Решение по дело №1542/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1021
Дата: 29 ноември 2021 г.
Съдия: Елена Иванова Балджиева
Дело: 20214520101542
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1021
гр. Русе, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Галя М. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20214520101542 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК. Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК от К. СТ. Т. с ЕГН: ********** от
гр.Русе против „Транзакт Юръп“ ЕАД ЕИК:********* (предишно наименование „Ти
Би Ай Кредит“ ЕАД, ЕИК:*********) и „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК:*********.
Ищецът К. СТ. Т. с ЕГН: **********, твърди, че на 19.08.2008г. е сключила
договор за потребителски кредит №77401113471, въз основа на който й е предоставена
сумата от 1500 лв. в заем. Поради неизпълнение на договорките за плащане на всички
вноски по кредита е било образувано ч.гр.д.№4499/2010г. по описа на РРС, което е
приключило с издаване на изп.лист в полза на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД-София срещу
длъжника К. СТ. Т. за сумите в размер на: 1641.75лв. – главница, ведно със законната
лихва, считано от 14.06.2010г., 49.28 лева – лихва за забава за периода от 15.05.2009г.
до 08.03.2010г. и 133.82 лева - разноски по делото. Въз основа на изп.лист било
образувано изп.дело №775/2012г. по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов. Считано от
датата на издаване на изп.лист и образуване на изпълнителното дело няма данни да са
предприемани никакви други действия за принудително изпълнение, нито по молба на
взискателя, нито по инициатива на ЧСИ, въз основа на правомощията му по чл.18 от
ЗЧСИ. Единственото действие по делото е получената на 10.11.2015г. от К. СТ. Т.
Покана за доброволно изпълнение.
Съгласно Тълкувателно решение №2/ 2013 година на ВКС, по време на
изпълнителното производство давност не спира да тече. Не са изпълнителни действия
и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
1
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавяне на документи, книжа и др.
След издаване на изпълнителния лист и образуване на изпълнително дело
№775/2012г. по описа ЧСИ Иван Хаджииванов взискателят не е предприел никакви
действия по събиране на вземането си. С изтичането на две години, съгласно
разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се счита
прекратено, като съгласно Тълкувателно решение №2/ 2013 година на ВКС ,
прекратяването е настъпило по силата на закона и независимо от постановяването му
от съдебния изпълнител. Прекратяването на изпълнителното производство става по
право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по
време изпълнително действие.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи
на ответниците „Транзакт Юръп“ ЕАД ЕИК:********* (предишно наименование „Ти
Би Ай Кредит“ ЕАД, ЕИК:*********) и „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК:*********,
гр.София, сумата от 1830,85 лева, от които: 1641.75лв. – главница, ведно със законната
лихва, считано от 14.06.2010г. до окончателното изплащане, 49.28 лева – лихва за
забава за периода от 15.05.2009г. до 08.03.2010г. и 133.82лева - разноски по делото,
поради изтекла погасителна давност на вземането. Претендира разноски по делото.
В законоустановения срок ответникът „АПС Бета България“ ЕООД,
ЕИК:*********, гр.София представя отговор на ИМ, оспорва иска като неоснователен.
В законоустановения срок ответникът „Транзакт Юръп“ ЕАД ЕИК:*********
(предишно наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, ЕИК:*********), гр.София не
представя отговор на ИМ, оспорва иска като неоснователен.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
По ч.гр.д.№ 4499/2010г. по описа на РС – Русе ищецът е осъден да заплати на
ответното дружество „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, ЕИК:12155496 сумата от 1830,85 лева,
от които: 1641.75лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2010г. до
окончателното изплащане, 49.28 лева – лихва за забава за периода от 15.05.2009г. до
08.03.2010г. и 133.82лева - разноски по делото, за които суми на 09.12.2011г. е издаден
изпълнителен лист, а за събирането им е образувано изпълнително дело № 775/2012г.
по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов.
По силата на договор за цесия от 23.02.2015г. между „Транзакт Юръп“ ЕАД
ЕИК:********* (предишно наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, ЕИК:*********) и
„АПС Бета България“ ЕООД, последния в качеството си на цесионер е придобил
необслужваното вземане на ищцата Т. по договор за кредит. С молба по изпълнително
2
дело № 775/2012г. по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов „АПС Бета България“ ЕООД е
конституиран в качеството на взискател по делото.
Няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че
последното изпълнително действие предприето срещу ищеца е на - 06.03.2012г. покана
за доброволно изпълнение.
С постановление от 26.01.2016г. ЧСИ е прекратил изп. дело №775/2012г. на
основание чл. 433, ал.1 т.8 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - да
оспори вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Т.е. предмет
на установяване по този иск е липсата на материалното право на взискателя, въз
основа на което е предприето изпълнение. Според чл. 439, ал. 2 ГПК, искът на
длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Доказателствената тежест за настъпване на факти, които да предпоставят наличие на
хипотезата на чл. 439 ГПК е възложена на оспорващия изпълнението.
По делото е безспорно и не подлежи на доказване, че по ч.гр.д. № 4499/2010г.
по описа на РРС, ищеца е осъден да заплати на ответника „АПС Бета България“
ЕООД, ЕИК:********* (въз основа на сключен с „Транзакт Юръп“ ЕАД
ЕИК:********* договор за цесия) сумата от 1830,85 лева, от които: 1641.75лв. –
главница, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2010г. до окончателното
изплащане, 49.28 лева – лихва за забава за периода от 15.05.2009г. до 08.03.2010г. и
133.82лева - разноски по делото. Издаден е ИЛ на 09.12.2011г. за претендираните суми.
Образувано е изпълнително дело № 20128320400775 по описа на ЧСИ Иван
Хаджииванов per. №832 в КЧСИ с район на действие -Окръжен съд гр.Русе.В случая и
с оглед съдържащите се по делото писмени доказателства съдът приема, че не са
налице доказателства за това в хода на изпълнителното производство да са извършвани
валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Няма доказателства за
това при образуване на изпълнителното дело на частния съдебен изпълнител да са му
били възложени всички правомощия по чл.18 от ЗЧСИ, поради и което
изпълнителното дело е било прекратено с постановлението от 26.01.2016год.
Изпращането на Покана за доброволно изпълнение за процесните суми /изх.дата
06.03.2016год./,. не представлява изпълнително действие, годно да прекъсне давността.
Същата се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. В т.10
на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело №2/2013г. на ОСГТК
на ВКС са посочени действията, които не представляват изпълнителни такива, и не
3
прекъсват давността. Сред тях са изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други. Давността се
прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Тълкувателно
решение №2/26.06.2015г. по тълкувателно дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
представлява задължителна съдебна практика. С т.10 на Тълкувателно решение
№2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело №2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС е обявено за
изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд.
С оглед изложеното, искът следва да се уважи.
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски, които възлизат на сумата в
общ размер – 373,23лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. СТ. Т. с ЕГН: ********** , с адрес гр.
Р, ул. ., № ., вх. ., ет. .. не дължи на „Транзакт Юръп“ ЕАД ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кърниградска“ №19, (предишно
наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД) и „АПС Бета България“ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул.
„България“ №81В, сумата от 1830,85 лева, от които: 1641.75лв. – главница, ведно със
законната лихва, считано от 14.06.2010г. до окончателното изплащане, 49.28 лева –
лихва за забава за периода от 15.05.2009г. до 08.03.2010г. и 133.82лева - разноски по
делото, за която е издаден изпълнителният лист от 09.12.2011г. по гр.д. № 4499 от
2010г. по описа на РС - Рус, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК „АПС Бета България“ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул.
„България“ №81В ДА ЗАПЛАТИ на К. СТ. Т. с ЕГН: ********** , с адрес гр. Р, ул. .,
№ ., вх. ., ет. .., разноски по делото в общ размер 373,23лв.
4
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5