, явно несправедливо и не
съответства на целите на Закона.
Алтернативно моли, в случай че съда счете НП за законосъобразно издадено, да се
намали размера на наложената санкция под законово установения минимум.
2
В с.з. жалбоподателят,чрез процесуалния си представител-юрк.А.К. заявява,че
поддържа жалбата с аргументите изброени в същата.
РП-Сливен не изразява становище по жалбата.
В с.з.АНО не изпраща представител.Процесуалния му представител-ст.юрк.Д.Ж.
представи на съда писмено становище с вх.№114/11.01.2022г.,в което заявява, че жалбата
следва да се остави без уважение,като неоснователна.
За установеното нарушение са били ангажирани безспорни доказателства,
установяващи правнорелевантните факти и обстоятелства.
Нарушението било осъществено, чрез бездействие. При така установената, неоспорена
и подкрепена от събраните по делото доказателства фактическа обстановка можело да се
направи категоричен извод за извършеното административно нарушение с правна
квалификация чл.118 ал.4 от ЗДДС вр. чл.16а, ал.6 от Наредба № И-18/13.12.2006г.
Нарушението по същество не се оспорвало. Оплакванията били на формални
основания. Наведени са били съображения респ. разпитана е служителката, присъствала -по
време на проверката, че наличния по време на проверката резервоар с добавка АДБЛУ с
обем 3000 л. и монтирана колонка не се използва. Такива констатации били вписани и в
протокола от извършената оперативна проверка на стр. 3, но обстоятелството, че този
допълнителен модул не се използва не е съставомерен признак, доколкото законът
задължава всяка промяна във вече одобрена блок-схема или заменяне на елементи от нея да
се извършва след подаване на заявление за проверка на ЕСФП в БИМ по образец, утвърден
от неговия председател и публикуван на интернет страницата на института, за извършване
на проверка на място в обекта т. е. одобрена е тази блок-схема на ЕСФП, която съдържа
всички нейни компоненти (централно регистриращо устройство, средства за измерване на
разход, нивомерна измервателна система, копцентратор /преобразуващо устройство, както
на всички допълнителни модули) и връзките между тях, както и местата на пломбиране.
Отговорността на дружеството била ангажирана за извършено нарушение на чл. 16а,
ал.6 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал.4,т.1 от ЗДДС. Съгласно чл. 16а,
ал.6 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г, на (МФ) за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, всяка промяна в одобрената блок-схема или
заменяне на елементи от нея се извършвала след подаване на заявление за проверка на
ЕСФП в БИМ по образец, утвърден от неговия председател и публикуван на интернет
страницата на института, за извършване на проверка на място в обекта. Българският
институт по метрология препраща по електронен път заявлението в НАП. В 30-дневен срок
от подаване на заявлението органите на НАП и БИМ извършват съвместна проверка в
търговския обект за одобряване на промените в блок-схемата.
В случая от доказателствата по делото се установява, че при извършената оперативна
проверка на 15.05.2021г. в 15.20 ч. в обекта, стопанисван от „РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, е било установено наличието на резервоар, с добавка АДБЛУ с обем ЗОООл. и
монтирана колонка на 26.03.2021г. след датата на одобрената блок- схема (21.03.2021г.),
3
който не е посочен в одобрената блок- схема. Това бездействие е установено от законодателя
като административно нарушение по смисъла на чл.16а,ал.6 от Наредбата. Установените
факти в случая, изпълвали състава на административно нарушение по смисъла на
посочената разпоредба, а именно всяка промяна в одобрената блок-схема или заменяне на
елементи от нея да се извършва след подаване на заявление за проверка на ЕСФП в БИМ по
образец, утвърден от неговия председател и публикуван на интернет страницата на
института, за извършване на проверка на място в обекта, поради което АНО счита, че
правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството.
Касаело се за обективна отговорност, при която наказващият орган не дължал
изследване на въпроса за вината.
Относно наведените в жалбата възражения за липса на писмено обсъждане относно
приложимостта на чл.28 от ЗАНН АНО намира същите за неоснователни и необосновани.
Никъде в ЗАНН не се изисквало това да бъде направено в писмена форма, респ. да бъде
доведено до знанието на нарушителя.При наличие на възражение срещу АУАН, АНО
задължително провеждал разследване по реда на чл. 52 ал.4 от ЗАНН. В конкретно
разглеждания случай, като резултат се е произнесъл с НП, което само по себе си означавало,
че не е намерил възражението за годно основание да не се постановява НП. Предвид липсата
на изрична нормативна регламентация задължаваща АНО да се произнася писмено срещу
подадените срещу АУАН писмени възражения, не е налице нарушение па чл.52 ал.4 от
ЗАНН. Нешо повече на този етап от развитието на административнонаказателното
производство правото на защита на нарушителя се свеждало главно и единствено до правото
му да направи възражения по акта за установяване на административното нарушение. Като
тези възражения можели да бъдат обективирани не само при съставянето на акта, но и в
тридневен срок от подписването му. Според съдебната практика, обаче, не всяко нарушение
па процедурата по съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление било
съществено, а до порочност на наказателното постановление водели само съществените
нарушения на тази процедура. Те са били два вида - нарушения, които водят до засягане
правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност и
нарушения па процедурата, които ако не бяха извършени резултатът би бил друг. Ще бъде
налице съществено процесуално нарушение, ако е ограничена възможността на нарушителя
да направи възраженията си по съставения акт, установената с него фактическа обстановка,
възможността да иска събиране на нови доказателства, което в случая не се спори от
жалбоподателя, че не се е случило, а правото на защита е реализирано в пълен обем,
доколкото се установява от съдържанието на административнонаказателната преписка- в
протокола от извършената проверка, при предявяване на АУАН, както и с подадената
въззивна жалба.
Имуществената санкция, предмет на делото била наложена на основание чл. 185, ал. 2.
изр. 2-ро, във вр. с ал. 1 от ЗДДС. Тя била предвидена за формални нарушения,
фактическият състав, на които е осъществен с реализиране на изпълнителното деяние,
независимо от това дали от нарушението са настъпили неблагоприятни последици или не.
4
Дори и да има такива, не били съставомерни и неотразяването им в АУАН и НП не
представлявало процесуално нарушение. Поради изложеното, АНО счита че АУАН и НП
отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН и
не е налице съществено процесуално нарушение. Отразените в тях факти, напълно се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства, между които не се съдържат
противоречия. За това нарушение законодателят бил предвидил диапазон на възможната
санкция, даващ възможност за индивидуализация на конкретното наказание в зависимост от
конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Доколкото АНО е констатирал, че
процесното административно нарушение не се отразява на отразяването на приходите, то и
в съответствие с изискванията на санкционната норма на чл. 185, aл. 2, изр.2 във вр. с чл.185
ал.1 от ЗДДС и при съобразяване на критериите за оразмеряване на административната
санкция по чл. 27 от ЗАНН е определил размера па административното наказание в
параметрите очертани от aл. 1 на чл. 185 от ЗДДС.
От значение за налагане на имуществена санкция било само обстоятелството, че
законът е възложил на определено юридическо лице дадено задължение и то обективно не е
изпълнено, с което е създадено едно обективно съществуващо противоправно състояние.
Ето защо и процесният случай не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на
чл. 28 ЗАНН.
Доколкото характеристиките, начина на извършване, обстоятелствата, определящи
степента на отговорността не разкриват хипотеза в която визираното деяние да се отличава с
липса на обществена опасност или обществената му опасност да е явно незначителна в
сравнение с други случаи на нарушения от същия вид. Оттук липсва юридически
обоснована възможност, изложеното да доведе до извод за маловажност по смисъла на чл.
28 от ЗАНН, респ. до наличие на основание за отмяна на наказателното постановление.
Вмененото във вина нарушение било индивидуализирано в степен, позволяваща да се
разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Нарушението е
описано с необходимата конкретика-посочени са датата, на която е установено, неговите
обективни характеристики, съотнесени към конкретни правни норми. Срещу акта не са били
депозирани възражения, съдържащи спорни обстоятелства, които да се нуждаят от
разследване. По никакъв начин не е било накърнено правото на защита "РОМПЕТРОЛ"
ЕАД, което било упражнено с подаването на жалба до въззивната инстанция. Видно от нея,
защитата била организирана именно срещу описаното в постановлението от фактическа и
правна страна нарушение. Посочени са нарушените материално правни норми, като
наказанието за нарушението било индивидуализирано
По тези съображения, АНО намира ,че при така установената фактическа обстановка
правилно и законосъобразно е приел, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не намира
приложение в разглеждания казус. Нарушението, за което дружеството е санкционирано е
формално, за неговата съставомерност не се изисква настъпване на вреди, а и обществената
му опасност не е по-ниска в сравнение с останалите нарушения от този вид. Поради това и
не са налице обективни предпоставки случая да бъде приет за маловажен.
5
По изложените съображения и правни доводи,АНО моли съда да постанови в тази
насока своя съдебен акт, като потвърди изцяло обжалваното НП, издадено от началник
отдел „Оперативни дейности" - Бургас, дирекция „Оперативни дейности, ГД „Фискален
контрол" в ЦУ на НАП,като правилно е законосъобразно.
АНО моли на осн.чл.63 от ЗАНН да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното:
На 15.05.2021г. в 15.20 ч. при извършената оперативна проверка в обект,
представляващ бензиностанция Ромпетрол Нова Загора 151782,находящ се в
с.Езеро,м.“Дрянова могила“,стопанисван от „РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, е било
установено наличието на резервоар, с добавка АДБЛУ с обем 3ОООлитра и монтирана
колонка на 26.03.2021г. след датата на одобрената блок- схема (21.03.2021г.), който не е
посочен в одобрената блок- схема,с което дружеството е нарушило разпоредбите на
чл.16а,ал.6 от Наредбата. За установеното нарушение е съставен протокол за извършена
проверка в обект на 15.05.2021г.от свидетелите М.М. и Г.П..
Въз основа на констатациите от тази проверка св.М.М. е съставил процесния АУАН №
F614111/31.05.2021г.Актът е съставен в присъствието на служителите от НАП-С.Х. и св.Д.В.
и пълномощник на дружеството.Видно от приложената към акта разписка пълномощника на
дружеството-нарушител е получел препис от него,след съставянето му.
В .с.з.свидетелите М.,В.,П. потвърждават констатациите вписани в същия,както и
начина ,и мястото на съставянето му.
Св.М.Т.-дилър на бензиностанцията,обект на проверката заяви в с.з.,че е присъствала
на проверката.Заявява още,че процесното устройство е било монтирано през м.март и през
него не е продавано.Едва след монтирането му е била представена нова блок-схема за
одобрение.
Въз основа на събраните доказателства и съставения АУАН АНО е издал,след преценка
обжалваното НП,с което на жалбоподателя е било наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000 лева на осн.чл.185,ал.2,изр.2 във вр.с чл.185,ал.1
от ЗДДС, за гореописаното нарушение на чл.16а,ал.6 от Наредбата във вр. с чл.118,ал.4,т.1
от ЗДДС.На 06.08.2021г.пълномощник на нарушителя е получил препис от процесното
НП,видно от приложената разписка към НП.Процесната жалба е изпратена чрез ЕКОНТ на
13.08.2021г. до АНО.
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима,като подадена в законовия седемдневен срок и от лице,което има
правен интерес от подаването и,тъй като срещу него е издадено обжалваното НП.
Съдът до голяма степен споделя мотивите на АНО, от представеното писмено
6
становище.Не се спори от страните относно установената фактическа обстановка,възприета
по делото.Единствено жалбоподателят възразява,че към момента на проверката процесния
резервоар не е функционирал и е чакал одобрение.Но с оглед формалността на
нарушението,съдът намира това възражение за неоснователно.
В случая се установява, че при извършената проверка в обекта, стопанисван от
дружеството-жалбоподател, се е установило наличието на резервоар, с добавка АДБЛУ с
обем ЗОООл. и монтирана колонка на 26.03.2021г. след датата на одобрената блок- схема
(21.03.2021г.), който не е посочен в одобрената блок- схема.
Това бездействие е установено от законодателя като административно нарушение по
смисъла на чл.16а,ал.6 от Наредбата.Цитираната норма гласи,че „всяка промяна в
одобрената блок-схема или заменяне на елементи от нея да се извършва след подаване на
заявление за проверка на ЕСФП в БИМ по образец, утвърден от неговия председател и
публикуван на интернет страницата на института, за извършване на проверка на място в
обекта. В 30-дневен срок от подаване на заявлението органите на НАП и БИМ извършват
съвместна проверка в търговския обект за одобряване на промените в блок-схемата.
Затова административнонаказателната отговорност на дружеството следва да бъде
ангажирана за извършено нарушение на чл. 16а,ал.6 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ,във вр.с чл. 118, ал.4,т.1 от ЗДДС.Последната норма гласи:“Министърът на финансите
издава наредба, с която се определят:
1. условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност;
При нарушение на гореизброените норми се извлича и административното
наказание,което се предвижда за това нарушение- „Имуществена санкция“, наложена на
основание чл. 185, ал. 2. изр. 2-ро, във вр. с ал. 1 от ЗДДС.
Съдът до голяма степен споделя и мотивите на АНО изразени във връзка с
приложението на чл.28 от ЗАНН.Само в допълнение ще посочи,че с оглед формалността на
административното нарушение,ако следва да се отчете като маловажност липсата на щета за
фиска и ако това има значение за съставомерността на деянието,то тогава би следвало
направо да става въпрос за липса на нарушение.Но не това е имал пред вид
законодателя,като е скрепявал с държавна принуда,чрез санкционна норма не
своевременната заявка за промяна на блок-схемата на обект.
Но въпреки това, съдът намира,че АНО не е съобразил размера на наложеното с
обжалваното НП административно наказание с тежестта на нарушението и
обстоятелството,че подобно деяние се извършва от нарушителя за пръв път/няма
доказателства за противното/.Тези съображения водят до намаляване на размера на
наказанието до неговия минимум-„имуществена санкция“ в размер на 500 лева.Съдът
счита,че дори в този размер наказанието ще постигне своята възпираща и предупредителна
7
роля.В този смисъл следва да се измени обжалваното НП.
Относно направеното в съдебно заседание в хода на съдебното производство искане на
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане в полза на страната на
направените от нея разноски по делото с оглед така очерталия се изход на производството –
при изменение на атакуваното наказателно постановление, то същото искане се явява според
съда основателно и следва да бъде уважено. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН "В съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс", а според чл. 143, ал. 3 от АПК "Когато съдът
отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административният акт е благоприятен, има право на разноски. ". В конкретния случай
процесуалното представителство на въззиваемата страна ЦУ на НАП в производството по
делото е осъществено от нарочно упълномощен юрисконсулт – в лицето на Д.Ж.. Доколкото
от въззиваемата страна не са ангажирани доказателства за конкретен размер на
възнаграждение за процесуално представителство, то съдът следва да се води при
определяне на размера им от разпоредбата на чл. 27Е от Наредбата за заплащане на
правната помощ /НЗПП/ – "Възнагражденията за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. ". Предвид изменяне на
обжалваното наказателно постановление – досежно размер на наложено административно
наказание на дружеството нарушител и неотпадане на административната отговорност
спрямо "РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, то разноските за въззиваемата страна за
процесуално представителство за юрисконсулт следва съобразно горното и на основание чл.
63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 27Е от НЗПП да се възложат в тежест на жалбоподателя, а относно
размерът им съдът преценя, че следва да бъде в размер на 80 лв. – минимално предвидения
в чл. 27Е от НЗПП – съобразено със сложността от фактология и право в конкретния казус,
неналагащ и личното участие на процесуалния представител.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 585923–F614111/16.07.2021 г. издадено от
Началник Отдел "Оперативни дейности" Бургас при Централно управление на Национална
агенция за приходите, с което на „РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК117599032,
със седалище и адрес на управление в гр. София, БУЛ. „Сливница" № 188, ет. 6,
представлявано от И.Т. -Изпълнителен директор е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение по чл. 16а ал. 6 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във вр. чл. 118,
ал. 4, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл. 185, ал. 2
вр. ал. 1 от ЗДДС,ВМЕСТО което му НАЛАГА административно наказание „имуществена
8
санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК117599032, със седалище и
адрес на управление в гр. София, БУЛ. „Сливница" № 188, ет. 6, представлявано от И.Т. -
Изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция за приходите с ЕИК
********* сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните, за
изготвянето му пред Административен съд Сливен, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
9