№ 163
гр. С., 29.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно частно
наказателно дело № 20221800600223 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. ал. 1,
вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, образувано по частна жалба от защитника на
подсъдимите Г. ИВ. ИВ. и ИВ. П. Д.– адв. К. Г. от САК - срещу протоколно
определение от 29.03.2022 г., постановено в разпоредително заседание по н. о.
х. д. № 729/2021 г. по описа на Районен съд- С..
Обжалва се определение, с което първоинстанционният съд е оставил без
уважение искане на защитника на подсъдимите, предявено в
разпоредителното заседание, за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати на
досъдебното производство съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на обвиняемите да научат за какво престъпление са
привлечени към наказателна отговорност. Сочи се, че обвинението не е
достатъчно ясно, а от фактите изложени в обвинителния акт не можело да се
изведе извод за съставомерността на инкриминираното деяние.
Излагат се съображения, че е било нарушено правото на защита на
подсъдимите още в хода на досъдебното производство, когато не е било
посочено в постановлението за привличане на обвиняем, въз основа на какви
доказателства се е стигнало до извод за наличие на обосновано
предположение за участието им в престъпната деятелност.
На следващо място се сочи, че в обстоятелствената част на обвинителния
акт има разминаване относно народността на свидетелите по делото, в
резултат на което не било достатъчно ясно фактическото обвинение.
Отправено е искане за отмяна на посочения по-горе съдебен акт.
Настоящият въззивен състав, след като взе предвид доводите, изложени в
частната жалба, атакуваното определение на Районен съд – С. и материалите
по делото, намери за установено следното:
1
Частната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл.
249, ал. 3 НПК от страна, процесуалноправно легитимирана да обжалва
постановения съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по
реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК – по обвинителен акт, внесен от Районна
прокуратура –С., с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимите Г. ИВ.
ИВ., ИВ. П. Д. и П. Б. П. за престъпление по чл. 281, ал. 2, т.1 и т.5, вр. ал.1,
вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 НК и срещу С. Б. Г. за престъпление по чл. 281, ал. 2,
т.1, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.4, вр. ал.1 НК.
Съгласно указанията дадени в TP № 2 / 2002 г. на ОСНК на ВКС,
основното предназначение на обвинителния акт е да формулира обвинението
по начин, определящ предмета на доказване в аспекта на извършеното
престъпление и участието на обвиняемия в него, като по този начин се
очертават основните рамки на процеса на доказване, респективно и
осъществяване на правото на защита.
Не може да има спор, че в обстоятелствената част на обвинителния
акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят
съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването
му, като към тях извън съмнение, се отнасят времето и мястото на
извършване на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия.
Липсата на посочване на всички факти от тази от този род, винаги съставлява
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до
ограничаване на правата на обвиняемия /а също така и на евентуално
участващи в процеса частни обвинители и граждански ищци/.
Иначе казано, когато се преценява съдържанието на
обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да се извършва преценка
дали ако са налице непълноти от фактическа страна, същите се отнасят до
съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемите в него,
защото само в тези случаи, ще е налице допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните права на обвиняемите и тяхната защита.
Аналогична е ситуацията със заключителната част на обвинителния акт.
В конкретният случай, обвинителния акт разглеждан от състава на
Районен съд – С. и въз основа на който е било образувано н. о. х. д. № 729/
2021 г. по описа на същия съд, отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК -
на първо място в обстоятелствената част на обвинителния акт в достатъчна
стенен са посочени фактическите действия осъществени от страна на
подсъдимите Г. ИВ. ИВ., ИВ. П. Д. и П. Б. П. преди и към момента на
тяхното физическо задържане от страна на органите на МВР, в резултат на
проведена и планирана операция. На следващо място е посочено с кои
моторни превозни средства е извършено твърдяното транспортиране на
лицата, кои са били транспортираните лица, както и до къде са били
транспортирани. Същите факти са дали основание на държавното обвинение
да счете, че обвиняемите се явяват извършители по смисъла на чл. 20, ал. 2 от
2
НК, а обв. С. Б. Г. е определена като техен помагач.
По този начин, фактическото обвинение е в достатъчна степен
конкретно и позволяващо на подсъдимите и техните защитници да
организират защитата си дотолкова доколкото, предмета на делото е очертан,
т. е. в конкретния случай липсват допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните
права на обвиняемите.
По отношение на направеното възражение за това, че в
постановлението за привличане на обвиняем не са били посочени
доказателствата въз основа на които е било изградено обосновано
предположение от страна на представителя на държавното обвинение, то
същото не намира опора в настоящия случай. Съгл. разпоредбата на чл.219,
ал.2, т.4 НПК в постановлението за привличане на обвиняем се посочват
доказателствата, на които се основава привличането, ако това няма да
затрудни разследването. Невъзможността на обвиняемото лице да се запознае
с доказателствата по делото към момента му на привличане на обвиняем е
обезпечена с възможността да му се предявя разследването, да иска
събирането и проверка на доказателства преди делото да е предадено на
прокурор, така и с възможността по всяка едно време в съдебната фаза/която
има централно място в наказателното производство/ да се запознае с делото,
да прави необходимите извлечения и бележки, както и отново да иска
събирането и проверка на доказателствата по делото.
Следва да се отбележи, че е налице посоченото с частната жалба
разминаване в обстоятелствената част на обвинителния акт. В една част от
него е посочено, че всички 11 свидетели по делото, които се твърди, че са
транспортирани от обвиняемите са граждани на държавата Афганистан, а в
друга негова част е посочено, че един от тези свидетели е гражданин на
държавата Пакистан. Въпреки това по своят характер това разминаване е
несъществено и няма как да се определи като съществено процесуално
нарушение, което да доведе до ограничаване на правото на защита на
подсъдимите лица. В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочена
националността на всеки един от свидетелите, както и това къде и кога е
роден всеки един от тях, така и техен личен номер на чужденец. По този
начин същите се индивидуализирани в достатъчна степен, за да бъдат
определени като чужди граждани на друга държава, а обвиняемите и техните
защитници да осигурят адекватно и ефективно своята защита в процеса.
С оглед на гореизложеното, частната жалба се явява неоснователна
поради което, следва да бъде постановено определение, с което обжалвания
първоинстанционен акт бъде потвърден, а делото върнато на същия състав на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Воден от горното и на основание чл. 345, ал. 2 от НПК, Окръжен съд-
С.,
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 29.03.2022 г., постановено
в разпоредително заседание по н. о. х. д. № 729/2021 г. по описа на Районен
съд- С., с което е оставено без уважение искането на адв. Г. за прекратяване
на съдебното производство и връщане на делото на прокурор за отстраняване
на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални
нарушения.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4