Р Е Ш Е Н И Е
№ 330/10.11.2020
г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесети октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ТЕОДОРА МИЛЕВА |
|
|
СИЛВИЯ САНДЕВА |
При участието на прокурора З.
ТОДОРОВ и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА разгледа докладваното от съдия Сандева к.адм.д.
№ 492/2020 год. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба на З.С.З. *** срещу решение № 224
от 21.07.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 279/2020 г. по описа на РС -Добрич,
в частта, в която е изменено наказателно постановление № 28-0000325/17.12.2019
г. на началника на ОО “АА” – Добрич относно наложеното с него наказание „глоба“
в размер на 3000 лева на основание чл.177, ал.3, т.1, предл. 2 от ЗДвП за извършено
нарушение по чл.139, ал.1, предл. 2 от ЗДвП, във вр. чл.6, ал.1, т.3, б.”а” от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, като размерът на наложеното административно
наказание „глоба“ е намален от 3000 лева на 1500 лева. Основното възражение в
жалбата се свежда до неправилност на решението поради явна несправедливост на измененото
с него наказание. Твърди се, че определената от съда глоба в размер на 1500
лева, т.е. към средния размер, предвиден в закона, е прекомерна, несъответстваща
на тежестта на нарушението и нарушителя, тъй като не е съобразена с ниските
доходи на касатора и подбудите за извършване на нарушението, които най-често са
свързани с нареждане от страна на превозвача – работодател и обоснован страх от
оставане без работа. Иска се изменение на решението в обжалваната му част, като
се намали размерът на глобата до определения в закона минимум от 500 лева.
Ответникът – ОО “АА” - Добрич,
оспорва основателността на жалбата и иска решението на ДРС да бъде оставено в
сила.
Представителят на ОП - Добрич дава
заключение, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от
жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от
обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а
разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения :
С т.1 от процесното наказателно
постановление касаторът е бил наказан на основание чл.177, ал.3, т.1, предл. 2
от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, във вр. чл.6, ал.1,
т.3, б.”а” от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за това, че в качеството си водач
на 27.11.2019 г., около 16, 10 часа, в гр.Добрич, кв. “Рилци”, бул. “Добруджа” е
извършвал обществен превоз на товар с товарен автомобил с две оси с прикачено
ремарке с три оси, чиято обща маса от 54 700 кг надвишава нормата от допустима
максимална маса на ППС от 40 000 кг с 14 700 кг. При определяне на наказанието АНО
е счел, че следва да наложи максималния размер на глобата от 3000 лева с оглед
на високата степен на обществена опасност на нарушението и класификацията на
деянието като “най-тежко нарушение” съгласно т.3 на т. 4 “Групи нарушения на
Директива 96/53/ЕО на Съвета /5/ Правила за масата и размерите” от Приложение І
към Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18.03.2016 г.
За да измени наказателното
постановление в тази му част, районният съд е приел, че вмененото с него нарушение
е безспорно доказано и не е маловажно по своя характер, но наложената максимална
глоба е завишена по размер. Посочил е, че извършеното нарушение е за пръв път и
финансовите възможности на нарушителя не са високи, поради което наказанието
следва да бъде намалено към средния предвиден в закона размер, който се явява
справедлив и съответстващ на целите на административното наказване, предвидени
в чл.12 от ЗАНН.
Така постановеното решение е
правилно.
При правилно установената
фактическа обстановка районният съд е направил обосновани и законосъобразни
правни изводи, които се споделят изцяло от касационната инстанция и не е нужно
да се преповтарят.
Неоснователно е основното и
единствено възражение на касатора, че наложената му глоба е прекомерна с оглед
на размера на нетното му трудово възнаграждение и подбудите за извършването на
нарушението. В мотивите към решението в достатъчна степен е отчетено
поведението на водача, финансовото му състояние и тежестта на извършеното от
него нарушение. Обобщената оценка на всички индивидуализиращи вината обстоятелства
дава основание да се приеме, че определеното от съда наказание към средния
установен в закона размер съответства на степента на обществена опасност на
деянието и дееца и ще способства за изпълнение на целите на административното
наказване по чл.12 от ЗАНН. Законосъобразен е изводът на ДРС, че претоварването
на съчленената композиция с 14 700 кг попада в категорията на най-тежките
нарушения съгласно класификацията на тежките нарушения в автомобилния транспорт
в Приложение І към Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18.03.2016 г.
(повече от 20 % надхвърлена максимално допустима маса), което изключва
възможността за намаление на наказанието към определения в закона минимален
размер. Действително ниските трудови доходи и подбудите за извършване на
нарушението имат значение при индивидуализацията на наказанието, но те не могат
да бъдат противопоставени на високата тежест и обществена опасност на
нарушението, при което съществуващият риск от смърт или тежки наранявания е
много по-голям. Търсейки баланса между смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, без да надценява или подценява едните за сметка на другите, правилно
и законосъобразно районният съд е приел, че една глоба към средата се явява
справедливият размер на наказанието и всякакъв друг по-малък размер би бил
прекомерно занижен и неефективен за постигане на целите на специалната и генералната превенция.
Следователно измененото по
размер наказание не е явно несправедливо и не са налице предпоставки за неговото
намаление до установения в закона минимум.
С оглед на изложеното решението
на районния съд в обжалваната му част е правилно и законосъобразно, постановено
в съответствие с данните по делото и материалния закон, поради което следва да
бъде оставено в сила в тази му част.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 224 от 21.07.2020
г., постановено по н.а.х.д. № 279/2020 г. по описа на Районен съд – Добрич, В
ЧАСТТА, в която е изменено наказателно постановление № 28-0000325/17.12.2019 г.
на началника на ОО “АА” – Добрич относно наложеното с него наказание „глоба“ в
размер на 3000 лева на основание чл.177, ал.3, т.1, предл. 2 от ЗДвП за
извършено нарушение по чл.139, ал.1, предл. 2 от ЗДвП, във вр. чл.6, ал.1, т.3,
б.”а” от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, като размерът на наложеното
административно наказание „глоба“ е намален от 3000 лева на 1500 лева.
В останалата част решението е
влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: