№ 56
гр. Тутракан, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на единадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20233430200093 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 23-0362-000136 от 14.03.2023 г. на
началника на РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра, на С. Д. К., с ЕГН:
**********, от ***, за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, са наложени
административно наказание „Глоба” в размер на 3000 лв. и административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят С. К., който го обжалва в срок, излагайки доводи за
незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП. В с. з.
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от надлежно
упълномощените адв. Е. Г. от АК – Силистра и адв. И. И. от ***
(впоследствие преупълномощил адв. Г. В. от ***). В с. з. се пледира за отмяна
на НП като незаконосъобразно, поради недоказаност на нарушението, за
което е санкциониран жалбоподателят. Самостоятелно, адв. Г. излага доводи
за нарушено право на защита вследствие на допуснати процесуални
нарушения при издаването на атакуваното НП. Претендират се сторените от
жалбоподателя разноски, конкретизирани в приложен по делото списък.
1
Въззиваемата страна – началника на РУ – Тутракан, редовно призован,
не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по
съществото на спора и не възразява за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан,
редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
В обедните часове на 30.08.2022 г. жалбоподателят С. К. и св. Б.Р. се
намирали в с. Зафирово, обл. Силистра, като всеки от тях управлявал
различно МПС: първият бил с лек автомобил „БМВ 320Д“ с рег. № ***, а
вторият – с лек автомобил „Шкода Фабия“. Около 12:30 ч. двамата се
придвижвали по ул. „Ген. Атила Зафиров“ в посока хранителен магазин,
стопанисван от ЕТ „Стефани“, като първи се движил управляваният от св. Р.
автомобил, а втори (на около 15-20 м. зад първия) – управляваният от
жалбоподателя такъв. При навлизане в участък от пътя, представляващ ляв
завой, платното за движение по който било отчасти посипано с пясък,
процесното МПС поднесло и спряло окончателно движението си в градинка с
цветя пред дома на св. В. М., като настъпил удар между дясната част на
автомобила и стената на къщата, повреждайки поставения там улук. В това
време св. Г. Л. (внучка на св. М.), която била на гости на дядо си, се събудила
от шума, предизвикан от настъпилото произшествие, и погледнала през
прозореца, сочещ към улицата. Същевременно по улицата, но в обратна
посока, преминавал св. П. П. с управлявания от него автомобил. Като видял
поднасянето на автомобила на жалбоподателя и осъществяването на ПТП,
спрял пред автомобила на св. Р. с цел да остане на място до пристигането на
органите на реда и сигнализирал на св. К. С. – полицейски служител,
отговарящ за с. Зафирово. Междувременно жалбоподателят напуснал
местопроизшествието, управлявайки процесния автомобил. На място
пристигнали свидетелите К. С. и Р. Г. – полицейски служители в РУ –
Тутракан, а след тях и бащата на жалбоподателя – св. Д. К.. Впоследствие на
местопроизшествието дошли св. Т. Ф. – мл. автоконтрольор в РУ – Тутракан,
и жалбоподателят с процесния автомобил. Св. Л. и дядо ѝ св. М. също излезли
2
пред дома на последния с оглед установяване на обстановката около
произшествието.
След проведени беседи с присъстващите и снемане на съответните
сведения актосъставителят Ф. съставил АУАН серия АД, № 545, бл. №
175692, с който повдигнал на жалбоподателя обвинение за извършено
нарушение на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП. Последният подписал акта и дал
следните обяснения/възражения: трикратно изписал „нямам възражения аз
дривтих“ и еднократно „не желая“.
С Постановление № 2838/2022 г. от 19.09.2022 г. било образувано ДП №
362 ЗМ – 227/2022 г. по описа на РУ – Тутракан, водено за престъпление по
чл. 325, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК. С Мотивирана резолюция № 22-0362-
М000074 от 05.10.2022 г. на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 33,
ал. 2 от ЗАНН било прекратено образуваното с АУАН серия АД, № 545, бл.
№ 175692 производство. С Постановление № 2838/2022 г. от 20.02.2023 г. на
РП – Силистра ДП № 362 ЗМ – 227/2022 г. било прекратено от наблюдаващия
делото прокурор на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като последният
счел, че деянието не съставлява престъпление.
На 14.03.2023 г. било издадено Наказателно постановление № 23-0362-
000136, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2
от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, били
наложени административно наказание „Глоба” в размер на 3000 лв. и
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 12 месеца. На 07.04.2023 г. жалбоподателят получил екземпляр от НП.
Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите;
Наказателно постановление № 23-0362-000136/14.03.2023 г. на началника на
РУ – Тутракан; АУАН № 545/30.08.2022 г.; Писмо изх. № 2838/20.02.2023 г.
по описа на РП – Силистра; Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 20.02.2023 г. пр. пр. 2838/2022 г. по описа на РП – Силистра;
Мотивирана резолюция № 22-03620М000074 ОДМВР – Силистра, РУ –
Тутракан, дата 05.10.2022 г.; ЗППАМ № 22-0362-000173 по чл. 171, т. 2, б.
„м“ от ЗДвП от 30.08.2022 г.; Служебна бележка рег. № 342000-
13989/08.08.2022 г.по описа на ОДМВР – Силистра; Заповед № 812з-
3
1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР; Справка/картон на водача С. Д. К.;
Справка АИС – Регистрация МПС; материалите по ДП № 362 ЗМ – 227/2022
г. по описа на РУ – Тутракан; писмо рег. № 105860-178/20.07.2023 г. на
Дирекция „НС 112“ отдел „РЦ 112“ Русе; писмо УРИ **********/26.07.2023
г. по описа на РУ – Тутракан; заверено копие на Докладна записка УРИ 362р-
9393/21.07.2023 г.; Заверено копие на писмо с рег. № 342р-25.07.2023 г. и
извадка от ОТП, утвърдени със Заповед № 8121-140/08.02.2022 г.
Съдът кредитира показанията на разпитаните служители на РУ –
Тутракан, но само по отношение на установените от тях обстоятелства –
напр., че върху платното за движение е нямало видими следи от протриване
на гуми, а не и по отношение на показанията им, свързани с преразказване на
евентуално изречени от други участници в производството думи – напр.
според показанията на св. К. С.: „когато ми се обади председателят на едната
кооперация, че … някакъв лек автомобил е въртял гуми и се е блъснал…“,
които се оборват от показанията на съответния свидетел (в случая св. П.),
според когото жалбоподателят е въртял гуми, за да излезе от затревената
площ, в която е попаднал.
Като обективни и безпристрастни, съдът кредитира с висока
доказателствена стойност показанията на свидетелите П. П., В. М. и Г. Л., тъй
като, от една страна, първият е очевидец на настъпването на произшествието,
а вторите двама са били в непосредствена близост до местопроизшествието и
са възприели непосредствено ситуацията след настъпването му, а от друга
страна – всички те нямат интерес от изхода на делото.
Съдът цени с ниска доказателствена стойност показанията на св. Б.Р. и
св. Д. К., тъй като са близки на жалбоподателя (първият е негов добър
приятел, а вторият – баща) по отношение на твърдените от тях обстоятелства,
които не кореспондират с останалия доказателствен материал.
Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в
производството, имащо правен интерес. Като такава тя е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
4
Административно-наказателното производство е започнало в
отклонение от общия ред с постановяването на акт по чл. 36, ал.2 от ЗАНН, а
именно – Постановление № 2838/2022 г. от 20.02.2023 г. по описа на РП –
Силистра за прекратяване на ДП № 362 ЗМ – 227/2022 г. по описа на РУ –
Тутракан. Актът покрива хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН и е постановен
от надлежен орган, поради което АНП е образувано законосъобразно.
Изложените при провеждане на съдебните прения възражения от
единия от процесуалните представители на жалбоподателя, свързани с начина
на образуване на настоящото АНП и накърнено право на защита, съдът счита
за неоснователни. На първо място, погрешната правна квалификация на
нарушението в АУАН (чл. 104б, т. 1 вместо т. 2 от ЗДвП) не представлява
съществено процесуално нарушение – по аргумент от чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
Дори обаче и да представляваше такова, в настоящия случай (доколкото АНП
е образувано с акт по чл. 36, ал.2 от ЗАНН) това би било без правно значение.
На второ място, твърдените за извършени нарушения при образуване на АНП,
съдът счита, че не са налице. Действително, според чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН
задължителен реквизит на НП е датата на акта, въз основа на който се издава
то, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя. Видно е обаче,
че това се отнася за АУАН, а не за акта по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Не е ясно по
какъв начин щеше да бъде по-пълноценно упражнено правото на защита на
жалбоподателя, ако беше посочено пълното наименование на
постановлението за прекратяване и органа, който го е издал, след като самият
жалбоподател не е участвал в наказателното производство като лице, на което
следва да бъде изпратен препис от постановлението (т.е. след като е нямал
достъп до съдържанието му). Не е основателно и възражението, че в
постановлението за прекратяване на ДП е следвало да се впише и
конкретизира съставът на извършеното административно нарушение, тъй като
чл. 243, ал. 3 от НПК изисква единствено препращането на материалите към
компетентния АНО, който да прецени налице ли са основания за търсене на
административнонаказателна отговорност. Тази преценка от АНО (дали е
извършено административно нарушение) се изгражда на базата на
установените от прокурора фактически положения в постановлението (в
началната част от изложението му, в която е описано: „К. се движел в посока
хранителен магазин ЕТ „Стефани“, когато подал силно газ на втора предавка.
К. искал да дрифти, но автомобила започнал да поднася и водача загубил
5
правоуправление над него.“), а не въз основа на заключенията или
предположенията на прокурора за възможните причини автомобилът да
поднесе (изложени в края на акта му). От тази гледна точка е налична и
идентичност между субектите, посочени в постановлението за прекратяване
на ДП и издаденото НП, което също се оспорва необосновано от защитата. От
всичко изложено до момента съдът намира, че не са налице съществени
процесуални нарушения при образуването на АНП и издаването на НП.
Правото на защита изглежда да е нарушено с оглед на това, че
жалбоподателят не е бил уведомяван нито за прекратяването на АНП,
образувано чрез АУАН, нито за образуването на ДП и неговото прекратяване,
нито пък е бил разпитван като свидетел в ДП (така, че да може да разбере, че
се води наказателно производство за деянието му). Привидното нарушаване
обаче не се дължи на процесуални нарушения, а е продиктувано от
спазването на закона – чл. 54, ал. 6, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 9 във връзка с чл.
33, ал. 2 от ЗАНН (по повод неуведомяването му за прекратеното АНП,
образувано чрез АУАН) и чл. 243, ал. 4 от НПК (по повод неуведомяването
му за прекратяването на воденото ДП). Явно то (неуведомяването на
нарушителя) е плод на нарочна законодателна идея и не може да се „вмени
във вина“ на АНО, поради което не е в състояние на обоснове нарушаването
правото му на защита, тъй като не се дължи на процесуално нарушение.
Наказателно постановление № 23-0362-000136/14.03.2023 г. е издадено
от началникa на РУ – Тутракан, който е родово и местно компетентен АНО.
НП е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, считано от постановяването
на прокурорския акт, и притежава законово изискуемите реквизити по чл. 57,
ал.1 от ЗАНН. АНО е възприел фактическата обстановка, описана в АУАН и
прокурорския акт, като с НП е наложил предвидените в абсолютен размер
кумулативни наказания. Непрецизността в квалифицирането на нарушението
като такова по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 във връзка с чл. 104б, т. 2 от ЗДвП (тъй
като предложение трето не съществува; би следвало да е предложение второ)
не представлява съществено процесуално нарушение. Изводът следва от
обстоятелството, че предложенията, съгласно Закона за нормативните актове
и Указа за прилагането му, не са предвидени като съставна единица от
разпоредбите на нормативните актове.
Жалбоподателят е административно-наказателно отговорно лице и
6
представлява надлежен субект на административно нарушение по чл. 175а, ал.
1, пр. 2 от ЗДвП, тъй като свои качеството водач на МПС.
Изпълнителното деяние на извършеното нарушение се състои в
използването на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Без никакво съмнение ул. „Ген. Атила Зафиров“ в с. Зафирово представлява
именно път, отворен за обществено ползване. Единствените доказателства,
събрани в производството, от които може да се изгради извод, че
жалбоподателят е осъществил нарушението, за което е наказан, са
сведенията, снети от него и от св. Л., и съставеният АУАН, които обаче съдът
цени с ниска доказателствена стойност поради следните съображения.
Сведението на жалбоподателя представлява своеобразно самопризнание по
смисъла на чл. 116 от НПК (приложим на общо основание и в
административнонаказателното производство) и като такова следва да се
подкрепя от другите доказателства по делото. Тъй като АУАН, съставен от
актосъставителя по прекратеното АНП, се основава изключително на
сведенията на нарушителя, то е логически изключено той да служи в
подкрепа именно на тези самопризнания (т.е. последицата да е основание за
причината). От друга страна, сведенията на св. Л. се оборват от свидетелските
показания, дадени както в ДП, така и в настоящото производство, в които тя
не споделя да е извършвано т. нар. дрифтене. Освен това, показанията на
голяма част от свидетелите (Р. Г., П. П. и В. М.), които съдът кредитира, сочат
на това, че върху платното за движение в процесния участък е имало пясък,
който е в състояние да доведе до занасяне на автомобила. Всичко изложено
дотук – липсата на годни преки доказателства (в т. ч. следва да се включи и
липсата на следи от протриване на автомобилни гуми по асфалта, за която
споделят болшинството свидетели) и наличието на други обстоятелства,
които биха могли да бъдат причина за занасянето на автомобила (пясък по
платното за движение, навлизане в завоя с несъобразена скорост, специфика
на МПС /като напр. задвижване чрез задно предаване/, неопитност на водача
и пр.), сочат, че деянието, за което е наказан жалбоподателя, всъщност не е
осъществено (или поне не е доказано, че е осъществено). Липсата на
обективен признак от състава на нарушението, каквото е изпълнителното
деяние, лишава от смисъл последващия анализ относно субективната му
страна.
7
Предвид горното, съдът счита, че следва да отмени обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно, тъй като при издаването
му е допуснато неправилно приложение на материалния закон –
административното нарушение, за което е наказан жалбоподателят, не е
извършено.
Настоящия състав на съда намира за необходимо да отбележи,че в
действителност на посоченото в НП място и време жалбоподателя е
извършил друго административно нарушение,за което са били събрани
безспорни и достатъчни доказателства,но за него не му е повдигнато
обвинение по установения от закона ред.След като е загубил контрол над
управлението на автомобила и е допуснал ПТП,удряйки с предната част на
автомобила битова сграда и причинява повреда на водосточната тръба,
жалбоподателя не е изпълнил вменените му от ЗДвП задължения,като
участник в ПТП,а е напуснал местопроизшествието.
В с. з. единият от процесуалните представители на жалбоподателя е
направил искане за присъждане на разноски по делото в размер на
заплатеното адвокатско възнаграждение за един от тях, а именно 1000 лв.
Сумата кореспондира с тази от договора за правна защита и съдействие. АНО
не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
поради което съдът, дори и да го счита за завишено, не е в състояние да го
намали – чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН. Предвид това и изхода на делото, на
основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в размер на 1000 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0362-000136 от 14.03.2023
г. на началника на РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра, с което на С. Д. К.,
с ЕГН: **********, от ***, за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП,
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, са наложени
8
административно наказание „Глоба” в размер на 3 000 лв. и административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР – Силистра, представлявана от директора М.Н., да
заплати на С. Д. К., с ЕГН: **********, от *** сторените разноски по делото,
представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 1 000 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
9