Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 28.12.2017
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на двадесет и
осми ноември две
хиляди и седемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1026 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО
е по иск с правно основание член 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 240 от ЗЗД, чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като производството се разглежда по реда на член 422, ал. 1 от ГПК.
Ищецът Е.М.“
ЕООД чрез процесуалния си представител твърди, че на 09.07.2010 г. бил сключен
договор за потребителски кредит между „Ю. И Е.Д.Б.“ АД (със сегашно
наименование „Ю. Б.” АД) в качеството на кредитор и В.Г.Г., в качеството на
кредитополучател, по силата на който Кредиторът предоставил на длъжника кредит
в размер на 2 000.00 лева за текущи нужди. Кредитополучателят се задължил да
върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията,
уговорени в договора.
В договора
било уговорено ответницата да погаси задължението си на 48 равни месечни
вноски, всяка в размер на 62.96 лева. След усвояване на кредита, ответницата
погасила част от месечните си вноски, след което преустановила плащанията. След
преустановяване на плащанията, останало непогасено задължение общо в размер на
2 984.54 лева, от които 1683.75 лева главница и 1300.79 лева – договорна
лихва.
На 18.01.2016
г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Ю. Б.“
АД като цедент и „Е.М.“ ЕООД като цесионер, по силата на който задължението на В.Г.Г.,
произтичащо от Договор за кредит от 09.07.2010 г., било изкупено от „Е.М.“
ЕООД.
В изпълнение
на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите
ответницата била уведомена, че считано от датата на получаване на уведомлението
за цесия, кредитор спрямо нея по отношение на посоченото вземане е ищецът.
Съгласно т. 5.1.1 от договора за цесия и изричните пълномощни, цесионерът и
представляващото го адвокатско дружество били упълномощени от цедента да
извършат уведомяване от името и за сметка на цедента. Разпоредбата на чл. 99,
ал.3 от ЗЗД била осъществена, доколкото реализирането й чрез пълномощник, бил
той и цесионер, не опорочавало изпълнението. Уведомлението било изпратено на
12.04.2017 г. на постоянния адрес на ответницата като известието за доставка
било върнато с отбелязване „сменен адрес“. Въпреки това, ответницата получила
уведомлението за цесия с получаване на препис от исковата молба и
доказателствата към нея. Този факт следвало да се зачете на основание чл. 235,
ал.3 от ГПК.
Ищецът
пристъпил към принудително изпълнение като за вземанията си подал заявление по
чл. 410 от ГПК пред Районен съд К. и по образуваното ЧГрД № 694/2017 г. била
издадена заповед за изпълнение за исковите суми. Длъжникът подал в срок
възражение срещу заповедта за изпълнение.
Във
възражението било посочено, че длъжникът не дължи изпълнение по издадената
заповед. Към предявяване на иска задължението не било погасено. Нямало
настъпили основания, въз основа на които задължението на ответницата да е било
погасено.
Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено че В.Г.Г. дължи на „Е.М.“
ЕООД:
сумата 1
683.75 лева (хиляда шестстотин осемдесет и три лева и седемдесет и пет
стотинки), представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит
от 09.07.2010 г.,
сумата 1
300.79 лева (хиляда и триста лева и седемдесет и девет стотинки),
представляваща договорна лихва, дължима за периода от 09.08.2011 г. до
09.07.2014 г.,
ВЕДНО със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по
чл. 410 от ГПК – 25.05.2017г. до окончателното изплащане на вземането,
за които суми
е била издадена Заповед № 420 от
20.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД №
694/2017г. по описа на КрлРС.
Претендира
разноските в исковото и заповедното производство.
Ответникът В.Г.Г.
оспорва иска.
Оспорва
твърдението, че е уведомена със съобщение на постоянния си адрес за извършеното
прехвърляне на вземанията между „Ю. Б.“ АД и „Е.М.“ ЕООД. В представения
договор за кредит ответницата посочила постоянен адрес ***. Никъде в договора
за кредит бил посочен адрес в град С., на който да бъде търсена във връзка с
изпълнението или не, на цитирания договор за кредит. Разпоредбата на чл.19 от
договора за кредит, сключен на 09.08.2010 г. гласяла, че всички уведомления и
изявления във връзка договора трябва бъдат отправени в писмена форма и ще се
считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата
с обратна разписка, или с препоръчана поща, или с телеграма, достигнат до адресите на страните,
посочени в началото на договора. По отношение на кредитополучателя, това бил
адресът, вписан в началото на договора. Твърди, че не е получила съобщение за
извършеното прехвърляне на вземания, не е сключила договор с новия кредитор.
Писмото с уведомлението било изпратено на адрес в град С., а не на посочения в
договора за кредит. Ако ищецът си бил изпълнил съвестно задълженията за
уведомление, следвало същото да е изпратено на адреса в град С.. Ищцовото
дружество не изпълнило задължението си по чл. 99 от ЗЗД. Ако се приемело, че
връчването на исковата молба е уведомление по чл. 99 от ЗЗД, то за това
прехвърляне на практика била уведомена година и половина по-късно след
извършване на цесията. Нито веднъж не била поканена от новия кредитор първо да
заплати доброволно задължението си, или да й бъде предложено някакво
споразумение за плащане.
Оспорва
размера на главницата и размера на договорката лихва по следните съображения:
Главницата по
кредита била в размер на 2 000 лева. От тях внесла 12 вноски по 57.14 лева, или
общо 685.68 лева. Размерът на вноската от 57.14 лева бил определен в чл.6,
ал.1, т.1 от договора за кредит и този размер се запазвал през целия период до
издължаване на кредита. В исковата молба се твърдяло, че: вноската е в размер
на 62.96 лева. Никъде в представените от ищцовото дружество писмени
доказателства не фигурирала месечна погасителна вноска в размер на 62.96 лева.
Такава сума отсъствала и в представения към договора за кредит погасителен
план. По делото не били представени доказателства как е формиран размерът на
претендиралата главница от 1 683.75 лева. В чл.3, ал.3 от договора за кредит,
общата сума, която дължала била посочена е в размер на 2961.84 лева, като
посочената вноска в размер на 57.14 лева включвала главница и лихва.
Претендираният в исковата молба размер на главницата бил произволно изчислен,
поради което твърди, че не дължи сочената в исковата молба сума като главница.
Позовава се на
изтекла петгодишна погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.5 от
договора за кредит, при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска
от главницата или лихвата по кредита в уговорения срок, както и при
неизпълнение на което и да е друго задължение по договора, вземането на банката
за възстановяване на целия кредит ставало предсрочно изцяло изискуемо, без да
се прекратява действието на договора. Изискуемостта настъпвала без да е
необходимо каквото и да е волеизявление на страните. На основание чл.60, ал.2
от Закона за кредитните институции банката можела да поиска издаване на заповед
за незабавно изпълнение по реда на ГПК и да пристъпи към принудително събиране
на вземането си, като насочи изпълнението върху цялото имущество на
кредитополучателя и/или срещу поръчителите по установения от закона ред.
Съгласно изложеното в исковата молба, остатъкът от кредита бил изцяло,
предсрочно изискуем, считано от 09.08.2011 г. с неплащане на погасителна вноска
в уговорения срок. Давностният срок започвал да тече с настъпването на
предсрочната изискуемост на вземането. Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД
с петгодишна давност се погасявали всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. Счита, че петгодишния давностен срок е изтекъл на
09.08.2016 г., като е започнал да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В хипотезата, когато кредитът е обявен за предсрочно изискуем,
давностният срок започвал да тече от настъпване на предсрочната изискуемост на
вземането. С Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС
имало окончателно произнасяне по въпроса относно настъпван предсрочната
изискуемост. В точка 18 на Тълкувателното решение било прието че по вземане,
произтичащо от договор за банков кредит (с уговорка, че целия кредит става
предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски), то вземането
ставало изискуемо след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Ако
предсрочната изискуемост била уговорена в договора, то това уведомяване до
длъжника следвало да бъде упражнено преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. В настоящият случаи не било изрично изявление от
страна на банката, тъй като това било договорено в чл. 14, ал.5 от договора.
От исковата
молба не ставало ясно как бил определен размерът на претендираната договорна
лихва от 1 300.79 лева. Сумата била произволно посочена, без да е уточнен
начинът на формирането й. Съгласно чл. 9 от договора за кредит, при просрочие
на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължал лихва (неустойка) за времето на забавата върху просрочените
суми в размер на законната лихва, а не на договорната такава, както се
претендирало в исковата молба. Отделно от това задължението за лихви било
погасено н изтичане на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Лихвата в исковата молба се претендирала за период от 09.08.2011г. до
09.07.2014 г.Исковата молба била подадена след изтичане на тригодишния
давностен срок. Поради това и предвид изтеклата погасителна давност,
ответницата не дължала претендираната сума в размер на 1300.79 лева за лихва.
Оспорва изцяло
претенцията за разноски, както в заповедното, така и в исковото производство.
След като кредиторът не изпълнил задължението си да я покани да заплати
доброволно задължението си и не я уведомил, че започва съдебни действия, то
счита, че не е станала причина за настоящото производство.
МОЛИ съда да
постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен.
В ХОДА на
производството ищецът е поискал и е допуснато изменение в размера на иска за
претендираната договорна лихва, като същият се счита предявен за сумата от
487.73 лева.
От събраните
по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не
се спори, че ответницата и праводателят на ищеца (цедент) са сключили договор
за банков кредит на 09.07.2010 г., като на ответницата е предоставен кредит в
размер на 2000 лева, който същата се е задължила да върне на 48 равни месечни
вноски. В договора за кредит е посочено (чл. 7, ал.1, т.1), че размерът на
всяка анюитетна вноска е 57.14 лева, включващ главница и лихва. Отделно, в чл.
3 е уговорено кредитополучателят – ответник да заплаща месечна такса за
поддържане на банкова сметка ***.50 лева. В представения по делото погасителен
план е посочена и месечна премия в размер на 3.32 лева (посочена от вещото лице
като застрахователна премия). По делото е представен сертификат за застраховка
„защита на плащанията“. Не се спори, че ответницата е погасявала частично
задълженията си, като установено с неоспорената експертиза същата е погасила
общо задължение в размер на 609 лева, като последната погасителна вноска е
направена на 16.08.2011 г. в размер на 70.00 лева. Към хода на устните
състезания непогасената главница е в размер на 1683.75 лева, а неизплатената
договорна лихва – в размер на 487.73 лева.
На 18.01.2016
г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Ю. Б.“
АД като цедент и „Е.М.“ ЕООД като цесионер, по силата на който задължението на В.Г.Г.,
произтичащо от Договор за кредит от 09.07.2010 г., било изкупено от „Е.М.“
ЕООД. По делото е представено пълномощно по силата на което, на цесионера са
делегирани права да уведоми длъжника за сключения договор за цесия. Със същите
правомощия е било натоварено и Адвокатско дружество „Иванов и Денев“. По делото
е представено уведомление изх. № 2182 от 12.04.2017 г., адресирано до
ответницата, с което същата е уведомена за извършената цесия.
Спорните в
процеса въпроси са правни и касаят настъпването на предсрочна изискуемост на
кредита, надлежното уведомяване на длъжника за сключения договор за цесия и
въпроса за изтичане на погасителната давност на задълженията.
Възраженията
на ответницата касаещи документ, от който произтича вземането, както и фактите
по настъпването на предсрочната изискуемост във връзка с обявяването или
необявяването на кредита от страна на банката са ирелевантни за настоящия спор.
По делото липсват данни и не се твърди от ищеца – цесионер, банката –да е
упражнила правото си да обяви предсрочна изискуемост на задълженията по
договора за кредит. Такава не се твърди и установява да е настъпила. Ищецът се
позовава на изискуемост на вземането на праводателя си, настъпила поради
изтичане уговорения краен срок на договора – 09.07.2014 г. Приетото в т.18 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС,
че постигнатата в договора предварителна уговорка, при неплащане на определен
брой вноски кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника
кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката
изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател, в
настоящия процес се явява неприложимо, доколкото ищецът се позовава на изтичане
на срока на договора. След него е и сключен договорът за цесия.
Неоснователно
се явява възражението на ответницата за ненадлежно уведомяване за сключения
договор за цесия. В молбата си за потребителски кредит същата е посочила като
настоящ адрес ***, на който и е било изпратено уведомлението за сключения
договор за цесия. Настоящият адрес е този, на който лицето живее. От справката
за постоянен и настоящ адрес, изготвена в досъдебното производство се
установява, че настоящият си адрес ответницата е променила през 2012 г. В чл.
19 е уговорено, че адресът за кореспонденция на кредитополучателя е посочения в
началото на договора настояща адрес, а в чл. 17 е уговорено, че неразделна част
от договора представлява молбата за отпускане на потребителски кредит – именно
там е посочен настоящия адрес на ответницата като кредитополучател.
Относно
възражението за изтекла погасителна давност:
Задължението
по договор за банков кредит се погасява с общата петгодишна погасителна
давност, съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, тъй като при договора за
паричен заем, при който връщането на заетата сума е уговорено да стане на
вноски, е налице неделимо, а не периодично плащане. В този случай се касае до
съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части (по арг.
от чл.66 от ЗЗД) без това да превръща договора в такъв за периодични платежи.
Това становище е застъпено в Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010
г. на ВКС, IV г. о. и Решение № 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на
ВКС, III г. о. С посочените решения е даден отговор на въпроса какъв е
приложимият давностен срок за погасяване на задължението по главницата на
договора за заем, когато връщането на тази главница е разсрочено на отделни
вноски. Не се споделят доводите на ищеца, че датата, от която тече общата
погасителна давност съвпада с падежа на последната вноска по договора за кредит
за цялото задължение – 09.07.2014 г. Посочената съдебна практика не установява
някакъв различен момент от този, установен в закона – чл.114, ал.1 от ЗЗД, от
който да започва да тече давностният срок и поради това, към датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК – 26.05.2017 г. същата не е изтекла. Съдът
намира, че щом връщането на главницата на кредита е уговорено да става на
отделни вноски с определени падежи, то и изискуемостта на задължението по всяка
вноска настъпва отделно, респ. давностният срок за всяка от тях тече
самостоятелно от датата на нейния падеж съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД. Такова
разрешение е дадено и в Решение № 161 от 08.02.2016 г. по гр. дело № 1153/2014
г. на ВКС, ІІ т.о.
При това
положение възражението на ответницата за изтекла погасителна давност по
отношение на неплатените вноски с падеж до 09.05.2012 г. се явява основателно и
до тази дата основателно се явява възражението за изтекла погасителна давност и
на претендираната договорна лихва, на основание чл. 119 от ЗЗД. Остатъкът от
задължението за главница за периода от вноската с падеж 09.06.2012 г. до
последната уговорена вноска възлиза на 1075.78 лева, представляваща сбор от
всички вноски по дължимата главница, посочени в погасителния план и до този
размер искът за претендираната главница следва да бъде уважен. За разликата над
1242.76 лева до пълния претендиран размер от 1683.75 лева искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
Основателно се
явява възражението за изтекла погасителна давност за част от договорната лихва
на основание чл. 111 б. „в“ от ЗЗД. За вземанията по вноските с падеж от
09.06.2012 г. до вноската с падеж 09.05.2014 г. вземането на ищеца за договорна
лихва се е погасило по давност, като съгласно погасителния план ответницата
дължи сумата в размер на 2.31 лева, представляваща договорна лихва за последните
две вноски по погасителния план с падежи на 09.06.2014 г. и 09.07.2014 г., за
които давността е била прекъсната. За разликата над 2.31 лева до пълния
предявен размер от 487.73 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен.
ОТНОСНО
разноските по исковото производство:
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на спора, на ищеца следва да присъдят част от
сторените в настоящото производство деловодни разноски съразмерно с уважената
част от иска. На ищеца съдът определя възнаграждения за юрисконсулт в размер на
300 лева и същият е реализирал деловодни разноски в размер на 259.69 лева за
внесена държавна такса и възнаграждение на вещо лице. С оглед изхода от
процеса, на ищеца се следват разноски в размер на 148.88 лева.
Ответникът
също претендира разноски и такива му се следват с оглед отхвърлената част от
иска. Ответникът е реализирал разноски в размер на 440 лева, като съразмерно с
отхвърлената част от иска му се следват разноски в размер на 136.58 лева.
При това
положение следва да се осъди ответницата да заплати на ищеца разноски по
компенсация в размер на 12.30 лева.
ОТНОСНО
разноските в заповедното производство.
На ищеца се
следват разноски в заповедното производство съразмерно с установеното в
настоящото производство вземане или в размер на 24.90 лева.
Мотивиран от
горното и на основание 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание член 124, ал.1 от във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, че В.Г.Г. с ЕГН ********** *** дължи на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *****със седалище
и адрес управление:***, представлявано от Р.И.М.Т.сумата 1 242.76 лева
(хиляда двеста четиридесет и два лева седемдесет и шест стотинки),
представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит от
09.07.2010 г., за периода от 09.06.2012 г. до 09.07.2014 г.; сумата 2.31 лева (два
лева тридесет и една стотинки), представляваща договорна лихва, дължима за
периода от 09.08.2013 г. до 09.07.2014 г., ВЕДНО със законната лихва върху
главницата от 1 242.76 лева, считано от датата на подаване на заявление по
чл. 410 от ГПК – 25.05.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е била издадена Заповед № 420 от
20.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД №
694/2017г. по описа на КрлРС, като за разликата над 1242.76 лева до пълния предявен
размер от 1683.75 лева по отношение на главницата и за разликата над 2.31 лева
до пълния предявен размер от 487.73 лева по отношение на лихвата, ОТХВЪРЛЯ
исковете като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА В.Г.Г.
с ЕГН ********** *** да заплати на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *****със седалище и адрес
управление:***, представлявано от Р.И.М.Т.направените в исковото производство
разноски по компенсация в размер на 12.30 лева.
ОСЪЖДА В.Г.Г.
с ЕГН ********** *** да заплати на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *****със седалище и адрес
управление:***, представлявано от Р.И.М.Т.направените в заповедното
производство разноски в размер на 24.90 лева.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.