РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. Пловдив, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20225001000063 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започване на същото е изходяща от „З.Я.Д.Д.Б.Ж.З. АД, ЕИК
*********, гр. С. въззивна жалба против постановеното по т. дело № 239/2019
г. по описа на С. окръжен съд решение № 260323 от 21.10.2021 г. в частта, с
която „З.Я.Д.Д.Б.Ж.З. АД, , ЕИК *********, **** е осъдено да заплати на
ЕЛ. Г. Н., ЕГН **********, **** сумата от 24 500 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на ПТП
възникнало на 14.05. 2018 г., ведно със законната лихва от 17.10. 2018 г. до
окончателното й заплащане, а по сметка на Сз ОС сумата от 980 лв.
представляваща ДТ съобразно уважената част от иска.
В жалбата са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване
на друго отхвърлящо иска в пълния му размер, респ. намаляване на
присъденото обезщетение.
Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.
1
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 07.01.2019 г. в С.Г.С. е постъпила изходяща ЕЛ. Г. Н., ЕГН
**********, гр.К. искова молба против „З.А.Д. Д.Б.Ж.З.”АД, ЕИК *********
гр.С.. Било е образувано гр. дело № 196/2019 г.
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 14.05. 2018 г.,
около 20,25 ч. Н.И.Н., ЕГН ********** при управление на лек автомобил
„М.”, модел „К.”, рег. № ** ** ** ** на път ** *-*, км. *** + *** м. в посока
гр. К. - гр. С. З. нарушил правилата за движение по пътищата и при движение
с несъобразена скорост изгубил контрол над автомобила, напуснал платното
за движение вдясно по посоката си на движение и автомобилът се преобърнал
в крайпътната канавка. В автомобила пътувала Е.Н.. Тя след произшествието
загубила съзнание. Била приета за оказване на спешна помощ в Център за
спешна медицинска помощ, филиал К.. При постъпването си нямала спомен
за случилото се и се оплаквала от болки по цялото тяло. След проведени
изследвания и консултативни прегледи, й била поставена диагноза - „Contusio
capitis; Commotio Cerebri”. Била изпратена за лечение у дома. Тя обаче освен
болките в главата, продължавала да изпитва и силна болка в седалището
вдясно, в дясна глезенна става и дясна длан с пръсти. Отново потърсила
лекарска помощ и след проведена рентгенография на долното рамо на пубиса
в дясно било установено „Счупване на пубиса (срамна кост)”. Предписали й
облекчен двигателен режим и продължила лечението си вкъщи.
На база изложеното е систематизирано, че вследствие на инцидента
ищцата е получила: контузия на главата, мозъчно сътресение, счупване на
пубиса (срамна кост), дълбоки охлузвания по лицето, кръвонасядания по
двата горни крайника, оток и кръвонасядания с охлузвания по кръсцовата
област на тялото, масивни охлузвания по лявото бедро, порезни и разкъсно-
контузни рани по долните крайници, оток и кръвонасядане по дясната
глезенна област.
Периода на възстановяване се свързва с това, че движенията й били
ограничени. Сочи, че основно лежала и не трябвало да се движи. Близките й
помагали за елементарни битови дейности - тоалет, хранене, преобличане.
Продължавала да чувства главоболие, оплаквала се от световъртеж и гадене.
Били й забранени четенето, гледането на телевизия и всякакви средства за
2
получаване на информация, поради опасност от претоварване на мозъка.
Дори и към момента на предявяване на иска все още не била възстановена,
продължавала да изпитва главоболие, световъртеж, трудно ходи и изпитва
болка при движение.
Всичко изложено се свързва с наличието на пряка причина връзка
между извършеното от Н.Н. и претърпените от ищцата увреждания. Твърди
се, че са налице предпоставките за обезщетяване на същите от деликвента.
Сочи се, че за управлявания от виновния водач автомобил има
задължителна застраховка по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, сключена при в „З.Д.Б.Ж.З.” АД по полица №
BG/30/**************. В тази връзка се прави извод, че са налице основания
с оглед чл. 432 от КЗ ищцата да търси обезщетението си пряко от
застрахователя. Тя го уведомила за инцидента на 13.07.2018 г. и поискала да й
бъде изплатено обезщетение за неимуществени вреди. Той отказал, за което
изпратил писмо с № 3930 от 17.10.2018 г.
На тази база се прави извод за наличието на интерес от предявяване на
осъдителна претенция пред съда за заплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди.
На база изложеното е отправено искане за осъждането на ответника да
заплати на ищцата сумата от 90 000 лв. ведно със законната лихва от датата на
ПТП-то.
СГС във връзка с образуваното пред него дело е постановил
определение от 21.01.2019 г., с което същото е прекратено и е изпратено по
подсъдност на Сз ОС.
Там било образувано т. дело № 239/2019 г.
В подадения по същото отговор от страна на ответника е изразено
становище за нередовност на исковата претенция, респ. неоснователност на
същата, като същевременно с това не е оспорено съществуването на валидно
застрахователно правоотношение.
Досежно нередовността изложените доводи са свързани с липса на
яснота за механизма на произшествието, мястото, на което пътувала ищцата,
предприетите от нея действия по лечение на травмите и т.н. Това според
ответника било пречка той да организира защитата си и евентуално да
прецени е или не е налице съпричиняване и т.н.
3
В становището по същество на спора на първо место е изложено, че
протоколът за ПТП няма нужната материална доказателствена сила, защото
съставителят му не е присъствал на самото произшествие. В тази връзка е
изразено становище за липса на доказателства установяващи описания в ИМ
механизъм на произшествието и обуславящи извода за наличието на
предпоставки за ангажиране деликтната отговорност на застрахованото лице.
Твърди се за липсата на всички елементи от ФС обуславящи пораждане на
същата.
В подкрепа на това се излагат доводи за липса на вина от страна на
водача като се твърди, че се се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15
от НК, което било непредвидимо и технически непредотвратимо. В подкрепа
на това се споменава, че произшествето настъпило заради аквапланинг, т.е.
загубата на контрол върху МПС не е по вина на водача и не е могла да бъде
предвидена или предотвратена по никакъв начин. В тази връзка се споменава,
че той се движел с разрешена скорост и реално виновна за инцидента била А.
„П. и.“, която не поддържала пътния участък и не била обозначила по
никакъв начин опасността от събиране на вода по пътната лента с неравност в
района на инцидента.
Наред с това са изложени и доводи, че описаните в ИМ увреждания не
били в причинна връзка с инцидента, респ. не били в описаните в исковата
молба вид и размери. Излагат се доводи и за завишен размер на
претендираното обезщетение с оглед принципите на чл. 52 от ЗЗД.
Също така се твърди и съпричиняване от страна на ищцата изразяващо
се в пътуване без поставен обезопасителен колан и в това, че не се е
погрижила за собственото си здраве, като не е провела необходимото лечение
и не е предприела необходимите действия своевременно и в съответствие с
лекарските препоръки.
Оспорена е и претенцията за присъждане на законна лихва.
С исковата молба е поискано като трето лице помагач да се привлече
отговорното за поддържане на пътя лице, но това искане било оставено без
уважение от Сз ОС. Отказът бил потвърден и от ПАС.
В ДИМ от страна на ищцата е изразено становище за неоснователност
на направените в отговора възражения. Взето е и конкретно отношение по
възраженията за нередовност като е посочено, че ИМ отговаря на всички
4
изисквания на чл. 127 от ГПК. Поясенно е все пак, че ищцата е пътувала на
предната дясна седалка на автомобила.
В отговора на ДИМ ответникът е заявено, че се поддържат направените
защитни възражения по същество на спора.
Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към
спора доказателства е постановил и решението предмет на обжалване.
Преди това е допуснал допълнение на обстоятелствената част на
исковата молба с това, че при ПТП-то са били причинени не една , а две
фактури - на седалищната кост и на срамната кост.
Прието е за разглеждане и направено след отговора от ответника
възражение за съпричиняване от ищцата изразяващо се в това, че се е качила
в автомобил управляван от водач употребил наркотични вещества.
В решението си СЗ ОС след анализ на събрания по делото
доказателствен материал е приел, че предпоставките за ангажиране
отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищцата
неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.
Посочено е, че при определяне на дължимото обезщетение съобразно
изискванията на чл. 52 от ЗЗД следва да се вземат предвид тежестта травмите,
характера, продължителността и интензитета неблагоприятно въздействие от
същите върху личността на пострадалия, икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането
Така съдът изхождайки от получените травми, болките, страданията и
причинените неудобства от личен, битов и социален характер и
съобразявайки се с икономическата обстановка в страната е определил
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв.
Прието е също, че липсват доказателства за съпричиняване от страна
на ищцата свързано със знание, че се вози в автомобил управляван от водач
употребил наркотични вещества. Направен е извод за наличие на такова с
оглед пътуването без обезопасителен колан. Размерът на същото е определен
на 30 % и определеният по-горе размер на обезщетение е намален с 10 5000
лв. Така е направен извод, че на ищцата следва да се присъди сумата от
24 500 лв. ведно със законната лихва от 17.10. 2018 г., /датата на отказа от
страна на ответника да заплати обезщетение по претенцията на ищцата/ до
5
окончателното й заплащане
Недоволен от решението в осъдителната част е останал ответникът и е
подал въззивна жалба срещу същото.
По отношение на същата следва да се посочи, че с нея се излагат доводи
за неправилност и незаконосъобразност на решението базирани на това, че
определеният размер на обезщетението не е съобразен с характера и степента
на получените увреждания следствие на катастрофата, на интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания и принципите на чл. 52
от ЗЗД. Възразява се и че при определяне размера на обезщетението не е взето
предвид факта, че причина за настъпването му е явлението аквапланинг, а
същото било технически непредвидимо от страна на водача на МПС, т.е. той
не носел отговорност.
Излагат се и доводи, че процента на съпричиняване поради пътуване
без предпазен колан е равен на 50 %, а не определените от Сз ОС 30 %.
Твърди се също, че при определяне на обезщетението съдът не се е съобразил
с факта, че ищцата с поведението след получаване на травмите е
демонстрирала незаинтересованост относно оздравителния процес и е
отказала адекватното за тях лечение.
Наред с това са изложени и доводи за недопустимост на съдебното
решение с оглед отказа за привличане на трето лице помагач на страната на
застрахователя.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
6
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая за липса на право на иск в патримониума на ищеца от
изложената фактическа обстановка не може и да се говори.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на
искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да
е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да
няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият
обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от представените по делото доказателства, а и изложеното в
отговора на ИМ е безспорно, че ищцата е предявила претенцията си за
7
обезщетение пред ответното дружество с молба изпратена по пощата на
13.07.2018 г.
По повод на същата на 17.10.2018 г. то е изпратило писмо до ищцата, с
което е уведомява за отказа си да изплати обезщетение.
От така изложеното следва извод, че за нея е налице интерес да
претендира по съдебен ред изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди.
Във връзка със същото видно от данните по делото разгледаният от
първоинстанционния съд иск е с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и
предмет на преценка са били факти и обстоятелства от значение за искове от
този тип. Решението не е постановено и от съд, който с оглед разпоредбите на
ГПК/чл. 115, ал.2/ не е следвало да разглежда настоящия правен спор. В
случая следва да се посочи, че привличането или не на трето лице помагач не
влия с оглед изложеното по- горе съдържание на чл. 270, ал.3 от ГПК на
допустимостта на съдебното решение
Казаното от своя страна сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл.
271 от ГПК следва да реши спора по същество, като потвърди или измени
изцяло или отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка
той ще е обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на
съдебното решение.
От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на
исковите претенции на първо место е обусловена от наличието на
застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност”
между извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от
КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
8
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на
покриване вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това от своя страна води до извод, че отговорността на
застрахователното дружество при наличие на сключен договор за застраховка
гражданска отговорност е обусловена и от установяването на отговорност на
застрахованото лице за причинено от него увреждане. Тя при непозволеното
увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане
обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат,
което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
Видно от описаното по- горе съдържание на въззивната жалба става
ясно, че застрахователят не оспорва наличието на сключен договор за
застраховка със собственика на участвалия в ПТП-то автомобил. Не оспорва и
това, че водачът на същия е от кръга лица посочени в разпоредбата на чл. 477,
ал.2 от КЗ. Това прави безспорен извода, че при установена негова
отговорност спрямо ищеца на основание чл. 45 от ЗЗД обезщетението може
да се търси от ответното дружество.
По отношение на същата в жалбата се излагат доводи, че не са налице
основания за ангажиране отговорността на водача, защото причина за ПТП-то
било явлението аквапланинг, което било технически непредотвратимо и е
настъпило не вследствие поведението на водача, а на състоянието на пътя. В
тази връзка следва да се посочи, че още пред Сз ОС като доказателство е
представена влязла в сила присъда на Казанлъшкия районен съд. С нея
водачът Н. Н. е признат за виновен за това, че на 14.05. 2018 г. по главен път
** *-*, км. *** + *** м. при управление на лек автомобил „М.”, модел „К.”,
рег. № ** ** ** ** нарушил правилата за движение по пътищата/чл. 21 , ал.1
9
от ЗДП/ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от
едно лице. Сред тези лица в присъдата е посочена и ищцата, за която е казано
,че уврежданията се изразяват в разстройство за здравето временно опасано за
живота и в трайно затруднение в движението за повече от 30 дни. Посочено е
също и че деянието е извършено след употреба на наркотични вещества в
ниска следова обща концентрация.
Това съобразено с разпоредбата на чл. 300 от ГПК води до извод, че в
случая въпросите свързани с извършване на деянието, противоправност и
виновността на дееца не подлежат на преразглеждане, а именно от такъв тип
са направените в жалбата възражения от страна на жалбоподателя.
Това води до извод, че от ПАС на преценка подлежат въпросите с това
са или не са налице твърдените от ищцата увреждания, дали същите са в
причинна връзка с ПТП- то , какъв следва да е справедливия размер на
дължимото обезщетение и е или не е налице съпричиняване на вредоносния
резултат.
Във връзка с получените от ищцата травматични увреждания по делото
са представени медицински документи и е назначена комплексна СМЕ за
анализ на същите.
От същите експертите са установили няколко получени вследствие на
произшествието травматични увреждания, като са описали от медицинска
гледна точка обичайния период за възстановяване с оглед възрастта на
пострадалата, предполагаемите болки и т.н..
Първо експертите говорят за контузия на главата. Сочи се, че тя била
установена след преглед и регистрирана в лист на пациент издаден от Център
за спешна медицинска помощ, филиал К. на датата на произшествието. В тази
връзка от експертите се споменава и за поставени диагнози в издадени
болнични листове касаещи кръвонасядания и охлузвания по лицето, оток по
кръсцовата област на тялото и крайниците /двата горни крайника, лявото
бедро, десния глезен/, повърхностни порезни и разкъсно-контузии рани по
долните крайници. Относно тези контузии е определен от медицинска гледна
точка период на възстановяване до 2-3 седмици.
На второ место те споменават, че при прегледа на 14.05.2018 г. е
установено и Комоцио церебри придружено с кома в момента на травмата и
амнезия. За същото е посочено, че е с период на възстановяване от 3 до 4
10
седмици. Изисква постелен режим, неупотреба на храни и течности,
съдържащи кофеин, липса на дразнители на зрителният и слухов анализатор,
каквито са телевизорът, компютърът и телефонът. Подчертано е че младата
възраст на ищцата благоприятства бързото възстановяване.
Третата травма на база направена рентгенография и разчитането й от
рентгенолог около датата на инцидента е свързана с фрактура на дясна
седалищна кост. В последствие обаче на база амб. лист от 31.05.2018 г.
удостоверяващ преглед при специалист травматолог е посочено, че той
разчита рентгеновата находка като фрактура на долното рамо на пубиса
вдясно. По тази причина експертите изготвили експертизата са направили
собствено разчитане на направената след произшествието рентгенография.
Така на база същата установяват, че получените от ищцата при ПТП-то
фрактури са две - фрактурата на дясна седалищната кост и фрактура на
срамната кост. Във връзка с това тяхно заключение е посочено, че
анатомично това са две отделни кости, които от определен етап на човешкото
развитие срастват помежду си и не са отделени от подвижна става. Посочено
е, че счупването на всяка от тях предизвиква отделна болкова симптоматика.
За седалищната кост е посочено, че периодът на възстановяване зависи
от възрастта на пострадалия, от неговото тегло, от качеството на костта
(костна плътност), от спазването на режима на покой, особено през първите 4-
5 седмици от травмата. С оглед 20 годишната възраст на ищцата експертите
са посочили, че при нея са налице всички предпоставки срастването на
фрактурата и възстановяването на движенията на близката тазобедрена следва
да е в оптимален срок. Конкретизирано е, че за нея срастването е до 3 месеца,
а окончателното изглаждане на походката и възстановяване на движенията се
постига до 4-5 месеца. Констатирано е на база извършения личен преглед, че
костта е напълно зараснала, а походката е изгладена и балансирана. Тук при
обясненията вещите лица са посочили , че при счупването на тази кост е
налице силен болков синдром дори и при най-малко движение на дясната
тазобедрена става.
За счупването на срамната кост е посочено, че то е силно болезнено
през първите 15 дни, като близостта на счупването до тазобедрената става
причинява силни болки при дишане, а и при движение и изисква ползването
на помощни средства/патерици/. Този блоков синдром според експертите е с
11
продължителност от 45-60 дни и затихва след това. Тук експертите също
говорят за леглови режим от 3-4 седмици и възможност за бавно изправяне и
придвижване с две помощи средства след 15-тия ден без стъпване на десния
крак.
Информация идентична с даденото заключение се съдържа и в
показанията на св. Щерева майка на ищцата. В същите тя говори за леглови
режим, невъзможност за предвижване, полазване на помощни средства,
нужда от чужда помощ в началото за задоволяване на елементарни нужди,
невъзможност за гледане на телевизор, главоболие и т.н. Споменава и за
възсатонвяване след 4-5 месеца, когато ищцата се върнала на работа. В случая
ПАС смята да кредитира изцяло тези показания по причина, че те съвпадат с
направеното от експертите заключение за обичайния процес на
възстановяване от медицинска гледна точка на лице с такива травми и на
възрастта на ищцата.
От изложеното за ПАС е безспорно, че ищцата е била с фрактури на две
тазови кости, които са причинявали силни болки при придвижване, а дори и
при вдишване. Този силен болков синдром е продължил около 60 дн./2
месеца/ и след това постепенно е отшумял до периода на пълно
възстановяване станало на 4-5 месец. Счупваната първоначално са били
свърни с невъзможност за задоволяване на елементарните нужди и са
изисквали ползване на чужда помощ, а в последствие на помощни средства за
придвижване.
Полученото мозъчно сътресение също е било с период на
възстановяване от около 3-4 седмици, налагало е ограничения в
употребяваните напитки, храна и изисквало ненатоварване на зрителния и
слуховия нерв, т.е. налагало е допълнителни ограничения в живота на ищцата.
Травмите на главата и охлузваният също са били свързани с период на
възстановяване и болки, като при тях следва да се вземе предвид, че са
довели и до промяна във външния вид на ищцата, което е от значение с оглед
младата й възраст.
Всичко това съобразено с икономическата обстановка в страната
навежда до извод, че в случая за обезщетяване на тези вреди се дължи
обезщетение по- голямо от определеното от Сз ОС такова в размер на 35 000
лв., но с оглед необжалване на решението от страна на ищцата ПАС следва да
12
се съобрази с така определения. По повод на същия следва да се посочи, че за
определянето му без значение обстоятелството, че според експертите ищцата
е неглижирала нуждата от медицински грижи по причина, че това не е довело
до влошаване на здравословното й състояние, нито е удължило определения
от експертите период на възстановяване.
От страна на застрахователя се прави възражение за съпричиняване с
оглед неползването на предпазен коран. П този повод следва да се посочи, че
ищцата не оспорва факта, че е пътувала без поставен такъв, а това
обстоятелство следва и от заключенията на СМЕ и на САТЕ.
В случая реално предмет на спор е не дали има съпричиняване, а дали
определения от Сз ОС процент на същото следва да се увеличи.
В тази връзка у нужно да се посочи, че от съдържанието на САТЕ за
ПАС следва извод, че основната причина за настъпване на произшествието е
управлението на автомобила със скорост над допустимата. Това сочи, че при
спазване на правилата за движение от водача не би станало ПТП и не би
имало увреждане въпреки липсата на предпазен колан, т.е. не може да се
поставя знак за равенство между нарушението от водача правило за движение
и това от ищцата. По тази причина за ПАС процента на съпричиняване е 30
%, колкото е определения и от Сз ОС.
Това сочи, че постановеното от него решение е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 239/2019 г. по описа на
С. окръжен съд решение № 260323 от 21.10.2021 г. в частта, с която
„З.Я.Д.Д.Б.Ж.З. АД, , ЕИК *********, **** е осъдено да заплати на ЕЛ. Г. Н.,
ЕГН **********, **** сумата от 24 500 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на ПТП възникнало на
14.05. 2018 г., ведно със законната лихва от 17.10. 2018 г. до окончателното й
заплащане, а по сметка на Сз ОС сумата от 980 лв. представляваща ДТ
съобразно уважената част от иска.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
13
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14